2022-10-01

1 thought on “БЪЛГАРИЯ – КОНТРАСТИ, ПАРАДОКСИ И КОМПРОМИСИ

  1. „Ако по данни на статистиката се окаже, че у нас има повече Мерцедеси на глава от населението, отколкото в Германия, това едва ли ще ни учуди.“

    Още преди цели 15 години (1995 г.) бях впечатлен от огромния брой „мерцедеси“, кръстосващи улиците на столицата само една петилетка след „падането“ на „желязната завеса“. Тогава пътувах два пъти годишно до Страсбург по линия на Съвета на Европа и имах възможност да сравнявам ситуацията в този френско-немски град на граничната р.Рейн. За една седмица успях да преброя цифром и словом 6 (шест) возила от тази престижна марка (шестото беше служебната кола на нашия дипломатически представител Раев). Връщайки се в София, само за 5 (пет) минути на пресечката на бул. „Васил Левски“ (бивш „Волгоград“, още по-бивш „Сталинград“) и бул. „Княз Александър Дондуков-Корсаков“ преброих 15 (петнадесет) профучаващи покрай унилите пешеходци луксозни лимузини.

    Обърнете внимание: става дума за времето (по-скоро безвремието) отпреди 15 години! И без услугите на НСИ (Националния Статистически Институт) геноцидът над българското население е повече от очевиден.

    „Ние се сблъскахме… и с корупция, издигната в ранг на държавна политика, и с престъпност, надминаваща най-смелите ни представи за мащабност, арогантност, бруталност и безнаказаност.“

    Престъпността би могла съвсем просто да се означи като дребна, средна, едра и геноцидна. Дребната престъпност (кокошкари, джебчии, хулигани и т.п.) е част от ежедневието почти на всяка нация; средната й посестрима е свързана с по-сериозни посегателства срещу живота на гражданина и върху собствеността (лична, частна, обществена, държавна) – но и двете са необходимият камуфлажен фон, целенасочено манипулиран да не изтлява посредством тотално полицейско, прокурорско и съдебно неглижиране. Те са задължителната димна завеса, зад която процъфтяват сделките по доограбването на българското национално богатство. Налице е и постоянно преливане – в двете посоки – между едрата и геноцидната престъпност. Тези двете имат и своя геополитически пълнеж: обществена тайна е, че огромната част от „външните“ „западни“ инвестиции всъщност са препрани престъпни пари на известни български „герои на прехода“ (напр. наливаните в огромните молове).

    „Вероятно някой ще каже, че всичко това са рутинни проблеми, съпътстващи прехода от тоталитарен социализъм към пазарна демокрация.“

    В средата на осемдесетте години (1971-1980) на ХХ век един млад български учен се готви да защити дисертация на тема „Прогностика“. Впечатлени от изключителния професионализъм на автора, съответните „служби“ го канят да участвува в свръхсекретно изследване, носещо интригуващия наслов „Страната „Х“ след момента „Т“. Отказът му го води за седем години право в бетонните килии на Пазарджишкия, Старозагорския и Софийския Централен затвор, а „Амнести Интернешънъл“ го обявява за Политзатворник №1 на комунизма в България.

    Защо такова брутално насилие над научната мисъл? Какво се крие зад шестте нули на грифа „Строго секретно“? Всъщност, това е началото на „обръщането на резбата“ на другарите, осъзнали неминуемия крах на държавния капитализъм (назоваван евфемистично „социализъм“ и/или „комунизъм“) и връщането му в лоното на класическия капитализъм.

    И тук логично идва отговорът на въпроса, поставен от авторката Светла Василева:

    „Нужна ли е някому такава България – на драстични контрасти, учудващи парадокси и лесни компромиси …“

    Да, такава България е нужна на синовете, дъщерите, внуците и правнуците на заговорниците, осъществили маскарада 10 ноември 1989 г. Лично или чрез подставени лица те ни „управляват“ вече над 66 години и нямат намерение да се отказват от „взетата с кръв власт“; арогантността им говори сама за себе си: „БСП ще поеме вината, но само с мезе!“

    Да, такава България е необходима на онези корумпирани кръгове на Изток и на Запад, които лансират – в световен, регионален и местен план – удобните им издънки на социалистическата номенклатура, винаги готови да продадат и изядат (заедно със западните и източните си покровители и легитиматори) придобитото с кръвта и потта на няколко поколения българи.

    Не, такава България не е необходима на днешните наследници на онези българи, които само за 20 години (1919-1939) издигнаха Отечеството си от пепелищата на три войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа Световна) и го наредиха на престижното седмо място в Европа по жизнен стандарт.

    Не, такава България не е необходима на милионите българи, подложени на непознатия доскоро геноцид, осъществяван с дружните усилия на родни дегенерати, стимулирани и легитимирани от кланящи се единствено на Златния телец корумпирани западни и източни „елити“ – всъщност най-обикновени плутократи (крадци – клептократи – облечени с власт от силата на парите, които са ограбили).

    Преди три дни излезе от печат обемиста книга, озаглавена БЪЛГАРСКИЯТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД. За съжаление крайно ограничените лични средства на автора – проф.Янко Н. Янков-Вельовски – няма да позволят тази остро полемична творба да стигне по-далече от стелажите на няколко национални и университетски библиотеки. Заглавието обаче говори достатъчно ясно и категорично.

    Безнадеждна ли е ситуацията в днешна България? Несъмнено. Има ли изход? Винаги е имало – защото Един още преди 1977 години каза:

    -АЗ СЪМ ПЪТЯТ, И ИСТИНАТА, И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, И ЖИВОТЪТ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *