Home » Авторски страници

Образованието е перла в икономическата корона (на Великобритания)

2010.10.22 2 коментара
Spread the love

Автор: Аделина Марини

Имате ли представа кое е второто най-голямо перо в бюджета на Великобритания? А първото? А знаете ли кои са първите две в българския бюджет? В сряда, докато слушах прегледа на разходите на британския министър на финансите Джордж Осбърн пред британския парламент изпаднах в изумление. Не защото той обяви най-драстичното рязане на публични разходи за последните близо 100 години, а заради причините, поради които коалиционното правителство на Дейвид Камерън е решило да предприеме този (по презумпция политически самоубийствен) ход. А още по-шокиращото за мен беше да чуя и видя приоритетните области, които ще останат почти незасегнати от съкращенията.

И победителят е ….

Та, да ви отговоря на горните въпроси. Второто най-голямо перо в британския бюджет е образованието, а първото е здравеопазването. В числа ситуацията стои така: планираните публични разходи в бюджета на Великобритания за тази година са в размер на 697 млрд. британски лири, а очакваните приходи са в размер на 548 млрд. паунда. Това прави бюджетен дефицит от 149 млрд. лири или, както британците предпочитат да го наричат, взимане на заеми за 149 милиарда лири. Та, за образование правителството заделя 57.6 млрд. паунда, а за здравеопазване – 106.4 милиарда. Сами можете да си направите изводите от общо 697 млрд. лири каква част са 57 млрд. И не само, че тези две сфери няма да бъдат засегнати от съкращаването на разходите, а дори напротив – и двете ще получат по допълнителни 2 милиарда.

Трябва да ви кажа, че ми отне изключително голямо количество мисловна енергия, за да се опитам да разбера какъв е бюджетът за образование в България. Или го намирам в проценти от БВП, при това всеки източник посочва различни проценти, или пък го намирам в едни числа, представени в хиляди и на всичкото отгоре раздробени по начин, който вместо да внесе повече яснота, още повече обърква.

Но, спрях се на числото, посочено в актуализацията на закона за държавния бюджет от юли тази година в графата “Трансфери, субсидии от централния бюджет”. Българското правителство е отделило за образование 349 милиона лева. За да добиете пълна представа и да можете да съпоставите мащабите, ето и “тоталът” на държавния бюджет за 2010 година – приходи в размер на 15 млрд. лева и разходи – близо 19 милиарда. Бюджетният дефицит е близо 4 млрд. лева.

Истинско усилие изисква и откриването на точното число за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса, откъдето да разберем колко харчи българската държава за здравеопазване, но то надали има и нужда на този етап.

За сметка на това обаче, е интересно друго сравнение, от което става ясно кой за какво се бори. Така отговарям на третия въпрос – най-голямото перо в българския бюджет отива в МВР. Във Великобритания пък, данъкоплатецът плаща за издръжката на британското министерство на вътрешните работи 10.2 млрд. лири, като бюджетът на ведомството ще бъде съкращаван с 6% на година. С други думи от общо близо 19 млрд. разходи в държавния бюджет на България, правителството заделя малко над 1 милиард за МВР. От общо 697 милиарда паунда разходи, британското правителство заделя за полицията 10 милиарда.

Преглед на разходите

По-важното, обаче, е, че британското правителство не просто говори за бюджети, а за стратегически преглед на разходите за следващите 4 години, целта на който е да намали огромната публична задлъжнялост на Великобритания. Както вече стана ясно, бюджетният дефицит в британската хазна ще бъде 149 млрд. лири, което като съотношение към БВП прави малко над 11%. А по отношение на задлъжнялостта, Джордж Осбърн обясни пред британските депутати, че всеки ден британските данъкоплатци плащат по 120 милиона лири лихви по дългове. За година британският бюджет плаща 43 милиарда лири лихви.

И, докато нашият премиер дава за пример именно Великобритания колко е зле, за да не критикуваме политиката на неговия кабинет, ето как г-н Осбърн обясни защо правителството на Дейвид Камерън е предприело драстичните съкращения:

“Имаме намерение да гарантираме същото, което прави всяко нефалирало домакинство в страната: че можем да си позволим това, което купуваме; че имаме нужните доходи, за да посрещнем сметките си; и че няма да заробим нашите деца с лихви върху лихвите върху лихвите на дълговете, които ние самите не сме готови да платим”.

И не, че консервативно-либералната коалиция не обвинява предишното правителство, включително за сключени договори, за които няма пари, но това не е единственото обяснение за предприемането на болезнените мерки: “Справянето с бюджетния дефицит е неизбежно. Решенията, обаче, за това как да го направим- не са. Имаме избор и ще го направим. Инвестиции в бъдещето, а не сметките от минали провали. Това е нашият избор”. Освен това, Джордж Осбърн обясни, че изборът на правителството е да харчи за най-важните за страната приоритети – здравеопазването, образованието, сигурността и инфраструктурата, която подкрепя икономическия растеж.

Младото британско правителство (повечето членове на кабинета са под 45-годишна възраст) са преценили, че икономически растеж се постига чрез насочване на публичните разходи в онези сектори, които ще го стимулират, а именно транспорт и зелена енергийна инфраструктура, научната база, квалификацията и образованието на гражданите. Няма как да произведеш конкурентоспособна продукция, която да движи икономическия ръст, ако нямаш образовани хора или пък хора с добра професионална квалификация.

Основен елемент от спестяването на разходи ще бъде реформирането на сферата на публичните услуги с уточнението, че “по-малко пари без реформа ще бъде по-лошо”. Абсолютно всяка държавна структура ще трябва да съкрати бюджета си с една трета, което, според прогнозите, може да доведе до загубата на 490,000 (да, близо половин милион) работни места в публичната сфера. Съобщаването на това число предизвика остри реакции в парламента, но Джордж Осбърн обясни, че тези съкращения няма да станат за една нощ, а в рамките на следващите четири години, за колкото е предвидено и постигането на резултат от съкращението на разходите. Освен това, допълни той, само за последните 3 месеца икономиката е създала нови 178,000 работни места.

Очакванията на кабинета са резултатите от прегледа на разходите да доведе до 3 милиарда паунда спестени публични пари от административните бюджети на централните правителствени ведомства. Отделно от това се съкращават и разходите за домакинството на кралицата с 14% за периода 2012-2013 година, с което тя е изразила съгласие. Недокоснати от спестяването ще останат средствата за публичната медиа ББС, при условие, че разходите й ще бъдат замразени на сегашните нива. Правителството постигна споразумение с обществената телевизия, която се финансира от потребителски такси. Целта на споразумението беше медиата да не увеличава таксите, за да не натовари допълнително и без друго изтънелия семеен бюджет на британците.

Заедно с рязането на разходи, правителството на Дейвид Камерън предвижда и сериозна децентрализация . “Необходима е драматична промяна на баланса от централната към местната власт. Политиките за увеличаване на бремето, регулациите, целите, насоките и оценките доведоха до подриване на местната демокрация и до потискане на иновациите. Ние ще обърнем изцяло това. Ще дадем на общопрактикуващите лекари правото да купуват местни услуги, на училищата- свободата да възнаграждават добрите учители, а на общините- правото да избират полицията си и комисарите, отговарящи за престъпността”.

Истинска пенсионна реформа

Консервативно-либералната коалиция, която управлява Великобритания от май тази година предвижда още и сериозна пенсионна реформа, както и реформиране на соцалната система. Още в началото на мандата си правителството започна преглед на увеличаването на пенсионната възраст за изплащаните от бюджета пенсии. Прегледът вече е приключил и в резултат на него г-н Осбърн оповести, че възрастта за пенсиониране с държавна пенсия за мъжете и жените ще достигне 66 години до 2020 г. Увеличението ще се извърши постепенно като ще започне от 2018 година и ще включва увеличение от 65 на 66 години. Това означава ускорено увеличение на възрастта за пенсиониране на жените.

Когато са били въведени схемите за пенсиониране на държавните служители през 1950 година, данъкоплатците са допринасяли с половината от необходимите средства. В момента, техния принос е две трети, а дефицитът по тези схеми се очаква да достигне 33 милиарда до 2015-16 година. Освен това се предвижда и увеличение на вноските на работниците, въпреки че това ще стане постепенно, така че по-ниско платените, както и служителите във въоръжените сили, ще са защитени. Най-високо платените държавни служители, които получават и най-големи придобивки, ще плащат най-високи вноски.

Все още се чака доклада на специалната комисия, от който се очаква да даде насоки за това как да се определят придобивките и увеличаването на осигуровките. “Увеличаването на възрастта за пенсиониране на държавна пенсия се прави от много страни в момента, като това ще спести до края на следващия парламентарен мандат над 5 милиарда паунда годишно – пари, които ще бъдат използвани за по-щедри пенсии, като същевременно ще се смекчи демографският натиск”, обясни британският министър на финансите.

Да се върнем пак на образованието

“Нашите университети са перлите в нашата икономическа корона и е ясно, че ако искаме да запазим мястото си на върха на световните класации, трябва да реформираме системата на финансиране. Със сигурност по-добрите завършили висшисти ще трябва да плащат повече, което ще ни даде възможност да намалим значително приноса на обикновените данъкоплатци към образованието на онези, които вероятно ще заработват повече от тях”.

Освен тази реплика, британският министър на финансите има и още една революционна (за българските схващания) идея: “Великобритания е световен лидер в научните изследвания, а това е от жизнено значение за нашия бъдещ икономически успех. Затова, аз предлагам да не съкращаваме парите, които отиват за наука. Бюджетът за наука ще бъде защитен с 4.6 милиарда лири на година”. Е, вероятно ще кажете, че все пак британците са лидери в научните изследвания, а не феодални старци, но е интересна логиката – науката е важна, образованието е важно, затова пари за тях трябва да има, дори и това да означава всички да затегнат коланите още.

За съжаление, у нас е по-лесно да кажем на университетите – дали ще се реформирате или не нас не ни интересува – пари няма да видите.

Ох, това предишно правителство

Джродж Осбърн на няколко пъти критикува предишното правителство за настоящата ситуация, но направи впечатление, че неговите идеи всъщност не отменят взети от лейбъристите решения през последните 13 години, а ги надграждат. Нещо повече, Осбърн се беше постарал да отговори предварително на критиките на лейбъристите като заяви: “Каква ирония, че именно последния лейбъристки министър-председател сам веднъж отбеляза, че “публичните финанси трябва да бъдат устойчиви в дългосрочен план. Ако не са, тогава бедните … ще страдат най-много””.

Това, разбира се, не попречи на лейбъристите да подложат на критики прегледа на разходите и да заявят, че има и други безболезнени начини да бъде намален чудовищният публичен дълг и бюджетният дефицит. Уви, факт е, че когато се достигне такъв праг на задлъжнялост няма мерки, които да намалят болката. Още повече, че на фона на задаващите се търговски войни е изключително важно Великобритания да успее да овладее публичните си финанси, да намали дълга. Така страната ще намали и нуждата от намеса на световните валутни пазари, с които да се опитва да повиши конкурентоспособността си като засили по този начин икономическия растеж, защото в крайна сметка подобни действия са един най-обикновен бумеранг.

Както euinside не веднъж е писал, реформите не винаги са символ на загуба на политически дивиденти, напротив. Особено по време на криза, когато на обществото се обясни каква е ситуацията и как може да се излезе от нея, разбира се ще има недоволни, но като цяло обществото ще застане зад правителството си и ще каже – добре, хайде да потърпим малко, за да ни е по-добре в бъдеще, а и да не оставяме на нашите деца бреме, което ние сега не искаме да понесем.

Източник: www.euinside.eu

2 коментара »

  • Nik said:

    Нека да видим как стоят нещата в най-великата световна демокрация – Съединените Американски Щати.

    Данните са за 2008 г. Ето какви средни годишни, респ. месечни, приходи (в $ US) имат няколко категории работещи в обществената сфера:

    Пожарникар – 47,270 – 3,939
    Учител – 53,550 – 4,462
    Полицай – 55,180 – 4,598

    Комунистите (до 10.11.1989 г.) и посткомунистите (след тази дата) ни проглушиха ушите, че САЩ са “най-полицейската държава в света”.

    Но докато един български учител с висше образование стартира кариерата си с 400 лв. месечно подаяние и стига средно до 600 лв. месечно, то едва добралия се до задължителната (вече!) диплома за средно образование полицай започва с 800 лева месечни приходи, като разчита да стигне до 1500 лв. на калпак.

    В демократична и далеко неполицейска България има повече полицаи, отколкото в Ню Йорк с три пъти повече население и известен в близкото минало с високата си престъпност.

    В същата географска територия (уви, въпреки претъпкаността й с полиция) престъпността мери ръст с най-изостаналите в икономическо отношение държави и с най-корумпираните политически системи на планетата.

    Тук полицията наброява 55,000 калпака – с 10,000 повече от воинските щикове.

    Тук полицейската институция е заета с ловенето на педофили, кокошкари, дребни мошеници (не че не трябва да прави и това), а като дявол от тамян бяга и се крие, пълни гащите от страх от големите, истинските престъпници – геноцидните грабители на българското национално богатство.

    Тук последните са ментори на общественото мнение, те необезпокоявани дават акъл на населението от телевизионните екрани, пълнят страниците на вестниците и списанията, основателно възприели положението си на преуспели за окончателно и безвъзвратно.

    Тук борците за човешко, национално и собствено достойнство постигат съдбата на един проф.Янко Н. Янков-Вельовски, преднамерено нападнат в опит да бъде убит на 21 юни 2010 г. точно пред зоркото око на камерите на българската Съдебна палата – които вероятно за целта са били предвидливо изключени (също като СОТ-а на митницата на аерогара София, за да бъдат задигнати под носа на добре угояваната българска полиция над 300 кг. конфискувано злато). Въпреки многобройните сигнали, полицията благоразумно си прави оглушки.

    Същата тази полиция тия дни се вдига на “спонтанен” протест срещу неадекватно ниското заплащане на труда й.

    Не са необходими огромни изследователски усилия, за да се стигне до извода, че само властници, които се страхуват до смърт от собствения си народ, поддържат прекомерни полицейски апарати. Както казваше дядо ми за “комунистите”: “-Боят се и от сянката си!”

  • Nik said:

    “Парламентът прие Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България като програма за развитие и определяне на числеността им. Проектът предвижда въоръжените сили в края на 2014 г. да бъдат намалени до 37 хил. души.

    От армията през следващите 4 години ще бъдат съкратени около 8 хил. души и тя ще се редуцира до 26 хиляди.”

    Което на практика означава, че щитовете (полицаите) ще са окажат над 2 пъти повече от щиковете (войниците).

    Дали дотогава ще успеят да озаптят кукловодите на “прехода”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.