4 Декември Св. великомъченица Варвара
На този ден празнуват всички с името (имената) Варвара, Варя, Варадин.

Обреди и Традиции
Варварица, Варваринден, Варвардан - в народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".
Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят “за баба Шарка”.
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.
В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти; в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от фунсциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение св. Варвара е близка до св. Екатерина и въобще – до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й “попада” в ярко изразената гранична зона, когато “денят се изравнява с нощта”. тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).
Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци. Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена насоченост. Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.