Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.
Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.
От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.
В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".
Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)

След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!".
В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. "кондак", вкратце - разкритие религиозната същина на празника.

Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.
(от Св. Роман Сладкопевец)

Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в миналото, тъй и сега, с радост да ги изпълняват.
Гозби за Бъдни вечер:
Бохчи с тиква
Питка с пар`а
Ошав
Жито варено
Содена Питка
Зелеви сарми постни
Запечен зрял фасул
Питка с късмет
Тиквеник
Сарми с лозови листа
Късметите в питката или баницата

Обредните хлябове са три вида: същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански(гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски(краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). Брашното за тях се сее през три сита. Замесва се с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Тестото се замесва със жегла. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопани и животни, растения и плодове, сгради и сечива...
Трапезата е тържествена. Тя е продълговата за разлика от кръглата софра. Покрита е с месали. На нея освен хлябове се поставят и ястията(все постни) - търкан боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, гръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия. Чесънът се ниже на усукан бял - червен конец и го връзват на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията. Носи се до Ивановден за предпазване от "караконджоли". От орехите всеки счупва по един, за да провери ще бъде късметът му.
Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Като стане време за вечеря, всички застават прави край нея. Най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти - трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете.
Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат - първия за жито, втрия за вино, третия за царевица, и на сутринта гледат - който е покрит с пепел, той показва плодородие, който е почернял - слаба реколта.
Мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!" Останалите отговарят: "Амин, дай Боже!" После го разчупват, като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата си разделят. По големината на парчето, което всеки сам си е отчупил, се съди за късмета му.
След като седнат, никой вече на става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, като ходи наведен. След като се наядат, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първият залък от боговицата. Те го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. Всички са обхванати от трепета на очакването, с който ще посрещнат коледарите.
Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко - млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден, от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен. В групата има трохобер(събира краваите), магаре(носи месото и сланината) и коте (мяука, за да предизвести, че идват коледарите).
Коледните песни съставляват цялостен календар - обреден песенен цикъл, свързан със семейния живот и земеделския бит. Във всички песни преминава идеята за стопанско благополучие, всеобщо благоденствие и щастлив живот. Те напомнят лазарските и великденските. Ето част от една коледарска песен:
"Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!
Орач оре равно поле,
воловце му два ангела,
копрал му стрък босилек.
-Дай ми, Боже, да се роди,
се пченица, да омесим Богу колак."
Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала.