2023-02-05

2 thoughts on “Журналистика по време на холера

  1. За съжаление Енчо Господинов, не казва цялата истина. А тя е че оправдавайки се с комунистическото си наследство, българинът ще се жалва още две поколение че е останал бездуховен. Иначе кой ще махне най-смешният лозунг, който някое общество може да сложи над входа на парламента си. Само самоунищожаващите се народи, си слагат призиви за съединяване. Другите просто знаят че без това няма успешно общество и държавност. Какво ти комунистическо бездуховно наследство, след като още от времето на Кубрат се цепим по всичките си ширини и дължини.
    Освен това нека не забравяме че най-умните говорят само с Тангра! На българите не им трябват писачи а войници Пред лицето на почти сто годишното турско промъкване на балканите преди 700 години българите си седят в разцепеното на три царство и се надяват Хемус да стане три пъти по висока, за да не могат да стигнат до тях турците. И днес неофициално в България има 120 политически партии, които живуркат на народния гръб с държавни подаяния и единствената им цел а само как да разединяват а не да обединяват.
    Дори да се появи умно перо, то веднага ще бъде залято от жълтата помия на огромните безлични седмични издания, които днес са чумата на българското слово и мисъл. Молете се Б.Б. да успее още един мандат за да повехнат възможно повече плевелите на българската разрушителност.

  2. „Удивително е къде се дяна професията “Редактор”, ако въобще някога я е имало през последните 20 години. Този страж на словото и единствена, последна бариера пред цунамито от профанация и скудоумие. Или и той потъна в тинята на всекидневието.

    „Редактор“ не е професия, а призвание.

    Както и поет, и писател не е професия, а дарба, дадена свише – или я имаш, или я нямаш.

    Не се придобива с диплома за висше образование.

    Проблемата не само на журналистиката, но и на България (географско понятие „страна“ понастоящем, царствена държава в миналото) е в БЕЗДУХОВНОСТТА.

    ДУХЪТ беше унищожен – доколкото все пак го имаше – от другарите. Защото им вредеше.

    Подмениха го с ДУШЕВНОСТ – низка, консуматорска, просташки елементарна. Очевидно такава е необходима на някои мераклии за световно господство.

    Помня Енчо Господинов от в.“Поглед“, където отвреме-навреме публикувах научно-популярни статии.

    Силно ме впечатли едно негово изказване в Сан Ремо през есента на 1988 г., където се разискваха проблеми на Червения кръст. Не знаех, че междувременно е постъпил на работа в същата организация. Несъмнено талантлив автор и, както личи от горната публикация – и способен дипломат.

    Да е жив и здрав!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *