Home » Избрано

Клоуните в политиката

2009.07.13 5 коментара

Откакто има човечество, има и политика. Като занимание тя е толкова стара, че определено може да конкурира исторически една друга професия на която често прикачаме определението “най-древната в света”. Може би заради своето дълголетие като обществена дейност политиката е натрупала цяла серия от чудати истории за най-различни хора пребивавали в нея. Някои от тях са обогатили политиката с идеи, други обаче са останали в нея единствено със своите откровени идиотщини или ексцентрични поведения, наподобяващи тези на клоуни. Преди старта на 41-ото Народно събрание у нас нека да си припомним някои от най-чудатите хора и идеи, които са шествали в политическия свят.

Конят-сенатор

Една от първите регистрирани идиотски политически прояви се дължи на тирания от незапомнен мащаб, съчетана с пристъпи на силна параноя и шизофрения. Става дума за римския император Калигула, който управлява съвсем за кратко, 4 години, от 37 до 41 година от Новата ера. Когато поема властта той съвсем полудява и това се отразява на живота на цялата Римска империя. Сред ексцентричните прояви на императора е войната, която той води срещу морския бог Нептун. Калигула праща няколко легиона войници да секат морските вълни и след три часов бой обявява пълна победа. Историческите източници обаче не посочват как е приел този триумф самият Нептун.
В разгара на своята власт и лудост Калигула прави любимият си жребец Инцитат сенатор в римския Сенат. Политическата кариера на този кон обаче все му се виждала недостатъчна и Калигула се грижел благородното добиче да расте в обществената йерархия. Малко след като става сенатор и получава място при колегите си хора, Инцитат бива повишен в жрец, а за онези години това си е било впечатлителна кариера. Любовта на Калигула към коня му обаче не е познавала граници, защото след известно време императорът дори прави своя любимец кандидат-консул. В пика на своята политическа кариера Инцитат се радва на привилегии и охолство, които едва ли друг кон в световната история е постигал. Конят имал собствена къща, цял отряд от слуги, спалня от най-качествен мрамор и луксозен сламеник. По стените на спалнята му висели изящни картини, а историята помни, че гощавките на Инцитат били такива, че могат днес да надминат средноголям коктейл на Евгени Минчев. Апогей в емоционалното развитие на Инцитат бил и тържествената му сватба с кобилата Пенелопа, организирана разбира се от самия Калигула. След края на Калигула обаче политическото развитие на Инцитат рязко спира и той бива свален от всички длъжности. Как завършва дните си този сенатор и кандидат-консул историята, уви, не помни.

Еротични съзвездия

Примерът на Калигула през годините многократно е вдъхновявал. От него много хора извличат поуката, че в пренаситените с информация времена, човек трябва да залитне до шокиращата крайност, за да пробие в политиката. XX век създаде условия в обществената дейност да се включат и хора, които залагат изцяло на своето различие. През 1987 г. католическа Италия е разтърсена от невиждано събитие. Порноактрисата Чичолина, псевдоним на унгарката Илона Сталер, става депутат в италианския парламент. Обществената дейност на секс-звездата като активист на зелените очевидно е оценена или пък просто обществото гласува протестно и с лека доза естетическо възхищение и така една порноактриса прекарва пет години в италианския парламент. Предизборната й кампания се помни и до днес, защото включвала страстен полустриптийз танц, при който Чичолина се увивала с питон. Всъщност за  нейното депутатстване се говори днес, понеже въпреки първоначалната ирония, тя става един от силните изобличители на лицемерието и корупцията сред италианските политици. Самият Умберто Еко в коментар за порноактрисата и нейната кариера споделя: ДОпределено сме виждали и много по-лоши нещаФ. По време на своя мандат Чичолина става и партиен лидер, защото създава Партия на любовта, но не успява да попадне отново в италианския парламент. Въпреки това вече бившата порноактриса очевидно не изтърва от око световната политика и се вълнува от събитията, които се случват в нея, защото през 2006 г.  тя заяви, че е готова да спи с Осама Бин Ладен, за да спре неговата тирания.  “Готова съм на сделка Ц той може да ми плати в замяна край на тиранията си. Гърдите ми винаги са помагали на хората, докато Бин Ладен е убил хиляди невинни жертви”, каза порноактрисата. Известно е, че Осама обича да дава видеоизявления по различни събития и проблеми от световната политика, но няма негов видеозапис, в който да коментира тази оферта. Може би все още размисля?

Още секс и избори

Опитът на Чичолина бързо бе приложен и в други страни.  През 2007 г. младата, едва 24- годишна, белгийка Таня Дерво  обеща орален секс на първите 40 000, които подкрепят нейната партия на протеста NEE (“не” в превод от холандски) в интернет. В определен момент уебстраницата им бе най-посещаваният политически портал, изпреварвайки този на Белия дом и на Лейбъристката партия във Великобритания, както писа ДУМА още тогава. Симпатичната девойка получи подкрепата на около 4500 избиратели, което показва, че белгийците въпреки суровата си външност имат милостиви сърца и спасиха госпожица Дерво от доста тежкото й задължение да изпълни предизборното си обещание. Някой някъде бе изчислил, че за при работа от сутрин до здрач неговото изпълнение би й отнело поне три години.

Българският модел

След 1989 г. българската политика също рязко се демократизира и допусна в себе си много хора, на чието шоу иначе никога нямаше да се наслаждаваме. Запознатите с политиката помнят Великото народно събрание, Градовете на истината, гладната стачка на 39-те, събития, които днес ни изглеждат далече, далече в миналото. И все пак има няколко парламентарни и извънпарламентарни български политически звезди, които вероятно трайно ще останат в съзнанието на хората.
Изследователите на синята идея и до днес не са забравили ексцентричната седесарка от Русе Свободка Стефанова, която в пленарната зала на парламента често демонстрираше остър език. Безсмъртни ще останат хардлайнерските й закани да пребие бившия военен министър Димитър Луджев. В интерес на историческата истина дамата не успя да пребие Луджев, но за сметка на това се увековечи, като го нарече “плужек”, след като думата “влечуго” не й се видя достатъчна. Стефанова беше класически седесар от времената на конфронтацията и изпадаше в ярост при всяка изразена лява позиция, но дори и в онези години на омраза поведението й беше особено одобрявано.
А кой ли може да забрави политическият трибун Жорж Ганчев, неуморен създател на партии. Той направи сензация, явявайки се на президентските избори през януари 1992-а, и получи цели 17 процента. Оттогава в българския политически език са останали лафове като “Не ме гледай умно, българино!” или “Кажи си приказката, Бероне”. През 1997 г. Българският бизнес блок на Жорж Ганчев успя дори да попадне в парламента, но под напора на много обстоятелства се разпадна. Жорж Ганчев демонстрираше умения по свирене на китара, фехтовка, с часове можеше да говори за познанствата си с холивудски актьори – били те въображаеми или не – изобщо с него политиката беше по-интересна.
Друг сред култовите герои на парламента бе Васил Михайлов, на когато прикачиха прякорът Нубиеца. Цялата му слава тръгна от предаването “Ку-ку”, които пратиха тв-екип от чернокожи репортери, които се представяха, че са от въображаемата страна Нубия. Михайлов пред тях дори им измисли парламент, култура и бит.

Истинският създател на либерализма

Ами как да забравим барда на либералната идея, който дори я прикачи като титла в името си – Кире Либерало (лека му пръст, защото той все пак беше от автентичните хора на времето). Може би и до днес някое по-политизирано съзнание помни безсмъртните призиви на пернишкия трибун: “Дечица, хванете своите майки и татковци за ръчичките и ги заведете да гуасуват със зеуената бюуетина, а посуе ще седнем на трапезата!!!”.
За съжаление тогавашната реална политика по груб начин се опита да покаже на Кире къде му е мястото. В преплетеният живот на страната пернишкият либерал имаше един единствен коз – едноцветната си зелена бюлетина, на която завидяха нововъзникващи формации с цели да покорят парламента. Техни представители на бърза ръка платиха на мутри, за да осквернят либералната фигура и да му вземат бюлетината. Трибунът от Перник не издържа – взеха му я. От него остана един кратък спомен и малка тъга за това какво време беше. Наскоро прочетох книгата с негови спомени, наречена “Едно към едно”. Тази книга, която очевидно никога не е минавала през каквото й да е редакторско око, е уникален документ за пернишкото усещане за света. В нея се пие повече дори от роман на Чарлз Буковски. Изреченията на Кире започват с думите. “И тогава решихме да пийнем…”, “седнах да ударя една малка за нашата способност да предвидим събитията…”. Днес това е смешно, защото този автентичен идиот (във възможно най-добрия смисъл на тази дума) би трябвало да е истинският предшественик на НДСВ. Преди да почине Кире се прочу с това, че в едно тв-шоу изпя великата песничка: “Бяло хлебче откраднах и в затвора попаднах”.

Вместо край

Трябва да се научим да се смеем на политиката, защото иначе нейната сериозност ще ни погуби. Един крилат афоризъм твърдеше: “В политиката не можеш да лъжеш всички и всякога, важното е да го правиш един път на четири години”. Ако това е кредо на политиката, нека пък нашето кредо да стане смеха. Защото всички се взеха много насериозно. Новите управляващи също не правят изключение.

Александър Симов

в-к Дума

5 коментара »

  • Ram said:

    ГЛ. КЛОУН

    Pазказ на ужаса, декориран с пожарникарски маркуч /І част/

    Паула Лайт

    Политическият живот на България ни поставя в ситуация да избираме между Сцила и Харибда, между две чудовища като кръга около комунистите и техните обслужващи сателити и злокобната клика на пожарникаря Бойко Борисов.

    Често в публичното пространство ме укоряват, че съм прекалено черногледа, че ми липсва всякакъв позитивизъм, че пътят, който соча (да се гласува със зачеркнати бюлетини) е безсмислен, вреден и нихилистичен. А какво да сторя, скъпи приятели?

    Какво?! Политическият живот на България ни поставя в ситуация да избираме между Сцила и Харибда, между две чудовища като кръга около комунистите и техните обслужващи сателити и злокобната клика на пожарникаря Бойко Борисов. Ако заговоря против БСП, ще се стигне до заключение, че аплодирам домогването на мафията до властта. Ако пък разоблича престъпните групировки около генерала, ще ме заклеймят, че съм радетел на комунизма. Представете си, че Ева е била отвратително грозна жена, а Бог щедро рекъл на Адам: “Избирай, Адаме, всички жени са твои!” Ето до такова положение ни докараха тежненията и предпочитанията на българските избиратели, които поставят на първите две места за бъдещите избори ГЕРБ и БСП.

    Отначало си мислех, че е по-добре да се примирим с генерала, отколкото да рискуваме червената клика да тържествува. Просто споделях философията за “по-малкото” пред “по-голямото” зло. В този период вярвах, че бедата с Бойко Борисов се корени само в чалгаджийството, вопиющата простотия, псевдомъжкарството, което гордо парадира и кара домакините на средна възраст да сънуват мокри сънища. Мислех си, че България ще трябва да се справя само с един шумен нарцистичен самохвалко, при който еволюцията е наблегнала не на мозъка, а на тестостерона. Надявах се, че “твърда” ръка от страна на този медиен Рамбо не ще накърни сигурността и перспективите пред България.

    После прогледнах и, подобно на Чарлз Чаплин, който отначало се присмивал на Хитлер, а едва по-късно прозрял страховитата му същност, вече хич не ми е смешно. Не мога да приема да мълча! Злото си е зло, дори когато е навлякло клоунски одежди. Ще ви разкажа една страховита приказка. Не откривам колелото и топлата вода. Всички факти, с които ще ви запозная, са казвани по-малко или повече ясно в различни сайтове на нета и в пресата. Някои от авторите са предпочели да останат анонимни. Не ги виня, тъй като историята наистина е път към мрака. И така, слушайте:

    Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 г. в Банкя (тогава, с. Банкя). Баща му, Методи Борисов, е бил служител в ГУ на МВР, а майка му – начална учителка. Няма данни за репресии, ограничения, лошо отношение на управляващата комунистическа власт. Просто едно средно, порядъчно социалистическо семейство, въпреки твърдяният от Борисов факт, че дядо му е бил сред жертвите на Народния съд. Момчето завършва гимназия в Банкя и е комсомолски секретар на училището.

    През 1977 г. кандидатства във Висша специална школа на МВР, в Симеоново, факултет Държавна сигурност, но е пренасочен и приет във факултет “Противопожарна охрана”. Лично аз не съм склонна да приема твърдението му, че това пренасочване се дължало на факта, че на него гледали като на “народен враг”, заради политическото минало на дядо му. Мисля, че, ако комунистите го бяха възприемали така, той никога нямаше да бъде комсомолски секретар на училище, баща му никога нямаше да работи в системата на МВР, а Бойко нямаше и да припари до прага на школата в Симеоново. Познавам хора, които наистина са били възприемани като противници на режима, поради произхода им и знам какво беше отношението към тях. Мисля, че Борисов е бил възприеман като “наше момче”, но е показал твърде посредствени резултати на изпитите и е бил приет по специалност, към която другите кандидати са проявявали по-малко интерес. Мнението ми се корени във факта, че, видно от речите му, никога не е бил обременен с кой знае колко висок коефициент на интелигентност. В това отношение, си е един типичен български политик.

    Както и да е, през 1982 г. се дипломира по специалността противопожарна техника и безопасност с чин младши лейтенант. Проявява се като активен състезател по карате. Бил е треньор на националния ни отбор.

    Още едно доказателство за топло отношение с властта е, че в периода 1985-1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери към МВР. Защитил е докторска дисертация, което на времето беше доказателство за лоялност към управляващата партия, в която членува.

    Свидетелство за това, че са му вярвали е командировката през 1989 г. в района на Каолиново, Дулово и Разград с курсантски взвод за охрана на селскостопански обекти, а не, както той твърди в интервю през 2001 г. “начело на батальон”. (продължението следва)

  • Ram said:

    Разказ на ужаса, декориран с пожарникарски маркуч /ІІ част/

    Паула Лайт

    През 1990 г. младежът отказва да подпише декларация за деполитизиране, напуска МВР и си остава член на БКП. Точно в този период започва личен бизнес в охранителната дейност.

    През 1991 г. основава частна охранителна фирма, “Ипон + 1”- ООД, която осигурява охраната на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски. След охраната на последния започва и неговата политическа кариера.

    За периода 1990-2000 г. е съдружник с емблематични личности от престъпния свят, които, според спецслужбите, контролират наркотрафика, проституцията и редица контрабандни канали. Но, разбира се, на този период ще се спрем отделно и в детайли.

    Бляскавата политическа кариера на Борисов започва през 2001 г., когато, при управлението на НДСВ, става главен секретар на МВР и получава чин “полковник”. През 2002 г. е повишен в чин “генерал- майор”, а през 2004 г. – в чин “генерал-лейтенант”. От този период огънят на политическата слава на момчето от Банкя пламва с пълна сила и на бившите му господари ще е много трудно да потушат пожара, запален от пожарникаря. Нищо лошо в това. Всеки редник носи в раницата си генералски пагони, а в България е бил коронясван свинар и поредица дебили и имбецили са поемали държавното кормило. Това у нас си е просто традиция. На Бойко не му липсва определен вид евтин и лъскав мачовски чар. С изтърканото си черно яке, с простонародната си реч и умелия стил, в който имитира енергичност, усърдие и откровеност той добива висока квота на популярност. “Бате Бойко, ти си МЪЖ!” – пищят ученичките, а “24 часа” , “Труд” и други медии се захласват да героизират момъка и да му създават образа на един съвременен Робин Худ. Не може да се отрече, че го правят добре.

    Докато Костов се отнасяше към медиите с хладна деловитост, Симеон – с аристократично презрение, а Сергей Станишев с досадата и грубостта на интелектуално незрял човек, Бойко Борисов умее да ги ухажва. Той изпада в умиление пред всяка камера. Обича да го снимат, да записват “бисерите му”, да държи речи и да бъде център на внимание. Най-голямата му цел в живота е славата. Доколкото аз знам, това е единственият политик, който е позирал почти гол, за да демонстрира бицепсите си. Тия наглед безобидни симптоми на медиен рицар, на герой в стил Джеймс Бонд сочат към много тревожни перспективи. Мисля, че този човек е склонен да подпише договор с дявола, да продаде идеали, близки и чувства, заради властта и славата, която тя носи. При него тия импулси са болестни и напомнят проявите на мегаломанията.

    През 2005 година Борисов е все още лоялен на НДСВ и е техен водач на листа в два многомандатни избирателни района. Избран е и в двата, но се отказва в полза на работата си в МВР. Неговата заветна цел е една – да стане министър на вътрешните работи. Очевидно, за да цари мир в тройната коалиция, тези негови амбиции биват отклонени. Така през септември, 2005 г. Борисов напуска системата на МВР, а всички политици си вземат беля на главата. Те едва ли съзнават с каква гигантска амбиция си имат работа, че това е човек, който би сторил всичко, за да я удовлетвори.

    През октомври, 2005 г. Борисов става кмет на София, а през март, 2006 г. основава ГЕРБ, движение, което се интересува повече да се наложи на вътрешната политическа сцена, отколкото от Европейското развитие на България. На 03.12. движението става партия, като Цветан Цветанов е кукла и фигурант, а истински командос е неформалният лидер, Бойко Борисов. На местните избори генералът е заявявал, че местните организации на ГЕРБ само ще издигат кандидатите, но той и единствено той ще ги утвърждава. “Партията това съм аз!” – такава е идеологията на бившия пожарникар, който сега е най-популярният политик в страната, според последните социологически проучвания.

    Продължава…

  • Ram said:

    Разказ на ужаса, декориран с пожарникарски маркуч /ІІІ част/

    Паула Лайт

    Нека сега се върнем към оня тъмен период, когато Борисов се е занимавал с частен бизнес, периодът, който е причина да ме побиват тръпки само при мисълта, че този човек може да оглави изпълнителната власт на България.

    През тия години той има дялово участие в следните тринадесет фирми:

    “Ипон-1”-ООД, регистрирана на 13.09.1991 г. на адрес: София, “Раковски” 209. В нея е съдружник с баща си, с ЖИВКО ДЕЛЧЕВ и ПАВЕЛ АЛЕКСИЕВ;

    “Ипон-2”-ООД – регистрирана на същия адрес през 1992 г. със съсобственик ЦВЕТЕЛИНА БОРИСЛАВОВА;

    “Ипон – Агенция за сигурност и охрана”-ООД – регистрирана през април, 1998 г. със съдружници ВЛАДИМИР ПЕТЕВ и ВАСИЛ КАЛУГЕРОВ. Изпълнителен директор е МЛАДЕН ГЕОРГИЕВ. Тук Борисов участва чрез друга своя фирма, “ Биум – 99”-ЕООД;

    “Интербулпред” – АД, регистрирана през есента на 1997 г. с уставен капитал един милион лв. В Съвета на директорите влизат: ЕВСТАТИ ГЮРОВ, ЧАВДАР ЧЕРНЕВ, РУМЕН НИКОЛОВ и ВЛАДИМИР ПЕТЕВ;

    “Тео Интернационал”- АД – Бургас. Регистрирана е през 1996 г. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите, заедно с РУМЕН НИКОЛОВ – ПАШАТА. Това е единствената фирма на генерала, чийто бизнес открито завонява през периода 1994-1997г. Уличена е в производство на фалшиви цигари “Марлборо” и “Мелник” във фабриката в Крайморие .
    Борисов се оттегля на 24.06.1996 г. след скандал и бягство на третия собственик, Емил Райков. Аферата е разкрита на 25.03.1995 г., но делото е потулено и фабриката работи още две години. Румен Николов, “Пашата” и Бойко Борисов не са разпитвани изобщо. По това време директор на РПУ е Георги Пенев, който през 2001 година става регионален изпълнителен директор на охранителната фирма на Борисов;

    “Джи енд Би Травъл къмпани” – регистрирана е през есента на 1994 г. Свързана е със СИК. Съдружници са Борисов, “София Делта”- ООД и др. През април, 1996 г. фирмата е одобрена за купувач на 55% от акциите на грандхотел “София” за 8,5 млн. долара. Сделката се проваля, поради неплащане на първата вноска;

    “Прахайм”- ООД – Червен бряг – учредена през 1996 г. Дейността й е производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници са Борисов, Цв. Бориславова и “Прайм инвестмънт тръст”. Последният е един от основните акционери и учредители на ТС Банк;

    “Будоинвест” – ООД. Съдружници в нея са Румен Цветков, АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ. Фирмата съществува до август, 1998 г.;

    “Би енд Пи комерс” – ООД – регистрирана е през май, 2001 г. Съсобственици в нея са Б. Борисов и Пламен Петров;

    “Цебра” – ООД – регистрирана е през 1994 г. Съдружници на Борисов са Цветелина Бориславова и Живко Делчев;

    “Ти Би Ай-97” – Съдружници са Б. Борисов и Тодор Толев;

    “Сириус-2”-ООД – регистрирана е през 1992 г. със съдружници Б. Борисов и Цв. Бориславова;

    “Химтекс”-АД. В Съвета на директорите са Б. Борисов, Цв. Бориславова и Мирослав Дерменджиев. Борисов е съдружник до 1997 г. Впоследствие, на негово място в съвета на директорите влиза майката на Цветелина, родена през 1929 г. (68 годишна).

    Е, и какво? Биха ме попитали някои от вас. Законът не забранява нито да регистрираш множество фирми, нито да бъдеш богат. Разбира се, че е така. Съществува, обаче, дребният въпрос кой стои зад тия дружества и що за хора са съдружниците на Борисов.
    Нека се захванем с този въпрос, за да изясня позицията си:

    Нека започнем анализа с Цветелина Бориславова:
    Това е жената, с която Борисов, според формулата на римското право споделя трапеза и легло.

    Цветелина е родена, за разлика от Бойко, както се изразяват англичаните, със сребърна лъжица в устата. Баща й, Борислав Карагьозов, е бил технически и материално отговорно лице в поредица български посолства (в САЩ, Индонезия, Румъния). Девойката завършва английска и испанска филология, а впоследствие, Международни икономически отношения в УНСС. Известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество, “Инко”. Впоследствие, през 1989 г. напуска последната си държавна “служба” и се заема с частен бизнес. Участва в девет фирми, от които особено интересна е офшорната компания “Трол”, регистрирана в Лихтенщайн, като е управител на търговското й представителство в България, регистрирано на адреса на “Ипон”.

    Председател е на две фондации, а от октомври, 2001 г. е председател на надзорния съвет на “Сибанк”.

    Продължава…

  • Ram said:

    Разказ на ужаса, декориран с пожарникарски маркуч /ІV част/
    Паула Лайт

    Нека видим кои са най-близките партньори на Борисов в бизнеса, които за улеснение на читателите съм изписала с главни букви при описание на фирмите на генерала:

    Павел Алексиев е известен с това, че някои от фирмите му са в списъка на кредитните милионери. Близък е до фондация “Отворено общество”. Бил е собственик на “Солекс” в с. Петърч – един от най-крупните длъжници на Българска земеделска каса.

    Владимир Петев е бивш служител на СГУ-ДС.

    Младен Георгиев – съдружник в охранителната фирма на Борисов е бивш служител в сектор “Вътрешен тероризъм” на СЦБОП и е известен с връзките си в силови и престъпни групировки. През лятото на 2001 г. отговаря пряко за охраната на съпругата на Сакскобурготски, доня Маргарита.

    Евстати Гюров след 1982 г. е работил по линията на ДС в V РПУ и четвърто управление на ДС (икономическо направление), София. Известен е с връзките си с чеченски групировки.

    Румен Николов (Пашата) е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма. Той е един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник е във фирми на “СИК” и “Спартак”.

    Живко Делчев контролира ТС Банк, “банката на мутрите”. През тази банка преминават парите, натрупани с рекет и друга престъпна дейност и се участва в приватизацията, тъй като не се контролира произхода на парите, получени като кредит. Рефинансирана е чрез сума в размер на 5 500 000 000 лева от ДСК и е цъфтяла на гърба на клетите български спестители.

    Румен Цветков е известен в силовите структури и до средата на 90-те години контролира “Реал” – фирма на “Мултигруп”.

    Алексей Петров е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма.

    Това е положението, като за краткост спестих още някои връзки с подобни личности. Ако генералът – пожарникар се беше задоволил да пере парите, придобити по съмнителен начин и да облагородява чрез богатството следващото си поколение, не бих си дала труда да ви досаждам с този отчет. В крайна сметка, тук е не само Абсурдистан, а и Мутристан и май отдавна сме се примирили и уморили да се борим с мафията. Та Борисов би могъл да си изживее живота тихо, кротко и сладко с натрупаните пари. Такива като него не сънуват кошмари, нито ги терзаят спазми на болната съвест. Да, но не се задоволи с това, защото страда от мания за величие. Докато е бил главен секретар на МВР през периода 2001-2005 година, в авторитетното списание “Конгрешънъл куотърли” Джеф Стайн е написал за него на 02.03.2007 г. : “Борисов е използвал своя пост, за да помогне на престъпните си връзки да унищожат конкуренцията си в подземния свят… От назначението му като секретар на МВР през 2001 г. има голям брой убийства на личности, свързани с криминални групировки в България. Нито едно от тях не е разрешено…”

    Кажете ми, какъв е този политик, заради когото за родината му е казано: “Докато другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава?

    Мисля, че, ако Борисов има капчица съвест, ще се отдръпне от светлините на сцената, ще подтисне жаждата си за слава и власт и ще се задоволи да не свири първа цигулка. Миналото му е твърде тъмно. Жал ми е за оня българин в Чикаго, който е казал, че Бойко Борисов е последната надежда на България. България, изглежда, е останала без надежда. Народът ни симпатизира най-силно на човек, замесен до ушите в престъпния свят, а на второ място на посткомунистическите креатури, които ограбиха държавата и за които източването на милиарди са “глупости” и дребна работа. Трябва ли да избираме между един и друг мафиот?

    Господин Борисов, ако информацията ми е погрешна, опровергайте ме и официално, пред медиите ще Ви се извиня. Не забравяйте, обаче, че Търговският регистър е публичен и всеки може да провери верността на твърденията ми.

    Ако казаното отговаря на фактите, постъпете доблестно и се откажете от главната роля! Ако вие сте премиер, България ще стане заложник на вътрешните борби между групировките. Дори и искрено да го искате, можете ли да се отървете с лекота от старите си ортаци? Не допускайте Родината да плаща за греховете на вашето минало! Нали сам виждате, че, доброволно или не, то е и ваше настояще? Какво Ви принуждава иначе да правите мили очи на агнет Гоце? Какво Ви накара, въпреки амбициите си, да се откажете от президентската надпревара и да подвиете опашка пред Първанов? Редно ли е да останете в политиката, когато сте дирижиран от дългата ръка на старите си господари?

    Застанете зад някой неопетнен и достоен политик от дясното пространство и го подкрепете безапелационно! Тогава натрупаното зло и натрупаната вина ще бъдат забравени. Помислете за страната си, която е в гибелна опасност!

    Аfera.bg

  • iVan said:

    Добре , ама виждаме и чуваме че се бори против всичко от преди . Сигурно е , че си е сменил нрава и че ще се опита да промени към по-добро страната ни . Ние , група от емигранти ,му предлагаме да започне чистка – истинска – и в Посолството на България в САЩ , за да покаже новия си нрав . Да разкара измамника и псевдодипломат Лъчезар Петков / както и второразрядната актриса Пунчева / , който е и агент на руснаците . Да махне типичните чиновници-търтеи и да постави свестни , умни и доброжелателни хора / каквито в МВнР има / . Да разкара Петков във Венецуела , където ще му подхожда и политическия строй .

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.