Всички авторски страници

Авторски

• Проф. Джеймс Тур пред Тъкър Карлсън: Колкото повече разбираме за живота, толкова по-очевиден става разумният Божи замисъл

  .

  „Колкото повече разбирам молекулярната сложност на живота, толкова по-ясно за мен става, че тя сочи към Създател – науката описва механизмите, но не може да обясни какво е животът. Говорим за еволюция и произход, но науката не дава отговор как възниква животът, а фината настройка на Вселената изглежда като резултат от разумен замисъл.“

  Това казва световноизвестният химик проф. Джеймс Тур в интервю пред Тъкър Карлсън. Той разказва и личната си история на обръщане към Иисус Христос – преживяване от младежките му години, което, по думите му, предшества научната му кариера и няма пряка връзка с нея. Роден в светско еврейско семейство, Тур описва как на 18-годишна възраст, след прочит на Евангелието, преживява дълбоко лично обръщане, което променя живота му. Той подчертава, че вярата му не е резултат от научни разсъждения, а от лично преживяване, докато науката впоследствие само е задълбочила убеждението му, че светът не е плод на случайност.

  В интервюто проф. Тур прави своя радикален научен залог: въпреки векове на изследвания и модерни лаборатории, никой не е успял да демонстрира как прости химични молекули в „пребиотични“ условия могат да се свържат в работеща клетка със самоподдържащ метаболизъм, регулаторни мрежи и хомеостаза. Той посочва известните експерименти в областта – включително опитите да се формират аминокиселини в атмосфера по модела на Милър–Юри и дългогодишните изследвания на Ричард Ленски върху бактерии – и изтъква, че тези усилия не са довели нито до функционална РНК, нито до пробив в обяснението на първата жива система. Вместо това, според Тур, всяко ново откритие за усложненията в клетъчната биохимия отдалечава, а не приближава учените до идеята, че животът може да възникне единствено чрез случайни процеси.

  Проф. Тур твърди още, че теорията за еволюцията постепенно се е превърнала в идеологическо оръжие срещу религиозната вяра, макар повечето учени, включително и самият Дарвин, да не са имали подобни намерения. По думите му проблемът не е в научното изследване на природата, а в превръщането на еволюцията в догма, която не допуска критика и изтласква всяко обяснение, сочещо към Създател.

  .

  Превод и субтитри: Илиян Станчев и фондация „Документални“ по поръчка на „Гласове“

  .

  – Вие сте преподавател в университета „Райс“ в Хюстън. Какво преподавате? Разкажете ни за вашата професионална дейност.

  – Занимавам се с органична химия, каквато преподавам, но също и с нанотехнологии. Преподавам химия, материалознание, наноинженерство и информатика, до нивата, които са нужни за моята област. Преподавам и правя изследвания. В университета имам голям екип, който работи в сферата на нанотехнологиите във фармацевтиката. Създал съм няколко фармацевтични компании и компании за производство на материали и електроника. Произвеждаме нови чипове за изкуствен интелект и други чипове за памет в нашите компании. С тези неща се занимаваме. Създаваме нови продукти, публикуваме трудове, създаваме доктори на науките и компании.

  – Значи активно се занимавате с научни изследвания? Имам предвид, че не само преподавате.

  – Да, през повечето време се занимавам с научни изследвания. Преподавам само по около два часа и половина седмично, останалото ми време е посветено на изследвания.

  – За зрителите искам да кажа, понеже вие няма да го кажете, че името ви е добре известно сред научните среди. Казвам го, защото говорите открито и през цялата си кариера, мисля, за Исус, за Бог и че сте вярващ християнин. Това изглежда като вътрешен конфликт. Такива неща не се чуват, освен когато се казва, че учените не могат да бъдат вярващи християни, тъй като би било конфликт с науката.

  – Да, чувал съм го. Никога не съм усещал този конфликт. Даже науката ме кара да вярвам още повече. Когато видя нещо и го разбера, чувството е невероятно. Да вземем тази дървена маса пред нас. Аз съм наясно откъде произлизат свойствата й. Ако вземем едно дърво и блъснем автомобил в него, той ще бъде унищожен, но на дървото няма да му има нищо. Защо? Аз знам защо тази маса има определени свойства – защото има едни въглехидрати, едни полизахаридни вериги, които се държат заедно чрез водородни връзки. Поради това едно парче дърво има голяма удароустойчивост. Обикновеният човек не го знае, но аз го знам. И си мисля: „Господи, Ти си удивителен! Каква невероятна конструкция!“

  Парче пластмаса започва да се разгражда след пет-десет години, но по целия свят има хилядолетни структури от дърво. Какъв материал е създал Бог само! Работейки и в сферата на материалознанието не мога да не си кажа: „Боже, как го правиш?“ Ами живота и живите създания? Как се изгражда нещо такова? Ние не можем да строим така. Има си причина да строим роботи от пластмаса, жици и силиций, вместо от молекули.

  Когато искаш да построиш нещо, какво правиш? Имитираш нещо вече направено. Защо не строим роботи от молекули, от полизахариди, полипептиди, липиди и нуклеинови киселини? Имаме го в природата, защо не го копираме? Защото нямаме представа как да го направим! Ужасно трудно е да се изгради нещо от молекули, затова го изграждаме от пластмаса и силиций. Но четирите основни класа органични съединения (въглехидрати, липиди, белтъци, нуклеинови киселини – бел.прев.)? Как Господ ги е създал? Много повече оценявам Бог през погледа ми на учен. Кой има моето разбиране? Никой.
  Гледам едно дърво, едно листо и знам защо е зелено. Знам, че един магнезиев атом седи в средата на порфиринов пръстен. Той улавя фотони, т.е. светлина, и ги насочва към магнезиевия атом, който отделя един електрон и така започва процесът на фотосинтеза. Растението взема въглеродния двуокис, който ние издишаме, като с въглерода от него „изгражда“ своето тяло, а кислородът отделя за нас, за да го дишаме. Никой друг не го знае. Аз гледам едно дърво и виждам това. Гледам теб и знам точно какво се случва с очите ти. Там са молекулите на зрителния пигмент родопсин и всеки път, щом фотон светлина попадне в окото ти, родопсинът променя формата си и след това си я връща. По този начин ме виждаш. Когато научиш нещо ново за мен, протича един електрически процес, който води до синтезиране на протеини, и когато заспиш, се създават едни нови връзки в мозъка ти. Само учените знаят тези неща. И аз хваля Бога, защото са удивителни.

  – Интересно е, защото мисля, че мнозина учени биха описали същите неща, но биха се прекланяли пред дървото.

  – Да, за съжаление се случва. Както казва Гилбърт Кийт Честъртън, „Ако спреш да вярваш в Бог, не спираш да вярваш в нищо, а започваш да вярваш във всичко.“ Например, че дървото е твоят Бог. Да, жалко е. Мисля, че понякога учените оставят едно външно впечатление, което не отговаря на вътрешното им състояние. Често питам други учени: Наистина ли разбирате живота? Разбирате ли как работи еди-какво си? Разбирате ли как се е зародило всичко? Никога никой не ми е отговарял: О, да, всичко ми е ясно, доста добре разбираме всичко. Никога не го казват в поверителни разговори. Казвали са ми: „Джим, не ме цитирай, но аз съм на твоето мнение.“ Мисля, че огромното мнозинство са така, но не го казват.

  – Искам да стигна до основния въпрос – какво е животът и как е бил създаден. Но преди това, последното, което казахте, звучи логично. Разбира се, няма доказателства някой да разбира тези неща, но защо не го признават?

  – Понякога не се приема добре едно такова признание. Могат да те изключат от някои академични общности, ако не следваш партийната линия. Учените сме като останалите хора – искаме да успокоим страховете си, да бъдем част от тълпата, от групата, и затова казваме определени неща.

  – Мислех, че науката преди всичко изисква честност – признание, ако не знаеш нещо, оповестяване, ако научиш нещо, и т.н. Но винаги се връщаш към нещата, които знаеш. Защо не си признаваш, ако не знаеш?

  – Така ли си мислил?

  – Така ме учеха в училище. Съжалявам. Чак по времето на Ковид разбрах, че не е така.

  – Да. Мнозина го научиха по времето на Ковид. Учените загубиха голяма част от своята правдоподобност, и с право. Трябваше да я загубят, защото не сме честни по редица въпроси. Често попадаме на нова информация, но караме по стария път. Вижда се ясно в процеса на научната рецензия. Ако трудът, който рецензираш, влиза в противоречие и отхвърля някои от нещата, които ти говориш през цялата си кариера, е лесно да го отхвърлиш и да кажеш, че не трябва да се публикува. И се аргументираш защо трябва да е така. Ако искаш да получиш финансиране, трябва да казваш определени неща. Трудно е да публикуваш труд, който би разтърсил цяла научна област. Много по-лесно е да представяш малки открития, отколкото да разтърсиш научна област. Системата не е направена за това.

  – Но мисля, че подкопаваш системата, когато не спазваш основното правило, което е: науката трябва да казва истината. Нали това цели целият процес? Поне аз така го разбирам.

  – Не мисля, че някой учен цели да измами някого. Не се събужда с мисълта: Днес ще напиша нещо лъжливо. Не смятам, че е така. Всички минаваме през една образователна система, където ни учат на нещо. Но когато започнем да изследваме и да говорим, че нещо не е точно както ни се казва или че го виждаме по различен начин, това тревожи някои хора.
  Мога да ти дам примери. Много пъти съм предизвиквал общността: „Покажете ми къде греша.“ И никой не го прави. Имам конкретни примери. Стигал съм дотам да казвам: „Не разбирам химията, стояща зад процеса на еволюция.“ Говори се в общ план. Все едно сте на 10 хил. м. височина и описвате какво виждате. Говорете ми за химията. Кажете ми какви молекулярни взаимодействия са били нужни, какви промени на молекулярно ниво и как са се случили. Човек би си помислил, че колегите ми ще кажат: „Няма проблеми, Джим!“

  – Бих си го помислил.

  – „Ще ти обясня как се случва.“ Но не ми казват как се случва. Само един колега в цялата ми кариера, от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, се свърза с мен и се опита да ми обясни. Отидох при него, защото много исках да разбера – исках някой да ми говори за химията в процеса на еволюция, защото не я разбирам. Два дни прекарах с него, докато той ми я описваше. Оценявам времето, което ми отдели, но пак си тръгнах без да съм разбрал химията зад процеса.

  – Отишли сте в Сейнт Луис за това?

  – Прекарах два дни там.

  – Добре. Не искам да се отклоняваме и ще се върна на въпроса за еволюцията и какво знаем и не знаем. Но можем ли да започнем с живота? Какво е животът?

  – Науката не дава отговор на този въпрос. Той има отличителни черти, но какво представлява може би е по-добре обяснено в Библията. Наблюдаваш и оценяваш какво представлява човешкият живот. Той е доста порочен, сравнително немощен и се бунтува срещу Бог – това по въпроса какво е животът. Ето какви са отличителните му черти – реагира на обкръжаващата го среда, расте и се променя, има метаболизъм, диша, има хомеостаза, състои се от клетки и предава своите черти на следващото поколение. Това са отличителните черти на живота, добре дефинирани от науката. Днес виждаме, че учени се опитват да променят дефиницията, да намалят броя на отличителните черти, за да ги напаснат на откритията си. Обаче откритията им са глупост. Животът не е това. Тези неща се наблюдават от дълго време, но не са живота.

  Покажете ми една хомеостаза. Хомеостазата е постоянно вътрешно състояние. Ако излезете навън в студено време, тялото ви пак трябва да поддържа телесната температура. Всяка клетка в тялото трябва да поддържа нужната температура, нужния pH баланс, нужните протонни взаимодействия, да синтезира аденозинтрифосфат и да поддържа всичките си функции. Това е хомеостазата – трябва да се случват всички тези неща. Покажете ми една от синтетичните си „клетки“ и хомеостазата в нея. Няма такава. Покажете ми метаболизма в нея. Покажете ми, че диша. Покажете ми какво прави с кислород. Покажете ми. Просто няма нищо общо. Това са отличителните черти на живота. Има ги във всяка клетка, а животът се състои от клетки. Това винаги е била негова отличителна черта. Виждаме го във всяка клетка, но не знаем как да го имитираме.

  – Нямах представа, че има опити да се промени определението за живота. Кой стои зад това и какъв е смисълът?

  – Изследователи на произхода на живота. Искат да кажат, че в лабораториите си създават живот. Понякога използват закодирани думи като „протоживот“. Що за чудо е това? И понякога тези неща се появяват в пресата: „Учени създадоха живот“. „Сравнително елементарно е, наистина“, казват. Дори в статии от 2025 г. се твърди, че учени най-накрая са разбрали как да създават живот. Абсурдно е учени да твърдят такова нещо. И аз ги предизвиквам, казвайки им: Всеки е поканен в моя подкаст да ми разкаже, а мога и аз да гостувам в негов подкаст или в подкаст на неутрална страна. Човек би помислил, че много от тези учени ще искат да го направят. Казвам им: „Дори не можете да свържете две аминокиселини. Дори не можете да създадете пептидна връзка (химична връзка, която свързва аминокиселините една с друга, явяваща се основа на структурата на всички живи организми – бел.прев.). Не можете дори да свържете две молекули глюкоза, камо ли полизахарид, свързан с протеин. Не можете. Само аз ли го виждам? Ако греша, елате в канала ми и ми покажете как се прави. Ще кажете, че не знаят канала ми. Пиша им и писма. Казвам им: „Заповядайте, нека поговорим за това.“ Никой не излиза да обясни. Един каза: „Ще ви го обясня за час.“ Отговорих му: „Добре, аз ще дойда във вашия институт и ще ми обясните за час. Мога да седя и цял ден, и няма да задавам никакви въпроси, освен ако нещо не ми е ясно. Няма да оспорвам, само ще слушам.“ Каза ми: „Много съм зает сега за това.“ Вече е една игра.

  – Какво целят, когато казват, че са създали живот?

  – Да оправдаят 40-годишните си кариери, през които са казвали, че са на ръба да създадат живот. Има хора, които казват, че са на ръба да го направят. Джак Зостак, бивш преподавател в „Харвард“, а сега в Чикагския университет, носител на Нобелова награда, казва на едно светско парти в Ню Йорк през 2014 г., че ще създаде живот в своята лаборатория до три-пет години. Срокът изтече. Години след това каза: „Още работим по създаване на РНК.“ Дори не е създал РНК, а разстоянието от РНК до живота е огромно. Дори това не е направил, но прави публични изявления, че до три-пет години ще създаде живот в лабораторията си.

  Димитър Съселов, астрофизик от „Харвард“, казва на същото събиране: „По-скоро ще са пет години.“ Е, и този срок изтече. Стив Бенър каза в един подкаст, че „много от“, „повечето от“ парадоксите на произхода на живота са вече разрешени. Никой не е разрешен, нито един! Разрешени са в главата му. Предизвиках го да ми каже кой от тях е разрешен. Не ми отговори. Буквално отидох при него на едно събиране и поисках да ми обясни. Така че той е един от хората с такива коментари.
  Лий Кронин, друг изследовател на произхода на живота, каза през 2011 г., че до две години ще създаде живот в своята лаборатория. Е, и неговият срок изтече. На светлинни години са. Но когато кажат нещо такова, пресата го повтаря, а после влиза и в образованието – не само в основното, но и в обучението в магистърски програми по биохимия се говорят тези нелепици.

  – Значи създаването на живот е да вземеш нещо неорганично, за което се знае, че не е живо, и да се преобразува в друго, което отговаря на критериите, които описахте, за да бъде живот. Казвате, че в произхода на живота има неразрешени парадокси. Какви са те?

  – Трябва да са налични четирите основни класа органични съединения, които ни изграждат. Липидите обграждат клетъчната мембрана. После имаме полизахаридите, които са свързани заедно захариди. Те са енергиен източник, а някои от тях действат като канали, през които преминават йони. Имаме нуклеиновите киселини РНК и ДНК. Накрая са полипептидите, които образуват протеини и ензими – малки неща, които конструират тялото. Никой не е създавал нищо от тези неща по пребиотичен път. Под това имам предвид да използва химикалите и „похватите“, които биха били налични преди появата на живот на Земята – това значи „пребиотично“.

  Можем ли да създадем някоя от тези структури синтетично в лаборатория? Разбира се. Нормално бихме „разглобили“ една клетка и бихме „построили“ желаните елементи. Обаче не можем да направим не само полимерите, но и отделните молекули по пребиотичен начин. Всяка от тях има пространствен строеж. Някой ще каже: Ами експериментът на Милър-Юри от 1953 г.? Той създава няколко от аминокиселините чрез електрически искри в затворена среда и чрез определени газове. Така създават аминокиселини. Никой не е успявал да вземе такава смес и да направи нещо полезно с нея, защото молекулите там не са хирални. Молекулите съществуват в две форми, като лява и дясна ръка – почти всички биологични молекули са така.

  – При молекулите има хиралност?

  – Да. Лявата и дясната ръка са огледални образи. Сложи лявата си ръка пред огледало и ще видиш как изглежда дясната ти ръка. Сложи дясната си ръка пред огледало и ще видиш лявата. Двете не са еднакви и се разбира, когато се опитаме да сложим ръкавица. Но са огледални образи. Почти всички биологични молекули имат огледални образи. Когато с пребиотичен метод се опитат да създадат тези молекули, получават само т.нар. рацемична смес. Биологията обаче изисква конкретните лява или дясна молекула. Трудно е да се направи. Има ли съвременни методи да се направи? Да. Има ли методи, които могат да имитират случилото се на ранната Земя? Всички са далече от истината.

  Хора казват, че са го правили в хирална среда. Опитвали са, но никога не са постигали добра хиралност. Дори не знаем как да направим градивните елементи на елементите, които ни изграждат. Не можем и да ги навържем. Дори да успеем да ги получим, няма да знаем какво да правим. Например, можем да вземем жива клетка, да я деконструираме и да отделим в различни съдове основните органични съединения. Правим го в модерна лаборатория. Можем ли след това да ги съберем и да направим клетка? Имаме всички елементи. Дори имаме информацията, записана в ДНК, която описва „как всичко да бъде сглобено“.

  Ако строите къща, трябва да имате проект. Нужна ви е тази информация. Когато ви дам полимерите в цялостна форма, това е информацията, ДНК, генетичният код, в който се съдържа тя. Отделните молекули, преди да се свържат, са все едно набор от букви. Там няма думи, които да образуват информация. Ако ги раздрусаме доста, може да получим някой предлог, но не повече. Нужен е огромен набор от правила. Давам ви всичко това в модерна лаборатория. Предизвиквам цялата общност, работеща по произхода на живота – давам ви всичко, сглобете една клетка. Давам ви и генетичния код, ДНК структурата. Можете ли да сглобите клетка? Никой не е приел предизвикателството. Казвам им: „В годината, в която го направите, със сигурност ще спечелите Нобелова награда.“ Много сме далече от това да го направим. Дори да направим отделните елементи, не можем да направим нищо с тях. Не знаят какво да правят.

  А клетката е удивителен механизъм. Някои казват: „На ранната Земя клетките са били много по-прости.“ Не, вече знаем кои са най-простите клетки. Първо, наистина знаем кои са най-простите клетки, защото най-простите клетки, които днес имаме на планетата, са много подобни на най-простите клетки във фосилните летописи. Биофизиците са изчислили каква може да бъде най-простата функционираща клетка. Могат да го изчислят. Добре, направете една такава. Не могат. Тя има 15 градивни елемента, структури, които да бъдат направени. Колко от 15-те са били направени по пребиотичен път? Колко са били създадени? Нула, нито един не е направен. Много далече сме от създаването на живот. Въобще не сме близо, както казват някои, и го знаем.

  Ето по какъв начин в науката се знае, че си близо – гледаш колко си близо до целта. Ето къде се намирам аз, ето къде е целта ми. Откривам нещо и се приближавам. Само че в този случай целта се е отдалечила с километри, когато ние сме направили малка крачка. Всяка година целта се отдалечава. Защо? Не защото клетката еволюира, а защото все повече научаваме колко сложно нещо е. Като научим нещо ново, трябва да се направят много неща, да се изгради цялостна системна структура. Днес знаем за хирално индуцираната спинова селективност (феномен, при който хиралните молекули действат като изключително ефективни филтри за преминаващите през тях електрони; обяснява как живите системи пренасят електрони на големи разстояния с минимална загуба на енергия – бел. прев.), но не знаехме преди 25 години. Трябва да „наредим“ целия интерактом (пълният набор от взаимодействия между молекулите в една клетка – бел.прев.), за който не знаехме преди 20 години. Тези неща затрудняват задачата. Много е трудно тя да се реши, защото целта се отдалечава от нас много по-бързо, отколкото ние се приближаваме към нея.

  – Ако не знаем как да създадем живот, значи не знаем как е бил създаден животът.

  – Нямаме никаква представа как е бил създаден животът. Библията казва, че Бог го е създал, но не дава подробности. Само че го създава с думи. Красотата в науката е, че Бог е създал разни неща, след което ни позволява чрез нея да изследваме подробно Неговото творение. Точно това се опитваме да правим. Нямаме представа как е бил създаден животът.

  – В този ред на мисли „изследването“, което описвате, е повече от наука – то се опитва да си припише заслуги за Сътворението, да влезе в обувките на Създателя.

  – Ако успее да създаде живот.

  – Да.

  – Но тук въпросът е защо искат да изглежда така, сякаш са на ръба да създадат или вече са създали живот? Мисля, че по същество това питаш.

  – Да.

  – Често съм мислил защо го правят. Повтарям, че не смятам, че учените се събуждат с идеята как да изглеждат така, сякаш могат да създадат живот. Просто попадат във водовъртеж. Нещо като… Хората лесно попадат под въздействието на стадното мислене.

  – Забелязал съм.

  – Податливи сме. Чуваш хора да казват, че са на ръба да създадат живот, и започваш и ти да изпитваш нужда да говориш така. Но тези хора се чувстват много неудобно да разговарят с мен, защото ги питам за подробности. Щом ги попитам за подробности дори само в общ план, защото аз не съм някакъв заядлив интервюиращ, наистина ги питам за много простички неща, цялата им конструкция се разпада. И го знаят! Знаят, че не могат да ми отговорят. Това, което описвам, наистина се е случвало.

  Стив Бенер, известен изследовател на произхода на живота… Ще попиташ защо ги посочвам поименно. Защото те повдигат темата. Нека Стив Бенер гостува в някой подкаст и ми каже къде греша, и покаже как създава живот, щом го е разбрал. Той казва, че имат всички парчета от пъзела. Видях го на една среща. Не бях аз, но друг го попита: „Щом имате всички елементи, защо не ги съберете и не направите клетка?“ Отговорът му беше: „От четири години преподавам и ще оставя на по-младите да го направят.“ Абсолютно измъкване! В това положение се намираме. И хората реагират така: Страхотен човек, ще остави славата на други. Просто никой не може да го направи.

  – Клонирането създаване на живот ли е? Какво представлява то в науката?

  – При клонирането се започва с живот, не се създава такъв. Не се създава първоначалната клетка. Вземат се клетки и се правят техни дубликати. Или се взема клетка и в нея се вкарва друга генетична структура, и този геном започва да се дублира. Това може да се прави и се прави при животни. Разбрахме, че Том Брейди (бивш играч от Националната футболна лига на САЩ – бел.прев.) е клонирал кучето си. Имал е куче, което много е обичал, и го е клонирал.

  – Какво мислите за това?

  – Мисля, че предстои да се прави и с хора. Кучето не ме притеснява толкова, но започнем ли да го правим с хора и да създаваме свръхчовешка раса, става притеснително за мен. Интересно е да се разгледа от следния ъгъл. Имаме една оплодена яйцеклетка и изглежда, че тя вече е живот. Тогава Бог поставя дух в нея. Понякога яйцеклетката се разделя на две и получаваме еднояйчни близнаци. Тогава сякаш Бог поставя друг дух в новата яйцеклетка, появила се от първата. Имаме еднояйчни близнаци, всеки от които съдържа Божия дух, който Той влага, за да ги направи по образ Божи. Разглеждайки го по този начин, изглежда, че сякаш Бог поставя дух във физическата оплодена система. Сякаш той влага дух в нея. Какво би направил в една клонирана система? Предполагам, че и в нея ще има дух. Говорим какво може да се направи.

  Ако мога да взема стероиди и да бъда с 10% по-бърз от всеки друг, ще имам огромно преимущество. Ако мога да взема някакъв медикамент и да бъда с 20% по-умен от всекиго, ще имам огромно преимущество. И ще казваме, че е несправедливо. В спорта и състезанията не се допуска. Но може да се направи. Могат да се създадат хора и животни, които са по-усъвършенствани. Малко е плашещо, защото знаем как хората биха използвали нещо такова. Всяка технология има положителни неща. Хора ме питат: „Не се ли боите, че технологията, която разработвате, ще се използва по грешен начин?“ Отговарям: „Да, но това важи за всяка технология.“ Хората са непочтени и трябва да се измисли как да се осъществява контрол, как да не се дава на определени групи и да се дава на други. Но е опасно, да. Както пише в Библията: „Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци…“

  – Все по-видно е какви са човеците, бих казал. Това е голяма промяна, но постиженията в биотехнологиите получават слаба гласност извън вашия специализиран свят. Моето разбиране е, че все повече осъзнаваме нещата, които описвате. Това е нещо, което… Сега съм на 56 години, но още от детските си години знам, че един от уроците от ВСВ е, че расовите теории са неморални, не трябва да се правят такива неща – така ни учеха в училище. А днес изглежда, че има добре финансирани хора, които се опитват да изградят, мразя този термин, господарска раса – хора, които ще са нещо повече от всички останали. Изглежда ми огромен проблем. Или прекалено много си въобразявам?

  – Има сериозни ограничения за тези неща в САЩ, върху държавно финансирани изследвания. Доколкото знам, в Съединените щати не се прави. Но има държави, в които няма такива ограничения и не бих се изненадал вече да имат резултати. Ако можем да клонираме куче, не сме далече от клонирането на хора. Как биха изглеждали те? Могат да се направят идентични с първообраза или малко по-различни. В много отношения ще бъдат свръххора. Едва ли някой би искал да създаде по-слаба раса.

  – Така е.

  – Ще бъдат свръххора. Интересно е. Не работя в тази област, но едва ли сме далеч от това. От тук могат да произлязат множество положителни неща. Например, ако имате дете с генетично заболяване, да отидете при лекаря и той да ви каже: Не се притеснявайте, може да се оправи. Представете си реакцията на родителя: „Ще излекувате детето ми? Детето ми, което има аутизъм? Можете да извадите една част от мозъка, да сложите друга с леко променени нуклеотиди и то ще се оправи?“ „Да, можем да го направим.“ Надеждата, че ще може да се прави, е чудесно усещане. Или жена, която е предразположена към рак на гърдата, каквито има в много семейства… Ужасяващото е, че в днешно време все още режем части от тялото, за да се справим с този проблем, а някои жени го правят и превантивно.

  – Много жени го правят.

  – Да. Огромна е надеждата един ден да можем кажем: „Няма нужда, има друг начин.“ Натам се върви и затова тази област се развива постоянно, за да може да предложи надежда на тези хора. Ще се използват ли постиженията за други промени у хора? Да, може да се злоупотреби с тях, но това важи за много неща. Автомобилът може да е линейка, но може да е и кола, с която бягаш след извършено престъпление. Така е с всичко.

  – Да. Но арестуваме избягалия от местопрестъплението. Разбира се, че всяко нещо може да има двойно приложение, но не мисля, че колективно правим някакво усилие да кажем: „Един момент!“

  – Научната общност прави усилие.

  – Това е добре.

  – Дори в Китай се появи информация за злоупотреба преди около пет-шест години, която научната общност осъди.

  – Каква беше злоупотребата?

  – Операция, при която вземат човешки ембрион и малко изменят генома му, казвайки, че в голяма степен процедурата е като при животните. Но го правят с човек и информацията излезе наяве. Мисля, че китайският професор накрая се озова в затвора. Имаше огромен натиск от научната общност върху тези хора. Имаше американец, който им е сътрудничил, чиято кариера приключи в резултат на това. Познавах го. Свестен човек, но това разруши кариерата му. Мисля, че получи петгодишна забрана за държавно финансиране, което унищожава кариерата на един американски академик. Общността се обяви силно против това. По целия свят.

  – Добре.

  – Цялата биохимична общност. Но само тази злоупотреба е излизала наяве. Дали държави го правят, без да се разбира? Можем само да предполагаме.

  – Да. Еволюцията. Отишли сте до Сейнт Луис, за да чуете за химията в процеса на еволюция. Можете ли да опишете за хора извън вашата област какво представлява теорията за еволюцията, след което и какво смятате за непълно или грешно в нея?

  – Аз предимно говоря за произхода на живота, т.е. преди да се зароди живот. Еволюцията взема първата клетка и пита как от нея се е стигнало до днешното биоразнообразие. Произходът на живота изследва как се е стигнало до първата клетка, наречена ПУОП – последен универсален общ предшественик. Тази клетка е родоначалникът на живота. От нея се развива биоразнообразието, което виждаме днес. Това изследва еволюцията.

  – Приспособявайки се към околната среда.

  – Да. От единия до другия етап е огромно разстояние – от клетката до днешното биоразнообразие. Питаш за еволюцията. Определението за еволюцията се мени постоянно. Когато аз растях, тя включваше естествен подбор и случайни мутации. Случайни мутации и естествен подбор – това учехме в училище. Дарвин говори за естествения подбор и по-малко за мутациите. А двете са двигателите на еволюцията.

  – Естественият подбор, доколкото разбирам, е идеята, че вид организъм развива аномалия, по-подходяща за околната среда, и така се превръща във водещия род?

  – Да, това представлява. Но тук се различават две нива: микроеволюция и макроеволюция. Микроеволюция виждаме със сигурност. Виждаме промени с времето, например в клюна на една птица. Виждаме, например, от нещата, които правим в моята лаборатория, понеже се опитваме да обезвредим супербактерии, промени в бактериите, които ги правят по-резистентни към антибиотици. Вижда се, че при някои антибиотиците вече нямат ефект. Това са много малки пермутации, които могат да се случат. Често се случва следното при бактериите.

  Имаме една бактериална популация, която третираме с антибиотик, но в цялата популация има две бактерии, които имат някаква резистентност. Оцеляват само те двете и започват да се размножават. Затова ни карат да си вземаме докрай антибиотиците, иначе ще оставим най-резистентните бактерии и те ще се превърнат в господстващата популация. Те трябва да бъдат унищожени. Иначе започват да споделят ДНК помежду си. Бактериите са удивителни. Имат едни малки „тръбички“, с които прехвърлят част от своето ДНК на други бактерии. Така се появява нова популация, която е резистентна.

  – Звучи като нещо умишлено.

  – Да. Бактериите са коварни гадини.

  – Но звучи като поведение, което предполага наличие на съзнание.

  – Мнозина казват, че в клетките има съзнание, точно защото реагират на случващото им се. Това е нова концепция. Говорим за съзнание, което е по-различно от нашето, но реагират на околната среда – нещо им се случва и те реагират, опитвайки се да го преодолеят. Така че…

  – Може би „съзнание“ не е точната дума.

  – Да.

  – Но трябва да е нещо в този смисъл.

  – Виждат се малки пермутации, но никога не се вижда т.нар. промени в плана на строеж на тялото (съвкупност от морфологични и анатомични характеристики, общи за членовете на голяма група организми – бел.прев.). Тук се включват много неща, но главното е да има някаква промяна в генетичните мрежи (сложни системи от молекулярни взаимодействия в клетката, които определят кога и как да се „активират“ конкретни гени – бел.прев.).

  Една промяна в плана на строеж на тялото би била например едно безгръбначно да стане гръбначно. Нещо червейоподобно да се сдобие с гръбначен стълб. Не се вижда такова нещо. Има разни хипотези. Хора гледат разни вкаменелости и казват: Това сигурно е предшественик на онова. Но така и не се вижда самата трансформация. Не съм единственият, който го казва. Не го казва само креационистът Джим Тур. Проблемът е…

  – Да уточним – фосилните летописи не подкрепят теорията за еволюцията поне както я дефинирате.

  – Да, не се виждат промени в плана на строеж на тялото. Има малки пермутации, но не се виждат промени в плана на строеж на тялото.

  – В никои фосилни летописи?

  – Има единствено хора, които хипотезират върху вкаменелости. Виждат една вкаменелост тук и една там, и казват: Това трябва да е преходът към онова. И развиват хипотеза. Но не е задължително да е така, просто е хипотеза. Така че не виждаме такава промяна във фосилните летописи. Мнозина не виждат, но други казват, че виждат. Вторите обаче стават все по-малко. Проблемът е, че за да има промяна в плана на строеж на тялото, трябва да има промяна в генетичните мрежи. Те се появяват много рано в живота и представляват един вид „електрическата мрежа“, която движи системата. За организма отрязването дори само на една „жица“ от нея е смъртоносно. Всичко откача. Никога не е имало случай да се „пипа“ в ранните генетични мрежи и да се правят промени. Ако се пипне едно нещо, трябва да се променят много други неща по веригата. Не може с една малка промяна да се промени целият организъм. Няма как да се случи.

  Провеждани са експерименти като този на Ленски (Ричард Ленски – бел.прев.). Той изследва бактерии. Бактериите могат да се размножават на всеки 20 минути. Хората го правят на 20 години, но бактериите – на 20 минути. Затова в един момент може да се почувствате добре, но след няколко часа пак да ви е зле. Бактериите удвояват популацията си на всеки 20 минути. От 1988 г. до ден днешен Ленски изследва размножаването на бактериите и поставянето им под различен стрес, за да разбере какво ще еволюира. Никога не е виждал промяна в плана на строеж на тялото. Една от популациите развива способност да яде цитрат и го коментирахме в подкаст с мой колега биолог. Той каза, че промяната е била в нещо, което бактерията вече е имала и просто е „включила“, т.е. случило се е нещо нормално.

  Във всички случаи няма промени в плана на строеж на тялото. Никога не сме виждали макроеволюцията. А този експеримент е еквивалент на два милиона години промени в популацията на бактериите. Два милиона години и не сме виждали промените, за които говоря. Дори във фосилните летописи не ги виждаме.

  Виждаме Камбрийския взрив. Предполага се, че е случил преди около 540 млн. години. Изведнъж на планетата се появяват множество нови видове, нови форми на живот. Случва се за кратък период преди около 540 млн. години, според фосилните летописи. Не се виждат преходни форми.

  – Просто се появяват?

  – Да. Сякаш Бог ги е създал словом. Сякаш е казал: Нека бъдат тези форми. Взрив на нови форми. Дори твърди еволюционисти като Стивън Гулд казват, че се появяват изведнъж. Той говори за…

  – Това не опровергава ли теорията за еволюцията?

  – Точно така.

  – Ако теорията за еволюцията е вярна, би имало постепенни промени от първичната клетка насам.

  – Няма такива. Затова е измислено т.нар. прекъснато равновесие – всичко се намира в застой и изведнъж се случва промяната и си остава така.

  – Какво значи това?

  – Такова е определението за прекъснато равновесие. Не само аз го критикувам. Левин, Вагнер, Дейвидсън, Ъруин (Майкъл Левин, Гюнтер Вагнер, Ерик Дейвидсън, Дъглас Ъруин – бел.прев.) – всички тези видни биолози казват, че генетичните мрежи не биха позволили промени в плана на строежа на тялото. Така че тук има проблем.

  – Как обясняват Камбрийския взрив?

  – Няма обяснение за него.

  – Това ми изглежда голям препъникамък за вярата в еволюцията.

  – Би трябвало да виждаме непрекъснат преход, ако еволюцията е постепенен процес. Но Камбрийският взрив не ни показва това. Той е една рязка промяна, при която се появяват множество нови видове. Не виждаме нужните промени и си абсолютно прав, разклаща вярата в еволюцията. Виждаме микроеволюция. Затова терминът „еволюция“ е малко плаващ – зависи как се дефинира. Определено виждаме микроеволюция, малки промени във видовете.

  – Но във фосилните летописи няма създаване нови видове чрез еволюция?

  – Тук трябва да внимавам, защото понякога в растенията се наблюдава удвояване на генома (полиплоидизация – процес, при който една клетка или организъм придобива един или повече допълнителни пълни комплекта хромозоми – бел.прев.) по необяснима причина. В този смисъл може да се каже, че се образуват нови видове.

  – Имах предвид сред животните.

  – Ясно. Но не се вижда промяна в плана на строеж на тялото. Не се вижда поява на нови органи, не се вижда едноклетъчен организъм да се превърне в многоклетъчен, което би трябвало да се случва. Би трябвало ПУОП да се превръща в многоклетъчни организми, но не го виждаме. Отново се връщаме към генетичната мрежа, която е като една много сложна електрическа мрежа. Ако се заиграем дори само с един неин елемент… И тя се е образувала много рано. Веднъж сформирана, ако загубиш някой неин елемент, е много сериозно и обикновено е смъртоносно.
  Повтарям, че не го казвам само аз. Някой ще каже: Тур, ти си креационист и затова го казваш. А какво ще кажете за Дейвидсън, Левин, Ъруин, Вагнер? Те са видни фигури, които казват същото. Тези регулаторни генетични мрежи са проблем за теорията.

  – Изглежда, че всички клонят към вашите възгледи, към някакъв вид креационизъм. Ако използваме термина „дизайн“ (от теорията за интелигентния дизайн – бел. прев.), това предполага наличието на „дизайнер“. Как може да има дизайн без дизайнер?

  – Така е. Някои дори казват, че да, изглежда като дизайн, но е невъзможно да е така. Стигат дотам да кажат…

  – Това вече е религиозно вярване. Ако знаят, че нещо е по определен начин, но заемат обратна позиция, си е религиозно вярване, а не наука, нали така?

  – Съгласен съм, и е голям проблем на тази позиция. Колкото повече научаваме за клетката, толкова повече я смятаме за удивителна същност, която определено изглежда като замислена да работи по този начин.

  – Защо възприятията за еволюцията, с които съм израсъл, въпреки че тогава не съм обръщал много внимание, които са поставяни под въпрос и не издържат критика, следствие на натрупаните знания, все още се смята за погрешно да бъдат оспорвани? Не съм гледал вашата страница в Уикипедия, но съм сигурен, че пише, че оспорвате еволюцията.

  – О, да, да, пише го.

  – Разбира се, добро предположение.

  – Произходът на живота е малка тема, сравнена с еволюцията. Еволюцията е свещената крава, не се пипа. Около еволюцията има толкова много неща. Има факултети по еволюционна биология във всеки университет.

  – Разбира се.

  – Не казвам да спрем да преподаваме еволюцията. Казвам, че трябва да преподаваме и проблемите с еволюцията, и да ги изведем на преден план, за да се знае какви са. Всяка година научаваме повече и става по-трудно за еволюцията. Ще получа множество нападки за следното, което ще кажа. Ще има стотици Ютуб клипове, които ще го оспорват. Моите възгледи се възприемат все по-нашироко. Покажете ми молекулярната основа. Защото аз съм химик. Покажете ми на каква молекулярна основа могат да се случат промени в плана на строеж на тялото, защото към момента няма такава. Ако някой знае, да каже. Да ми обясни химията, която създава промените в плана на строеж на тялото. Кой би могъл да го разбере по-добре от мен като химик? Кой ще го разбере по-добре от мен? Със сигурност не биологът, който не говори на ниво химия. Може би ще се появи някой биохимик и ще ми покаже молекулярния път, по който биха се появили промени в плана на строеж на тялото.

  – Никой не се е появил?

  – Разбира се, че не. Никой няма да го направи. Ще направят един куп Ютуб клипове, но няма да седнат с мен да говорят за химията.

  – Въпросът е по-философски, отколкото научен, но се правят такива клипове. Защо е тази съпротива? Ако не споменавате религиозните си вярвания, бих казал, че изглеждате като учен с рационални доводи, основаващи се на обективни данни. Аз бих го сметнал за интересно, но има хора, които ви се ядосват, както се ядосват на всеки, който оспорва парадигмата. Защо, откъде идва това?

  – Нека подчертая нещо. Моят опит показва, че не съм просто обикновен учен. Преди няколко години излязоха данни и аз бях сред 0,001-ия процент от учените с най-големи постижения. Това е H-индексът, който взема броя публикации, броя на цитиранията и т.н. Човек би помислил, че аз би трябвало да мога да разбера. Защо не мога? Първо, защо когато кажа, че не мога, ядосвам толкова хора?

  – Точно това е!

  – Ютубърите веднага се появяват и почват да обясняват нещо, но експертите, докторите на науките в тази област, не излизат да обяснят защо е проблемна позицията ми. Не излизат да ми покажат молекулярния път, за който говоря. Хората, които би трябвало да знаят, не се появяват, а тези, които не знаят или знаят много малко, го правят. Това е проблемът. Защо общността не го прави? И преди са се появявали хора с разни теории, които са били смятани за откачени, и са били опровергавани – доказвали са, че теориите им са безумни.

  – Цялата история на науката е такава.

  – Да. Защо в този случай не се появява никой? Мога да кажа, че част от проблема е, че могат да ти отрежат финансирането и да те изолират от общността.

  – Но защо е така? Не знам много за науката, сигурен съм, че е очевидно, но знам много за лъжите и пропагандата. Когато се натрупат, значи отдолу има нещо, което се пази. Има причина някой да се ядосва на човек, който „отрича еволюцията“, сякаш отричате Холокоста. Превръща се в морално престъпление, в такива рамки го поставят. Защо им пука толкова? Отдолу има нещо много важно, за да го защитават толкова яростно.

  – Съгласен съм, че може би философ би отговорил по-добре. Мислейки за хората, които познавам, първо, те направиха кариерите си около тази тема. Учебниците ни се въртят около еволюцията. Учи се само това. Тя издига хора на властови позиции, знаем го. Плашещо е. В кариерата си съм виждал как нечие финансиране е било орязвано. Виждал съм как служители от два различни федерални института лично идват в кабинета ми за нещо, което не искат да ми напишат в имейл.

  – Моля?

  – Да. И двамата казаха: „Джим, можеш да спреш да пишеш предложения, защото нашият институт никога няма да те финансира.“ Едно мое предложение беше много високо оценено. Обадих се на програмния директор и го попитах: „Какво става? С такава оценка трябваше да ни финансират.“ Той каза: „Не ви ли финансираха?“ Беше шокиран. Някой над него се беше намесил. Дали има търговци на влияние в нашата сфера? Служители на два института ми казаха да спра да пиша предложения.

  – Защото сте оспорвали общоприетото за еволюцията?

  – Да.

  – Боже…

  – Дори заради още по-конкретно нещо. Около 2000 г. подписах изявление, в което думите бяха много внимателно подбрани. Беше ми изпратено по имейл. Знаеш колко бързо преглеждаме пощата си. В имейла пишеше: „Ще се подпишете ли под следното изявление? Ние смятаме, че случайните мутации и естественият подбор са неспособни да обяснят биоразнообразието в живота, следователно са нужни допълнителни изследвания.“ Това е. Не пишеше, че са погрешни, а: Скептични сме към обяснението за появата на биоразнообразието, основателно е да има допълнителни изследвания. Учените винаги казват, че нещо се нуждае от допълнително изследване.

  – Така и трябва да бъде.

  – Така си изкарваме хляба. Не казваме: Това вече е разгадано, вземете си парите. Така че винаги го казваме. И понеже подписах това заявление, започнаха спънките. През 2005 година… Никога не съм бил номиниран за Националната академия на науките. За там някой трябва да те номинира. Двама мои колеги, които членуваха в Националната академия на науките, трябваше да ме номинират. Единият беше Нобелов лауреат. Другият не беше, но членуваше в НАН. Да уточня за зрителите, че не става въпрос за Рик Смоли. Той беше Нобелов лауреат и добър мой приятел, но не става въпрос за него, а за други двама. Казаха ми: „Джим, няма да влезеш в Националната академия на науките, защото си подписал онова заявление.“ Попитах: „За какво говорите? Онова, което ми изпратиха по имейл и питаха дали съм съгласен с него, и аз просто се съгласих?“„

  – Кой не би се съгласил?

  – Тогава казах на Нобеловия лауреат и на другия ми колега: „Заслужил съм не по-малко от всеки друг в Академията.“ А Нобеловият лауреат каза: „Не, Джим, не си заслужил колкото другите, а два пъти повече, но няма да влезеш.“ Два пъти повече. Така че такива неща се случват. Сега съм в Националната академия по инженерство.

  – Заради онова заявление?

  – Да. Попитах ги: „Кое в заявлението не одобрявате?“ И двамата не знаеха какво пише в заявлението. Казах им: „Прочетете го и да го обсъдим после.“ Срещнахме се пак и казаха: „Формулирано е внимателно.“ Отговорих: „Ами да, иначе нямаше да го подпиша!“ Но казаха: „Но това заявление се използва, за да набутат креационизма в училищата.“ Отговорих: „Това няма нищо общо с мен!“

  – Боже, живеете моя живот! Да, знам за какво говорите. „Тези думи са били използвани от други хора за нещо лошо, следователно връзката ви с тях доказва връзката ви с лошите хора.“ Да, случвало ми се е. Слушам всичко и си мисля, без да разбирам подробностите: Тук се крие нещо голямо. Можем да съдим за важността на нещо по реакциите на хората. „Трябва да потиснем тази идея!“ Това не значи, че тя е правилна, но тогава аз искам да разбера каква е, защото провокира силна реакция. Май не съм чувал много идеи, които да провокират реакцията, която описвате. Удивително е! Пак да кажа, кара те да мислиш, че под всичко се крие нещо по-голямо дори от въпроса с финансирането. Може би ако макроеволюцията, както я разбираме, не обяснява какво виждаме, значи вероятно има създател. Може би проблемът е, че сочи към Бог.

  – Възможно е да е големият проблем. И имам с какво да подкрепя тази теза. Когато някои хора гледат мои клипове, в които разбивам хипотезите за произхода на живота и оспорвам теорията за еволюцията, след това ми пишат: „Изоставих вярата си заради нещата, които учих в гимназията и в колежа. Но сега чувам какво казвате Вие и осъзнавам, че учените нямат понятие какво се е случило. Затова се връщам към вярата.“ Мнозина ми пишат, че са чули какво казвам и се връщат към вярата.

  – От това, което казахте току-що, възможно ли е еволюцията, както я преподават в училище от сто години, да е използвана като оръжие срещу религиозната вяра?

  – Със сигурност е използвана като оръжие. Не мисля, че повечето учени тръгват с такова намерение.

  – Да, вероятно. Едва ли Дарвин е целял да събори християнството, когато е писал някой от своите трудове. Всъщност не знам, може и да го е целял. Но на практика трудовете му сякаш се използват така.

  – Изглежда, че повеждат хора по друг път. Ще кажа, че едни от хората, които са ме нападали в университета, са биолозите. Например, веднъж студенти ми казаха, че еди-коя си биоложка ме критикува. Отговорих им: „Кажете й, че ще се радвам да изляза на дебат срещу нея, за да ми обясни кое от казаното от мен я притеснява.“ И тя спря да говори срещу мен. Когато се стигне дотам, не мисля, че могат да защитят позицията си. Наистина, ако нямаме молекулярна основа да го потвърди, ако нямаме молекулярно обяснение… Ако летите на 10 хил. м. височина над Ню Йорк, да, ще видите някакви структури. Но за да разберете как е изграден градът, трябва да разгледате цялата му инфраструктура. Трябва да имаме химическо разбиране на еволюцията. Но не ми дават такова. Така разбирам, че има проблем.

  – Странното е, че наказват вас за това. Не бих казал, че вината е ваша. Задавате прост въпрос: Можете ли да ми дадете химическата основа на теорията, която смятате за вярна? Не могат, но вие излизате виновен?

  – Да, този въпрос разбунва кошера. Цялата кариера на тези хора е изградена около еволюцията.

  – Много пъти съм имал глупави убеждения, но щом разбереш, че грешиш, признаваш го и продължаваш напред. Не разбирам защо се държиш за нещо, което не можеш да защитиш?

  – Ти си различен.

  – Повечето хора биха го сметнали за логично, нали?

  – Не. Мисля, че хората постоянно живеят в лъжи. Просто си карат така. Но в този случай мисля, че е голям проблем. Да видим какво ще каже общността, дали ще се появи някой да ми обясни за регулаторните генетични мрежи, за молекулярната основа и как се случват промените в плана на строеж на тялото. Уж би трябвало да се появи някой. Просто трябва да се появи и да обясни на мен. Не в подкаст, където никой няма да оспорва, а на мен. Да извади една дъска и да започне да ми го чертае. Да ми покаже химията. Никой не иска да го направи. Предизвиквам изследователите на произхода на живота. Не искат и да доближат някоя дъска. „Не ми трябва, просто ще обясня.“ Не, покажи ми науката зад това. За всичко, свързано с химия, отиваш до дъска и рисуваш молекули. Това е езикът, на който химиците говорим. Но не искат да го използват.

  – Не, използват езика на цензурата и изолацията, за да ви заглушат. Пак познат модел. На практика описвате неразгадана мистерия, защото никой не може да каже как се е родила Земята, как се е зародил животът и защо днес имаме толкова много форми на живот. Твърдят, че не е мистерия, но вие показвате, че е. Какви са другите неща, които не знаем? Вие споменахте за нещата, които се приемат от учените за истина, но кои са големите „дупки“? Знаем ли защо спим? Винаги съм се чудил.

  – Ще повторя, че не съм биолог, но съм чел изследвания по темата. Например, DARPA (американска служба към Министерството на отбраната, която разработва нови технологии за националната сигурност – бел.прев.) прави изследвания, целящи да се измисли как войниците да не трябва да спят. Оказва се, че безсънието води до загуба на дълготрайната памет. Сънят подсилва голяма част от паметта ни. Затова в началото на разговора казах, че когато ти говоря, при теб се случва електрически процес, получаваш едно „електрическо“ разбиране какво казвам, с което започва синтезиране на протеини. Образуват се протеини, които пазят спомените от казаното. После, когато заспиш, протеините образуват здрави невронни връзки в мозъка, чрез които може до края на живота си да помниш този разговор – „Ей, имаше един химик преди 20 години и още помня какво ми каза.“ Образува се една мрежа от здрави невронни връзки. Тя се губи, когато не спим, губи се способността за запомняне.

  Така че сънят укрепва разни неща и въобще при него се случва много. Има експерти в тази област, които го разбират много по-добре от мен. Понякога говоря с такива и е много интересно, например темата с мозъчните вълни. Когато започнем да заспиваме, преминаваме през различни вълни. Но когато вече заспим, всичко започва да работи в унисон, да резонира в унисон. Нямаме подробно обяснение какво точно се случва.

  – Има ли нещо друго у човека или природата, за което си казвате, че би трябвало да го разбираме, но не знаем нищо?

  – В природните системи? Виждам много неща в природата, които не разбирам. Целостта на анатомията, дори анатомията на една клетка, е нещо, върху което размишлявам непрекъснато. Как работи това нещо? Как се изгражда такава структура? Всяко нещо в биологията е удивително и не можем да го имитираме. Мога да опитам да имитирам материала, от който е направена тази маса, да го направя от композит от пластмаса, да речем найлон и въглеродни нанотръби, за да бъде много силен. Мога да направя заместващ материал. Но структурата на масата… Никой не може да проумее колко е удивителна. Знаем какво представлява – едни въглехидратни нишки, вплетени помежду си. Това е биология. Там се крият големи мистерии. Имаме курсове, учебници, разбираме много, но много повече не разбираме. Относно човешкия опит, например, познато ли ти е чувството някой да седи зад теб и да те гледа?

  – Да.

  – И го усещаш как те гледа. Обясняват, че сме го придобили, за да усещаме като ни дебне хищник и да бягаме. Добре, щом искате така да го обясните, но това не ми казва как точно се случва. Как нещо зад мен, което не виждам, не чувам и не усещам, намира се на 20 метра разстояние, знам, че ме гледа? Изпитвам нужда да се обърна и да видя какво става. Такива феномени са трудни за разбиране. Мога ли да манипулирам нещо само с ума си? Защо, когато на дете му се случи нещо, майка му го усеща? „Детето ми страда.“ „Никой нищо не е казал. Обадило ли ти се е?“ „Не, просто знам, че става нещо.“ Как една майка го знае? Има много феномени, които не разбираме. Дори в сферата на науката.

  Науката ни казва, че 70-90% от всичката енергия и материя са тъмна енергия и тъмна материя. Ето какво значи това. Да вземем електромагнитния спектър. Човешкото око възприема много малка част от него, която е видимият спектър – от 400 до около 750 нанометра. В този тесен диапазон е видимата за нас светлина. Целият електромагнитен спектър е много по-широк. Започва с гама-лъчи, рентгенови лъчи, ултравиолетови лъчи, след което идва видимата за нас част. После са близките инфрачервени лъчи, инфрачервените лъчи, микровълните и радиовълните. Тези извън видимия спектър можем да засечем, но не можем да видим. Ако някой си мисли, че знае какво се случва около него, не, не знае. Възприемаме много малка част, останалата засичаме с инструменти. Например, ако на масата сложа радио, включа го и започне да се чува музика, вълните, които удрят радиото, удрят и мен. Аз не ги усещам, но радиото ги засича.

  Днес можем да засечем неща, които хората преди 500 години не са могли. Но има цял един вид материя и енергия, наречени „тъмна материя“ и „тъмна енергия“, които не можем да засечем – не само с физическите си тела, нямаме и инструментите. Затова ги наричаме „тъмни“. Някой може да попита: Откъде знаем, че съществуват? Заради влиянието им. Измерват се материята и енергията, които би трябвало да са се образували при създаването на Вселената, при Големия взрив, и се оказва, че голяма част от тях липсват. Тези липсващи части са наречени „тъмна енергия“ и „тъмна материя“. Някой ден може да се сдобием с инструмент, който да засича тъмната материя, но днес нямаме такъв. Един ден ще можем да я засечем. Всяка година се правят открития в областта на тъмната енергия. Може един ден да можем да я използваме като енергия за нашия свят.

  Има много неща, които като учени не разбираме. Много повече неща не разбираме, отколкото разбираме. В много отношения дори не знаем как да попитаме защо не разбираме едно нещо, понеже не знаем, че го има. Защо имаме фина настройка на Вселената (концепция, според която фундаменталните физични константи и първоначалните условия в космоса са настроени в тесен диапазон, който позволява съществуването на живот – бел.прев.)? Защо фундаменталните константи (универсални числа, които не се променят във времето или пространството и са заложени в основните природни закони – бел.прев.) имат тези стойности? Ако дори малко изменим диполния момент на водата… Диполният момент ни показва колко силно електроните са се струпали в единия край на молекулата на водата. Ако дори малко изменим това, няма да има живот.
  Всичко е фино настроено, за да има живот. Как са станали всички тези фини настройки, за да има живот? Човек би си помислил, че някой го е проектирал по този начин. Всичко в тази вселена е фино настроено за живота. Например, че сме на планета, която има атмосфера и можем да дишаме. Засега не знаем да има друга такава планета. Можем да погледнем нагоре и да видим небесата. Можем да гледаме през атмосферата и да виждаме небесата. Намираме се на уникално място. Защо фундаменталните константи имат своите стойности? Кой ги е направил фундаментални константи? Защо има едни и същи константи в цялата вселена? Накъдето и да погледнем във вселената, периодичната таблица на химичните елементи е една и съща. Защо?

  – Такива въпроси ли ви насочиха към Бог? Или подсилиха вярата ви?

  – Много по-лесно се насочих към Бог. Познах Бога на 18 години. Тогава не мислих за клетъчни структури и други такива неща, всъщност в главата ми бяха жени.

  – Помня как е.

  – Но имах едно преживяване. Аз съм от светско еврейско семейство. Един човек ми разказа за християнството и нещо ме порази. Особено, когато прочете следния стих: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“ Казах: „Аз не съм грешник. Не съм убил никого, не съм ограбвал банка.“ Светските евреи не гледат на малките неща като на грехове. Християните смятат, че съгрешават всяка секунда. Живеех си в блажено невежество за тези неща. После въпросният човек прочете Матей 5:28, където се казва: „А Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ Това ме порази. Човек ще попита защо. Не знам. Но знам, че когато Иисус говори на някого, думите Му имат огромна сила. Просто ме поразиха.

  По онова време бях пристрастен към порнографията. Тогава нямаше интернет, беше 1977 г. Намирах списания, докато работех на бензиностанции край Ню Йорк. Чистех тоалетните и паркингите – правил съм и такива неща. Но бях пристрастен към порнографията. Четенето на Библията ми показа греховете ми. Онзи човек ме запозна с Евангелието и после постоянно мислех върху него. Два месеца след това бях сам в стаята си, застанах на колене и дори не знаех защо. Евреите се молим прави, никога не бях заставал на колене. Бях виждал християни да се молят седнали. Застанах на колене и казах: „Господи, прости ми, че съгреших.“ Сякаш частица от Бог падна върху мен и теглото, което носех като грешник, просто изчезна.
  Изведнъж от дясната ми страна видях да седи Иисус. Обърнах се към него както бях на колене. Забих лице в пода и започнах неконтролируемо да плача, защото върху мен се изливаше любов. Нямаше никакво осъждане на греховете ми. Нямаше нито порицание, нито заплахи, само любов. Преди това не ми се беше случвало нищо такова, не ми се е случвало и оттогава. Беше 7 ноември 1977 г. Беше уникален ден в живота ми. Дори не знам колко време съм бил на пода. Станах, избърсах сълзите си и не можех да спра да мисля за Исус. Едно еврейско момче мисли за Иисус.

  След това постоянно сънувах един сън. В него разказвах на някакви хора за Иисус. Беше странно – еврейско момче сънува, че разказва на хора за Иисус. Тогава не знаех, че е бил пророчески сън. Бог ми показваше какъв ще бъде животът ми – ще разказвам на всички за Иисус. Ако мине седмица, без да поведа някого към Иисус, без да го поведа към Христовата вяра и Неговото възкресение, за мен е пропиляна седмица. Това е животът ми – да разказвам на хората за Иисус. Даде ми го в сън, когато бях на 18 години. Тогава не казах на никого, щяха да ме помислят за луд.

  Две седмици след това човекът, от когото започна всичко, ме попита: „Джим, носиш ли Иисус в сърцето си?“ Отговорих: „Мисля, че да. Защо питаш?“ Каза: „От седмици не си спрял да се усмихваш. Има нещо различно в теб.“ Отговорих: „Чувствам се различно. Сега искам да съм близо до Бога. Никога не съм се чувствал така.“ Като евреин не бях така и никога не се бях чувствал близо до Бога. Каза: „Ще останеш близо до Него, ако четеш всеки ден Библията. В противен случай – не.“ Чета я всеки ден в продължение на 47 години. Започнах с джобните книжки с притчи и псалми от Новия завет. След две години вече четях нормалната Библия. Чета от Битие до Откровение и започвам отначало. Не бързам. Мога по цели дни да прекарвам в четене на няколко пасажа, ако усещам, че Бог ми говори. Благоговея пред Словото.

  Моята пристрастеност към порнографията изчезна в онзи ден. Днес имам други проблеми, но чрез онзи проблем Той показа греха ми и го прекърши, като ми показа Своята сила и избавление. Прекърши го. Нищо не може да се сравни с избавлението от грях. Все плачем на Бог да ни помогне с това или онова в живота ни, но нищо не може да се сравни с избавлението от грях. Нищо не може да се сравни с него. Някой може да се опита да го обясни. Аз знам как се преобърна животът ми.

  – Какво каза семейството ви?

  – Семейството ми е еврейско. Веднага казах какво ми се случи. Родителите ми не казаха почти нищо. По-късно разбрах, че не са били доволни, но са смятали, че е краткотрайно увлечение, което ще отмине. Имам по-големи брат и сестра, които са имали някакви увлечения, и родителите ми са смятали, че е нещо такова. Но не отмина. Година и половина след това се преместих в къща с девет други християнски момчета. Тя беше на свещеника на университета. Майка ми дойде в къщата, искаше да види какво става. Заведох я на църква, а тя плачеше през цялото време. Казах й: „Тези неща май много те докоснаха, плачеше през цялото време.“ Тя каза: „За теб плача!“ Една нюйоркска майка еврейка. Попитах: „Защо?“ Отговори: „Защото си тук.“ Попитах я: „Че къде да бъда в неделя следобед?“ Отговори: „На плажа, като всеки нормален човек.“ Това е майката.

  – Но звучи широкоскроена, отишла е с теб.

  – Така е. Казах й: „Защо не прочетеш Новия завет и да разбереш защо съм така?“ Направи го. Майка ми много обичаше да чете книги. Постоянно го правеше. Просто обожаваше книги. Отбелязваше си неща, четеше много внимателно. Прочете целия Нов завет, което малко християни правят. Започна го и го прочете.

  – И какво каза?

  – Каза: „Не ги виня, че са убили Иисус! За кого се е мислил? Някакъв 30-годишен мъж, който обикаля и казва на едни хора, че са като варосани гробници, а те са посветили живота си да помагат на други. Нарича ги „варосани гробници“ и ги хока. Те помагат на хората, а той ги хока. Разбира се, че някой ще го убие за нещо такова.“

  – Всъщност е стигнала до нещо дълбоко и истинско.

  – Да, ще те убият, ако надигнеш глас. Нали същото обсъждаме тук?

  – Да!

  – Казах й: „Добре, прочети Стария завет.“ Повечето евреи не са чели Стария завет. И те са като християните и не си четат свещените книги. Прочете целия Стар завет – от началото до края.

  – Удивително!

  – Попитах я какво мисли. Каза: „Постоянно ни е предупреждавал, казвал е какво ще ни се случи. И всичко се е случило точно както е казал. Заслужили сме си го.“ Приятелите ми евреи не понасят като казвам това, но аз само предавам какво е казала майка ми. Понеже е починала, не могат да я нападат, но това каза. Каза: „Заслужили сме си го. Предупреждавал ни е постоянно.“

  – Пророците са силно критични към своите народи.

  – Много. Затова ги убиват.

  – Точно така.

  – Затова ги убиват. В Лука, глава 11, един от законниците отива при Иисус и му казва, че когато напада фарисеите, обижда и законниците. Обидата е нещо сериозно. Но Иисус не казва: Съжалявам, не съм искал да ви обидя. Казва: Вие, законниците, сте отговорни за смъртта на всички пророци – от Авел до Захария. Все едно ние да кажем „от началото до края“. Иисус критикува начина, по който законниците тълкуват текстовете, и казва: Отговорни сте за смъртта на всички пророци. Така подхожда Иисус. И пита: Кого не сте убили?

  – Да.

  – Не е угодничил. Така че така ми отговори майка ми. Но после ми каза: „Ще имаш големи проблеми с твоите деца. Ако ги учиш на тези религиозни неща, ще имаш големи проблеми.“ Голямата ми дъщеря беше на 15 години, когато веднъж родителите ми дойдоха на гости и майка ми прекара два часа в разговори с дъщеря ми в стаята й. Майка ми често вършеше доброволен труд за Сдружението за психично здраве и много й се удаваше да говори с хора, особено млади. Те много обичаха да разговарят с майка ми. След два часа се появи и каза: „Ама каква дъщеря имаш!“ След това започна отново да чете Библията. Освен нея четеше и „Случаят Христос“, и „Молитвеник“ на изд. „Интерварсити“, с които не знаех как се е сдобила.
  Обикновено се чувахме всяка неделя. Един ден ми се обади сутринта и каза: „Джими, няма да повярваш какво стана! Вече вярвам, че Иисус е син Божий!“ Казах: „Моля?“ Тя: „Той е син Божий. Четох за разпъването, Той трябва да е Бог! Само Бог може да премине през всичко това. Иисус трябва да е син Божий.“ Беше много развълнувана. Следващата седмица се обади и каза: „Джими, всичко може да се намери в Библията!“ Питах я: „Какво намери?“ Каза, че там пише: „Съпрузи, обичайте жената на младостта си.“

  – Това е най-хубавото нещо.

  – Да. Казах й: „Кажи го на татко.“ Тя беше на високоговорител, родителите ми винаги така се обаждаха. Баща ми беше евреин от Ню Йорк. Казах: „Кажи го на татко.“ А той ме чуваше и в същия момент каза: „Това го знам!“ Майка ми се обърна към Господа и баща ми я водеше на църква. Тя дори се покръсти.

  – Баща ви я е водел на църква?

  – Да, обичаше жена си.

  – Имали сте широкоскроени родители.

  – Много. Бяха много добри родители. Водеше я на църква. Понякога оставаше с нея, друг път я оставяше и после я вземаше. Тя се покръсти в Атлантическия океан.

  – Какво мислеха приятелите й?

  – Казваше си го, не го е крила. Беше открита. Както аз си казвам. Каквото искат да си мислят. Помня как веднъж братовчед ми каза: „Не може да правиш така, ти си евреин!“ Не съм се замислял дали ми е позволено.

  – Забавно е.

  – 45 години се молех за баща си. Толкова пъти съм му говорил за Евангелието. Чел съм му цялото Евангелие от Йоан за период от около пет дни. Заспивал е само два пъти, докато му го чета. Беше добър човек, слушаше ме, заспиваше понякога, но като се събудеше, започвах отново. На смъртното му ложе го попитах: „Татко, може ли да…“ Той знаеше, че умира. Беше с всичкия си, но тялото му отслабваше, беше на 94 години. Попитах го: „Може ли пак да ти кажа защо вярата ми значи толкова много за мен?“ Каза: „Не искам да слушам.“ Беше любезен, но не искаше.

  Същата нощ дойде една медицинска сестра от Ямайка. Бяхме наели медицинска сестра просто да е край него през нощта. Същата нощ тя си е говорила с него. Казала му е: „Виждам снимка на съпругата ви. Искате ли да сте с нея? Можете да бъдете. Можете да приемете Иисус, искате го.“ Каза, че е кимнал, извикала е друга медицинска сестра и тримата са се държали за ръце. Молили са се с него и в един момент той е протегнал ръце към небесата и цялата стая се е променила. Тогава е приел Бога. Цялото му отношение към живота се е променило там. Сестра ми е видяла всичко и е била изумена. Почина четири дни по-късно. 45 години се молих за него и накрая той позна Бога.

  – Невероятно!

  – Никой не може да ми каже, че това не работи. Благата вест не е измама. Виждам го постоянно. Казах ти как всяка седмица виждам някой да приема Бога. Всеки ден се занимавам с четения на Библията, започвайки с Евангелието от Йоан. Бавно, протяжно, карам хората да четат два пъти всеки стих, да го разделят на части и да размишляват върху него. „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ „Прочети го отново.“ „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ „Раздели го на части. Представи си какво е било в началото – преди да го е имало времето и всичко друго.“
  „В началото бе Словото.“ Словото е информация. Всичко започва с информацията. Не можеш да създадеш клетка без информационния код. Всяко нещо трябва да съдържа информация. Имало е информационен код, ДНК, в жълъда, от който е израсло дървото, от което е направена тази маса. Информацията е необходимо условие за съществуването на всичко. „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ „Словото бе Бог.“ Следващият стих продължава така: „То в началото беше у Бога.“

  После Словото е описано като нещо одухотворено. Стих 14 направо те отвява: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ Видели сме Словото, което е станало плът. Словото, информацията, която е Бог, приема човешка плът. Пише го.

  В Библията пише, че никой не може да види Бога и да остане жив. Което е логично. Поглеждаш и виждаш една огромна вселена. Ако погледнем през телескопа „Джеймс Уеб“, ще видим цветове навсякъде. Всеки един е една галактика. Същият Бог е създал цялото молекулярно ниво, за да имаме живот. После и атомите, от каквито се състоят молекулите. После и субатомните частици, от каквито се състоят атомите. После и различните измерения. Той е създал всичко това. Нищо чудно, че не можем да Го видим. Той обитава непристъпна светлина. Но казва: Искам да обитавам сред тях. В Евреи, втора глава, се казва: „И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото…“ Удивително! Приел е плът и кръв, защото ние сме плът и кръв.

  Понякога у дома приемаме болни от рак, защото живеем близо до голям онкологичен център – излиза им скъпо да останат на хотел за три-шест месеца, докато им текат процедурите. Понякога дете е на химиотерапия и губи косата си като възрастен човек. Тогава майка му или баща му си бръсне главата в солидарност с детето, което повишава настроението му. Казват му: Всички сме заедно в това. Същото прави Исус – приема плът и кръв в знак на солидарност с нас. Казва: Ако дойдат като възрастни, ще Ме усетят – ще се родя сред тях. Когато някой се роди сред нас, не се страхуваме от него. Затова Той се ражда сред нас и ни учи как да имаме връзка с Бог. Не е нужно да сте монаси, просто живейте сред своите. Станете рано, излезте навън и се радвайте на Бога.

  И как само Иисус е обичал Писанията, цитирайки ги постоянно! Демонстрирал ни е силата им. Това не е измама, постоянно виждам как се променят животи, когато хора приемат Бога. Браковете им се променят, децата им се променят… Пишат ми година-две след това: „Отново се събрах със съпругата си и децата ми се промениха.“ Тази седмица ми писа човек: „Със сина ми ще се покръстваме. Вие ме поведохте към Бог преди една година. 13-годишният ми син, който присъстваше на разговора ни по Zoom, ще се покръсти с мен.“ Постоянно променя животи. Евангелието не е измама, истина е! Всяка дума в Писанията е истина. Аз съм публичното доказателство за това. Виждам как всичко се потвърждава.

  – Усещате ли нещо да се случва в страната или света, което да ускорява този процес на по-голяма осъзнатост за Бога?

  – Да, смятам, че има по-голяма осъзнатост за Бога. Виждам, че нещо ускорява този процес. Наистина. Питат ме: „Какво е да работиш със студенти?“ Влязох в университета на 18 години и никога не съм си тръгвал. От 18-годишен обикалям колежи – вече близо 50 години. Там е моето място. И през цялото време съм виждал студенти. Евангелието се възприема от студентите по един и същи начин. Има голяма бъркотия по света, но винаги е било така. Питайте корейците какво е било при тях преди 70 години (по време на Корейската война – бел.прев.). Голяма каша. Светът винаги е бил бъркотия. Но да, много се говори за Бог. Мисля, че дори науката все повече започва да сочи към Бог. Вижте само какви създания сме. Как се прави нещо такова? А днес вече знаем толкова много. В миналото клетката се е смятала просто за протоплазма. Днес знаем, че е една сложна фабрика със сложно проектирани системи. Как се прави това? Удивително е.

  – Значи колкото повече научавате, толкова по-малко знаете и толкова повече сочите към Създателя?

  – Да, мисля, че е точно така – колкото повече научаваш, толкова повече разбираш, че не знаеш. И за мен това сочи към Създателя. Постоянно. По цял ден си седя в кабинета и се занимавам с химия – чета нещо, пиша нещо. Взирам се в нещо и си мисля: „Боже, как го правиш?“ Синът ми, с когото се запозна, беше на три години, когато ми каза… Конструирахме един синтетичен мозък. Вземахме молекули в разбъркан ред и им подавахме електрически импулси, с цел мозъкът да изпълни някаква функция, която искахме да изпълнява. Опитвахме се да направим прости логически порти (основен елемент на всяка цифрова електронна схема, който изпълнява логическа операция при един или повече входни сигнали, за да възпроизведе един изходен – бел.прев.). Един ден седях в кухнята и се чудех как да го направим, а синът ми се появи тичайки към мен. Казах си: „Боже, как правиш такова създание? Пълно с движение, действие, разбиране, осъзнатост, съзнание.“ Аз се опитвам да направя проста логическа порта и не мога. Как се прави?

  Не знаем какви са схемите на свързване на молекулите в мозъка ни или на невроните, но ги използваме постоянно. В компютърния чип всяко нещо е поставено на точното му място. Трябва да се знае къде да бъде. Използваме мозъците си постоянно, но нямаме карта на връзките в тях. Удивително е. Гледам живота и му се удивлявам.

  Правил съм следното: седя навън и чакам да дойдат комари. Те имат миниатюрен мозък, но им позволява да летят координирано. Аз излъчвам нещо, което ги привлича. Щом ме ухапят, отлитат и викат приятелите си, а после заедно идват на същото място. Имат страшно много сензори. Едните отделят много малко количество феромони – малките органични молекули, които се отделят, за да привличат, – които се улавят от другите чрез удивителните им сензори, и така комарите се струпват на едно място. Как се прави такова нещо? Нужен е генетичен код, информация за всяко от тези неща.
  Не можете да ми казвате, че няма Бог! Кой би го разбирал по-добре от мен? Наистина! Не се хваля, просто разбирам молекулярното ниво не по-зле от всеки специалист в тази област. Ако някой разбира нещо, и аз би трябвало да го разбера. Светът е просто удивителен! Затова казвам: „Боже, ти си удивителен!“ Как се прави нещо такова? И позволява на учените да изследваме всяка частица от творението Му и да се вълнуваме от това.

  – Не мога да повярвам, че преподавате в университет. Удивително! Чудесен знак.

  – Обожавам преподаването. Обожавам да преподавам дори базова органична химия. Харесва ми да поемам студентите от самото начало. Все едно да заведа някого при Големия каньон – аз съм го виждал много пъти, но другият го вижда за пръв път. Искам да видя изражението на лицето му. Същото е с преподаването на органична химия: Нека ви покажа какво могат тези органични молекули. Нека ви покажа как можете да погледнете една структура и да предвидите какво ще се случи, ако съберете две молекули и знаете техните свойства, знаете защо протича реакция, знаете защо тя е бърза или бавна, или защо е експлозивна. Студентите учат всичко това. Учат как работят дезодорантите, защо дадени химикали правят определени неща, защо дървото има определена структура, защо като си вдигнете крака от килима нишките се изправят обратно. Защо се изправят, а не остават легнали, след като ги настъпите? Обичам да обяснявам тези неща и просто да отварям света за студентите. За мен е много вълнуващо.

  – Проф. Джеймс Тур, много ви благодаря.

  – Аз ти благодаря.

  .

  Източник: „Гласове“

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Интервюто в оригинал: World-Leading Scientist on the Evolution Myth, Super Humans, Genetic Engineering & Origin of Life

  .

  .

• Още разсекретени разговори между Путин и Джордж У. Буш

  .

  В края на миналата година САЩ публикуваха разсекретени стенограми на лични разговори и телефонни обаждания между Владимир Путин и Джордж У. Буш. Документите бяха публикувани от National Security Archive (Националния архив по сигурността) към университета „Джордж Уошингтън“. Тези документи бяха оповестени в резултат на съдебно дело по Закона за свобода на информацията (FOIA) и обхващат периода от 2001 до 2008 г. Днес към публикуваните преди документи се добавиха нови.

  Следва връзка към миналогодишните текстове – линк1.

  А ето и към днешните – линк2.

  .

  Тези документи не просто разкриват дипломатически реплики — те показват как се ражда недоверието, как се руши надеждата и как се оформя геополитическата буря, която днес наричаме „новата студена война“.

  По-долу са десет ключови прозрения според ИИ (Copilot)

  # 1. Путин и Буш са били много по-близки, отколкото се смята днес
  Документите показват:

  – Путин е говорил с Буш като партньор, не като противник.
  – Буш е вярвал, че Путин е човек, с когото може да се „работи“.
  – И двамата са се опитвали да изградят лично доверие.

  Това контрастира рязко с днешната картина.

  –

  # 2. Путин е предупреждавал за НАТО още от самото начало
  Още в ранните разговори:

  – Путин казва, че разширяването на НАТО е заплаха за Русия.
  – Той настоява, че Украйна и Грузия са „червени линии“.
  – Буш не приема това и настоява, че всяка държава има право да избира сама.

  Това е ключово, защото показва, че конфликтът около Украйна не започва през 2014 или 2022 г., а много по-рано.

  –

  # 3. Путин е искал Русия да бъде част от „Запада“
  Това е най-изненадващото.

  В няколко разговора Путин:

  – предлага по-тясно сътрудничество с НАТО;
  – говори за влизане в западни структури;
  – настоява, че Русия и САЩ имат „общи интереси“.

  Това е напълно различно от днешната му реторика.

  –

  # 4. Буш е подценил Путин
  Документите показват, че:

  – Буш е вярвал, че Путин е „прагматик“;
  – смятал е, че може да го „вкара в западната система“;
  – не е разбрал колко дълбоко Путин мисли в категориите „сфера на влияние“ и „историческа мисия“.

  Това е важен урок за американската външна политика.

  –

  # 5. Путин е бил обсебен от Чечения и тероризма
  В почти всеки разговор:

  – Путин говори за „ислямски тероризъм“;
  – сравнява чеченците с Ал Кайда;
  – настоява, че Русия и САЩ трябва да са „в един лагер“.

  Това е начинът, по който той се опитва да легитимира собствените си вътрешни репресии.

  –

  # 6. Путин е настоявал, че Украйна е „изкуствена държава“
  Това е едно от най-важните разкрития.

  Още в началото на 2000-те:

  – Путин казва, че Украйна е „исторически част от Русия“;
  – твърди, че украинската идентичност е „създадена от болшевиките“;
  – предупреждава, че Украйна в НАТО е „неприемлива“.

  Това показва, че идеологията му не е нова — тя е последователна.

  –

  # 7. Буш е опитвал да го убеди, че демокрацията е пътят напред
  Буш многократно:

  – настоява за свободни медии;
  – говори за независими съдилища;
  – предупреждава за авторитарни тенденции.

  Путин отговаря уклончиво или агресивно.

  –

  # 8. И двамата са се опитвали да манипулират другия
  Това е най-човешката част.

  – Путин използва лични истории, за да печели доверие.
  – Буш използва религиозен език („виждам душата ти“).
  – И двамата се опитват да изглеждат по-открити, отколкото са.

  –

  # 9. Документите показват как се е разпаднало доверието
  Постепенно:

  – Путин става по-подозрителен;
  – Буш става по-настойчив;
  – разговорите стават по-напрегнати;
  – темите за демокрация и НАТО стават токсични.

  Това е началото на днешната конфронтация.

  –

  # 10. Най-интересното: Путин е бил много по-рационален, отколкото го представят днес
  Документите показват човек, който:

  – мисли стратегически;
  – планира дългосрочно;
  – вижда света като игра на сфери на влияние;
  – не вярва в либералния международен ред.

  .

• Коледният празник на духа, традициите и общността в Бостън

  .

  С много вълнение, усмивки и празнично настроение нашето училище събра деца, родители, учители и приятели на традиционния зимен концерт „Зимни и коледни забави“ в историческата Мелроуз Мемориъл Хол в предградията на Бостън. Вечерта беше истинско тържество на българската Коледа, изпълнено с музика, стихове, танци и споделена топлина, която ни връща към корените и ни обединява.

  .

  

  

  .

  Концертът беше открит с топли думи на водещата Снежана Йовчева, която приветства всички гости и благодари за подкрепата към училището и децата. Академичният директор Силвия Михалева и представителите на Родителската организация, Венета Андреев и Виктория Анастасия също приветстваха гостите и изказаха специално признание към всички родители доброволци, които с много труд и любов превърнаха вечерта в истинско коледно вълшебство. Благодарение на тях празникът оживя в една красива и уютна атмосфера.

  .

  

  

  

  .

  Програмата беше пъстра и богата, от най-малките ни ученици до тийнейджърите, от класическа детска песен и народен фолклор до съвременна българска музика.

  .

  

  

  .

  Снежният човек Страхил, нежните „Снежинки“, „Зимно хоро“, коледарските песни и силното послание на „Коледа“ на БТР показаха таланта, труда и вдъхновението на децата и техните учители.

  .

  

  

  

  

  .

  Много вълнуващи бяха съвместните изпълнения на различни класове, с които децата демонстрираха колко е весело да работим заедно с приятели.

  .

  

  

  

  

  

  .

  Особено впечатление направиха и водещите на концерта, наши ученици, които с прекрасна дикция, увереност и умение ръководиха сцената и публиката. Това са ценни комуникативни и сценични умения, които сме истински щастливи да развиваме у нашите деца още от ранна детска възраст.

  .

  

  

  

  

  .

  В духа на Коледа вечерта беше посветена и на благотворителността. Дарителската томбола, кампанията с коледни картички и сурвачки в подкрепа на българската организация Оле мале, както и каузата за разширението на училищната сграда в Билрика напомниха, че заедно можем да поддържаме българския дух и да пазим българската среда за идните поколения.

  Стихотворението „Край елхата“, появата на Дядо Коледа, подаръците за всяко дете и споделената празнична вечеря бяха финалът, който беше пълен с чувства и енергия. Концертът завърши с думи на благодарност към децата, учителите, водещите и родителите и с призив за смела мечта: още много български деца да намерят своя духовен дом в нашето училище.

  .

  

  

  .

  Изразяваме сърдечна благодарност за щедростта на местните бизнеси, които подкрепиха дарителската томбола със сертификати и подаръци:

  • “7/8” Bulgarian Folk Dances
  • Adventurous Getaways
  • Black Sea Soaps
  • Energize – Energize organic
  • Euro Food Hub, LLC
  • Parinama Advisors
  • Pini’s Pizza Waltham
  • Purity Ave Candles
  • Salon TL, LLC
  • Seaport Hotel
  • VinKari Safari: Children’s Indoor Playground and Party Place

  .

  Благодарим и на многото семейства, които дариха средства и подаръци!

  Тук е мястото и да изкажем най-сърдечни благодарности към всички доброволци, елфи и приетели, които от сърце се трудиха залата да бъде вълшебно украсена, подаръците организирани, храната поръчана и раздадена, томболата подредена и проведена.

  .

  

  

  

  

  .

  Специално искаме и да отбележим децата на семейство Христов, които сами предложиха и направиха красиви коледни торбички с изненади, които по време на концерта продаваха и дариха всички приходи за разрастването на училищната сграда.

  .

  

  

  .

  Весела Коледа и Честита Нова година! Нека светлината, която запалихме заедно тази вечер, да ни води и през новата година.

  .
• Тодора Радева гостува в Глаголницата

   

  Този разговор е „дреха с много джобове“.
  И няма как да не е така с гост като Тодора Радева.

  .

  .

  Тодора Радева е писател и културен мениджър с над 20 години опит. Завършила е културология в СУ „Св. Климент Охридски“.

  Радева е автор на сборник с разкази „Седем начина да увиеш сари около тялото“, който печели националната награда за дебют „Южна пролет“ (2005 г.), представян е в различни литературни фестивали в Созопол, Виена, Кикинда, Белград, Лайпциг, Франкфурт, Хайделберг и издаден на немски език ( Todora Radeva, „Sieben Arten den Sari zu binden“, Größenwahn Verlag, 2015, превод: Elvira Bormann-Nassonowa).

  Втората й книга „Едно възможно начало“ излиза през 2023 г. (издателство ICU), радва се на голям читателски интерес и широк отзвук в медиите и през октомври месец спечели Националната награда „Йордан Радичков“ за най-добра книга с разкази, публикувана в периода юли 2022 – юли 2023.

  Тодора Радева е програмен директор на Софийски международен литературен фестивал в периода 2013 – 2020 г., който за тези години се превърна в най-голямото и престижно литературно събитие в София.

  Създател на Фондация „Прочети София“, която свързва литературата и другите изкуства и провокира преоткриването на градското пространство чрез култура. Основни проекти на фондацията са: „Скритите букви“, „Литературни маршрути“ и „Литературни срещи“.

  Радева е също собственик и управител на „Студио 24“, което развива рекламна и продуцентска дейност и до момента има създадени 5 документални филма, свързани с културата и паметта. Сред тях са:

  „Следваща спирка – кино „Одеон“, 2015 – 2016 г. – документален пълнометражен филм за емблематичното софийско кино, режисьор – Екатерина Минкова, с премиера и последващи 3 прожекции в кино „Одеон“, подкрепен от Програма „Култура“ на Столична общин за 2015 г. Документалният филм получи Специален диплом от Фестивала „Златен ритон“ 2017 за „духа на времето, предаден чрез историята на световното и българското кино“; беше селектиран за участие в So Independent Film Festival 2017 и състезателната програма на фестивала в Рио де Жанейро (2017) – Arquivo em Cartaz 2017 – International Archive Film Festival; в момента е част от програмата на фестивала COURAGE-PAREVO Documentary Film Festival с прожекции в Будапеща, Варшава, Прага, Загреб, Грайфсвалд, Братислава, Букурещ, както и от IX Фестивал за операторско майсторство „Златното око“.

  „От „Къщата с куклите” до жълтите павета” 2020 г. – документален пълнометражен филм за един от първите музеи в София и на Балканите – Националния етнографски музей и за промените в обществените нагласи към традиционното и модерното от Освобождението до днес; режисьор – Екатерина Минкова.

  Източник: Глаголницата

  .

• „Моята българска коледна картичка“ – 2025 излъчи победител

  .

  Завърши конкурсът на Асоциацията на българските училища в чужбина „Моята българска коледна картичка“ – 2025. Управителният съвет на АБУЧ оповести на сайта на Асоциацията резултатите от конкурса. Ето какво пишат от УС на АБУЧ:

  .

  „С голям успех и истинско вълнение приключи конкурсът за рисунка на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) на тема „Моята българска коледна картичка“. Стотици деца от различни краища на света се включиха в инициативата и изпратиха своите творби, изпълнени с обич към България, топлина към традициите и неподправена детска коледна магия.

  Тази година до конкурса достигнаха цели 112 картички от 13 държави, изпратени от деца, които с много обич към България пресъздадоха своята представа за Коледа зад граница. Всяка творба беше различна, неповторима и изпълнена с чувство – малък прозорец към света на едно българско дете, което носи традициите в сърцето си.

  Журито имаше изключително трудната задача да избере победител сред тази пъстра, вълшебна и толкова емоционална колекция от рисунки. В знак на уважение към труда и таланта на всички участници, всяко дете ще получи грамота от АБУЧ – признание за вдъхновението, старанието и силата на детското въображение.

  Сред многото впечатляващи рисунки журито трябваше да избере само една, която да стане официалната коледна картичка на АБУЧ за 2025 година. Това бе изключително трудна задача, тъй като всяка творба отразяваше детското въображение и любовта към родината.

  .

  

  Голямата награда печели София Георгиева, 12 г., от Българско средно училище „Д-р Петър Берон“, гр. Прага, Чехия. Нейната рисунка впечатли журито с художествена зрялост, богат символизъм и силно усещане за българския празничен дух. Специални поздравления заслужава и нейният преподавател по изобразително изкуство – Луиза Станева, чиято подкрепа и насока са помогнали за създаването на тази прекрасна творба.

  Рисунката на София Георгиева ще бъде използвана от АБУЧ в официалните коледни поздравления до институции, партньори и български училища по света. Това е признание не само за таланта й, но и за усилията на всички български ученици зад граница, които чрез своето творчество пазят връзката с родината.

  Журито, което извърши оценяването, бе в състав:

  • Станка Александрова
  • Нина Борисова
  • Лилиана Иванова
  • Елица Рожич
  • Дима О’Кийф

  В най-скоро време АБУЧ ще издаде и електронна книга (албум) с подбрани творби от конкурса – своеобразна галерия на детското въображение, творчество и празничен дух, съхранен от нашите ученици по целия свят.

  Конкурсът „Моята българска коледна картичка“ отново ни напомни, че независимо къде живеят, българските деца носят България в сърцето си – особено по Коледа, когато светлината, добротата и надеждата ни свързват най-силно.“

  .

• Коледна кампания на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Бостън и Кейп Код

  .

  За българската организация “Оле мале”

  Настоятелството на Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Бостън и Кейп Код за поредна година организира коледна кампания, насочена към подпомагане на нуждаещи се групи в България. Основната цел на кампаниите ни е да изградим още един мост, свързващ ни с родината, да отвърнем с жест за средствата и подкрепата, които България предоставя на училището ни, и да дадем пример на нашите ученици за съпричастност, хуманност и социална отговорност.

  .

  

  .

  Тази година бордът на директорите на училището избра събраните средства да бъдат предоставени на организация “Оле мале”, социално предприятие, което подкрепя родители на деца с увреждания и хора от уязвими групи в стремежа им да работят и да се грижат по-добре за своите деца. „Оле мале“ е кауза на Фондация „Майко мила“, която предоставя възможности за обучение и професионална реализация на родители с деца с увреждания.

  В много семейства в България, когато се роди дете с увреждане, единият родител (обичайно майката) напуска работа, за да се грижи за него. Това води до загуба на доходи, професионално развитие и социален живот за нея. В много случаи бащите изоставят семейството след раждането на дете с увреждане, като оставят майките и децата без никакви доходи и перспектива. “Оле мале” подкрепя тези майки, децата им и хората с увреждания като цяло, като им помага да превърнат уменията си, било то изработка на бижута, играчки или украшения, в доходоносна дейност, предоставяйки им финансово възнаграждение и увереност в собствените сили.

  .

  

  .

  Българското училище в Бостън и Кейп Код активно включва учениците в благотворителни инициативи. През ноември и декември учениците изработиха коледни картички и сурвачки, които ще бъдат предложени за разпродажба за подкрепа на тази кауза. По време на коледните концерти в двата клона ще бъдат разположени кутии с надпис: „Дари за Оле мале“.

  .

  

  .

  Призоваваме всички да се запознаят с дейността на инициативата „Оле мале“ и да подкрепят нашите ученици в каузата за подкрепа на децата с увреждания в България, да допринесем да станат самостоятелни и финансово независими личности. Дарения могат да се направят и онлайн чрез страницата за дарения на училището, като отбележите „Оле мале“ в платежната забележка.

  .

  

  .

  БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Бостън и Кейп Код

  Източник: bg-school.org

  .

• 11 организации на българската общност в Украйна получиха финансова помощ от България

  .

  Единадесет обществени организации на българската общност в Украйна получиха финансова помощ от Министерството на външните работи на България, съобщи за рубриката на „БГ Свят“ на БТА генералният консул на България в гр. Одеса Светослав Иванов.

  Финансирането е в рамките на изпълнението на ПМС №224 от 30.10.2025 г. и Програмата за подпомагане на организации на българските общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова, както и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание.

  „Тази помощ е втората през тази година, като преди месец и половина имаше помощ по линия на медиите за борба с фалшивите новини, съгласно решение на ПМС имаме подкрепени два проекта. Единият е на Конгреса на българите в Украйна за създаване на платформа юту-дигитален наръчник за борба с фалшивите новини. А вторият проект е за трансформиране на вестник „Роден край“ в електронен вариант, като очакваме в най-скоро време електронната версия на вестника да заработи“, каза генералният консул.

  „Проектът, който сега реализираме, е по програма за подпомагане, която касае историческите български общности в Албания, Сърбия, Косово, Молдова и Украйна, както и граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание. Решението на правителството излезе на 30 октомври, веднага беше издадено ПМС № 224 от същата дата. Проведохме кратка информационна кампания, като общо от Генералното консулство в Одеса и Посолството в Киев бяха предложени около 20 проекта. За първи път имахме толкова голям брой проектни предложения“, посочи Светослав Иванов.

  По негова информация от Министерството на външните работи са одобрили общо за Украйна 11 проекта на обща стойност 392 734 лева. От тях 8 са за Генералното консулство в Одеса и 3 за Посолството в Киев. „Това все пак е релевантно, тъй като тук, в Одеска област, основно е концентрирана българската диаспора, където живеят около 150 хил. българи“, подчерта Светослав Иванов.

  „Изключително съм удовлетворен от тази подкрепа на колегите от Външно, тъй като това са проекти, които касаят много широк кръг социална група хора. Те са насочени най-вече в инвестиции в образованието и касаят дейността на българските неделни училища, особено, искам да подчертая, че се отнасят за най-бедните райони. Това са селата като Калчево, също така Нагорное, където през тази година бе открито българско неделно училище. Село Нагорное е в Ренийската община в Измаилски район, където живеят около 2500 души, там е запазена българската култура и самобитното българско съзнание и тази подкрепа от България е изключително важна“, каза генералният консул.

  По думите на Светослав Иванов финансовата подкрепа е насочена към инвестиции и подкрепа към българските неделни училища, които ще направят известно подобрение на материално-техническата база, закупуване на мултимедии, компютърна техника и друго за оборудване на кабинети по български език, история и география на България. Средствата са подкрепа и за украинските държавни училища, в които работят българските неделни училища. Това е много сериозна помощ за образователната система, убеден е дипломатът ни.

  „За първи път имаме подкрепено предложение за Болградската гимназия „Георги Раковски“, което включва изграждане на пресцентър, подобряване на материално-техническата база и купуване на техническо оборудване. Болградската гимназия е свързана исторически с България, тя е дала своя принос във формирането на много личности, които са изиграли ключова роля за България в миналото“, съобщи Светослав Иванов.

  Подкрепени са проектните предложения за купуване на техника и оборудване на кабинети по български език в Българските неделни училища в селата Калчево, Нагорное, Кулевча, Ореховка, Делжилер.

  Отпуснати са средства за българската организация в Камчик, която ще реализира проекта за откриване на технологични кабинети по български език в Белгородднестровски район, каза Светослав Иванов.

  „Важна е и подкрепата за българското неделно училище в Татарбунар, където живеят около 20 % етнически българи от общото население“, обяви дипломатът.

  „Подкрепено е и проектното предложение на организацията „Алфи-фест“ за изработка на народни носии. Българските състави към организацията в Измаилски район всяка година участват в етнически фестивали в Украйна и България, където представят достойно българската култура“, уточни Светослав Иванов.

  По негова информация чрез Посолството ни в Киев са одобрени следните проекти: създаване за кабинет за медийна сигурност към Запорожкото дружество; купуване на технически средства за кабинет по български език при читалище „Иван Вазов“ на Киевското дружество „Родолюбие – проф. Иван Стоянов“; за популяризирането на украинско-българската история в Кировоградска и Полтавска област е подкрепена Кировоградската областна българска организация „Нашите хора“.

  „Искам да подчертая, че проектите са насочени към много широк кръг социална група. Нашата цел е да достигне до максимално много ученици, деца и младежи, които са с българско самосъзнание. Ние нямаме нито един проект, който да касае едно физическо или юридическо лице. Тук е целта да покрием много райони, където живеят предимно етнически българи и помощта да стигне до БНУ, чрез които ние стимулираме образованието в Украйна. Това е помощ и инвестиции в младите хора, които, надявам се, след приключването на войната ще вземат участие във възстановяването на Украйна“, констатира Светослав Иванов.

  .

  Светлана Драгнева,
  кореспондент на БТА в Одеса

  Източник: БТА

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Еврочикаго припомня, че за първи път подобни средства за целево финансиране от държавния бюджет за български организации бяха отпуснати след наше, не особено приятно поради споровете ни там, посещение в НС (вж.линк). По-късно и отново след наши настоявания бяха отпуснати и пари за български медии и организации от новата емиграция в Западна Европа, Америка и Австралия. (Вж. този линк, където се отразява сагата преди да бъдат получени около към 350 хиляди лева от над 40 организации.)

  .

  Ето какво отговари ИИ за това как се е развивала бюджетната помощ за българите зад граница по години.

  .

  

  .

• Коледните картички са обичана традиция в Българското училище в Бостън и Кейп Код

  .

  Снежана Йовчева,

  bg-school.org

   

  

  .

  В Българското училище в Бостън и Кейп Код изработването на коледни картички отдавна е много повече от творческо занимание. То се е превърнало в традиция, която надгражда, сплотява и оставя трайни положителни преживявания както у децата, така и у техните семейства. Всяка година нашите ученици, обединени от духа на Коледа, създават картички, които носят топлина и пожелания за светли празници.

  .

  

  .

  По традиция учителите и тази година вплетоха в часовете артистичното създаване на картички с учебните и социалните цели. Писането на благопожелания на български език и изпращането им в България дава възможност на децата да упражняват езика и да поддържат жива връзка с корените, културата и традициите. А картичките и коледните фигурки, изработени специално за дарителската коледна кампания на училището, учат децата на съпричастност, щедрост и ангажираност.

  .

  

  .

  Коледната кампания е инициатива, с която всяка година подкрепяме една българска организация и възпитаваме у децата разбирането, че дори малките жестове могат да бъдат част от големи каузи.

  .

  

  .

  „Браво, така виждам ролята на съботно-неделните училища – да създават общност, привързаност, радост“, сподели трогната баба след творческия ден на своите внуци.

  .

  

  .

  А докато по класните стаи кипяха уроци и проекти, коледната елха във фоайето на училището грейна. Диди Хатчер вече четвърта година грижовно управлява украсата на сградата и създава предколедно настроение за всички. Много ученици се спираха в междучасията, за да й помагат, и разпознаваха с вълнение своите декорирани коледни топки от предишни години.

  .

  

  .

  Тези малки моменти на радост и създаване на топли преживявания са част от магията, която поддържа духа на нашето училище жив. Точно такива работилнички ни зареждат, вдъхновяват и ни напомнят колко важно е да градим сплотеност, приемственост и чувство за общност.

  .

  

  .

  Източник: bg-school.org

  .

• Ефрем Чучков – най-издирваният български комита в Македония

  .

  Скопските историци не могат да премълчат всички факти, каза Явор Чучков

  .

  Интервю с Явор Чучков за предаването
  „Операция История“ по ТВ „България он еър“

  .

  Името на революционера Ефрем Чучков да бъде отново споменавано по време на тържествените чествания и заря-проверките у нас. Този призив отправи в ефира на „Операция История“ неговият правнук – Явор Чучков.

  В рубриката „Тяхната история“ той разказа интересни подробности за живота и борбата на Чучков.

  Той е бил първият войвода на Четническия институт на ВМРО, посочи Явор Чучков.

  „Ефрем Чучков е бил наричан в спомените на съвременниците си „Апостол на освободителните борби на македонските българи“ и „легендарен войвода“… Офицери от тогавашното турско военно разузнаване са писали за него: „Той е най-издирваният български комита в Македония. Той е един от най-големите врагове на империята“, посочи разказа потомъкът му пред Bulgaria ON AIR.

  По думите му скопските историци издават книги за Ефрем Чучков.

  „Включително един от тях е изследвал огромната кореспонденция между Гоце Делчев и Ефрем Чучков. Част от тази кореспонденция беше дарена от моите родители на българската държава. Сега е разпръсната. Скопските историци не могат да премълчат всички факти, макар че премълчават доста неща“, посочи още Явор Чучков.

  .

  Целия разговор гледайте във видеото.

  .

  Източник: ТВ „България он еър“

  .

• Иван Хаджийски: Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго?

  .

  Авторът на най-песимистичната „оптимистична теория“ за нашия народ загива едва на 36 на бойното поле
  

  Еми Мариянска,

  Impressio.dir.bg

  Ние, българите, не обичаме някой да ни критикува и всеки опит да изтъкнат някаква лоша черта от народопсихологията ни, ни кара да се настройваме негативно към човека, който ни я отправя. Самокритиката ни е чужда. Приемаме националния си герой Бай Ганьо някак си като хумористична фигура, докато всъщност той в голяма степен е алегоричен образ на най-тъжното и неизкоренимо в нас – високото ни его, често пъти – без покритие.

  Това показва и цялото ни политическо битие и превръща автори като Алеко Константинов, Добри Войников и други в гениални регистратори на българския бит и душевност в най-натуралния им вид. Ето защо техните герои звучат така актуално, независимо от политическия строй, в който живеем. Всепризнат познавач на този бит и душевност на българина е и социологът, философ и публицист от миналия век Иван Минков Хаджийски.

  .

  

  .

  Той е родом от Троян. Роден е на 13 октомври 1907 година в Княжество България, и загива в Сърбия по време на Втората световна война като военен кореспондент в българската армия. Умира много млад – едва на 36, и малко преди да навърши 37. Човек се респектира от това, на каква възраст този човек е придобил такива мъдри прозрения, с които, дори да не ни харесват някои от тях, трябва да се съгласим, че са наша характеристика и днес.

  Хаджийски завършва Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“ в Свищов и после се дипломира с две висши в Софийския университет. След гимназията работи известно време като счетоводител в Търновската захарна фабрика, а от 1931 година – в Троянската популярна банка. Завършва философия през 1932 година, а през 1936-а – и право в Софийския университет.

  Веднага се откроява като ярък български публицист, социален психолог. По идейна ориентация е марксист, но няма как да кажем, че теориите му са идеологически обвързани с тази ориентация. За десет години Хаджийски написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Неслучайно Институтът за социални ценности и структури в София носи неговото име. Иван Хаджийски е оригинално явление в българската философско-социологическа мисъл. Критикува фройдизма, расизма, фашизма и теософията по убедителен начин и респектира със своята аналитична мисъл и дълбоко проучени от практиката изследвания. Сред произведенията му се откроява буквално като „Библия“ на нашата народопсихология книгата му „Бит и душевност на нашия народ“.

  Иван Хаджийски е роден в бедно занаятчийско семейство. Още на 12 започва да пише дописки в списание „Юноша“. От съвсем млад той се проявява не само като човек на словото, но и като деен бунтар срещу всяка лицемерна доктрина. Работи като журналист и адвокат и поради характера си постоянно се набива в полезрението на властта. Бил е преследван по подозрение в различни престъпления. През 1923 година, когато е едва на 16, го арестуват по подозрение в убийство, а през 1925 година е бил осъден условно на една година затвор по Закона за защита на държавата, защото предал пари на човек, преследван от властите. Тогава написва „Апел до българския народ“.

  През 1929 година става член на Българската комунистическа партия (БКП), за което също е арестуван. През 1930 година е бил избран за член на Околийския комитет на БКП в родния му Троян. През 1931 година прави социологическа анкета сред троянски занаятчии и чираци, която използва в по-късните си публикации. Запознава се с професор Димитър Михалчев и знаменитият професор по-късно – през 1940-а, става автор на предговора към първия том на книгата на Хаджийски „Бит и душевност на нашия народ“.

  Първата си книга – „Авторитет, достойнство и маска“ Хаджийски издава през 1933 година. Той участва в антивоенен митинг в София против Лайпцигския процес и е арестуван и приведен в полицейското управление в Троян, където е бил жестоко малтретиран. Издава на собствени разноски книгата, за която споменахме – „Авторитет, достойнство и маска“.

  През 1936-а излиза книгата му „Любов и брак“, която подписва с името Иван Минков. Започва да сътрудничи на списание „Изкуство и критика“. През 1935-а се жени за Петрана Ахчийска, сестра на психолога марксист Крум Ахчийски. Раждат им се две дъщери. Втората – Нина, се ражда година преди смъртта му.

  През 1936 година била разкрита партийната група на БКП, в която е членувал, и Хаджийски е бил осъден по Закона за защита на държавата на три месеца строг тъмничен затвор. След излизането си от затвора е започнал да сътрудничи на издаваното от Димитър Михалчев списание „Философски преглед“, където публикува група студии. Те са издадени посмъртно на Хаджийски в сборник под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“. Сборникът е съставен от дъщеря му Мария.

  От 1936 година Хаджийски тръгва да обикаля страната, като се придвижва пеша и с колело. Днес е трудно да си представим така едно социологическо проучване, но това е факт. Така, обикаляйки самоотвержено в студ и пек, той подготвя фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“, което самият определя като труда на живота си: „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот.“ От 1937 до 1939 година работи и в кантората на столичния адвокат Борис Павлов, но главният смисъл на живота му остават неговите съчинения.

  Първият том на „Бит и душевност на нашия народ“ е издаден през 1940 година, а вторият – посмъртно на автора си – през 1945-а. За жалост, третият том е бил изгубен и не е публикуван. Повечето студии на Хаджийски излизат в сп. „Научна трибуна“, а после – в сп. „Философски преглед“, до забраната на списанието през 1942 година. Хаджийски участва активно и в списването на сп. „Изкуство и критика“, редактирано от Георги Цанев.

  През 1943 година Иван Хаджийски е бил мобилизиран в армията. По време на службата си в село Ливадово, Гърция, успял да довърши третия том на „Бит и душевност на българския народ“. В увлекателен разказ Хаджийски ни запознава с един свят, който днес ни изглежда едновременно далечен и в същото време – близък и съкровен, запечатан някъде дълбоко в нас като памет за предците ни:

  „В старите еснафски градове махалата живееше като нравствена единица. Нравственият мир много рядко бе нарушаван от кавга. Сговорът бе пълен и между съседите се упражняваше постоянна домакинска взаимопомощ. („Ела ми помогни на тлака.“) Оградите доскоро бяха пробити с малки вратички („комшулуци“), които никога не се затваряха и които правеха дворовете скачени съдове; през тях комшийките си оказваха всяка помощ: наглеждаха малки деца, болни, манджата на огъня; помагаха си при сватби и погребения, при варене на сапуна, което като важно събитие събираше около казана загрижените лица на всички жени, и пр. През тези вратички си услужваха с разни съдове, сечива: лопати, кирки, колички, казани, бърда, станове, каравани; правеха си заеми на брашно, хляб, чер пипер, захар и зехтин; събираха се на седенки и сладки приказки, на варени царевици и тикви, на пуканки и тънки пити; през тях си раздаваха нови плодове за опитване; през тях бягаха подгонените – защото, минавайки през десетина дворове, излизаха на друга улица и т.н.“

  През януари 1944-та семейството на Иван Хаджийски било евакуирано в Кнежа. Той се записал доброволец и отишъл на фронта като военен кореспондент при щаба на Втора българска армия. По негово желание го включват в бойните действия в заключителния етап на Втората световна война.

  Поверява ръкописа си, написан в някои от по-спокойните военни нощи, на съхранение у командира на армията, генерал-майор Кирил Станчев, защото се боял, че може да го изгуби по време на битка. Но се случва нещо по-лошо – Иван Хаджийски загива в сражение с части на СС дивизията „Принц Ойген“, на връх Висока чука край село Власотинци в Сърбия. Злокобната дата е 4 октомври 1944 година. Чак през ноември приятели пренасят тленните му останки в България. Хаджийски е погребан в Троян. Документална кинохроника запечатва погребението му. През 60-те години на миналия век, обаче, на мястото на старото градско гробище под местността Турлата построяват футболен стадион и се налага тленните останки на Иван Хаджийски да бъдат препогребани.

  Почти същата съдба има и ръкописът на третия том на „Бит и душевност на нашия народ“. След войната генерал-майор Станчев го предал на съпругата на Хаджийски и тя го депозирала в издателство „Хемус“. От там, обаче, ръкописът изчезва безследно при национализацията през 1947-а. Текстът бил частично възстановен от първородната дъщеря на Хаджийски – Мария, от 200 страници стенографски записки. Там откриваме ценни пасажи като „…Какво става обаче в София с преселените в нея дребно- и среднособственически среди? София се създаде като чиновнически град. Още Иречек бележи, че това е град, който най-малко е свързан със стария български бит. Така настава едно пълно скъсване със земеделието и домашната работа вън от готвене и бродерии“.

  Хаджийски прави реалистична характеристика на онези момичета, произхождащи от средната класа, които самото общество подтиква към безделие: „То (момичето) не само че няма възможност да участва в някакъв труд, което ще влияе благотворно върху ума и нрава му, но и няма възможност да го види. Единствен прозорец към света остават книгите, романите и киното, обаче оттам то взема не това, което му трябва, но образци и страстта да подражава на паразитизма в чужбина…“. Ако прочетем художествена литература от онова време или си спомним за жените около Яворов, то ще разберем какво иска да ни каже Хаджийски. Тези начетени момичета още не еманципирани като днес, нямат избора да бъдат други, освен такива, каквито ги създава средата. А какво казва Хаджийски за младите момчета в София? – Че те нямат друг избор за свободното си време в столицата, освен „кафенета, футболни игрища, проститутки и евтина и лека любов с женени жени, вдовици, стари и млади моми“.

  И заключава: „Така се създават навиците на безделието, които, съчетани в достатъчна степен, дават това, което наричаме лумпащина, тарикатство. Тук се вербуват армията на политическото ни търгашество, кадрите на нашата тъпа и механизирана бюрокрация и цялата полуинтелигентна воня и посредственост. По този път върви вече и провинцията, дето по-заможните собственици по пътя на подражанието въвеждат срама от работата, товарейки го върху слугини и наемници, и възпитавайки децата си за кукли и видиотизувани безделници…“ Изглежда коментарът е излишен, защото и в нашето настояще си сме свидетели на подобен процес за „производство на безделници.“

  Много забавно Хаджийски описва склонността ни да клюкарстваме за забава – още една проява на безделието. Според него това става причина в големите градове хората да се пазят най-много от съседите си – да не узнаят тайните им, да не ги издадат. „Ние нарочно страним от тях и често пъти не им знаем имената, камо ли историята. Старата поговорка обаче казваше: „Къща без съседи не купувай, къща с лоши съседи не държи“.

  В същото време не ни е чуждо големеенето – съзнанието, че дори да не сме, то поне трябва да се представяме за „повече от другите“. В „Психология на парвенюто“ Хаджийски пише: „Парвенюто мъчно понася един безразличен поглед, един случаен жест на незачитане и винаги е готов да се бие за достойнството си и да го доказва със спор, той не може да се търпи лошо облечен, защото всеки случаен пробив в самочувствието му го връща към плебейското самочувствие. Той не познава жеста на превеликодушното пренебрежение, защото няма своя собствена органическа опора за това, защото всяко достойнство за него иде отвън. Той постоянно воюва за него.“

  По повод на вечно поставяното на съмнение наше ниско самочувствие като нация, ученият казва: „У нас често избухват разпри във връзка с хвалби на някого, че балтонът му бил по-нов от нашия, с други думи – във връзка с това кой е по-напред и кой е по-назад в незнанието и неумението ни в наука и изкуство. Това самоизмерване на нашата изостаналост, неправилно наричана посредственост, често води до самоподценяване, като че ли изостаналостта е вечно проклятие над състава на нашата кръв, а не нещо обществено преходно.“ Май това звучи толкова актуално днес, че сякаш е писано вчера.

  Хаджийски така добре познава нравите ни, че ние, дори да се смеем на прозренията му, вътрешно ни обзема тревогата, колко е прав; и страховете, че ако не си поправим кривиците, не ни чака нищо добро.

  Делото на този изключителен човек е своеобразен бунт на модерната личност срещу традиционния начин на живот и мислене. И днес, от дистанцията на времето, оценяваме колко цивилизован е бил този бунт, който анализира действителността, с традиционните й ценности, и иска да ги „архивира“ такива, каквито са, но и да даде насоки за корекцията им, за издигане на културата на нацията.

  Още по-убедително въздейства и фактът, че Иван Хаджийски не е кабинетен учен, заровен в книгите и научните постулати – той е човек от плът и кръв, действен бунтар. Един от биографите му го нарича „ученият с колелото“, като в това влага не само научния му принос, но и това, че е бил деятелен, търсещ човек. Литературният критик акад. Ефрем Каранфилов много добре характеризира личността на Хаджийски така: „Той никога не е бил само тълкувател, никога не е бил философствуващ доктринер. Всяка негова мисъл е преминала, както през собствената му глава, така и през собственото му сърце – тя е изстрадана мисъл…“

  А знаете ли, че от Хаджийски се възхищавал майсторът на перото и четката Димитър Чорбаджийски – Чудомир, а това е много висока оценка, дадена от талантлив човек. Двамата са били приятели – споделяли са едни и същи ценности и интерес към народния бит и душевност. И ако Чудомир е оставил творчество, което и днес ни разсмива и засрамва, то Хаджийски го е „облякъл“ във философска, аналитична „дреха, съшита от живи наблюдения“. Народопсихологията и на двамата е забележителна – ярка и убедителна, но изразена с различни средства.

  Иван Хаджийски поставя началото на социалнопсихологическа школа в България. Създава метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в историята на българската философско-социологическа мисъл. Именно Хаджийски е считан за основател на нов клон от научното познание – „конкретна масова психология“. Автор е и на първата систематична етнопсихология на българина – в „Бит и душевност на нашия народ“, където прави анализ на миналото и настоящето, на бита на различни социални групи, разкрива психологичния им облик и проявите на масово съзнание и поведение. Вероятно, ако не беше загинал толкова млад, щяхме днес да разполагаме с една още по-развита социологическа база за изследването на разнообразни социални явления, анализи и описания. Но и така Хаджийски е смятан за новатор в социологията и, обективно погледнато, той е „широк“ учен – учен, който не се побира в тесните рамки на идеологическите си пристрастия.

  За жалост, голяма част от трудовете му не са публикувани дълго време след смъртта му. Дъщеря му – социологът Мария Хаджийска, за която вече стана дума, заедно с колектив изследователи, събира материали от наследения от баща й архив и през 1989 година излиза сборникът „Неизвестно от него, неизвестно за него“, с непубликувани трудове на Иван Хаджийски.

  Институтът за социални дейности и структури „Иван Хаджийски“, за който споменахме, е учреден на 15 октомври 1997 година, по повод 90-годишнината от рождението на философа, социолога, народопсихолога и публициста Иван Хаджийски.

  На 2 октомври 2007 година на Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при БАН – „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“, а Общинският съвет в Троян учредява наградата „Иван Хаджийски“, по случай 100-годишнината от рождението му. Днес неговото име носят училища в Троян и София. Името на Хаджийски носи и столична улица в кв. „Овча купел“.

  В информация от 1997 г. се посочва, че в теоретичното обучение по полицейска психология преди 1944 година се е изучавала неговата творба „Психология на престъпника“. За живота и творчеството на Иван Хаджийски разказва филмът „Пътепис с елементи на оптимизъм по Иван Хаджийски“. Последната книга за социолога – „Едно знаме повече“ на Лазар Лазаров излиза през април миналата година. Днес в троянския Музей на занаятите съхраняват наследство на социолога. В културната институция се пазят част от библиотеката на Хаджийски, снимки и архивни документи, както и някои лични вещи, дарени от семейството му. Родната къща на социолога в Троян също е част от музейните обекти. Можем да заключим, че макар много от казаното от Хаджийски да ни звучи обидно и песимистично, то той си остава родолюбец и оптимист, вярващ в нашето добро бъдеще и бъдещето на цялото човечество:

  „Бъдещият човек ще бъде най-пълната, най-богатата и без остатък проявила всичките си заложби, дарби и особености личност. Тези личности няма да се стремят към преднина и надмощие в борбата на един против други, а ще се съревновават в борбата с природата за общо добруване. И в това съревнование всеки ще разгръща своята личност, за да служи на себе си и на единното по интереси, идеали и нравственост общество.“

  „Оптимистична теория за нашия народ“ (откъс)

  Думите „българин“ и „българска работа“ у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето само подценяване, е онова двукрако без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което заради парче хляб е способно на всичко. „Българска работа“ (конгрес, културно тържество, състояние, обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои.

  Ние не можем да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко угризение на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществата на юридическите личности (общини, дружества), чието безнаказано „докопване“ е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не като на пряк извор на забогатяване? Съществуват ли у нас примери на нравствено линчуване на обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване на незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 година? Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?

  Понятията „честност“, „чест“, „доблест“ нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама“, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи.

  У нас е установена презумпцията: всеки е мошеник до доказване на противното, съгласно която умните хора казват: Отнасяй се с всекиго като с мошеник; тежестта на доказване противното (опровергаване на презумпцията) лежи върху него. Нима българските канцеларски формалности между другото не са проява и на тази презумпция?

  Общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността, поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.

  Малко ли са случаите, когато организираните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб?

  Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България?

  Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас — завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска.

  България бе през Възраждането страна на неограничените възможности. Всяка кариера се правеше с лични качества и собствени сили. Богатствата се създаваха, не се наследяваха и всеки заемаше това обществено положение, което сам си създаваше. Това беше епоха на българските викинги, хора без предистория, които разчитаха само на себе си, на собствената си смелост, прозорливост и изобретателност.

  И макар че у нас тогава се създаваше новото стопанство на пазара, все пак този пазар беше пазар на дребни производители, които не експлоатираха и не бяха експлоатирани и които по-слабата историческа подвижност на идеологията държеше в атмосферата на стария патриархален морал на задругата и натуралното стопанство: морал на свобода, братство и равенство.

  Индивидуализмът на тези растящи собственици, ограден от патриархалното нравствено наследство, не се преля в хищничество и егоизъм, а, напротив, съединен с добродетелите на взаимопомощта и честността, се превърна в народно водачество.

  За масови кражби не можеше да се мисли и през време на патриархалния морал на Възраждането. Защо ще краде едно лице, когато можеше да има нужното чрез една проста молба, и то по дълга на взаимопомощ? Още повече: думата безработица тогава не беше позната на българския език.

  Във време на Възраждането първите ни „министри“ отбелязваха като Левски в своите финансови отчети дори похарчените две пари за игла и конец, с които си кърпили раздраните от драките ризи. Дядо Станю Врабевски след Освобождението върна на българската държава лирите на Тетевенския революционен комитет, останали у него преди заточението му в Диарбекир.

  Кой поддържаше издателската дейност на нашите просветители? Какво бяха хилядите „спомоществуватели“, без чиито лири, бешлици и грошове преди Освобождението не можеше да се издаде нито една книга? Кой издържаше нашите училища, в които такси не се плащаха? Кой подпомагаше даровитите бедни деца, учещи се в чужбина? Как се събираха десетките хиляди грошове, благодарение на които д-р Чомаков стоеше в Цариград като представител на борбата за черковно освобождение? Кой финансираше революционната организация, която представляваше тогава бъдещата българска държава? Нима тези средства се събираха с червени известия и бирнически екзекуции? Днес тези, които смятат държавата своя, лъжат безобразно същата държава в данъчните си декларации и правят всичко възможно, за да осуетят плащането на определения им данък. Тогава тези, които смятаха революционната организация своя, се надпреварваха кой повече да даде за нея, защото това беше въпрос на чест.

  В чужбина в моменти на национални изпитания се провеждат акции за събиране на скъпоценности, с което се изтъква готовност у народа за жертви. Старите панагюрци и копривщенци могат да ви наброят десетки случаи, при които връщащите се от Цариград или от Анадола във великата пролет на 1876 г. еснафи годеници са отлагали своите ненавременни сватби, а златните нанизи и подаръци са подарявали на революционните каси.

  Националният идеал на Възраждането – свобода – изпълваше с нравствен смисъл дори и търговската дейност на българите. Успехите на нашите занаятчии и търговци бяха не само стопанска основа на Възраждането, но и аргументи на националния престиж. Книгоиздателството на Христо Данов беше не само предприятие „купи за грош, продай за два“ с основен интерес — цената на учебникарската кола. Това беше първото българско Министерство на просветата. Тук не може да се говори само за просто съчетание на търговски интереси с грижи за разпространение на българската книга, за никнене на нови училища, за назначаване и препоръчане на учители. Тук имаше и съзнанието, че с това се служи на един народен дълг.

  Изходът е един: България трябва да стане богата, благоденствуваща и щастлива, но – за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквито заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане тъй велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото.

  .

  .

• Декларация российских демократических сил

  .

  Текст единой „Берлинской декларации российской оппозиции“ не существует, так как это не официальный документ, а скорее общее название для деклараций оппозиционных групп, но наиболее известна Берлинская декларация об открытом доступе к знаниям (2003), а также различные Декларации оппозиционных движений и форумов (например, „Форум свободной России“, „Антикризисный план“ и т.п.), которые часто подписывались в Берлине, призывая к демократии, правам человека и осуждая текущий режим. 

  .

  Декларация российских демократических сил

  В этот трагический час мы заявляем о своих стратегических целях – прекращении агрессии против Украины и создании свободной, правовой, федеративной России. Для этого мы считаем необходимым усилить координацию своих действий.

  Мы заявляем о своей приверженности следующим принципиальным позициям:

  1. Война против Украины является преступной. Российские войска должны быть выведены со всех оккупированных территорий. Международно признанные границы России должны быть восстановлены; военные преступники должны быть преданы суду, а жертвам агрессии должны быть выплачены компенсации.
  2. Режим Путина является нелегитимным и преступным. Поэтому он должен быть ликвидирован. Мы видим Россию страной, в которой гарантируются права и свободы личности, в которой исключена возможность узурпации государственной власти.
  3. Осуществление имперской политики внутри страны и за ее пределами недопустимо.
  4. Политические заключенные и военнопленные должны быть освобождены, насильственно перемещенные лица должны получить возможность возвращения, а похищенные украинские дети должны быть возвращены в Украину.
  5. Мы выражаем солидарность с теми россиянами, кто несмотря на чудовищные репрессии имеет смелость выступать с антипутинских и антивоенных позиций, и с теми десятками миллионов, кто отказывается соучаствовать в преступлениях режима.

  Подписавшие Декларацию разделяют ценности демократического общества, уважительного общения, признают права и свободы человека, принципы разнообразия и равноправия, неприятие дискриминации.

  Подписавшиеся воздерживаются от публичных конфликтов в демократических и антивоенных движениях.

  Мы призываем граждан и гражданок России присоединиться к этой Декларации.

  Мы обязуемся поддерживать настоящую Декларацию вплоть до достижения наших общих стратегических целей.

  Берлин, 30 апреля 2023 г.

  Петиция (линк)

  .

  Публично поддержали организации:

  La Asociación de Rusos Libres, Испания
  Штутгартская группа активистов
  Движение „Пламя Свободы“
  „Медиа Партизаны“
  Russie-Libertés, Франция
  Поддерживающее медиа „Получится“
  Freies Russland NRW
  Free Russians Ireland
  Краков за свободную Россию, Польша
  Русскоязычное сообщество „Прогрессивная Сербия“
  МИР ВСЕМ / Friede Allen e.V. (Германия)
  Движение „Свобода“
  Российское демократическое общество в Сербии
  Съезд Народных Депутатов
  „UnKremlin e.V.“
  Free Russia NL
  Russians against war Vilnius, Литва
  Кипрское антивоенное движение россиян
  Russi liberi Roma, активисты Рима против войны
  Проект „Вернём тепло и свет Украине“
  Associazione dei Russi Liberi, Италия
  Антивоенное сообщество «Лоймаа против войны», Финляндия
  Voice of Free Russia – Chicago
  Демократическое сообщество русскоязычных в Финляндии
  Russian Democratic Society, London
  Социал-демократический журнал „Логика прогресса“
  „Россия будущего – Швейцария“ (Verein „Russland der Zukunft Schweiz“
  Voice of Free Russia Warsaw
  Voice Of Free Russia
  Komi Daily
  Libre Rusia ARG (Аргентина)

  .

  

   

  .

  Алексей Навальный: В преддверии годовщины полномасштабного и неспровоцированного вторжения российских войск в Украину я максимально кратко сформулировал политическую платформу свою и, надеюсь, еще очень многих нормальных людей (20.02.2023)

   

  .

   

  15 пунктов гражданина России, желающего блага своей стране

   

  Что это было и что есть сейчас?

  1. Президент Путин развязал несправедливую агрессивную войну против Украины под нелепыми предлогами. Он отчаянно пытается придать этой войне статус «народной», стремясь сделать своими сообщниками всех граждан России, однако его попытки терпят крах. Добровольцев для этой войны почти нет, поэтому путинская армия опирается на заключенных и принудительно мобилизованных.

  2. Реальные причины войны — политические и экономические проблемы внутри России, стремление Путина удержать власть любой ценой, а также его одержимость своим историческим наследием. Он хочет войти в историю как «царь-завоеватель» и «собиратель земель».

  3. Убиты десятки тысяч невиновных украинцев, боль и страдания обрушены на миллионы. Совершены военные преступления. Разрушены города и инфраструктура Украины.

  4. Россия терпит военное поражение. Именно осознание этого изменило риторику властей от «Киев за три дня» до истерических угроз применить ядерное оружие в случае проигрыша. Бессмысленно загублены жизни десятков тысяч российских солдат. Окончательное военное поражение можно отсрочить ценой жизни еще сотен тысяч мобилизованных, но в целом оно неизбежно. Комбинация «агрессивная война + коррупция + бездарность генералов + слабая экономика + героизм и высокая мотивация обороняющихся» результатом выдает только поражение.

  Лживые и лицемерные призывы Кремля к переговорам и прекращению огня — не что иное, как реалистичная оценка перспектив военных действий.

  Что делать?

  5. Какие границы у Украины? Такие же, как и у России, — международно признанные, определенные в 1991 году. Мы, Россия, их тоже тогда признали. Эти границы Россия должна признавать и сейчас. Тут нечего обсуждать. Почти все границы в мире случайны и вызывают чье-то недовольство. Но воевать за их изменение в XXI веке нельзя. Иначе мир погрузится в хаос.

  6. Оставить Украину в покое и дать ей возможность развиваться так, как желает ее народ. Прекратить агрессию, завершить войну и вывести все российские войска с территории Украины. Продолжать войну — это как раз истерика бессилия, а прекратить ее — сильный ход.

  7. Совместно с Украиной, США, Евросоюзом и Британией искать приемлемые пути компенсации ущерба, нанесенного Украине. Например (после смены власти в России и окончания войны), отменив ограничения в отношении наших нефти и газа, но с направлением части дохода от экспорта углеводородов на компенсации.

  8. Расследовать военные преступления в сотрудничестве с международными институтами.

  Почему прекращение путинской агрессии — в интересах России?

  9. Всем русским присуще имперское сознание?

  Это ерунда. Например, в войне против Украины участвует Беларусь. У белорусов тоже имперское сознание? Нет, у них тоже диктатор у власти. В России, как и в любой стране с историческими предпосылками к этому, всегда будут люди с имперскими взглядами, но это далеко не большинство. Тут нет причин рыдать и причитать. Таких людей надо побеждать на выборах, как побеждают правых и левых радикалов в развитых странах.

  10. Нужны ли России новые земли?

  Россия — огромная страна с сокращающимся населением и вымирающей провинцией. Имперскость и тяга к захвату территорий — самый вредный и губительный путь. Российская власть вновь своими руками уничтожает наше будущее ради того, чтобы страна выглядела больше на карте. Но Россия и так большая. Наша задача — сберегать народ и развивать то, чего у нас в избытке.

  11. В наследство от этой войны нам достанется клубок сложных и, на первый взгляд, почти нерешаемых проблем. Важно определить для самих себя, что мы действительно хотим их решить, после чего начать делать это честно и открыто. Ключ к успеху — в понимании того, что для России и ее народа будет не просто хорошо, но еще и очень выгодно прекратить войну как можно скорее: только так можно начать движение к снятию санкций, возвращению уехавших, восстановлению доверия бизнеса, экономическому росту.

  12. Еще раз подчеркну, что после войны нам предстоит компенсировать Украине ущерб, нанесенный путинской агрессией. Но восстановление нормальных экономических отношений с цивилизованным миром и возвращение экономического роста позволит это сделать, не мешая развиваться нашей стране.

  Мы на дне, и, чтобы всплыть, нам нужно оттолкнуться от него. Это будет и морально верно, и рационально, и выгодно.

  13. Демонтаж режима Путина и его диктатуры. В идеале — через всеобщие свободные выборы и созыв Конституционного собрания.

  14. Установление парламентской республики, основанной на сменяемости власти через честные выборы, независимом суде, федерализме, местном самоуправлении, полной экономической свободе и социальной справедливости.

  15. Осознавая свои историю и традиции, мы должны быть частью Европы и следовать европейскому пути развития. Другого у нас нет, и другого нам и не нужно.

  .

  О Концепции международного сотрудничества и поддержки российских продемократических сил
  ​Инициативная группа российских политических и общественных активистов при поддержке Объединения «Комитет-2024» разработала Концепцию международного сотрудничества и поддержки российских продемократических сил, которая может стать важным шагом в укреплении международной безопасности и ускорении окончания войны в Европе. В документе речь идёт о переходе от оборонительной реакции на российскую угрозу к проактивной стратегии, использующей внутренние ресурсы самой России для её демократической трансформации.

  ​Российская Федерация сегодня представляет собой системный вызов международному порядку. Агрессия против Украины, массовые убийства мирных жителей, разрушение городов, военные преступления, кибератаки на европейскую инфраструктуру и непрекращающийся ядерный шантаж создают угрозу, с которой невозможно справиться исключительно средствами сдерживания. Внутри России установлена жёсткая диктатура: тысячи политических заключённых, тотальная цензура, массовые репрессии против гражданского общества и колониальная эксплуатация регионов. Всё это формирует долгосрочную нестабильность, угрожающую не только соседям России, но и всей архитектуре международной безопасности.

  ​У международного сообщества есть уникальный, но недооценённый инструмент воздействия — российские продемократические силы: политическая оппозиция, правозащитники, независимые медиа, гражданские инициативы, национальные движения. Однако сегодня российским активистам фактически предложено в одиночку бороться с диктатурой Путина, поскольку традиционные механизмы поддержки оказываются недоступными в условиях войны и репрессий.

  В этой неравной борьбе, где российское гражданское общество заранее обречено на поражение, побеждает диктатура, что открывает Путину широкие возможности для продолжения агрессивной политики.

  ​В качестве адекватного и наиболее эффективного ответа мы предлагаем создать новую институциональную архитектуру, включающую два взаимосвязанных элемента: Фонд международного сотрудничества и поддержки российских продемократических сил и Международный альянс российских продемократических сил.

  Фонд должен стать межгосударственной организацией, действующей проактивно: формирующей стратегию демократических изменений, обеспечивающей поддержку проектов и инициатив представителей российских продемократических сил и правовую защиту активистов.

  Альянс объединит представителей российского гражданского общества, превратив их в легитимного партнёра международного сообщества и политическую альтернативу диктатуре.

  ​Реализация этой инициативы позволит ускорить окончание войны в Европе, лишить действующий режим монополии на представительство российского общества, создать кадровый резерв для будущих демократических институтов и заложить предпосылки для обретения свободы народами России.

  ​История холодной войны убедительно показала: поддержка демократических сил способна привести к трансформации тоталитарных систем без масштабного военного конфликта. Сегодня этот опыт может стать ключевым для преодоления нынешнего кризиса.

  ​Мы приглашаем все демократические страны рассмотреть возможность участия в учреждении Фонда. Совместные действия международного сообщества могут стать решающим фактором для обеспечения стабильного и безопасного будущего Европы.

  И призываем все здоровые силы российского гражданского общества объединить усилия для реализации данной инициативы!

  Инициативная группа по разработке Концепции:

  Сергей Антонов (Испания)

  Сергей Антонов (США)

  Марат Ахмеров (Германия)

  Игорь Бобров (США)

  Раушан Гизатуллин (Германия)

  Полина Зоммер (Швейцария)

  Константин Качалов (Польша)

  Сергей Ковалев (Польша)

  Вера Мочкина (Турция)

  Дмитрий Миропольцев (Германия)

  Юрий Муравьев (Германия)

  Наталья Новоселова (Чили)

  Баатр Пюрбеев (Германия)

  Андрей Сарафанов (США)

  Константин Семенов (Болгария)

  Николай Суворов (США)

  Дмитрий Ушацкий (Польша)
  Чтобы скачать Концепции – нажмите здесь

  .

• Среща на българските неделни училища в Германия

  .

  На 7 ноември 2025 г. Посолството на Република България в Берлин бе домакин на първата онлайн среща на българските неделни училища, образователни инициативи и преподаватели по български език от Германия – вдъхновяваща среща на хора, посветени на делото да съхраняват българския дух и слово далеч от родината.

  .

  

  .

  В дискусията се включиха председателят на Изпълнителната агенция за българите в чужбина г-жа Райна Манджукова, г-жа Ваня Балчева, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН, и г-жа Владима Попова-Натова, държавен експерт в същата дирекция. Участие взеха близо 40 български училища и преподаватели по български език от различни германски градове.

  .

  

  .

  В приветствието си посланик Григор Порожанов подчерта, че обучението по български език е живата връзка с родината, и изрази признателност към всички, които с труд и сърце предават българското слово на следващите поколения.

  .

  

  .

  Изключително полезна беше презентацията на г-жа Балчева, която засегна редица важни въпроси, свързани с дейността на училищата и възможностите за тяхната подкрепа. Последваха представяния на отделни училища – сред тях г-жа Евелина Ръждавички (Саксония), г-жа Росица Байрактарски (БНУ „Аз Буки Веди“ – Кьолн), г-н Христо Велчев (БНУ – Хамбург) и г-жа Десислава Трънкарова (БНУ „Славейче“ – Берлин).

  .

  

  .

  Срещата премина в конструктивна и вдъхновяваща атмосфера и постави началото на полезен обмен между българските училища в Германия.

  Благодарим на всички участници за интереса, подкрепата и отдадеността!

  .

  

  .

  Надяваме се тази инициатива да се превърне в традиция и да продължим заедно да пазим жив българския език и култура зад граница.

  .

  

  .

  Източник: ФБ страница на Посолството на Р България в Берлин

  .

• Тараклия търси подкрепата на България срещу административната реформа в Молдова

  .

  Съветниците на Районния съвет на Тараклия на днешното си заседание (6 ноември) единодушно приеха обръщение до ръководството на Република България и до българските депутати в Европейския парламент.

  В документа се изразява тревога от заплахата за ликвидация на Тараклийския район в рамките на административно-териториалната реформа на Молдова и се призовава България да защити правата на българската общност, настоявайки районът да бъде запазен като „Тараклийски национален културен регион“.

  В обръщението се подчертава, че подобна стъпка би противоречала на международните ангажименти на Молдова за защита на националните малцинства и би застрашила ролята на Тараклия като център на българската култура в страната.

  Писмото беше подготвено и представено пред съветниците от независимия съветник и почетен председател на „Българската община в Република Молдова“ (БОРМ) Фьодор Сабий.

   

  Обръщение

  На съветниците от Районния съвет на Тараклийския район
  до ръководството на Република България и до депутатите в Европейския парламент от Република България

  Съветниците от Районния съвет на район Тараклия, Република Молдова, изразяват към Вас и към българския народ своето искрено уважение и признателност за постоянната политическа и материална подкрепа, която оказвате на нашата общност в усилията й за съхранение и развитие на родния език, културата, обичаите и традициите ни. Надяваме се и занапред на вашето съдействие.

  В настоящия момент сме изправени пред сериозен проблем, който без Вашата политическа подкрепа не сме в състояние да разрешим.

  Става дума за заплахата от ликвидация на район Тараклия в рамките на започналата в Молдова административно-териториална реформа.

  В изготвената от ръководството на Молдова стратегия за реформата за периода 2023–2030 г. район Тараклия като самостоятелна административно-териториална единица се премахва и се предвижда да стане част от „Южен регион“.

  Въпреки съществуващите препоръки на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26.02.1999 г. и на Венецианската комисия в законопроекта №856/2016 г., озаглавен „Заключение по проекта на закон за статута на район Тараклия като етнокултурен район“, както и въпреки публичните уверения на президента на Молдова Мая Санду, че районът ще бъде запазен като център на българите, днес той се намира на ръба на ликвидацията.

  Без внимание остана и обръщението на депутатите от Европейския парламент от Република България към ръководството на Молдова.

  В създалата се ситуация става ясно, че без твърдата позиция на политическото ръководство на България въпросът за запазването на българския национално-културен район няма да бъде решен.

  Като кандидат за членство в Европейския съюз Молдова е длъжна да спазва член №16 от „Рамковата конвенция за защита на правата на националните малцинства“ от 01.02.1995 г., която е ратифицирала през 1996 г.

  Изхождайки от гореизложеното, съветниците от Районния съвет на район Тараклия ви молят:

  1. С официална нота от името на политическото ръководство на Република България да изискате от ръководството на Република Молдова, в рамките на започналата административно-териториална реформа, да изпълни своите международни задължения в областта на защитата на правата на българската общност и да запази национално-културния район Тараклия в съществуващите му граници, като му бъде придаден статут на „Тараклийски национален културен регион“.

  2. Чрез депутатите на Европейския парламент от Република България да се постигне приемането на съответна резолюция по този въпрос, адресирана до ръководството на Република Молдова.

  3. Да се възложи на Министерството на външните работи на Република България да проведе съответните консултации с Министерството на външните работи на Република Молдова, като го предупреди, че в случай на ликвидация на район Тараклия Молдова може да срещне проблеми при получаването на съгласие от страна на България за нейното присъединяване към Европейския съюз.

  От своя страна ние и занапред ще останем стабилизираща сила в южната част на страната, допринасяйки за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Република Молдова.

  С уважение и надежда за Вашата реална подкрепа,

  Съветниците от Районния съвет на Тараклия

  Обръщението е прието единодушно.

  .

  Източник: БТА – Тараклия

  .

• Доктрината на Монро (1823 г.)

  .

  Доктрината на Монро е формулирана в седмото годишно послание на президента Джеймс Монро до Конгреса на 2 декември 1823 г. Европейските сили, според Монро, са задължени да уважават Западното полукълбо като сфера на интереси на Съединените щати.

  Годишното послание на президента Джеймс Монро до Конгреса от 1823 г. съдържаше Доктрината Монро, която предупреждаваше европейските сили да не се намесват в делата на Западното полукълбо.

  Разбираемо е, че Съединените щати винаги са проявявали особен интерес към най-близките си съседи – нациите от Западното полукълбо. Също толкова разбираемо е, че изразите на тази загриженост не винаги са били приемани благосклонно от други американски държави.

  Доктрината Монро е най-известната политика на САЩ спрямо Западното полукълбо. Заложена в рутинно годишно послание, отправено до Конгреса от президента Джеймс Монро през декември 1823 г., доктрината предупреждава европейските нации, че Съединените щати няма да толерират по-нататъшна колонизация или марионетни монарси. Доктрината е замислена, за да отговори на основните проблеми на момента, но скоро се превръща в лозунг на политиката на САЩ в Западното полукълбо.

  Доктрината Монро е приложена през 1865 г., когато правителството на САЩ оказва дипломатически и военен натиск в подкрепа на мексиканския президент Бенито Хуарес. Тази подкрепа позволява на Хуарес да поведе успешно въстание срещу император Максимилиан, който е бил поставен на трона от френското правителство.

  Почти 40 години по-късно, през 1904 г., европейските кредитори на редица латиноамерикански страни заплашват с въоръжена намеса за събиране на дългове. Президентът Теодор Рузвелт незабавно провъзгласява правото на Съединените щати да упражняват „международна полицейска сила“, за да ограничат подобни „хронични нарушения“, в така нареченото си допълнение (или разширение) на Доктрината на Монро, озаглавено „Рузвелт“.

  Докато посланието на Доктрината Монро е било предназначено да държи европейските сили далеч от Западното полукълбо, Рузвелт е засилил значението ѝ, за да оправдае изпращането на Съединените щати в други страни от Западното полукълбо. В резултат на това американски морски пехотинци са изпратени в Санто Доминго през 1904 г., Никарагуа през 1911 г. и Хаити през 1915 г., уж за да държат европейците навън. Други латиноамерикански държави са гледали на тези интервенции с опасения и отношенията между „великия Колос на Севера“ и неговите южни съседи са останали обтегнати в продължение на много години.

  През 1962 г. доктрината Монро е приложена символично, когато Съветският съюз започва да изгражда ракетни бази в Куба . С подкрепата на Организацията на американските държави, президентът Джон Ф. Кенеди въвежда военноморска и въздушна карантина около острова. След няколко напрегнати дни Съветският съюз се съгласява да изтегли ракетите и да демонтира обектите. Впоследствие Съединените щати демонтират няколко от остарелите си военновъздушни и ракетни бази в Турция.

  Доктрината Монро е част от „100-те документа на Америка“ – инициатива на Националната архивна фондация в партньорство с More Perfect.  Oще за нея може да откриете ТУК.
  .

• Русия обяви за „нежелателна“ православната организация „Мир всем“

  .

  Министерството на правосъдието на Руската федерация внесе в регистъра на „нежеланите“ организации проекта „Мир всем“ (Friede Allen e.V.), създаден в Германия. Решението е взето от Генералната прокуратура на 15 август 2025 г., а вписването е направено на 17 септември.

  Официални мотиви за решението не бяха посочени. Според депутатката от Държавната дума Яна Лантратова, която по-рано настоя за тази мярка, организацията прикрива дейността си като подкрепа за свещенослужители, но всъщност разпространява „западни наративи за Русия като агресор“, дискредитира Руската православна църква и „внася разкол в православния свят“. В Русия „нежелателна организация“ е чуждестранна или международна структура, която властите смятат за заплаха за конституционния ред, сигурността или отбраната на страната. Тя няма право да действа на територията на РФ, а гражданите, които ѝ помагат, подлежат на глоби или дори на наказателно преследване.

  От „Мир всем“ заявиха, че са първата православна организация в Русия, призната от властите за заплаха за конституционния строй. „Какво означава юридически да бъдеш „нежелана организация“? На ръководителя на такава организация може да бъде наложено наказание лишаване от свобода до шест години. На всеки автор на „Мир всем“ първо се налага глоба, а при повторно нарушение – лишаване от свобода до четири години. Същото наказание заплашва и за споделяне (репостване) на нашите статии и съобщения в социалните мрежи. Въпреки това ние ще продължим своята работа, ще продължим да изповядваме евангелския мир и да говорим за ценността на човешкия живот и, разбира се, ще подкрепяме антивоенните изповедници, пострадали заради своята позиция“, се казва в тяхното изявление.

  „Мир всем“ е основана през 2023 г. от прот. Андрей Кордочкин, бивш клирик на Испанско-португалската епархия на Московската патриаршия, и съмишленици, за да събира средства за семействата на руски свещеници, подложени на гонение от страна на светската и църковната власт в Русия, заради пастирското си несъгласие с войната и по този начин са лишени от средства за съществуване (тук).

  Прот. Андрей Кордочкин беше неотдавна в България и даде интервюта за Offnews (тук) и сайта Християнство.бг (тук).

  Източник: Dveri.bg

  .

• Представяне в София на „Великата базилика – от Плиска до Арциз“ (видео)

  .

  Срещата с отец Генадий Мартинов – българин от Бесарабия, протойерей на църквата „Радост на всички скърбящи“ в град Арциз, Украйна, и основател на проекта „Великата базилика – от Плиска до Арциз“, бе организирана от дружество „Родолюбец“, като една от проявите по случай Дена на бесарабските българи. Проявата се състоя на 17 октомври 2025 г. в залата на читалище „Славянска беседа“ в София.

  .

  

  Инициативата представи благотворителната кампания „Великата базилика – от Плиска до Арциз“, чиято цел е изграждането на духовно-културен комплекс в Южна Бесарабия, Украйна, вдъхновен от раннохристиянската архитектура на България.

  .

  

  В град Арциз, на 500 км от България, местните българи изграждат уникален духовно-културен комплекс, вдъхновен от най-светлите образци на ранното християнство у нас. На площ от 14 дка се възстановяват в мащаб три от най-знаковите български базилики – от Плиска, Преслав и Несебър – както и елементи от храмове във Велико Търново и Равена.

  Вече 60–70% от комплекса е изграден, като в него се провеждат богослужения и празници.

  .

  

  Базиликите се строят с дарения и доброволен труд на българи, украинци и гагаузи. Храмовете ще бъдат не само място за молитва, но и Дом на милосърдието, музей на Стария завет, средновековен квартал и културен център – оазис на православието в неспокойно време.

  .

  

  Отец Генадий, с благословията на патриарх Даниил и митрополитите Онуфрий и Агафангел, пътува до България с иконата на Божията майка „Геронтиса“ и макет на комплекса, за да потърси съпричастност.

  В проявата участваха: отец Генадий, хор на храм „Св. Николай“ в София. певицата Биляна Митева, актьорът Владо Диков, д-р Гелин Георгиев, председател на „Родолюбец“ и др.

  Видеозапис на събитието:

  .

  .

  Текст и видео:

  Дружество „Родолюбец“

  .

• Румен Радев ще посрещне унгарския президент с личната си кола

  .

  Секретарят по отбраната на президента Димитър Стоянов съобщи пред БНТ, че утре в Пловдив Румен Радев ще посрещне унгарския президент Тамаш Шуйок с личната си кола. Вчера в „Държавен вестник“ бе публикувана промяната в закона за НСО, която забранява на президентската администрация и на държавния глава да ползват коли на НСО.

  „Президентът няма да шофира колата, но ще бъде с личния си автомобил“, каза Стоянов и допълни, че са организирали и как президентската администрация да се придвижи до Пловдив и Смолян и после обратно до София.

  „Парадоксът е, че в деня, когато на президентската администрация бяха отнети 7 служебни коли, Народното събрание си купи 77 чисто нови коли за над 4 милиона“, съобщи Стоянов.

  „Глупостта взема връх в Народното събрание. Сигурно следващата стъпка на ДПС-НН е да спрат парното в президентството и да забранят на президента да говори със закон“, каза секретарят на президента.

  „От държава с голямо Д вървим към държава с голямо М – към мафиотска държава. Има няколко индикатора за това. Първият е разделението на властите. Няма такова. Един човек е обсебил и изпълнителната власт, и Народното събрание, отчасти и съдебната система, службите. Той реално преяжда с власт. Вторият индикатор е, че корупцията се превръща в държавна политика. Третият индикатор е, когато личният интерес става водещ пред обществения. Припомням статията на „Уолстрийт Джърнъл“, в която се разказа как Борисов предлага стратегически обекти от нашата инфраструктура за сметка на изваждането на неговия аркадаш Пеевски от списъка „Магнитски“. Това са признаците, които водят България към държава с голямо М“, заяви Стоянов.

  Секретарят обвини Делян Пеевски, че си фантазира, че „президентът кове партия“. „Помните ли, че г-н Пеевски говореше за президентството, че е сграда, пълна с кеш? Защо не влезе с прокуратурата в тази сграда? Приготвил съм двайсетина монети по 2 лв. да им дам, като дойдат“, каза Стоянов.

  „Пеевски управлява в момента. Борисов е само придатък. Вчера Пеевски излезе, каза, че няма да има избори и смяна на министри и Борисов само повтори думите му. Да напомня и думите на Борисов за дружбата му от 20 г. с Пеевски. А само преди 5 години той смени трима министри – Влади Горанов, Младен Маринов и Димитър Караниколов заради връзки с ДПС. Тогава това театър ли е било? В интервю през 2013 г. Борисов каза, че Пеевски като председател на ДАНС щял да го арестува и после да бъде убит в затвора. Какво доверие си имат тези хора? Веднъж ще се убиват, веднъж единият сменя министри заради другия, изведнъж вървят като скачени съдове“, припомни Стоянов.

  „Няма никакво преформатиране. От 2023 г. държавата се управлява от Пеевски. Смени се моделът. Беше Борисов-Пеевски, стана Пеевски-Борисов“, заключи секретарят на президента.

  .

  Източник: в. „Сега“

  .

• Последните 50 Нобелови лауреата за мир (1974–2025)

  .

  Последните 50 Нобелови лауреата за мир (1974–2025)

  Тази статия представя последните 50 лауреата на Нобеловата награда за мир, от 1974 до 2025 г. Данните са базирани на официалния сайт на Нобеловата фондация. Таблицата включва годината, лауреатите, тяхната роля и държава, както и кратък принос. Това е компактен преглед на ключови фигури и организации, които са допринесли за глобалния мир, човешки права и демокрация.

  Ключови факти: Сред лауреатите има 28 индивидуални лица, 17 организации и 5 споделени награди между множество победители. Наградата често подчертава борбата срещу войни, ядрени заплахи и нарушения на правата.

  Година	Лауреат(и)	Пост/Роля и Държава	Принос
  2025	María Corina Machado	Политически лидер, Венецуела	Борба за демокрация във Венецуела.
  2024	Nihon Hidankyo	Организация, Япония	Работа за свят без ядрени оръжия.
  2023	Narges Mohammadi	Активистка, Иран	Борба срещу потисничеството на жените в Иран.
  2022	Ales Bialiatski, Memorial, Centre for Civil Liberties	Активист, Беларус; Организации, Русия/Украйна	Защита на гражданските права и демокрацията.
  2021	Maria Ressa, Dmitry Muratov	Журналисти, Филипини/Русия	Защита на свободата на словото.
  2020	World Food Programme	Организация, ООН (Италия)	Борба с глада и мир в конфликтни зони.
  2019	Abiy Ahmed	Министър-председател, Етиопия	Мирно разрешаване на конфликта с Еритрея.
  2018	Denis Mukwege, Nadia Murad	Лекар, ДР Конго; Активистка, Ирак	Борба срещу сексуалното насилие във войни.
  2017	International Campaign to Abolish Nuclear Weapons	Организация, Швейцария	Кампания за забрана на ядрените оръжия.
  2016	Juan Manuel Santos	Президент, Колумбия	Край на гражданската война в Колумбия.
  2015	Tunisian National Dialogue Quartet	Организация, Тунис	Изграждане на демокрация в Тунис.
  2014	Kailash Satyarthi, Malala Yousafzai	Активисти, Индия/Пакистан	Борба за правата на децата и образованието.
  2013	Organisation for the Prohibition of Chemical Weapons	Организация, Холандия	Елиминиране на химическите оръжия.
  2012	European Union	Организация, ЕС (Белгия)	Мир и демокрация в Европа.
  2011	Ellen Johnson Sirleaf, Leymah Gbowee, Tawakkol Karman	Президент, Либерия; Активистки, Либерия/Йемен	Ненасилствена борба за правата на жените.
  2010	Liu Xiaobo	Активист, Китай	Борба за човешки права в Китай.
  2009	Barack Obama	Президент, САЩ	Укрепване на международната дипломация.
  2008	Martti Ahtisaari	Дипломат, Финландия	Разрешаване на международни конфликти.
  2007	Intergovernmental Panel on Climate Change, Al Gore	Организация, ООН (Швейцария); Вицепрезидент, САЩ	Борба с климатичните промени.
  2006	Muhammad Yunus, Grameen Bank	Икономист, Организация, Бангладеш	Социално и икономическо развитие.
  2005	International Atomic Energy Agency, Mohamed ElBaradei	Организация, ООН (Австрия); Директор, Египет	Против ядрени оръжия за военни цели.
  2004	Wangari Muta Maathai	Активистка, Кения	Устойчиво развитие и демокрация.
  2003	Shirin Ebadi	Съдия, Иран	Защита на правата на жените и децата.
  2002	Jimmy Carter	Бивш президент, САЩ	Мирни решения и човешки права.
  2001	United Nations, Kofi Annan	Организация, ООН (САЩ); Генерален секретар, Гана	По-добре организиран и мирен свят.
  2000	Kim Dae-jung	Президент, Южна Корея	Демокрация и мир с Северна Корея.
  1999	Médecins Sans Frontières	Организация, Франция	Хуманитарна работа на няколко континента.
  1998	John Hume, David Trimble	Политици, Северна Ирландия	Мирно решение в Северна Ирландия.
  1997	International Campaign to Ban Landmines, Jody Williams	Организация, САЩ; Активистка, САЩ	Забрана на противопехотните мини.
  1996	Carlos Filipe Ximenes Belo, José Ramos-Horta	Епископ, Източен Тимор; Активист, Източен Тимор	Мир в Източен Тимор.
  1995	Joseph Rotblat, Pugwash Conferences	Физик, Полша/Великобритания; Организация, Канада	Намаляване на ядрените оръжия.
  1994	Yasser Arafat, Yitzhak Rabin, Shimon Peres	Председател, Палестина; Премиер, Външен министър, Израел	Мирни преговори на Близкия изток.
  1993	Nelson Mandela, Frederik Willem de Klerk	Президенти, Южна Африка	Край на апартейда в Южна Африка.
  1992	Rigoberta Menchú	Активистка, Гватемала	Права на коренните народи.
  1991	Aung San Suu Kyi	Активистка, Мианмар	Ненасилствена борба за демокрация.
  1990	Mikhail Gorbachev	Президент, СССР	Промени в отношенията Изток-Запад.
  1989	Tenzin Gyatso (14th Dalai Lama)	Духовен лидер, Тибет/Индия	Мир и толерантност за Тибет.
  1988	United Nations Peace-Keeping Forces	Организация, ООН (САЩ)	Предотвратяване на въоръжени конфликти.
  1987	Óscar Arias	Президент, Коста Рика	Мир в Централна Америка.
  1986	Elie Wiesel	Писател, САЩ/Румъния	Послания за мир и достойнство.
  1985	International Physicians for the Prevention of Nuclear War	Организация, САЩ/СССР	Осведоменост за ядрена война.
  1984	Desmond Tutu	Архиепископ, Южна Африка	Ненасилствена борба срещу апартейда.
  1983	Lech Wałęsa	Лидер на синдикат, Полша	Права на работниците в Полша.
  1982	Alva Myrdal, Alfonso García Robles	Дипломати, Швеция/Мексико	Работа за разоръжаване.
  1981	Office of the United Nations High Commissioner for Refugees	Организация, ООН (Швейцария)	Защита на правата на бежанците.
  1980	Adolfo Pérez Esquivel	Активист, Аржентина	Човешки права в Латинска Америка.
  1979	Mother Teresa	Хуманитарна деятелка, Индия/Албания	Помощ за страдащото човечество.
  1978	Anwar Sadat, Menachem Begin	Президент, Египет; Премиер, Израел	Мирни преговори Египет-Израел.
  1977	Amnesty International	Организация, Великобритания	Защита на човешките права.
  1976	Betty Williams, Mairead Corrigan	Активистки, Северна Ирландия	Движение за мир в Северна Ирландия.
  1975	Andrei Sakharov	Физик, СССР	Човешки права и разоръжаване.
  1974	Seán MacBride, Eisaku Satō	Активист, Ирландия; Премиер, Япония	Човешки права и неразпространение на ядрени оръжия.

  Източник: Официален сайт на Нобеловата фондация (nobelprize.org). Актуално към октомври 2025 г. За повече детайли, посетете Nobel Peace Prize.

  .

  .
  

  .

  .

  И накрая една шеговита картинка от днес в „демократичния“ печат.
  
  .

• В София бе представен „Македонски алманахъ“

  .

  В Конферентна зала „Яйцето“ в Ректората на Софийския университет, по повод 85-годишнината от издаването на оригинала, бе представена книгата на Македонската патриотична организация „Македонски алманахъ“ от 1940 г. Събитието бе организирано от Македонската патриотична организация в САЩ и Канада, Македонския научен институт, Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ и Издателство „Тангра“.

  .

  Ето какво пише за събитието доц. д-р Наум Кайчев в сайта на Македонския научен институт.

  .

  На 2 октомври 2025 г. в Конферентния център „Яйцето“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше представено новоизлязлото второ фототипно издание на „Македонски алманахъ“.

  .

  

  .

  Оригиналът е бил публикуван през 1940 г. от Македонските политически организации в САЩ, Канада и Австралия (МПО) и досега е много слабо познат в България и в днешна Северна Македония.

  Домакинът на събитието, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, откри форума и отбеляза, че винаги темата за нашето минало, свързано с болката Македония, е изключително драматична. Но в случая ни събира фототипното издание на нашите емигрантски организации в Съединените американски щати от 1940 година. Нещо, което е важно, защото паметта изчезва, ако не се поддържа, ако не се полагат усилия тя да е жива.

  Димитър Димитров от издателство „Тангра“ разказа, че реализацията на този проект е станала възможна само за три месеца благодарение на усилията на съиздателите от Македонската патриотична организация в САЩ и Канада, Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ и Издателство „Тангра“, с активното съдействие на Македонския научен институт и Община Гоце Делчев. Издателството е дарило екземпляри на Националната библиотека, както и по една книга на всички регионални библиотеки в страната. Изпратени са и 30 броя на Централния комитет на МПО в САЩ и Канада.

  Президентът на Македонската патриотична организация г-н Ник Стефанов, във видеообръщение от Торонто, Канада, подчерта, че става въпрос за едно от най-ценните съкровища в историята на организацията.

  .

  

  .

  Създателят на Алманаха – един от най-големите лидери на МПО Петър Ацев – го е виждал като „Патриотична библия“ за диаспората, свидетелство за културно-историческото наследство на македонските българи и инструмент за поддържане жив на силния македонския дух във времена, когато никой друг не е могъл на продължи тази кауза. Г-н Стефанов изтъкна значението на един английски превод на книгата, за да могат бъдещите поколения, които вече не четат български, да могат да продължат благородна мисия на Алманаха.

  Заместник-председателят на Македонския научен институт доц. Наум Кайчев и съавтор на предговора към новото издание представи обстойно книгата от 1940 г. в нейния тогавашен контекст. Той изтъкна, че тя има прилики и разлики в сравнение с легендарния Албумъ-Алманахъ „Македония“, отпечатан през 1931 г. в София от Националния комитет на македонските братства в България. И двете са представителни книги от енциклопедичен тип, изливащи познанието, знанието и душата на македонските българи за родния им край, за тяхното отечество. Те са продължение на идеите на ВМРО на Тодор Александров и Иван Михайлов, за автономна или независима Македония, бъдеща самостоятелна държава. Основната част от нейното народонаселение са българите, следвани от гърците, албанците, турците, аромъните, евреите и другите народности.

  В изданието отново има богата информация за географията и природните красоти на Македония, на нейните църковно-просветни центрове, отделни градове и селища. В „Македонски алманахъ“ обаче акцентът е върху най-югозападните части на областта – Костурско, Воденско, Леринско, Преспанско-Ресенско, с техните по-известни села като Загоричени, Вишени, Зелениче, Герман и много, много други. Това не е случайно, тъй като именно оттам, от южните части на някогашния Битолски вилает, на Битолския революционен окръг на Вътрешната организация, пристигат мнозинството български емигранти в Канада и САЩ, и те могат отново ласкаво, носталгично и любовно да си припомнят, и мисловно да се завърнат в своите родни места.

  Доц. Кайчев обърна внимание, че Алманахът е изготвен в малко по-друго време – след Деветнадесетомайския преврат в България, след забраната и разтурянето на ВМРО и на македонските братства в България през 1934 г., след като нейният водач Иван Михайлов е поел своя трънлив път в емиграция. Затова в този популярно наричан „Американски алманах“ има много по-обширна и експлицитна информация за ВМРО от по-ново време, от 20-те и 30-те години на ХХ век, с акцент върху новите жертви и герои като Мара Бунева, Владо Черноземски, Симеон Евтимов и много други.

  „Патриотичната библия“ открито изтъква, че именно Иван Михайлов в днешните условия е „достойниятъ вождъ на борческа Македония“. Подчертани бяха заслугите на създателя на изданието – съюзният секретар и по-късно председател на МПО Петър Георгиев Ацев, роден в Скопие, в семейството на служител на Българската екзархия, и възпитаник на Софийския университет.

  Доц. Кайчев посочи, че втората част на Алманаха е още по-уникална, тъй като тя представя македонската емиграция в Северна Америка с изобилни данни за Съюза на МПО, неговия печатен орган в. „Македонска трибуна“, македоно-българските православни църкви в Америка, българските училища, хорове и театрални трупи. Изданието също така е достоверен поименен справочник за всички по-състоятелни и по-изявени активисти на македонските българи около Македонските политически организации. Някои от описаните фамилии като Лебамови от Форт Уейн, Николови–Буневи от Детройт и Чикаго, Королови и Меанчеви от Торонто и много други, са активни в МПО и до ден-днешен. (Цялото изказване на доц. Кайчев може да изтеглите като документ оттук – Makedonski_almanah.

  Президентът на Република България Румен Радев заяви, че е уважил представянето не само защото за него е голямо удоволствие да почете заедно с всички „Македонски алманахъ“, но и защото президентската институция е силно ангажирана с македонската кауза, включително с организирани от нея конференции с участието на ръководството на МПО. Той обърна внимание, че изданието е нещо много повече от енциклопедичен труд. То е преди всичко изключително ценно свидетелство за вечната кауза на македонските българи за запазване на хилядолетната им идентичност и език. На страниците на тази вълнуваща книга виждаме как се разгръща цяла епоха с нейните стремежи, вълнения, идеи и идеали, заяви Румен Радев и допълни, че книгата представя обединени в редиците на МПО наши сънародници, които не остават безучастни към бащиния край, изграждайки отвъд Океана български училища, църкви, народни домове.

  .

  

  .

  Президентът посочи, че опазването на българската идентичност е процес, който трябва да се развива не само у нас, но и по света, и с активното участие на нашите дипломатически мисии. Държавният глава изтъкна, че за да вървим напред като общество, осъзнало своите корени, и да изграждаме отношения на добросъседство и взаимно доверие с нашите братя от Република Северна Македония, ние трябва да стъпваме на достоверните и истинни свидетелства за нашата история, какъвто е този алманах.

  Представянето на „Македонски алманахъ“ бе специално уважено също така от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим и от кмета на община Гоце Делчев г-н Владимир Москов.

  .

  

  .

  На събитието присъстваха председателят проф. Георги Н. Николов и много членове на Македонския научен институт; г-жа Елисавета Шапкарева, председател на Българското сдружение на родовете от Македония; г-н Тодор Гаджев, ръководител на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев“; редица общественици, много заинтересовани граждани и студенти.

  .

  По-долу можете да видите видеа на две интервюта с Димитър Димитров и Румен Радев с повече информация. За приложените фотографии изказваме благодарност на Теди Гаджев. Алманахът може да бъде закупен от ТУК.

  .

  .

  .

• В София се открива кинофестивалът „ОКО“

  .

  Днес, 3 октомври 2025 г., в София се открива шестото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино „ОКО“. Всяка година фестивалът се провежда последователно в две държави – Украйна и България. Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка, журналистка и самата тя режисьорка. Шестото издание открива нейният авторски филм „Мъртва китка“, посветен на зимната обредност на бесарабските българи в нейното родно село Криничне (Чушмелий) и изчезващите под натиска на войната обичаи.

  Началото ще бъде от 18:00 ч. в Сити Марк Арт Център, където зрителите ще могат да гледат безплатно филма „Мъртва китка“. Лентата вече имаше световна премиера в Киев, но в София ще бъде показана за първи път.

  Входът е свободен, единствено е нужна регистрация.

  Фестивалът ще продължи до 11 октомври, като програмата включва не само прожекции, но и изложби с фотографии и картини на украински и български творци, както и музикални изненади. Закриването също ще се състои в Сити Марк Арт Център на 11 октомври, отново със свободен вход.

  .

  Пред БНР Тетяна Станева заяви: Войната убива нематериалното културно наследство.

  .

  

  .

  Тетяна Станева все още не е събрала цялата необходима сума, с която да се покрият разходите по организацията на фестивала. Надява се на помощта на спонсори.

  Цялото интервю може да чуете в звуковия файл – тук.

  .

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
...
• 421
• >>