Всички авторски страници

Авторски

• Вълкът козината си мени, но нрава – не. По следите на „умерената“ опозиция в Сирия

  Дахер Дахер*, Trueaboutsyria.wordpress.com

  

  Сигурно сте чували често англичаните да казват „Леопардът не може да смени петната си” , което е цитат от Библията, по-точно от книга на пророк Йеремия, който казва: „Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард – петната си?”. В български език това е останало като поговорка, която гласи: „Вълкът си мени козината, но нрава – не”.

  А ако тази хубава поговорка я прехвърлим на сирийски терен, то тя ще е: „Има ли умерена опозиция в Сирия? Тя имената си мени, но нрава – не.”

  И защо се нарича „умерена”, а не примерно светска или просто опозиция? Защо цялата опозиция е финансирана предимно от Турция, Катар и Саудитска Арабия? Защо няма нито един останал християнски, алауитски или друзки град на територията на опозицията? Защо на всяка педя земя, завладяна от т.нар. бунтовници се налага шериат, слагат табели от сорта на „Шиитите са врагове на исляма”, „Демокрацията е глупост”, както и табели със забрани на жените да излизат без никаб (т.е. само очите да им се виждат). Пеят се песни против християните  (има десети клипове в youtube:  видео 1, видео 2, видео 3, видео 4, видео 5). Само преди седмица (б.р. – тестът е написан през март т.г.), в град Джараблус, завладян от протурските клонове на Сирийската свободна армия, избухна масиран бунт, защото местното ръководство искаше да махне никабите. Ръководството бе моментално уволнено.

  Защо повечето групи са ислямистки и слафистки, и носят имена като „Армия на исляма”, „Армия на муджахидините (муджахидин означава джихадисти на арабски), „Армия на сунитите”, „Султан Мурад” и прочие? Впрочем и трите споменати групи доскоро бяха част от Сирийската свободна армия, т.е. те са от „най-умерените”. Някой може ли да покаже разликата между умерените и неумерените? Една и съща идеология, едни и същи символи на знамената, обикновено с шахадата, написана на тях („Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк“), една и съща обществена прослойка, една и съща риторика, едни и същи лозунги, една и съща мода бради, едни и същи искания – шериат и ислямски закони.

  На всички тези въпроси не получаваме отговори. Вместо това американската администрация обяснява, че не могла да раздели умерените от неумерените.  А и как да ги разделят? Това е все едно от една каца вино да сипваш в различни бутилки, да им сложиш различни етикети и да претендираш, че те са различни брандове. Не е сериозно някой да заявява, че масов убиец и борец за свобода не могат да бъдат различени.

  Крайно време е да се разбере, че в Сирия много ясно се обособиха две основни воюващи страни, ако изключим кюрдите. От едната страна е правителството, което успя да привлече всички светски маси и малцинствата, срещу маргинални групи, всичките до една свързани с Мюсюлманското братство и с уахабиско-салафиската идеология. На много няма да се хареса тази картина и мнозина не вярват в нея. Най-вече в западните медии, които години наред представяше сюрреалистична версия, която да е в тон с аспирациите на САЩ, Саудитска Арабия и Катар да сложат марионетка и да прекарат две тръби през Сирия. Но картата и фактите не лъжат. Те реално показват ситуацията и е огледало на това, което се случва. Всички големи градове (Дамаск, Алепо, Хама, Хомс, Латакия, Тартус), аристокрацията, бизнес средите са на страната на правителството. А в териториите на опозицията има само бради, шериат и забрадени жени. Без християни и без други неверници. Който не вярва, може да отида сам в област Идлеб и да провери. Там са „умерените”. Дори битката за Алепо бе съвсем показателна, въпреки бруталната пропаганда в различните медии. В западната проправителствена част живееха над 95% (1,5 млн.) от населението, а в източната се оказа, че са останали едва 100 хиляди души, 80 000 от които бяха държани като заложници от ал-Нусра и Ахрах ал-Шам, клоновете на ал-Каида.

  Но нека се спрем сега на фактите. Финансирането и въоръжаването на бунтовническите групи се превърна в абсурден фарс, в трагикомедия и ако Шекспир беше жив, днес творбата му „Комедия от грешки” щеше да е посветена на „умерената опозиция”. Фронтът ал-Нусра се счита за клон на ал-Каида и е обявена от ООН за терористична група. Затова американският департамент усилно въоръжаваше до зъби групировки като прословутите главорези Нур ал-Дин ал-Занки, кръстена на селджукски управител, известен с това, че изпозаклал всички арменци. На 19-ти юли ал-Занки пускат видео, в което обезглавяват безмилостно  12-годишно момче, а говорителят на Департамента, Марк Тонър с пелтечене обясняваше, че това е отделен инцидент и индивидуална грешка. След освобождаването на Алепо бе разкрито, че същите членове на ал-Занки са екзекутирали стотици сирийски войници и тероризирали хиляди хора. Департаментът мълчи. Истината обаче излезе наяве. На 28-и януари ал-Занки официално се обедини с ал-Нусра, обявена за терористична дори от САЩ, и така бе основана нова група – „Тахрир ал-Шам”. Де факто се оказа, че САЩ са финансирали и въоръжили до зъби индиректно ал-Каида.

  Към новоучредената формация от ал-Нусра се присъедини и „Джейш ал-Суна”, която също води началото си от Сирийската свободна армия (ССА). Бившият посланик на САЩ, Робърт Форд, остро критикуваше бомбардировките в Идлеб срещу „ал-Суна”, но по-късно започнаха да излизат множество доклади, че групата използва деца-войници, които получавали по 100 долара месечно от саудитския благодетел и ал-Махейсни, сега патрон  на ал-Нусра. Сега същите ал-Суна вече официално също са към клона на ал-Каида.

  На 27 февруари т.г., дори Първа дивизия на Сирийската свободна армия се присъедини към Ал-Нусра, която обяви сливането официално чрез съобщение, вече под новото име Тахрир ал-Шам. Това не е първото директно вливане на отряди на ССА към Ал-Нусра. На 5 октомври Втори централен батальон също се обедини с Ал-Нусра, тогава в разгара на битката за Алепо. Индиректното вливане става с групи като Лиуа Ахрар Сурия  и прословутата Лиуа ал-Таухид, която бе една от първите групировки, появили се в Алепо, първо се обединиха кам Нур ал-Дин ал-Занки, а после всичките заедно се сляха с Ал-Нусра. Членовете на друг клон на ССА – Свободната армия на Идлеб, многократно се присъединяваха и отцепваха от Ал-Нусра, за последно на 25 януари т.г. (източник)

  

  Терористичната група Ал-Нусра официално обявява обединяването на „Първа дивизия на ССА“ към нейните редици

  И като споменахме „Джейш ал-Суна”, е редно да споменем и друга „умерена”  група – „Катаеб ал-Фарук”, които действаха в Хомс и бяха част от Сирийската свободна армия (ССА). Помните ли онова видео, което през 2013-та се въртеше по мрежите, и в което бунтовник ядеше изтръгнатото сърце на сирийски войник? Това животинско престъпление  бе извършено от командира на ал-Фарук, на име Абу Съкар. Тогава ССА обеща да направи разследване, но всичкото, което се случи, е групата да се разпръсне и да се обедини с различни формации, нейни членове постъпват в Движение Ал-Хизм, в „ал-Суна”, а през 2017 г. официално са част от Ахрар ал-Шам.

  Така стигаме до споменатата Ахрар ал-Шам, вероятно най-голямата бунтовническа единица в Сирия. Въпреки, че Джон Кери на няколко пъти се изпусна, наричайки групата радикална и престъпна, към днешна дата тя не се счита като терористична организация. През май 2016 г. САЩ, Франция, Великобритания и Украйна блокираха предложението, внесено от Русия, в което Ахрар ал-Шам да се определи като терористична. Което е нечувано лицемерие, като се има предвид, че самият основател на групата Абу Халид ал-Сури е бивш член на Ал-Каида, пратен от Афганистан, лично от лидера й Ал-Зауахири, за да сдобрява ИДИЛ с Ал-Нусра, вследствие на което се появи Ахрар ал-Шам. Нещо повече, бившият лидер на групата, Абу Джабер Шейх, напусна и сега е лидер на новото формирование на Ал-Нусра, Тахрир ал-Шам.

  „Ахрар“ официално отрича демокрацията, а уахабизмът/салафизъм/ е основната й идеология и е отговорна за масовите кланета на християните в Идлеб.

  Пародията, наречена ССА, не спира дотук. Бившето й поразделение „Фастаким” се присъедини към Ахрар ал-Шам на 25 януари. Преди няколко дни се разбра, че и Ахрар ал-Шам, наред с други бунтовнически образувания като „Джейш ал-Изза“ и „Левантийски легион“, ще формират обща бойна единица, наречена „Джабхат Тахрир ал-Сурия“ (източник). „Джейш ал-Изза“ е групата, която тероризира от месеци моя град Махарде (понеже градът е християнски) и официално се въоръжава от САЩ, а как изглеждат, можете да видите в канала им в youtube . По-странното е, че Джейш ал-Изза си партнират с подразделението на ИДИЛ, Джунд ал-Акса, които вече бяха разформировани. (източник)

  

  Ако отворим сайтовете на бунтовниците и разпределим най-влиятелните групи ще получим следната картина:

  Идлеб и северозападна Сирия: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра

  Източна Гута и Дамаск: Джейш Ал-Ислам (с по-малко влияние на Фейлак ал-Рахман и Ал-Нусра)

  Южна Дараа/Южна Сирия: Южен Фронт (с внушително влияние на Ал-Нусра)

  Източна Сирия: ИДИЛ

  Никоя от тях не иска демокрация, всички искат салафизъм, уахабизъм и шериат. Всички те имат една и съща схема на управление. Гонят голяма част от хората (предимно богатите и малцинствата), отнемат им имотите, като после ги раздават на семействата на бунтовниците и членовете на различните групи. По този начин правят масова чистка и се заобикалят от лесно манипулируеми, бедни и необразовани, но затова пък твърдо верни и решени на всичко да запазят придобитото последователи. Религията се използва умело като военен, икономически и политически инструмент.

  Тази технология на управление носи и своите логически последици. В областта Идлеб Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра се сбиха помежду си преди няколко седмици, като най-вероятна причина за това е разпределението на оръжия и плячка. След като Турция предприе лек завой, заради нарастването на кюрдските територии, и влезе във войната за да се вклини между двата кюрдски анклава, посредством завладяването на гр. Ал-Баб, Ердоган явно е обещал на руснаците да не въоръжава повече ал-Нусра, а само групи около Ахрар ал-Шам. По тази причина бе свикана и конференцията в Астана, където всички страни искаха да покажат, че не са съгласни кюрдите да вземат северна Сирия. Поне по тази точка са съгласни и Турция, и бунтовници, и сирийските власти. Игнорирането на ал-Нусра вероятно е ядосало членовете им и те щурмуваха няколко склада на Джейш ал-Муджахидин, а оттам тръгна голям спор между отделните групи. Пет групи от Ахрар ал-Шам се присъединиха към ал-Нусра, която отново си смени името и вече официално е Тахрир ал-Шам. В петък (24-и февруари) те извършиха поредица от самоубийствени атентати в град Хомс, от които загинаха над 50 души – откровено послание към всички, участващи в предстоящата конференция в Женева.

  

  Групи от ССА, които се присъединяват към клоновете на Ал-Каида: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра

  Дори най-умерената бунтовническа група, поне според западните медии, т.нар. Южен Фронт (Джабхат ал-джунуби), дори този „най-умерен“ сегмент се бие заедно с Ал-Нусра, а лидерите им изглеждат ето така:

  Това е официален канал на Южен Фронт, който в състава си има над 50 различни формации, а всички медии са наясно, че те се бият редом до Ал-Нусра (източник).

  Другата голяма група в южна Сирия е Джейш ал-Ислам. Тя е всъщност най-влиятелната група в област Дамаск, а неин основател е Захран Алуш, син на базирания в С.Арабия ислямски проповедник Абдуллах Алуш. Джейш ал-Ислам бе отговорна за атентата и убийството на министъра на отбраната Дауд Раджиха, който бе християнин. Групата отрича демокрацията и иска шериат и ислямска държава, както споделя Захран в интервю.  Захран, заедно с голяма част от семейството си бе в затворите в Сирия, заради връзките му с Мюсюлманските братя, но бе освободен, заради натиска на С.Арабия, Турция и САЩ, които поставиха условия пред сирийското правителство да освободи „политическите затворници“. Удивително, същите държави сега обвиняват Асад, че е пуснал тези затворници и така  е радикализирал опозицията. Нищо, че те поискаха да бъдат извадени, те ги финансират и идеологията им е същата като на С.Арабия. Най-тъжното е, че точно братовчедът на Захран, Мохамед Алуш, е лидерът и лицето на опозицията на преговорите в Астана и в Женева.

  В Източна Гута Джейш ал-Ислам действа заедно с Фейлак ал-Рахман, армия, финансирана от Катар, а са север в Идлеб, клонът на ал-Ислам се обедини с Ахрар ал-Шам.

  Така листата с умерени бунтовници се свежда до:

  

  Засега листата е празна. но все още издирването на умерена група продължава.

  Ако все още някой ваш познат вярва, че има „умерена“ опозиция, дайте му да прочете тази публикация. А ако все още продължава да си държи на неговото, тогава ще е най-добре да го пратим в Идлеб, шериатския рай на опозицията. Опозиция, която я представят като умерена, а пък идеологиите й са сходни с тези на радикалите. Опозиция, която би трябвало да се бори за повече демокрация, а тя се бори за шерият и налагане на ограничения и сектариански диктат. Опозиция, която трябва да е независима и сирийска, а тя е изцяло финансирана от едни и същи държави – С.Арабия, Катар, Турция.

  Към Женева отново ще се проведат поредните опити за мир. Мир, който може да се постигне единствено, ако се вземат реалните факти. Над 70% от сирийците подкрепят правителството, около 15-20% – бунтовниците, а към 10% искат кюрдска държава. Дали ще се намери решение на този казус ? Това зависи от склонността на САЩ (наред с партньорите им от С.Арабия, Катар и Турция) и Русия (с Иран и Китай) да се разберат и да си разпределят газопроводите.

  П.С. За десерт лаконичното мнение на Кеворк Алмасиян, анализатор от Алепо, за Оскара, който спечелиха Белите каски, напълно заслужен, предвид страхотните им актьорски умения:

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Дахер Дахер е от Сирия. Живее в София и работи в БАН. Дахер поддържа два блога за литература и изкуство. Третият му блог се казва „Истината за Сирия“ и в него той публикува статии за родината си.

  .

• Азербайджанската „перачница“ показва как режимът ограбва народа си, за да се облагодетелства

  Хадиджа Исмаилова, която беше хвърлена в затвора заради репортажите си за корупция по високите етажи на властта, обяснява защо разкритията са от значение

  Материал на The Guardian

  

  Азербайджан вероятно не означава много за вас. На запад може би е най-известен като храбър победител в конкурса за песен на Евровизия или като лесен противник в квалификациите за някой международен футболен турнир. Има петрол, крайбрежие на Каспийско море и 10 милиона души население.

  Но има и друга страна.

  В моята родина журналистиката е престъпление – числата казват всичко: десет от 158-те политически затворници в Азербайджан са журналисти. Последната останала независима информационна агенция, Туран, спря работа миналата седмица.

  Неподчинението има висока цена. Бях изнудвана чрез интимни клипове, заснети в моя частен дом от тайните служби. Бях вкарана в затвора с поредица скалъпени обвинения. Не бях сама.

  Азербайджанският режим има солидна и обоснована причина за това потисничество. Липсата на независими медии и на гражданско общество гарантира абсолютна безнаказаност за корупционни практики – елитът може свободно да строи хотелите си и да развива печеливша дейност в добива на полезни изкопаеми. Той не иска да бъде разпитван за произхода на богатството му и защо обществените пари не служат на обществените интереси.

  Корупцията парализира образованието и здравеопазването, докато управляващото семейство и неговият антураж се обогатяват за сметка на обикновените хора.

  Междувременно тези, които хвърлят активисти в затвора, потискат народа и парализират гражданското общество се радват на безнаказаност за ограбването на възможностите и свободите на хората. И остават на свобода и са достатъчно могъщи за да продължат репресиите. Инвестират парите си в демократични страни, които, за разлика от Азербайджан, зачитат правото на собственост. Отиват в западните страни и получават качествена медицинска помощ – качество от което хората на Азербайджан са лишени. Децата им получават образование в чужбина и се радват и на други продукти на демокрацията – същите права, които отричат ​​на обикновените азербайджанци.

  Азербайджанската перачница ни позволява да надзърнем с изумление в начина на действие на тази клептокрация.

  Нито едно мое, или на мои колеги разследване на корупцията, не доведе до разследвания от страна на правителството на Азербайджан. Вместо това бяха наказвани журналистите – убити, като Елмар Хюсейнов, арестувани като мен. Отвличането и побоят на журналисти станаха нещо обичайно в Азербайджан.

  И въпреки това, тези хора, които наказват журналисти за разкриване на истини и ги лишават от основни свободи са добре дошли в демократичните държави, могат да пътуват свободно, да инвестират, да имат банкови сметки и да прехвърлят парични суми, откраднати от държавния бюджет. Лидери на страни, чиито организации и партньори са нарочени и тормозени в Азербайджан им стискат ръцете.

  Тогава какъв е смисълът да казваш истината? Този въпрос ми беше задаван многократно в деня, в който бях осъдена на седем и половина години затвор. Какъв е смисълът на това, което правите и заради което страдате, попита съдебният служител. „Независимо какво пишеш, не можеш да промениш нищо,“ каза охранителят в затвора. „Всичко, което правиш, е правилно, но всичко е напразно,“ повтаряше съкилийникът ми, когато търсех начини да изпращам тайно истории от затвора въпреки рисковете. Да, затворът определено не е място за среща на оптимисти.

  Азербайджанската перачница изпрати милиарди долари през четири британски компании

  

  Хората на Азербайджан, чиито гласове са откраднати на изборите, не виждат възможност за промяна и не смятат подкрепата от международни институции за ефективна. Управлението на несменяемата династия им изглежда като неизбежна реалност от техния живот. С този президент, който наследи властта от баща си и назначи жена си за вицепрезидент, като й позволи да го замества в негово отсъствие, мнозинството азербайджанци виждат малка възможност за промяна в идващите през 2018 г. избори.

  Изборите в Азербайджан никога не са отговаряли на международните стандарти. Мисиите за наблюдение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа съобщиха за големи фалшификации при преброяване на гласовете в предишни президентски и парламентарни избори. Въпреки това азербайджанските телевизии, които служат като високоговорители на режима, показват чуждестранни политици и членове на западни парламенти, възхваляващи нивото на демокрация в Азербайджан.

  Както показват разкритията на „Перачницата“, дори и сега, когато падат цените на петрола, основното богатство на Азербайджан, правителството продължава да харчи огромни суми за корумпиране на европейските институции и за оказване на влияние върху политици. Режимът се опитва да смекчи критиките заради нарушаването на човешките права, за да осигури милиарди международни заеми за своите мегапроекти, които ще послужат само за удължаване на собствения му живот.

  Азербайджанците не са наивни. Те разбират, че поставянето на западните политици в услуга на режима струва пари. Те също така разбират защо азербайджанският режим се опитва да блокира истината вътре в страната и извън нея.

  Но правителството ще се провали в тези опити за заглушаване на всеки и всичко, тъй като във всеки дом има една машина, която казва истината – празен хладилник. Азербайджанците разбират твърде добре, че богатството на олигарсите, които изобличаваме, е натрупано за сметка на празните им хладилници и ще дойде време, когато гневът от бедността ще избухне.

  • Хадиджа Исмаилова е азербайджански разследващ журналист и член на проекта за журналистически разследвания на корупцията и организираната престъпност, the Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP).

  Източник на текста на български: Биволъ

• Обама разкритикува решението на Тръмп за емигрантите

  

  Бившият президент на САЩ Барак Обама разкритикува решението на администрацията на Доналд Тръмп за прекратяване на програмата, защитаваща от експулсиране стотици хиляди хора, пристигнали в САЩ нелегално като деца, предават агенциите. Обама нарече решението „жестоко“.

  „Тук става дума за млади хора, израснали в САЩ, за деца, които учат в нашите училища, за младежи, които започват професионалния си живот, за патриоти, които са поели ангажимента да уважават нашето знаме“, каза бившият държавен глава.

  „Те са американци по душа и в съзнанието си. Те са американци по всеки един начин, освен по един – на документи“, допълни Обама и защити решението си да въведе тази програма с президентски указ през 2012 г.

  Той опроверга твърдението на Тръмп, че решението е взето от администрацията му заради законови изисквания.

  „Това е политическо решение и морален въпрос“, каза той и уточни, че „младите, хора, които ще бъдат засегнати, не представляват заплаха за САЩ и не лишават от нищо останалите жители на страната“. /“Сега“/

  .

• Celebrate Labor Day

  

  Labor Day in the United States

  Labor Day is on the first Monday of September every year. It was originally organized to celebrate various labor unions’ strengths of and contributions to the United States’ economy.

  

  Celebrate Labor Day

  Labor Day is a day of rest or the last chance for many people to go on trips before the summer ends. For students, it is the last chance to organize parties before school starts again. In some neighborhoods, people organize fireworks displays, barbecues and public arts or sports events. The American football season starts on or around Labor Day and many teams play their first game of the season during Labor Day weekend.

  Public Life

  Labor Day is a federal holiday. All Government offices, organizations, and many businesses are closed. Some public celebrations, such as fireworks displays, picnics, and barbecues, are organized, but they are usually low key events. As it is the last chance for many people to take summer trips, there may be some congestion on highways and at airports. Public transit systems do not usually operate on their regular timetables.
  About Labor Day

  The first Labor Day was held in 1882. Its origins stem from the desire of the Central Labor Union to create a holiday for workers. It became a federal holiday in 1894. It was originally intended that the day would be filled with a street parade to allow the public to appreciate the work of the trade and labor organizations. After the parade, a festival was to be held to amuse local workers and their families. In later years, prominent men and women held speeches. This is less common now, but is sometimes seen in election years. One of the reasons for choosing to celebrate this on the first Monday in September, and not on May 1, which is common in the rest of the world, was to add a holiday in the long gap between Independence Day and Thanksgiving.

  

  Sourcе: Тimeanddate.com

• Мениджмънт на доброто: Възможностите на благотворителността

  За Карин дом или как един детски център за деца със специални нужди във Варна работи на границата на частната благотворителност

  Виолина Николова, Еkipbg.com

  

  Преповтаряната през годините сентенция гласи, че за нивото на развитие на едно общество може да се съди по неговото отношение към уязвимите. В българската действителност обаче тази роля на „обществото“ е иззета от държавата, а в същото време протестите на родители на деца със специални нужди не секват. Унизителни, дори за гледане, репортажи за родители с плакати и празни инвалидни колички показват чести случаи на административни парадокси в стил „Параграф 22“, отачаяние от трудната достъпност до услугите и чисто човешки страх за бъдещето, в което техните деца ще се окажат единствено на грижите на същата тази държава.

  От другата страна, за данъкоплатеца остава не само чукането на дърво и дърпането на ухо, но и емпатията в която всяка година се генерират големи суми по DMS кампании, лични кампании на родители и участия във всякакви инициативи, някои от които дори под егидата на държавни глави и излъчвани по националната телевизия. Пословичните съпричастност и доброта на българина изглеждат не само емпирично доказани с броя на успешно реализираните частни кампании, но и се явяват голяма помощна патерица на социалната система, която очевидно не се се справя.

  Дали система, посветена на грижата за хората със специални нужди, фунционираща единствено на база свободния пазар, доброволното желание за дарение, доброволчеството и личния пример е възможна или подобна хипотеза е абсолютна утопия – това е спор, който пали дебати от години.

  Може да се изненадате, но в България вече 21 години функционира едно място, което макар и не напълно лишено от държавна подкрепа (17% от финансирането е субсидирано от държавата) е много близко до този модел, в който доброто бива професионално управлявано, развивано, умножавано и в крайна сметка работещо. И ако изобщо можем да говорим за мениджмънт на философска категория, каквато е доброто, то Карин дом във Варна е място, което си струва да ни занимае в тази посока.

  Това е център, който вече 21 години предоставя терапия и подкрепа за деца със специални потребности (термин, който Карин дом въвежда в България за първи път с желание да спре тяхната класификация като необучаеми) и техните семейства. Началото му е дадено от Иван Станчов през 1994 г. с една напълно лична история, както може би започва всичко, което си струва усилието.

  

  Кой е Иван Станчов?

  „Моето върховно човешко удовлетворение е честта да работя за България, така, както работеха за нея моите деди. Освен всичко известно за мен, аз съм заклет българофил и пътешественик.“

  Иван Станчов е ярък пример за филантроп и дарител от новата българска история. Роден е на 1 април 1929г. в гр. София. През 1943г. семейството му е принудено да емигрира. Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ.
  След политическите и икономически промени през 1990г. се завръща в България за пръв път след 47 години. През 1991г. Иван Станчов е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Макар вече на 88 години, той остава неуморен пътешественик, дипломат и градинар. Владее 8 езика. Неговото име носи и българското училище към Посолството на България в Лондон, като това го прави единственото училище, носещо името на жив възрожденец. Причината е, че когато през 1991г. Иван Станчов заема поста на посланик в Лондон, заварва училището закрито поради липса на средства от държавата. Той решава, че ще го възроди със собствени средства и известно време то е изцяло на негова издръжка. В Българското училище в Лондон се обучават 240 деца на възраст от 4 до 18 години.

  

  Коя е Карин?

  Карин е братовчедка на основателя на Карин дом – Иван Станчов. Карин страда от церебрална парализа по рождение (спастична детска диплегия, известна като болест на Литъл). Надарена със силна воля и решителност, в продължение на шест години в Америка, Карин е подложена на безброй клинични тестове. В допълнение, три години по-късно стартира терапия по наскоро разработения метод на Бобат, която води до общо, макар и бавно подобрение. Всъщност Карин е първият пациент на г-жа Бобат в Лондон. Паралелно с терапията тя е отлична ученичка и взима изпитите си с много добри оценки. Карин е любознателно дете, винаги готова за приключения – излети, пътувания и обикаля света заедно със своето семейство, което я подкрепя през целия й живот.

  През 1994 г. Иван Станчов успява да убеди семейството си да предостави наследствената къща в Морската градина на Варна, където основава Фондация Карин дом. Идеята му е да създаде нов модел за услуги за деца със специални нужди, за да може изоставянето на тези деца в домове да бъде прекратено. Събира малък екип от специалисти от Варна и кани професионалисти от Англия, които да обучат българските си колеги на най-съвременните световно признати терапевтични методи.

  Благодарение на харизматичната си личност и силната лична мотивация г-н Станчов привлича дарители и съмишленици, които да подкрепят каузата. Така се създава първият у нас център за деца със специални нужди, следващ добрите европейски практики и носещ името на едно специално дете и една състрадателна жена – Карин Десислава Феодора Бернадет Мария Гепен Станчов, родена в Лондон на 14 май 1935 г. и починала на 55 години.

  

  Какво прави Карин дом специален?

  Причините са неизброими, но една от основните е моделът за управление на дейност, която може да бъде определена най-точно като социална, чрез инструменти, типични по-скоро за бизнес организация. Екипът на Карин дом се стреми терапията, посещенията на специалисти по домовете и изобщо цялата основна дейност, ориентирана към децата със специални нужди и техните семейства, да е безплатна. Ако решим да си служим по-предпазиливо с това понятие и следваме икономическия закон, че няма безплатен обяд, то следва и логичният въпрос „Кой плаща цената?“.

  Както вече споменахме в началото, 17% от дейността се финансира от държавата, голяма част се осигурявя чрез участие в проекти, канидатстване по фондове и адатиране на дейности спрямо наличните финансови перспективи. Трябва да се отбележи, че този механизъм е достъпен за всички социални институции, включително и държавните, но в Карин дом подготовката на документи, работата по проекти и реализирането им е поверена на професионален екип, който се занимава с маркетинг и набиране на средства. Това професионално организирано звено отговаря от намирането на подходящи процедури за финансиране от фондове до привличането на корпоративни партньори или лични дарители.

  Именно даренията, представляващи 32% от бюджета, са една от основните и най-сложни задачи, която можем да определим като „Поискай, за да ти се даде“. Така например, горивото за автобуса, който превозва децата до центъра от години е поето от компания за горива, а автомобилът на мобилните екипи от програма „Ранна интервенция“ ( б.а. това са специалистите, които посещават родители на деца със специални нужди още от родилното отделение, в опит да се противопоставят на битуващата практика на съвети от медицински лица за изоставяне в институция) е осигурен от частна логистична фирма със специално намаление от автомобилна компания.

  На дарители се разчита за финансова подкрепа за логопедични сесии, терапия с психолог и физиотерапевт. Групите за предучилищна подготовка и обучение, както и едноседмичната интензивна терапия, която Карин дом предлага на деца от страната, също разчитат на дарителите. Това, което можем да определим като запазената марка на Карин дом в тяхното управление на доброто е създаването на стойност. Екипът използва всички налични ресурси, за да се самофинансира чрез създаване на възможности посредством допълнителни услуги.

  Частна детска занималня „Монтесори къща“ е частна детска занималня с капацитет до 15 деца. Голяма зала на втория етаж на къщата е приспособена за обучение по метода Монтесори. Така наличната база и експертизата, получена от обученията на педагозите бива оползотворена и монетизирана в полза на основната дейност.

  

  Музей „Посланици на доброто“ – Тази година в Карин дом беше открит музей, посветен на историята на благотворителността и филантропията в България. Срещу вход – дарение гид от Карин дом развежда групите из експозицията. Освен набраните средства, музеят дава възможност повече хора да се запознаят с дейността на Карин дом и да бъдат информирани за наличните възможности за доброволчество и благотворителност.

  Услуги за майки и деца – През седмицата родители могат да се включат и в Библиотека на играчката и група за игра, водена от специалист на Карин дом и включващи различни знаимания за най-малките.

  Даровете на земята – Дори градината е впрегната като потенциален източник на средства като в нея се сее лавандула, която после се бере и срещу дарение продава от доброволци по време на базари. През почивните дни, градината се дава под наем за сватби и детски рождени дни, като това осигурява допълнителна финансова подкрепа за дома.

  

  Забавление с кауза – перлата в короната на Карин дом, що се отнася до дейности свързани със самофинансирането, е организирането на ежегодния благотворителен фестивал „Усмихни се“ който всеки септември събира граждани и гости на Варна на целодневен фестивал със зона за пикник, барбекю, бира, ресторанти, детски кът, открита сцена, фермерски и занаятчийски базар, цирк, езда, фехтовка и безброй други забавления, които привличат цели семейства за целия период на събитието. Средствата, събрани по време на фестивала (вариращи през години около 30,000 лв.) биват детайлно отчетени по дейности, а голяма част от тях отива за издръжката на група Усмивка, като така варненци знаят, че средствата, които са изхарчили по време на фестивала, забавлявайки се, са били инвестирани в провеждането на конкретна дейност в Карин дом, зад която стоят конкретни деца и техните родители.

  Какво е постигнато?

  За 21 години Карин дом изгражда първата в България площадка за деца със специални нужди, 1835 деца и техните семейства минават през центъра за този период, обособяват място за родителски клуб, обзавеждат 13 стаи за терапия на деца, изграждат първата в България библиотека на играчките, обучават 4500 нови специалисти от България и света, въвеждат програма Ранна интервенция и провеждат 4 конференции за проблемите на децата със специални нужди.

  

  Карин дом остава един от примерите за това, че наетият професионалист често си върши работата по-ефективно от държавния служител, че доброто не е категория, пред която всеки трябва автоматично да прояви емпатия и алтруизъм, а е нещо, за което следва да се работи чрез информиране, въвличане – създавайки както рационални, така и емоционални стимули. Карин дом започва от една напълно лична история, но придобива мащабите на професионално работеща организация, която осъществява реална промяна и оказва неоспоримо влияние върху едни от най-чувствителните пластове в обществото – този на уязвимите, на нуждаещите се от подкрепа.

  Дори писането на тези редове е плод на тези техни усилия и на това, че съумяват да предадат нататък цялата тази енергия и въодушевление от постигането на чудеса или по-прагматично казано – личния пример на частната благотворителност. Тогава, когато личната история на един човек е достатъчна, за да запали хиляди. За това няма нужда от директива, нито от чакане по гишета – достатъчни са малко вяра и много усилия… и може би малко повече воля за това доброто да не бъде монополизирано, а просто добре управлявано.

  ________________________________________

  За написването на статията е използвана информация от: https://karindom.org/
  Снимки: Фондация „Приятели на Карин дом“

• Северна Корея потвърди, че е детонирала водородна бомба

  Тръмп: Срам за Китай, който се опитва да помага, но с малък успех

  

  Северна Корея обяви, че е извършила тест на водородна атомна бомба и го нарече „абсолютен успех“, предаде Би Би Си. Държавната телевизия на комунистическата страна вече излъчи кадри, на които Ким Чен-ун подписва заповед за провеждането на ядрен опит.

  Южна Корея и Япония потвърдиха, че Пхенян е извършил най-мощния си ядрен опит досега, предава Ройтерс. Предварителните оценки, основани на силата на земетресението, са, че взривеното устройство е с мощност около 100 килотона, което е приблизително 5 пъти повече от бомбата, хвърлена от САЩ над Нагасаки през август 1945 г.

  Метереологичната служба на Япония регистрира трус от 6,3 по скалата на Рихтер, което е десет пъти повече от последните ядрени опити.

  По данни на сеизмологичния център на Китай в КНДР е било усетено земетресение с магнитуд 6,3 по скалата на Рихтер, на около 24 км североизточно от град Сунгджибегам. Земетресението е станало в 11:30 часа местно време (6:30 българско) на дълбочина от нула метра.

  Веднага след това военни източници от Южна Корея предположиха, че северната им съседка е извършила шестото си ядрено изпитание. Малко преди труса Пхенян обяви, че е разработил водородна бомба с възможност да бъде прикачена към балистична ракета.

  Южна Корея и САЩ се договориха да разгледат възможността за военен отговор на действията на КНДР, която днес извърши поредното ядрено изпитание, предаде южнокорейската агенция Ренхап.

  Съответната договореност е била постигната в телефонни преговори между министъра на националната отбрана на Република Корея Сон Ен Му и неговия американски колега Джеймс Матис. Агенцията засега не дава по-подробна информация.

  Американският президент Доналд Тръмп определи действията на Северна Корея като „опасни и враждебни за САЩ“, след като режимът в Пхенян изпита водородна бомба, пише The Hill.

  „Северна Корея извърши голямо ядрено изпитание. Нейните думи и действия продължават да бъдат много враждебни и опасни за САЩ“, написа Тръмп в профила си в социалната мрежа „Туитър“.

  „Северна Корея е престъпна нация, която става голяма заплаха, и срам за Китай, който се опитва да помага, но с малък успех“, добави президентът на САЩ в отделен свой коментар.

  Министерството на външните работи на България осъжда остро извършения от Корейската народно-демократична република (КНДР) на 3 септември 2017 г. шести по ред ядрен опит.

  Тази поредна тежка провокация е сериозно нарушение на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на споразумението за гаранциите на МААЕ. България категорично осъжда подобни действия, които водят до допълнително повишаване на напрежението в региона и представляват заплаха за световния мир и сигурност.

  Призоваваме КНДР да прекрати веднъж завинаги своята ядрена и балистична програма по цялостен и необратим начин, изпълнявайки в пълна степен своите международни ангажименти, както и да се ангажира с конструктивен диалог с международната общност за намирането на изход от ситуацията по мирен път, гласи позицията на дипломатическото ни ведомство, разпространена от пресслужбата. /“Сега“/

  .

• Антикомунизъм, антисоциализъм и българските „леви-десни“

  Има разлика между антикомунизъм и антисоциализъм – те изобщо не са едно и също,
  пише Стефан Кичев в „Мисълъ“*

  

  Антикомунизъм (в неавторитарния му вид) представлява критика на тоталитарния характер, присъщ на комунистическите режими в историята, както и критика на еднопартийния модел, който те често/почти винаги следват.

  Основите на аникомунизъм са политически плурализъм, т.е. множество политически партии в държавата, както и защита на „базови“ човешки права.

  Антисоциализъм от своя страна представлява критика на социалистическия метод за разпореждане с икономиката на дадена държава, както и критика на държавното управление на дадени отрасли в икономиката.

  Основите на антисоциализма са пазарна икономика, защита на частната собственост и лична индивидуална свобода.

  Често антикомунисти могат да бъдат леви, т.е. социалисти, и въпреки това да оспорват тоталитаризма и правдиво да го критикуват.

  В България много антикомунисти са социалисти, т.е. леви, но пък поради критиката им на комунизма, както и заявената подкрепа за НАТО и ЕС, минават грешно за десни. Това води до сериозни усложнения в нашия политически дискурс.

  Нещо, което трябва да се разбере е, че американски държавни политики, в които се предвиждат грантове за проекти в Източна Европа, чиято цел се води „промотиране на демокрация“, почти винаги идват от Демократическата партия в САЩ и вече фигурират единствено в нейната програма.

  Демократите са левите в САЩ и логично подобна външна политика като държавно харчене за промотиране на демокрация в източноевроейски държави съответства единствено на ляв социален възглед за световна политика. Дори републиканците изрично я критикуват (както съответства на дясно-мислещи) и Тръмп предложи закон, в който сериозно орязва подобно държавно харчене на пари във външната политика, докато неговият външен министър Рекс Тилърсън поиска изобщо да се премахне от списъка на дейности „промотирането на демокрация” в европейски държави, което се изразява във финансова помощ за граждански НПО-та и демократични институции.**

  Съответно хората, получаващи тези грантове, винаги ще проповядват леви идеи и ляв възглед, които обаче тука в България, поради обстоятелства, които описах по-горе, лесно може да минават за десни, тъй като вървят в комплект с антикомунизъм, подкрепа за ЕС и НАТО и някаква „демократична общност“.

  Забелязали сме една притеснителна тенденция последните няколко избори, която беше и последвана от изборен провал –  наши „десни“ партии, а и центристки, които отхвърлят двуполюсния модел, не успяват да артикулират удачно и задоволително за избирателите принципите, на които е построена тяхната платформа и политическа програма.

  Често се говори за „демократичност“ и „върховенство на правото“, което би следвало да обозначава работеща съдебна система.

  Демокрацията представлява метод за достигане до решение, което да служи за основите на политическо действие, както и управление над дадено население, обитаващо конкретна географска територия.

  Само по себе си е лишено от нормативен характер, т.е. не изразява дадени политически принципи или възгледи върху проблема за управлението на държава, и по-точно – как трябва да се управлява.

  Демокрацията е инструмент, чрез който се опредметяват дадени принципи в действие и реалност, най-вече под формата на закони или законови поправки, и т.н. Принципите могат да са леви или десни, социалистически или пазарни, консервативни или либерални, както и могат да са авторитарни.

  По същия начин и е с правото. По думите на доц. Кристиян Таков – „правото е инструмент“ – инструмент, чрез който се изразяват дадени възгледи и принципи, но тия възгледи могат да бъдат както и правдиви, така и изгодни на властта, или повлияни от псевдонаучна перспектива. В Царство България е имало върховенство на правото – имало е работеща съдебна система и правораздаването се е осъществявало на ниво – по същото време е имало антисемитски закони като „Закон за Защита на Нацията“; т.е. върховенство на правото по онова време изобщо не е съдържало позитивен характер и е означавало признаване на системен антисемитизъм.***

  Това са лозунги, които са лишени от съдържание и не говорят нищо за мотивациите и конкретните планове, както и философия, която дадената политическа партия проповядва.

  Би могло да се разглежда като ефект от идеологическото неразбирателство, при което наши партии се явяват „десни“, докато проповядват леви идеи, както и активно подкрепят леви международни политики (включително зелени антипазарни) и политици.

  Дали ще са „десни“ или „нито леви, нито десни“, нуждата, която би следвало да се задоволи, не е вниманително и осторожно брандиране или умело политическо пиар инженерство, а вместо това изговаряне на конкретни политически принципи, които впоследствие вече в управление би следвало да се опредметяват чрез техни конкретни действия в изпълнителната, съдебната и законодателната власт.

  Възгласи като „демократичност“ и „върховенство на правото“ не са принципи – те са инструменти, които служат за изразяване на конкретни политически планове; и партия, която си служи само с тях, ясно се опитва да укрие своята уязвима безпринципност.

  –––––––––––––––––––––––––––

  * Заглавието е на Еврочикаго (оригиналът на статията може да намерите ТУК.)

  ** В сайта на „Америка за България“ изрично се уточнява, че подобна финансова помощ не се предлага за политически дейности и тази статия по никакъв начин не заявява наличието на подобна финансова помощ за политически субекти.

  *** Този закон по никакъв начин не отговаря на цялостното отношение както на българската общественост, българската църква и интелигенция, така и на повечето български управители спрямо еврейското население в България по онова време, което отношение често е заслужавало адмирации.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Авторът на „Мисъль“ Стефан Кичев гостува в предаването „Имате думата“ по Канал 3 (видео)

  
  

   

• Адв. Георги Атанасов: Предлаганият антикорупционен орган е абсолютно безконтролен

  В ПАРЛАМЕНТА СЕ ГЛАСУВАТ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ ЗАКОНИ, СМЯТА ОЩЕ ЮРИСТЪТ 

  

  Проектозаконът на правителството не представлява нищо друго, освен преписване на определени части от три закона, които са свързани с действия на три или четири по-скоро различни органа. Единственият принос на правителството е, което между другото го има и в законопроекта на БСП, че се въвежда една разузнавателна дейност, което означава, че добавяме към тия, които ще ни шпионират, в смисъл ще се ползват от специални разузнавателни средства, ще проследяват, ще подслушват, още един орган.

  Така коментира в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ процесите, свързани с антикорупционното законодателство, адвокат Георги Атанасов, експерт, работил за подготовката на становището на Висшия адвокатски съвет по проекта на ГЕРБ за антикорупционния закон.

  Според него новият единен антикорупционен орган не подлежи на съдебен контрол за дейността си и единственият негов акт, който подлежи на съдебен контрол, е този за констатиране конфликт на интереси:

  Всичко останало в цялото административно производство, е освободено от съдебен контрол, което означава, че създаваме един абсолютно безконтролен властови орган, който разполага, освен това, и с неофициална власт…, защото всички органи на територията на държавата са длъжни да съдействат на този антикорупционен орган.

  Според Атанасов е безразлично по какъв начин ще бъде създаван органът – дали ще го назначава президентът, дали ще бъде колективен орган, дали ще бъде едноличен – защото в българския политически живот независима институция, създавана през българските политически механизми, фактически не може да съществува на настоящия етап.

  Експертът потвърди оценката на Висшия адвокатски съвет за противоконституционност в антикорупционното законодателство:

  Становището на Висшия адвокатски съвет неизменно е едно и също от момента, в който започнаха да се произвеждат тези противоконституционни закони. Имам предвид първия закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и действащият в момента Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Винаги Висшият адвокатски съвет е изразявал становище, че тези закони са, най-малкото в определени свои части, противоконституционни.

  Юристът прогнозира бързо гласуване на законопроекта в парламента в навечерието на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз:

  Ако се съди по поведението на публично действащите лица, мисля, че ще „претупат“ на бърза ръка закона в две сесии и ще се похвалят момент преди Председателството, че са направили нещо, в смисъл, че все пак има някакъв напредък в поведението. Защото иначе в действителност няма нищо, което да се случва…

  Атанасов заключи коментара си за антикорупционното законодателство, като подчерта: Този закон се приема с обикновено мнозинство, а в този парламент да се постигне обикновено мнозинство за текстове, които са противоконституционни, никога не е имало проблем.

  .

  Пълния запис на интервюто с адвокат Георги Атанасов можете да чуете от звуковия файл.

  .
  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Георги Атанасов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Адвокат в Софийската адвокатска колегия от 1992 г. със специализация в процесуалното представителство в съдебни и арбитражни производства. Университетски преподавател по гражданско и търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” (1985-1996). Хоноруван преподавател по търговско право в Нов Български Университет (2000-2006). Заместник-председател на Научно-методическия съвет към Софийската адвокатска колегия (до 2012 г.). Член на Научно-методическия център на Висшия адвокатски съвет (от 2013). Лектор в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“. Преди вписването му като адвокат – председател на Районния съд – Исперих (1982-1985), председател на Пети районен съд – гр. София (1985-1989), заместник-председател на Софийския градски съд (1989-1992).

  .

  Източник: BNR.bg

• Близо 2 млрд. лв. джобни за Бойко

  Правителството е като спестовна, но наивна бабичка,
  която при позвъняване хвърля пари от балкона

  Материал на в. „Банкеръ“

  

  Бюджетният излишък към края на юни доближава 2 млрд. лв., показват последните данни на Министерството на финансите, оповестени пред Министерския съвет. Това означава 2 млрд. лв. джобни за премиера Бойко Борисов. Не е пресилено да се каже така, защото харченето и на един лев от тези пари няма да мине за одобрение през парламента. Послушните и безлични, както никога досега министри, ще гласуват харченето им както каже Той. В случая те се явяват като едни спестовни, но наивни бабички, които нямат пари да затапят ресорните пробойни и живеят във ведомствен недоимък, но като звънне телефонът, хвърлят „през балкона“ стотици хиляди.

  Бюджетният излишък към юни 2017-а е в размер на 1.747 млрд. лв. (1.8% от прогнозния БВП), сочи документът. Очакванията са към края на юли той да достигне 1.96 млрд. лв., или 2% от прогнозния БВП. На свое заседание кабинетът прие доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет за първото полугодие на 2017 година.

  На тези пари или някаква незнайна чест от тях вече им е намерен харчът – европроектите. Нека да бъдем дословни: “Действително, като погледнеш близо 2 милиарда излишък, си задаваш въпроса: „Защо не ги раздадете?”. Защото това са пари, които чакаме – в момента, в който излизат европейските проекти, да имаме готовност да ги кофинансираме. Знаете, че има периоди, в които докато се работи, не се разплаща, но като дойде време да се плати, трябва да имаме готовите пари”. Това казва премиерът Бойко Борисов пред своите министри преди около седмица. Обнадеждаваща яснота.

  Да сме вярващи бива, но късопаметни – не

  Ето какво е казал премиерът Борисов горе-долу по същото време година по-рано. „Правителството ще вложи приоритетно парите от излишъка в Северозапада, смесените региони и магистрала “Хемус”. Някой някъде да знае към днешна дата какво и къде е вложено от миналогодишния излишък в начертаните приоритети?

  Но това е медийната страна. Безпримерният героизъм на изпълнителната власт, фискалната стабилност, икономическият растеж. Това е излишъкът, използван като билборд за успехите на правителството.

  Големият въпрос обаче остава. Как се ражда излишъкът? От живородната икономика, от мъдростта на управляващите или от невидими спори на конюнктурата, реещи се из въздуха.

  Според стенограмата на Министерския съвет заместник финансовият министър Кирил Ананиев леко открехва вратичката. Той отчита по време на заседанието, че

  има известни проблеми с изпълнението на разходната част

  По думите му те са свързани, от една страна, със сезонността на извършване на тези разходи. Другата част са свързани със ситуацията, в която се намира изпълнението на разходите, свързани с усвояването на европейските средства, сочи стенограмата на заседанието на МС от 9 август тази година. Ананиев изразява надежда, че през второто полугодие ще има подобрение и в тази насока.

  Чудесно! Това е истината, само истината или поне… една малка част от нея.

  За цялата истина потърсихме бившата финансова министърка проф. Христина Вучева, която години наред я търси неуморно.

  „Данните за изпълнението на приходите и разходите показват, че излишъкът не се дължи на събрани повече приходи, а на спестени разходи“, каза Вучева.

  „БАНКЕРЪ“ я попита дали са планирани по-високи разходи и после с лекота при висока ефективност на инвестиционния процес са останали средства, или планираните разходи са били „по мярка“, но никой не е имал и желанието да ги направи. Тоест с една дума са заложени едни средства за нещо, одобрени са от парламента, а после са изразходвани за друго нещо зад гърба на народните представители.

  Проф. Вучева разбули тайната чрез лични наблюдения и изследвания още от времето на правителството на Иван Костов, който пръв издигна в култ бюджетния излишък. „Смущаващо е, че при предвидени общо 2.078 млрд. лв. капиталови разходи към полугодието се изпълняват едва 180 млн. лв.“, каза тя. В официалното съобщение на МФ няма коментар за това състояние.

  Вучева поясни, че разковничето е в капиталовите разходи. „При приемането на бюджета за 2017 г. не бе представена информация за какви видове разходи се отнася предвидената сума. Не стана ясно и какви цели ще се решават с това разходване на публични пари. Може да предположим, че сумата е нещо като резерв на правителството и не е свързана с конкретни проекти и намерения за действителни разходи.“

  Е, да де, казва Вучева, но нещата вече излизат от контрол. При Костов този буфер е бил няколко стотици милиони, после започва да нараства, при Орешарски гони 1 млрд. лв., правителството Борисов надхвърля 1 млрд. лв., за да се стигне до това безобразие – 2 млрд. лв. явно фиктивни разходи при „Борисов 3“.

  Проблемът има следния хастар: България се е превърнала вече в премиерска република. Когато се приема бюджетът за тази година, никой от депутатите не попита за какво ще се разходват 2 млрд. лева. Пълно безразличие, всички гласуват, въпроси не се задават.

  Нещо повече,

  пълната безконтролност е по целия път на бюджета

  Министерството на финансите го внася в Министерския съвет, приема се, МС го плаща в парламента – приема се, изтича годината, Народното събрание трябва да приеме отчета за изпълнението му – приема го, праща го на Сметната палата за проверка – Сметната палата го приема с някои забележки, които връща в Народното събрание, които пък вече никой няма интерес да гледа. Основният финансов закон на държавата се движи като бежанец през уж телените заграждения на различните власти…

  „Този подход – да се предвиждат повече от 2 млрд. лв. по годишния бюджет за капиталови разходи и да се харчат едва 30% от сумата, се повтаря през годините. Само 2010 и 2014 г. правят изключение – там сумите за резерв на правителството – 1 млрд. лв., и сумата за капиталовите разходи – също милиард, са разписани отделно“, коментира Вучева. През другите години не се предвижда резерв, а само около два милиарда за капиталови разходи. Съмнението, че това не се свързва с реални проекти, се потвърждава и от отчетните данни за капиталовите разходи в периода 2009-2017 година. За 2016 г. се отчита 78% изпълнение на капиталовите разходи, за 2015 г. – 65.5%, за 2014 г. – 60 процента. Единствено през 2010 г. извършените капиталовложения надминават предвидените в закона средства. Но отново няма информация в какво са инвестирали бюджетните звена. Не става ясно и при дискусиите за приемането на годишните бюджети в парламента. „От години не се е случвало отчети за изпълнение на държавния бюджет да се обсъждат на пленарни заседания в парламента, което само по себе си е нарушение на Закона за публичните финанси и на добрата европейска практика.

  Значи така. Записват се в Закона за държавния бюджет измислени разходи, които след това се промотират като успехи и се разпределят по симпатии. Така ли се изхранва властта?

  С приходите положението е „сон со жмон“, както се казваше за промените по река Дунав в сантиметри по „Хоризонт“. Според публикуваните данни към 30 юни изпълнението на приходите е 50.5% спрямо одобрения Закон за държавния бюджет.

  Това е много добър резултат, при условие че нямаме съмнения относно предвидения в закона размер на приходите. Сравнението с приходите от същия период на предходната година ни убеждава, че резултатът към средата на годината е наистина добър и това е безспорно за преките данъци. НАП заслужава да бъде похвалена – изпълнението спрямо годишния план за корпоративния данък е 58%, а за данъка върху дохода на физически лица – 51.8 процента. Приходите от акцизи обаче изостават – към 30 юни са събрани 45% от определеното в Закона за бюджета. Изпълнението на разходите и трансферите също е ниско – 45 процента. Заслужава да се върнем на данните за изоставането с около 300 млн. лв. при приходите от акцизи. Хвалбите обаче за големи успехи в борбата с контрабандата не се потвърждават от постигнатото през първите шест месеца. Харченето на този излишък едва ли тази година ще ни изненада с прозрачност.

  Но държавата би могла да направи облекчения за бизнеса и за хората, което пък да стимулира растежа. Например – да намали ДДС – ако не за всички, то поне за книги, вестници и лекарства. Може да форсира европроекти. Да направи дълго отлагани капиталови разходи. Да се предплати дълг, за да намали разходите за лихви. Да замрази временно ръста на осигуровките. Всяка от тези мерки има потенциал да се отплати. С по-високи приходи през следващите години. Което ще позволи и по-големи разходи, и то без създаването на опасни дисбаланси.

  Но, не би.

  .

• Stockholm Center for Freedom: Report for Erdoğan orchestrated coup in Turkey

  A new report in Sweden reveals

  Erdoğan orchestrated July 15 coup in Turkey

  .

  

  Last year’s failed coup attempt in Turkey is nothing but a false flag orchestrated by Turkey’s autocratic President Recep Tayip Erdoğan and his henchmen to create a pretext for a mass persecution of critics and opponents in a state of perpetual emergency, a new detailed study titled ‘July 15: Erdoğan’s Coup’ by Stockholm Center for Freedom (SCF) concluded.

  Based on publicly available data, the coup indictments, testimonials in court trials, private interviews, reviews of military expert opinions and other evidence collected by researchers, SCF is fairly confident that this attempt did not even qualify a coup bid in any sense of military mobilization which was unusually limited in numbers, confined in few cities, poorly managed, defied the established practices, tradition, rules of engagement and standard operating procedures in Turkish military.

  “This was a continuation of a series of false flags that were uncovered in the last couple of years under the authoritarian rule of Erdoğan regime and it was certainly the bloodiest one,” said Abdullah Bozkurt, the President of SCF.

  “Erdoğan appears to have tapped on widely circulated coup rumors in Turkish capital and staged own show to steal wind and set up his opposition for a persecution,” he added.

  Judging from the results of the coup bid, Erdoğan won big time by securing imperial presidency, consolidating his gains, stifle the opposition and even launching cross border military incursion into Syria for which he had been itching for too long. No wonder why he immediately called the attempt as “a gift from God.”

  The report was originally published in Turkish. SCF plans to release an English edition soon with new changes and updated data.

  Here are some of the findings from 191-page detailed report on what happened on July 15, 2016, and days leading to that.

  • • A huge gap has emerged between facts and the government’s narrative on coup bid despite intense efforts by Erdoğan regime’s in the form of censorship, propaganda, pressure, threats and even torture and ill-treatment. The testimonials from defendants and the evidence that was uncovered so far has further bolstered the view that the coup attempt was nothing but a set-up.
    • The conflicting public accounts by Erdoğan regarding the chain of events on the day of the coup, his recollection that even differ from the indictments issued by judiciary that is tightly controlled by his regime, the anti-democratic measures taken in the aftermath of the July 15, the shuttering of thousands of institutions and the arrests of tens of thousands of civilians cast a long shadow on July 15 events.
    • The fact that the head of Turkish intelligence service (MİT), Hakan Fidan, was tipped off about the coup in advance according to his own written statements sent to Parliament, but he neither informed the Prime Minister nor the President strengthened the claim that the coup bid was totally staged. There is no explanation for why the officials who are, first and foremost, responsible for discovering, thwarting, and halting the coup attempt against the elected government remained unreachable on the day of the coup and why they followed the daily routine even after they learned about the attempt.
    • Against the background of intel chief Hakan Fidan’s lack of testimony either as a suspect or witness in any judicial investigation into the coup attempt, his no-show at the Parliamentary Coup Investigation Commission for a testimony, and the very fact that he kept his job, Erdoğan actually expects everybody to believe in his constructed narrative about the coup attempt without even questioning and investigating anything significant.
    • The fact that intel head Hakan Fidan met with the top military officials for hours a day before the coup as well as on the coup day, his trip to the General Staff’s headquarters despite alleged tip-off that he was going to be whisked away and detained by military, his leaving the military headquarters without a hassle, and the launch of the coup attempt right after his departure has not been explained and justified as of today.
    • It is also important to note the Chief of General Staff Hulusi Akar made conflicting statements. Testimonials by witnesses and defendants do not confirm the account provided by Akar. The military experts that SCF has consulted in preparing this report clearly underlined that the coup bid, tipped-off in advance, could have stopped easily in its tracks and prevented by simple and quick measures. Yet, Akar’s not resorting to such preventive measures fuels deep suspicions about July 15 events.
    • It was highly unusual and odd for the top commanders of the military had gone on with their usual routine, even attending wedding ceremonies at hours when there was credible and alarming intelligence of a coup attempt was received. This is against the established traditions, practices and rules of the operating procedures in Turkish military.
    • According to official account, 8,651 officers took part in the coup, corresponding to 1.5 percent of the total military personnel in the Turkish Army. Of those 1,761 were private conscripts, 1,214 were military students, and 5,761 were officers and non-commissioned officers. But even these numbers do not reflect the actual mobilization that was seen on the ground during the coup attempt. Given the fact that 168 generals and thousands of officers are now being tried on coup charges, the military experts find it odd that such an insignificant number of troops took part in the coup attempt. It is estimated that there are 200,00 troops under the command of these generals who are charged with the attempt.
    • The strange events such as shutting down the Bosphorus bridge to the traffic one way, hitting targets that have not served to the goals of putschists at all, the sparing of politicians who should have been the primary target, killing civilians, trying to seize institutions by only a handful of troops were not explained. The limited mobilization of military assets was confined to few cities and the teams that are supposed to detain Erdoğan came to his hotel hours after his departure. All these makes-no-sense events appear to be suggesting that they were staged to give an impression and supply footages and photos for the coup.
    • Even after one full year, Turkish government has failed to present a convincing and solid evidence that proves the Hizmet movement (popularly known as Gülen movement) was behind the coup attempt either as a mastermind or a participant. The fabricated and forced testimonials apparently taken under heavy torture in custody were later refuted by defendants when they appeared in court for trial hearings.
    • As various researches that were published or reported by international institutions have revealed, officers who are charged of attempting the coup comes from various ideologies and backgrounds. In most cases, the troops were mobilized over threats of impending terror threats or as part of the military drill, defendants’ statements in the court has shown.
    • Fethullah Gülen who has inspired the Hizmet movement that was accused of coup bid by Erdoğan, stated in an exclusive interview with SCF that the coup bid was “outrageous heinous scenario constructed by Erdoğan and his accomplices.” He said it was launched to pursue unprecedented witch hunt against the Hizmet movement. He made it clear if anyone who was sympathetic to the Hizmet movement took part in this heinous act, they betrayed the very ideals of the movement. Gülen reiterated his call for an international commission to thoroughly investigate the coup, an offer that Edoğan has failed to respond.
    • The uncertainty behind the ballistic investigations on the weapons used in the murder of civilian and troops still lingers on. The paramilitary groups that took part in clashes, and that later appeared in various videos taken on coup night were not identified and how they were organized and mobilized remains a mystery. There were also reports that Turkish police distributed high-caliber weapons to civilians on the night of the coup.
    • Turkey is no longer a country governed by the rule of law and democratic principles. It is now a state ruled by the government decrees under constant state of emergency. The judiciary is under full control of the government, freedom of press and expression are under hold, the parliamentary is no longer functioning and opposition politicians are behind bars.
    • More than 150,000 government employees were dismissed from their positions on the basis of their critical views without an effective judicial and administrative probes. The purges in the military, judiciary, foreign service and security apparatus have reached to alarming levels. 51,889 people were put behind bars, without an evidence, a trial and conviction, mostly housewives, teachers, students, doctors, merchants, journalists who were affiliated with the Hizmet movement.

  

  Please click for the report’s PDF in Turkish

  Please click for the report’s PDF in English (updated July 13, 2017)

   

  Source:  Stockholmcf.org

• Българското председателство на ЕС: 160 хил. лв. за шалове, 300 хил. лв. за вратовръзки

  

  Шалове за 160 хил. лв. и вратовръзки за 287 хил. лв. ще бъдат раздадени по време на Българското европредседателство на Съвета на ЕС, съобщи Нова телевизия. 900 луксозни и 16 000 стандартни шалчета за жените и 1100 луксозни и 20 хил. стандартни вратовръзки за мъжете са сред подаръците, които страната ни ще раздаде с пари от държавния бюджет.

  „Традицията в раздаването на подаръци съществува, откакто съществуват ротационните председателства. Това са традиционни пакети, в които има шал за дамите, вратовръзки за мъжете. Традиционните подаръци в Европейската комисия са шал, вратовръзка, тефтер и химикалка. Има и други, които са от т.нар. „полезни подаръци” като зарядни батерии, преходници за мобилни устройства, както и тези, които остават за спомен. При нас това ще бъде монета. Тиражът на 2-левовата монета догодина ще бъде посветена на Българското европредседателство. Ще направим и марка с логото, която да остане спомен за всички делегати. Основните цветове, на които ще се заложи, са синият и жълтият”, обясни пред Нова Яна Дочева, директор на дирекция „Подготовка и провеждане на председателството”. Дочева каза още, че 1.7 млн. лв. ще струва храната за гостите. Страната ни ще бъде домакин на общо 230 събития и срещи. Други 1500 ще бъдат организирани в Брюксел и Люксембург. За шест месеца по време на председателството се очаква България да бъде посетена от 22 000 души.
  Близо 1.5 млн. лв. пък ще струва външната и вътрешна реклама. Днес приключва срокът за подаване на оферти, припомня БГНЕС.

  Победителят в обществената поръчка трябва да осигури минимум 18 билборда и 10 мегаборда за поставяне на винили с реклама на българското председателство на ЕС по булевардите “Брюксел”, “Цариградско шосе”, “България”, “Черни връх”, “Евлоги и Христо Георгиеви” и в района на НДК. Рекламни транспаранти ще бъдат поставени и на новия пешеходен мост на бул. “Цариградско шосе” при София Тех Парк. Фасадите на представителни сгради (Министерски съвет, Президентство, Народен театър “Иван Вазов”) също ще бъдат осеяни с рекламни транспаранти на председателството. Предвижда се поставянето на 100 винила върху електрическите стълбове на булевардите “Брюксел”, “Цариградско шосе”, “България”. Поне 20 ще са рекламните съоръжения, които председателството на ЕС ще ангажира в метрото. Голяма част от външната фасада на Националния дворец на културата също ще бъде обагрена с реклами на председателството. Брандиране се предвижда на Резиденция “Бояна”, терминали 1 и 2, както и на правителствения ВИП-терминал на Летище “София”. /“Сега“/

  .

• Ние ще победим, но кои сме ние?

  Милена Фучеджиева, Вulgariaanalytica.org

  

  Светът наблюдава Америка със свито сърце. Гневът на нацията от ляво и дясно избухва все по-ожесточено. За разлика от българите, обаче, американците са тежко въоръжени –  буквално, не в преносен смисъл. Беше плашещо да гледаме протеста срещу събарянето на статуята на генерал Лий в Шарлотсвил. Млади нацисти в пълно бойно снаряжение крещяха ожесточено лозунги за унищожение на евреите. Нищо ново под слънцето, но все пак историята се повтаря винаги неочаквано. Този текст ще е субективен, разбира се, защото вече би трябвало да сме свикнали със субективността на медийните оценки. Авторитетите са все по-лесни за разгромяване и вече почти не съществуват, за разлика от неочакваните исторически повторения, на които сме свидетели.

  Врязването на колата в тълпата млади комунисти беше ужасяващо. Време е да наричаме нещата с истинските им имена. Комунизмът се завръща в Америка с ново лице. А тероризмът не е привилегия на Исляма. Той е взривената сграда на ФБР в Оклахома през 1995, той е и расисткото убийство на петима полицаи в Далас от афро-американец. Цялото ляво медийно войнство скочи срещу Тръмп, заради изказването му за споделената от две страни вина за насилието в Шарлотсвил. Липсата на категорично осъждане на расисткия марш е скандална. Но когато Обама не осъди убийството на петимата полицаи в Далас като расистко, нямаше възмущение. Обама е тяхно, ляво момче, той и Сорос подкрепят Black lives matter. Комунистът-милиардер от тип Армънд Хамър, освен морално, подкрепя и финансово тази в основата си расистка организация срещу белите. Според черните, обаче, черен расизъм не съществува. Той можел да бъде само бял. Забравят за жълтия расизъм. Расизмът не търпи други цветове, освен своя собствен.

  Ако вкараш в търсачката Гугъл думите “white couple”, информацията, която излиза на първа страница, е основно с новини за „бяла двойка убива черен“. Ако вкараш обаче „черна двойка“, излиза само позитивна информация. Всеки може да пробва и да се увери с очите си. Интересно как алгоритъмът на Гугъл избира да представи на първите си страници изключително негативен образ на „бялата двойка“, при положение, че статистиката изобщо не поддържа подобна информация. Най-големият процент на убити черни е от черни. Камо ли да се говори за тълпи от бели двойки, избиващи черни американци. В това има нещо много смущаващо. То показва, че Гугъл може да манипулира изключително подмолно общественото мнение в посока, която подкрепя личните убеждения на създателите му. А това означава, че Гугъл буквално разпространява фалшиви новини под формата на безпристрастна търсачка. От там пък става абсолютно наложително децата да бъдат обучавани, че трябва да търсят „под-истината“ на предлаганата от Гугъл „истина“ като внушение. Какво ще си помисли един черен човек, когато вкара тези две думи – бяла и двойка – и види резултати още на първата страница за бели хора, избиващи черните? Какво възпитава Гугъл? Явно расова омраза. Каква е отговорността на Гугъл в изострянето на расовите отношения в последните няколко години? Защото това изостряне не се появи с Тръмп. Тръмп е последица, не причина. Обама беше президентът, при който расизмът отново стана тема на разговор, а постепенно и на сблъсъци между бели и черни. Обама не е мюсюлманин, но е много ляв. И това ляво е точно толкова нездравословно, колкото алт-дясното.

  И наистина е време да се назовават нещата с точните им имена.

  Нацистите в Шарлотсвил се биха с комунисти. Двете групи са едни и същи в генезиса си. Те не почитат индивидуалността, нито личната свобода. И едните и другите настояват за контрол на държавата върху обществото, за централизирана власт, за равни права. Едните искат правата да са равни междурасово, изтребвайки по-низшите раси, докато другите настояват, че личните ти качества нямат значение, всички заслужаваме еднакви условия за растеж и просперитет. Съответно просперитетът няма как да бъде различен – той неминуемо трябва да е еднакъв. Мързеливецът до теб трябва да има толкова, колкото и ти. А от там този, който си позволява да притежава повече от другия поради качествата си, той става опресор, използващ несправедливо труда на тези, с които трябва да е равен. И от там пък за да се поддържа равенството, се налага да има контрол. И този контрол кой да го упражнява? Държавата. И държавата постепенно се превръща отново в днещното полузатворено общество, в което не смееш да кажеш, че мислиш различно не само от едните, но и от другите. Намираш се в някакъв все по-изнервящ се от крясъка на двете страни център.

  И така се озоваваме в днешния ден, в който, ако не си съгласен с Хъфингтън поуст и не четеш само тях, а се информираш и от други, не-леви сайтове, ти автоматично биваш категоризиран като расист, хомофоб и враг на народа. За съжаление това е много трудно да бъде разбрано от младите американци, защото те не изучават история на комунизма и нямат идея, че всъщност комунистите са избили в пъти повече хора от нацистите. Което не прави нацистите по-добри. Но за академичните изцяло леви среди комунистите са по-добри, защото не са таргетирали евреи, славяни и цигани. Те просто са убивали наред, без значение какъв ти е етносът – това някак убягва на лявата академия. И от там крайно-лявото се превръща в приемлива алтернатива за младите, въпреки насилието на анархо-комунистическата Антифа.

  Дъщерята на Обама се казва Саша. Поне така я наричаха медиите. И изведнъж благодарение на данъчната декларация на Обама стана ясно, че истинското й име е Наташа. Колко американци кръщават децата си с руски имена така, както в България е пълно с Владимировци в чест на Ленин, със Сергеевци, Маруси и т.н.? В Укипедия можем да прочетем на страницата на Барак Обама, че родителите му са се запознали в университета в курс по руски. Колко американци през 1961 г., в разгара на Студената война, са учили руски и защо? Без излишна параноя можем да направим извода, че родителите на Обама са имали топло място в сърцето си за СССР под ръководството на Никита Хрушчов и в разгара на ескалацията на Карибската криза, която е и най-острата международна криза между САЩ и СССР по времето на Студената война. И това топло местенце се е запазило в сърцето на Барак Обама, явно възпитаван не в антипатия към СССР, за да нарече собственото си дете с руско име.

  Едно от лицата на милионния женски марш в протест на избирането на Доналд Тръмп беше Анджела Дейвис. Коя е Анджела Дейвис? Марксистка, член на Черните пантери и комунистка, силно уважавана от България на Тодор Живков.

  Защо в тези смутни времена се налага да се връщаме назад и отново и отново да ровим в биографията на Барак Обама? Защото и там е заровено кучето на взаимно подхранващите се леви и десни екстремисти в Америка. Защото разговорът за расата беше станал ирелевантен. Черните имат всички възможни права, привилегии и квоти за кандидатстване в начални училища, гимназии и универистети, както и при назначаване на работа. Те просперират все повече и повече. Вероятно това не става толкова бързо, колкото биха искали. България познава илюзията на внезапно получената свобода. Нищо не се случи, както го мислехме, но постепенно се случва.

  Не бива да се забравя защо афро-американците не се възползват достатъчно от привилегиите си – инерцията от бедността и твърде пресният спомен за ужасната сегрегация, на която са били подложени само допреди 40-50 години, са живи рани, от които трудно се излиза. Лошото е обаче, когато начело на Америка застават хора като Обама и Тръмп, които ненужно насъскват бели и черни едни срещу други, за да обслужват личните си амбиции.

  Затова и Шарлотсвил вероятно е само началото, както твърдят алт-десните. И страшното е, че има прекалено много оръжие в ръцете на гражданите. Само 3% от населението притежава половината от 265 милиона оръжия, а 55 милиона американци притежават по един пистолет. В Америка е имало кървава гражданска война по расови причини, сега изглежда, че доста хора искат тя да се повтори, без обаче никой да е роб на никого. Освен скритото и неосъзнато робство на медиите. Можем само да се надяваме, че наклонената прекалено наляво везна, която предизвиква насилствено натискане на везната от дясно, няма да се скъса и „All hell will break loose” – Адът ще изскочи на свобода. Тази свобода не е свободата, за която мечтаехме, когато живеехме в несвободата на комунизма. Можем само да се надяваме, че американският позитивизъм, заради който Америка беше идол на света толкова дълги години, ще надделее.

  „We shall prevail“. „Ние ще победим“. Но кои сме „ние“ е най-трудният въпрос за всеки американец днес.

  .

• Американски писател: Българският е най-красивият език в света

  Разказ на Гарт Грийнуел от центъра на София
  е в новия брой на „Ню Йоркър“

  Материал на Рloshtadslaveikov.com

  

  Редовните читатели на „Ню Йоркър“ тази седмица четат история от центъра на София. Разказът на броя в изданието се казва An Evening Out („Вечер навън“) и е на Гарт Грийнуел – американски писател, когото вече добре познаваме у нас. Миналата година излезе романът му „Каквото ти принадлежи“, с действие отново в България. Книгата на английски бе номинирана дори за Националната награда за литература на САЩ, а отношението на Грийнуел към страната ни видимо не отшумява. В съпътстващо разказа му интервю за „Ню Йоркър“ той заявява, че „българският език е най-красивият в света“.

  Повод за изказването му е въпрос колко добре е усвоил езика по време на престоя си в България – тъй като „Вечер навън“ съдържа множество български думи и фрази.

  „Не говоря български толкова добре, колкото би ми се искало, но работих много, за да го науча. (…) Преподавах на английски, когато бях в София, но малко или много живеех на български: имах приятелства и връзки на български, гледах българска телевизия, четях български романи. Има много български и в романа, и в разказите ми (бел. ред. – от сборника, по който работи в момента). Част от това е, защото смятам, че българският е най-красивият език в света, исках музиката му в изреченията си.“

  Централно място в разказа на Грийнуел има нощен клуб от рода на „чалготеките“, както ги нарича героят му. В интервюто писателят коментира, че първият път, когато е излязъл в нощен клуб в София, е знаел, че трябва да пише за него.

  „За този разказ исках да поставя героя в среда, която е колкото е възможно по-различна от класната стая, на място, където границите, които е очертал около себе си, може да бъдат по-лесно прекрачени.“

  Писателят разказва още, че всички разкази в предстоящия му сборник са ситуирани в България, всички те имат и едно и също главно действащо лице.

  Обяснява, че още докато е пишел „Каквото ти принадлежи“ е знаел, че няма да може да се побере само в романа – че всъщност е започнал да работи по тази книга и по разказите почти по едно и също време. Добавя, че е преливал от материал, за който иска да пише, и той интиутивно се е разделил в категориите „роман“ и „не-роман“.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––

  Цялото интервю можете да видите на английски в „Ню Йоркър“. Разказът на Гарт Грийнуел е публикуван тук.

  .

• Китай се върна като главен кредитор на САЩ

  

  Китай си върна лидерската позиция като кредитор на САЩ, разкри американското Министерство на финансите, цитирано от агенция ЮПИ. В момента Пекин държи американски ценни книжа за 1,15 трилиона долара, което е увеличение с 44 млрд. долара от юни.

  Това означава, че Съединените щати дължат на Китай повече пари, отколкото на която и да е друга държава. Япония беше на първо място, но продаде през юни американски облигации за 21 млрд. долара и слезе отново на втора позиция, където беше преди осем месеца.

  Китай купува интензивно ценни книжа, защото юанът поскъпна с 4% от началото на годината. Преди да отстъпи мястото си на Япония, той 9 години бе главен кредитор на САЩ. По време на изборната си кампания през 2016 г. Доналд Тръмп повдигна въпроса дали Китай не става прекалено силен и не поставя във финансова зависимост Съединените щати. /„Сега“/

  .

• Нашата сънародничка Антоанета Бейм издаде първата си книга

  Нашата сънародничка Антоанета Бейм и редактор на вестник Bulgarians in Detroit издаде „HEMISPHERE The Head Employee Precedent“, научнофантастична новела на английски език. Това е първата част от трилогия – информира изданието. В последния си брой то помества интервю с авторката.

  Електронната книга може да се прочете на програмата Kindle, която е безплатна за инсталиране на всеки компютър, смартфон или таблет. Тя може да се намери в Amazon тук.

  

  – Откъде ти дойде идеята за книгата?

  – Има една мисъл на Уорън Бенис: „Фабриката на бъдещето ще има двама работници. Един човек и едно куче. Човекът ще е там да храни кучето. А кучето ще е там, за да пази човека да не пипа оборудването.“
  Прочетох я някъде два дни подред и ми влезе в съзнанието. Представих си куче в един завод като главен работник и един млад мъж. И си задавах въпроси: Какво би било бъдещето, ако такова нещо се случи? Какъв социален ред и общество биха могли да съществуват наред с такава постановка?
  Кучета на служба съществуват и днес, защо в бъдеще да не е възможно да им се даде повече отговорност, например? И какво може да се случи, че да накара един добър работник на бъдещето да направи грешка или да се отклони от задълженията си?

  – Кои са главните герои?

  – Единият главен герой е куче, разбира се. Името му ми изникна първо – Мълдър – почитателите на „Досиетата Х“ могат да направят връзката. Младият човек е Джеймс. Фабриката е всъщност електроцентрала. Действието се развива през 2217 година на Западното полукълбо, наречено Полусфера. Животът в източното полукълбо е унищожен от космическа буря, доколкото нашите герои знаят. На няколко мили от електроцентралата д-р Айзенхайм – генетик – работи по проект, чиято цел е да потисне четири различни типа креативност у хората, защото ги смята за заплаха за мира в Полусфера.
  Мълдър не се държи професионално този ден и Джеймс подозира, че нещо не е наред. Какво би могло да се обърка? Когато разбере, той трябва да избира дали да докладва главния работник, като по този начин подписва смъртната му присъда, или да го защити, вероятно с цената на живота си.

  – Какво да очакваме в следващите две части?

  – Борбата продължава. Във втората част се разкриват повече подробности за другите характери, единият от които е българин, разбира се. Един от въпросите, които си задавам, докато пиша, е: откъде идва креативността, творчеството? Неврологичен процес ли е, или идва отвън?

  – Защо се подписа с превдоним?

  – A.V. Osten изписва наобратно моминската ми фамилия Netsova. Сегашната ми фамилия Behm се произнася винаги грешно от хората – Бем, Бехм, Бийм, Бим. С Остен няма как да се сгреши произношението поне.

   

  Източник: BulgariansinDetroit.com

• Започна процедурата за избор на изпълнител на проекта за електронно гласуване

  

  На 11 август 2017 г. Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), в партньорство с Централната избирателна комисия (ЦИК), стартира процедурата за избор на изпълнител по първа фаза на проекта „Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване“. Това съобщиха от пресцентъра на ДАЕУ.

  Проектът е сред приоритетните в Пътната карта в изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2014 – 2020 г. Срокът за подаване на оферти е 17.30 часа на 21 август 2017 година. В рамките на процедурата ще бъдат извършени проучване и анализ на добрите световни практики за дистанционно електронно гласуване (ДЕГ) и ще бъдат проведени три симулации на електронно гласуване от дистанция. Процедурата е на обща стойност 33 333.33 лв. (без ДДС).

  Анализът трябва да изведе конкретни препоръки за българската система за дистанционно електронно гласуване, които ще бъдат отчетени при изпълнението на основната дейност по проекта – изграждането и внедряването на пилотна система за дистанционно електронно гласуване.

  Проучването и анализът на световните практики за електронно гласуване от дистанция ще определят параметрите на българската система за дистанционно електронно гласуване. Дейността ще приключи през октомври 2017 г. и трябва да гарантира, че в българските условия ще бъде внедрена най-добрата система при минимален риск от прилагане на неподходящо техническо решение, избрано единствено на база икономическа целесъобразност. Ще бъдат анализирани както технологичните, така и правните аспекти на системите, техните силни и слаби страни по отношение на бързина, сигурност, достъпност и функционалност на софтуера.

  В рамките на първата фаза ще бъде избрана една от най-добре функциониращите системи, с която ще бъдат проведени трите симулации на дистанционен електронен вот, при които ще се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати.

  До края на септември 2017 г. ще се проведе встъпителното събитие по проекта. Ще бъдат разяснени дейностите, постигнатото към момента, предстоящите фази на проекта, както и очакваните резултати. Предвижда се симулациите да се проведат на двудневно публично събитие през ноември в София с участието на представители на медиите и на институциите.

  До 18 август т.г. ще бъдат обявени резултатите от процедурата за избор на изпълнител по дейностите за информация и публичност на проекта.

  Източник: „Сега“

• „Камъкът на страха“ – филм за Битолския надпис на Иван Владислав

  

  Когато историята решава да ни разкрие някакъв дълго скриван факт, тя избира своите герои, пред които да повдигне покривалото си, както и мястото и времето за това. През лятото на 1956 година 24-годишният тогава Панде Евтимов (който почина вчера, 13.08.2017 г. – бел.ред.) в Битоля среща някой си Спиро, който му казва, че на един строеж, където работи, неговите работници открили мраморен камък с някои „шарки” по него. Панде, природно любопитен, се договаря със Спиро и още на следващата сутрин, неделя, двамата отиват на строежа. Панде носи със себе си две шишета вода, защото знае, че каквото и да пише върху мрамора и за да може то да се прочете, той най-напред трябва да се измие. Още след първите капки вода, младежът вижда надпис на старобългарски ”блъгари”, после още на едно място, и на още едно. Прави няколко снимки с фотоапарата си, марка „Аква компор рапид”, на лента марка „Ферания”, формат 24/36.

  Така, точно преди шейсет години започна историята на Битолския надпис на българския цар Иван Владислав, един автентичен исторически артефакт, чиято съдба е да се превърне в едно от основните безспорни доказателства за българския характер на цар Самуиловото царство и на семейството на големия владетел, водил успешни битки срещу Византия, но умрял през 1014 година при вида на ослепените си войници. А, разказана от 84-годишния Панде Евтимов, историята на камъка продължава. Той тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград, оттам тя тръгва към София, но чак след три години – през октомври 1959 година, тя е публикувана. Но не в научната периодика, а в литературната – в списание „Пламък”. Такива са времената – Белград и Москва се сдобряват, София мълчи за българските старини в Македония, която е в състава на Югославия.

  Така до 1968 година, когато езиковедът Йордан Заимов в състава на група български учени отива в Битоля. Там, под стълбището на местния музей, на входа на мазето, обърната наопаки, лежи плочата с надписа. Как се случва така, че Йордан Заимов вади предварително готовата си специална хартия, която носи от София, намокря я и прави отпечатък от надписа върху плочата. Следва скандал – директорът на Музея е уволнен, защото е позволил „някакви си български учени” да направят копие на надписа. Свидетел на тази „операция” е 92-годишната проф. Василка Тъпкова – Заимова, съпруга на Йордан Заимов. През следващите години Йордан Заимов разчита надписа, дори и онези места, които времето е изтрило.

  Оригиналът на старобългарски

  „ † Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца … исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато … фоѧ съжев … ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира … їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ “

  Превод на съвременен български

  „През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.“

  Как свършва историята на Битолския надпис? Това показва документалния филм на Коста Филипов „Камъкът на страха“, излъчен по БНТ преди година.

  Филмът може да бъде видян в сайта на БНТ ТУК.

  .

• Демонтират паметници на конфедералисти в Лексинкгън

  В САЩ МЕСТЯТ ОЩЕ ДВА ПАМЕТНИКА НА КОНФЕДЕРАЛИСТИ

  

  Кметът на град Лексингтън в щата Кентъки Джим Грей реши спешно да демонтира два паметника на конфедералисти, за да не възникнат безредици като в Шарлътсвил, щата Вирджиния. „Ще преместим статуите в сградата на съда. Трагичните събития в Шарлътсвил ме накараха да побързам, иначе мислех да направя това изявление другата седмица“ – каза кметът. Във вторник той ще настоява пред градския съвет да отправи такова искане пред Комисията за съхраняване на историческата памет в Кентъки.

  Местният вестник „Лексингтън Хералд-Лидър“ писа, че става дума за статуи на Джон Хънт Морган и Джон Кейбъл Брикънридж в центъра на града. Двамата са били генерали в армията на конфедералистите (южняците, противопоставящи се на отмяната на робството през Гражданската война). Конфедерацията на южните щати, чийто президент е бил Джеферсън Дейвис, е съществувала на територията на САЩ от 1861 до 1865 год. През Гражданската война (1861-1865) войниците на робовладелския Юг, наричани конфедералисти, са се сражавали със северняците. След като губят войната, робството е отменено.

  Дебатите за паметниците на конфедералистите се разпалиха, след като през юни 2015 г. в град Чарлстън (щата Южна Каролина) белият младеж Дилан Руф застреля деветима чернокожи миряни в църква. След арестуването си призна, че има расистки възгледи и че е възнамерявал да провокира война между бели и черни в страната. Осъден бе на смърт, а в много щати започнаха да премахват знамената, статуите и всяка друга символика на южняците. Сред тях са Алабама, Вирджиния, Луизиана, Южна и Северна Каролина. Този процес се съпровожда с протести на крайно десни и привърженици на превъзходството на бялата раса. /“Сега“/

  .

• Henda Ayari: ‘I Chose To Be Free’

  ‘I Chose To Be Free’

  Woman opens up about her
  resurrection after years spent
  as ‘one of the living dead’

  be Emma-Kate Symons, The New York Times

  

  Henda Ayari, 40, is a true survivor — but survival is not enough. She’s fighting for change and has taken her agenda straight to the new president of France

  A French Muslim woman who fled a violent marriage with an extremist and threw off her full veil and headscarf in solidarity with terrorism victims has transformed herself into a high-profile campaigner against hardline Saudi and Qatar-style Islam.

  Henda Ayari, a mother of three, author and women’s activist wrote a widely shared open letter to President Emmanuel Macron urging him to take far tougher measures against radical Islamic propaganda — and at the same time help to reintegrate the moms and kids who are most isolated and hurt by it rather than punishing them.

  The daughter of a Tunisian mother and an Algerian father, Ayari was raised in Normandy as a non-practicing Muslim. When she was 21, in a search for identity, Ayari was lured into a French Salafist sect tied to Saudi Arabia. Her new masters obliged her to don the head and neck to toe body-covering veil and tunic known as the jilbab, and sometimes she wore the niqab, which only leaves slits for eyes. She rapidly followed orders to quit university, enter an arranged marriage and immediately procreate with a hand-picked “brother.”

  “I was one of the living dead. Salafism anaesthetized me until I freed myself from its mental chains,” Ayari told Women in the World in an interview in Paris.

  “I was taught that society was sheytan — the devil — and that music and dancing were evil. We Muslims were the victims of a Zionist-American conspiracy, and I had to bring up good little Salafists if I wanted to go to paradise. I was cut off from my old friends and family and programmed to stay at home, and bring up children who were to be indoctrinated with hate of the other — against France and the French, the West, against Jews, against Christians, and all Muslims who didn’t follow our rules.”

  During her period of radicalization and as she later searched for alternatives to Salafism, Ayari also frequented France’s Muslim Brotherhood movement. Today she is a prominent campaigner raising public awareness about various strands of Islamist fundamentalism and helping women who, like her, have escaped from violent relationships in separatist Muslim communities.

  In the end Ayari said it was her years of education inside the secular French school system that supplied her with the critical faculties to rise up against her brainwashers. Inspired by the powerful reactions to her unveiling on Facebook after the Paris November 2015 terror attacks, showing her “before” photographs in her jilbab (leaving only the eyes to the chin visible) and “after” shots in carefree in light clothing minus any head-covering, she wrote an autobiography titled I Chose to be Free.

  

  A before-and-after photo Henda Ayari posted on Facebook showing her wearing a jilbab and then after she escaped an Islamist sect.

  “The Bataclan and other attacks came like an electric shock for me,” she said. “I knew straight away that my ex-husband who had told me to hate ‘miscreants’ must be so happy. I didn’t want to represent any more this ideology that led to the massacre of all these innocent people.”

  Her widely praised confessional autobiography, released last year, charts Ayari’s difficult journey as an escapee from the draconian 7th century Sunni Salafi version of Islam, which demands women cover themselves to the point of being almost invisible, stoning for adultery, death penalty for homosexuals, and incitements to violence against “miscreants,” “infidels” and “apostates.”

  Ayari set up an association to aid single mothers who like her find themselves “repudiated” — forcibly divorced and in jeopardy without resources by their husbands when they finally leave what Ayari describes as “parallel societies.” Her activism and media campaigning have earned her multiple death threats and online abuse including from some fellow Muslims who call her — a Muslim woman of North African heritage — Islamophobic, racist and a traitor. Since the release of her book, her family has refused to even speak with her, she said.

  “Because my journey to the center of hell is the same as far too many women, imprisoned in their veils, victims of the perversity of religious sectarian organizations that are destroying them, I decided to create ‘Liberatrices’ (Liberators) to fight against discrimination and radicalization and help women in difficulty,” she said.

  The official religion in countries like Saudi Arabia and Qatar, Wahhabi Salafism in its most extreme forms inspired the jihadist theology of Islamic State. But it is also popular among a growing minority of ultra-conservative Muslims worldwide — like Ayari’s ex-husband, a man designated as a radicalization risk by French law enforcement and who told her jihad was his duty.

  As she recounts in her autobiography, with its harrowing accounts of a traumatic childhood overshadowed by her cousin’s attempted rape of her at age 9 when she was on holiday in Tunisia, and constant beatings from her mother, he spent most of his marriage with Ayari at the local mosque, with other Salafists. Her husband lived mostly off public assistance that he then used to finance a family trip to Mecca. Today, Ayari blames him for influencing their older son, who has also threatened his mother for not wearing the veil and being a “prostitute.” The connection between the misogyny and hateful ideas underpinning Salafist ideology and terrorism is clear, Ayari argues.

  “Even if Salafists now claim they are just another pious, non-violent religious grouping, and declare they are the enemies of ISIS, they represent for me the anti-chamber of terrorism,” Ayari said. “Why? Because their ideas cannot be reconciled with democracy. I was imprisoned by this ideology, and it took me years to free myself from it.”

  ENTERING THE SALAFIST SECT

  Shimmering in a white dress, arms bare and long hair flowing freely, Ayari gives no hint of her cloistered, violent past and how she ended championing the rights of women caught up in what she calls a “dangerous sect.”

  The author and women’s activist is taking the microphone at a Paris panel debate organized by one of France’s leading opinion journals discussing the nation and Europe’s future in the wake of the Macron election win. In a calm confident voice she tells her dramatic story, of taking her three children and fleeing an abusive marriage. Her religious zealot husband beat her if she didn’t wear the long flowing jilbab veil in the darkest of colors leaving only a small triangle exposing her eyes and mouth. According to him, France was a hateful, anti-Muslim country filled with “kuffars,” or infidels.

  Now 40, Ayari says she was actively recruited into the most extreme form of Islamic religious practice in her late teens when she became friendly with a group of zealous Muslim “sisters” at university.

  She quickly fell under their spell, started wearing the veil, then met their Salafi religious advisers. It was at their urging that she stopped going to university so she could marry an ultra-orthodox Muslim they set her up with from Tunisia when she was only 21.

  Her spouse quickly demonstrated violent tendencies and she soon found herself confined mostly to her home, except when she did the supermarket shopping or attended Salafist gatherings, wearing a dark covered jilbab, to hear preachers and imams. She was forbidden to work and had to bear three young children in an atmosphere of constant verbal and physical abuse. “The day after we married he changed. He even said I was a prisoner.  He often became violent because I wasn’t ‘submissive enough’ … I had to wear the jilbab and sometimes I wore the niqab.”

  During her decade of marriage, Ayari was based in Roanne, one of France’s most notorious hotbeds for Salafist proselytism and a leading exporter of ISIS jihadist terrorists including Rachid Kassim. The operative since killed in Western strikes in Syria and Iraq is believed to have remotely directed a series of last summer’s terrorist attacks in France, including the stabbing murder of a police officer couple outside Paris and the beheading of a Catholic priest in Normandy, as well as the failed explosion of gas canisters outside Notre Dame cathedral.

  

  Another before-and-after photo of Ayari, this one posted on Twitter showing in a niqab prior to her liberation.

  Over the 10 years she lived among some of France’s most radical Muslims, Ayari endured being punched in the stomach while pregnant, and savagely beaten for having prepared a defrosted dish of fish for an ifthar dinner after the fast during Ramadan. She repeatedly pleaded with her in-laws and local imams and Muslim groups to help her, but most told her to be patient despite the constant violence.

  Discrimination also came from French law enforcement who shrugged off her attempts to make complaints against her brutal husband. After he took steps to move her family to Saudi Arabia, vowed to put her daughter in a full veil at 7 and threatened to strangle her for having bought a red-colored jilbab, she ran away with their three kids and went into hiding in northern France.

  Repudiated by her former partner, Ayari found herself without money or legal status — she had only a religious marriage and thus no civil marriage certificate, and her ex refused to provide child support. Judges awarded custody of her children to her jihadist-sympathizing husband for two years after she was hospitalized with depression, but Ayari eventually won the battle to be reunited with her children.

  PETITIONING PRESIDENT MACRON

  This summer France has commemorated the one-year anniversary since a wave of deadly terror attacks including the Nice Bastille Day murders of 86 people, and the beheading of Normandy priest Jacques Hamel. But even during the lead-up to the anniversaries, there were terror strikes such as the Champs-Elysees assassination of a French police officer and an assault of another officer in front of Notre Dame, and the killings of French people caught up in the spate of attacks in London. Just this week, police shot and arrested a man who they say intentionally plowed a vehicle into a group of French troops in Paris, injuring at least six.

  Ayari believes the only solution is to go back to what she believes are the ideological and sectarian roots of terrorism and especially to mothers who educate children. She spoke to Women in the World about her push to assist single mom escapees from Salafism, who have no civil marriage status, and are abandoned by ex-partners who propose polygamy or move on to other women and families, often taking the children. The campaign earned Ayari lengthy interviews on French national TV and radio, and feature articles and Op-Eds in Le Figaro and Opinion Internationale.

  

  Ayari pictured on the cover of her autobiography, the title of which translates as ‘I Chose To Be Free.’ She says her family has stopped speaking with her since the book was published.

  “I wrote to the president and his most senior ministers pleading with them to make the struggle against radical Islam the priority of their priorities — which is after all what French people are asking for,” she said.

  “Radicalism is not only spiritual or religious. It is political,” Ayari wrote in her letter in which she argues that political Islam — just like hardline politicized Catholicism or Judaism —  is inherently contrary to liberal democratic secular values, and cannot lead to peace and respect for others.

  “Fighting against terrorism by increasing intelligence and security is indispensable but it isn’t enough,” Ayari wrote. “We need to put as much effort into eradicating the causes that lead to people committing the crimes of terrorism, or the criminal activities of hundreds of young recruits.”

  HELP REINTEGRATE MOTHERS

  Ayari — who has agitated in the French media and on social networks for a meeting with Macron arguing that if he can meet with Rihanna and Bono he can find time to meet her — advises law reforms in France. Mothers who leave Salafist and other radical religious communities, and are vulnerable and unemployed, should not be automatically deprived of their children’s custody as she was. Instead, she says they need to be helped with adjusting to the outside world and dealing with their psychological trauma and “handicaps” after having spent years banned from studying or working.

  She also proposes French authorities take a different approach than outlawing women from wearing the niqab outlawed in public spaces. Ayari recommends offering them meetings with social workers and psychologists and assistance to get into the workforce rather than to pay fines.
  “We have to fight discrimination and radicalization,” she said.

  As for the headscarf, Ayari said she has “no problem with women who wear the veil if it is their free choice and they feel fulfilled.”

  “But I object to the veil as a symbol of political Islam an ideological standard-bearer or even a so-called symbol of feminism. Feminism should be for everyone — including women who are forced to wear the veil either by law or through cultural and family pressure.”

  Countering the propagation of political Islam in the public sphere could also take the path of banning the commercialization and sale of the full niqab or burqa in France, just as has been done in Morocco and Tunisia, Ayari argues. The government could additionally sanction mosques, cultural centers and Muslim associations that act as apologists for Salafism or Muslim Brotherhood ideology.

  In her letter to Macron, Ayari finally appealed to the role mothers can play in radicalization and avoiding it in the first place: “It is your responsibility to assure not only the security of citizens, but also their freedom,” Ayari wrote.

  “Fight with determination and without compromise against an ideology that is like a gangrene eating away at our most fundamental values, and that reduces women at best to the level of sub-citizen, and at worst to an object, who educates her children in violence and hate of others — which is the real fertile ground that breeds terrorism.”

  .

• XIII Световна среща на българските медии ще бъде в Молдова

  Тринадесетата световна среща на българските медии ще бъде от 4 до 8 октомври в молдовската столица Кишинев, обяви на пресконференция генералният директор на БТА Максим Минчев.

  

  Форумът се организира за поредна година от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света.
  Минчев обясни, че мястото на тазгодишния форум е избрано поради факта, че в Молдова и като цяло в Бесарабия живее най-голямата и компактна маса от етнически българи. В Молдова живеят над 80 хиляди българи, които заедно със съседните области от Украйна, стават около четвърт милион, посочи той. През последните 20-25 години България започна много сериозно да се обръща към нашите сънародници там и голяма част от проблемите им станаха част от дневния ред на държавата, но има още за решаване, добави Минчев. Много от младите българчета избират да учат и да се развиват в България, а работодателите у нас имат интерес за привличане на работна ръка от там.

  Максим Минчев посочи, че молдовският град Тараклия е с население от близо 80 процента българи, в Тараклийския университет „Григорий Цамблак“ се преподава български език, но в момента среща проблеми – недостиг на преподаватели, на финансови средства и др. Има различни идеи за него и се надявам по време на срещата да успеем да предложим разумно решение за съдбата му, отбеляза Минчев.

  Темата на медийната среща тази година е „Политики на близостта“, като във фокуса попадат обсъждания, свързани с новите платформи на образованието, връзката на бизнеса с образованието, икономика, базирана на знанието, туризъм, трансфер на кадри и технологии и конкретните проблеми на нашите общности през призмата на медиите.

  Максим Минчев отбеляза, че участниците в нея ще видят една малка България, съхранила се близо 200 години, а хората там са успели да запазят през тези години и езика, и националното си самосъзнание.

  Той добави, че има идея провеждането на форума в Молдова да бъде съпроводено с откриването на пресклуб на БТА в Тараклия, който да направи повече хора съпричастни към случващото се там.

  На Световните срещи на българските медии се дискутират важни въпроси от национално значение, освен спояващо събитие за медийната гилдия, те са и своеобразна национална кауза, тъй като провокират диалога между сънародниците ни от всички континенти. В повече от 40 държави в света функционират български вестници, списания, телевизии, радия и сайтове. Близо 2 млн. наши сънародници всеки ден по някакъв начин са в контакт с медиите по света, затова и ние продължаваме тази инициатива с желанието да помогнем за българската национална кауза, отбеляза генералният директор на БТА.

  Източник: БТА

• <<
• 1
...
• 38
• 39
• 40
• 41
• 42
• 43
• 44
• 45
• 46
• 47
• 48
...
• 421
• >>