Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов за проектозакона за българите в чужбина
Новият проектозакон за българите в чужбина е написан неграмотно
Двама бивши председатели на Държавната агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов разкритикуваха проектозакона, написан за сънародниците ни, живеещи извън границите на България. На пресконференцията в София-прес , като представител на емигрантите думата взе и Божидар Чеков (Франция), чието мнение бе в унисон с критикуващите закона.
Новият проектозакон за българите в чужбина е написан неграмотно, каза в репортаж за предаването “От петък до петък” Райна Манджукова, ръководила агенцията от август 2009 година до май тази година. За съжаление, в момента в България може да мине всичко, допълни тя.
Законът от 2000 година е добър, но за времето си, каза доц. Пламен Павлов, който е бил шеф на агенцията най-дълго време в историята на агенцията - от 1998 до 2002. Той негодува и срещу краткото време, определено за обществено обсъждане на закона – само две седмици. Абсурд е за две седмици да стане такова обсъждане, а дори и да стане, то няма да роди нищо рационално, оплака се той.
Източник: БНР
Проектозаконът за българите в чужбина не защитава интересите им
Новият проектозакон за българите в чужбина не защитава техните интереси, изобилства от противоречия и е написан неграмотно. Това заявиха бившите председатели на Държавната агенция за българите в чужбина Пламен Павлов и Райна Манджукова. Според тях освен, че повтаря недостатъците на стария закон от 2000 г., новият ги надгражда.
Освен че има незавършени текстове, в новия закон за българите в чужбина липсва и пета глава, съобщиха бившите председатели на Агенцията за българите в чужбина. Райна Манджукова коментира: „За изминалите две години сме свикнали и знаем, че в България вече може да мине всичко. Ако сте прочели този закон, ще видите, че той е написан неграмотно. Казвам го с пълна отговорност. Един закон трябва да регулира провеждането на държавната политика. Държавна политика няма”.
По думите на Манджукова законът изобилства от противоречия: „Така например в чл. 22 се казва, че лица от български произход с чуждо гражданство могат да следват в български университети по реда и при условията за български граждани, а в алинея 2 от същия член се казва, че министърът на образованието определя облекчените условия. В крайна сметка при облекчени условия ли са или са по-реда и условията за български граждани?”
Райна Манджукова обясни, че най-големият проблем на този закон е, че не е бил предоставен за обсъждане нито сред гражданското общество, нито сред българите в чужбина.
Срокът за съгласуване на закона е 2 седмици. Според Манджукова обаче „в случая тези две седмици, които всъщност са съгласувателна процедура, са същите две седмици, които са дадени за обсъждане. Всяка дума, която е казана в момента, няма смисъл, защото текстът така или иначе вече обикаля министерствата”.
Според бившите председатели на агенцията новият проектозакон трябва да бъде отложен във времето и основно преработен преди да влезе в сила.
Източник: Dariknews.bg
———————————————————————–
*Всичко, което казват Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов на дадената днес пресконференция, може да чуете тук: (след първите две минути от записа)
**Още по темата – линк.
Новият закон за българите в чужбина е написан неграмотно, защото хората които са го писали са с ниска политическа култура. Председателя на ДАБЧ Росен Иванов например, си мечтае да получи ранг на министър. И понеже по закон министъра не може да има двойно гражданство, той е писал в проекто-закона че председателя на ДАБЧ не може да има двойно гражданство.
Както се казва: видяла жабата че подковават коня и тя вдигнала крак.
Този закон обслужва единствено и само интересите на администрацията,(и най-вече в частта по разходването на предоставения бюджет) но не и на българските граждани в чужбина.Възмутена съм от откритата дискриминация в този закон. Ако бъде приет, ще бъде поредното доказателство за отнемане на права на български граждани.Аз нямах намерение да се кандидатирам за министър на българите в чужбина, но сега, след като ограничават това мое право, се замислям – защо пък не?
Законът има недостатъци, но как може хора като Манджукова да си помислят дори да го коментират толкова уверено и така некомпетентно. Единственият по-конкретен пример, който тя посочва е направо убийствен:
По думите на Манджукова законът изобилства от противоречия: „Така например в чл. 22 се казва, че лица от български произход с чуждо гражданство могат да следват в български университети по реда и при условията за български граждани, а в алинея 2 от същия член се казва, че министърът на образованието определя облекчените условия. В крайна сметка при облекчени условия ли са или са по-реда и условията за български граждани?“
Прочела ли е Манджукова внимателно проекта? Първо става дума за начина на обучение (по реда на БГ граждани), а облекченият ред се отнася за начина на прием (т.е. по различни правила). Това не е ново, има го и в сегашния закон, но е казано, че го прави МС. Наистина, не приляга точно на Манджукова и Павлов, които сътвориха толкова недомислия (и сега го доказват) да се изказват с такъв апломб.
Съжалявам, но моля да ми бъдат посочени “недомислията”, за които г-н Рангелов е толкова категоричен. И дори възмутен… Какво “недомислие” например е съгласието, мое и на Райна Манджукова, с демократичните принципи, изисквани с пълно основание от временните Обществени съвети? Чие е недомислието – мое или на авторите на този текст, една трета от законовия текст да е посветен на една административна структура? А отказът от фонд за подпомагане на различни дейности /едно от най-силните принципни решения в Закона от 2000 г./, това, г-н Рангелов, не е ли недомислие? И за какъв “апломб”, моля Ви се, ми говорите…
Г-н Павлов, като администратор на сайта, мога да заявя, че имам доказателства, че част от коментарите тук в Еврочикаго, а и на други места, където се обсъжда проектозакона, се пишат от служители на ДАБЧ при това в работно време. Може би дори съществува такава “заповед” от ръководството им всяка свободна минута да бъде заета със защитата на недоносчето им, независимо, че когато се обърнах към тях официално отказаха да коментират закона. Уважавам анонимността, защото тя помага често да се изправиш сам срещу големи недъзи на обществото и заради това до сега не съм огласил случая, но във много ситуации тя се използва за съвсем други цели, както според мен е в случая.
На някои други места има и по-интересни коментари.
Като например на сайта на Проект “Изборен кодекс”
(http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/становище-във-връзка-с-публикуването/?preview=true&preview_id=737&fb_source=message),
където под публикуваното
Становище на временните Обществени съвети на българите в чужбина във връзка с проектозакона на ДАБЧ,
първият коментар е следният:
“Анонимен казва:
1 декември 2011 в 8:25
По тъпа интерпредация на проект на закон не бях челал
IP: 212.122.176.42, mail.aba.government.bg”
Г-н Пешо, ако наистина за Вас мнението на другите е важно, мислите ли, че е целесъобразно да ги заплашвате едва ли не с поименно посочване и лишаване от условията, при които те са се съгласили да споделят мението си – при това аргументирано? Да не се окаже, че правите нещо не много по-различно от това, в което Павлов обвинява някои институции. Колкото до тези институции, да, за мен е гордост работата в ДАБЧ. Това е институцията, която е ориентирана в проблемите.
Въпрос към г-н Павлов: Признавате ли, уважаеми, че критиката към чл. 22 на проекто закона – така както е формулирана на пресконференцията Ви е недомислие? Нека да видим егото ли е по-силно или честността?
Към г-н Рангелов / Михайлов:
Предлагам Ви да дадете по същество някакви аргументи в защитата на законопроекта, моля! Ако сте от авторите му, бихте ли бил така добър да ни запознаете със съдържанието на липсващата глава? Интересно е също така как определихте броя на тези 15 души в националния съвет, на какъв принцип? Противоречието, посочено от Райна Манджукова, е факт, а и не само то. По време на пресконференцията говори и г-н Божидар Чеков, като на свой ред посочи слабости в проекта. Разбира се, има още въпроси, но едва ли тук ще сме в състояние да ги обсъдим. А и не държа да ги обсъждате точно с мен – редно е да ги дискутирате с представителите на временните Обществени съвети, с българските медии в чужбина, с неправителствени организации, с когото трябва.
Изслушах записа на пресконференцията. Видях и проектозакона, изчетох някои мения за него. Учудвам се, че наред с останалото не чух критики на пресконференцията относно идеята в проектозакона за такси, без които българите от чужбина не биха могли да получат заветните удостоверения за български произход. Не знам какво да мисля – одобряват ли двамата бивши председатели на ДАБЧ това?
Сега пък “Караджов”!
“?!”, има ли нещо притеснително?
Не, няма. Любопитното е, че проблем са някогашните председатели, нали? Явно сега всичко е ОК.
Г-н Рангелов (или г-н Михайлов или и двамата), с радост бих си поговорила с вас за моите компетентности и недомислици. Но на живо. И, по възможност, в по-широк кръг. Телефона и имейла ми можете да вземете в агенцията. Но тук нямам намерение да споря с вас. Хората, които четат този сайт (и тези коментари) ме познават от много време и имат собствено мнение за моята компетентност. А вас?
Караджов писа:
“Очудвам се, че наред с останалото не чух критики на пресконференцията относно идеята в проектозакона за такси, без които българите от чужбина не биха могли да получат заветните удостоверения за български произход.”
Господин Караджов, не е чудно че се вземат такси, чудното е, че ДАБЧ заявява намерение да слага 25% от тези такси в собствената си каса. Много съжалявам, но това се казва “данък”, а не такса.
Питате: Г-н Пешо, ако наистина за Вас мнението на другите е важно, мислите ли, че е целесъобразно да ги заплашвате едва ли не с поименно посочване и лишаване от условията, при които те са се съгласили да споделят мението си – при това аргументирано? Да не се окаже, че правите нещо не много по-различно от това, в което Павлов обвинява някои институции. Колкото до тези институции, да, за мен е гордост работата в ДАБЧ. Това е институцията, която е ориентирана в проблемите.
Отговарям: Не заплашвам и пазя тайната на анонимността, но все пак трябва да се знае, че това ще е до момента, в който скрити зад тази анонимност не започнат да се правят неща, които нарушават писаните или моралните закони. Предпочитам тук да се обсъжда проекта за закона, а не личните качества.
Междувпрочем за сега нито виждам на страницата на ДАБЧ да се споменава за това “Открито писмо”, под което са се подписали българи, организации и медии от различни краища по света, нито сме получили поне няколко реда за нашия конкурс: http://www.eurochicago.com/2011/11/konkurs/
Никой ли не желае фотоапарат или действително новият проект за закон няма нито един подръжник извън написалите го, който да каже, че е по-добър от съществуващия и сега, но не действащ закон от 2000 година?
Г-н Павлов. Вие изказахте една хипотеза (че съм автор на законопроекта) и след това смело я развихте. И в историографията ли така се свободно се работи с хипотези?
Всъщност, от всички тук, най-голям досег с проектозакона би трябвало да има г-жа Манджукова. Т. нар. “Проект Димитров” (който Б. Димитров вероятно никога не е чел) е подготвен от работна група, в която тогавашният председател на ДАБЧ е включен. Там текстът на сегашния чл. 22, който така самоуверено обявихте за някакво противоречие, също присъства и не е известно г-жа Манджукова да е протестирала. Защо ли? Ами просто е: защото противоречие няма – първата алинея разписва начина на обучение, а втората – начина, по който се приемат тези българи от чужбина. Имаме статут и вход. Жалко е, че в не намерихте достатъчно сили да признаете, че поне в един пункт сте сгрешили. А ако мислите, че не сте, моля, не се крийте зад общи фрази, а бъдете конкретни. Това би било една прекрасна възможност да преминем и към други теми.
P.S. Г-н Пешо, уважавам Вашето право да имате мнение (аз също имам резерви към някои текстове в законопроекта). Сигурен съм, че това мнение няма да Ви накара прибързано да решите, че някой точно от инакомислещите е нарушил морални или други норми.
Не очаквам на един форум, посещаван изключително от родени български граждани или такива, които не са имали необходимост от документа за български произход, да се оцени веднага елементът на абсурдност при издаването на този документ и поради това да са разбере още по-голямата абсурдност от въвеждането на такси – без значение само размера им. Многозначително е обаче мълчанието на двамата уважавани бивши председатели на ДАБЧ – единият интересуващ се от българщината в Македония (поради което може да се очаква да осъзнава как действа унизителната процедура и бюрократично разтакаване на хората, които са страдали за българщината), а другият – бесарабски българин, който би трябвало да е нясно какво струва на студентите от провинцията да идват и да пълзят по корем пред чиновниците в ДАБЧ, за да ги признаят за българи. Че и да ги дерат за това. Има поне три варианта за мълчанието на тандема Павлов-Манджукова:
1. Те подкрепят въвеждането на таксите и не виждат никакъв принципен проблем в това да си плащаш, за да ти се признае рожденното право. Което би значело, че макар и неформално, те са част от системата, срещу която сега протестират.
2. Смятат това за маловажно, защото не българите от традиционните общности (които са засегнати от проблема) в момента са силни и гласовити и тъй като търсят подкрепа за акцията си, не се вълнуват толкова от въпроса.
3 Пазят се да не вбесят някои от другарите, от които зависят доста неща. Т.е. говорим за отгледана опозиция, която критикува в позволените й рамки.
Може да има и други обяснения, но след като Павлов и Манджукова отговарят на другите въпроси към тях, но за това мълчат, нямам избор освен да остана да се колебая межди тези.
Уважаеми г-н Караджов!
Съжалявам, ако съм Ви засегнал по някакъв начин, наистина…
Естествено, че съм против тези такси, в това няма защо да се съмнявате.
Споделям казаното от Вас, а и самият аз съм изразявал сходни позиции през годините, въпреки аргументите на администрацията. Сам разбирате, че една пресконференция не би могла да разгледа всички проблеми, особено пък в техните детайли. Основната цел беше не да обсъждаме проблемите на гражданството, обучението на студенти от общностите ни в български университети и т.н., а да обърнем внимание на прибързаността при т.нар. обсъждане на този законопроект /поне до момента не се забелязва да има някакъв диалог между вносителите и обществеността, казано най-общо/, да подкрепим становището в Отвореното писмо, публикувано в \"Еврочикаго\".
Още веднъж искам да заявя, че няма никакъв реваншизъм от моя страна, нито от страна на Райна Манджукова. Аз бях председател на ДАБЧ преди повече от 10 години, зная нейните изначални слабости и т.н., и т.н. Според мен агенцията се нуждаеше от дълбока реформа още тогава, но това е голяма тема, която няма как да изчерпим тук.
Поздравявам Вас и всички българи с Осми декември – празник не само на всички днешни, бивши /относително понятие!/ и бъдещи студенти, но и за всички българи по света!
Г-н Михайлов,
Както и да омаловажавате темата, законът е калпав. Направен е непремислено, за да отбие номер и да покаже колко властимащите се грижат за българите зад граница. И за да се регламентират таксите, разбира се. Затова, както и да доказвате некомпетентността на Манджукова по отношение на проблемите на образованието, това няма да направи калпавото по-малко калпаво. Включително и да направи от отдвана оформилата се като репресивна машина ДАБЧ такава, която да се бори за правата на сънародниците ни в чужбина.
Г-жа Манджукова може да е имала слабости (не знам доколко това е било така или не), но добре си спомням, че си отиде от поста председател на ДАБЧ заради това, че е просто по-искрен към съответната проблематика и към българите в чужбина човек. (Заради това, че си беше позволила да бъде по-честна на една среща с българи зад граница, което никак не се хареса на председателката на парламента Цецка Цачева, която, като по-висшестояща и много “компетентна” по отношение на българите зад граница, имаше достатъчно власт да предизвика уволнението й.)
Така или иначе тук наистина не става дума за бивши председатели на ДАБЧ, а за това, че проектът за закон за българите в чужбина на Държавната агенция предизвика доста критики и съмнения от страна на представители на българските общности зад граница.
Г-н Павлов,
Благодаря Ви много за Вашия наистина интелигентен отговор – не само за казаното, но дори и за загатното. И с двете съм съгласен. Извинявам се за мнителността си.
Както се казва в Р. Македония – бидете поздравен и Вие!
С уважение,
Г. Караджов
Точно по времето на Пламен Павлов бяха въведени тези удостоверения. Да не коментираме чувалите с преписки, които идваха в Агенцията и се връщаха със заветните удостоверения, а таксата която се плащаше съвсем не беше държавна. На много хора не е угодно, че ще се въведе някакъв ред. А и измислицата на Гиньо Ганев за Обществените съвети едва ли ще мине. Никоя от съседните държави не провежда тази политика с някакви измислени структури. Всички си имат държавна организация. Но от хора с комплексарско Его друго не може да се очаква.
А и Павлов да не се надява толкова на топлата връзка на Райна Манджукова с Гиньо Ганев.
“Да не коментираме чувалите с преписки, които идваха в Агенцията и се връщаха със заветните удостоверения, а таксата която се плащаше съвсем не беше държавна.”
Вие може би сте работил или работите в тази агенция.
Такова впечатление поне оставяте.
Не би ли било по-честно да излезете с името и длъжността си, когато става дума за работата на тази агенция, за законова база, касаеща българите в чужбина, и пр.?
И на това ще му дойде времето, но ви уверявам, че казвам истината.
Матиана, посетих блога ви, мисля, че сте интелидентна жена. Приемете един съвет – преди да заклеймявате, изслушвайте и другата страна.
Не съм ви заклеймявала (аз нищо или почти нищо не знам за вас),
но вие просто доста лошо тръгнахте – жълто и анонимно.
И понеже лично на мен подобен стил не ми харесва, съм показала по един или друг начин, че е така.
Мога впрочем само да се надявам, че все някога диалогът между представители на българската държавна администрация и предствители на българските общности в чужбина ще стане по-естествен, по-комуникативен и способен на повече доверие.
Не е толкова важно сега, освен всичко друго, какви са били предишни ръководители на една държавна агенция, важното е, че българи, живеещи в различни страни и градове по света, се опитват да се самоорганизарат; предлагат – както беше и с последния случай със Становището на временните Обществени съвети на българите в чужбина – сериозно мислени тези и аргументи; а не е ясно, нито сигурно, дали техните мотиви, искания и пр. ще има кой да ги чуе.
Ако един проект за Закон за българите в чужбина е в крайна сметка закон за самите тях – както спомена в едно интервю, публикувано в този сайт, и сегашният председател на ДАБЧ – българските висши чиновници, да не говорим за управляващите политици, трябва да са ниво, което да е достатъчно адекватно, достатъчно отворено, способно да види грешки или недомисля и да ги отстрани (да ги признае преди това), способно да чуе наистина гласа на емигрантите.
Ще бъде ли така в конкретния случай с новия законопроект за българите в чужбина? Лично аз се съмнявам, да ви кажа, колкото и тъжно и обезсърчаващо е да се каже това.
Никой не е съвършен, нито може да бъде, но не винаги като че ли представители на българската администрация, както и на управляващите политици, са на нивото, на което може да се срещнат с част от българската емиграция. С онази част от нея, която представлява качествен човешки капитал, който българската държава или нейната администрация изглежда не знае как да приближи и използва.
Има българи в чужбина, които просто са стигнали по-далеч – като начин на мислене, реакции, начин за решаване на едни или други проблеми – по-далеч, отколкото българската административна машина е в състояние да прецени, реагира, поеме. Но тя е тази, която в крайна сметка взима решения и по отношение на българите в чужбина.
Дано поне част от нейните представители, от представителите на българската държавна администрация са способни да се замислят върху това, че някои от добре изпитаните стари модели на мислене и поведение, на внасяне и на гласуване на решения, на съставяне на законопроекти включително и на тяхното обсъждане, трябва някак си да се променят. Иначе и добрите намерения, когато има такива, ще идат напусто – да не говорим за имитирането на такива.
Все още не разбирам какжо толкова ви е засегнало, но ако има процедурни нарушения при съгласуването,то вие можете да възразите. Един проект става закон, като го приеме Народното събрание.
Затова има съгласувателна процедура да се отстранят недостатъци, ако ги има.
Но да се настървяват хората по един манипулативен начин не е много коректно.
Но за каква коректност може да се говори при положение че Павлов постоянно се пъчи с това председателство, а същевременно е тръгнал с друга бивша видна председателка да говори против Агенцията за българите в чужбина. И фактът, че се гордее със сегашния закон също изненадва, защото сам се е възмущавал че един автотенекеджия като Иван Сунгарски се изявява в правенето на закони. А сега се гордее как участвал в работата, но упорито крие че в мотивите на този закон е било вписано закриването на председателстваната от него Агенция. Това мисля не е коректно и към хората с които работиш.
Затова съм на мнение, че трябва и малко морал и това съвсем не е \"жълто\".
А и вашето изявление Мариана за качествения материал, не говори добре за вас в изключително много аспекти.
Човек ако чете коментара ви остава с впечатление, че единствения качествен материал сте вие, Павлов, Манджукова и д-р Врабевски (нали е съавтор на словосъчетанието), а видите ли в администрцията работят хора, на които трябва да им се казва какво да правят.
Българите сме качествени в едно – можем да плюем против държавата си много добре, но нова си е робски комплекс и е тема на друг разговор.
Вижте, г-н Петър1, вие или не сте ме разбрал, или не ви харесва да разберете. Напразно съм писала предпоследния си коментар, напълно напразно.
Впрочем, вероятно не знаете – аз живея в България, не в чужбина;
не съм участвала в съставянето в никакви становища по отношение на законовата база за българите в чужбина (не ми е било и работа);
Колкото до вас, който вероятно също сте фигура, заемаща публична длъжност – не искам да се повтарям, но изглежда се налага – това, което не ми харесва, е постояннто ви желание да коментирате кой колко по-лош бил (без значение какво мисля аз самата за него), от удобната позиция да не се знае кой точно сте самият вие.
Според мен ви се иска да сте от чужбина, защото видите ли качествения човешки материал бил оттам.
А на мен никога не са ми харесвали хора, които вземат отношение по въпроси, за които не са компетентни.
Драги ми държавни служителю,
който се страхува да си напише името,
не съдете за другите по себе си.
И не им приписвайте, също така, собствената си елементарност, ако едни или друго не сте разбрал (че трябва и да ви се обяснява).
Българите, а и разбира се далеч не само те, не са качествени или
некачествени в зависимост от това дали живеят в България или в чужбина, те са такива не според това, а според самите себе си.
Но ако има някакви качествени българи в чужбина и вие (който друго и не правите в коментари си в този сайт, освен да доносничите едва ли не за този или онзи) не можете открито да си говорите с тях, ами се криете във виртуална анонимност, едва ли техните качествени предложения въобще могат да стигнат до вас.
Останете си там при компетентността, отнасяща се “курви” и доноси.
И до смелостта на страхливеца, който се крие.
много ниска топка сте мариана
който не е с нас е протв нас
и вие сте една демократка
Драги г-н Николай/ Петър1/ анонимен
Аз поне наистина се казвам Мариана.
А вие най-вероятно не се казвате нито Петър, нито Николай.
п.с.:
Ако не бях демократка,
вашият коментар просто нямаше да се вижда.
—————————–
николай
verolomni_agenti@mail.bg
130.204.202.19
петър1
misuis@abv.bg
130.204.202.19
anonimen
misuis@abv.bg
130.204.202.19
Моля, не ми губете времето повече.
А и вашето време може би не е зле да посветите на по-смислени неща от това да се регистрирате с различни имена/никове и да нападате този или онзи под публикации в този, или пък в някой друг сайт.
не нападам никого, а само си изказвам мнението
оставате впечетлението на агресивен и некорекрен човек
а и ви уверявам, че знам как да си разпределям времето
Здравейте приятели,
Ще използвам присъствието на служители на ДАБЧ на този форум (макар и анонимни), за да привлека вниманието им към следното твърдение на Петър 1:
“А и измислицата на Гиньо Ганев за Обществените съвети едва ли ще мине. Никоя от съседните държави не провежда тази политика с някакви измислени структури. Всички си имат държавна организация. Но от хора с комплексарско Его друго не може да се очаква.”
1) Гиньо Ганев нищо не е измислил, именно ние от Обществените съвети в чужбина се свързахме с него преди две години, за да обясним каква е практиката във Франция, Испания, Италия и т.н. Така например “Обществени съвети” на французите живеещи извън Франция има вече над 60 години. Предишният Омбудсман никога не е имал претенцията да ги измисля.
2) За информация на ДАБЧ, в република Сърбия вече от две години действа Обществен съвет на сърбите в чужбина ( Скупщина на диаспората). Тя има има 45 делегати, излъчени с 4-годишен мандат в 29 избирателни района в чужбина. Така че не е вярно че съседните държави не правят това. Те правят дори много повече, но не е тук мястото да обяснявам това. В концептуалният проект за Национален съвет, който Обществените съвети на българите в чужбина защитават, са предвидени 80 съветници. Можете да се запознаете с нашия проект, както и с други интересуващи ви неща тук http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0/
3) Искам дебело да подчертая накрая най-важното за ДАБЧ (защото това е причината да присъстват на този форум): ние не твърдим че няма нужда от държавна организация от типа на ДАБЧ например. Просто Националният съвет на българите в чужбина е изборен орган на обществени начала, който представя диаспората. ДАБЧ от своя страна представя държавата в нейните взаимоотношения с диаспората. Вие виждате ли някакво противоречие? Аз не виждам.
в българия има изборен кодекс
последното изказване на г-н Гаврилов може да се каже, че е някакво доближаване на позиции
защото досега трябваше да има само обществени съвети и нищо друго
“любомир said:
не нападам никого, а само си изказвам мнението
оставате впечетлението на агресивен и некорекрен човек
а и ви уверявам, че знам как да си разпределям времето”
Драги ми Любомир/Николай/Петър1/анонимен,
С колко още ника ще влезете в този форум, криейки истинската си самоличност?
Всички коментари, подписани като “anonimen”, “Петър1″, “николай”, а сега и “любомир”, са изпратени от един и същи IP адрес: 130.204.202.19. Мейлът, с който регистрира коментари си “николай” и “любомир” е verolomni_agenti@mail.bg (Това verolomni_agenti ви отива май, още малко и ще се замисля дали не сте бил наистина агент или доносник при едно отишло си вече време. А и бил или не бил, прийомите, които използвате, са в някакъв подобен дух
) Мейлът на “Петър1″ и “anonimen” е misuis@abv.bg
Каквато и да ви се виждам впрочем, ако продължите да се размножавате тук, без никакъв свян, впрочем, в не знам колко самоличности, коментарите ви ще бъдат изтрити. Вместо да пишете анонимни коментари (че и доноси), напишете някакъв текст или становище на институцията, в която най-вероятно работите. Или пък вашето собствено становище като еди какъв си служител по отношение на проектозакона на ДАБЧ и политиката на българската държава към емигрантските общности в чужбина.
Вие наистина не търпите друго мнение.
А аз само това исках да направя.
Щом като не е възможно човек да се изкаже по един различен начин, тогава си останете със здраве.
Не мислех, че журналистиката трябва да се прави от ограничени, лесно манипулируеми, зли и ограничени хора.
Драги ми анонимни /този път niki/,
тук не става въпрос за мнения,
а за прийоми.
Прийоми като вашите наистина не са хубави.
Нека ви се виждам зла, ограничена и пр.,
но точно манипулациите, доносите, интригите, анонимността, са неща,
към които не мога да съм особено толерантна.
Предложих ви да си напишете мнението, позицията по въпроси, свързани с проектозакона на ДАБЧ и въобще на българската емиграция, да го напишете с името и длъжността си и пр. и то да бъде публикувано като отделна публикация в този сайт.
Вие предпочитате да пишете анонимно под разни никове по адрес на едни или други хора.
Не ви съчувствам за този страх,
нито за прийомите, които изпозвахте.
“последното изказване на г-н Гаврилов може да се каже, че е някакво доближаване на позиции
защото досега трябваше да има само обществени съвети и нищо друго”
Възразявам категорично. Обществените съвети на българите в чужбина НИКОГА не са казвали, че трябва да има само обществени съвети на българите в чужбина. Вие просто не ни четете внимателно. Това в някакъв смисъл не е и наша работа: да определяме как българската държава ще прокарва политиката си към диаспората. Ако искате българите в чужбина да работят за българската кауза, да лобират, да инвестират в България и т.н трябва нашият глас в България да се чува. Ето затова в сряда при Омбудсмана има кръгла маса, заповядайте там, ще се разберем кой какво иска и къде го стискат обувките…
Кога ДАБЧ ще се поеме накрая от някой, който е живял години наред в чужбина, познава проблемите на българите там и може да служи като мост мевду държавата и тях.
Докога партиите ще спускат хора, които нямат и идея какво е чужбина.
Както казваше един от професорите ми в Германия – Докато не си потърсиш а) квартира и б) работа в чужбина нямаш и представа, за какво иде на реч там.
Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!
Анкета
Категории
Теми в развитие
Статии по дати
Предстоящи събития
Връзки
архиви
Най-коментирани
Последни коментари
Най-посещавани
Последни публикации