Всички авторски страници

Авторски

• Д. Попов: Изчезнаха 2, 150 млрд. валутни лева, 20 г. никой не ги търси

  Димитър Попов е премиер на България. През периода 1990-1991 г. оглавява правителство „на националното съгласие”. Трудовата му кариера преминава като юрисконсулт, съдия в Софийски градски съд и адвокат. Казва, че и до днес продължава да се явява като защита по над десет дела всеки месец.
  
  
  На 83-годишна възраст държавникът, произнесъл крилата фраза „За бога братя не купувайте”, признава, че природата и планината го зареждат с енергия. Последната му страст е да изследва рода си. След 200 г. е открил клонка от фамилията на майка си. От това лято е решил най-после да започне да пише дълго отлаганите мемоари на живата си.
  
  Интервю на Стойко Стоянов
  
  – Г-н Попов, вашето правителство пое държавата в условия на криза. Откривате ли сходства с кабинета на ГЕРБ, премиерът Борисов твърди, че сега ситуацията е тежка като по време на войната?
  
  – Управляващите говорят много себично. Моето правителство беше излъчено от една коалиция, в която не влизаше само ДПС. Оказа се, че никак не е лесно да се направи кабинет от силни фигури, както стана при нас. Но по време на мандата ни нямаше нито един въпрос или проблем, по който да сме нямали консенсус. С моя екип решихме 1180 кръга от въпроси. За 6 м. внесохме 65 законопроекта, реформаторски и антикризисни. 
  
  Не съм съгласен с оценката на г-н Бойко Борисов, че сега е най-голямата криза. Той счете, че с един замах ще насити с присъствие хора, които имат добри качества за министерствата, които са приели постове и ангажименти. Но вече смени трима души. В това няма нищо лошо, ако навреме е разбрал, че заемащите даден пост не съответстват на онзи министър, който му трябва. Изразявам умерено несъгласие и когато той говори, че министрите са приети без противопоставяне. 
  С моя кабинет имах един добър шанс – 4 професора и 11 кандидата на науките, първа степен. Така че, от гледна точка на професионалното присъствие, нямахме проблеми и дефицит.
  
  – Откривате ли прилики и разлики на вашия кабинет с този на ГЕРБ?
  
  – Приличаме си по необходимостта да се правят реформи. Реално нашето правителство започна процеса на прехода и първите реформи.
  Общо взето сега се експериментира. Кабинетът на Борисов не излиза от името на една разнородна коалиция, а правителството е излъчено само от ГЕРБ. Имат самостоятелно участие при избора, повече свобода и независимост, а аз трябваше да се съобразявам с двете основни партии и по-малки формации, като БЗНС и др. 
  Борисов започна работа, направи няколко смели хода, да се надяваме, че това е последна кадрова смяна в кабинета през оставащите малко повече от 3 години. 
  
  Когато аз поех държавата, в резерва, който трябваше да имаме, се оказахме с по-малко средства, но направихме един ход. Повишихме лихвения процент на банките от 1 на 16 на сто и успяхме да приберем много пари, които народът къташе в така наречената „Бурканбанк”. Изведнъж се събраха 27 милиарда и това ни позволи до края на мандата, който беше кратък, да работим спокойно по отношение на налични средства. От друга страна, защитихме парите на народа от инфлация, която тогава стигаше до 12% месечно.
  
  С правителството на ГЕРБ си приличаме по това, че то наследи тежки проблеми от Тройната коалиция, а аз също се натъкнах на доста нередности, оставени от предшественика ми. Ние констатирахме, че от края на месец март 1990 г. ,когато излезе Указът за избори за Велико народно събрание, до първата половина на декември същата година от резерва на държавата са изчезнали много пари. Става въпрос за 2, 150 млрд. валутни лева. Изпариха се яко дим. Това беше валутният резерв на България. Сега разбираме, че и кабинетът на Станишев е изхарчил неоснователно много средства, подписвал е финансово необезпечени договори.
  
  – Как изчезнаха тези 2, 150 млрд. валутни лева?
  
  – Има няколко възможни варианта за изчезването на тези пари. Раздадени са от новия министър-председател. За 6 м. той направи два мандата, но не можа да се задържи повече.
  
  – Имате в предвид Андрей Луканов?
  
  – Да, за Луканов говоря. Като негов приемник в Министерски съвет, той не ми предаде никаква документация за липсата или наличието на тези 2, 150 млрд. валутни лева. Очаквах, че трябва да заваря тези пари, но ги нямаше. Според Белчо Белчев, който беше тогава министър на финансите, средствата са извадени от сметките на МФ още преди 10 ноември 1989 година. С тях се е разпореждал лично Живков преди, но след смяната в ръководството на БКП, Луканов е имал контрол над въпросните пари. Но те изчезнаха от джоба на държавата, и това го знам не от случайни хора.
  
  – Мит ли са тогава червените куфарчета с пари, които са раздавани на близки до БКП?
  
  – Как да са мит! Висши функционери на БКП, като Йордан Йотов и Румен Сербезов, направиха признания в тази посока, а това е достатъчно красноречив факт. 
  
  – Защо не разследвахте къде и как са изчезнали тези милиарди?
  
  – Имаше искания за разследване, но бяха осуетени от кръгове около БСП. 
  Като казах това за парите и действията на Луканов, Нора Ананиева ми каза: „Попов, отиде много далече назад”. Тоест БСП не искаха да се връщат към този проблем, тази тема трябваше да бъде погребана.
  
  Тогава моят кабинет не можеше да получи поддръжка за изясняването и разкриването на мистерията около тази сума. Нашето правителство имаше определен мандат и определени неща, които трябваше да свърши, като например създаване на нов избирателен закон и т.н.
  
  – За вашето правителство се говори като за успешно, но защо политическият елит от прехода не допусна друг подобен кабинет – коалиция на националната отговорност, или на експертна основа?
  
  – Въпросът е точен, има основание да се търси отговор. Първо СДС се оказа, че се ръководи от личностен състав от няколко души адвокати от Втора адвокатска колегия в столицата. Не е удобно аз да правя характеристика на тези лица, но в голямата си част те за пръв път се сблъскваха с необходимостта да управляват държавата и я ръководеха зле. Те забравиха, че имат един съюзник – ДПС, който, като видя, че не може да очаква нищо добро от правителството на Филип Димитров, мина в опозиция и ги изигра. ДПС си показваше рогата тъкмо когато трябва.
  
  Аз нямах проблем с парламентарния кредит, каквото сме поискали, дадоха ни.
  Нашият кабинет беше и експертен и коалиционен. Но политиците бягат от такъв вариант, защото това беше сериозно правителство и нямаше да позволи разграбването на страната. Политическата лакомия и егоцентризъм са една от причините за това. Всяка партия се вижда като най-силна и най-голяма, не иска да дели властта и отговорностите с друг и пропада, но така затъва и държавата.
  
  – А защо ДПС не влезна във вашето правителство?
  
  – Всички други партии бяха против участието им в министерствата. Това беше причината. Много от хората в партията на Доган бяха непознати.
  
  17-18 дни след изборите за ВНС в България гостува турският президент Сюлейман Демирел. Една седмица преди визитата му журналисти ме запитаха какво мисля за ДПС. Отговорих, че това е една чисто етническа структура на българските турци. Ислямистка партия. След това дойде Демирел и на същия въпрос, поставен пред него в Шумен, той повтори: „Етническа партия”, тоест имаше сходно с мен виждане. На въпрос, как гледа на Доган, отговори, че няма връзка с него и никога не е търсил. Но Демирел отбеляза: „Той и без наше участие се е справил добре с тенденциите, които се развиват бавно за това население в България”.
  
  – Какво е обяснението ви, че от партия, с която никой не е искал да контактува, през последните 10 г. ДПС се превърна в най-желан съюзник за всяка формация, търсеща власт?
  
  – ДПС за 20 години участва 4 пъти в кабинети, а другите партии се правят, че не виждат каква всъщност е тази политическа формация. Аз казах каква е тя според мен, а сега само може да се добави, че е и източник на корупция, поне според разкритията на ГЕРБ. И ако Борисов наистина държи да има справедливост Доган трябва да бъде разследван. Той се държи по-независимо и нагло и от Митхад паша, чувства се ненаказуем. Обяви, че той реже и дава парчетата от баницата, но никой не го опроверга от другите политици дори с една думичка. Триумвиратът, в който участваха с БСП и НДСВ, реално беше един диктат, в който ДПС държеше юздите.
  
  – Как да постъпи Борисов с Доган, Станишев и царя?
  
  – На съд, ако е вярно това, което министрите му непрекъснато разкриват. Става въпрос за сериозни злоупотреби. Но се съмнявам, че Борисов ще го направи.
  
  – Защо подозирате генерал Борисов в нерешителност?
  
  – Няма да посмее, защото няма парламентарно мнозинство с необходимата воля. Ако се тръгне в тази посока на действие, от него ще се отделят депутати.
  
  – От вашият кабинет в днешната политическа система оцеля само Иван Костов, какво е обяснението ви?
  
  – Иван не хитруваше, а разумно изигра картите, които му ги даде първо партията, а после и народът на избори. В моето правителство Костов се държа много коректно и професионално. По отношение на престъпността не позволи никакви отклонения, когато беше премиер. Тогава имаше опит държавата да бъде отвоювана от мафията и престъпността.
  
  – Поддържате ли още контакт с него?
  
  – Да, но не манифестираме отношенията си. След края на нашия кабинет, 5 пъти сме се събирали целия състав на правителството и отношенията ни продължават да са добри.
  
  – ГЕРБ и министър Цветанов твърдят, че 20 г. не се е водила никаква война с организираната престъпност. На какво ниво беше мафията по ваше време?
  
  – Тогава нямаше такава организирана престъпност. Но се чувствуваше зараждането й, а имаше и политически кръгове, които и помагаха. Например, още по мое време започна прохождането на „Мултигруп” и убитият й лидер Илия Павлов се опитваше да играе с нас, но не му дадохме възможност.
  
  – Какво искаше Павлов?
  
  – Много неща, да бъде тук и там, опита да се вкарва захар на пристанището в Бургас, а за нея тогава имаше дефицит. Но му казахме: „Без нас”. Имахме разбирането, че правителството не е орган на лица, поставили се над него. Такива субекти, според Конституцията, нямат място в изпълнителната власт, нито задачи. Но като противовес на нашето разбиране е това безобразие, което направиха Станишев с Доган и Симеон, излизат непрекъснато доказателства, че са се облагодетелствали фирми покрай тях.
  
  – Кой се опитваше да протежира Илия Павлов – БКП и ДС ли?
  
  – Не бих могъл да кажа кой точно, защото не бяха един или двама. Той си беше извоювал мястото, а аз да се съглася с него означаваше да си дам оставката. Той правеше предложения, които бяха неприемливи за мен, от гледна точка на това как се управлява държавата. Предупреждавал съм го: „Вие искате да работите в сянка, работете, но в момента, в който аз науча, че подготвяте и осъществявате действие, в разрез с морала на правителството – в ареста. Поне тогава се оказа коректен и не пристъпи предупреждението ми.
  
  Един ден заварих Илия Павлов и Жан Виденов при Иван Миронов, в кабинета му в „Балканбанк” на „Витоша”18. Бях министър-председател, случайно се оказах там. Притесниха се, трудно им беше да обяснят какво правят заедно. Казвам за тази среща, защото тя обяснява кои са стояли зад бизнеса на Илия Павлов. Може да се направи и друга връзка – няколко години след това, когато Виденов бе вече премиер и ръководеше страната, пусна чрез финансовия си министър Димитър Костов една заповед до всички държавни структури да си прехвърлят сметките и парите в „Балканбанк”. След тях и хората се юрнаха към тази банка, вярвайки, че е колос, но после бе изсмукана с лоши кредити и фалира.
  
  – От началото на прехода 11 правителства са управлявали държавата, кои са били най-вредни и опасни за страната?
  
  – Това са правителствата с участието на ДПС – на Беров, Симеон Сакскобурготски и Станишев.
  
  – Каква е причината за хладните ви отношения със Симеон Сакскобурготски, какъв конфликт тлее между вас?
  
  – Още през януари 1991 г. Симеон вече беше хванал юздите и се опитваше да се върне в България по някакъв начин.
  През годините 6-7 пъти ме е канил на срещи и опита разговори.
  Но той е интересен човек, не казва какво иска, сам трябва да си направиш изводите. Но аз му казах, че не може.
  
  – Значи сте разбрали за какво ви ухажва?
  
  – Искаше да му дам властта в ръцете, а аз можех да го направя още през 1991 г. 
  
  – Как?
  
  – Примерно, обявявам, че моят кабинет не може да се справи със ситуацията и предлагам Симеон като единствения обединител на нацията. Щяха да ми ръкопляскат. Но не го направих.
  
  – С действията си почти 10 г. сте забавили връщането на царя в страната, какво остана скрито от скандала между вас във Вадуц?
  
  – Време е вече истините да се кажат, защото минаха много години.
  Януари 1991 г. аз отидох с няколко министри в Давос. Робърт Максуел уреждаше присъствието ни там, включително бе и за негова сметка. Там ни посрещнаха. Направиха ми среща с Ханс Дитрих Геншер, външният министър на Германия. Преди това правителството на Луканов едностранно обяви мораториум върху българските плащания по външния дълг. Геншер ме попита: „Кой е г-н Луканов да взима подобно решение? Знаем, че нямате сега пари и не можете да ги върнете, но пред вас има 93 банки, какво да очакват?” Тогава взехме решение да създадем една финансова къща с наши съветници в Лихтенщайн, които да следят проблема. Решихме и да отменим този мораториум, и да почнем преговори с кредиторите. От Давос насрочихме разговори по тази тема по дипломатически канали за 24 юни в Лихтенщайн, след като приключи форумът в Кранц Монтана. Там трябваше да ни посрещне наш представител от Женева, изпратен от Тодор Дичев. Предварително получих от него информация, че няма промяна в програмата ми. Но когато пристигнах във Вадуц, той ме уведоми, че и Симеон Сакскобурготски е там. Попитах какво прави, а той ми отговори, че били братовчеди с Ханс Адам Втори, кралят на Лихтенщайн. На площада, преди входа към крепостта ми дадоха ордера – документът, с който се потвърждава програмата ни. Но там беше обявено – Водач на българската група, н. в. Симеон Втори, цар на България и първият му министър Димитър Попов. Истината е, че аз имах предварителна информация за този сценарий. Получих я чрез еврейското разузнаване. Казах, че само половин час ще изчакам, докато променят програмата, в противен случай си тръгвам.
  
  – Но това реално е бил опит за елегантен държавен преврат?
  
  – Ами да, така беше. Половин час по-късно дойде началникът на протокола на кралството и ми обясни, че него ще освободят, ако промени програмата. Казах му да остане спокоен и да поздрави негово величество, а ние на конете и обратно в България. Не съм се колебал нито минута, тръгнах си. Прибрах се и на летището в София ме посрещнаха журналисти и Ивайло Трифонов. Каза ми: „Жельо те чака”. Отидох в президентството, но Желев се изложи, каза ми: „Г-н Попов, ако бяхте приели присъствието на Симеон в българската делегация, щях да поискам оставката ви”. Попитах го: „От къде знаете за този проблем, в какво участвате? Чакате да падне правителството, няма да стане”, предупредих го. Реално това беше опит за събаряне на правителството, но не успя.
  
  – Допускате ли, че в този замисъл на царя за връщането му са участвали примерно Луканов, чрез Максуел, д-р Желев?
  
  – Не, тогава нямаше такъв сценарий. Това си беше ход само на Симеон.
  
  – Президентът Първанов сега иска да се отворят икономическите досиета на прехода, има ли смисъл от това, какво ще излезе от тях?
  
  – Ще се види кой и откъде е получил пари, но истината е, че всички от политическите партии знаят къде са парите, но от страх нямат интерес да се работи по тази тема. Ето ви примера за парите, които изчезнаха при Луканов, само за 8 месеца. Но до сега никой не ме е разпитвал, нито е проверявал.
  Имаше хора които ми казваха, поставени лица – до 30 март парите бяха еди къде си, за две денонощия ги раздадоха. Има такива свидетели и са още живи. 
  
  – Защо Първанов повдига тази тема?
  
  – Иска да си вдигне рейтинга, това му трябва, да компенсира загубеното обществено доверие.
  
  – Защо за 20 г. няма нито едно правителство, което да е изкарало два последователни мандата?
  
  – Нормално е да бъде така. Ние нямаме опит в демократичното управление, но и народът се лута, той няма политическа и парламентарна култура да избира мъдро.
  
  – Бяхте премиер в бурно време, имаше ли опасност от гражданска война?
  
  – Имаше и такъв вариант, и симптомите идваха от среди от МВР. 40 политически генерали преди да стъпим във властта бяха освободени. Съществуваше опасност да реагират, да има съпротива. Беше получена оперативна информация, че се подготвя нещо. Но ген. Семерджиев пое риск и освободи тези генерали.
  
  – А в етнически план, съществуваше ли опасност от югославски вариант?
  
  – Не, нямаше такава опасност. Даде се възможност ДПС да влезне във властта – и в парламентарната, и в местната, и това свали напрежението. От друга страна, тогавашният вътрешен министър Христо Данов контролираше безупречно положението.
  
  – Защо политика не успя да ви изкуши?
  
  – Не ми е мястото там, канили са ме, беше съблазнително, но аз имам други ценности. Например, покойният Беров ми предложи министерството на външните работи, но отказах. Имах принципни разминавания с д-р Желев, който бе конструкторът на това правителство. Той протектираше ДПС във властта, а това не е малко, за да имаме различия. После ми предложиха правосъдието, но пак отказах.
  
  – Какви действия на политици и държавници ви вбесяват?
  
  – Има случаи и те не са единични. Вбесявам се, когато усещам как се разграбва държавата. Последно бях много подразнен от бившия министър на отбраната Николай Цонев. Беше въвел в изпълнение решение, свързано с продажба на имущество, важно и ценно за страната. Няма да кажа за какво става въпрос, тъй като идеята му се осуети, спряха го.
  
  – Одобрявате ли днешния политически елит?
  
  – Този елит се оказа много “храбър”, пряко или чрез други лица придоби активи, закупи огромни имущества, но направи твърде малко за народа си. И затова сега не може да очаква любовта му.

  http://frognews.bg/

• Български танкер отвлечен в Аденския залив

  Български танкер с 15 души екипаж е бил отвлечен днес в Аденския залив, съобщи военноморската мисия на Европейския съюз за борба със сомалийските пирати „Аталанта“.

  Всички на борда са българи

  Името на танкера е „Панега“, съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР).

  Съдът е бил отвлечен на около 100 морски мили източно от Аден около 19,30 ч. българско време.

  Той плавал за Пакистан от Червено море, когато бил атакуван от пиратите, посочват от изпълнителната агенция „Морска администрация“.

  Танкерът е пътувал под български флаг. Той не е бил натоварен, съобщи за БТА говорителят на параходство „Български морски флот“ Атанас Панайотов.

  По думите му корабът е

  построен през 1986 г. и сe води малък танкер – 5800 т.

  „Панега“ се е намирал в международно признатия транзитен коридор, който се охранява от бойни кораби, съобщил за Асошиейтед прес капитан първи ранг Карл Сьостранд от командването на „Аталанта“.

  От момента, в който танкерът подал сигнал за тревога до нападението на пиратите изминали само 17 минути, съобщил Сьостранд.

  Сформирана е кризисна група между МВнР, министерството на отбраната и на транспорта, ръководена от министър Николай Младенов. В нея участват и представители на специалните служби, съобщи БНТ.

  Силите на „Аталанта“ в Аденския залив опитват да установят връзка с кораба.

  Няма причини да смятаме, че някой от екипажа е пострадал,

  каза заяви шведският капитан Андерс Калин от военноморските сили на ЕС, патрулиращи край бреговете на Сомалия, цитиран от Си Ен Ен.

  Докато пиратите са на борда на кораба, ние само наблюдаваме ситуацията, каза Калин.

  Имената на моряците от отвлечения плавателен съд ще бъдат оповестени, след като за инцидента бъдат информирани роднините им, заяви Панайотов.

  За случая са уведомени застрахователите на кораба, има сформиран екип и при сигнал за преговори от пиратите застрахователите ще водят разговори, обясни той.

  Пред БТА изпълнителният директор на „Морска администрация“ Сергей Църнаклийски коментира, че

  е странно пиратите да отвличат празен кораб

  Два товарни кораба с българи на борда вече няколко месеца чакат да бъдат пуснати от сомалийските пирати.

  Това са „Ейшън глори“, за който бяха поискани 15 млн. долара откуп, и танкерът „Сейнт Джеймс парк“. На двата отвлечени съда има общо 13 българи.

  Източник:
  МВнР,“Аталанта“

• Дейвид Камерън е новият британски премиер

  Дейвид Камерън е новият британски премиер, предадоха световните агенции.

  Кралица Елизабет II го назначи на поста и му възложи да състави правителство по-малко от час, след като Гордън Браун обяви, че подава оставка.

  В изявление на Бъкингамския дворец се посочва, че кралицата е помолила Камерън да състави ново правителство, той е приел предложението и й целунал ръка при назначаването си.

  43-годишният Камерън става най-младият министър-председател на Обединеното кралство за последните почти 200 години, отбелязва АП.

  В първото си изявление на Даунинг Стрийт 10, веднага след връщането си от Бъкингамския дворец, той обяви, че ще сформира коалиционно правителство с партията Либерални демократи на Ник Клег, която се класира трета на парламентарните избори миналата седмица.

  Моята цел е да сформирам истинска и пълна коалиция между консерваторите и либералните демократи, каза Камерън пред репортери.

  Смятам, че това е правилният път да осигурим на страната силното, стабилно, добро и почтено правителство, от което имаме огромна нужда, подчерта той.

  И двамата с Ник Клег сме политически лидери, които искат да загърбят различията си и да работят усилено за общото благо и националния интерес, каза още Камерън, цитиран от Франс прес.

  Той подчерта, че новото правителство ще има задачата да възвърне доверието в политическата система и да се справи със сериозните икономически проблеми на страната.

  Клег ще е вицепремиер в новото британско правителство

  Освен него, коалиционният кабинет ще включва още четирима министри, излъчени от либералните демократи, съобщи говорител на премиера.

  Депутатите от партията на Клег обявиха след заседание тази нощ, че подкрепят сформирането на коалиция с торите, съобщи Ройтерс. Тяхното съгласие беше последното условие за окончателното решение за новия кабинет.

  Двама от най-близките сътрудници на Камерън – Джордж Озбърн и Уилям Хейг, ще заемат ключови постове в новото правителство, съобщи говорител на Консервативната партия, цитиран от Франс прес.

  Озбърн (38 г.) ще поеме функциите на министър на финансите, а отявленият евроскептик и бивш лидер на консерваторите Хейг (49 г.) ще е новият външен министър.

  Според цитиран от Асошиейтед прес представител на торите, депутатът консерватор Лиам Фокс ще поеме поста министър на отбраната.

  Това ще бъде първото коалиционно правителство във Великобритания от 1945 г. насам, посочва Ройтерс в коментарен материал.

  Двата коалиционни партньора ще разполага със стабилно мнозинство в парламента, но имат някои сериозни разногласия по въпроси като намаляването на бюджетния дефицит, политиката спрямо ЕС и реформата в избирателната система.

  Приоритет на новия кабинет ще бъде намаляването на дефицита, който вече надвишава 11% от БВП, отбелязва агенцията.

  Консерваторите заявиха, че възнамеряват да предприемат незабавни мерки за понижаването му, докато либералните демократи са на позицията, че бюджетните съкращения трябва да бъдат отложени, докато се постигне възстановяване на икономиката.

  Снощи Гордън Браун обяви, че се оттегля от премиерския пост и от председателското място в Лейбъристката партия, която остана на второ място след консерваторите по брой на депутатските места в долната камара на британския парламент.

  Пред журналисти Браун заяви, че се оттегля, за да даде възможност на Дейвид Камерън да поеме властта.

  Първата сесия на новия парламент ще започне на 18 май.

  Една седмица по-късно кралицата трябва да представи пред парламента програмата на новото правителство, която трябва да бъде приета с мнозинство.

  Британската преса подчерта историческото събитие – коалиционното правителство между консерваторите на Дейвид Камерън и на либералдемократите, както и значимостта на задачата, пред която ще бъде изправен новият кабинет.

  Повечето вестници показват на първа страница снимка на Дейвид Камерън и съпругата му Саманта, които поздравяват събралото се множество пред Даунинг стрийт 10.

  „Камерън – премиер“, е ясното заглавие на „Дейли телеграф“, който подчертава „историческата коалиция“ с либералдемократите.

  Таблоидът „Сън“ обявява триумфално настъпването на нова ера със заглавието „Dave New World“ (игра на думи с романа на Адолф Хъксли „Brave New World“ и каламбур с израза brave new – чисто нов, англ).

  „Таймс“ говори за „прегръщане на промяната“. Лидерът на консерваторите е открил нова политическа ера, смята вестникът, който предупреждава, че пред новото правителство стои тежка и трудна работа.

  Камерън потегля, пише „Гардиън“, като посочва, че Великобритания се готви за скок в неизвестното – с коалиционното споразумение, нечувано от Втората световна война. Левоцентристкият вестник отбелязва, че новият министър на финансите Джордж Осбърн „е изправен пред бойното си кръщение“ и ще има „незавидната задача да убеди банкерите от лондонското Сити, че е способен да се справя с тази роля“.

  „Файненшъл таймс“ напомня, че това е краят на 13-годишно управление на лейбъристите. Според авторът на статията Филип Стивънс „британската политика е пълна с моменти, описвани като исторически, но този вероятно ще устои на проверката на времето“.

  Не се знае обаче дали новата коалиция ще издържи толкова, подчертава той, като добавя, че икономическите трудности на страната са били пренебрегвани по време на преговорите през последните дни.

  Източник: БТА,БГНЕС

• Съвремени наследници на Кирил и Методий

  Първанов нарича Борисов „клеветник“, „Стандарт“ го цензурира

  ИВО ИНДЖЕВ
  http://ivo.bg/

  Мнооого интересно! “Стандарт” цензурира държавния глава!

  В сайта на президента Г. Първанов и във в. “Стандарт” е публикувано едно и също интервю. Едно, но не и съвсем същото. Вижте най-напред оригинала от президентския сайт:

  “Как ще коментирате казаното от премиера Борисов: „Разликата между мен и Първанов е, че когато на мен службите ми докладват за дадена операция, аз не я спирам“?

  Георги Първанов: По тези думи на Борисов ще настоявам за прокурорска проверка и след нейното приключване ще преценя как да действам. Бившият главен секретар на МВР много добре знае, че за оперативни акции не се докладва на президента. В стремежа си да избяга от сянката на своята обвързаност с Алексей Петров, Борисов се изявява като обикновен клеветник (б.р. – липсва в публикувания във вестника текст). Време е да се сложи край на това безотговорно приказване в държавата, за което тон дава самият Борисов.”

  С извинение за повторението, но се налага заради автентичността, да се види, как отпада най-важното изречение от текста във вестника:

  – Как ще коментирате казаното от премиера Борисов: „Разликата между мен и Първанов е, че когато на мен службите ми докладват за дадена операция, аз не я спирам“?
  – По тези думи на Борисов ще настоявам за прокурорска проверка и след нейното приключване ще преценя как да действам. Бившият главен секретар на МВР много добре знае, че за оперативни акции не се докладва на президента. Време е да се сложи край на това безотговорно приказване в държавата, за което тон дава самият Борисов.”

  Ако някой си мисли, че може да има техническа грешка, ще трябва да обърне внимание на два детайла. Първо, в “президентския” вариант на интервюто изрично е упоменато, че изречението, в което Първанов директно нарича Борисов клеветник, липсва във вестника.

  С други думи, от страна на президента въпросният редактор от неговата администрация, упълномощен да направи забележката “б.р.” не само обръща внимание на липсата, но и държи да я коригира. Настоява да се знае, че Първанов е хвърлил тази ръкавица.

  Има и второ, вижте заглавието, което похлупва очевидно съгласуваното между редакцията и Първанов заглавие на интервюто “Силовата политика не е силна”. От пръв поглед е ясно, че това е упрек на Първанов към Борисов. Но “Стандарт” го надгражда с друго заглавие, вадейки от контекста следното:

  “ГЕРБ има потенциал за пълен мандат, тестът е борбата с кризата”

  Ако прочетете само това заглавие, изведено като основно, излиза, че Първанов едва ли не хвали онзи, когото всъщност буквално предизвиква в съда с квалификацията “клеветник”. Без това пояснение на вестника можеше да си помислим, че са махнали упрека към Борисов като клеветник от миролюбие, за да не го скарват с президента (а и самите да не попадат “между шамарите”). Обаче президентът не е съгласен и свенливо се гневи. Видно е, че от “Стандарт” откровено се подмазват на премиера.

  Вече веднъж похвалих Първанов за призива му за повече прозрачност, макар идеята да го осени чак на деветата година от управлението му. Дори свещ му запалих под прозореца с поздрав и пожелание да отвори икономическите досиета на прехода, като започне от онези, които лично познава в навалицата от олигарси около него.

  Сега, в деня на узаконяването на следенето в интернет, не друг, а тъкмо Първанов се оказва жертва на цензурата. Ето защо, за да защитя високия журналистически стандарт от “Стандарт”, призовавам: долу пипалата на цензурата от Първанов! Неговата откровеност трябва да се поощрява.

  Съмнявам се да сполуча с моето застъпничество, но бях длъжен да алармирам обществеността, че главният цензор на републиката става обект на цензуриране. Много странен знак е това. Ще чакам дежурните социолизи да ни съобщят, дали това не означава, че идва краят на прехода, който настъпва ударно малко преди края на управлението на Първанов и края на света по календара на маите.

  ––––––––––-

  Журналист-компютър-пишеща маймуна

  От няколко месеца в една университетска лаборатория по изкуствен интелект близо до Чикаго, се разработва програма за писане на журналистически текстове, чиято експериментална фаза е почти приключила, пише Еми Барух за „Дойче веле“

  За никого не е тайна, че свободата на медиите в България е половинчата.

  Това обаче не тревожи особено нито професионалната гилдия, нито просветената част от обществото. А сега се задава и един нов пишещ „проблем“…

  Отстъпление от медийните свободи се наблюдава не само в България. А низходящата тенденция продължава вече осма поредна година.

  По някакъв парадоксален начин, в епохата на практически неограничените комуникационни възможности, при една смазваща с обема си виртуална мрежа, която създава измамно чувство за неограничена свобода, се оказва, че икономически и политически интереси лишават грамотния свят от един от най- мощните инструменти на демокрацията.

  За да се усложни още повече картината, на този медиен терен е на път да се появи един нов играч: МАШИНАТА.

  От няколко месеца в една университетска лаборатория по изкуствен интелект близо до Чикаго, се разработва програма за писане на журналистически текстове, чиято експериментална фаза е почти приключила.

  Статс Мънки, както е наречена програмата, е доказала вече, че може да пише не по-зле от Асошиейтед прес.

  За да бъде пусната в действие, се изисква да й бъдат зададени няколко основни параметъра – гледна точка, ключови думи и база данни… Съществува и възможност МАШИНАТА да имитира стила на един или друг известен автор.

  Тази „интелигентна маймуна“ събира в Интернет всичко необходимо – пробира, подрежда и поднася за по-малко от две минути завършения текст, в който няма нито граматически, нито правописни грешки.

  Какъв експедитивен и евтин репортер, мечта за всеки главен редактор! – възкликва един френски коментатор по този повод.

  Какъв идеален „колега“, който няма да повдига темата за авторските права, нито за хонорара, нито за мястото си в редакционната йерархия…

  МАШИНАТА – по-добрият вариант?

  Не бих искала сега да се впускам в разсъждения дали в бъдеще журналистът робот ще измести журналиста личност, този, който има възхитителния капацитет да мисли и да бъде подвластен на емоции – това е тема за друг коментар…

  Сетих се за изкуствения интелект, за откритието Статс Мънки, докато четях последния доклад за свободата на медиите.

  И си помислих, че МАШИНАТА-робот, която би работила по зададена програма, ще представлява по-чиста форма „медиатор“ отколкото онази журналистика, която не успява да се противопостави на икономическия и политическия натиск и приема автоцензурата като смирен компромис заради затихващите си жизнени функции.

  Източник: „Дойче веле“

• Аз, Бойко Борисов…!

  Автор: Владо Трифонов

  Аз имам моя социология и тя е – сега, след парада, тези, които ще ви гледат, ще го потвърдят – минах и от двете страни на трибуните и пътят ми от банката до тук беше 40 минути. Снимах се сигурно с 200 – 300 деца, автографи давах, говорих си с хората. Всички казаха – ”Само смело напред. Реформи, бой с мафията, зад тебе сме”. Това винаги е било моята социология.

  Аз винаги съм събирал около мене много силни хора. Само тогава екипът, партията, правителството може да върви напред. (Из интервю на Бойко Борисов по bТВ).

  …

  Ходили ли сте скоро на „Копитото”? А разхождали ли сте се из уличките на квартал „Бояна”? Ако не сте, нека опиша няколко картини от последните дни и задам няколко въпроса.

  Картина първа

  Огромен комплекс, заграден с високи дувари. Вишки с охрана, капепета и толкова камери за наблюдение, колкото няма около парламента, президентството и министерски съвет, взети заедно. Гледаш, дивиш се и се питаш: какви, аджеба, хора живеят вътре? Хора ли са изобщо? От кого се пазят така ревностно? Защо се пазят? Слухове под сурдинка нашепват, че това е база на руската мафия и вътре пиле не можело да прехвръкне. И ако прехвръкнело, там си оставало.

  Палати, сараи и хотели за стотици милиони превземат Витоша и са на път да стигнат до върха на планината. Що за типове строят тези мегаломански постройки? Кой им е разрешил? Откъде са взели парите, за да ги построят? Имат ли (естествено, че имат!) нещо общо с бандитската икономика, която се вихри в държавата?

  Знае ли Бойко Борисов, че само на няколкостотин метра от правителствената резиденция, която обитава, съществува паралелна резиденция със съмнителни живущи? Не може да не знае – нали са съседи, пък и се движат по едно и също шосе. Тогава какво е предприел тези стрейнджъри да не джиткат повече из столицата ни, все едно че е тяхна собственост и да демонстрират, че от нищо и от никого не им пука?

  Защо не са обявени за персони „нон грата” и екстрадирани от страната?

  Картина втора

  На споменатото вече шосе огромен черен джип със странни номера бива спрян от полицейски патрул. Шофьорът е превишил многократно позволената скорост на движение и основанието за строга санкция е налице. Пуска стъклото и показва тайнствена карта. Полицаят дори не я взема, за да я разгледа, махва с ръка и се обръща на другата страна, най-вероятно засрамен от малодушието си. Джипът отсвирва с мръсна газ.

  Къде е неподкупният и безстрашен български пазител на реда, който ще спре возилото на престъпника в черно, ще му състави акт и ще му отнеме шофьорската книжка затова, че кара по средата на платното, на всичко отгоре надува сирена?

  Защо тези типове си позволяват подобна наглост пред очите на всички? Най-вероятно защото се чувстват силни и недосегаеми. А защо се чувстват силни и недосегаеми? Най-вероятно защото им позволяваме да се чувстват такива. Най-вероятно защото разполагат с цели легиони от държавни служители, на които плащат, за да си траят. И защото имат отлично въоръжени частни армии, от които на полицаи  и политици им треперят гащите.

  …

  Борисов дойде на власт, защото хората видяха в негово лице човекът, който познавайки престъпността отвътре, ще сложи престъпниците на мястото им или поне ще ограничи арогантната им самодоволност. Писал съм и преди, че ако той наистина е решил да върви напред и да бори мафията, трябва да тръгне от най-простички неща. Например от отрочетата на някогашния партиен елит, митничарите, гавазите, шофьорите, градинарите и техните руски приятели, които здравата са се омешали в голямото боянско-симеоновско-драгалевско семейство на българската псевдодемокрация.

  Обикновеният човечец иска доказателства, че премиерът му е такъв, за какъвто се представя: смел и неустрашим, милеещ за народа не по-малко, отколкото за себе си. Тогава и той, човечецът, също ще поиска да бъде смел и неустрашим – във фирмата, където работи; в магазина, в който пазарува; на пешеходната пътека, когато пресича.

  Личният пример е заразителен и ако министър-председателят действително прояви непоносимост към гангстеризма в неговата многоликост, има голяма вероятност останалите да го последват.

  Като начало може да пробва със следното изявление:

  Аз, Бойко Борисов и моят екип, партията и правителството, ще конфискувам имуществото на всички крадци в държавата, като започна от района, в който живея и свърша с най-близките ми приятели и приятелки!

  Аз, Бойко Борисов и моят екип, партията и правителството ще се постарая да блокирам сметките им във всички банки по света!

  Аз, Бойко Борисов и моят екип, партията и правителството, ще използвам цялата мощ на държавата и лично ще се погрижа да започнат да пишат мемоарите си в килиите на затвора! Ама нямало било достатъчно доказателства? Дворците им, разпределени между роднините, са доказателство. Авоарите им, пръснати по света, са доказателство. Арогантните им фаци и поведение са доказателство.

  Сетне да пристъпи към действие.
  

  Тогава подкупните, оядени мързеливци в държавните учреждения също ще се замислят дали да продължават да я карат както досега.

  И полицаите ще се замислят.

  Прокурорите и съдиите…

  А ние най-сетне ще можем да кажем, че реформата в България наистина е тръгнала, след двайсет усилни, криминални години.

  П.П. Не храня илюзии, че след такива мерки българската мафия – с якички и без якички – ще изчезне. Но има шанс да кротне и да заживее подобаващо: ще се укрива в изоставени провинциални къщички като Бернардо Провенцано, а портретите й ще висят на билбордове с надпис „WANTED!

• Почитаме светите братя Кирил и Методий

  На 11 май честваме църковния празник, а на 24 май отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

  Днес почитаме св. св. Кирил и Методий, създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата.

  Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език.

  Оригинално творческо дело, глаголицата предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

  Солунските братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника.

  По молба на княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията през 863 г., двамата отиват в Моравия, където остават три години и половина.

  През 867 г. защитават делото си пред папата в Рим, а Адриан II се вижда принуден да признае официално славянските книги.

  Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“.

  Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.

  Кирило-методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

  Още в най-ранното Средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство. Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата братя, докато 24 май се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

  Източник: VESTI.bg

• Излезе от печат стихосбирката „Американски тетрадки“ на Пейчо Кънев (от Чикаго)

  Издателство Сиела Ви представя стихосбирката от П. Г. Кънев “Американски тетрадки”

  П.Г. Кънев е поет и писател роден в България. През последните няколко години живее в Чикаго и САЩ. Досега стихотворенията му са отпечатани в повече от двеста литературни издания, главно в Северна Америка и Европа. През май 2009 г. беше отпечатана в САЩ дебютната му стихосбирка, носеща името “r”. Включен е в няколко американски и европейски антологии за поезия.
  През 2009 г. Асоциацията на литературните издания в САЩ го номинира за престижната награда Pushcart Prize. В момента подготвя вторият си сборник с поезия, който ще излезе от печат в САЩ през лятото на 2010 г. В края на 2009 г. излезе от печат и сборника му с разкази “Разходка през стените” (Сиела). “Американски тетрадки” е дебютната му стихосбирка на български.

  Чета отново и отново думите на този поет, изгладнял за тях. Той може да засища глада на ума. Показа ми какъв стар пес съм аз самия и ме накара да лая за още. Но искам да говоря за г-н Кънев. А това е проблем… Трябва да използвам моите слаби думи, за да опиша неговите. Затова ще прибегна до най-висока форма на ласкателство. Този поет е великолепен художник. Но въпреки това четенето на Пейчо Кънев, въобще не е лека, литературна разходка. То е предизвикателство, подтикващо ни всички нас да се взрем в Живота. Думите му са твърди и тежки. Той би трябвало да ги държи на разстояние, иначе биха го удушили. Неговата поезия не е пир на суетата, а причастие водещо до тих самоанализ. Причастието на Кънев е само за вярващите в поезията. То е тялото и кръвта на целия му живот, излян върху тези страници. Не се впускайте лекомислено в неговите думи. Те са тест. Съветвам ви да прочетете този поет. Съветвам ви, да сте седнали, докато четете.

  Кънев е духовно четиво.
  М. Х. Клей
  Поет, сценарист и редактор Поезия за “Mad Swirl” Далас, Тексас

• ПРЕДСТОИ ВТОРИЯT ЕТАП НА ЕКСПЕДИЦИЯ „РИО БУЛГАРИЯ“

  На 24-ти май, по повод Деня на българската писменост, просвета и култура, започва втория етап от Експедиция Рио Булгариа край град Ла Сеиба в Хондурас.

  За участие в експедицията от България на 19 май заминава група в състав Спас Ташев – Председател на Дружеството за приятелство България – Хондурас, Томи Йовчев – член на Върховния читалищен съвет на Съюза на народните читалища и Йордан Грозданов – Зам.-кмет на Община Велико Търново. Очаква се в делегацията да има представител и на българския бизнес.

  На 24-ти май в 6,30 ч. участниците в експедицията тръгват от Щаба на 4-ти батальон край гр. Ла Сеиба и ще навлязат в джунглата по поречието на река България. Целта е да се достигне платото България в планината Грасиас а Диос. В експедицията ще участват представители на хондураските медии, а също така представители на българската общност.

  След края на експедицията, на 1-ви юни, българската делегация ще участва в предаването „Лице в лице“ на журналиста Ренато Алварес по хондураската национална телевизия. Програмата на посещението предвижда също така срещи с кмета на Ла Сеиба, губернатора на Департамента Атлантида, Търговската камара, Туристическата камара, народни представители, Министрите на външните работи, културата и туризма, а също така и посещение в Президентския дворец и среща с Президента на Хондурас Порфирио Лобо.

  При проявен интерес от Ваша страна относно подробности за експедицията, можете да се обърнете към Председателя на Дружеството за приятелство България – Хондурас г-н Спас Ташев на:
  0878 651865
  e-mail: [email protected]
  http://bulg-hond.blogspot.com

  ЕЛЕОНОРА МАГДЕЛИНОВА
  ЕКСПЕРТ ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

• Отново затворени аерогари в Европа

  Облак вулканична пепел, който се разпространява над югоизточна Франция и Северна Италия доведе до затваряне на аерогари и наруши въздушния транспорт в Европа.

  Облакът предизвика затваряне на летища в Испания в събота, където бяха отменени полети от и за 19 аерогари.

  Друг облак, който се намира високо над Атлантическия океан, предизвика закъснения на полетите между САЩ и Европа.

  Британската метеорологична служба съобщи, че през следващите няколко дни облакът може да засегне и въздушното пространство над Обединеното кралство.

  Шест аерогари в Шотландия са затворени в неделя поне до 12 часа по Гринуич /15 часа българско време/.

  В Италия бяха затворени летищата в Милано, Пиза и Флоренция, съобщи агенцията за контрол на въздушния трафик Евроконтрол.

  Френските власти съобщиха, че вулканичната пепел е предизвикала отменяне на около 20 полета от аерогарата в Ница.

  В неделя въздушното пространство над Испания се нормализира, като 3 от общо 19 аерогари, затворени в събота, започват да работят отново – Сантяго де Компостела, Виго и Ла Коруня.

  В Португалия всички полети от град Порто бяха отменени до 12 часа по Гринуич в неделя.

  През миналия месец облак вулканична пепел затвори въздушното пространство над цяла Европа в продължение на пет дни.

• ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО С ЧИКАГСКО ПРИСЪСТВИЕ

  8 – 15 МАЙ НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ ПРИ БАН

  
  ОТКРИВАНЕ – 8 МАЙ, СЪБОТА, 11 ЧАСА, ЦЕНТРАЛНА ЗАЛА
  ФЕСТИВАЛНИ ДНИ 9, 10 И 11 МАЙ ОТ 10 ДО 18 ЧАСА
  НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ “КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И НОВИ ТЕХНОЛОГИИ”
  11 МАЙ, 14 – 18 ЧАСА, ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА
  12 МАЙ, 17 ЧАСА, ГАЛЕРИЯ “АРХИВИ” НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “АРХИВИ – ЕКСПОЗИЦИЯ
  “ПАМЕТ ЗА ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗАСЕЛНИЦИ – ПРОУЧВАНИЯ НА АРХЕОЛОГА ПЕТЪР ДЕТЕВ”
  20 МАЙ, 16 ЧАСА, СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА
  ПРЕМИЕРА НА РОМАНА “ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ” ОТ ДОБРИ КАРАБОНЕВ

  Третият филмов фестивал за културно наследство беше открит в София. В рамките на четири дни в Архелогическия музей ще бъдат прожектирани 43 филма в три категории – археология, история и наследство. Най- впечатляващите документални продукции ще бъдат отличени на 15 май.

  25 филма ще имат своите премиери на тазгодишния фестивал за културно наследство.

  Йордан Детев, организатор на “Български дни на наследството”:
  – Състезават се основно филми на БНТ и нейните поделения в страната>

  Мария Детева, председател на Международна фондация за българско наследство „Проф. Петър Детев“:
  – Повече хора започват да снимат за българското наследство за българската археология и история. Това е много хубаво, защото само по този начин можем да покажем страната не само тук, но и в чужбина.

  Маргарита Ваклинова, директор НАИМ при БАН:
  – Очкаванията ни са повече хора, хора, които не са тясно обвързани с нашата професия, да могат да видят докъде е стигнала науката и какви са възможностите тя да бъде заедно с изкуството.
  Филмите ще се прожектират до 11 май от 10 до 18 ч. Входът е свободен.

  Автор: Таня Илиева /BNT/

  Изтеглете от тук вестника на фестивала (PDF file) vestnik2010

• 9 май в Русия – започват тържества по случай победата и спасителни акции след взрив в каменовъглена мина

  Руският президент Дмитрий Медведев откри в Александровската градина в Москва нов паметник на Градовете на войнската слава по повод 65-та годишнина от победата във Втората световна война.

  В тържествената церемония по повод победата над фашистка Германия и нейните съюзници участваха също така президентите на Беларус Александър Лукашенко и на Украйна Виктор Янукович, както и ветерани от войната.

  Лидерите на трите страни и ветераните положиха венци и букети цветя пред новия паметник и пред Могилата на неизвестния войн.

  Законът за „Градовете на войнската слава“ беше приет през 2006 година и в съответствие с него това звание се присъжда на населени места, където са водени ожесточени боеве с германските войски.

  В Русия вече има 27 града, удостоени със званието. Първите градове, които го получиха са Белгород, Курск и Орел.

  В Москва ще бъде проведен тържествен военен парад по повод победата във войната, в който за пръв път ще участват и военни от Франция и Великобритания.

  ––––––

  Взрив на метан в руска каменовъглена мина

  Взрив на метан в руска каменовъглена мина е убил поне 8 души, съобщават представители по извънредните ситуации, цитирани от руски агенции. РИА Новости се позовава на представител на Министерството на извънредните ситуации, който посочил, че около 120 миньори все още се намират под земята около 2 часа след взрива. Както БГНЕС съобщи, инцидентът е станал в мина “Распадская“ в Междуреченск, в региона Кемерово. Той е част от богатия на въглища район на Кузбас.
  В резултат от повторен взрив в най-голямата каменовъглена мина в Русия „Распадская“ в Междуреченск, Кемеровска област е изгубена връзката с три отряда спасители. Това съобщава ИТАР-ТАСС като се позовава на източник от добивната компания. Според него вследствие на втория взрив, станал на 9 май в 01:25, в мината има силно задимяване. Заради това е взето решение за преустановяване на спасителните работи до разсейването му. В резултат от повторния взрив е изгубена връзката с три отряда планински спасители, общо 20 души, според източника. По данни на областната администрация в спасителната операция участват 152 сътрудници на министерството на извънредните ситуации и 29 единици техника. По данни на министерството, къв 3:30 московско време на повърхността са изведени 295 миньори. Под земята остават 54 техни колеги и 20 спасители. Установено е, че жертвите на първия взрив са 8 души, 24 са ранени. Общият брой на намиращите се в мината по време на инцидента е бил 359 души (според компанията-собственик са били 312 души). Междувременно Интерфакс съобщава, че в Междуреченск вече е пристигнал губернаторът на Кемеровска област Аман Тулеев, който ще контролира работата на отделните служби на мястото на инцидента. По-рано руският премиер Владимир Путин бе запознат с подробности за случилото се в телефонен разговор с Тулеев. /Lenta.ru /

• ДНЕШНИТЕ ПРОБЛЕМИ– ПРЕЗ ОЧИТЕ НА АМЕРИКАНЕЦА И НА ИМИГРАНТА

  „Български дни в Чикаго – Пролет 2010”
  Българо-Американска Асоциация – Чикаго
  Климент Величков
  Вестник ”България Сега”, брой 19 (259) 6 май 2010
  www.BulgariaSega.com

  Понякога се заглеждам из сайтовете на емигрантските ни общности по света и други някои писания из живота на хората като нас – стъпили решително по нови и непознати пътища в живота. Далече от родната къща. И вижда се как навсякъде опитваме да създадем някакво общение помежду си. Да чуем нещо близко от предишното, но и да се посъветваме за новото. Да си помогнем един другиму, ако потрябва. И го правим по различни начини.
  Например в Унгария има Българско републиканско самоуправление, една стройна и силна организация, която е с 37 местни подразделения, издава вестници и списания, печата книги, грижи се за училища и култура. Но по други места хората, побягнали главно от лошото управление из старите си предприятия, градове и държавата, предпочитат да не се пристрастяват отново към недолюбваните, рамкирани от някаква управа, обществени взаимоотношения. И стоят настрана.
  Българо-Американската Асоциация в Чикаго събра на 1 май т.г. своите членове, покани гости от цялата общност – личности и български бизнеси, доведе експерти, българи и американци, и направи една крайно полезна дискусия – къде сме ние, как сме ние, в условията на упорито досаждащата ни криза.
  Асоциацията се опитва елегантно да се справи с трудната задача: без да „управлява”, без да „ръководи”, без да налага „вярната линия”, да осъществява все пак необходимото общение, да осигурява повече информация, да подсказва как се избягват неприятности и се прави по-добър животът ни в Чикаго.
  Беше за 12-ти път в рамките на популярните „Български дни в Чикаго”, Пролетната сесия на 2010 година.
  За първи път на събитието присъстваше целият състав на Генералното консулство на Република България в Чикаго, начело с генералния консул Валентин Дончев. Срещата ни разби всякакви ограничения във времето. Вместо трийсет минути говорихме час и половина. Разбира се център на вниманието бяха новите документи. Но покрай тях усетихме, че можем да правим заедно доста неща. Имахме в момента един окуражителен факт. Преди време стана дума, че с тяхна помощ е възможно да поканим за наши събеседници и лектори специалисти от важни за нас американски институции. И ето че сега срещу нас бяха двама асистенти на главния прокурор на Илиной Лиза Мадиган! Чакаха реда си да поговорят с нас, и ние с тях…
  Що се отнася до информациите по консулските въпроси – не сега, но скоро ще намерим възможности да споделим чутото и с тези, които не присъстваха на Пролетните дни на Чикаго.
  Първомайският симпозиум на БАА този път стана на друго място. Свежата симпатична зала на „Павилиън” отстъпи пред салона на DePaul University, O’Hare Campus, където от година и повече време е Българското училище „Джон Атанасов”. За първи път училището е спонсор на БАА и този дебют се оказа много ползотворен. Салонът създаде по-добри условия за работа. Компютрите, екраните и микрофоните на Никола Перфанов този път имаха и достатъчно пространство за мащаба на този отговорен симпозиум, обективът на фотографа Илия Танчев имаше простор и целият порядък на събитието, дирижиран от Звезделина и Иван Ковачеви беше перфектен.
  Патронът на симпозиума, директорката на училището Боянка Иванова, беше подготвила и един малък, но прелестен поздравителен концерт в изпълнение на нейните ученици. С детските си гласове те направиха старта приятен и оптимистичен. Боянка Иванова има още и сериозни заслуги за създаването на една особено продуктивна Асоциация на българските училища в чужбина. Дейността на тази организация се чувства вече осезателно – не само с моралната подкрепа, но и в съвсем конкретни нови учебници и помагала по чиновете на учениците, нови перспективни идеи, които очакват своето развитие.
  Председателят на БАА, адвокат Цветелина Бойновска, откри срещата, а Динко Динев, учредител на Асоциацията преди години, пое традиционната си задача – стана водещ на изложенията и дискусиите в програмата.
  Години наред досега бяло поле в дейността на Българо- Американската асоциация бе… отсъствието на американци. Този път на срещата дойдоха двама специалисти от департамента на Главната прокурорка на Илиной – Лиса Мадигън (Lisa Madigan, Illinois Attorney General). Те очертаха в изложенията си основните случаи, при които емигрантите може да получат необходимата им информация и помощ от американските институции. Още по обнадеждаващ беше и прекрасният синхрон, който се получи и между българските адвокати Цветелина Бойновска и София Знаймер. В динамично работно темпо, при което се включиха и присъствуващите със своите конкретни въпроси, беше очертан пътят на бъдещо сътрудничество. И в този случай БАА ще направи необходимото да предостави получената информация на повече хора. От голям интерес са и споделените аргументи на Цветелина Бойновска за очаквани промени в имиграционното право, които се очакват с надежда от доста имигранти.
  Казаното беше много актуално в контекста на приетия наскоро закон в Аризона. Nettie Lasko – Immigrant Assistance Program Coordinator Community Outreach Liaison Strategic Communications и адвокат Raymond Garza представиха в твърде подходяща по обем версия основните правила и обязаности, които има имигрантът в страната, където е дошъл. При това – и правата на онези, които нямат легализиран статус, но плащат данъци и нямат криминални петна в биографията си. Разгледаха се и такива въпроси – ще помогнат ли специалистите от техния офис, примерно, в спора на имигрант без необходимия статут, който е извършил възложена му работа, но не е получил възнаграждението си от работодателя. Да, за всяка извършена работа трябва да се заплати. Страхът, че липсата на статут може да бъде използувана срещу човека, който търси правата си е неоправдан. Американските служби и учреждения не са информатори на имиграционните служби.
  Друг гост на симпозиума от американска страна бе Irwin Dubin, който направи преглед на някои традиционни черти в американски мениджмънт и ръководство на бизнеса.
  Сред горещите раздели на дискусиите бяха и традиционните въпросителни около жилищните заеми и все още нестабилната обстановка при недвижимите имоти.
  „Българското ДНК” с модератор проф. Никола Чаракчиев, представи актуални моменти от генеалогията. Беше завладяваща тема, въпреки, че не е нещо, от което зависи закуската ти , но човек с право се вълнува от въпроси около своя произход…
  Тони Нинов изложи свои виждания и коментари по острите финансови проблеми на нашето време, като провокира сериозни размисли у присъствуващите – как биха предпазили и малкото, което е спестено от инфлационните бури?
  В панела „Финансиране, застраховки, образователни и пенсионни фондове” взеха участие мнозина присъствуващи, които имаха собствени проблеми, нуждаещи се от спешно решение.
  Проведоха се дискусии и по новите данъчни промени, после и по въпросите за превода, които съпътствуват почти всяка крачка на хората с трудности при английската реч.
  Към края на семинара интерес предизвика изложението на проф. Чаракчиев относно степента на популярност и влияние на различните институции и личности в българското Чикаго.
  Сесията завърши с първата проява на „Български вкус в Чикаго”. Свои кулинарни деликатеси представиха ресторантите ”България”, ”Механата” и др.
  Сред личностите и организациите, спомогнали за провеждането на „Български дни в Чикаго” – Пролет 2010 са Българското училище „Джон Атанасов”, вестник „България Сега”, „Българо- Американски център за духовно и културно наследство – Чикаго” и др.

  bd10p-s-KVs

• В Чикаго гласуват за филм на Илко Давидов

  Филмов конкурс в Чикаго с българско участие

  Илко Давидов е продуцент, монтажист и режисьор на много отличени документални филми. В Чикаго той е президент на BulletProof Film, Inc. Неговият нов проект, кратък документален филм за Чикагската хип хоп група All Natural, който е направил с румънския си колега Дан Михаил, е сред участниците на конкурса One Chicago, One Nation на Линк ТВ. Целта на този конкурс, който скоро ще прерасне в национален е да открие и покаже филми за това как хора от различни етнически и религиозни общности намират разбирателство. Филмите се състезават в шест различни категории. Първите пет филма от всяка категория, избрани от зрители, ще бъдат представени на журито в този понеделник.
  Зрителското гласуване приключва в полунощ в неделя, 9-ти май (8:00 сутринта в понеделник в България). Победителите ще бъдат обявени на 17-ти юни.
  Да подкрепим българския творец!

  За да гласувате за филма, трябва първо да се регистрирате на сайта на Линк ТВ: http://www.linktv.org/community/join
  Филмът се намира на адрес:
  http://www.linktv.org/onechicago/films/view/719
  Гласуването се извършва чрез избиране на броя на звездите под екрана.

• Джон Кехоу в София

  Джон Кехоу накара 1000 баламурници да се изръсят с по една минимална месечна заплата, за да бъдат подценени.

  Както е известно, България преживява всички детски болести на Запада с половин век по-късно. Така доживяхме да видим и гуруто на оптимизма на западния свят – Джон Кехоу, чиято книга „Подсъзнанието може всичко” клекна и на книжния пазар у нас. Богати софиянци се бръкнаха в джоба за билети от 220, 230 и 350 лева за ВИП-места, за да видят на живо автора на „вълшебната” книга.

  В рекламата за събитието изрично се подчертаваше жеста на лектора, че ни учи „по-евтино”, отколкото върши това в други страни в света. Там изтръсквал балъците с 500 долара. За потрес на светските наблюдатели в залата на НДК бяха забелязани да си водят записки като прилежни ученици собственици на хотелски и ресторантьорски вериги като „Хепи”, дизайнерката на бижута „Сваровски” Валя Брадшоу от Брюксел, ВИП-красавици като обявената за най-секси бг-водеща за 2010-а Симона Първанова, гаджето на Доган Алтен Алиева и други родни знаменитости.

  „Обществена тайна” е, че българите са отчаян народ, който в продължение на дълги години търсеше спасение във врачки и баячки. Сега попадна на интелигентен манипулатор, надарен с тренирано дар-слово и чувство за хумор. „Кехоу е търговец на надежди, който умее с часове да ти разказва нещата от живота по начин, с който можеш да ги обсъждаш и със съседката, но съседката не може да ти обещае, че след този разговор ще ти е по-добре! Именно това умее той – внушава ти, че нещо ще се промени. Това щеше да бъде твърде благородно, ако не беше скъпо платено!”, пише участничка в семинара в
  коментари по темата.

  Кехоу дойде да ни продаде елементарно езотерично познание на равнището на „първи клас” за посветените. Теориите му, че има разлика между ум и разум се учат у нас по психология в 9-ти клас; че вселената е „разумна” знае всеки физик от миналия век насам; а че Земята се върти, е научно доказан факт от Коперниково време. Друго си е обаче да дойде и да ти го каже един артист в бяла риза, ръкомахащ на черен фон в зала номер 3 на НДК. Заобиколен с две видеостени, визиращи в едър план жестовете му, Кехоу разиграваше заучени похвати от практиката си на лектор като изкусен актьор.

  Проповедникът на щастие, със съответните артистични интонации, разказа обикновени случки от живота, гарнирани с хумор. Но и това бе безсилно да спаси от скуката по-будните присъстващи в залата. Вероятно единственото, което ги задържаше там до почивките, бе или чувството им за дисциплина, или хвърлените на халос пари. Нещо нормално за байганьовския ни манталитет:

  „Пени се не пени, ке се яде- паре сме давали!”

  А то не само се пенеше, ами и завираше. Кехоу почти не понасяше въпроси от публиката, а на някои от тях отговаряше неприкрито раздразнително и общовато. Примерно на въпроса: ”Пишете в книгите си, че можете да разговаряте с животните – как го правите?”, Кехоу отговори, че теоретично човек можел да разговаря с всичко живо – дори с камъка. Но не обясни как би постъпил, ако срещу него наистина стои разярена пантера – по какъв начин положителното му мислене би повлияло на звяра да не го кльопне за закуска? По същия начин „писателят” на книги за позитивизма ни натика под носа старата истина за причината и следствието, учена от всяко дете в час по физика, но не можа да обясни собствения си пример. Примерно защо, ако ни блъсне кола отзад, докато съвсем правилно си чакаме на червен светофар, причината е в нас?! След куп разяснения, затрупващи първоначалния казус, взе да ни обяснява, че ние сами привличаме лошото с „лошите” си мисли, но не каза как точно трябва да се почувстваме в момента на удара, за да останем „вътрешно” щастливи.

  В една от почивките дама от семинара сполучливо се пошегува, че „лудите също са щастливи”. Самият Кехоу даде подобен пример как в Индия забелязал колко щастлив изглеждал в бедността си бездомник, който имал само едно килимче под небето, което разстилал вечер и не изглеждало по никакъв начин да е недоволен от живота си. Тук лекторът с реторична патетика каза, че сигурно в залата няма човек, който да няма къде да живее, а вероятно мнозина разполагат дори със собствена спалня; че сигурно в залата няма човек без тоалетна с казанче в дома си; а може би и много от присъстващите имат дори коли…”Е, какво искате повече?! Вие сте щастливи хора!”, заключи Кехоу с тържествуващ тон на премиер по време на парламентарен контрол. Дори успя да накара присъстващите да се почувстват леко виновни за „щастието” си.

  Кехоу предписва правила за пропъждането на негативните мисли още с появата им. Като срещу досадни мухи-заразоносителки – цап, с бухалката в междувеждието! Лошите очаквания, проникнали в мислите ни чрез разума, трябвало моментално да се заменят със светли, или дори глуповати мисли. Терапия можело да се провежда и с писане. Без претенции какво пишем. Каквото ни дойде на ума. Да пишем до полуда, докато напълно забравим проблема си. Метод, който бил близък до медитацията. А между впрочем, това е стар метод на Фройд, още от 30-те години на миналия век. Кехоу зададе работно упражнение всички да пишат прилежно „невчесаните” си мисли в продължение на двайсетина минути, в което време лекторът очевидно имаше нужда от почивка.

  След упражнението запита присъстващите иска ли някой да сподели как се е почувствал след писането. Повечето от отишлите до микрофоните оставиха с изказванията си съмнителното впечатление за подставени лица, защото изкараха 20-те минути над листа най-пълноценните в живота си, като не забравяха да споменат и по нещо за великите книги на мислителя Кехоу. Една дори го изкара свой „баща”. Макар да изглежда като проповедник, Кехоу нямал фанатични религиозни пристрастия и разреши всеки да се моли на когото и както си поиска.

  Най-добрата молитва била благодарността.

  Двамата с жена му не сядали на масата, без да благодарят с молитва. „Нито един Божи ден!!!” Като споменахме за жена му, Кехоу пропусна сред безбройните си разкази нещо твърде пикантно. Той изпя на аудиторията песничка, хрумнала му в радостен момент от единението с природата по време на негово пътуване в Нова Зеландия. С дама! Двамата прекарали там една седмица в пълно съзерцание.

  На това място от семинара репортерът на „ШОУ” се почувства изкушен да запита за повече подробности около „съзерцанието” и имало ли е „обмен на енергии” между гуруто и въпросната негова сподвижница, която не бе представена да е съпругата му. Но въпроси не се допускаха. Вместо отговор Кехоу изпя песничката, породена от природната мистерия. Слушателите й чуха безконечно повтаряне на рефрена:„О, свят! О, свят, О, свят!”, гарниран с няколко нескопосани стиха. Преводачката Мариана Хил лоялно се опита да поизглади текста на песничката, като уточни, че „свят” трябвало да се възприема като „свещен”, но дори тази поправка не успя да промени впечатлението за някакво песенно малоумие, претендиращо за мантра /думи-заклинание – б.а./. За съжаление, доста неубедителна и като текст и като мелодия. Въпреки това публиката аплодира изпълнението.

  Как няма да ръкопляска, след като всеки един от тълпата се беше изръсил с по една минимална работна заплата, за да бъде подценен до видиотеност.

  Еми МАРИЯНСКА / Blitz.bg/

  ……………………………………………..
  Досие

  Джон Кехоу е канадец, автор на множество книги за позитивното мислене. През 1978 г. разработва програма за невероятната сила на мисълта и как да я насочим в наша полза. Създадено като методика, учението му представлява стратегия как да променим личния си живот, работа и общество чрез насочването на позитивни мисли в тази посока

• Да си българин в Македония

  Македония не зачита особено правата на своите граждани с българско самосъзнание, но и България не се ангажира с тях, смятат двама събеседници на Горан Петрески, кореспондент на македонската програма на Дойче Веле.

  Българо-македонските отношения са обременени от миналото. Тъкмо в миналото трябва да се търси решението на сегашните проблеми, смятат македонци с българско самосъзнание, с които разговаря Дойче Веле.

  Владимир Перев и Виктор Канзуров са скопчани от различни поколения. Още в най-ранна възраст те си изяснили въпроса за своята етническа принадлежност. Днес 65-годишният Перев и 30 години по-младият Канзуров се идентифицират като македонски българи. Канзуров обяснява:

  Преследвани, защото са българи

  „Първо това е част от семейното наследство – от родителите, от бабите, дядовците, прабабите и прадядовците. И второ – четейки историята и дори македонските книги, печатани в едновремешна Югославия, ако се абстрахираме от смешната интерпретация, етническото чувство, етническото деклариране на славянското население от Св. Климент и Св. Наум до 1944 е българско.“

  А Перев допълва: „Няма генетични разлики. Има разлики само в образованието. Македонците, които са останали днес, са сърцевината на българската нация. Частта от българската нация, която е останала тук, формира Македония и македонската нация“, казва Перев. И той, и Канзуров смятат, че – за разлика от останалите малцинства – българите, които живеят в Македония, са дискриминирани. Демокрацията в страната е селективна, а правата на хората с българско самосъзнание са ограничени, обяснява Канзуров:

  „Мога да изборя много примери на хора, които само поради българската си етническа принадлежност са били преследвани с измислени обвинения.“ Перев допълва: „В Македония има 10 сръбски телевизии, но няма нито една българска. Вие сте млад човек – кажете ми, гледали ли сте в Македония поне един български филм?“

  Двамата отказват да коментират в подробности отношението на България към българите в Македония, обяснявайки, че не са адвокати на българската държава. Все пак те не спестяват някои критики по адрес на София, когато става дума за техните собствени интереси. Според тях България е вдигнала ръце от българите, които живеят извън границите й.

  „Ние сме последната им грижа“

  Виктор Канзуров казва: „Последната грижа на Николай Младенов са македонските българи. Той, Първанов и зам.-министърът Марин Райков познават настроенията в България и се грижат за защитата на своята западна граница и за стабилността.“

  Перев е още по-категоричен: „Има няколко фукльовци, ексхибиционисти и шарлатани, които монополизират македонската тема и освен бързи политически печалби и самопоказване не постигат нищо друго. Аз се боя обаче, че става дума за нещо по-лошо, че фактически България, също както и Македония, не осъзнават, че Версайската система се срива.“

  Според последното преброяване от 2002 година в Македония официално живеят около 1.500 българи. Броят на гражданите, които имат и български паспорт, е доста по-голям – няколко десетки хиляди.

  Deutsche Welle

• Гергьовден – един от най-народните празници

  Гергьовден – един от най-големите народни празници, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Чества се в дена на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.
  В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, коетоще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.

  Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат, след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете – предой, предуй. В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Ако агнето е мъжко, се дава в дар (курбан) на св. Георги, ако е женско – се оставя за разплод.

  В Северозападна България овчарят изкопава дупка в кошарата и върху нея слага ведрото. След доенето се полива малко мляко върху яйце (някъде то е червено великденско яйце) и го закопава в дупката. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести.

  В Западна България млада булка или девойка търкаля между стадото хляба, през който е текло млякото. По това, на коя страна ще се обърне хлябът, се гадае за количеството мляко. Зелени клонки окачват на съдовете за мляко и млечни произведения, по кошарата и др. стопански постройки, за доброто отглеждане на стадата и увеличаване на млякото.

  На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави „на зелено“ в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за „да стават високи конопите“. После хукват да бягат, а децата ги замерват с хляб за плодородие. На други места хвърлят по младоженците бучки сирене за плодовитост.

  Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.

  На места в Западна България палят огън на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.

  Според народното вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се може да се вземат плодовете на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.

  В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (обичая Ладуване). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Раниполе) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

  Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец-покровител на войната и войската.

  В народните поверия и легенди св. Георги е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографията – върху бял кон надясно, убиващ ламята.

  Aвтор: Frognews.bg

• Реквием за гергьовско кокиче

  Автори: Асен Йорданов, Атанас Чобанов*

  Блатното кокиче, наричано още „гергьовско“, е по-високо и по-едро от обикновеното кокиче. Цветът му е във форма на камбанка и издава силен аромат. Съдържа токсичен алкалоид, чийто екстракт има приложение във фармацевтичната промишленост. Расте в засенчени места и лонгозни гори.

  Блатното кокиче е включено е в Червената книга като застрашено и популацията му в диво състояние намалява. Това личи и от заповедта, с която през 2003 г тогавашният заместник-министър на околната среда и водите Николай Куюмджиев заличава защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“ край плажа „Корал“ „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.

  Решението на зам.- министъра от НДСВ е изключително изгодно за собственика на земите на първа линия до плажа, който се гласи да реализира мащабен инвестиционен проект – ваканционно селище. За целта фирмата инвеститор е придобила 130 декара общинска земя срещу 950000 долара. Скромната цена от 7 долара на квадратен метър е постигната след интензивни преговори с общинарите в Царево и обещания за разкриване на 350 работни места, дарение във фонд „Благоустройство на територията“ на общината и ангажимент за неустойки от 10 000 лв. на месец, ако проектът не се реализира до 25 юли 2005 г.

  Това не става в срок и съгласно договора към днешна дата община Царево има да получава от фирмата близо 1 млн. лева.

  След като се сдобива с общинската земя, инвеститорът изкупува и прилежащи терени покрай плажа. В периода 2006-2007 г. земята е препродадена на свързани фирми. Последният купувач на земята е испанската енергийна компания „Ибердрола“. Тя планира да построи комплекса „Корал Бийч Елит“ с 2500 апартамента и афишира на сайта си инвестиция от 44.6 млн евро „за покупка на земя, инфраструктура, дизайн и одобрение на проекта, маркетингов и комуникационен план“.

  Строителен изпълнител е същата фирма, която е закупила земята от общината през 2002 г по 7 долара на квадратен метър.

  На практика застрояването на все още девствения плаж не е започнало, въпреки обещанията то да бъде завършено през 2009 г. Прокарани са ток и вода, изкопан е и ров за бъдещата колекторно-помпена станция, който трябва да изтласка проектофекалиите от 2500 апартамента към пречиствателната станция в Лозенец. Изкопано е и ново русло за ручея, който преди е заблатявал бившата защитена територия с гергьовските кокичета.

  Макар, че блатото им е пресъхнало и МОСВ ги е отписало, упоритите блатни кокичета са поникнали и тази година по Гергьовден. Белите им камбанки красят дори и грозния изоставен изкоп с неясно предназначение, който предизвестява пълното унищожаване на последния голям девствен плаж на юг от Китен.

  Блатното кокиче и плажът „Корал“ имат шанс да оцелеят, ако се случи чудо и МОСВ се сети да ревизира премахването на защитената зона. Ако чудото подмине това диво и красиво място, на неговите приятели им остава да цитират класика: „…нека като жабите, кога им пресъхне блатото да прокълнем…“

  Предстои също да видим дали прокуратурата, която е сезирана със сигнал № 14770/09 V от 28.04.2010 ще прояви интерес към преточените в частни джобове десетки милиони от препродажба на общинска земя купена на безценица. Да изясни въпроса дали община Царево си е потърсила пропуснатите ползи от инвеститора. Да се изясни също дали премахването на защитената зона от зам-министър Куюмджиев е обосновано или е обвързано със сложните имотни маневри с общинската земя и грандиозните строителни проекти.

  Отговорите на тези въпроси вече са известни на всички, които се интересуват от случая, освен на институциите, които си пасуват.

  Вместо реквием за кокичето и плажа може би си струва да се разкаже подробно в отделна публикация как в отстраняването на препятствията пред развития морски туризъм в община Царево са се включили кметове и политици от всички цветове, които заедно са закопали трупа на скромното блатно кокиче през 2002-2003 г.

  И днес всички заедно имат интерес аферата им с общинска земя за 45 млн евро никога да не бъде разкопана.
  Заповед № РД-1030 от 11 август 2003 г. на министъра на околната среда и водите за заличаване от регистъра на защитените територии природната забележителност „Блатно кокиче“ в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас:

  ЗАПОВЕД № РД-1030

  от 11 август 2003 г.

  На основание чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 41, т. 1 и чл. 42,
  ал. 4 от Закона за защитените територии поради необратимо увреждане на
  местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му:

  1. Заличавам от регистъра на защитените територии природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас, обявена със Заповед № 4051 от 29.ХII.1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда (ДВ, бр. 29 от 1974 г.) с площ от 0,5 ха и заведена в Държавния регистър на защитените територии
  под № 142.

  2. Промяната да се отрази в Държавния регистър на защитените
  територии.

  Зам. министър: Николай Куюмджиев

  Видео материал от местността, където според ековедомството не вирее блатното кокиче

  *Още материали от същия автор може да прочетете на блога му

• ГЕРГЬОВДЕНСКИТЕ ПОСТИ НА ПОСТУПРАВЛЯВАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ

  Не е необходимо да напомняме на обществото какво всеки от нас, ортодоксалните и лоялни към държавата безпартийни /звучащо като осъдителен недъг и в двата случая – „такова животно нe съществува“/, и през тоталитаризма, и през псевдодемократичното й управление преживявахме. В резултат на деструктивния, бих го нарекъл „арогантен политически атавизъм“, на управляващите, иманентната българска интелигенция се херметизира до екзистенция. Това бе инплицитната „цел“. Тъкмо този престъпен метод на дискредитиране и дискриминиране на същинския мисловен елит на нацията осакати прогреса й. Овълчени и предани на режимите ведомствени пешки менторски затръшваха под носа вратата на всеки перспективен и интелектуалец, сервилно вършейки „черната работа“. За креативни и еталони перманентно биваха въздигани манипулирани марионетки. Пред обектива – шарлатани и неграмотни духом, клоуни и мачовци… Властимащите видимо се бояха от таланти и учени, които притежават мъжеството и достойнството да не не им отдават изискуемата йерархична почит на обществен ментор – и вчера, и доскоро… Раболепието бе въздигано в култ. Разнокалибрието – също. С хляба и зрелищата нещата също вървяха по баналния космополитен /римски/ сценарий. А народът ни е достатъчно мъдър, етичен и търпелив, защо не и миролюбив към кого ли не, за да не афишира природната си одареност показно. Той е Героят през тези дълги години на експерименти с него и никога не е губил битките с потискащите благородния му дух. Доказа го и с избора на своя фаворит след последните избори, в тази гнила опровинциалена епоха. Разчистването на Авгиевите обори неминуемо предизвиква свиреп вой сред чакалите и хиените на „преходите“. Така че всеки хуманен апел е съвсем навременен. Набатът не бива да секва, а архаичното „Vox populi – vox dei“ нека си го придъвкат по Гергьовден „тарикатите“ пораженци /отляво и дясно/, които спекулираха с лозунгарството пред невежите и имаха наглостта да си въобразят, че „рахатлъкът“ им ще трае вечно. Всуе! Ресто!

  © Валери Иванов*

  –-
  *Авторът е известен български поет, литературен критик, педагог; член на СБП

• „Манчестър Юнайтед“ изпробва вратар № 1 у нас

  Вратарят на „Славия“, Раис М` Боли, който бе определен за най – добър вратар в българското първенство, заминава за пробен период в английския колос „Манчестър Юнайтед“. Французинът бе наблюдаван от скаути на „червените дяволи“ в мача на „Славия“ срещу „Черно море“. Докладът на Вуячич и видеозаписи от блестящите прояви на алжирският национал явно са впечатлили Сър Алекс Фъргюсън и така М`Боли може да се превърне във втория голям трансфер на вратар на „Славия“ след този на Марио Кирев в „Ювентус“ за 800 000 евро в края на 2009 г.

  До края на първенството „белите“ ще трябва да се оправят без наказаният за един мач Раис, защото след пробите той ще отлети за лагер – сбора на Алжир преди световното първенство. Ако остане в групата на Рабах Саадане и след подготовката в Швейцария, М`Боли ще бъде единственият представител на родното първенство на мондиала в ЮАР.

• ПАСЕ: България има нужда от закон срещу концентрацията на медии

  Големи медии в България се управляват от хора със значително политическо влияние, което води до липсата на доверие и до усещането, че те са зависими както от изпълнителната власт, така и от други сфери. Има неразкрити заплахи и нападения срещу разследващи журналисти.

  Това са част от заключенията в доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), който е бил изготвен след две посещения в София през 2008 г. и 2009 г.

  Според документа някои медии стават податливи на политическо влияние заради корпоративните си интереси. Затова ПАСЕ предлага на парламента да проведе дебат за създаването на проектозакон, който да реши проблемите с концентрацията на медии в България и да въведе стандарти за независимост от политическо или икономическо влияние. Съветът на Европа изразява пълна готовност да подпомогне изработването на подобен проект.

  „Формално България се радва на свобода на словото, зад това обаче стоят редица проблеми, свързани с непрозрачната собственост на медиите, автоцензурата и превръщането на пресата в булевардна“. Това заяви Матиас Барнер, ръководител на медийната програма към фондация „Конрад Аденауер“ в София в интервю за радио „Доче веле“.

  Според него у нас има непрозрачност около собствениците на медии. „Често не се знае кой стои зад някоя медия. Или пък, ако се знае поне отчасти, то това са отношения на собственост, които се отличават с корупция и олигархични структури на власт“, казва Барнер.

  Другата опасност пред българските медии според него е процесът на булевардизация, който у нас бил „особено интензивен“. Той водел до това, че малкото качествени вестници нямат широко разпространение и се борят за оцеляването си.

  През последните две години най-сериозна концентрация на медийна собственост направи „Нова българска медийна група“, която на практика е контролирана от банкера Цветан Василев. Медийните си интереси той представя като консултант на ТВ7, но в момента представлявана от него офшорна компания който иска да придобие 50% от НУРТС (виж горния текст).

  Депутът от ДПС Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Уикенд“, „Меридиан Мач“, „Засада“ (преди „Експрес“) и великотърновският „Борба“, на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.

  В края на миналата година стана ясно, че Корпоративна банка към към края на кабинета „Станишев“ е управлявала 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева. В момента след искане на главните редактори на най-големите печатни издания, финансовото министерство трябва да предостави данни в кои банки са в момента депозитите на държавните компании.

  На КАПИТАЛ. БГ целият доклад на ПАСЕ

  –––––––––––––

  В БНТ си раздавали огромни хонорари

  Впечатляващо високи хонорари, възлагане на големи проекти на един и същ кръг от хора и назначаване на репортери от техни родители са част от нередностите в БНТ, които Етичната комисия на медията е открила, научи “Труд”.

  Най-сериозно място в становището е отделено на седмичното предаване “В неделя с…” с водещ Димитър Цонев. “Към 2009 г. хонорарните възнаграждения представляват 36% от общата сума на хонорарите за всички останали рубрики в “Програмна дирекция”. След решение на Управителния съвет да се намалят хонорарите в дирекцията делът на “В неделя с…” нараства на 40%!”, се посочва документа.

  Комисията е установила още, че за всеки епизод работят между 10 и 14 сценаристи, които получават “впечатляващ общ хонорар”. Самият Цонев взимал пари освен за водещ, но и за съсценарист, като изпълнявал втората си дейност в извънработно време. За извънредния си труд през 2009 г. той е получил пари, които надхвърляли 3 пъти годишното щатно възнаграждение на отговорен редактор в “Програмна дирекция”, твърди Етичната комисия.

  Освен това Цонев заема поста зам. програмен директор на БНТ. Според структурата на телевизията той е шеф на началничката на редакция “Култура и образование” Федя Тодорова. Тя пък създава бюджета на “В неделя с…” и определя възнагражденията на екипа. “Създава се един порочен кръг, при който началникът се явява подчинен на подчинения си”, недоумяват в комисията.

  Конфликт на интереси пък имало, защото Цонев назначил дъщеря си Десислава за репортер в предаването и годишното й възнаграждение за 2009 г. надхвърляло заплатата на щатен редактор в БНТ. Дъщерята на Федя Тодорова – Надежда, е отговорник за гостите в 5-часовата продукция, а синът Димитър е нещатен сценарист в “ПътеводителБГ” по БНТ-САТ.

  Според становището е притеснително, че най-големите и скъпоструващи продукции на националната телевизия – “Великите българи” и “Голямото четене”, са поверени на една и съща фирма – “Криейтив филмс” с управител Милко Лазаров. Към днешна дата той е член на УС на БНТ, а компанията му се управлява от авторския кръг, с който е работил при големите проекти. Именно тези лица продължават да реализират “Българските събития на ХХ век” и “Златните песни на Златният Орфей”.

  Оказва се, че БНТ, в която работят 1670 души, разпределя субсидията от държавния бюджет за високи хонорари. Докато в частните национални медии Би Ти Ви (около 400 души) и Нова телевизия (около 200 души) работят с доста по-ограничени бюджети и персонал, без да натоварват данъкоплатците.

  Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова: Всеки втори при нас назначава роднини

  Големите проекти на Българската национална телевизия са давани на фирмата “Криейтив филмс”, защото тя се справи успешно при “Голямото четене” и решихме да разчитаме и след това на тях, заяви пред “Труд” Уляна Пръмова.

  И добави: “В момента, в който Милко Лазаров беше назначен за член на Управителния съвет на БНТ, той напусна фирмата и подписа декларация, че няма участие в нея.

  Разходите по едно предаване “В неделя с…” са в размер на 20 000 лева за 5 часа. Това е далеч по-евтино за телевизията, отколкото, ако даваме нещо друго. Защото един филм ни струва 5000-6000 евро, а за мач на националния отбор от квалификации плащаме по 220 000 лева.

  Относно назначаванията на близки и роднини мога да кажа, че всеки втори служител в телевизията го прави. Знам, че не би трябвало да е така и съм говорила с колегите си. Но това е практика от 50 години.”

  Телевизионният водещ Димитър Цонев:

  Обвиненията, че вземам огромни хонорари, са неоснователни, защото заплащането ми е наполовина от парите, които би вземал всеки друг водещ.

  Парите за предаването се утвърждават от бюджетна комисия и аз там нямам участие. Пълен абсурд е да се говори, че нашите хонорари са 40% от всички възнаграждения в “Програмна дирекция”. Реалната им стойност е около 2-3%.

  Дъщеря ми Десислава получава пари само когато направи репортаж, и това не е във всяко предаване. Тя може да получи за труда си 100-150 лв.

  Членът на УС на БНТ Милко Лазаров:

  Когато за пръв път се справихме успешно с голям проект на БНТ, ме поканиха да работим отново заедно.

  Доброто реализиране на “Голямото четене” беше причината да бъда назначен за член на Управителния съвет на телевизията. Не виждам нищо лошо, че се назначават едни и същи хора, защото сме малцина, които работим вече 11-12 години в този бранш.

  Художествената комисия към Българската национална телевизия решава кои да бъдат избраните за реализиране на проекти, а там има хора, които дори не познавам, камо ли да им влияя.

• <<
• 1
...
• 388
• 389
• 390
• 391
• 392
• 393
• 394
• 395
• 396
• 397
• 398
...
• 421
• >>