Петър Стаматов, редактор на най-цитираното българско издание в САЩ Еврочикаго.ком, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Стаматов, направихте кампания (линк1 и линк2) за исканията на българите, живеещи в чужбина, които да залегнат в новия изборен кодекс. Броени дни след публикуването на проекта за Изборен кодекс, как оценявате вашата кампания?
Петър Стаматов: Искам първо да благодаря на Агенция „Фокус” и на всички онези медии, които се отличават с чувствителност към въпросите, свързани с правата на българите в чужбина.
От официални източници знаем, че с български корени са към 4 милиона души пръснати по света, като от тях с българско гражданство и с право да гласуват са над 1 милион. Именно заради тях подехме кампанията, която не крия, бе инициирана от нашите читатели. Целта бе да бъдат накарани депутатите от Временната комисия за изработване на Изборен кодекс в Народното събрание да си свършат работата, за която получават добри възнаграждения. Защото новият Изборен кодекс е „безспорно най-важният български политически закон” (думи на проф. Михаил Константинов) и засяга всички ни – и в страната, и зад граница. Необясним за мен факт е, че мнозина, а сред тях дори и депутати, не схващат значимостта на този закон. Още при конституирането на 41-то Народно събрание със специална декларация от 22 юли 2009 г. политическите сили заявиха готовността си да започнат работа по единен избирателен кодекс, който да бъде приет в рамките на първата година от мандата на новия парламент, а не в последния момент под натиска на политическата конюнктура. Това обещание обаче не бе изпълнено. Нещо повече, във внесения преди няколко дни в Народното събрание проект за Изборен кодекс, основни желания на българите зад граница не са отчетени. Ето защо за сега е рано да говорим за реални резултати от нашата кампания освен, че депутатите не могат да се престорят, че не са добре информирани за исканията на българите в чужбина.
Фокус: Кои от исканията на диаспората залегнаха в новия изборен кодекс и кои не?
Петър Стаматов: Основните искания, около които се обединяват българите в чужбина, според направените от нас допитвания, са:
– за дистанционно гласуване (за гласуване по интернет),
– за улесняване на разкриването на секции в чужбина,
– за създаване на избирателен район „Чужбина“.
От тях в новия кодекс е залегнало единствено, при това експериментално, гласуването по интернет.
Фокус: Удовлетворени ли сте от това, което изборният кодекс предвижда за интернет гласуването?
Петър Стаматов: Нека припомним, че проектозакон за електронното гласуване е подготвян от проф. Михаил Константинов още през 2004 година, а Асен Агов и Иван Костов са внасяли на два пъти подобен текст в Народното събрание, който дори е бил приет на първо четене (вж. PDF – file). В интервюто си пред Eurochicago.com г-жа Христина Христова председател на НДСВ заяви, че партията й още в периода 2001 – 2005 г. е създала инфраструктурата за електронното гласуване.
Така че приветстваме намеренията на народните представители и се надяваме най-после те да ги превърнат в конкретни действия. Ще отбележа все пак, че технологичното време от обявяването на обществената поръчка до сключването на договор с фирма изпълнител е около 10 месеца. Такъв е опитът на държави като Норвегия, която също планира пилотен проект за интернет гласуване през 2011 г. Безпричинното забавяне на проекта за Изборен кодекс с поне 6 месеца, компрометира изключително сериозно и това намерение на управляващата партия. Вече изглежда нереалистично интернет гласуването да се осъществи на президентските избори догодина.
Имаме и други забележки. Терминът „експериментално гласуване по интернет“, употребен в проекта, не е юридически дефиниран, така че можем само да гадаем какво се крие зад него. Механизмът за получаване на парола за дистанционно гласуване (или ПИН код) е техническа „подробност“ с ключово значение за успеха на начинанието. Този проблем обаче въобще не се обсъжда в проектозакона и неговото решаване се оставя (по стара традиция) на ЦИК. Вносителите на проекта са избягали от отговорност.
Много българи зад граница са недоволни и от процедурите по разкриване на избирателни секции. Намеренията за експериментално гласуване по интернет не отменят необходимостта от откриване на физически избирателни секции в чужбина. Само откриването на достатъчен брой секции, включително извън градовете с дипломатически представителства, ще гарантира възможността на българските общности по света да могат да упражнят своето конституционно право на вот. И това трябва да става при наличието на двадесет избиратели, заявили писмено желание си, а не както проектът изисква – при поне 100 подадени молби. Такова беше обещанието, което получихме в лицето на Искра Фидосова само преди няколко седмици (на сайта сме поставили записи от програма „Хоризонт” на БНР и други нейни интервюта). Управляващите за пореден път не удържаха на думата си.
Нека припомним, че изискването за сто заявления беше въведено от Тройната коалиция. То прекъсна демократична традиция от последните 20 години и доведе до грубо ограничаване на конституционното право на вот на географски разпръснатите български общности. Достатъчно е да се спомене, че броят градове в чужбина, в които имаше открита поне една избирателна секция, намаля от 240 през 2005-а на 154 през юли 2009. Даже в Чикаго, където имаме добре организирана и компактна българска общност, независимо че на последните избори бе отворена допълнителна секция, хората стояха с часове на опашки пред урните при над 35-градусова жега и не всички желаещи да гласуват успяха да го направят. Ето защо буди недоумение и огорчение присъствието на подобен дискриминиращ текст в представения проект.
Повишаването на избирателната активност, в страната и в чужбина, е най-сигурният начин да се обезсмислят и неутрализират порочните практики на купуване на гласове.
Фокус: Мнението ви за липсата на 32-ри МИР за българите зад граница?
Петър Стаматов: Само преди два месеца „Еврочикаго” показа, че е възможен консенсус между партиите за разкриване на избирателен район „Чужбина“. Но за това кратко време политиците и парламентарните групи забравиха изявленията и обещанията си дадени в специалната ни анкета. Тогава в нея взеха участие всички основни партии – 12 на брой, като само от ПП „Атака” не пожелаха да отговорят. От името на парламентарно представените партии тогава ни отговориха Екатерина Михайлова (ДСБ), П.Славов (СДС), Яне Янев (РЗС), Янко Янков (ДПС), Мая Манолова (БСП) и Искра Фидосова (ГЕРБ).
Целта на анкетата бе читателите ни да бъдат информирани от първа ръка за позициите на всяка политическа сила и да установим последователни ли са законотворците в Народното събрание в защита на нашия интерес, доколко думите им се покриват с делата им. Е, сега сме поне наясно.
Предложеният проект за Изборен кодекс нарушава основни права на българите в чужбина и е в конфликт с член 26 от Конституцията на страната – равнопоставеност на избирателите у нас и в чужбина. Гласуването с преференции например е невъзможно в чужбина, защото там българите няма да гласуват за кандидатски листи. А кандидатски листи няма да има, защото няма изборен район „Чужбина“.
Освен това българската Конституция не позволява на българи с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители. Въпросният текст (член 65) е гласуван от Великото народно събрание още през далечната 1990 година. Той е насочен срещу избирането в НС не само на депутати с турско гражданство (ако се замислим, всъщност той е в услуга на ДПС, защото в Турция не могат да се регистрират независими кандидати с двойно гражданство), а и срещу участието в законодателната и изпълнителна власт на политическите емигранти, дълги години наричани „предатели и врагове на народа”.
Но от тогава изминаха 20 години и днес сме в ЕС. По европейските закони лица дори без българско гражданство могат да бъдат избирани в общинските съвети у нас, както и за български представители в Европарламента. Вероятно сме единствената държава на стария континент, която налага подобно ограничение. Член 65 е в конфликт с редица настоящи европейски закони и народните представители не могат до безкрайност да си затварят очите пред този конституционен проблем.
Фокус: Какво мислите за изборния туризъм?
Петър Стаматов: Това е един реален проблем, с който партиите обаче целенасочено спекулират. Когато се провеждат избори за Народно събрание, изборният туризъм в рамките на страната не може да промени по какъвто и да било начин резултатите на партиите на национално ниво. Такава е спецификата на българската би-пропорционална изборна система, добре обяснена от проф. Константинов в интервю за сайта ни. Изборният туризъм може евентуално да доведе до избирането или до неизбирането на определени кандидати в определени избирателни райони, но не и да промени глобалния резултат на партиите. Същото се отнася и до трансграничния изборен туризъм, с който много се спекулира пред медиите.
Проблемът с гласуването в чужбина е друг – преливането на над 150 000 емигрантски гласове в националния „кюп“, води до много сериозно изкривяване на пропорционалността, при разпределянето на депутатските мандати по области. Получават се напълно абсурдни резултати – партия получила най-малко гласове, може да получи най-много мандати (например в МИР Смолян).
За да се избегне изкривяването на вота на избирателите, необходимо е да се създаде избирателен район „Чужбина“, в който да можем да гласуваме за кандидатски листи на партии, както това правят избирателите в страната.
Партиите търсят някакви свои аргументи срещу избирателен район „Чужбина“, като основният е, че липсата на преброяване и точни данни за българските граждани в чужбина, прави невъзможно определянето на броя на полагащите се депутатски мандати. Това обаче е технически проблем, чието решение е известно. Следва да се въведат плаващи мандати – броят на мандатите да се определя според броя на гласувалите. Конкретни предложения в този смисъл бяха направени от експерти и в България и в чужбина. В неотдавнашното си интервю за Eurochicago.com, проф. Константинов, експерт към Временната комисия за изработване на Изборен кодекс и член на ЦИК, подкрепи въвеждането на плаващи мандати, както и създаването на избирателен район “Чужбина”. Същото е становището на работната група към Математическия институт в Тулуза (Франция), под ръководството на проф. Гаврилов, чиято „илюстрована математическа симулация“ се споменава в заключителния Доклад за работата на Временната комисия.
Фокус: Ако няма технически пречки за сформиране на изборен район „Чужбина“, какви са според вас истинските причини?
Петър Стаматов: Оптимистичната хипотеза е, че политиците ни го правят от некомпетентност или от консерватизъм, а песимистичната е, че се страхуват от потенциала на тези стотици хиляди гласове в чужбина, които трудно могат да контролират. Българските избиратели зад граница, особено тези, които живеят в държави с добре развита демокрация, не приемат хитруванията на дребно и по-трудно могат да бъдат манипулирани. Те са по-слабо податливи на партийната пропаганда, още по-малко пък биха си продали гласа.
Фокус: А ако народните представители отново не се вслушат в предложенията ви?
Петър Стаматов: В последните няколко месеца, българи от Австралия, Бразилия, Гърция, Канада, САЩ, Франция и от други държави, организират свои „Временни обществени съвети“. Ако политиците ни не се интересуват от българските емигранти, то последните сами ще се погрижат да сформират свои изборни и представителни органи. Изборите за обществени съвети са планирани да бъдат след една година, съвместно с президентските избори в България и то по интернет. В Закон за българските общности и българите, живеещи извън Република България (обн.ДВ, бр.30 от 11 април 2000 г.) тези обществени съвети по държави са предвидени, както е предвиден и Национален съвет за българите, живеещи извън Република България. Повече от 10 години тези органи на са конституирани, българската държава нарушава собственото си законодателство.
Що се отнася до Изборния кодекс, нашите стъпки в следващите дни са да информираме Омбудсмана на Република България, правната комисия на Народното събрание, министъра за българите в чужбина и ДАБЧ, министъра на външните работи. След това ще пишем и до Венецианската комисия към Съвета на Европа, която ще се произнесе за съвместимостта на Изборния кодекс с европейските правни традиции и норми.
Ако все пак народните представители приемат Изборен кодекс, съдържащ текстове, нарушаващи основни конституционни права на българите, живеещи в чужбина, ще се обърнем и към други институции в ЕС. Да припомня, че само преди няколко месеца Европейският съд за правата на човека в Страсбург осъди Гърция за ограничаване на избирателните права на двама гръцки граждани, Ситаропулос и Гиакумопулос, живеещи във Франция.
Източник: http://www.focus-news.net/?id=f16366
Съгласен съм Антоне: “ Без участието на държавата резултатите в тези изборни секции, за които говорите изобщо не могат да бъдат зачетени за истинни. “
Ето защо главната задача е да се задължи държ. администрация успоредно с президентските избори, зад граница да се проведе експериментално интернет гласуване за обществени съвети към посолствата. По този начин ще се натрупа повече опит в гласуването по интернет, без да има някави решителни и фатални последствия при срив или даже при фалшифициране – макар, че кой ли ще тръгне да фалшифицира избори за длъжност без заплата, а само със задължения :).
Цитат от Пешо „Българските емигранти сами ще сформират свои изборни и представителни органи, ако политиците не се интересуват от тях“.
Това е просто абсурдно господине. Изобщо как смятате да контролирате тези „свои представителни органи“ ? Без участието на държавата резултатите в тези изборни секции, за които говорите изобщо не могат да бъдат зачетени за истинни. Разбира се това, че държавата контролира изобщо не гарантира 100% истинност като цяло, но тъй като самата държава провежда изборите трябва да приемем, че тя е гарант за липса на фалшификации, по презумпция!
Пешо, опасявам се и аз, че само с медийна кампания не става – тия ДЪРВЕНИ глави просто нехаят!! Тия неграмотници и плиткоумници, които виждат под носа си само Доган и неговите автобуси…….. Не подлежат на ограмотяване и хилядите невластимащи глупаци, „събратя“ наши по гражданство, които с бездействието и с незаинтересоваността си абсолютно с нищо не помагат.
Само акълът се оказва нещо, което не мож в празна глава да налееш… важи и за политици, и за неполитици.
Има ли го – има го. Няма ли го – няма го и това е.
Борбата с копринени ръкавици приключи с ПЪЛЕН КАПУТ.
Гражданско неподчиненине от една заспала сволоч, облеяна по Биг Брадър и по Байландо, не може да се очаква. Остава единствено тоягата да играе, по какъвто начин е възможно насетне.
Дора, за да ти ги приема коментарите, моля те изтривай отпред на линковете www иначе системата ги мисли за спам. Ще ти отговоря малко по-късно, докато ти звънна и ти си изключи Скайпа.
Главното което искам да ти кажа е следното – мисля, че е крайно време да почнете да атакувате инстанциите – като почнете от най-долу и се завърши с ЕС. Показал съм пътя:
….нашите стъпки в следващите дни са да информираме Омбудсмана на Република България, правната комисия на Народното събрание, министъра за българите в чужбина и ДАБЧ, министъра на външните работи. След това ще пишем и до Венецианската комисия към Съвета на Европа, която ще се произнесе за съвместимостта на Изборния кодекс с европейските правни традиции и норми.
Ако все пак народните представители приемат Изборен кодекс, съдържащ текстове, нарушаващи основни конституционни права на българите, живеещи в чужбина, ще се обърнем и към други институции в ЕС. Да припомня, че само преди няколко месеца Европейският съд за правата на човека в Страсбург осъди Гърция за ограничаване на избирателните права на двама гръцки граждани, Ситаропулос и Гиакумопулос, живеещи във Франция.
и в добавка две народни мъдрости –
Лозето не ще молитва, а мотика.
Власт доброволно никой не дава.
И така, новият законопроект е предложен вече за обсъждане в НС, в най демагогския си вид до сега, като е обавен за „илиминиращ изборния туризъм“ Смях в залата!
Ще го прочетеет тук
dnes.dir.bg/news/izbori-izboren-kodex-7454525?nt=9&now=1289999658#comments
За да се елиминират гласовете на 50 000 наши изселници в Турция, се елиминира т гласовете на над 1 милион редови български гласоподаватели в чужбина- всички български граждани, регистрирани на български адрес, плащали месни данъци такса смет, данък сгради и други данъци на държава България, като всеки издържа по 1-2 близки семейства и това са най големите инвеститори в България сега ,внесли миналата година над 3 милиарда евро инвестиции, от които България си плати членската вноска от 650 милиона в ЕС. Кой се страхува от българските емигранти?- Управляващата от всички партийни цветове на олигархична каста, населяваща парламента, нарекла се управляващи и опозиция с ТЕНДЕНЦИОЗНО МАЛОУМИЕ. Страхуват се емиграцията да не се завърне, и да не приложи в България ПРАВИЛАТА на развитите демокрации, защото ще издърпа килимчето на властта под краката им.
и едно допълнение : Промяна на избирателната система трябва да започне от промяна на българската конституция със залагане в нея механизмите на разделението на властите от политическата власт. Обаче законодателите в НС продължават да не го разбират какво значи разделение на властите и да не правят никакви насоки за промяна на конституцията. Защото всички те там са продукт на старото мислене на БКП и нямат дори наченки на демократично мислене.
Дора Апостолова
КРАЯТ НА КОМЕНТАРА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2
Избирателният списък с наличието на 1 милион мъртви души в него е крайно криминален акт, като такъв ще бъда окачествен във всака друга европейска страна.
А всеки Брюкселски съд,при наличието на ЦИК и този избирателен списък, ще окачестви избирателния закон на България за криминален.
В западноевропейските страни няма ЦИК, а изборите се правят от изпълнителната власт ГРАО-Националната административна служба с помощта на МВР.
Аз не омаловажавам вашите предложения, но още веднъж повтарям дебело, че те няма да работят при сегашната политизирана избирателна система на България!
И не от там трябва да започне промяната на избирателната система на Блъгария!
Поздрави от Дора Апостолова, Хелзинки
Идея за България ideyazabulgaria.org
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Политизацията на избирателната система на България идва от липсата на разделение на властите от политическа власт в самата българска посттоталитарна конституция действаща сега. Тя е правена 1990 г. по старата конституция на България от време социалистическо и повтаря същото поведение и мислене. За какво разделение на властите говоря- за разделението на властите по теорията на Шарл дьо Монтескьо от 1793 г. Трите власти – съдебна, законодателна и изпълнителна не са отделени от политическата власт. А избирателната система върви към законодателната власт.
Това разделение на властите е приложени преди 200 години в страните от западна Европа. След ВСВойна то става бастиона на съвременната правова европейска държава.
А в България продължава да не е познато. В Европа разделението на властите не е заложено в две конституции – турската и българската ,приличащи се като две капки вода. И тава са страните с най ниско развита демокрация в Европа. А това също показва и ниско развитото демократично съзнание на българското общество.
Липсата на разделение на властите в Българската конституция е причината за много негативни явления, за довеждане на България до това състояние на най ограбена държава с най беден народ в Европа. Демокрацията в България да не се развие от година 1990 г., да има неработеща съдебна система, неработещи правоохранителни органи , да съществува огромен обществен хаос, липса на обществен ред , продължаващо заграбване на държавна собственост, организираната престъпност да е директно свързана н най високите етажи на властта…
До г-н Стаматов!
Уважаеми г-н Стаматов, безспорно са важни техническите предложения , които вие правите за улеснявате гласуването на емиграцията в чужбина, но вие забравяте едно много важно обстоятелство, за което сме говорили тук по –рано- НУЖДАТА ОТ ДЕПОЛИТИЗАЦИЯ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА със залагане специален закон за ново нейно ръководство и контрол и закон за правене на избирателни списък. Без тези важни генерални промени, дори и да се заложат вашите технически предложения, те няма да се изпълняват и няма да работят, без дори вия да забележите това.
Писах ви по рано,че българската избирателна система е политизирана с наличието на ЦИК, която се избира с политическа квота от парламентарно представените партии, която всичко върши „на тъмно”, включително и сумиране на крайните резултати.
Също за наличието вече 20 години на 1 милион мъртви души в избирателния списък, които могат много лесно да се използват от политическото ЦИК да си нагласи крайния резултат, какъвто партиите искат. За мъртвите души не е мое измишльотина, а го е казал самия проф.Константинов няколко пъти по телевизиата-чула съм го със собствените си уши.Пък и всеки може да направи две прости сметки и да достигне тези изводи сам.
ЦИК изключва възможността за действие на гражданското общество и гражданския контрол върху провеждането на изборите и крайните им резултати. ЦИК е израз на старо тоталитарно мислене! ЦИК има само в тоталитарните и фашистки държави. А такива вече от 20 години няма в Европа.
ЦИК няма в нито една развита европейска страна и демокрация, наличието на ЦИК там се счита за силно криминален елемент, който води до големи фалшификации в избора. И така става в България. С право може да се каже, че в последните 20 години е нямало нито един демократичен избор в България.
Podkrepiam P.Stamatov s predlojeniata i za sazdavane na izboren raion Chujbina,Pozdravlenia za usiliata i USPEH!!! Elenka
Прав сте, г-н Чеков – доводите са наистина „ослепително ясни“ и при това – изречени изтощително голям брой пъти от изнурително голям брой независими лица на същия брой места. Въпросът вече не е в яснотата и асимилиране на изложеното.
Въпросът е в огромната наплашена и стагнирана неориентирана маса, която все още третира емигрантите като деца без и грам адекватност, когато се възползва от конституционните си права (макар и такива – според статуквото).
„Anton Achev А колко от тези 1 милион са наистина наясно със ситуацията в страната и биха гласували не по лични симпатии към човека или харизмата му, а според това какво би могъл да направи за България. И след като този човек е избрал да емигрира от страната, с какво право иска да има глас в избора на управниците й ?“ http://www.facebook.com/group.php?gid=45234504829
Да не споменавам данъчния „ценз“ и прочее изсмукани от пръстите пишман-аргументи, с които боравят мнозина от уж по-прозорливите.
Според мен, г-н Стаматов, е време вече да се подеме „разяснителна кампания“, която да обясни по най-ЕЛЕМЕНТАРЕН и също така „ослепително ясен“ начин, че емигрантите НЕ СА деца, че МОГАТ да благоприятстват демократичния процес в БГ и че, И ДА ИСКАТ, НЕ МОГАТ с гласа си да акумулират тежко изкривяване на изборните резултати!! (нещо, направено по-горе под § „Изборен туризъм“, но очевидно – за мнозина зрящи – все още неясно).
Много от сънародниците ни в БГ се опитват с всички сили да разсъждават в тази посока, но поради липса на информираност (и това би било най-оптимистична причина) с години не достигат до верния отговор на „загадката“. Нехаят и за резонния аргумент, че по Конституция всички бг граждани имат РАВНИ права. За тях бг емиграция не е обект на „кавалерско“ третиране, а източник на НЕЯСНА заплаха.
Това е, според мен, което трябва да се коригира – техните нагласи – с доводи и приказки като за петокласници. Иначе останалото е преливане от пусто в празно и безпоследствени граждански аларми.
Уважения.
Благодаря ти, Божидаре, заслугата е и на всички вас!
Ясни са и при това добре подчертани 4 пъти 🙂
В проекта за изборен кодекс не са отчетени основни желания на българите зад граница
http://www.focus-news.net/?id=n1461138
Българи зад граница искат избирателни секции да се откриват при 20 подадени заявления за гласуване, а не – при 100
http://www.focus-news.bg/?id=n1461166
Българските емигранти сами ще сформират свои изборни и представителни органи, ако политиците не се интересуват от тях
http://focus-news.net/?id=n1461253
Петър Стаматов: Предложеният проект за Изборен кодекс нарушава основни права на българите в чужбина
http://www.focus-news.net/?id=f16366
Моите най-топли поздравления за това интервю.Аргументите и начина на обяснение са ослепително ясни, в сравнение с неразбираемия проекто избирателен закон, излюпен единствено за печелене на време.