2022-08-07

1 thought on “Преброяване на опитомените щрауси

  1. „…Не знам защо демографската криза се пренебрегва като първи обществен проблем и в момента.“

    Демографската криза е сериозна проблема (проблема е дума от групата на тема, лема, система, теорема, и пр.), но в никакъв случай не е в основата на ставащото на българска територия през поредните 22-67 години.

    На дъното се таи библейската змия от Едем, вкарала в първородния (да на се бърка с първия!) грях прародителите на човечеството.
    Подмолно, методично и безпощадно тя осъществява пъкления си план да завладее планетата и да я превърне в свое царство. България е нейният опитен полигон.

    Днес – в България. Утре – и в други територии.

    Дарвин е нейното джугашвилско знаме.

    Еволюционната хипотеза (безпочвено издигана до „теория“ чрез безалаберно отхвърляне непререкаемите закони на термодинамиката) е нейната патентована система за промиване на мозъците.

    Порнографията е нейният символ-верую.

    Защо именно България?

    Защото тук са налице цял куп от благоприятни предпоставки за успешно и безпроблемно манупулиране на големи компактни маси население.

    Тук християнството е присадено с огън и меч, поради което е по-скоро мимикрия на езическо многобожие – с цял сонм от светци, поклонения на човешки костни остатъци, изображения и предмети, изпълнения на древни пагански ритуали.

    Фалшивата набожност тръгва от най-висшия клир (църковен и държавен) и стига до религиозно неграмотното мнозинство на населението.

    Тук индоктринирането на социализЪма е постигнало световни върхове, а взаимното надлъгване между комунистическа държавна власт и живеещо на границата на духовна и материална мизерия население беше се превърнало в национален спорт;

    така се родиха съвсем не майтапчийските шопски сентенции, като:

    „Я мо’ем да пра’им две работи: мо’eм да копам, мо’eм и да не копам!“,
    „Щом кажат, че работата е спешна, я легам да спим; ако наистина е спешна, некой друг че я свърши; ако па не е свършена, значи не е била толку спешна!“,
    „Като ми плащат, колку да не умрем, я че работим, колко да не заспим!“,
    „Они ме лъжат, че ми плащат – я па ги лъжем, че работим…“
    , и пр.

    Тук цветът на българската интелигенция е брутално избит в първите години на „победилия социализъм“, а плахите кълнове на мислещата и разсъждаваща тръстика са смачквани в зародиш от „народната власт“ на „прогресивния пролетариат и трудовото селячество“;

    интелектуалецът е обявен за „чантаджия“, висококвалифицираният умствен труд е оценен като „трета категория“, а овъзмездяването му е сведено до минимума на физиологическото оцеляване.

    Тук принадлежността към Партията с главна буква е единственият шанс да се измъкнеш от блатото (членска маса към 1989 г. – над 1,200,000 – всеки четвърти възрастен):

    бюрото на първичната партийна организация на БКП решаваше окончателното допускане или недопускане когото и да е до конкурс за каквото и да е място където и да е;

    бюрото на районния комитет на БКП отсъждаше дали си достоен да станеш кандидат на науките, доцент, главен инженер или директор на фабричка, училище или каквото и да е с местно значение;

    бюрото на окръжния (градския – за София и по-големите градове) комитет на БКП нареждаше кой да бъде удостоен с докторска, професорска или адекватна тям позиция в съответната сфера на соцобщността;

    централният комитет на БКП (вкл. Политбюрото му) се произнасяше по ключовите номенклатурни позиции в държавата – без неговата благословия никой не можеше да припари до поста на член-кореспондент, академик, главен редактор, генерален директор, посланик, и пр.

    (Впрочем, за всичко това е изготвена съответна „Номенклатура“, чието прилагане е много по-строго от който и да е закон).

    В забележителната си книга ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ (С., „Янус“, 2007) Янко Н. Янков-Вельовски обобщава:

    „…През 1968 г. осъзнах, че аке не „<b<всички“, то „почти всички“ от населението на Чехословакия категорично отричат и отхвърлят легитимността на комунистическата власт и правото й да управлява страната, докато в същото време в България „всички“ не само напълно безропотно, но дори с „венцехвалителни слова“ приемат легитимността на тази власт, и „неистово“ и почти „истерично“ демонстрират своята най-дълбока „преданост към“ или дори „тъждественост със“ същата комунистическа власт“. (с.14)

    Изброяването на благоприятните предпоставки за избора на българската територия като плацдарм на бъдещия образец на комунистическия свят може да се допълва с още множество аргументи, но и тези са достатъчни, за да се убеди човек, че почвата е изключително благоприятна да попие всяка изхвърлена върху нея помия от всякакъв характер.

    Силното рамо, което корумпираната част от западните елити даде на „другарите“ , припознавайки ги за свои равноправни демократични партньори, също спомогна в решителна степен те (партайгеносите) след „промяната към демокрация“ на 10.11.1989 г. безпроблемно да „обърнат резбата“ и стабилно да бетонират статуквото в съдебната, икономическата и политическата (вкл. законодателната) власт.

    В такава хранителна среда плутокрацията изживява своя апогей.

    И защо не?

    – Парите (ограбени от населението) са прехвърлени в техни сметки в западни банки;
    – Премахнат е смокиновият лист на т.нар. „правила на социалистическото общежитие“, вкл. възпиращата (донякъде) роля на „комунистическия морал“;
    – Всички власти (законодателна, изпълнителна, съдебна, четвърта, пета и пр.) са превърнати в подчинени на посткомунистическата мафия нискойерархични звена;
    – Населението не дава признаци за събуждане на приспаната си съвест, дундуркано от порнографски медии и безмозъчно гласуващо за поредния „спасител“ – трансмутант на Партията от член 1 на предишната „Конституция“;
    – Народът (мислещата, разсъждаващата, творческата част от населението) успешно е приведен в маргинално състояние;
    – Има безрезервната подкрепа на корумпираната част от западните елити;
    – И т.н., и т.п., и пр. …

    НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *