2024-03-29

2 thoughts on “22 години по-късно: политици за 10-ти ноември

  1. „Проблемът е, че комунистите останаха да правят капитализъм.“

    А нима това не е била „целта на мероприятието 10-и ноември“?

    Тогава защо авторът възкликва малко преди горното прозрение:

    „Доста хора биха искали да изтрият 10.11.1989 г. от календара на родината ни. Да го унижат, да го омаловажат, да го подменят. Тъжно е да гледаш този фарс. Защото на тази дата комунизмът отиде на бунището на историята.“

    Комунизмът си бил отишъл, пък комунистите му останали…

    Странно противоречие…

    Или – не?

    -Кой?! Кой да ти каже? –

    още Преход го нямаше даже…

  2. „За да не се правя на „Уикилийкс“, а и да спазим добрия тон, ще говоря без имена. На 9 ноември 1989 г. дипломат от голяма европейска страна дойде в квартирата на известен дисидент в София. Донесе бутилка шампанско, отвори я и каза: „Тодор Живков пада“. Бяхме няколко човека и стояхме безмълвни, не можехме да повярваме на чутото. На следващия ден Тодор Живков падна.

    Месец по-късно (7.12.1989 г.) в мазето на Института по социология бе създаден СДС. Дълго спорихме как да го кръстим: имаше съюзи, имаше блокове, имаше демократични форуми в цяла Източна Eвропа, а и в родната ни история. В крайна сметка трите букви, станали символ на опозицията, бяха одобрени и гласувани. Разбира се, историята започва далеч по-рано с перестройката на Горбачов и битката на Рейгън с „Империята на злото“. Дори още по-рано – с хилядите безследно изчезнали и избити без съд и присъда българи от комунистите, с емигрантите, прокудени по цял свят с дисидентите, с политическите затворници и изселените. Днес многознайковци ще се упражняват във фалшива ерудиция. Ще има безсмислени спорове дали 10.11.1989 г. е било дворцов преврат или победа за неформалите, дали заслугата е на Америка или на перестройката. Слуги на бившия режим ще се представят за борци за правда и свобода, палачите от ДС ще се пишат за жертви. Хора със съмнителни биографии ще се самоизтъкват, а галеници на Политбюро ще се представят за репресирани.

    По-нататък историята я знаем: първите митинги, кръглата маса, подготовката за изборите през юни на 90-а. Много от лидерите на тогавашната опозиция поеха своите различни пътища. Някои от тях се върнаха в БСП, за да я реформират, други напуснаха страната, трети създадоха отделни партии и организации. Доста от хората тогава днес вече не са сред нас, светла им памет. Има и доста обвинения към участниците в 10 ноември. Едното е, че промяната е режисирана и ръководена от тайните служби и ЦК на БКП. Другото е, че опозицията е родена от самата компартия, между другото, от Перикъл насам е така, новият елит се заражда в недрата на стария. Третата популярна теория е за некадърната и слаба българска опозиция на фона на чехи, унгарци и поляци с техните бунтове и мъченици. Има защитници и противници на 10 ноември, има очевидци и нови поколения, които не го помнят.

    Препрочитането на историята е легитимен спорт. Ревизионизмът съществува от край време и няма нищо лошо в него. Всеки може да чете страниците на най-новата ни история и да ги тълкува. Но не може да ги пренаписва. Историята няма алтернатива – ако Аспарух бeше карал до Рейн, вместо до Дунав, днес за всички щеше да е по-лесно. Събитията са даденост и днес да се опитваме да ги преправяме и преиначаваме е повече от жалко. А точно това става. Доста хора биха искали да изтрият 10.11.1989 г. от календара на родината ни. Да го унижат, да го омаловажат, да го подменят. Тъжно е да гледаш този фарс. Защото на тази дата комунизмът отиде на бунището на историята. Проблемът е, че комунистите останаха да правят капитализъм.“

    http://www.standartnews.com/blogs/emil_koshlukov-5/podmyanata_na_10_noemvri-48.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *