Home » Авторски страници, история

За Русе и част от неговите видни граждани, оставили имената си в историята

2014.07.30 4 коментара

ЮБИЛЕИ И ГОДИШНИНИ НА БЕЛЕЖИТИ РУСЕНЦИ

Доц. Атанас Колев от Русенския университет разказва за видни граждани на Русе от последния век-два, немалко от които са добре познати имена в националната история

.

Увлечени в ежедневието, неусетно пропускаме да отбележим поне кръглите годишнини на големите русенци, записали с творческите си постижения своите имена със златни букви в културната (литературна, музикална, художествена, научна и др.) история на България. Малко са градовете, не само у нас, но и в чужбина, които имат като Русе толкова заслужили творци, с които да се гордеят и същевременно да са така небрежни по отношение почитането на паметта им. За по-неизвестните, живели през ХІХ или началото на ХХ век, може да има „смекчаващи вината обстоятелства”, но за 100-годишния юбилей през 2011 г. на личност като Йосиф Цанков – бащата на шлагерната музика в България, какво друго да се каже, освен непростимо нехайство. В София го почетоха и с тържествен концерт. А местната управа не се свърза със софийския инициативен комитет и поне този концерт да се изнесе в Русе? Или Русе е музикален град само през втората половина на месец март? Кой да си направи труда? А да се думка непрекъснато тъпана „Русе – европейска столица на културата” може.

И защо не се намери начин да се сложи поне подобаваща паметна плоча на родната му къща, вместо този пластмасов знак, който времето бързо ще изтрие. Според Цицерон „Който иска намира начин, а който не иска намира оправдание”. Тази максима е много точна, направо желязна! И ако този пусти Комитет по културните паметници не позволява да се сложи паметна плоча, то господа съветници, ако наистина сте такива и мислите за Русе, заделете само 1% от бюджета на общината, който за 2014 г. е 103 милиона и 537 хиляди лева, за да се направи един хубав паметник на достоен русенец, защото Русе е уникален град с това, че не е издигнал паметник на свой достоен син, роден тук и със заслуги към родното си място. Да изключим Баба Тонка, тя все пак е жена. Не заслужават ли тази почит акад. Михаил Арнаудов, Йосиф Цанков, проф. Венелин Ганев, проф. Саша Попов, Змей Горянин, даскал Тони, Мими Балканска, Елиас Канети и др., но това трябва да става след широко публично обсъждане и сериозен национален конкурс, а не да се дават приятелски поръчки под масата, защото вече се пръкнаха доста недоносчета, измайсторени по този начин. За хората с къса памет – злополучният проект за паметник на Канети преди няколко години, а ръбатата градска градина в центъра с безбройните си остри ръбове направо плаче за Гинес. Но това са други теми, от които никой не се вълнува и затова сме на такова дередже.

През 2014 г. се навършват юбилеи и кръгли годишнини от рождението или смъртта на редица видни русенци, които така и ще отминат без никой в града, с който те навеки са свързани, да ги спомене или ще е с малки изключения. В такива случаи често срещано явление е да не се прави разлика между юбилей, кръгла и кратна годишнина, даже и в националните медии. Почти ежедневно се срещат смешни съобщения за 10, 20, 30 и т.н. годишни юбилеи, а това са само кръгли годишнини. Объркването дойде от близкото минало, когато за да се угоди на многото желаещи да направят банкет с обществени средства се промени тълкуването на термина „юбилей” в речника за чуждите думи в българския език.

Ако се разгърнат справочните издания с „ер голям” от първата половина на ХХ век ще се види, че „юбилей” е „еврейско празненство на всеки 50 години”, което означава, че на всеки 50, 100, 150 и т.н. години се празнува юбилей. Католическата църква е заимствала този вид празнуване, но през ХVІ в. въвежда и така наречения „малък” юбилей, на всеки 25 години и сега е правилно да се честват като юбилейни само годишнините на дадена личност, фирма или организация, които са кратни на 25 или 50. Кръглите годишнини са 10, 20, 30 и т. н., а кратните на 5 са: 5, 15, 35, 45, 55 и т.н., които не са юбилейни, а само кръгли или кратни на 5 годишнини и това не трябва да се забравя от „любителите” на юбилеи и мераклиите за банкети. Другото е дебилна неграмотност.

Спазвайки този принцип, в следващото изложение са отбелязани 7 юбилейни от рождението и 23 кръгли (над 100) годишнини от рождението или смъртта на 30 бележити русенци, чиито имена трябва да помним и споменаваме по-често, а не само на годишнините от смъртта им, защото те са допринесли много за величието на нашия град. Във втората част от списъка са дадени още 20 имена на заслужили русенци, чиито юбилеи и кръгли годишнини са под 100 години. С кратките биографични бележки се прави опит да се почете паметта към делото, на което всеки един от тях е посветил живота си и е записал името си с главни букви в историята на град Русе. Дано се намерят сърцати русенци, които да посветят част от времето и силите си за написването на биографията на всяка една от тези светли личности, защото те не заслужават да тънат в забрава.

Предложеният списък от 50 имена е представителен, но не е окончателен. Той може да се допълни с други имена от в сайта на Регионална библиотека „Л. Каравелов” или да се съкрати, но това ще е субективно отношение, защото цитираните тук лица са подбрани съобразно техния принос за града, като стожери на русенската култура и история. Независимо дали ни харесват или не, дали правилно оценяваме тяхното наследство или не, те вече са влезли в Пантеона на русенската научна и художествена слава и не остава нищо друго освен да преклоним глави и подобаващо да почетем светлата им памет.

Необходимо е да се направи едно уточнение, относно избора им, тъй като тези личности могат да се разделят на няколко групи, но по-важните са следните три: 1) Родени, живели и починали в Русе; 2) Родени и живели в Русе, но починали в друго населено място; 3) Живели и починали в Русе, но родени другаде. За първите две групи е безспорно, че са русенци. Редно е към тях да се причисляват и лицата от третата група, защото със своя принос за развитието на Русе те многократно са доказали, че заслужават да бъдат считани за истински русенци.

Старите русенци къде на шега, къде на истина твърдят, че жителите на Русе са три групи: русчуклии, русенци и граждани. Русчуклии могат да се наричат само родените трето поколение в Русе. Родените І и ІІ поколение в града са русенци, а неотговарящите на горните две условия – граждани на Русе, т.е. родени другаде, но живеещи (и работещи) в града. По повод името на Русе е необходимо да се направи едно съществено уточнение. До 1882 г. в официалните документи градът се изписва като Русчук, а едва след това се пише и нарича Русе, но до края на ХІХ в. в разговорите си русенци го наричат със старото име. Затова в следващото изложение е възприето, като характеристика на епохата, рожденото място да се отбелязва така, както записано в кръщелното свидетелство – най-важният личен документ за всеки българин в продължение на столетия.

Имената са подредени според българския стандарт, по азбучния ред на малките имена, а при съвпадения – съответно по презимето или фамилията. Биографичните справки отразяват най-същественото от живота и дейността на всеки един от цитираните. Те започват с посочването в малки скоби на годината на раждане (г.р.) или на смъртта (г.с.), на собственото, бащиното и фамилното име (на учените се дават и научните звания), след това – датата на раждане и родното място, за починалите – кога и къде са погребани. На второ място са дадени висшето образование, научните степени и звания, а за живелите през ХІХ в. е отбелязано средното образование, което тогава има стойност на сегашното висше. Селищата в животописните бележки са отбелязани с наименованията, които са носили в съответния период. По-малко известните селища в чужбина са пояснени с името на страната, в която се намират. Биографичната част завършва с основната област, в която е работил, по-значимите постижения на всеки от тези видни русенци и получените награди.

1. (140 г.р.) Проф. Алберт Аврам Афталион (21.10.1874, Русчук – 6.12.1956, Шамбези, Швейцария) – икономист, преподавател, учен, редактор.

Проф. Алберт Афталион

Проф. Алберт Афталион

След Освобождението семейството му се изселва в гр. Нант, Франция. Завършва правния факултет на Сорбоната в Париж с два доктората – право (1898) и икономика (1899). Професор по икономика и статистика в университетите: в Лил (1900-1923) и в Сорбоната (1923-1950), член на редколегиите на икономическите списания: Revue économique (1950), Revue d’économie politique, Revue économique Internationale, Kyklos и др.” Награден е с: ордена на Почетния легион (1919), Военен кръст и медал. Френската асоциация на учените икономисти е учредила награда “Афталион” (1995) за студенти и млади учени. В научните области: теория на акселератора; теория на икономическите цикли и кризите на свръхпроизводство; теория на валутния курс при определянето на цените са, той е публикувал 177 научни труда, отпечатани на 9 езика, цитирани и сега от световни учени, в т.ч. и 20 книги, но на български е преведена само „Златото и неговото световно разпределение” (1932).

Факсимиле на корицата на едноименната книга на Афталион, на български език, София 1932 г. http://www.nikolaynenovsky.com/uploads/file/Aftalion_bg.pdf, стр.13

Факсимиле на корицата на едноименната книга на Афталион, на български език, София, 1932 г. http://www.nikolaynenovsky.com/uploads/file/Aftalion_bg.pdf

В най-известните енциклопедии Афталион се посочва като автор на идеята за акселератора, формулирана за пръв път в негова статия (1909). Той е първия президент на френската асоциация на икономически науки (1950-1951). Включен е в книгата “100 велики икономисти преди Кейнс”, съосновател и председател на борда на директорите на академичното списание “Revue economique”. Типично по нашенски, името на този световно известен учен го няма в българските енциклопедии, дори в икономическите справочници.

 

2. (120 г.с.) Ангел Тихов Обретенов (1841, Русчук – 16.11.1894, Русе) – деец на националноосвободителното движение.

Ангел Тихов Обретенов http://www.abritvs.com/KaraHadjitheme42.htm

Ангел Тихов Обретенов, http://www.abritvs.com/KaraHadjitheme42.htm

Син на Тонка и Тихо Обретенови, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). Ранен в битката край с. Вишовград, Великотърновско, заловен и осъден на вечно заточение в крепостта Акия, Северна Палестина, където го заварва брат му Никола през 1876 г. Освободен по силата на общата амнистия (1878) се завръща в Русчук. Оставя ценни спомени за живота на заточениците, но за него самия има запазена малко информация, поради това че като човек с нежна, чувствителна душа той винаги е стоял в сянката на обществените събития. Теодора Бакърджиева е събрала всичко за Ангел Обретенов в книгата си „Шепот от далечна Акия”.

.

3. (110 г.с.) Атанас Иванов Паунов (1853, Свищов – 2.11.1904, Русе) – учител, музикант, хоров педагог, композитор, диригент.

В Русе е учител (1888) по „нотно пеене”, библиотекар. Владее няколко музикални инструмента, поставят заедно с Т. Ц. Трифонов началото на Театрално-музикалното дружество „Лира” (1891), а с Петър Рендов основават „Българска филхармонична дружина”, в рамките на д-во „Лира”, към която е формиран оркестър за симфонична музика (1894), който изнася няколко концерта в Русе. Основател е на известния русенски хор към църквата „Св. Георги”, наречен по-късно любителски певчески хор „Св. Георги” (1894). От 1891 г. е първият щатен библиотекар на русенската общинска библиотека, по-късно работи като учител. Като композитор хармонизира за пиано народни песни и хора.

.

4. (120 г.р.;70 т.с.) Владимир Биков (17.08.1894, Хърсово, Румъния – ноември 1944, Русе) – журналист.

Владимир Биков (вляво) http://dianakolarova.blogspot.com/2010_12_01_archive.html

Владимир Биков (вляво)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010_12_01_archive.html

Собственик и издател на в. „Русенска поща”, един от най-големите всекидневници в провинцията от 1921 г. до ноември 1944 г., когато е убит по време на комунистическия терор без съд и присъда. Посмъртно е осъден на смърт от така наречения „народен” съд в Русе по Делото на русенските интелектуалци, за да може да се конфискува имуществото му. На 13.09.1944 г. излиза последният брой на в. „Русенска поща”, а след „безследното му изчезване” в неговата печатница започва да се печата комунистическото издание „Дунавски отечествен фронт”, преименуван по-късно на „Дунавска правда”, а от 1991 – „Утро”.

 

5. (140 г.р.) Инж. Владимир Тодоров Малчев (14.03.1874, Русчук – 1946, Русе) – строителен инженер, архитект, общественик.

Завършва строително инженерство във Виена (1897) постъпва в Окръжно инженерство в Русе и заема длъжностите: началник на Техническо бюро в Русе, градски архитект (1904-1906), след което преминава на частна практика. Работил е в Разград, Враца, Плевен, а по-късно и като инженер в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството в областта на градоустройственото планиране. По негови проекти в Русе са изградени няколко сгради. Участва в работата на русенския клон на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД).

.

6. (110 г.р.) Доц. Гунчо Стефанов Гунчев (9.03.1904, гр.Бяла, Русенско – 2.06.1940, София) – географ, преподавател, геоморфолог, редактор.

Учи в университетите в Гренобъл и Клермон Феран, Франция и завършва (1928) специалност география в Софийския университет (СУ). Специализира география в Унгария и Германия (1928-1929). Доцент (1937) в катедра „Антропогеография” на СУ. Работи в областта на икономическата, селищната и физическата география (геоморфологията), етнографията и топонимията. Основател и гл. редактор на сп. „Архив за поселищни проучвания: (1938-1939).

.

7. (180 г.р., 110 г.с.) Гено Атанасов Чолаков (21.04.1834, Русчук – 1904, Силистра) – възрожденец, национал-революционер, администратор, общественик.

5Водач на националнореволюционните борби в Силистренския край, За участието си в борбите за църковно и политическо освобождение е заточаван. Дописник на вестниците: „Турция” (1866), „Македония” (1869) и „Право” (1872), съратник на Г.С. Раковски и на Васил Левски.
След Освобождението е кмет на Силистра, председател на Окръжния съд и на Червения кръст в града, изпада в немилост след бунта на русофилите.

На негово име е кръстена улица в Силистра, където паметта му се тачи с голяма почит като най-заслужилия деец на българското възраждане в този край.

 

8. (110 г.р.) Димитър Добрев Димитров (16.01.1904, с. Щръклево – 3.05.1985, София) – писател, журналист, издател, публицист, редактор.

Димитър Д. Добрев http://literaturensviat.com/?p=72081

Димитър Д. Добрев
http://literaturensviat.com/?p=72081

В Русе завършва Мъжката гимназия, печата стихове, разкази, импресии в „Ученически вестник”. До 1936 г. живее в родното си село, където е писар в общината и ръководи културно-просветната дейност на читалището. Основава, редактира и издава месечния в. „Светлоструй” (1928-1941) – най-големия провинциален вестник, издаван в село и единствения селски литературен вестник в Европа. Основател и секретар (1934-1937) на съюза на писателите от провинцията. От 1936 г. се премества в София, където се занимава с книгоиздаване, главен редактор е на издателство „Народна култура” (1946-1970), заслужил деятел на полската култура, носител унгарската литературна награда „Лайош Кошут”.

 

9. (130 г.р.) Димитър Панчев Кардашев (1884, Русе – 7.10.1962, София) – учител, живописец, писател.

Учи живопис в Рисувалното училище в: София (1902), Букурещ (1903), Казан, Русия (1904-1905), завършва живопис (1907) в академия „Албертини” в Торино, Италия. Учител по рисуване в Плевен, Варна, София. Занимава се с производство на филми (сценарист и продуцент), пише критични бележки за художествени изложби, разкази, исторически и драматични произведения. Създава малко на брой живописни творби, предимно с батални и исторически сюжети.

.

10. (180 г.р.) Димитър Ценович Минков (1834, Свищов – 31.10.1915, Русе) – търговец, революционер, адвокат, общественик.

Димитър М. Ценович http://www.geni.com/people/

Димитър М. Ценович
http://www.geni.com/people/

Млад емигрира в Букурещ, където забогатява с търговия. Дружи с Г.С. Раковски и др. видни революционери, член е на Добродетелната дружина, съратник на Л. Каравелов и В. Левски, касиер на революционния комитет в Букурещ, финансира: четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, първата обиколка на Васил Левски по българските земи (1868-1869), отпечатването на вестниците: „Народност”, „Тъпан”, „Свобода”. След Освобождението се установява със семейството си в Русе, където работи като адвокат (след 1880), председател е на Поборническото дружество в града. Под негово влияние българското знаме се утвърждава като трикольор.

 

11. (140 г.р.) Евстати Георгиев Винаров (17.09.1874, Русчук – 6.05.1915, Русе) – морски офицер, капитан-лейтенант, изобретател.

Завършва Военно училище в София (1894) и специализира минно дело (работа с морски мини) в Кронщад, Русия (1902-1903), началник на Дунавската флотилия (1910-1913), изобретател на първата българска електро-ударна морска мина (1905). Неговото име носи малка улица между пл.”Дунав” и Военния клуб.

 

12. (130 г.р.) Екатерина Манчева (30.11.1884, Русе – 7.03.1943, Русе) – поетеса, учителка, общественичка.

От 1907 г. е учителка в с. Червена вода (тогава публикува и първите си стихове), а след това – в: „Свети Георги”, „Иван Вазов” и Немското у-ще в Русе. Създава и ръководи детска театрална трупа, съиздател е на юношеското списание „Здравец”; организира първата лятна колония (почивен лагер) за русенски ученици в местността „Св. Константин и Елена”, край Варна; инициаторка е за изграждането на първите детски градини и детски ясли в града; член е на женското благотворително дружество „Добродетел”; директор на Домакинско-майчинското училище в Русе (от 1938); един от основателите и деен член на Дома на изкуствата и печата в Русе (днес Клуб на дейците на културата).

.

13. (125 г.с.) Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джендов) (1850, с. Медвен, Сливенско – 2.09.1889, Париж, погребан в Русе) – национал-революционер, писател, публицист, журналист, държавен и обществен деец, депутат.

Захари Стоянов http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0

Захари Стоянов
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0

От 1870 г. живее в Русчук, зет (1882) на Баба Тонка, негова съпруга е Анастасия Обретенова, приятел и съратник на Никола Обретенов и Стефан Стамболов, член на Русенския революционен комитет, апостол през Априлското въстание. В Пловдив полага началото на първите чествания на годишнините на Христо Ботев, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, редактира в.”Борба”, председател е на Тайния революционен комитет, който организира и ръководи Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В Русе издава в.”Работник”. Депутат в ІV-то обикновено народно събрание (ОНС) през 1886 г., подпредседател (1887) и председател на V ОНС (1888-1889), кореспондент на английския консервативен в. „Таймс”.

 

14. (170 г.р.) Иван Костов Стоянов – Соларя (17.07.1844, Русчук – 14.06.1917, София)- национал-революционер, търговец на едро, общественик, депутат.

Иван Стоянов (Соларя) http://pan.bg/view_article-3-10210-Koj-e-Ivan-Stoqnov-Solarq

Иван Стоянов (Соларя)
http://pan.bg/view_article-3-10210-Koj-e-Ivan-Stoqnov-Solarq

След завършване на Русенското класно училище (1862) е вилаетски чиновник, отговарящ за монопола на солта. През 1867 г. емигрира в Гюргево, където постепенно се утвърждава като голям български търговец на сол и газ, доставчик е на английската компания, която строи ж п линията Букурещ – Гюргево. Над 10 години подпомага финансово българските емигранти, четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Хр. Ботев и апостолите от Гюргевския комитет. Признат е за поборник без оръжие. След Освобождението продължава да се занимава с търговия, купува два стари кораба от Дунавската флотилия и става един от първите частни корабопритежатели у нас. Депутат в ІV-то ОНС, в ІІІ-то Велико народно събрание (ВНС), V-то и VІ-то ОНС, в ІV-то ВНС и VІІ–то ОНС. Членува и материално подпомага много обществени организации в Русе през ХІХ век. Кумува и организира сватбата на Екатерина Пенева и Петко Каравелов в Русе. Има 19 деца, от които 8 живи, баща на известния български хирург Парашкев Стоянов.

.

15. (125 г.р.) Илия Петров Арнаудов (7.06.1889, Русе – 15.04.1946, София) – оперен режисьор, музиковед, редактор.

Учи оперна режисура във Виена (1919), специализира в Берлин. През 1929 г. се връща в България и постъпва в Народна опера-София. Пръв постановчик на оперите на Вагнер у нас. Автор на научни трудове, между които „История на италианската музика”, пише статии, отзиви и рецензии по музикални събития, изнася сказки из цялата страна. Редактор е на сп.”Музикален живот” (1933) и в. „Български народен театър”. Поставил е няколко опери в Самодейната работническа опера в Сливен (1945-1946). Брат е на акад. Михаил Арнаудов.

.

16. (120 г.р.) Проф. д-р Константин Николов Бобчев (19.12.1894, Русе – 28.06.1976, София) – икономист, професор, учен, администратор.

В София (1919) завършва право, а след това и държавни стопански науки с докторат в гр. Фрайбург, Германия. От 1925 г. е преподавател във Висшата кооперативна школа и в Свободния университет в София, професор по стопанска политика (1939). Заема ръководни длъжности в Министерството на търговията, промишлеността и труда (1930-1939). Син на Никола Бобчев, брат на Сава Бобчев и внук на К. Маркович.

.

17. (110 г.р.) Проф. Константин Христов Попов (4.08.1904, Русе – 6.05.1991, София) – виолончелист, педагог, преподавател.

След завършването на Лайпцигската консерватория (1933) следва музикални науки и философия (1929-1933) в университета в Лайпциг. От 1932 г. е член на „Амати – трио” (то изпълнява всички творби наизуст), с което гастролира в 11 европейски страни. Изнася и самостоятелни концерти. От 1935 г. е преподавател по виолончело в Държавна музикална академия – София, където от 1945 г. е професор, но едновременно с преподавателската дейност непрекъснато концертира, гостува на всички симфонични оркестри в страната. Основател е на „Академично трио” (1937), участва в трио „Въжаров” (1935-1936) и квартет „Лечев” (1936-1937). Репертоарът му включва всички значителни творби за виолончело, като някои от тях той изпълнява за пръв път у нас. Има големи заслуги за изграждането на българската виолончелова школа и специален принос за развитието на музикалното изкуство в Русе. С негов концерт тържествено е открит през м. ноември 1934 г. новият Църковен салон в Русе (сега оперна сграда).

.

18. (100 г.р.) Михаил Димитров Халваджиев (13.09.1914, с. Самоводене, Търновско – 1988, Русе) – учител, палеонтолог, пещерняк, общественик.

В Софийския университет завършва естествени науки. Учител (1944) и зам. директор на Мъжката гимназия (1944-1949), директор на Вечерната гимназия (1952 – 1954). Пръв уредник (1954) на отдел „Природа” към Русенския музей и секретар на природонаучното дружество – секция Русе (1959-1977). В продължение на 12 години събира фосили (кости на праисторически бозайници) в района на Русе. Директор на V средно училище (1957-1962), инспектор по биология и химия към окръжен отдел „Просвета” (1962-1964), директор на техникума (сега Промишлена гимназия) по зърносъхранение и зърнопреработка „Асен Златаров” (1964-1987).

.

19. (130 г.р.) Митрополит Михаил Доростоло-Червенски (Михаил Русенски; светско име Димитър Тодоров Чавдаров, 6.04.1884, Калофер – 8.05.1961, София, погребан в Русе) – висш духовник, трети митрополит на русенската епархия, доктор-богослов, проповедник, общественик и мисионер.

Доростолски и Червенски митрополит Михаил, http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0

Доростолски и Червенски митрополит Михаил http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0

С докторат, за възгледите на Ницше за християнската нравственост, завършва Киевската духовна академия (1910). В България е подстриган за монах с името Михаил (1911), от 1915 г. е архимандрит, ректор на Софийската семинария (1923-1926), епископ (1924), викарий (1926), Доростолски и Червенски митрополит от 1927 г. Под негово ръководство в Русе са изградени (в сравнение с другите русенски митрополити) най-много нови храмове: „Св. Богородица”, „Св. Петка” и „Св. Архангел Михаил”, а старите са обновени и зографисани. Открит е (ноември 1934 г.) Църковният салон (днес Опера) – духовно средище на града през 30-те и 40-те години на ХХ в. Митрополит Михаил пише книги, брошури, десетки статии в църковната преса и е инициатор за издаването от митрополията на списанията: „Вяра и живот”, „Детска вяра” и „Нива божия”. До края на 1958 г. той отслужва 1820 литургии и двойно повече други църковни служби, като произнася над 5000 проповеди. Почетен председател е на българското дружество „Червен кръст”; председател е на русенските клонове: на Червения кръст; на Съюза за закрила на децата; на Обществена подкрепа; на Комитета за бедно-недъгави и др. Активно участва в построяването на болница за туберкулозно болни. През 30-те години в епархията се основават десетки работнически, детски и младежки православни християнски братства. Значително се разширява социалната дейност. Изграждат се църковни приюти, детски градини, социални кухни, църковно средношколско общежитие. Той е голям радетел за въвличането на повече вярващи в делото на Църквата, чрез организирането им в православни християнски братства. Неизброимо е направеното за Русе и епархията от митрополит Михаил и никакво признание, съответстващо на колосалното наследство на този бележит духовен русенски пастир. Русенци не трябва да забравят, че никой друг преди и след него не е направил толкова много за духовния живот в Русе.

.

20. (160 г.р.) Никола Петров Сакелариев (21.05.1854, Русчук – 1877, края, Костанбол, Турция) – националреволюционер, музикант, културен деец.

В Русчук завършва класното училище (1867), учи в Галатасарайския лицей в Истанбул. Надарен музикант, свирещ на цигулка, флейта и пиано (първи в Русчук). Организира и ръководи първия струнен оркестър с 12 участници в Русчук (1872). Член на Русенския революционен комитет (1873-1877), за която си дейност е арестуван, съден и заточен (от 4.08.1877 г.) в Анадола, където умира. Член на Певческото дружество и на читалище „Зора”, участва дейно в театралния и музикален живот на града. Баща му е богат търговец и доставя за сина си първото пиано в града.

.

21. (130 г.р.) Инж. Петър Тодоров Малчев (10.02.1884, Русе – 20.02.1929, София, Русе) – електроинженер, проектант, администратор, общественик.

В Русе завършва Мъжката гимназия (1902), дипломира се като първия русенски електроинженер (1908) в гр. Нанси, Франция. Работи последователно в Техническото отделение на Русенската община (1909) и като началник на Електротехническото отделение от 1911 г. Инициатор и основен проектант на електрификацията на Русе (1912-1916). Дейно защитава България пред Арбитражния съд в Париж по споровете й с Белгийската електрическа компания. Ръководи електроснабдяването на Русе до края на живота си. Организира и ръководи електрификацията на градовете Разград, Кубрат, Свищов, Горна Оряховица, Плевен и др. Подпредседател е на Русенския клон (1922) на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД). Погребан е в Русе с големи почести. Брат е на Борис и Владимир Малчеви.

.

22. (170 г.р.) Паскал М. Бисеров (12.112.1844, Търново – 24.05.1921, Русе) – лекар, военен деец, масон.

В Букурещ завършва Медицинското училище (1870), като лисансие по медицина и хирургия и Медицинския факултет на университета в същия град (1878). През 1878 г. става първия българин, управител на русенската болница. От 1883 г. е старши лекар последователно към Дунавската флотилия, към Пионерната дружина и към 5-ти Дунавски пехотен полк. Първи началник на Русенската дивизионна болница (1892), санитарен подполковник (1894).

.

23. (110 г.р.) Паци (Спасия) Михайлова Богатинова (2.02.1904, гр. Прилеп, Македония – 20.06.1967, Русе) – балерина, балетен педагог, хореограф.

Балерина в Софийската опера до 1932 г. От 1943 г. семейството й се премества в Русе и през есента на 1944 г. тя организира Детска балетна школа към Русенския театър. Балетен педагог в Русенската опера (от 1949 г.), където танцува до пенсионирането си и води екзерсиса и репетициите на новосформираната балетна трупа. Продължава работата си в балетната школа, по-късно се откриват под нейно ръководство такива формации към Дома на пионерите, Дома на офицера, подготвя балетни програми в предприятия и училища. Тя обучава основното ядро балерини към новосъздадената Русенска опера и е сред нейните основатели, първа учителка по балет е на известните балерини и балетисти: Виделина Пенева, Росица Минчева, Стефан Христов, Крум Цолов и др.

.

24. (180 г.р.) Петър Василев Оджаков (15.10.1834, Лясковец – 31.07.1906, Русе) – учен, юрист, адвокат, съдия, прокурор, учител, публицист, поет, редактор, издател, преводач, политик, основател, дописен и редовен член на Българската академия на науките (БАН), деец на църковно-освободителното движение.

Петър В. Оджаков http://www.geni.com/people

Петър В. Оджаков
http://www.geni.com/people

Дипломира се като юрист в Одеса (1871). От 1879 г. е председател на Окръжния съд (1880-1882) в Русе, след това е адвокат, издава първото българско юридическо списание „Древная и новая България” (1879-1880). Основоположник е на обичайното наследствено право, публикува първите трудове за обичайното право, за историята на българското право и др. Постоянен сътрудник на в. „Право” (1870-1872), дописник на вестниците: „България” (1860-1863), „Българска пчела” (1863), „Съветник” (1864), „Време” (1866), „Турция” (1866), „Македония” (1871), „Секидневний новинар” (1874), на руските: „Мир” и „Одеский вестник”; на списанията: „Български книжици” (1859), „Читалище” (1871), „Славянско братство” (1877), сътрудник на – „Юридически преглед” и „Юридическо списание”. Най-важният му литературен труд „Наука за песнотворство и стихотворство” (1871) е първото българско ръководство по словестност, обясняващо основни понятия на литературната теория. Той пръв разглежда в теоретичен труд въпроси на фолклора, свързани с общообразователни, възпитателни и естетически задачи; свързва развитието на културата с фолклора; насочва към събиране и публикуване на народни песни. Записва народни песни, издадени в „Български народен сборник” (1872). Книжовната му дейност е разностранна: правна, учебна, литературна, етнографска, по църковни въпроси, журналистическа и издателска. Превежда правна, учебна и друга литература. По-голямата част от стихотворните му опити не са публикувани.

.

25. (130 г.р.) Д-р Райна Юрданова Ганева (15.03.1884, Русе – неизв., София) – философ, учен, преводач, редактор, учителка, общественичка.

Дъщеря е на Смарагда и Юрдан Ганеви. Баща й е националреволюционер, член на Русенския революционен комитет. Сестра е на известния юрист и политик проф. Венелин Ганев, един от регентите след комунистическия преврат (1944-1946). Завършва Девическата гимназия в Русе, учи педагогика в Берлин и философия в Цюрих, Швейцария. Защитава докторат по философия в Хайделберг, Германия (1910). Завръща се в България и е учителка в Русенската (по френски език) и в Първа девическа гимназия – София (по философска пропедевтика). Специализира в Лондон и Париж (1923), след което е избрана във Висшия учебен съвет. Тя е сред създателите на редица обществени формации, насочени към грижата за децата: Философско-педагогическо дружество, Родителско-възпитателния съюз, Съюза за защита на децата и Дружество „Фрьобел”. Ръководи софийската организация на младежкия Червен кръст и е редактор на списанието му (1922-1923). Участва в редакциите на вестниците: „Първи стъпки”, „Млад стенограф” и др.; на списанията – „Свободно възпитание”, „Нашето дете” и др. Сътрудничи и на списанията „Училищен преглед” и „Просвета”. Сериозно се занимава с наука, публикува много статии и монографията „Етюди на познанието”. Превежда трудове на Кант и с право се нарежда сред първите специалисти по философията на този немски учен у нас и сред създателите на модерната българска философия. Райна Ганева е една от първите три жени философи в България.

.

26. (100 г.р.) Руска Русева Драгнева (по баща Братоева; 14.11.1914, Русе – 4.03.1996, Русе) – физик, учител, общественик, почетен гражданин на Русе.

Специалност физика (1939) завършва в Софийския университет (СУ), след което е учителка в: Пловдив (1939-1940), Бургас (1940-1942), Русенската мъжка гимназия (1943-1944). Асистентка в Държавното висше техническо училище (1947-1949), зам.директор и учителка (1952-1959) в Техникума по механотехника, учителка по физика във Фабрично-заводското училище, Втора политехническа (сега Математическа) гимназия (1959-1971), където се пенсионира. Публикувала е статии, сборници и методически материали, свързани с обучението по физика. Създава школа за подготовка на русенски ученици, които участват в републикански и международни състезания по физика и печелят множество престижни награди. Носителка е на званията: „почетен учител”, „народен учител”, „почетен член на Съюза на физиците в България”, „почетен гражданин на Русе”.

.

27. (100 г.р.) Стефан Иванов Вачев (30.10.1914, Разград – 17.02.2006, Русе) – диригент, общественик, почетен гражданин на Русе.

Стефан Вачев http://razgrad-philharmony.hit.bg/page9.html

Стефан Вачев
http://razgrad-philharmony.hit.bg/page9.html

След завършване на Музикалната академия (МА) в София (1947) е диригент на Разградския симфоничен оркестър, работи в Плевен и Самоков (1947-1953). Установява се в Русе, където основава Младежки симфоничен оркестър към Музикалното училище и Русенския духов оркестър през 1963 г., след което е диригент на представителния Военен духов оркестър до пенсионирането си през 1977 г. Дирижира концерти на Международния фестивал „Мартенски музикални дни”. За приносите му за русенския културен и музикален живот е обявен за „Почетен гражданин на Русе” (2005), а Германските музикални съюзи го награждават с Почетен кръст (2004) за многостранната му музикална дейност в Русе, Разград и Плевен.

 

28. (175 г.р.) Стефана Попцветкова – Пенева (Мампадия; 12.02.1839, Русчук – неизв., Русе) – учителка, просветна деятелка, общественичка.

Започва работа като първата учителка в Русчук през 1855 г. Открива (1863) и ръководи до 1880 г. началното девическо училище в махала „Варош”, наречено „Русчушко момическо училище”. След Освобождението е учителка до 1898 г. и е с най-голям стаж между колежките си. Активен член на благотворително дружество „Ступанка”, известна е сред русенци като „Мама попадия” или както са я наричали ученичките „Мампадия”.

.

29. (150 г.р.; 70 г.с.) Инж. Тодор Стефанов Тонев (23.05.1864, Мачин, Румъния – 20.06.1944, Русе) – строителен инженер, проектант, предприемач.

Завършва първия випуск на Мъжката гимназия (1884) и инженерство в гр. Гент, Белгия (1888) с две дипломи: „строителен инженер” и „инженер чертожник” (проектант). Участва в проектирането на ж п линиите: Ямбол – Бургас, София – Перник и Русе – Търново. Първи окръжен инженер на Русе (1889-1897). Член-основател на БИАД от февруари 1893 г. Проектира и ръководи, като инженер на частна практика строежите на много жилищни, обществени и промишлени сгради в Русе, между които са: немското сиропиталище на Вагеман (1901), Столарското училище и др., на технологичния комплекс на Захарната фабрика, шосета и пътни мостове в района на Русе, Разград и Кубрат, основава фабрика (1908), член е на управителните съвети: на АД „Труд”, на АД „Енергия”, на Русенска сконтова борса и др.

.

30. (120 г.с.) Хаджи Иван(чо) Хаджипенчович (1824, Русчук – 15.03.1894, София) – юрист; търговец; държавен и обществен деец; участник в църковно-освободителните борби.

Учи и завършва право в Париж. След завръщането си е проспериращ търговец на едро и активен обществен деятел в Русчук. По различно време е Председател на Вилаетския търговски съд (1867) и член: на Апелативния съд, на Общия вилаетски съвет (1866-1868), на комисията по управление на училищата във вилаета, член на Русенската община (18650-1865), член-основател на читалище „Зора” от 1867 г.; съветник на валията Митхад паша. Дейно участва в изгонването на гръцкия владика Синесий от града през юни 1860 г. От 1868 г. е в Цариград като член: на Държавния съвет (1868-1877), на Върховния съд (1868), на Смесената българско-гръцка комисия (1869), на Привременния съвет за решаване на българските църковни въпроси, на Временния синод, на Църковно-народния събор (1871), на Екзархийския съвет (1873-1878) и др. Взема участие в решаването на почти всички проблеми на църковния процес, като един от видните църковни дейци по изграждането на българската екзархия. Поддържа приятелски връзки с Марко Балабанов, Гавраил Кръстевич, Николай Павлович, митрополит Григорий Доростоло–Червенски и др. След Освобождението е депутат Учредителното събрание, в І-о ВНС и І-о ОНС; висш съдебен служител в София; член на Върховния съд и на Държавния съвет. (Бел.ред.: Въпреки заслугите си в църковно-освободителните борби, Иванчо Хаджипенчович е противоречива фигура. През 1872 г. той пише мемоар до великия везир Махмуд Недим паша, в който излага подробно съществуването на тайна революционна организация сред българите. Между ноември 1872 г. и февруари 1873 г. Хаджипенчович е назначен в тричленната правителствена комисия, разследвала Арабаконашкия обир от 22 септември 1872 г. и комитетските мрежи на БРЦК, и осъдила на смърт водача на българското революционно движение Васил Левски. Впрочем, през лятото на 1876 г. Хаджипенчович, заедно с ливанеца Едмънд Блек бей, е назначен в специална турска комисия за събитията около Априлското въстание и посещава лично Батак и Перущица. В подкрепа на доклад, който изрично упоменава зверствата, извършени от башибузуците, и преброява около 1700 души жертви, Хаджипенчович донася в Цариград отрязана детска ръчичка.)

.

31. (80 г.р.) Атанас Недялков Косев (10.03.1934, Русе) – композитор, учител, диригент, поет.

Атанас Косев http://www.ubc-bg.com/bg/composer/23

Атанас Косев
http://www.ubc-bg.com/bg/composer/23

След дипломирането си в Музикалната академия (1964) основава и дирижира (1953-1954) първия Младежки симфоничен оркестър в Русе, учител в Музикалното училище (1965), след това работи (1966-1992) в Българска национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР). Председател на музикалния съвет на Интервизия. Автор е: на музика за телевизионни и театрални постановки, на симфонични и камерни произведения; на операта „Снежанка и седемте джуджета”; на балета „Ян Бибиян”; на над 500 детски, хорови и естрадни песни. Награди: София (1968); Ямаха, Япония (1972); Александрия, Египет (1975); Ирландия (1971); на Съюза на българските композитори (СБК) (1984); Голямата награда на Ню Йорк (1982) и др.

 

32. (90 г.р.) Акад. проф. Васил Иванов Казанджиев (10.09.1934, с. Мартен, Русенско) – композитор, диригент, преподавател, член-кореспондент, академик, почетен гражданин на Русе (1999).

Акад. Васил Казанджиев http://www.bas.bg/fce/001/0036/files/vasilkazandjiev.pdf

Акад. Васил Казанджиев
http://www.bas.bg/fce/001/0036/files/vasilkazandjiev.pdf

В Държавната музикална академия „проф. П. Владигеров” – София завършва (1957) две специалности: композиция и дирижиране. Работи като диригент в Софийската опера (1957-1964). Основава (1962) и ръководи Софийски камерен оркестър (сега „Софийски солисти” 1962-1978), с който концертира в България и чужбина. Главен диригент (1979-1993) е на Симфоничния оркестър на БНР. Преподава в МА: Четене на партитури (от 1960) и Оркестрово дирижиране (от 1989), професор по оперно и симфонично дирижиране (1985). Автор е на: 5 симфонии, 8 творби за симфоничен оркестър, 9 концерта, 10 вокални, 38 камерни и клавирни творби; музика към 12 филма и 11 театрални постановки; над 20 марша и военни песни и др. Творчеството му е свързано с авангарда в българската музика. От началото на ХХІ в. активно работи като композитор. Награден е: със званията: „Заслужил артист” (1971) и „народен артист”; с „Димитровска награда” (1972); орден „Кирил и Методий” І ст. (2000), сребърен медал (1957) от VІ младежки фестивал в Москва; І награда от фестивала на камерните оркестри в Байройт (1966), І награда от биеналето за съвременна музика – Загреб (1967); от СБК, от Съюза на филмовите дейци и др.

.

33. (80 г.р.) Проф. дтн. инж. Владимир Денев Витлиемов (20.08.1934, с. Кюлевча, Шуменско) – инженер, професор, учен, администратор, общественик.

Машинно инженерство завършва (1957) във Висшия институт по механизация и електрификация на селското стопанство (ВИМЕСС), сега Русенски университет (РУ). От 1958 г. работи в РУ като асистент, д-р инженер, доцент (1969) и професор (1989), защитава т. нар. „голям докторат” и получава научната степен „доктор на техническите науки” (дтн). Бил е зам.декан на факултет ЕЕА и зам.ректор по учебната работа на РУ. Научните му изследвания са в областите: конструиране на инструменти за обработване чрез пластично деформиране; методи и устройства за автоматично сглобяване; роботизация на производството и др. Получил е следните награди: „Русе”, раздел „Изкуство и култура” (1997); Златна значка на Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС); златна значка „Проф. Асен Златаров” (2003); Почетен член на ФНТС (2004) и др. През последните години се занимава дейно с проблеми на роботизацията.

.

34. (80 г.р.) Георги Василев Делиганев (6.04.1934, Русе) – учител, вокален педагог, диригент, почетен гражданин на Русе, Габрово и Свищов.

Дипломира се във Вокалния факултет на МА в София, след което в продължение на 50 години води подготовката на професионални певци в Русе, предимно в училището по изкуствата. Над 20 години е вокален педагог, художествен консултант, главен художествен ръководител и диригент на хора на Русенската опера. Над 30 години се занимава с хорова дейност в Габрово, Свищов и Русе, където 25 години работи съвместно с проф. Васил Арнаудов с хор „Родина”, който е завоювал десетки медали от много европейски конкурси. Консултант е на детско-юношеската школа „Дунавски вълни”, три сезона е художествен ръководител на хор „Проф. В. Арнаудов”, автор на книги, пособия и специализирани публикации по вокална дейност. Награди: Почетни значки на Русе, Габрово, Свищов, Видин, орден „Кирил и Методий” ІІ степен и др. Има над 150 възпитаници в цял свят, от които световноизвестен е русенецът Орлин Анастасов, най-младият дебютант (само на 23 години) на Миланската скала, който е с над 350 спектакъла по световните оперни сцени. Интересно е да се отбележи, че след завършване на музикалното училище Орлин, който е учил само при него, е насочен от Делиганев: „Имаш изключителен глас! Отивай на Запад и ако здраво се трудиш ще стигнеш високо!” Благодарение на този съвет Русе има световноизвестен бас, а признателният му ученик го кани и посреща като скъп гост на първите си премиери в Италия. Друг известен негов ученик е Мартин Цонев

.

35. (80 г.р.,10 г.с.) Проф. дтн инж. Георги Петков Тончев (4.12.1934,с. Полски Градец, Сливенско – 17.04.2004, Русе) – инженер, професор, учен,администратор.

Дипломира се по специалността Механизация на селското стопанство (1958) в Ленинград (дн. Петербург), Русия и работи като инженер до постъпването си през м. ноември в РУ, където е асистент, защитава докторантура (1972), хабилитира се като доцент (1974), доктор на техническите науки (1996) и професор (2000). Той е един от истинските, в буквалния смисъл на думата, строители на Русенския университет. Изгражда на съвременно ниво Факултет за повишаване на квалификацията и 4 мандата е негов ръководител, създава първата в страната Висша школа за мениджъри, положила основите на днешния Факултет по бизнес и мениджмънт.

Има съществен принос за създаването на 7 специалности в РУ, на Института по ремонт на селскостопанска техника в Русе и на други звена. Награди: Народен орден на труда – златен, различни златни значки; номинация за международен интелектуалец на 2001 г. от Международния биографичен център – Кеймбридж, Англия; член на Борда на съветниците на Американския биографичен институт и др. Изключително ерудирана и остроумна личност, за която и сега 10 години след смъртта му се разказват легенди и много весели истории – резултат от хапливия му хумор. Изключителен работохолик, с когото зевзеците от РУ се шегуват, че за него е създадена специална единица за измерване работоспособността на хората – 1 тонч.

.

36. (120 г.р.) Георги Попгеоргиев Теодосиев (21.01.1894, Г. Оряховица – 9.06.1978, Русе) – адвокат, общественик, масон.

След завършването на класическия отдел на Русенската мъжка гимназия (1912) и специалност право в СУ се установява в Русе, където е апелативен държавен адвокат и общественик: председател на дружество „Добруджа”, един от създателите на Русенската художествена галерия и на читалище „П.Р. Славейков” в града. Автор е на изследване за рано починалия талантлив художник Васил Стефанов – Чилито. След 9.09.1944 г. е изпратен в трудов лагер „Росица”, където престоява до 1946 г. По-късно адвокатските му права са възстановени и той е адвокат в Русе.

.

37. (80 г.р) Проф. д-р инж. Иван Георгиев Парашкевов (12.02.1934,с.Патреш, В.Търновско – 12.09.2011, Русе) – инженер, професор, учен, администратор.

Дипломира се като машинен инженер в Ленинград (дн. Петербург, 1958). До октомври 1960 г. е технолог и главен механик в Ремонтен завод № 2 в гр. Плевен. Постъпва в РУ като асистент (1960), защитава научната степен „доктор инж.” (1967) в гр. Ростов на Дон, Украйна (тогава Русия), доцент (1969), професор (1991), чете лекции по „Механизация на животновъдството”, в която област е научната му дейност. Бил е декан на факултет Механизация на селското стопанство и зам. ректор на РУ. Член и председател (1997-2002) на Специализирания научен съвет по земеделие и горска техника към Висшата атестационна комисия (ВАК); главен редактор на научното издание Известия на Съюза на учените-клон Русе и на издателска къща „Наука и практика”. Награди: орден “Кирил и Методий” – II степен, 1984 г., юбилейна значка от Съюза на учените в България.

.

38. (70 г.с.) Иван Петров Хаджииванов (12.06.1883, Русе – ок. 30.09.1944, Русе) – адвокат, общественик.

Иван Петров Хаджииванов http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%

Иван Петров Хаджииванов
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%

След дипломирането си в Земеделското училище в Образцов чифлик, завършва право в СУ (1914). Участва в трите войни в началото на ХХ в. и е награден с три ордена. Работи до края на живота си като адвокат в Русе. Председател е на Съюз „Добруджа” – организация на добруджанските бежанци в България след Ньойския мирен договор (1919); член е: на клуб „Родна защита” от 1926 г., на организация „Сокол”; председател на Ловното дружество в Русе. Дейно участва в легалното и нелегално Добруджанско движение и във Вътрешната добруджанска революционна организация. Убит е по времето на червения терор в края на м. септември 1944 г., когато изчезват много русенски интелектуалци, известни с отстояването на демократичните си възгледи.

 

39. (90 г.р.) Ицхак (Зико) Грациани (4.08.1924, Русе – 7.07.2003, Тел Авив, Израел) – джазмен, диригент, композитор, аранжьор, администратор.

Ицхак (Зико) Грациани  http://botinok.co.il/node/76900

Ицхак (Зико) Грациани
http://botinok.co.il/node/76900

Със свои съученици от Мъжката гимназия „Княз Борис” създава джазов оркестър „Ритъм” и изнася концерти в Църковния салон, и в кино „Модерен театър”. Значима фигури в музикалния живот на Русе през 40-те години, основател на еврейския джазов оркестър JJ, един от двигателите на известния по онова време ансамбъл “Маяковски”, той е член на прочутия оркестър на “Оптимистите” в София, където работи заедно с Леа Иванова. Завършва Музикалната академия в София през 1948 г. Зико се изселва в Израел, заедно с жена си и първородната си дъщеря (родена в Русе), където основава и ръководи от 1962 г. Военния духов оркестър на Израел, дирижира Израелския симфоничен оркестър, оперни спектакли, аранжира маршове и др.  Грациани популяризира родния си град и с многостранното си дело изгради успешни контакти между Русе, България и Израел.

В София е кръстена улица на неговото име. За изключителните си заслуги за развитието и издигането на музикалната култура на Русе и като признание за цялостната му обществено-полезна дейност е отличен посмъртно със званието “Почетен гражданин на Русе” (6.05.2008 г.). Дъщеря му Коки Грацияни също се занимава с музика и гостува в България.

.

40. (80 г.с.) Йосиф (Йозеф) Вондрак (5.10.1861, Бехине, Чехия – 2.12.1934, Русе) – мебелист (столар), учител, директор, администратор, масон.

Йосиф Вондрак http://old.ruse-bg.eu/index.php?showlink=1&fid=17&p

Йосиф Вондрак
http://old.ruse-bg.eu/index.php?showlink=1&fid=17&p

Средно образование по столарство завършва (1878) в гр. Линц, Австро-Унгария, специализира във Виена (1885). В Русе пристига през 1895 г. и изгражда Столарското училище, на което е директор до 1914 г. Създава собствена работилница за мебели (1915-1922) и продължава да е учител до 1927 г., след което се оттегля от активна професионална дейност. Основател е на сп. „Модерно столарство”, което излиза в Русе (1927). Награден е с два български ордена: „Народен орден за гражданска заслуга” пета степен и „Свети Александър” трета степен. От 1991 г. Промишлената гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура в Русе достойно носи името на основателя си и нейния пръв директор. Едно от малкото изключения, сред многото патрони на русенски училища, които нямат нищо общо, както с училището така и с града.

.

41. (175 г.р.) Йосиф Генов Динолов (Дайнелов) (26.12.1839, Русчук – 16.11.1891, Русе) – учител, търговец, съдебен служител, общественик.

Йосиф Дайнелов http://www.geni.com/people/%D0%

Йосиф Дайнелов
http://www.geni.com/people/%D0%

След завършване на Варошкото класно училище, учи в Цариград и Атина. Търговец на едро в Истанбул и Русчук. Участник в националноосвободителното движение и борбата за църковна независимост, сподвижник на Г.С. Раковски, с когото активно си кореспондира и разпространява неговите издания. Подпомага материално български ученици в чужбина. Член е на Епархийския съвет, член-основател на читалище „Зора”. Сътрудник на „Цариградски вестник” (1858-1860), на в. „България” (1859) и на сп. „Български книжици” (1860-1862). След Освобождението е над 20 години съдебен служител в Русе.

 

42. (80 г.р.) Проф. дтн. инж. Кирил Цветанов Енчев (1.04.1934, с. Вълчитрън, Плевенско – 9.09.2008, Русе) – инженер, професор, учен.

През 1957 г. завършва ВИМЕСС и постъпва асистент в РУ, където е доцент (1968), доктор на техническите науки (1986), професор (1989), чете лекции по дисциплината „Теория на механизмите и машините” (ТММ). Ръководител е на катедра ТММ на РУ (1987-1991), член на Комисия по машинни науки на ВАК. Общински съветник от листата на СДС и Председател на комисията по образованието към Общинския съвет на Русе (1991-1994). След пенсионирането си написва мемоари и продължава да се занимава с научна дейност. Умира при нещастен случай, по време на научна конференция във Варна.

.

43. (80 г.р.) Проф. д-р Кръстю Игнатов Папазов (9.11.1934, с. Караисен, Търновско – 25.09.2009, Русе) – икономист, професор, учен, администратор.

Кръстю Игнатов Папазов http://www.uni-ruse.bg/ird/tempus/S1/CV_KPapazov.html

Кръстю Игнатов Папазов
http://www.uni-ruse.bg/ird/tempus/S1/CV_KPapazov.html

След дипломирането си в Стопанска академия „Д.А.Ценов” – Свищов (1958), специалност „Стопанска отчетност”, 43 е години университетски преподавател: 21 г. в Свищов (1963-1982) и 22 г. в РУ (1982-2005). Доцент по планиране (1973), научна степен „доктор” (1969), професор (1989). Чел е лекции по 16 дисциплини с авторски програми. Има над 180 публикации, в т.ч. 16 книги, 55 учебника и учебни помагала и др. Под негово ръководство са защитени 19 докторски дисертации, ръководил е три катедри (1974-2004). Председател на НТС и Съюза на икономистите в Свищов, учредител и член на УС на българската асоциация по логистика, учредител и член на Международната организация по изследване на запасите в Будапеща (от 1980) и др. Носител е на наградата „Русе” за наука (2002), на почетен знак на РУ и др.

.

44. (80 г.р.) Любен Георгиев Гройс (9.03.1934, Русе – 4.02.1982, София) – режисьор, драматург, поет, преводач.

Любен Гройс http://www.teatri.bg/galeria-Lyuben-Groys-g3002.html

Любен Гройс
http://www.teatri.bg/galeria-Lyuben-Groys-g3002.html

Във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) – София (1960) завършва режисура, след което е театрален режисьор (1979-1982) в: Смолян, Варна, Централен куклен театър-София, Пловдив, „Сълза и смях” – София. Гастролира в страната и чужбина, където поставя запомнящи се спектакли. Член е на Ваймарското Шекспирово научно дружество. Една от най-ярките личности в историята на съвременния български театър, неговото европейско лице. Оставя богат архив от изследвания, стихове, статии, пиеси, режисьорски партитури.

.

45. (80 г.р.) Проф. д-р Любомир Борисов Динолов (18.05.1934, Русе) – 20.11.2008, София) – пианист, педагог, композитор.

Проф. Любомир Динолов http://bnr.bg/post/100083463/pamet-za-pianista-i-pedagoga-lubomir-dinolov

Проф. Любомир Динолов http://bnr.bg/post/100083463/pamet-za-pianista-i-pedagoga-lubomir-dinolov

В Музикалната академия в София (1958) завършва пиано. Преподава пиано в Музикалното училище – София (1959-1963). Защитава докторат (1969), доцент по пиано (от 1980 г.), професор в МА – София (от 1990). От 1953 г. концертира като пианист. Автор на музиковедски трудове, студии, статии и рецензии; редактор на нотни издания, публикува хумористични стихове и карикатури.

.

46. (75 г.р., 10 г.с.) Марко Стоянов Монев (20.01.1939, с. Гостиля, Плевенско – 25.05. 2004, Русе) – художник самоук.

От началото на 60-те години на ХХ в. живее, работи и умира в Русе. Творбите му са в областите на градския пейзаж, натюрморта и интериора. От 1962 г. участва в Окръжни, а от 1964 г. и в Общи художествени изложби. Има самостоятелни изложби в София (1975), Пловдив (1977), Берлин (1977) и др. Негови творби се намират: в България – Националната художествена галерия, Русе, Бургас, Враца и др.; в чужбина – Япония, Германия, Италия, Полша, Белгия, Франция, Швейцария. Има много награди от изложби. Съпруг на известната русенска художничка Василка Монева.

.

47. (90 г.р.) Надя (Надежда ) Анастасова Шаркова (2.06.1924, Русе) – оперна и оперетна певица (сопрано).

Дебютира (1943) в театър „Одеон – София, в ролята на кралицата в операта „Любов и трон” на Ото Либих (също русенец). Завършва оперно пеене в МА – София (1944). Специализира в Большой театър в Москва (1955-1956). Пее в художествения оперетен театър (сега Държавен музикален театър „Ст. Македонски” – София), солистка на Софийската опера. Награди: Златен медал от младежкия фестивал в Букурещ (1953), премия от фестивала „Пражка пролет” (1954) и др.

.

48. (70 г.с.) Нено Димов Мутафчиев (23.12.1877, Дряново – 1.07.1944, Русе) – учител, диригент, композитор, общественик.

Дипломира се в Силистренското педагогическо училище (1893-1896) и постъпва учител в Русе. Завършва Лайпцигската консерватория със сребърен медал през 1902 г. В Лайпциг, Германия написва първата българска цигулкова соната (1902). След това е учител по музика в Ямбол, Търново и Лом (1902-1908). Един от учредителите на Българския музикален съюз (1903). В Русе е учител по музика в Девическата гимназия „Баба Тонка” (1908-1909); в Мъжката гимназия „Княз Борис” (1909-1915), където ръководи струнен оркестър и духова музика. След това до пенсионирането си е прогимназиален учител. Автор е на над 100 музикални творби в различни области. Между компо¬зициите му могат да се посочат: романс със съпровод на пиа¬но, „Фантазия върху български мотиви за оркестър“; музика за цигулка и пиано върху „Моята молитва“ от Христо Ботев; соната; тема с вариации и др. След войните пише музика изключително върху народни мотиви – повече от 60 композиции. Нено Димов е един от инициаторите за основаването на Българския музикален съюз през 1903 год. Богатият му архив е предаден от неговите наследници в Държавен архив-Русе. Концерт-рецитал с творби на Нено Димов изнася през последните години проф. Тодор Петров от София, но от Русе няма кой да го покани, за да се запознаят с наследството на този композитор и русенските меломани.

.

49. (90 г.р.) Никола Недев Боздуганов (31.10.1924, Русе – 22.10.2006, Русе) – цигулар; литературен, театрален и музикален критик; драматург; поет.

Никола Боздуганов http://literaturensviat.com/?p=9763

Никола Боздуганов
http://literaturensviat.com/?p=9763

След дипломирането си в Русенската мъжка гимназия (1944) завършва право в СУ и театрознание във ВИТИЗ в София. Основател е на Русенския симфоничен оркестър, където 27 години е оркестрант цигулар. Сътрудничи на авторитетни издания с литературна, театрална и музикална критика. След 1989 г. публикува свои стихове в сп. „Отечество” и в „Литературен форум”. Първата му стихосбирка е отпечатана през 1993 г. Издал е 12 стихосбирки, 3 пиеси и една мемоарна книга. Носител е на наградата „Русе” през 2002 г. и др.

.

50. (75 г.с.) Никола Тихов Обретенов (28.05.1849, Русчук – 10.10.1939, Русе) – виден деец на националноосвободителното движение, учител, общественик, държавен чиновник, депутат.

Никола Обретенов http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%

Никола Обретенов
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%

Завършва класното училище в Русчук и постъпва учител в с. Исакча, Северна Добруджа (сега в Румъния). Библиотекар е в читалище „Зора” (1867-1878) и един от основателите на Русенския (1871) и на Гюргевския революционни комитети. Главен апостол на V Софийски и помощник-апостол на ІІІ Врачански революционен окръг по време на Априлското въстание. Член на щаба на четата на Христо Ботев (1976).

Н.Обретенов като четник https://www.google.bg/search?q=%D0

Н.Обретенов като четник
https://www.google.bg/search?q=%D0

Заловен, осъден и заточен в крепостта Акия, Палестина. След Освобождението е околийски началник в Тутракан и Враца, окръжен управител в Силистра, Русе, и София (1887-1894), депутат и помощник-кмет на Русе. Помага на Захари Стоянов в събирането на материали за книгите му. Написва две мемоарни книги и оставя богат архив, съхраняван в: Исторически архив на Националната библиотека „Кирил и Методий”, Централен държавен исторически архив и Русенски исторически музей.

 

Тези кратки биографични справки са събирани и писани от януари до края на март 2014 г., но поради липса на информация за част от тези значими личности вероятно в текста има пропуски и неволни грешки. Открилото ги критично око нека не укорява автора, а да направи усилие за допълване и корекция на пропуските и да ги отпечата, за да не се повтарят в други изследвания. Близките и приятелите на повечето от покойниците могат да напишат техни пълни биографии, които да се публикуват на страниците на в. „Форум”. Той ще ви очаква.

На живите юбиляри и навършващите кръгли годишнини може да се пожелае освен дълголетие, но и сили, и упоритост да успеят да завършат своите биографии, които да предадат, заедно с архива си или копие от него в Държавен архив – Русе или в отдел „Краезнание” на русенската библиотека, за да облекчат бъдещите изследователи на историята на Русе и в частност авторите на подобни публикации.

Много русенци често твърдят, че се гордеят с нашия красив и с богата история град, но задават ли си толкова често въпроса „Какво лично аз направих (или с какво допринесох) за обогатяването му?”. Всеки би могъл да свърши много, стига да има желание, справка по-горе крилатата мисъл на Цицерон. Малкото усилие да се съберат фактите и да се публикува една биография или да не се изхвърлят на боклука снимки и документи, ненужни някому в даден момент, а да се предадат в Държавния архив, в отдел „Краезнание” или в Историческия музей е един важен щрих към бъдещата история на Русе. Дължим му това усилие, защото нашият град ни е дал толкова много, че дори не осъзнаваме цялата значимост на този факт.

 

4 коментара »

  • Ана Мария said:

    Чудесно написано!Бих прибавила още две имена-проф.Борис Димитров Парашкевов и Милкана Николова,оперна певица във Виенската опера.Двамата са съученици,живи и здрави,но забравени от русенци,помним ги само ние,русчуклиите и се гордеем с тях!Сеща ли се някой да ги покани да посетят родния си град и да разкажат за успехите си!Проф.Милчо Брайнов също беше роден в Русе.В този град имаше атмосфера и се раждаха забележителни личности,нека традицията продължи!

  • доц. Атанас Колев said:

    Благодаря Ви Ана Мария за добрите думи предложените видни русенци.
    Ще Ви бъда задължен, ако ме насочите към източници с биографични сведения за тях, защото те за съжаление са ми познати само като имена.

  • Иван Хаджииванов said:

    Много интересна информация за нашите съграждани.Милкана Николова ми е роднина и мога да помогна с нещо.Може да помислите още за Петър Винаров-кмет,Върбан Винаров-генерал,Никола Рибаров-генерал,Михаил Силаги-фармацефт,Асен Николов-генерал-дядо на Милкана Николова,д-р Стоил Станев-банкер,

  • Ана Мария said:

    Драги доц. Колев,тези дни научих за един герой,русенец-капитан Телемах Илиев Лазаров.Роден в Русе 1884г. и загинал геройски по време на Междусъюзническата война на 16 юли 1913г.Погребан в двора на църквата”Св.Георги”в Разлог.Има улица на негово име в града.Бихте ли го включили във вашия алманах?В Гугъл има негова снимка и други подробности.Поздрави

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.