Home » Е-Списание, история

Колко е броят на жертвите на комунизма в Македония?

2012.07.24 Няма коментари

На този въпрос изглежда още няма отговор, нито ясна статистика

 

Написано на стената на Панче Тодоров във Фейсбук:

На проведения от 28 май до 2 юни 1945 г. съдебен процес в Скопие тримата най-видни ръководители на ММТРО и всепризнати политически дейци в Македония в годините 1941-1944 г. – Д. Гюзелев, Д. Чкатров и Спиро Китинчев, са обвинени от сърбокомунистическия съд, че са приели „окупацията” като осъществяване на „вековния сън на македонците да се обединят с майка България”. А като идеолози и водачи на интелигенцията в периода 1941-1944 г. са вьзпитавали народа на Македония в български национален дух. И тримата подсъдими приемат „обвинението” като изтькват, че цял живот съзнателно и с готовност за саможертва са се борили за опазване на българското население от сръбска асимилация.

 

———————————————————–

Колкава е бројката на жртви на комунизамот во Македонија? (Колко е броят на жертвите на комунизма в Македония?), коментар от македонския forum.kotle.ca :

Изоставеният затвор на о. Голи оток

Често се намират спорадични истории за групови стрелби по време и непосредствено след войната, или задържането на този или онзи, но никъде не съм видял една консолидирана цифра.

Потърсих малко в Гугъл и всичко, което досега намерих, е етническият състав в Голи Оток, според който е имало 882 българи от общо 11 650 затворници. Между 1948 и 1963 г. УДБА е арестувала 55 633 души, което означава, пропорционално погледнато, че вероятно общо са били арестувани между 4 и 5 хиляди българи. Не съм сигурен дали този брой се отнася само за сталинистите или за всички противници на режима. Първата цифра я намерих в някакви словенски сайтове и въобще не твърдя, че е вярна.

Не знам колко от тези хора са починали по време на наказанието или са били убити.В идеалния случай, би било добре да се знае колко души са арестувани /убити в този период и поради какви обвинения – сталинизам, национализъм и др.

Като положителен пример бих дал България. Ето тук:

http://www.victimsofcommunism.bg/victimstims/index

Има 6382 имена, кога са родени, къде и кога са убити. Предполагам това не е пълният списък, но все пак е пример на светлинни години напред от Македония.

Така че, има ли някой историк, който е направил и публикувал сериозно проучване по темата с проверени факти?

 

————————————————-

“Първите политически процеси”,

текст, публикуван в Promacedonia.org

 

Наред с масовите убийства без съд и присъда в края на 1944 г. и през цялата 1945 г. сърбокомунистическите власти организират и съдебни процеси срещу водещата българска интелигенция.

Сред първите подсъдими са: Д. Гюзелев от Дойран, доктор по философия, инж. Д. Чкатров от Прилеп, инж. Спиро Китинчев от Скопие, д-р К. Робев от Битоля, д-р В. Светиев от Битоля, д-р Вл. Туджаровски от с. Любойно, Битолско, инж. Хр. Светиев от Битоля, д-р Ас. Татарчев от Ресен, В. Хаджикимов от Щип, д-р П. Бърдаров от Прилеп, Ст. Стефанов, юрист от Кратово, Ил. Коцарев, юрист от Охрид, инж. В. Спанчев от Дебърско, Роза Койзеклиева, учителка от Щип, Н. Павлов, юрист от Тетово, д-р Бл. Панчев от Скопие, д-р П. Хитров от Велес, Ал. Костов, юрист от Битоля, Хр. Ризов, тьрговец от Битоля и хиляди техни сподвижници и последователи от цяла Вардарска Македония, все видни дейци на ВМРО и Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). Освен в борбата срещу сръбското робство, в годините на освобождението 1941 -1944 г. те застават начело на българското национално-културно дело в Македония. Чрез тяхното съдене и „осъждане”, пише в своите спомени В. Хаджикимов, новите сърбокомунистически власти изправят на подсъдимата скамейка българската история, българското национално съзнание, култура и език в Македония. В сръбските съдилища до 1941 г. борците за освобождение на Македония са съдени по Закона за преследване и унищожаване на разбойниците или по ЗЗД. Сега, пред „македонския съд”, ги изправят по „Закона за македонската чест”. Всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български, автоматично попада под суровите наказателни параграфи на този антибългарски закон с дежурното обвинение, че работи против „народа и държавата”, че е враг на „нова Югославия”, на братството и единството на „югославските народи” и пр.

Преследваните от сърбокомунистическите власти българи се оказват подсъдими за същите обвинения, както и пред кралските сръбски съдилища до 1941 г. – затова, че са българи, че се борят за свободата на българите в Македония, че искат да откъснат Вардарска Македония от Югославия, да създадат независима Македония или да я присъединят към България и т.н. За тези обвинения Д. Гюзелев, Д. Чкатров и още 200 души техни другари ка Студентския процес в Скопие през 1927 г. са осъдени на по 15-20 години строг тъмничен затвор от сръбските поробители.

На процесите, организирани срещу посочените и други видни интелектуалци, те са обвинени, че са посрещнали влизането на българската армия в Македония (през април 1941 г.); че заедно със своите последователи и съмишленици са работили за възраждането и победата на българската национална кауза в Македония, като по този начин са действали против „своя собствен народ”.

На проведения от 28 май до 2 юни 1945 г. съдебен процес в Скопие тримата най-видни ръководители на ММТРО и всепризнати политически дейци в Македония в годините 1941-1944 – Д. Гюзелев, Д. Чкатров и Спиро Китинчев, са обвинени от сърбокомунистическия съд, че са приели „окупацията” като осъществяване на „вековния сън на македонците да се обединят с майка България”. А като идеолози и водачи на интелигенцията в периода 1941-1944 г. са вьзпитавали народа на Македония в български национален дух. И тримата подсъдими приемат „обвинението” като изтькват, че цял живот съзнателно и с готовност за саможертва са се борили за опазване на българското население от сръбска асимилация и за освобождението на Македония от сръбско робство. За тази си борба те прекарват по 10 години в мрачните сръбски затвори и лагерите на смъртта в Кралска Югославия. За “македонистите” съдии обаче подсъдимите са само „врагове на народа и „предатели” на Македония.

Подсъдимите се защитават повече от достойно. Д. Гюзелев открито заявява: „Кои сте вие, за да ме съдите за моята дейност. Аз служих на народа си, а вие на кого служите?” Д. Чкатров заявява, че се чувства „омерзен да бъде съден от „македонци” по диктовката на старите сръбски съдии, които веднъж вече са го осъждали като борец за освобождението на Македония от сръбско робство”. Почти по същия начин реагират и неговите другари. Пред „македонските” съдии всички защитават не само себе си, но и борбата на ВМРО и ММТРО и българската същност на Македония от векове насам. Съдът осъжда и тримата на смърт. Д. Гюзелев и Д. Чкатров са разстреляни, а Сп. Китинчев умира от изтезания в затвора.

Такива присъди се издават и изпълняват над стотици българи през 1945-1946 г. не само в Скопие, но и във всички градове във Вардарска Македония. Само в Скопие са проведени 18 процеса с 226 души подсъдими, с 22-ма осъдени на смърт. Между тях: Димитьр Тодоров от Велес, Емил Михайлов от Щип, Методи Трендафилов от Скопие, Димитър Катланов от Скопие, Ангел Димков от Скопие, Илия Недков от Щип, д-р Панайот Хитров от Велес, Панче Делев от Велес, Васил Хаджикимов от Щип, Трайко Попов от с. Ращак, Скопско, Трайко Чундев от с. Подлес, Велешко.

На дълги години затвор са осъдени хиляди изявени българи. Между тях: Димитър Войницалев, Коста Хрисимов, д-р Димитьр Златарев, д-р Илия Чулев, инж. Кирил Пецаков, Стефан Кузманов, Кръстю Ивановски, Петър Здравев, Борис Градишки, Никола Попов, Радко Градишки, Евтим Гашев, Милка Цветанова, Ана Костова, Стоилко Давидов, Трайко Йовчев, Никола Ветров, Димитьр Панов, Бруно Котев, Томе Исаилов, свещеник Гогов, Йордан Димитров, Димитьр Давидов, Борис Пеев, Никола Павлов, Михо Михайлов, Васе Пупков, Аце Трайчев, Тодор Крайничанец, Григор Чулев, Алексо Стоименов и хиляди техни другари.

В гр. Щип в поредицата от процеси, според в. „Нова Македония” от 11 февруари, 10 март и 31 май 1945 г., в. „Политика” от 16 октомври 1945 г., в. „Борба” от 10 май 1946 г. и др., са изправени пред съд и осъдени на смърт 7 души българи и 32-ма на дългогодишен тьмничен затвор по закона за „националната чест”. Между тях: Илия Хаджисланков, Васил Пуздърлиев, Добре Иванов, Антон Ковачев, Мане Иванов, Тоде Ангелов, Стоян Андреев – всички от Щип, Благой Ципушев от Радовиш, Георги Зафиров, Владо Маджаров, Илия Югов и Георги Чолаков от Гевгели; Ангел Евтимов, Емануил Пешев, Трифон Евтимов от с. Виница, Кочанско, Павле Маринов, Панчо Арсов, Санде Манев, Йордан Теодосиев от Кочани и много други.

От съдените в гр. Прилеп през 1945 г. 28 души, според в. „Нова Македония” от 28 април 1945 г. и в. „Борба” от 6 октомври 1945 г., 10 са осъдени на смърт. Между тях: Петьр Спасов, Димитър Найденов, д-р Петьр Иванов, Александър Хаджиздравев и Христо Сърчев, всички от Прилеп, Иван Цаков, Илия Ангелов, Петър Стоянов и Петьр Петров от с. Дрен, Прилепско, също Георги Тромпев, Харалампи Бутлев, Кирил Кузманов, Борис Попов и др., все български интелектуалци, бивши членове или последователи на ВМРО и ММТРО.

Във Велес, според в. „Нова Македония” от 30 април и 2 юни 1945 г. и в. „Борба” от 12 юни 1945 г, са осъдени на смърт: Георги Димитров, Нако Георгиев, Блажо Бойковски, Янко Шопов, Христо Данаилов, Панчо Ставрев, Божин Ризов, Милан Атанасов, Георги Иванов и Трифон Лазов; на дългогодишен затвор – Любен Бръчков, Тодор Горгов, Благой Чушков, Лазар Кицев, Ангел Димов, Благой Варналиев и др.

В Битоля, според в. „Политика” от 24 май 1945 г„ само в един процес 9 души българи са осъдени на смърт. Между тях: Михайл Михайлов, Войдан Бомбилов, Георги Москов, борис Тодоров, Александър далов и др. На дълги години затвор, според в. „Борба” от 1 юли 1946 г., са осъдени Христо Ризов, д-р Константин Робев, Тома Гигов, Никола Коларов, Цветан Дамев, д-р Асен Татарчев, д-р Владо Туджаровски, Цане Костов и т.н.

В Охрид са съдени и осъдени на по 15-20 години строг тьмничен затвор Илия Коцарев, Саво Коцарев, Стойчо Ташев, Никола Аргиров, Наум Йосифов, Тома Гайдаджиев, Любчо Коцаров и много други.

Арести, процеси, осъждане на смърт и на дълги години затвор на най-видните българи се извършват и в останалите по-малки градове във Вардарска Македония. В Гевгели са съдени повече от 35 души, в Струмица – над 60, в Берово и Делчево – повече от 100, в Кочани – 48 души и т.н. На съдебните процеси всички са обвинени като „великобългари”, „михайловисти”, „ВМРО-вци”, „фашисти” и врагове на „нова Югославия”.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.