2022-01-28

2 thoughts on “Червената поляна иска да ти вярва, не да я тревожиш

  1. Храмът

    Сергей Станишев
    01 Август 2009

    Събираме се всяка година на Бузлуджа, за да черпим сила от историята на партията, за да ползваме мъдростта на нашите предци, да преговаряме поуките от нашите успехи и нашите грешки. Тъкмо това е мястото, което ни зарежда с нова енергия. Това е нашето презареждане!
    Днес да се презаредим с гордото ни наследство е особено нужно. Претърпяхме тежко политическо поражение. Народът каза тежката си дума и ни отреди ролята на опозиция. Загубихме избори, след като за първи път от началото на прехода изпълнихме успешен управленски мандат. Постигнахме немалко и нямаме причини да се срамуваме от каквото и да било, но не бяхме безгрешни.
    Да, не се срамувам, защото работехме в името на голямата цел – България!
    Колко сила трябва, за да се изправиш, знае само този, който е падал. Падали сме, ставали сме и пак сме побеждавали! БСП не се страхува от истинските политически битки! Защото онова, което причинява болка, ни прави по-мъдри и по-силни. Защото всичко, което правим, черпи смисъл от дръзновението на шепата светли люде, които преди 118 години са ни заредили с вярата, че отвъд делничните трудности, безпаричието, неравноправието и житейските драми има идеал. Има кауза. Има по-справедлив обществен строй и той може да бъде построен с човешки усилия. Затова сме силни – защото сме братя по вяра и по идеал!
    Тази Бузлуджа не е лесна за мен. Доскоро носех цялата отговорност за управлението на държавата, нося отговорността и за изборната загуба. От отговорност не бягам. И лесния път за лично бягство няма да избирам. Не се срамувам да погледна в очите и работниците, и пенсионерите, и студентите, и майките, и децата. Защото повечето от нещата, които през 2005 година обещахме, сме изпълнили.
    Защо тогава хората не ни гласуваха отново доверие? Защото допуснахме грешки и провали – в противодействието на корупцията и престъпността, в работата с европейските субсидии, в съдебната реформа. Това не зачерква постигнатото, но е важно, защото по него народът произнесе присъдата си.
    Мога да обещая само едно: няма да допусна заради няколко лъжици с катран върху партията да се излее цяла кофа с помия.
    Имаме много работа и трябва най-напред да я свършим в нашия си двор. Загубата извади на показ много слабости и неумения, които трябва да преодолеем. Трябва да видим, че някои забравиха какво е това партийна работа и как тя се върши всеотдайно. Да кажем на висок глас, че към нас се прилепиха и търтеи – с користни намерения заради облагите на властта.
    Едно от добрите неща, които може да ни се случат в опозиция, е пречистването. Трябва да променим коренно отношението към организационната работа и към кадрите – така, че партията да стане по-боеспособна, по-мобилна, по-диалогична и с по-свежа кръв. За първи път толкова много млади наши другари се изградиха професионално като политици, администратори, експерти, държавници. Това е посоката на промяната. Такава презареждаща промяна трябва да се превърне в политика, в поредица от действия, които ще ни доведат до бъдещи изборни успехи.
    От година на година виждам все повече озарени от младостта лица. Това е то знакът, че нашите идеи – свободата, солидарността, справедливостта, се пренасят във времето и вдъхновяват ново поколение.
    Има и още нещо: особено в условия на обща криза на капитализма, България има нужда от силна лява партия. От партия, която да застане на страната на труда в битката с капитала, да се опира на естествените си съюзници в лицето на профсъюзното и кооперативното движение, да стои близо до интелигенцията, до новите прослойки на дребните предприемачи и поколенията, родени след информационната революция.
    Не е вярно, че нашата партия е дясна, но борбата за живот на левите идеи трябва да се води непрекъснато и във връзка с живота и обективните условия.
    Точно сега ние трябва да бъдем гласът на тези, които очакват държавата да си е на мястото – че дава равен шанс за образование и работа, гарантира достъпно за всички здравеопазване, достойни старини на родителите ни, защитава социално слабите.
    Не сме се предали, няма да се предадем, живи и здрави сме, силни сме, ще ставаме все по-силни.
    Скъпи социалисти, аз, заедно със стотици хиляди български граждани, съм член на най-гордата и достойна партия – на БСП. Гордея се с това! От вас съм се учил – да имам сила. Сила за промяна. Знам, че имаме – и сила, и смелост, и воля.
    Помня как преди повече от 20 години филмът на Тенгиз Абуладзе „Покаяние“ разтърси света. Помня сцената в самия му край, когато на въпроса на мъдрата изстрадала героиня: „Кажете, този път води ли към Храма?“ отговориха отчаяно: „Не, тази улица не води към Храма…“. „Тогава за какво е нужна тя? За какво е един път, щом той не отвежда към Храма…“ – бяха последните думи.
    Бузлуджа е моят Храм, този наш общ социалистически идеал ни дава сили да крачим по пътя към него. Заедно градим тази улица. И тя води към Храма!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *