Home » Избрано

Тихата бомба на Обама

2009.08.23 Няма коментари
Spread the love

Автор: Петко Бочаров

Много е интересно да се наблюдава какво става у нас, много по-интересно е откогато и да било, но не ви ли е също толкова интересно да си представите като как ще изглежда светът след 50 години например? Темата, разбира се, не е нова, лично аз какви ли не теории съм чувал, но информацията на Франс прес, на която ненадейно попаднах в интернет, потвърди мое отдавнашно убеждение. В този текст нямаше никаква сензация, ставаше дума за обикновена международна среща и кореспондентът на френската осведомителна агенция се бе постарал да я отрази според правилата – предистория, участници, проблемите в момента, позиции, изказани становища. Става въпрос за разговори на министерско равнище между САЩ и Китай, състояли се при закрити врати във Вашингтон на 27 и 28 юли по проблемите на финансово-икономическата криза и глобалното затопляне. Тоест дотук нищо особено.

Което следваше обаче, е бомба

Но не обикновена бомба, а специална, каквато може да има само в политиката, защото не гърми за всички, а само за способните да я чуят. Много е важно да я чуем и ние. “Отношенията между Съединените щати и Китай ще определят какъв да бъде 21-вият век, а това значи, че нашите двустранни отношения ще са най-важното нещо за света. Тази именно реалност трябва да лежи в основата на нашето партньорство. Тя е отговорността, която носим.” Това казал новоизбраният президент на САЩ Барак Обама по повод на срещата, прилежно цитиран от кореспондента на Франс прес.

Не е ли страхотно! Само тези няколко думи са достатъчни, за да прогледнем в бъдещето. Тези у нас (а и изобщо навсякъде), които са имали възможност да наблюдават международните дела и промените в съотношението на силите в световен мащаб от края на Втората световна война до днес, не може да сбъркат в изводите.

Първо, въпросната двустранна среща е можело спокойно да мине и без изявление на самия американски президент, камо ли пък да има изявление, далеч надхвърлящо предмета на разговорите и засягащо мястото и ролята на двете големи сили в развитието на човечеството през идните десетилетия.

Второ, Китай вече е изместил Русия като световна суперсила и в бъдеще само Китай ще е способен да конкурира военните възможности на САЩ в океана, във въздуха и в Космоса. Това е тезата, която много наблюдатели отдавна поддържат, но тя никога не е бивала изричана от официални представители на Вашингтон. За пръв път тя се признава за вярна, и то от самия президент на САЩ.

Трето, не друг, а тъкмо “диалогичният” президент, който избягва конфронтациите и вярва, че всички хора по света могат да живеят в разбирателство и мир, посочва само китайско-американските двустранни отношения като ключовия фактор за международната атмосфера през 21-ви век.

Четвърто, изказването на Обама е по същество послание към Москва. И смисълът му е убийствен. Спрете да се изживявате като суперсила – гласи то. – Не сте. По никакъв показател не отговаряте на изискванията. За нас не сте вече никакво предизвикателство, сега за нас проблемът е Китай. Вие се държите с нас враждебно, дрънкате оръжие, като през студената война,

разни ваши генерали ни заплашват

изобщо държите се безотговорно, когато опасността от Китай не за нас, а за вас расте. Ха сега да ви видим накъде ще гледате за повече сигурност.

И пето, партньорството между САЩ и Китай ще е полезно и за американските съюзници естествено, но самият президент на САЩ да се изрази така директно и едно към едно за стабилизиращия международен ефект на само едни двустранни отношения, говори за изключително сериозно изместване на външнополитическите интереси на САЩ към Източна Азия и Тихия океан.

Е, ясно е, че тихата бомба вече гърми в ушите на способните да я чуят. С което обаче особена стойност добиват наследството от миналото и реалностите днес. Можем ли да приемем, че руснаците са изпуснали шанса да потърсят сближение с Китай и че САЩ вече ги изпреварват? Да, разбра се, точно такава е истината. Омразата на комунистическата власт в Пекин към САЩ поради защитния чадър над китайските националисти на остров Тайван е добре известна и тя не е изчезнала до днес. Но да се е опитала Москва да се възползва от положението, което трае вече години? А дали пък администрацията на Обама не вижда в миналото на китайско-руските отношения достатъчна ненавист, за да си осигури предимство в сближаването с Пекин?

Да хвърлим поглед върху фактите

След смъртта на Сталин през 1953 г. отношенията на СССР с Китай тръгнаха рязко надолу, като влошаването стигна до опасен градус в края на десетилетието и началото на 60-те. А границата помежду им е дълга 4380 километра!! Много сериозен инцидент стана през май 1962 г., когато 60 000 уйгури от Синдзян нахлуха през границата в СССР, бягайки от ужасните условия на живот в китайската провинция. Пекин моментално обвини СССР, че подстрекава уйгурския етнос в Синдзян. През юли 1964 г., на среща с японска социалистическа делегация Мао Цзедун заяви, че царска Русия е “откраднала” от Китай огромни територии в Сибир и добави, че китайският народ все още не е поискал сметка от Москва.

Това изявление хвърли в ярост Никита Хрушчов и оттук нататък започна драматично увеличаване на разположените от двете страни на границата войски. На 2 март 1969 г. на о. Женбао китайците устроиха засада на част от съветските гранични войски, убиха 31 и раниха 14 души. СССР веднага отмъсти, като бомбардира китайските войски на източния бряг на р. Усури и като щурмува о. Женбао. Според съветски източници китайците дали 800 убити, срещу 60 убити от съветска страна. По-късно, през август 1969, станаха нови сблъсъци, този път в западната част на китайско-съветската граница, където е провинцията Синдзян.

Още тогава САЩ побързаха да се възползват от момента и дадоха да се разбере, че имат интерес да укрепят връзките с китайското правителство. През 1971 г. Хенри Кисинджър отиде тайно в Пекин за среща с китайския министър-председател Чжоу Енлай и така подготви посещението на президента Ричард Никсън в Китай, което се състоя през 1972 г. Разговорите на Никсън с Мао станаха причина да влезе в обръщение фразата

“пинг-понгова дипломация”

На 21 юли 2008 г. външните министри на Русия и Китай Сергей Лавров и Ян Дзиечъ подписаха споразумение за трасето на границата по спорните отсечки.Вече мина половината от 2009 г. Светът изживява криза, но както на тази земя днес всичко се движи по-бързо от вчера, скоро ще я надживее. Щом дори климатът във всички точки на планетата успя за само някакви си 50-60 години да се промени почти толкова радикално, колкото по-рано за векове, значи е действително вече време да свикваме с вихъра. Защото той отвява както биологични видове, ледници и тропически гори, така и отживели представи. Затова мисля, че за уважаемия читател ще е от полза, ако в контекста на казаното дотук поразсъждава и по данните по-долу, публикувани в един от най-авторитетните справочници в света, The World Almanac and Book of Facts 2009.

НАСЕЛЕНИЕ: Русия – 140 702 094; Китай – 1 330 044 605; САЩ – 303 824 646

ТЕРИТОРИЯ: Русия – 17 075 200 кв км; Китай – 9 596 960 кв км; САЩ – 9 826 630 кв км;

ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНОСТ: Русия – 8.3 на кв. км; Китай – 142.6; САЩ – 33.2

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ: Русия – 2.1 трилиона US долара (1 трилион = 1000 милиарда US долара); Китай – 7.1 трилиона; САЩ – 13.8 трилиона

БВП НА ЧОВЕК: Русия – $ 14 700; Китай – $ 5 300; САЩ – $ 45 800

РАСТЕЖ БВП: Русия – 8.1%; Китай – 11.4%; САЩ – 2.2%

ДЕЙСТВАЩИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: Русия – 1 027 000; Китай – 2 105 000; САЩ – 1 498 157

ВОЕНЕН БЮДЖЕТ: Русия – $ 32.99 милиарда; Китай – $ 46.7 млрд.; САЩ – $ 600.24 млрд.

Данните са красноречиви сами за себе си, но нека да погледнем най-съществения показател от преди само 6 години, The World Almanac and Book of Facts 2003: БВП: Русия – $ 1.12 трилиона; Китай – $ 4.5 тр.; САЩ – $ 9.963 тр. Следователно, тъй като изчисленията (както отбелязва Алманаха) са на база 2000 г., видно е, че още от началото на новия век

Китай вече е изпреварил

втората дотогава страна, според размера на БВП – Япония ($ 3.15 трилиона). И е пределно ясно защо Обама се обръща към Китай като към единствената световна сила, която би могла да се мери със САЩ.

Но да оставим САЩ настрана, като мощ и богатство тази демокрация още много години няма да има равен. Логично е да наблюдаваме как вървят отношенията между другите два върха на триъгълника, и то поради ред основателни причини. Като например, че претендентите за статус на втора суперсила се намират върху сушата на един и същ континент, с обща граница над 4000 км. Като например и това, че Русия има гъстота на населеност само 8.3 човека на квадратен километър, а Китай е със 142.6. И че цифрите са общо за техните територии, а не само за обширния и безлюден Сибир. Щом в 1962-а през границата са могли да нахлуят в Сибир 60 хиляди уйгури от Китай, каква е гаранцията, че един ден, когато Китай ще е по мощ далеч над Русия, през същата граница няма да нахлуят 60 милиона китайци! Кой ще ги спре? Това не е преувеличение, защото за китаеца числото милион е все едно нашето сто.

Тъй че вместо да парадира с войнствена самоувереност, която само отблъсква САЩ (и съответно НАТО) и ги тлска към сближаване с Китай, тандемът Путин-Медведев по-добре да си спомни (и да не забравя) думите на Мао за “откраднатите” китайски земи.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.