Говорим за духовна нищета сред младите. За бицепси, силикони, ученически оргии. Но тези деца са бъдещите лекари, учители, полицаи и съдии. Стига сме винили за тях обществения модел, средата, времето. Те са отговорност най-вече на родителите
Автор: Диян Божидаров /в-к Сега/
Преди време чух разговор, в който приятел описва на друг промяната в „социалната картина“ на един автобус: „Някъде в началото на 90-те хората бяха други – с очила, куфарчета, сака. Някак интелигентни. Сега всичко е безкултурно, блъска, псува, кара го през просото“. За първи път разбрах, че демографските проблеми могат да имат чисто натурално измерение – очила и сака. И то в рамките на един автобус, който всеки ден слиза от кварталите до центъра на града.
От доста години България е опряла икономическото, социалното и културно дъно,
чуват се всякакви определения – „криза“, „колапс“, катастрофа“. И всички са недостатъчни. Тревожи не просто нищетата, а начинът, по който се стига до нея. Абсурдът е всеобхватен, непонятен, толкова алогичен, че е направил пълен оборот и се е превърнал в норма. Всичко – от грубите, безпросветни и нагли в лъжите си политици, избирани съвсем демократично от народа, през разголените снимки на учителки във „Фейсбук“, подкрепени с вдигнати палчета на учениците им отдолу, до пиянските изстъпления на деца в дискотеки, защитавани после от родителите си, говори за ненормалност. След едва 20-годишен демократичен опит ние сме във фаза, която онагледява неспособността на самият народ да се управлява. На нежелание да съществува. Той сякаш е вдигнал от себе си ръце. Всъщност си го казва. „Трябва ни твърда ръка“ е евфемизъм на „Не можем сами, идвай Бащице!“.
Българите, които все още вярват в безалтернативността на демокрацията, търсят обяснение – защо, как, все на нас ли се случва, в комунизма ли е проблемът, в олигархията ли, народопсихологията, историята… Напипването на отговор е като безнадеждно лутане в лабиринт –
все пак не само ние преживяхме комунизъм,
имаме олигархия, тежка история. Но всеобщото чувство за трагично настояще не е илюзия, опира се на факти. Няма показател (жизнен стандарт, брутен вътрешен продукт, достъп до социални услуги, образование, постижение в науката, спорта, културата), по който България да е отбелязала напредък спрямо додемократичния си период. В други сходни държави все има някакъв прогрес.
В анализа сякаш ни убягва чисто натуралният, практическият подход. Не виждаме очевадното. А то е, че няма как да бъде иначе, след като за 19 години нацията е намаляла с 1.1 млн. души и с 1.6 млн. за последните 25 г. Това е загуба на почти една пета от населението за четвърт век (официална статистика). Не омаловажавайте числата, не ги сравнявайте с подобни в развити държави. У нас всеки – от хамалина до професора, му е минавало поне един път през ума да емигрира. И то точно в такива държави. Те от години компенсират собствения си човешки недостиг с такива като нас.
Не казвам, че сухите цифри обясняват всичко. Казвам, че не бива да се чудим и вайкаме откъде идват всестранните ни, уж необясними проблеми. Българите намаляват, изтичат ръце и мозъци, от автобуса слизат очила и сака.
Животът се пренася върху капака на голф
При застаряващо и болнаво население, емиграция на здравите и младите, на енергичните, инициативни хора, на търсещите и недоволните и никакви възможности за компенсиране на този ресурс се стига до всеобща криза. Тя влиза в малкия битов свят и няма как да бъде друго. Ето само няколко примера:
От доста години ужасяващо зачестяват лекарските грешки – погрешно отрязан крак, ръка, фатално сбъркана диагноза, немарливост. Имало ги е и преди, има ги и в други страни. Но у нас стана ежедневие пациентът инстинктивно да вярва повече на „Гугъл“, отколкото на докторите. Нормално, след като всяка година около 400-500 лекари напускат страната, а за 2011 г. се очаква да бъдат 1000. Това е огромен ресурс за малка България. И това са все отличниците, можещите, умните, перспективните. Не всеки, който остава, е лош, но тенденцията е такава.
Говорим за упадък на регионите, заличаване на селища, маргинализация на цели групи там, не само етнически. Резонно е, след като в малките населени места останаха да живеят предимно стари хора, а урбанизацията надмина 70%. Стотици български селища вече се управляват от хора, които не живеят в тях. Десетки провинциални музеи затварят в 15 часа, защото тогава тръгва последният автобус за големия град и служителите бързат да се качат. Ние се самоуспокояваме, тъй като градското население в Западна Европа е 80%., т.е. имаме да догонваме. Но нашата урбанизация се случи след индустриализация (1950-80 г.) и набързо последвала деиндустриализация. Западът инвестира свой и наш капитал в нови технологии. Това означава
мизерия у нас, житейска безпътица
и прогрес там при сходни урбанизационни проценти.
Констатираме липса на гражданско общество. Тя е част от омагьосан кръг, в който сякаш безпросветен електорат произвежда безпросветни политици, управляващи безпросветно. Никой не може да ги спре, никой не ги контролира. Как няма да е така, след като активните и умните хора емигрират? След като всеки, готов и способен да отстоява щастието си, не го вижда в България. Остават не толкова решителните. Индивидуалната борба за по-добър живот се пренася извън страната, тук остатъчният интелект се изолира и предава пред агресията на невежеството. Затова политиката, въобще целият ни обществен живот се доминира от невежи хора, чиято първа цел е да манипулират беззащитните.
Говорим за криза в образованието. За духовна нищета сред младите. За бицепси, силикони, ученически оргии. Тези деца са бъдещите лекари, учители, полицаи и съдии. Няма откъде да дойдат други. Но като говорим за корупция и безнравственост сред сегашните, нека се попитаме кой ги възпита. Стига сме винили обществения модел, средата, времето. Те са важни, но не виждаме ли – каквито закони да се приемат, каквито правила да се въведат, каквато и форма на управление да има, независимо дали ще вървим на запад или изток, всичко зависи от човека, от усещането му за добро и зло, допустимо или не, от това как той смята да упражнява собствения си морал. Повече добри хора означава по-добър модел и това е работа най-вече на родителите, а не на училището или медиите.
Дискусията след последното преброяване се втурна в посока дали и кога ще изчезнем. Това е важно и интересно, но не знам защо демографската криза се пренебрегва като първи обществен проблем и в момента. Има много хора, които въобще не го забелязват, и други, които твърдят, че такъв няма. А голфът лети с бясна скорост. В България като че ли през десет години се преброяват не хора, а щрауси.
„…Не знам защо демографската криза се пренебрегва като първи обществен проблем и в момента.“
Демографската криза е сериозна проблема (проблема е дума от групата на тема, лема, система, теорема, и пр.), но в никакъв случай не е в основата на ставащото на българска територия през поредните 22-67 години.
На дъното се таи библейската змия от Едем, вкарала в първородния (да на се бърка с първия!) грях прародителите на човечеството.
Подмолно, методично и безпощадно тя осъществява пъкления си план да завладее планетата и да я превърне в свое царство. България е нейният опитен полигон.
Днес – в България. Утре – и в други територии.
Дарвин е нейното джугашвилско знаме.
Еволюционната хипотеза (безпочвено издигана до „теория“ чрез безалаберно отхвърляне непререкаемите закони на термодинамиката) е нейната патентована система за промиване на мозъците.
Порнографията е нейният символ-верую.
Защо именно България?
Защото тук са налице цял куп от благоприятни предпоставки за успешно и безпроблемно манупулиране на големи компактни маси население.
Тук християнството е присадено с огън и меч, поради което е по-скоро мимикрия на езическо многобожие – с цял сонм от светци, поклонения на човешки костни остатъци, изображения и предмети, изпълнения на древни пагански ритуали.
Фалшивата набожност тръгва от най-висшия клир (църковен и държавен) и стига до религиозно неграмотното мнозинство на населението.
Тук индоктринирането на социализЪма е постигнало световни върхове, а взаимното надлъгване между комунистическа държавна власт и живеещо на границата на духовна и материална мизерия население беше се превърнало в национален спорт;
така се родиха съвсем не майтапчийските шопски сентенции, като:
„Я мо’ем да пра’им две работи: мо’eм да копам, мо’eм и да не копам!“,
„Щом кажат, че работата е спешна, я легам да спим; ако наистина е спешна, некой друг че я свърши; ако па не е свършена, значи не е била толку спешна!“,
„Като ми плащат, колку да не умрем, я че работим, колко да не заспим!“,
„Они ме лъжат, че ми плащат – я па ги лъжем, че работим…“, и пр.
Тук цветът на българската интелигенция е брутално избит в първите години на „победилия социализъм“, а плахите кълнове на мислещата и разсъждаваща тръстика са смачквани в зародиш от „народната власт“ на „прогресивния пролетариат и трудовото селячество“;
интелектуалецът е обявен за „чантаджия“, висококвалифицираният умствен труд е оценен като „трета категория“, а овъзмездяването му е сведено до минимума на физиологическото оцеляване.
Тук принадлежността към Партията с главна буква е единственият шанс да се измъкнеш от блатото (членска маса към 1989 г. – над 1,200,000 – всеки четвърти възрастен):
бюрото на първичната партийна организация на БКП решаваше окончателното допускане или недопускане когото и да е до конкурс за каквото и да е място където и да е;
бюрото на районния комитет на БКП отсъждаше дали си достоен да станеш кандидат на науките, доцент, главен инженер или директор на фабричка, училище или каквото и да е с местно значение;
бюрото на окръжния (градския – за София и по-големите градове) комитет на БКП нареждаше кой да бъде удостоен с докторска, професорска или адекватна тям позиция в съответната сфера на соцобщността;
централният комитет на БКП (вкл. Политбюрото му) се произнасяше по ключовите номенклатурни позиции в държавата – без неговата благословия никой не можеше да припари до поста на член-кореспондент, академик, главен редактор, генерален директор, посланик, и пр.
(Впрочем, за всичко това е изготвена съответна „Номенклатура“, чието прилагане е много по-строго от който и да е закон).
В забележителната си книга ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ (С., „Янус“, 2007) Янко Н. Янков-Вельовски обобщава:
„…През 1968 г. осъзнах, че аке не „<b<всички“, то „почти всички“ от населението на Чехословакия категорично отричат и отхвърлят легитимността на комунистическата власт и правото й да управлява страната, докато в същото време в България „всички“ не само напълно безропотно, но дори с „венцехвалителни слова“ приемат легитимността на тази власт, и „неистово“ и почти „истерично“ демонстрират своята най-дълбока „преданост към“ или дори „тъждественост със“ същата комунистическа власт“. (с.14)
Изброяването на благоприятните предпоставки за избора на българската територия като плацдарм на бъдещия образец на комунистическия свят може да се допълва с още множество аргументи, но и тези са достатъчни, за да се убеди човек, че почвата е изключително благоприятна да попие всяка изхвърлена върху нея помия от всякакъв характер.
Силното рамо, което корумпираната част от западните елити даде на „другарите“ , припознавайки ги за свои равноправни демократични партньори, също спомогна в решителна степен те (партайгеносите) след „промяната към демокрация“ на 10.11.1989 г. безпроблемно да „обърнат резбата“ и стабилно да бетонират статуквото в съдебната, икономическата и политическата (вкл. законодателната) власт.
В такава хранителна среда плутокрацията изживява своя апогей.
И защо не?
– Парите (ограбени от населението) са прехвърлени в техни сметки в западни банки;
– Премахнат е смокиновият лист на т.нар. „правила на социалистическото общежитие“, вкл. възпиращата (донякъде) роля на „комунистическия морал“;
– Всички власти (законодателна, изпълнителна, съдебна, четвърта, пета и пр.) са превърнати в подчинени на посткомунистическата мафия нискойерархични звена;
– Населението не дава признаци за събуждане на приспаната си съвест, дундуркано от порнографски медии и безмозъчно гласуващо за поредния „спасител“ – трансмутант на Партията от член 1 на предишната „Конституция“;
– Народът (мислещата, разсъждаващата, творческата част от населението) успешно е приведен в маргинално състояние;
– Има безрезервната подкрепа на корумпираната част от западните елити;
– И т.н., и т.п., и пр. …
НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ…