Българите не искат законност

Сещаме се за правилата само когато искаме да направим мръсно на някого

Адв. Владислав Богоров /Новинар/

На думи българите роптаят срещу беззаконието. На практика не искат нещата да се променят. Да започнем с очевидното. Голяма част от тях строят незаконни къщи, огради и всичко останало. Съгласно Закона за устройство на територията строежите, които са извършени без строителни книжа или в отклонение на одобрените планове, подлежат на събаряне. Но нито живеещите в такива, нито останалите биха поискали това правило да бъде приложено и няколкостотин хиляди души, ако не и няколко милиона, да останат на улицата.

Лично аз живея в квартал, където повечето къщи са незаконни. Съгласно закона те не би трябвало да имат ток и вода. Но имат и едното, и другото. На никой чиновник не му минава през ума да приложи и тая част от закона, понеже знае, че населението ще настръхне срещу него. Съответно и никой политик няма да помисли за това.

Наскоро живеещите решихме да поправим улицата. Събрахме пари, наехме камиони и валяци. Сега вместо кал и дупки имаме равен и сух чакъл. Естествено парите бяха прекалено малко, та да мислим да наемаме проектант, който да прокара разрешително през общината. Да не говорим, че поначало нямаше шанс за такова разрешително, доколкото улицата е общинска, а не наша. Самата община би трябвало да я направи! Затова ние извършихме работата сами, без разрешение и в нарушение на закона.

Можем ли да си представим, че някой от нас ще поиска премахване на извършеното? Ще поиска отново да гази в калта, да загуби парите и времето, които е разходвал, и на всичкото отгоре да бъде глобен за незаконния строеж, какъвто е тоя наш път? Тук всеки ще каже: „Стига глупости, хората направили пътя и ще го развалят! Няма кой да бутне незаконните къщи на мутрите, а ще развалят пътя на хората!”. Подобно отношение е ключово за липсата на законност у нас.

Българинът разсъждава дали в конкретния случай е добре законът да се спазва или не. От подобен практичен поглед, до самоуправствата и хаоса има само една крачка. Не случайно римляните са казвали: лош закон, но закон! Те са знаели, че ако лошият закон не се спазва под предлог, че е лош, това ще отвори вратата за всякакви нарушения. Разсъжденията по темата има ли смисъл да се спазват правилата или не, водят до една хлъзгава плоскост.

Нашенецът се сеща за закона само когато е засегнат лично. Ако трябва да направи мръсно някому, той се сеща за правилата. В останалите случаи отминава, макар че с часове е готов да говори срещу нарушенията. Когато съм присъствал на такива разговори, съм предлагал да направим нещо. Да напишем сигнал, да се опитаме да накараме държавата да работи.

В такъв момент разговорът приключва. Реакцията е една и съща: „Няма смисъл да се занимаваме с глупости!” Хора, които през живота си един сигнал не са написали, уверено заявяват, че няма смисъл да се опитват. Откъде го знаят, щом не са опитали? Истината е, че не им се занимава. И за да се виждат като готини, макар че не са такива, те прегръщат мита, че нищо не може да се направи. Всъщност не им пука за закона. Целия разговор го водят не за да се организират, да окажат натиск или да направят нещо, а за да изпуснат парата. И да продължат да търпят беззаконието.

През годините забелязах и друго. Българите не се интересуват от договорите, които подписват, и предпочитат устните уговорки вместо подписаните договори. Какво общо има това с беззаконието? Това, че ако нямаш писмен договор, разчиташ не на закона за неговото спазване. Не можеш да отидеш на съд, но можеш да заплашваш и да се занимаваш с други самоуправства. Или да разчиташ на познанства, интриги и разни задкулисни способи.

А ето и още един пример. Преди няколко месеца министър-председателят на България си призна пред камерите, че е ударил гаджето на дъщерята на приятелката си Ц. Да удариш другиго е престъпление. Даже телесната повреда да е лека, а не средна, даже престъплението да е от частен, а не от общ характер, пак е престъпление. Тук не говоря за политика.

Въпросът не е дали го харесваме или не. Говоря само за писаното в Наказателния кодекс. Намаля ли от това популярността на Бойко Борисов? Ни най-малко! Българите не се впечатлиха от факта, че самият министър-председател е нарушил закона.

Подобна бе и историята преди години с президента. Течеше спор дали е спазена процедурата по даване мандат за образуване на правителството. В една от речите си държавният глава каза, че процедурата няма да победи политиката. С други думи, че парламентарното мнозинство е по-важно от записаното в конституцията. Отново нямаше вълна от всенародни протести срещу тези нагли думи.

Като споменавам конституцията, се сещам за гласуването с чужди карти. То продължаваше с години пред телевизионните камери. Не бързайте да вините депутатите за него! Защото макар хората да говореха за ставащото, не бе проведен нито един протест срещу тази незаконна практика, не бе създадено сдружение или фондация, които да противодействат.

Всъщност повечето се вълнуваха не от това, че се нарушава процедурата, а че в работно време депутатите ги няма в залата. Че получават заплата, без да работят, докато зрителят пред телевизора не може да си го позволи.