Home » Авторски страници

Гредата

2015.07.03 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

———————————————————————————————————————————–

ГРЕДАТА

.

Да сте чували някога нещо за „ЮНО“?

Не сте.

Няма и да чуете – поне в България.

А за „ООНОНК“?

Също нищо не Ви говори…

Ако обаче някой спомене „ООН“-е, едва ли ще се намери и една стара баба, която да не знае за какво става дума. А всъщност това е въпросното „ЮНО“ (UNO – United Nations Organization).

Причината за тая неразбория е в липсата на строга правна норма, която да определя начина за писане и произнасяне абревиатурата на съответната организация: според официалния език (английски и/или френски) на нейния статут/устав – или на българския превод.

Така „NATO”/”OTAN” (North Atlantic Treaty Organization/Organisation du Traité de l’Atlantique Nord) става „НАТО“ вместо „ОСАД“ (Организация на Североатлантическия Договор). Както „ООНОНК“ се оказва не друго, а „Организация на Обединените Нации за Образование, Наука и Култура“, сиреч „ЮНЕСКО“ (UNESCO).

Но каква връзка би могла да съществува между втората по значимост международна организация (след ООН) и някаква си греда (разбира се, извън твърде общото твърдение, че всички неща във Вселената в последна сметка са взаимосвързани)?!

Какво се беше случило?

Класическата сграда на старото ни селско прогимназиално училище бавно, но неумолимо се рушеше. Дъждове и снегове подгизваха стените, гредоредът гниеше. По едно време ЮНЕСКО лансира в България някаква програма за реновиране на стари емблематични сгради – моля да не ме упреквате, ако греша – струва ми се, че се назоваваше „Красива България“.

Късметът кацна и на стряхата на старото ни училище. Беше извършен досконален ремонт, училището стана като ново, но… промениха предназначението му. Настаниха кръчма, по едно време класните стаи бяха превърнати в дискотека, в част от тях дори произвеждаха нещо си… За камуфлаж в една от тях „организираха“ филиал на частен колеж по туризъм „Алеко Константинов“. Някакъв русенски „бизнесмен“ менажираше всичко това…

А една от изхвърлените, но не напълно проядена от дървоядите греди се озова на тротоара на ул. “10“ №5. За нея греда ми е думата.

Всяка топла лятно-есенна привечер случайният минувач виждаше няколко над 75-годишни баби, оживено дискутиращи нещо си от иначе скучното, бедно откъм сензационни събития ежедневие. Почти всички бяха овдовели – коя по-отдавна, коя отскоро. Разговорите „на гредата“ бяха тяхната разтуха „по селски“; тежката работа на къра не беше позволила да си създадат модерни градски традиции от рода на „five o’clock“ (чай с бисквити в 5 следóбед), кафе с цигарка или налагащите се напоследък по западен маниер „пàртита“. А телевизиите ни още не бяха започнали да купуват „на килó“ любимите на лумпенизиращата се българска домакиня сълзливи турски „сапунки“. Междувременно скромните женици с черни забрадки, накацали „на гредата“, щяха да оредяват, докато накрая дървото останеше самотно под дъжда и вятъра (на „промените“…).

Снимка: Рatepis.com

Снимка: Рatepis.com

Първа „си тръгна“ стрина Борка „Бързевата“. Тази жена, носила с достойнство прякора си, беше изминавала не стотици – хиляди километри всяка година (работеше в пощата, разнасяше вестници, писма, колети), се срина изведнъж – получи апоплектичен удар, легна и вече не стана.

„Последва“ я стрина Цветанка. Странно, но и двете имаха обща характерна особеност – бяха изключително хлевоусти – да не им попаднеш „между зъбите“, т.е. „на езика“. С тяхното „заминаване“ тоналността на дискусиите доста понижи децибелите си.

Някак си незабелязано стана „оттеглянето“ на стрина Цеца Гусевата, вдовицата на легендарния летец Борис Илиев – „Борчо“; който е чел разказа на Слав Хр. Караславов „Петима за един“ знае за кого иде реч.

Доайен на гредата беше баба Надежда. Боледувала дълги години в младостта си, овдовяла най-рано от всички, беше „една торба кокали“. Живееше със сина си Милан – стар ерген. И доживя 99 (деветдесет и девет!). Напусна „гредата“ предпоследна.

През 2007-ма тежък двукратен инсулт повали и майка ми. Беше овдовяла шест години по-рано. Няколко месеци се борѝ упорито, но есента беше нейният последен сезон.

Гредата опустя…

.

Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.