Home » Избрано

Николай Колев – Босия: Шефката на лицея в Горна Баня е за затвора

2011.02.06 3 коментари
Spread the love

През 60-те години в Юридическия факултет на СУ са получили заповед да издадат диплома за висше образование на Тодор Живков

.

Интервю на Добринка Корчева с Николай Колев – Босия

– Николай, проблемът с фалшивите дипломи и фалшивите самоличности изобщо у нас, който се превърна в остро злободневен и нарицателен след случая с бившата шефка на фонд „Земеделие” Калина Илиева, като че ли продължава да е актуален дори на фона на скандалите със СРС-ата, разтресли държавата напоследък. Един политик пък не се посвени да нарече българските университети „печатници за дипломи”, но ми се струва, че нещата имат своята предистория. Която, доколкото разбрах, ти е известна в основни линии още от началото на прехода.

– Да, най-старите учебни заведения по времето на комунизма и след това бяха превърнати наистина в една печатница за дипломи. Но въпросът не е само в това. Нека не забравяме какво означаваше човек да е с рабфак. Това означава да е избран да завърши на всяка цена висше образование, без да има шансове с обикновени изпити да влезе в университета.

Това бяха хората, подбрани да бъдат бъдещият елит на нацията. Много странно е как можеш да бъдеш елитен държавен чиновник или функционер, или интелектуалец, без да имаш съответните качества? Но няма какво да се учудваме, защото тогава нещата бяха сведени до абсурд.

Дори бе издействана диплома за висше образование от Юридическия факултет на Софийския университет на Тодор Живков.

– Това го чувам за пръв път. Мисля, че той го додокара едва до гимназиалната диплома от бившата Трета мъжка гимназия в София. Поне такава беше легендата.

– Тази диплома е от 60-те години и тогава се заговори, че е фалшива. След това се забраниха изобщо всякакви разговори за това и разследванията на тази тема бяха категорични. Аз обаче направих свое разследване. Имах един познат, старши асистент в Юридическия факултет, който ми каза: „На нас ни беше дадена серийна заповед да издадем диплома, но в момента, който започнахме, стана навалица и ни беше заповядано да спрем”.

Но дипломата, така или иначе, е била издадена.

– Какво искаш да кажеш с израза „навалица”?

– Това означава, че е станало спор. Живков имаше много приятели, много нагаждачи, но той имаше и противници. Не че те са били демократи. Напротив – тези хора искаха да управляват по същия начин.

– Можеш ли да посочиш конкретни имена на хора с фалшиви дипломи от близкото минало?

– Преди 20-ина години се заинтересувах от тези проблеми и тогава ми се обади една непозната по това време за мен жена – Надя Валявичарска, и ми каза за един конкретен случай, свързан с Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, тогава Висш икономически институт „Карл Маркс”. По този повод успях да си уредя среща с проф. Рибов. Тогава той беше заместник-ректор. Оказа се, че Рибов много добре познава тази проблематика, че тя всъщност му е ресор, и той извади страшно много случаи. Спомена над 200 имена! Помня, че това, което фамилия Коеви е направила, е само сценка от целия спектакъл.

– На мен тази фамилия не ми говори нищо, но явно са били от „правоимащите”?

– Коев е един българин, който всъшност обслужва руските интереси. Бил е търговски представител в Москва, свързан е изцяло със СИВ и то в годините, когато са ставали големите милиционерщини, големите далавери, когато се вкарваха чрез НТР/Научно-техническото разузнаване/ компютри и други технологии… Изведнъж се оказва, че двете му деца получават достъп до образование във ВИИ „Карл Маркс”, след това – УНСС. При това без никакъв изпит.

Вкарват ги с една фалшива бележка, че са приети за студенти в някакъв си институт в бившия СССР,
и никой тук не си дава труда да провери.

Мен това нещо силно ме заинтригува, пък и Надя Валявичарска беше много упорита. Тогава проф. Рибов ми каза, че това не е единичен пример. И ми показа списък с над 200 случая, когато хора са записвани, без да имат право, по този идиотски начин, и

това са до един синове и дъщери на номенклатурата.

Спомням си, че беше намесено и името на Петър Башикаров. Тогава той беше посланик в Япония, преди това – депутат от БСП. В един момент, когато се връща в България, показва някаква бележка, че дъщеря му 15 дни, преди да бъде отзован, е била приета в някакъв японски университет. И въз основа на това я приемат в УНСС и тя си завършва.

Нямам нищо против, ако това е било регламентирано. Но то няма регламент.

Фактически детето на Башикаров е заело мястото на един българин, който би трябвало да бъде класиран, след като се е явил на тежки приемни изпити по т.нар. държавна поръчка. И, което е най-странното, бележката беше от месец април. Обадих се в японското посолство, съвсем случайно се познавах с японския културен аташе тогава и го попитах кога записват студентите в Япония, дали през април. Той каза: „Това е абсурд! В Япония всички университети имат една и съща сесия. Но това в никакъв случай не е през април”. Което означава, че това е един изцяло фалшив документ, който е предаден от Петър Башикаров, висш служител на ДС, на Първо главно управление, и на БКП/БСП. За какво става дума? За един заговор на номенклатурата срещу нацията. По друг начин не мога да го представя.

Тези хора, влезли по един много съмнителен начин, мачкат нацията и стават ръководния фактор в държавата.

Тук искам да кажа две приказки за Георги Петканов. В Софийския университет все още има преподаватели, които помнят времето, когато беше декан на Юридическия факултет. Те са ми казвали, че

Петканов е одобрил за студенти втори курс над сто човека

въз основа на това, че те са се водили в някое висше учебно заведение. А колко им е бил успехът? Ако е бил над 5, нямат проблем. Но те са нямали не само 5, те са нямали даже изпит по този предмет, но въпреки това са били назначавани, подчертавам – назначавани, за студенти в СУ.

– Тази порочна практика ни е добре позната още от времето на социализма. Нищо ново под слънцето.
– Това е престъпна практика, а не порочна. Защото порокът може да бъде в някаква степен критикуван, но престъплението трябва да бъде наказано.

Знае се даже по колко пари е вземал за изпит. Според неговите колеги

той е бил най-наглият декан на Юридическия факултет.

Всеки, който поиска, може да отиде да пита за партийния секретар, по-късно декан, а в момента – конституционен съдия Георги Петканов. За неговите истории. За тарифите му. Аз самият съм правил публикации на тази тема. И той не ми е възразил досега. Мълчи и си трае.

– От години се чуват и пишат много нелицеприятни неща за приема в бившето „училище за генийчета”, както го наричаше народът по Живково време, а сега – Италиански лицей в Горна баня. И преди, и сега децата на политици, олигарси, подземни босове, шоу- и тв-звезди се обучават там, преди да поемат към елитни колежи и университети в Западна Европа и САЩ. Знам, че имаш наблюдения и по тази тема.
– Написах няколко материала за Величка Велянова, която и досега, на пределна възраст, е директор на този лицей. Тя благодарение на мен беше изхвърлена за година-две оттам, но чрез съд успя да се възстанови.

Мои колеги ми дадоха много информация, получена от учители от това училище. Всичко беше документирано, но съдът не взе това предвид, когато възстанови Величка Велянова. Например синът и дъщерята на шефа на Първа частна банка Валентин Моллов бяха приети там – Георги в четвърти, а момичето, ако не се лъжа, в шести клас, с тест за… първи клас/?!/ И колкото и да е странно,

синът на Моллов си беше написал името по следния начин – Георги с голяма буква, презимето и фамилията – с малка.

Явно това са му били възможностите. От възможни около 100 или 97 грешки той имаше 57 – това в четвърти клас, на тест за първокласници! Пълна трагедия.

И като си спомних не само този случай, но и много други, не се чудя защо сега сме на това дередже. А що се отнася до Величка Велянова – тя трябва да иде на съд. Но вместо това още директорства.

– Говори се, че била доста богата…

– Аз не съм против богатството. А против начина, по който е натрупано.
Знам къде живее Велянова, в блока на земеделците на бул.”Бъкстон”, тя е земеделка от оранжевия БЗНС. За нея знам всичко. Знам, че тя си е за затвор. Не казвам голяма дума. При тези фалшификати и при толкова пари, които се развъртяха, тя е за затвор. Но никой не я закача, което означава, че съдебната система не се самосезира. Нещо повече – възстановиха я на работа, въпреки че Елка Константинова я изхвърли. Прокуратурата, следствието и съдиите не искат да си свършат работата, въпреки че имам много документи. Което означава, че ние трябва да се „самосезираме” и да изметем тази съдебна система.

– Зад тези фалшиви и купени дипломи се крият и фалшиви самоличности, фалшиви биографии. Кой може да ги съчинява? За едно време съм сигурна, че това беше ДС, просто тогава “самодейност” изобщо не се допускаше. А сега?

– Ето, казвам го директно – Божидар Йотов, директор на НАПИ /Национална агенция „Пътна инфраструктура”/. Човекът си е по немска линия офицер от Държавна сигурност. Питам: защо в неговата биографична справка липсва целият период, когато е бил офицер от ДС? Всъщност,
ако това е лошо, защо е избран? Ако е добро, защо не е посочено?

Нас ни манипулират по много елементарен начин.

– Има ли още висши държавни чиновници с „премълчана биография” като Божидар Йотов и можем ли да кажем кои са те поименно?

– Определено. Това е една голяма част от министрите, от депутатите, от заместник-министрите, от висшите кръгове на държавната администрация и особено от ДАНС и МВР, където нещата са много ясни. Пропуснах – съдебната система! Там е жестоко.

Беше удобно имената на тези хора да се премълчават през цялото време на прехода.
Който всъщност стана не защото всички искаха, а защото той се направи няколко месеца преди да избухне бомбата: „Ние не искаме да живеем повече при социализъм”.


Източник: www.blitz.bg

3 Comments »

  • Nik said:

    „Тези хора, влезли по един много съмнителен начин, мачкат нацията и стават ръководния фактор в държавата.“

    Прав е иначе оплюваният от засегнатите адаш. В 99% от случаите, за които пише и говори (е, все пак има и 1%, където греши – но не за това е думата).

    Когато преди половин век се явявах на конкурс за студент в единствения тогава в България Юридически факултет (ЮФ), оценката ми по български език беше (заради допусната неправописна грешка) втора за целия Софийски университет.

    Въпреки това едва успях „да влеза“ да следвам: при 2500 кандидати местата бяха само 45 (оставям без коментар казуса с кандидатствуването ми в МГИМО – Московский Государственный Институт Международных Отношений – където бяхме 12 кандидати за 10 места; отде да знам, че там допускат само изпратени от ОК на БКП и нагоре „деца“?!).

    Първата лекция беше в средата на декември (Кубинската криза ни остави за четири месеци повече в казармите). Доцент Вътю Цонев пламенно ни обясни, че ние сме последният випуск на ЮФ, тъй като до няколко години ще отмре държавата, а с нея – и правото.

    Увреденият от казармения ми живот организъм ме отпрати за три месеци в Александровската болница, където академик Алекси Пухлев приложи опитно лечение с няколкостотин инжекции антибиотици и по 36 огромни тебешироподобни хапове дневно – цели три месеци, ден след ден. Оцелях.

    Представете си изненадата на отново прекрачилия вратите на Алма Матер, когато видях пукащата се по шевовете 292-а аудитория на ЮФ. От 45 „колегите“ бяха се умножили на 190 – повече от 4 пъти!

    Съкратени военни, милиционери, офицери от Държавна сигурност (не се криеха, а дори афишираха принадлежността си не само пред състудентите, но главно за сплашване на преподавателите); имаше дори двама попове и един владика – и всичкото това – по списък „Отгоре“, без конкурс, наготово!

    Десетина години по-късно, вече като редовен преподавател в обречения на доизживяване, според думите на доц.Вътю, ЮФ, сред студентите ми се оказаха синове и дъщери, внуци и внучки на: Тодор Живков, Петър Танчев, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Борис Велчев – едно мини-Политбюро, което предвидливо е било готвено да поеме юздите от ръцете на бащите и дядовците.

    „Георги Петканов. В Софийския университет все още има преподаватели, които помнят времето, когато беше декан на Юридическия факултет.“

    Написаното за гореспоменатия е само бледа сянка на този архиподлец от помаклъка, чиято ехидност е добре позната на опарилите се от досега си с двуличната (само дву- ли?!) му натура – някои платиха за тази непредпазливост с години в панделата (вж. http://iankov.blogspot.com).

    Знам и пломбите на отмъстителните му зъби, които алчно се впиват във всеки потенциален келепир. Свидетел съм на раболепието, което робът демонстративно изразява пред горестоящите, и на безцеремонността му, когато някоя по-засукана студентка му се опънеше.

    Когато дойде да учи, миеше чинии в мензата, за да яде безплатно. Днес и Сметната палата ще изпадне в затруднение в деня (Видовден), когато ще се наложи да проверява верността на декларацията му за имотно състояние.

    Пази, Боже, сляпо да прогледа…

    Впрочем, на такова население такива водачи са му лика-прилика.

    Лошото е, че при демокрацията всички сме изравнени – и простакът, и подлецът, и мръсникът, и лъжецът, и крадецът, и демагогът има един глас, и честният човек – също.

    Няма шанс… по човешки. Но: неведоми са пътищата Божии!

  • Белото said:

    Бос ли си обут ли си да ми го духаш неизмит

  • Mariana said:

    Псувните не са аргументи и това не е форум за псувни. Ако не се извините за нецензурния си език, коментарът ви ще бъде изтрит.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.