Диян Божидаров, в. „Сега“
Тези дни се чувствам странно. Репортерската работа във Варна, както и десетки други колеги, ме накара да бъда съпричастен на трагедията в „Аспарухово“. Знам, точно в такива моменти се казват много неща, често неверни, вихри се фалш, правят се „обобщения“ според политическия интерес. Затова не следя коментари и оценки. В „Аспарухово“ загинаха 12 души, сред които три деца. Издирва се четвърто. Работата е твърде сериозна, за да хвърляме леки думи. Самият аз още не зная какво и как се случи, затова единственото, което се старая, е да бъда честен.
Впечатленията по-долу са мои, те са лични свидетелства. Не сочат виновници, не намират герои, не веят байраци. Умишлено.
Превенция
Вече е ясно, че такава конкретно за трагичния 19 юни липсваше. Облакът се движеше от запад на изток, приближаваше Варна. Но освен стандартните предупреждения за жълт код, които тази година ги има поне веднъж седмично (реално кодът не значи кой знае какво), друго нямаше. Ясно е – никой не е очаквал толкова много дъжд, такъв натрупан водосбор. Дали науката е способна да предвиди водосбора, дали има институция, която трябва да го мери – не знам. Знам със сигурност, че няма такава, която да изчислява събраната вода на баирите над Варна.
Още повече е ясно, че няма дългогодишна превенция. Дерето на смъртта е било затлачено от боклуци, застроено от къщи, още през комунизма е допусната грешка там да бъдат заселени роми. През демокрацията процесът се ускорява, като в магически фокус повечето постройки стават законни. Над квартала, в местността Джанавара, от години се сече. Ефективни наказания, въпреки гражданските протести, няма.
Аз обаче не казвам, че всичко това е причина за смъртта на толкова много хора. Казвам, че е трябвало да бъдат направени неща, а не са. Казвам също, че валя много, адски много. И не съм сигурен, дали ако дерето беше чисто, дали ако нямаше къщи, или ако липсваше сеч, нямаше пак да се случи трагедия. Кварталът е проектиран преди страшно много години, без дори да се предполага, че в умерен климатичен пояс, без околни язовири, реки и бентове, при такъв лек релеф, може да тръгне чудовищна вълна. Фаталната улица „Горна студена“ не е в самото дере. Почва в него, но се плъзга встрани. Затова който казва, че ужасът е можел да бъде предотвратен, явно мисли, че човек е всесилен. Не, спрямо природата не е.
Организацията след бедствието
В първите часове на трагедията кметът на Варна Иван Портних се оплака от липса на комуникация с държавата, после премиерът Пламен Орешарски и министрите контраатакуваха с обвинения към него. Времето и физическите усилия не ми стигнаха да разбера кой на кого звъни, не вдига телефона и т.н. Но моите впечатления са, че варненци ужасно се отвратиха от тази разпра, най-вече от кмета. Той я почна. Не схващаше, че за хората той е държавата. Избиран е мажоритарно – гордост е, но и отговорност. Портних остаря за два дни и лично вадеше хора – това е важно. Важен обаче е и фактът, че не е работа на един кмет лично да вади хора. Не му е виновен само Орешарски за проблемите.
Когато настане трагедия, обичаме да говорим на едро – обобщаваме, правим изводи, теглим чертата. Това „накуп“ обаче прикрива детайлите. И ни пречи да видим къде точно се къса веригата. Много хора от „Аспарухово“ се оплакаха, че не са могли да се свържат с телефон 112 – ето това е голям проблем. В първите петъчни часове доброволци сигнализираха, че не са намерили лопати – това също е голям проблем. Имаме Държавен резерв, абсурдно е 8-10 часа след бедствието да не са доставени пособия за разчистване. Пак за доброволците – някой бяха връщани в петък, в неделя вече се бяха стиковали с институциите и се оказаха най-голямата сила – не се знае, а трябва, как да действа доброволчеството в такива ситуации.
Но това не значи, че институциите следват да бъдат винени за всичко. Много ни се иска, като се зададе стихия, да бъде овладявана, действията да бъдат по учебник. Но трябва да признаем, че това просто не е възможно. Представете си какво се е случило – тръгва вълна насред порой, повлича хора, блъска стотици къщи. В целия квартал токът спира. Поразено е ромското гето, поразени са улици на километър от него, край брега. Коли, оказали се на пътя на вълната, са хвърлени в морето. Цяла Варна по това време беше притисната от порой, улици преливат, хиляди автомобили се пълнят, поднасят, притъмняването, придружено с гръмотевици, лишава водачите от видимост. Хиляди семейства се молеха вечерта да се съберат в пълен състав, джиесемите също изключиха. Това беше в отрязък 2-3 часа. Как мислите, след това къде точно трябваше да се реагира? Къде първо? На кого да се помогне? Няма власт в света, която да овладее такова положение. Спасението на давещите се е било в ръцете на самите давещи се, но колкото и отвратително да е, следва да признаем, че друг начин няма (затова наводненията вземат жертви и в далеч по-развити държави).
Хубави и лоши хора
За доброволците трябва да се пише много. Да гледаш как прекрасни младежи помагат, без никой да ги кара, сами търсят пострадали, е… не знам, не мога да го опиша. Вълнувам се. Та нали всеки ден виним същите, че са прости, необразовани, слушат чалга, не уважават възрастните… Растели безчовечни. Ха! Спирам. В такива моменти не се радвам, че съм българин. Радвам се, че съм човек.
Чух, че ромите стоят със скръстени ръце и не ринат, както и, че българи ходят да помагат само в българските къщи. Напротив – циганите чистеха съборените си домове, българите им помагаха. Видях състрадателни мургави лица, както и на варненски политици, които – повярвайте – в друго време щяха да мислят какво да краднат. Но сега бяха изплашени и страдащи. Видях също и роми, които се мъчат да вземат по няколко пъти храни и дрехи на аванта. Но, разберете, има хора и хора – сред всички етноси. Ето пример от българския: частна фирма, работеща в образованието, бе накупила храни, почистващи препарати, лопати и ботуши, раздаваше ги. Нервна жена от фирмата с мъка отбиваше нахални роми. Но тя изрично настоя дарителството да остане анонимно. Тази скромна красота контрастираше с представител на влиятелна неправителствена организация, който, разтоварвайки камион, силно държеше благодетелната НПО да бъде похвалена в медиите.
С една дума – в „Аспарухово“ имаше и хубаво, и лошо. Но се убедих, че този, който мрази циганите, определено видя тарикатлъка им, не видя труда им. Обратно – тия, които непрекъснато се борят за правата на циганите, искаха да ги изкарат жертва, дори когато им се помага.
Ромската тема обаче не бива да спира дотук. Дебело трябва да се каже, че гетата са проблем. Сега потопът бе във Варна, утре – в други селища. Навсякъде ромите се заселват без план, регулация, разрешения. В дерета, до жп линии. След това страдат всички. В „Аспарухово“ трагедията настана в ромското дере, пострада техният етнос, а гората горе я секат пак те. Лично се убедих, че някои от тях, особен млади, трудно говорят български. Не виждам как ще се интегрират. Смятам, че вината за това положение е двустранна – както на политици и управници, които ги обграждат с привилегии поради политически съображения, така и на самите роми. Много от тях искат да живеят порядъчно, но още толкова не искат – факт е, защо да мълчим?
Бареков на квадрат
Пред очите ми три частни телевизии раздаваха подаръци, „звездите“ им ринеха кал, снимайки с камери великото дело, после излъчвайки обширни репортажи как „спасяват Варна“. Само ще кажа, че лицемерието им се обсъжда широко, предизвиква горчив смях, най-много някой да се възхити от перушината на тези палета. Искат да са тигри, получава им се – колкото на Бареков. Много други журналисти, актьори, популярни хора помагат, но не бият тъпана, странят от кални борби за пари и рейтинг.
Големият проблем
По една тема в България не се говори много, а трябва. Това е постепенното изменение на климата у нас – от умерен става субтропичен. Процесът е бавен, протича десетилетия, но е факт – налице са десетки наши и чужди научни публикации по темата. Знам, че въпросът изглежда отнесен, не касае настоящето, следователно общото мнение е, че е безинтересен. Но ако искаме да бъдем умни, трябва да му обърнем внимание. Следва да гледаме дългосрочно, да се вземем в ръце, защото друг избор нямаме.
Промяната в климата ще повиши температурите, ще увеличи резките изменения (след жега – хлад, след суша – порой, и т.н.). Това ще измени не само икономиката ни, но и кардинално начина на живот – от какви болести страдаме, в какви къщи живеем, градоустройството и т.н. Ще се променят гората, растенията. Когато говорим за порои, суши, урагани, градушки, трябва да знаем, че ще се увеличават. Това не значи, че от утре заживяваме в потоп. Значи, че постепенно ще зачестяват природните явления, които сега смятаме за аномалии. Ще се повишат рисковете. Ще има още бедствия – трябва да свикнем с тази перспектива. Разбира се, не искам да се случват и не съм пророк. Но трябва да заживеем с усещането, че аномалиите ще зачестят, няма да са нещо, което ни връхлита случайно. И е нужно да има превенция повече от всякога.
Дерета, шахти, канали, диги, корита, бентове, водосбор, въздушни фронтове – властите ни трябва да почнат да лягат и стават с тези понятия. Трябва да има подготвени кадри, които да разбират от тези работи, да тренират спасяване, дирене, първа помощ, втора, координация… Гражданска защита да се учи в училищата.
Вече чувам гласове – „Ами имаше министерство на бедствията и авариите, ГЕРБ го махна“. Хора, не опира до партии и структури, не разбирате ли? Опира до климат, до управленски съвест и качества. Много е сериозно положението.
Това е най качествената статия по въпроса която прочетох. Браво!!!