Има ли „пилот в самолета“ или защо държавата не работи

При ГЕРБ връзкарството бе издигнато в култ

Назначаването на хора без образование се превърна в запазена марка на това управление. Зад куриозните назначения прозират опасни икономически връзки и обикновена шуробаджанащина.

Името на една млада и свръхамбициозна, но недоучила жена, нарушителка на една от 10-те Божи заповеди, се превърна в емблема на ГЕРБ. Управлението на Бойко Борисов ще се запомни с много странни факти и събития, но особено впечатляващо е именно нашествието на „калинките“.

В България винаги е имало парашутисти и политкомисари, пращани на особено важни и особено сладки постове – министерски кресла, директорски бордове, в агенции и комисии и т.н. ГЕРБ обаче постави абсолютни рекорди в назначаването на тотално некомпетентни хора начело на дружества и структури, които управляват милиони. Властта така и не обели дума за въвеждането на конкурсни процедури и класирането на кандидатите на база ясни изисквания и стратегия за управление на дружествата. Така попадането в борд на фирма се оказва процедурно далеч по-лесно начинание от наемането и на най-младшия експерт в държавната администрация.

„Трудоустрояването“ на знайни и незнайни роднини,

приятели, бизнес партньори, партийни активисти без необходимата подготовка струва на държавата милиони в пропуснати дивиденти и възможности за развитие. Този „случаен“ подбор обаче има и друга цена – на послушанието. През целия преход в областта на държавната икономика то е служило в името на една главна цел – корупция. Кой къде бе трудоустроен и прозират ли за това опасни интереси?

Постоянните скандали около едно или друго назначение не успяха да подготвят обществото за безпрецедентното решение начело на българската ядрена енергетика да бъде назначен човек без никакъв опит. Шеметната кариера на Валентин Николов, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ, пораснал за кратко до зам.-министър, а после до шеф на АЕЦ, изуми цялата експертна общност в енергетиката. От Николов икономическият министър Делян Добрев очаква да подобри координацията и да ускори темпото по удължаване на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ, макар да не е ясно на какво стъпва този оптимизъм. Визитката на Николов на сайта на АЕЦ не дава много надежди. В нея се изтъква завършеното образование на Николов в областта на машиностроенето и солидният му опит в областта на мениджмънта. Къде е трупан този опит, визитката мълчи, но единствената фирма, в чиято управа фигурира Николов преди попадането си в АЕЦ, е фирма „Макрон“. От 2007 г. до влизането на Николов в парламента фирмата успя да спечели 7 поръчки на Столична община за 4.2 млн. лв. за доставка на закуски на общински ясли и градини.

В мегаминистерството на икономиката, енергетиката и туризма за по-малко от година поработи Марий Косев, който бе заместник на Трайков до май 2011 г. Той влетя в ресора енергетика с не особено подходящ бекграунд – в СV-то му пише, че е бил изпълнителен директор на „БМ Лизинг“ и кредитен експерт в Българо-американския инвестиционен фонд и Българо-американската кредитна банка и координатор на програма във фондация „Отворено общество“. В края на миналата година Косев бе назначен за изпълнителен директор на „Набуко България“ – проектната компания за българската част на газопровода.

А бившият депутат от СДС, ДСБ и РЗС (последователно) Димитър Абаджиев изненадващо бе командирован като представител на България в международната компания „Набуко газ пайплайн интернешънъл“ – по предложение лично на премиера Бойко Борисов. Нищо, че Абаджиев е учил за юрист, работил е като районен съдия и съдия-изпълнител, а като председател на Регионалния съвет на СДС в Търговище се ориентира твърдо към политиката и около 10 години депутатства от името на различни партии.

В енергетиката масово
се залага и на излъчването на доверени лица от политическия кабинет

на министъра, независимо от възрастта и опита им. Така в управата на АЕЦ „Козлодуй“ в момента е родената през 1984 г. Марина Армутлиева, съветничка по времето на Трайков, а вече и началник на политическия кабинет на Делян Добрев в МИЕТ. Армутлиева, която е завършила екология в Нов български университет, е и в борда на „Мини Марица-изток“. В бордове продължават да са и вече напуснали членове на политическия кабинет от времето на Трайчо Трайков. Бившата шефка на политическия кабинет на Трайчо Трайков Милена Ценова продължава да е в директорския борд на „Хидроенергийна компания Горна Арда“. Шефката на „Връзки с обществеността“ на Трайков – Димитрина Христева, която вече не е в министерството, продължава да се води в управата на „Булгартел“. Сред интересните фигури в енергетиката е и Илко Желязков, шеф на дирекция „Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка“ в държавния резерв от 2007 година насам. Въпреки постоянните скандали около резерва Желязков, който има диплома по „Психология“, но дълги години е работил в МВР, в момента е сред представителите на държавата в „Българския енергиен холдинг“. Желязков фигурира и в управата на ТЕЦ „Марица-изток 2“, също собственост на БЕХ.

Интересите в транспорта, където предстои отдаване на концесия на големи компании като летище София, любимия порт на премиера в Балчик, и приватизация на БДЖ „Товарни превози“, са огромни. Тук любопитни са както политическите попълнения в бордовете, така и предполагаемите експерти от частния бизнес, привлечени от държавата да управляват компетентно фирмите. Част от тези хора имат нужното за целта образование, но пък са свързани с неслучайни фигури. Липсата на критерии за подбор поражда

съмнения за предварителни задкулисни договорки
около предстоящите процедури за избор на частни фирми, които да поемат компаниите.

Сред най-любопитните попълнения в областта на транспорта са последните промени в ръководството на летище София. Процедурата за концесиониране на аеропорта бе задействана през февруари, когато транспортното министерство обяви обществена поръчка за избор на фирма, която да изготви правния анализ и проектодокументите за бъдещата концесия. Междувременно от юли 2011 г. летището е с нова управа, след като премиерът Бойко Борисов смени с аргумент „мудност“ и неразпознаваемост в ЕК тогавашния транспортен министър Александър Цветков. Така в директорския борд на летището изненадващо се появи фигура, изплувала в информации за разработки на ДАНС за източване на държавния резерв – Валерий Томов. Той бе директор на ключова дирекция в държавния резерв – „Обществени поръчки, продажби и информационно осигуряване“. Според информация на „Труд“ юристът е бил проверяван в рамките на разработката „Другари“ за източване на резерва през неизгодни сделки. С какво юристът на държавния резерв се е оказал ценен за летище София, надали някога ще научим. Още от сега е ясно обаче, че интересът към концесионирането на вече ремонтираното летище ще е голям. Държавата първоначално възнамеряваше да отдаде на концесия само изграждането на нов карго терминал, но после се отказа. За интересите и честите промени във ветровете говорят и множеството смени в директорския борд на летището. От идването на ГЕРБ на власт съветът на директорите

е съществувал в 6 различни конфигурации

Неслучайни имена има и в друга любима хранилка на властта през годините – държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“. Още м.г. разследване на mediapool установи, че за зам.-директор на предприятието е назначен Илия Манолев – съпруг на шефката на СГС Владимира Янева, близък познат на Цветан Цветанов, завършил НСА. В РВД, писа тогава информационната агенция, са назначени и Венета Флорова, съпруга на шефа на ГДБОП Станимир Флоров, Любомир Велчев, племенник на председателя на ГЕРБ в парламента Красимир Велчев, Йордан Кикарин, шофьор на ексминистъра Александър Цветков.

Любопитно попълнение в борда на РВД има и от края на 2011 г., когато към управителния съвет се присъединява и 36-годишният юрист Гео Георгиев. Гео Георгиев е бил в управата на футболен клуб „Локомотив“-Мездра, притежаван по това време от небезизвестната „Надин-Метал“. Фирмата бе свързана с приватизацията на производствените активи и площадката пред фалиралия „Кремиковци“. Гео и в момента участва с други интересни лица във фирма „Екокаучук“ като член на надзорния съвет. В управителния съвет на фирмата е синът на транспортния бос Миролюб Столарски – Димитър, както и Весела Васева от управителния съвет на сдружение футболен клуб „Надин“. В управата на РВД е и юристката и общинска съветничка Искра Ангелова, която прехвърли консултантския си бизнес на строителния бос Мирослав Петков, участвал в приватизацията на столичната общинска фирма БКС „Лозенец“.

Партийни парашутисти преминаха и през по-малки фирми. В място за временен отдих на политически кадри на ГЕРБ се е превърнала и фирмата на просветното министерство „Ученически отдих и спорт“, която стопанисва ученическите лагери. През 2010 и 2011 г. тук дефилира Евгения Алексиева, технически сътрудник на парламентарната група на ГЕРБ. От отдиха на учениците впоследствие Алексиева е пратена да отговаря за надзора на „ЧЕЗ Електро България“. За кратко изпълнителен директор на лагерите пък бе завършилият международни отношения зам.-кмет на Подуяне Димитър Сичанов, сега кмет на Панчарево. По негово време в бизнеса с осигуряване на столово хранене на лагерите влезе фирма „Макрон“ – бившата фирма на ексдепутата, сега шеф на АЕЦ Валентин Николов. В момента в директорския борд на лагерите е и неуспелият кандидат-депутат на ГЕРБ Венцислав Игнатов.

Той поне разбира от спорт – таекуондист е

Кадровата политика на бившия регионален министър, сега президент, Росен Плевнелиев може спокойно да се определи като неуспешна на фона на последвалите рокади и скандали. Със скандал в началото на тази година Лиляна Павлова смени цялото ръководство на държавната фирма „Автомагистрали“. В нея пристан намери общинският съветник Иван Илиев, завършил „Ръководител полети“ и „Авиационна техника“. В борда на „Автомагистрали“ бе настанен и Валентин Николов, бивш съратник на Яне Янев и член на ръководството на РЗС. По времето на Плевнелиев агенция „Пътна инфраструктура“ смени трима директори – инж. Димитър Иванов, Божидар Йонов и Сергей Михалев, преди да бъде оглавена от сегашния шеф Лазар Лазаров.

Неслучайни имена има и в териториалните поделения на държавни фирми из страната. Неуспелият кандидат за депутат от Русе Минчо Минчев, с опит в областта на автомобилите, бе назначен в борда на Пристанищен комплекс – Русе, а преди това е оглавявал областното пътно управление. 30-годишният неуспял кандидат-депутат от Варна Светослав Трайков, който следваше английска филология в Шуменския университет, вече е прокурист на общинската „Паркинги и гаражи“ във Варна и член на общинския Дворец на културата и спорта. Неуспелият кандидат-депутат от листата на ГЕРБ в Кърджали Тодор Зангочев, който се е занимавал с дърводобив, вече е шеф на местната регионална дирекция на горите.

Безспорният лидер в мандата на ГЕРБ по куриозни назначения и сюжети като за кино обаче е секторът на земеделието. Зад купищата куриози се крият милиони левове финансови интереси и сериозен риск България да има проблеми и да губи пари по различните програми под крилото на обичащия да е виден отвсякъде министър Мирослав Найденов.

Именно секторът на земеделието
роди нарицателното „калинки“

като обобщен образ на кадровата политика на ГЕРБ. Заслугата за това се пада на ноторно известната Калина Илиева. Сагата около дипломата за висше образование на Илиева доведе до разследване в Германия и приключи с условна присъда и признание на Илиева, че сама е фалшифицирала документа. Липсата на ценз не попречи на Калина да разпише документи за милиони и да минира работата на фонда с купища сигнали за нередности. „Един Бог знае какво е правила тя“, възкликна драматично основният виновник за назначението – Мирослав Найденов.

Наследникът на Калина – дотогавашният й зам. Светослав Симеонов, също не се застоя във фонда. Макар кариерата на младия директор да вървеше без проблеми, той бе изпратен на „заточение“ в Брюксел. Повод за „наказанието“ станаха разпространените от „Синята коалиция“ сигнали, че Мирослав Найденов го е заставял да одобрява проекти на конкретни фирми с нарушения. Самият Симеонов чистосърдечно си призна това, а по-късно изтъкна, че не е бил разбран правилно. Така или иначе ефектът бе постигнат – историята бе потулена, а за избора на Симеонов дори не бе проведен конкурс.

По същия тертип бе избран и първият аграрен аташе – Веселина Евдокимова, чиято кариера започна от протокола на социалното министерство по времето на Емилия Масларова. След идването на ГЕРБ Евдокимова стана шеф на пресцентъра на земеделското министерство, а оттам стегна куфарите за Париж с „цел по-добро и трайно промотиране на българските земеделски продукти на европейския пазар“. Изборът на младата политоложка също е лично на министър Найденов, а явно връзката пресаташе – агроаташе съвсем не е толкова далечна, както ще си помислят някои. Цената на тези експерименти във фонд „Земеделие“ вече се видя – програмата за развитие на селските райони бе първата, заплашена реално да загуби стотици милиони от еврофондовете за бавно усвояване. За да спаси парите, в последния момент миналата година кабинетът измисли поредната схема в бъдеще време за изгодно кредитиране на сектора.

Емблематично е и друго назначение в агроструктурите – на 33-годишния експредседател на Съвета на директорите на „Напоителни системи“ Георги Харизанов, когото шегобиецът министър Найденов сравни с Бил Гейтс – и двамата нямали диплома за висше. За този пост просто не се изисквало, обясни той. Самият Харизанов твърдеше, че има тапия от датския колеж в София, но това не му помогна – в крайна сметка се оказа, че шефът на държавната фирма има влязла в сила присъда за изнудване. За миналото на младия кадър се разбра след трагедията със скъсаната стена на язовир „Иваново“. От „Напоителни системи“ изскочи и Бил Гейтс 2 – бившият шеф на структурата във Варна Ивайло Комитов. Той бе осъден на първа инстанция от районния съд в морската ни столица заради фалшива диплома. Комитов твърдеше, че е завършил „Публична администрация“ в Стопанския факултет във Варненския свободен университет, но срещу факултетния му номер се оказа име на момиче.

От скандални назначения не бе подмината и агенцията за рибарство и аквакултури. В мандата на ГЕРБ дейността на агенцията се оказа неразривно свързана с ресора на Тотю Младенов – социалните грижи. Така за рибите доскоро отговаряше Пламен Захариев, бивш председател на Националния център за социална рехабилитация в София. Той смени на поста Явор Недев, който можеше да се похвали с по-голям опит в тази област, но и с автобиографията си на китарист на известната в началото на 90-те група „Конкурент“. Духовете разбуни и изборът на зам.-шеф на агенцията – Николай Ангелов – бивш директор на Агенцията за социално подпомагане и дори зам.-министър в социалното министерство през 2005 г. Изморени от тези експерименти и слабото усвояване на 108 млн. евро за пристанищна инфраструктура и мидени ферми, управляващите решиха да играят с белязани карти и в края на краищата неотдавна за шеф на агенцията бе назначен зам.-шефът на фонд „Земеделие“ Драгомир Господинов, който отговаряше и за Техническия инспекторат. Само времето ще покаже дали рокадата е сполучлива.

–––––––––––––

Конкурсите в София са формалност

Хранилка за доверени кадри въпреки наличието на конкурси са и общинските фирми на София. Години наред управите на дружествата се запълваха на партийна квота, а с много мъки в крайна сметка бе въведена и конкурсна процедура. Конкурсите текат непрозрачно, а най-подходящи за постовете все се оказват или партийни и икономически съратници на мнозинството. Според запознати това обикновено се подсигурява чрез помощта на вътрешни хора във фирмите при изготвянето на формалните стратегии за управление.

Показателни за това са бордовете на 5-те столични фирми за пазарите, които преминаха през конкурси в началото на тази година. Сред най-скандалните назначения бе това на бившата секретарка на Цветан Цветанов и впоследствие шеф на политическия му кабинет Десислава Замфирова. В „Пазари Възраждане“ пък се класира Николай Георгиев, бившият шеф на общинската фирма за строителен надзор „Софинвест“. Георгиев е бил в бордовете на два общински пазара – през 2005 и 2006 година, и има опит, но работата на пазарите няма нищо общо със строителния надзор.

Неслучайни са имената и в „Пазари Запад“. В борда влезе медийният експерт, дотогава съветник на Моника Панайотова – Антоний Кръстев. Кръстев сега трябва да излезе от пазарите, защото бе избран за депутат на мястото на друг представител на ГЕРБ с шеметна кариера – Валентин Николов, който първо стана зам.-министър, а после и шеф на АЕЦ „Козлодуй“. В „Пазари Запад“ е и Диляна Цвяткова Иванова. Лице с такова име фигурираше в общинската избирателна комисия за София от последните местни избори.

Че общината дори не полага усилие да имитира конкурентен подбор, показва и застъпването на едни и същи лица в различни дружества. Така например юристката Полина Иванов е едновременно в борда на „Софийски имоти“ и на „София Крематориум“. Добромир Бориславов е едновременно в „Софийски имоти“ и в „Озеленяване“. Добромир е близък на председателя на СОС Елен Герджиков – били са рамо до рамо в сдружение „Право на избор“, в което бяха Нико Тупарев и Андрей Арнаудов. От сдружението е и другият член на директорския борд на „Озеленяване“ Добрин Александров.

Таня Петрова, Румяна Гочева, Мая Цветкова,

в. „Сега“

Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.