Home » Авторски страници

Малка история за търговците в храма

2015.07.19 Няма коментари

Коментар на личната стена на Лидия Делирадева във Фейсбук. Коментарът се публикува със съгласието на авторката.

.

deliradeva01Ще ви разкажа една малка история. Толкова мъничка, че навярно няма значение в бесния ни свят. Толкова мъничка, че не заслужава внимание, но си е мой вътрешен бунт срещу търговците в храма.

Наскоро бях кръстница на едно момиченце. Единият родител е с български произход, затова желанието му беше да направим кръщенето в България.

Може би родителите си бяха представяли една друга родина – винаги отдалечеността отваря онзи красив, идеализиран поглед, нямащ нищо общо с реалността.

Избрахме една от големите софийски църкви, запазихме час, поканихме гости, кръщенето мина прекрасно, с много емоции, любов и топлина.

Родителите си заминаха, а аз трябваше да получа и да им изпратя преведеното и легализирано кръщелно. Какво беше учудването ми, когато видях, че в кръщелното детето е записано само с едното си име, а всъщност то е с три първи имена, много хора на запад така кръщават децата си.
Отидох до църквата, за да помоля да поправят грешката, тъй като това може да създаде проблем с признаването на кръщелното в държавата, където е момиченцето.

Първият път ударих на камък – отчето, който кръсти детето, каза, че трябва да искам разрешение от църковния управител. Свързах се с него, видяхме се, той се опъваше, сякаш искам от него нещо незаконно. Караше ми се, повиши тон, говореше за женски щуротии, дори ме нарече проста, питаше дали имам удостоверение за раждане на детето, за да докажа, че е с три първи имена, въпреки че при самото кръщене такова не ни поискаха. Ходих три пъти при него да се разправям, наложи се да поискам от родителите да ми изпратят копие от свидетелството за раждане и му го представих.
Когато той видя, че няма да се откажа, ми каза следното:

– Дайте 20 лева и ще ви напиша в кръщелното каквото поискате.
– Добре – казах – къде да платя?
– На мен, на мен ги дайте.

Онемях. Извадих 20 лева и му ги дадох.
След два дни кръщелното беше готово.

На излизане от храма, на църковната врата прочетох надпис: “Добрият християнин купува свещи от храма, а не ги внася отвън. Храмът се издържа от продажбата на свещи.”

Някога Иисус е изгонил търговците от храма. Днес в храма има само търговци. Не ми трябват дебелокожи и дебелобузи свещеници, за да обичам Бог и да вярвам в него. Вярата е моя потребност – да споделям любов, да се спъвам и да се изправям, да плача, да се смея и да бъда себе си.

В днешния свят 20 лева могат да помогнат. Но не могат да ни направят човеци.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.