Home » Авторски страници

ЛУКОЙЛ – “МАЛКАТА РУСИЯ” ИЛИ “ЗАКОНОПОСЛУШНАТА” ТАЙНА ВЛАСТ

2011.08.29 Няма коментари

Автор: Светла Василева /Chara/

Никога не е късно за гаф. Дори за компании от ранга на ЛУКойл. Колкото и да е “щаден” от медиите, митниците, данъчните, полицията, комисиите за защита на конкуренцията, правата на потребителите, следприватизационния контрол и прочие институции, изпаднали в удобна амнезия за прегрешенията и “задявките” със закона на нефтения гигант, правилото на капката, преливаща чашата и в този случай доказа валидността си.
На фона на затихващия публичен дебат относно пропорциите на дозите истинност и драматургия в случващото се, един факт доби яснота и безспорност. Дори за незрящите, нечуващите и тънещите до момента в блажено неведение. Зависимостта на държавата от руските собственици на компанията и техните представители в България. Размерът на тази обвързаност най-после получи реални очертания в публичното пространство и от подозиран и предполагаем до вчера, стана безпощадно ясен днес.
Видимата част на айсберга, наречен “зависимост”, е с впечатляващи измерения:
– Железопътен транспорт – сключен 5-годишен договор № 572 (чрез ССБ) за доставка на дизелово моторно гориво между БДЖ и “ЛУКойл България” ЕООД на стойност 100 656 000 лева (степен на зависимост 80% – 90%)
– Столичен градски транспорт – договор 390 (чрез ССБ) с “ЛУКойл България” ЕООД за доставка на дизелово гориво на стойност 29 343 600 лева
– Изпълнителна власт и второстепенни разпоредители с бюджетни средства -– Рамково споразумение за 2 години между Министерство на финансите и “ЛУКойл България” ЕООД за доставка на автомобилно гориво чрез карти за безналични плащания, първоначална обща прогнозна стойност 50 000 000 лева без ДДС
– Авиотранспорт, в т.ч. и договори с НАТО за зареждане на самолети-цистерни, осъществяващи военни мисии на пакта в Афганистан – единствен доставчик (степен на зависимост 100%)
– Публично признато от министър Цветанов задължение за доставено гориво на МВР в размер на 8 000 000 лева
Но не е само това. Има и друго.

ЛУКойл – малката Русия

Макар формално и съобразно изискванията на Европейския съюз за разделяне на вертикално интегрираните структури ЛУКойл да оперира чрез няколко различни юридически лица на българския пазар, в действителност нефтения гигант си остава хомогенна монолитна единица.
От разразилия се казус с предварителното отнемане на лицензите за данъчни складове на ЛУКойл-Нефтохим стана еднозначно ясно, че търговската фирма “ЛУКойл България” и другата, оперираща с авиогорива “ЛУКойл Ейвиейшън” са сключили с рафинерията взаимообвързващи договори като всеки “пази гърба на другия” образно казано, което наподобява на “съгласувана практика”, застрашаваща пазара.
Изявите на Валентин Златев, иначе директор на “ЛУКойл България” и член на Надзорния съвет на ЛУКойл Нефтохим в качеството му на говорител на рафинерията по въпросите за ценообразуването на горивата и монтирането на системите за онлайн проследяване движението на нефтопродуктите, са само щрих към разбирането на Вагит Алекперов (президент на компанията-майка ОАО “ЛУКойл”) за полезността на вертикално интегрираните структури, споделено в интервю за сп. Персона от 27.06.2011 г.
Европейската комисия, водена от идеята за защита правата на потребителите от злоупотреби с монополно положение на база концентрация и доминация, въвежда поредица ограничителни мерки. Аргументите на съда, произнесъл се в полза на ЛУКойл по казуса с лицензите потвърждават, че нефтения гигант в действителност е единна стройна структура с монопол при преработката и различна степен на доминация при отделните продукти.
Около регистрираните в Холандия и опериращи на българска територия компании от групата “ЛУКойл” гравитират и други, пряко свързани с Русия. Строителната и ремонтната програми на рафинерията са поверени на “Балкани ЛК” ЕООД, регистрирано през 2001 г. Офисът на компанията е на площадката на ЛУКойл – Нефтохим. Едноличен собственик на капитала е ОАО “Глобалстрой Инжиниринг”, управителят е руски гражданин Юрий Б. Бородавин. Балкани ЛК ЕООД от своя страна участва в капитала на “Механичен завод Балкани” АД -100%, “Пещостроене и изолации” ООД – 50%, “Ремонтстрой” АД Бургас – 29.08%.
Рафинерията и пристанище “Росенец”, което наскоро бе дадено на концесия за 35 години на ЛУКойл, са охранявани от “Агенция Луком-А” АД. Седалището и адресът на управление и на тази компания е производствената площадка на Нефтохим, а част от управителите и представляващите са руски граждани. Същата е ситуацията и с “ЛУКойл Енергия и газ България” – лицензиран производител на топлинна и електрическа енергия с управител Аркадий Чуркин. “ЛУКойл България бункер”, търгуваща с петролни продукти за морски и речни транспортни средства е собственост на “ЛУКойл Бункер” Руска федерация. Така на практика рафинерията, търговските и обслужващите я фирми (строителство, ремонти и охрана) оформят нещо като “малка Русия” на българска територия.
Нефтеният гигант далеч не е само преработка, търговия, рафинерия, бензиностанции и газ. Вагит Алекперов преди две години даде заявка за навлизане на пазара на енергия от ВЕИ чрез реализиране на проекти за ветроенергиини паркове на територията на България и Румъния. Вече е регистрирана “ЛУКойл ЕкоЕнерго”, която ще реализира фотоволтаичен парк.
Станалото публично известно участие на Валентин Златев като консултант на руската фирма “Росатом” в преговорите за АЕЦ “Белене” е само щрих към безлимитните апетити на ЛУКойл или пък на наместникът им в България.
Това обаче е само част от видимото. Другото касае начина на правене на бизнес – агресивно, мащабно, с тенденция към дългосрочни контракти и многостранно обвързване, с условия, налагани от позиция на силата, черпена от положението на единствен производител. “Малката Русия” успя да постави в зависимост авио- и ж.п. транспорта на страната, част от този на столицата, също на органите на изпълнителната власт. Нещо повече дори. “Малката Русия”, чрез изявите на Златев, си позволи безпрецедентно арогантен език по отношение не само на министъра на икономиката и енергетиката, а отиде до самия връх чрез двусмислени реплики, отправени към премиера на България.
При така очертаната ситуация, намеренията, декларирани в Енергийната стратегия на страната за намаляване зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени и диверсификация на доставките и на източниците, смело висят в безвъздушното пространство на безвремието.

Тайната власт

Предвид стратегическото значение на горивата и енергията за съвременния свят, съвсем логично е онзи, който разполага с тях, да се стреми да ги заменя за други притежания, в това число и за власт. Задачата на държавните структури е да контролират и държат тези апетити в обществено поносими граници, лимитирани от законите. ЛУКойл не е изключение от правилото. Щедро раздаваните безплатни ваучери за гориво купуват мълчанието на медиите, а висши полицаи се грижат за останалото. При това – години наред. Нефтеният гигант е един от “дарителите” на МВР, при това не само на горива, а и на автомобили. Публично признатият от министър Цветанов дълг в размер на 8 милиона лева е само върхът на айсберга, наречен “Зависимост”.
Със структурите на “малката Русия” пряко са свързани генерал Красимир Петров, ексшеф на баретите, ексшеф на охраната на СИ Банк, бивш регионален директор на РПУ Бургас и директор на Гранична полиция, Петър Николаев Василев – един от създателите на Агенция Луком-А, бивш административен директор на рафинерията, сега собственик на охранителна фирма Спектър 01, Николай Асенов Ненчев – ексшеф на РПУ Правец, сега представител на Агенция Луком-А.
Топлите връзки с МВР се движат във вектора РПУ Правец, РПУ Бургас, ОДП София област – Валентин Златев. Павлин Димитров – сега главен секретар на МВР е директор на РПУ Бургас, но започва кариерата си в РПУ Правец. Любчо Василев от началник на РПУ Правец за особени заслуги е “награден” с пост в ОДП. Петко Сертов също е свързан, макар и не пряко с руския представител на ЛУКойл – Златев чрез фирма Агрима, факт останал някак встрани от публичното внимание.
Агенцията, обгрижваща публичния образ на ЛУКойл – Д&Д странно проникна в държавните структури на най-високо ниво. Нейни служители станаха говорители на министерствата на културата и на финансите, а директора й – Д. Дамянова, лично се зае с правителствения пресцентър.
Как тези отношения комуникират с националната сигурност – никой не коментира, а и никой не пита.

Митовете на “законопослушния” ЛУКойл

Публично граденият, не без старанието медиите и на висши държавни служители, образ на ЛУКойл като на най-голям данъкоплатец, тези дни бе окончателно развенчан. Истината, за сочените различни проценти (от 25% в началото на скандала с лицензите до13% след решенията на съда) внесени данъци в бюджета, най-после се чу от ефира на национална медия. ЛУКойл Нефтохим не е внесъл нито лев преки данъци за последните три години. Бърз поглед към финансовите отчети на компанията, декларирани пред НАП, го потвърждава.

ЛУКойл – Нефтохим АД

Година Приходи Печалба или загуба
2010 +6 874 618 000 – 120 463 000
2009 +4 168 029 000 – 176 038 000
2008 +5 346 438 000 – 473 402 000

ДДС и акциз внасят потребителите, ползващи продуктите на ЛУКойл Нефтохим, която е своеобразна “пощенска кутия” за този вид данъци.
За сметка на рафинерията, която странно защо продава продукцията си почти на себестойност (според финансовите отчети), търговските фирми “ЛУКойл България” и “ЛУКойл Ейвиейшън” заедно регистрират приходи, съизмерими с нейните, особено за 2008 г и 2009 г.

ЛУКойл България ЕООД

Година Приходи Печалба/загуба
2010 +3 331 114 000 +5 910 000
2009 +3 178 158 000 +6 692 000
2008 +4 821 744 000 -1 645 000

ЛУКойл Ейвиейшън

Година Приходи Печалба/загуба
2010 +223 286 000 -4 858 000
2009 +147 895 000 -4 990 000
2008 +295 463 000 -5 659 000

В процеса на истеричното публично говорене около предварителното изпълнение на заповедите на Агенция митници стана ясно за пореден път, че ценообразуването на горивата е тема, която руските собственици и техните представители не желаят да обсъждат. А така също, че нефтът, който преработва рафинерията, макар и с произход Русия, по документи се купува от офшорната компания “Литаско”. Какво се случва счетоводно при т.нар. префактуриране – можем само да гадаем.
“Обществото счита нефтената промишленост за криминална, непрозрачна, работеща само за себе си”, казва Вагит Алекперов пред сп. Персона . А нима ЛУКойл не дава поводи за подобни нагласи при това не само в Русия, а и в България?

Липсата на монопол и доминиращо положение е следващия мит, който упорито и последователно бе налаган на обществото . Комисията за защита на конкуренцията вместо да се самосезира и да започне разследване, изчака нарочна депеша от министър Трайков. Това, че председателят й е от Ботевград, който пък е едва на 11 км от Правец, откъдето е Валентин Златев, е само нюанс към разсеяността на институцията по отношение на ЛУКойл.
Когато се “обърна палачинката” и ветровете повяха в друга посока, същата комисия не само образува производство по установяване на злоупотреба с доминиращо положение, но дори заплаши да сезира ЕК поради съмнения за нарушаване на чл. 102 и 103 от договора за функциониране на ЕС. Твърде лицемерен ход, но не само на КЗК, а и на всички институции с правомощия по отношение защита интересите на държавата и правата на потребителите. Защото в докладите на одиторите, представени пред НАП, има анализ на потенциала за увеличаване пазарния дял на една от компаниите на нефтения гигант. Там е записано ясно и еднозначно, че ЛУКойл Ейвиейшън “предоставя договор в пакет за всички български летища”. Допускът до този пазар, поради спецификата му, няма как да е станал без съгласието и съдействието на самите летища. Същото се отнася е за доставките на БДЖ. И тук съвсем резонно трябва да бъде поставен въпроса за отговорността на държавните служители, позволили монопола и за ефекта от всичко това върху сигурността на доставките и националната сигурност.
ЛУКойл не за пръв път е в подобна ситуация. През 2008 г и 2009 г Федералната антимонополна служба (ФАС) на Русия води две разследвания срещу четири фирми, между които и ЛУКойл за необосновано повишаване цените на нефтопродуктите, които струват на компанията глоби в размер на 1.44 млрд рубли и 6.5 млрд рубли. В навечерието на третото дело на ФАС, ЛУКойл признава установяването на монополно високи цени. В момента и Украйна също разследва компанията за антиконкурентни действия на пазара на бензини.

“Законопослушен”, малко послушен или откровено “непослушен”. Този мит нефтения гигант сам развенча през последните месеци, когато стана ясно, че въпреки специалните условия, предоставени му от държавата като удължаване на срока за монтиране на онлайн системи за връзка с митническата администрация, законът не е спазен.
“И не бива да се правят отделни изключения. Дайте да установим общи правила на играта за всички”. Това са думи на Вагит Алекперов пред сп. Персона от 27.06.2011, доказващи за пореден път, че говоренето и действието са различни неща.
За 31 август е насроечено делото, което ще гледа по същество казуса с искането на Агенция митници за отнемане лицензите на ЛУКойл-Нефтохим за данъчни складове. Някой ще спечели, а някой ще загуби. Въпреки прокрадващите се мнения за предизвестеност на изхода от процеса, не е зле да си спомним думите на Бисмарк: Русия никога не е толкова слаба нито толкова силна, колкото изглежда.
И “малката Русия” на българска територия също.

www.chara.blog.bg

Lukoil


Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.