Както обикновено се случва в Абсурдистан – като наближат избори, и набедените за политици надуваеми кукли рязко се превъзбуждат. Дланите стават лепкави, вагините подгизват, дишането се учестява. Кожата около гърдите и шията сладко порозовява, а щръкналите достойнства се превръщат в пулсари. Време е за разплод. Разгонени до неприличие, БГ чорбаджии обикалят телевизионните студия и от там ни засипват с полузабременяващи обещания за справедливост и благини. Как, ето сега, само да минат поредните избори и ще ни оправят. Още мъничко да потърпим, и вече наистина ще ни ощастливят. Палавите им езичета не спират да ни обработват, а подопечните им журналя удобно забравят да ги попитат – „Нали вече бяхте на власт, нали вече давахте същите обещания, защо не ги изпълнихте?“. Вместо публично да ги разпънат на кръстосан словесен огън, да ги заковат и набучат на кола на публичното презрение, като част от Бандата, осъществяваща 26-годишния геноцид в България, слугите с микрофони ни заливат със старини за спречквания между цигани и българи по селата. За поредното мъртво бебе, за още една умряла родилка… После за още едно бебе, за още родилки. Идва пак ред на булдозерите, дето щели да бутат незаконните цигански бараки и … хоп, изборите са вече зад гърба ни.
Да, между родилките и булдозерите задължително сме станали свидетели и на няколко „свръхсмели“ журналистически разкрития за купуване на гласове и контролиран вот. В резултат на които са арестувани човек и половина от най-ниското ниво на алъш-вериша. Самият арест, естествено, е бомбастичен. В него участват обединените сили на ДАНС, ГДБОП, Жандармерия, Полиция, командоси, червени барети, зелени барети, сини прашки и Главни прокурори по без прашки. Силни думи са изречени, люти закани като тежки храчки са залепнали над тресящата се от страх Корупция.
Всичко си е по сценарий. Боко-Боко реже лентички. Плъхчо Станишев е на митинг, само че не у нас, а в Скопие. Чий го дири наш бузанко на протеста на опозицията в Македония, е загадка, но имайки предвид разрушителната му мощ, жална им майка на мáкетата. Ваньо Костов и Доган вече не крадат, в смисъл – не лично. На Гоце все му е малко. Сакснезнамкойси не ще да става цар – екстра си му е като горски. Вместо перли в короната е забучил цели талпи. Деформаторите са готови да се деформират колкото е нужно, само и само да продължат да глозгат неслучайно изпадналото от Боковата трапеза кокалче. Патриотите на Болен и баш по-най-патриотите на Далавери водят героически битки на тема „Венериният хълм и какво се крие зад хълмовете“. Дудуков носталгично зяпа шадравана с брюкселското чуркащо момченце и хълца. Ах, какви обещания сипеше… Ех, какъв смелчага беше…
Всичко си е, както трябва – по план. Народът в страх скован, от бедност изтерзан. Навел глава и чака за пореден път оправяне. „Кой пръв ще хвърли камъка?“ – е реплика от друг спектакъл.
В Абсурдистан всичко е мирно и кротко. Журналистите не задават правилните въпроси, защото знаят – магистрати, политици и олигарси са част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Не притискаш и не изобличаваш прокурор, съдия, дупетат, министър…, защото техните ортаци са рекламодатели и ще врътнат кранчето. В същото време ще спрат парите и от министерствата по измислените програми и проекти за легално подкупване на медии. Българските микрофонодържачки никога не забравят, че собствениците на медиите си пият уискито с тези, които би трябвало да бъдат изобличени. Заедно ходят по скъпи курорти, поръчват си проститутки, правят си взаимни услуги, празнуват рождените си дни… „Смели“ репортажи се правят само по поръчка, когато някой член на Шайката е забравил да се отчете, оял се е твърде много и се нуждае от липосукция.
Иначе всичко си е както обикновено, нормално – по български. Я, как са настръхнали зърната!
.
Ивайло Зартов,
28 май 2015 г.
Мда… ще дойде Майдан (пардон: Видовден).