Home » Избрано

Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас… плутократите

2014.07.15 3 коментара
Ник Ханауер, “Политико”
.
Ник

Ник Ханауер

Най-вероятно не ме познавате, но точно като вас, аз съм представител на онези 0.01 процента, горди и несъжаляващи за нищо капиталисти. Аз създадох, участвах в създаването на и инвестирах в повече от 30 компании в различни индустрии – от съвсем малки – като нощни клубове, до огромни – от рода на Amazon.com – там бях първият инвеститор, който не беше член на семействата на основателите.

След това създадох aQuantive, компания за интернет реклама, която по-късно продадох на Майкрософт за 6,4 милиарда долара. Кеш.

Заедно с няколко приятели притежавам банка.

Казвам ви това, за да ви покажа как в много отношения не съм по-различен, от който и да било от вас, мои скъпи милиардери.

Като вас, имам добро разбиране и перспектива за това какво е бизнес и капитализъм. Като вас, бях награден повече от щедро за успеха си, с живот, който 99,99% от американците не могат дори да си представят. Къщи по целия свят, личен самолет, т.н., т.н. Знаете за какво говоря.

През 1992 все още продавах възглавниците, които произвеждахме семейно, на големите вериги магазини, а Интернет беше бавно и непознато нещо.

Но спокойно мога да кажа, че дори тогава много от моите клиенти, големите вериги магазини, вече бяха обречени. Осъзнах, че в момента, в който интернет стана достатъчно бърз и сигурен хората щяха да започнат да пазаруват онлайн. Довиждане, книжарници, магазини за дрехи, магазини за техника.

Това, че осъзнах какво ще се случи малко по-бързо от другите, беше основната част от успеха ми.

Късметът ми дойде от това, че имах двама приятели, и двамата невероятно талантливи, които също видяха потенциала на мрежата. Сигурно никога не сте чували името на единия  от тях – Джеф Таубер, или другия – Джеф Безос.  Толкова бях развълнуван от бъдещите възможности, които мрежата предлагаше, че казах на двамата, че съм готов да инвестирам във всяка идея.

Така се случи, че вторият, Джеф – Безос, ми се обади първи с предложение. И така, аз му помогнах да започне мъничкия си бизнес за онлайн продажба на книги.

Другият Джеф започна онлайн магазин, наречен Cybershop. За съжаление, доверието в онлайн транзакциите не беше голямо и беше прекалено рано за подобна идея – хората не искаха да купуват стоки, които не могат да видя и пипнат „на живо” (за разлика от книгите, чието качество не се променя – гениалното прозрение на Безос).

Cybershop не се справи и мина в групата на „поредния дотком”. Amazon беше относително по-успешен. Сега си имам много голяма яхта.

Но, нека говорим откровено. Не съм най-умният, нито най-работливият. Бях посредствен ученик и нямам никакви технически познания, нито съм добър с компютрите. Това, което ми помага, мисля, е желанието да поемам рискове и добрия усет за бъдещето.

Да виждаш предстоящите събития е основно изискване за добрия предприемач.

И какво виждам в нашето бъдеще?

Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас.

Докато хората като мен и вас си живеят живот, който надминава мечтите на който и да било плутократ в човешката история, остатъкът от страната – 99,99 процента, изостава.

Разделението между имащите и нямащите се задълбочава, и то с огромна скорост. През 1980, най-богатият 1% е контролирал около 8% от приходите на САЩ. Най-бедните 50% си делели около 18%. Днес най-богатият 1% има около 20% дял, а най-бедните 50% си делят едва 12%.

Но проблемът не е в неравенството. Известно неравенство е задължително за всяка добре функционираща капиталистическа икономика.

Проблемът е, че в нашия случай неравенството е по-високо от всякога и се влошава от ден на ден.

Страната ни се движи от капитализъм към феодализъм. Освен ако драматично не променим политиката си, средната класа ще изчезне напълно и ще се превърнем във Франция от 18 век. Преди революцията.

И така, имам послание за хората като мен, за отвратително богатите, които живеем в добре бранените си богаташки балончета:

Събудете се, хора. Това няма да продължи дълго. Ако не направим нещо, за да поправим гигантското неравенство в икономиката, разгневената тълпа ще дойде пред вратите ни.

И ще си носи вилите.

Нито едно общество не може да поддържа подобно постоянно нарастващо неравенство.

Всъщност, в цялата човешка история няма нито един пример, в който е имало подобно акумулиране на богатства, без вилите да излязат. Покажете ми общество с големи социални различия и аз ще ви покажа полицейска държава. Или пък бунт. Няма примери за обратното.

Въпросът не е дали, въпросът е кога?

Много от нас си мислят, че сме специални, защото “това е Америка”. Мислим си, че сме имунизирани срещу силите, които започнаха арабската пролет, руската и френската революции. Знам, че вие, драги, от тези 0.01 процента напълно отричате аргументите ми, много от вас дори са ми казвали в очите, че не съм с всичкия си.

И да, знам, че сте убедени, че неравенството е измислица, понеже веднъж сте видели бедно дете iPhone.

Ето какво искам да ви кажа: живеете в измислен свят. Това, в което всички искате да вярвате е, че когато нещата стигнат критична точка и преминат от „кофти за масите” в „опасно и социално дестабилизиращо”, ние някак си ще сме разбрали предварително.

Всеки студент по история ще ви каже, че номерът не става така.

Революциите, също като фалитите, стават бавно и  после много бързо. Един ден някой се самозапалва, после хиляди хора са на улицата и, преди да разберете какво става, цялата страна гори.

И ние няма да имаме време да стигнем до летището, да скочим на частните си самолети и да отлетим за Нова Зеландия.

Винаги е ставало така.

И ако неравенството продължи, ще стане точно така. Ние няма да можем да предвидим кога, и ще бъде ужасно за всички. Но особено ужасно за нас.

Най-ироничното в тази ситуация е това колко напълно ненужна и самооборваща се е.

Ако направим нещо, ако променим политиката си така, както, да кажем Рузвелт направи през Голямата депресия, така че да помогнем тези 99% и да спрем революционерите и откачалките, онези, които първи ще заразмахват вилите, това ще е най-добрият изход за нас, богаташите.

Не само ще си спасим кожите, но и с почти пълна сигурност ще станем дори по-богати.

(Следва)

Източник на публикацията на български:  Glasove.com
.

3 коментара »

  • Виктор said:

    Гледах веднъж интервю с Ник по телевизията. Независимо какво пише тук той не е сам. Има доста свърхбогаташи, като него, които се замислят по тези въпроси. Това е естествено. Все пак за да се забогатее са необходими определени качества. Не свърх човешка интелигентност и работливост разбира се, но качества като стремеж към риска и новаторство. Между другото това са основните качества, които предразполагат към пристрастяване от всякакъв род и вид. Като лекар мога да определя свърхбогаташите, като успехоманиаци. Ник просто има по развит инстинкт за самосъхранение от останалите.
    Не можем да разчитаме на това, че на успехоманиаците един ден ще им дойде ума в главата. Това става единствено след като заиграят вилите и факлите. Ние, които все още сме средна класа трябва да се преборим с нашето характерно качество, а именно ленността и да участваме колкото можем по активно в обществения живот. Трябва да осъзнаем, че разликата между нас и тези на социални помощи е не друго а просто поредната идея на някой успехоманиак за задоволяване на болестта му.
    Ние средната класа сме тези, които трябва да подадем ръка и на едните и на другите. И не чрез милостиня а чрез разбиране. Успехоманиаците трябва да се лекуват от пристрастяване а бедните от депресия. И ние трябва да сме лекарите.
    Благодарен съм на Ник за статията. Ще работя над моята.

  • Peter S said:

    Много интересен (лекарски) поглед, Викторе!

  • Mariana said:

    Линк към втората част от текста в превод на български –

    https://www.eurochicago.com/2014/10/razgnevena-talpa-vili-vtora/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.