Всички авторски страници

Авторски

• Младен Сърбиновски: Премерване с очи

  Младен Сърбиновски, Fakel.bg

  

  От всеобщото национално зреене, което се проявява чрез нашите предходни поколения и се нарича Сан Стефано, днес ние сме само македонистки горчиви плодове от болната гранка на българското етническо стъбло…

  Няма на друго място по-силна драма за катарзисно самопреживяване в самостоятелна Македония от катагодишното честване на Трети март в скопския хотел „Александър палас“, организирано от българското посолство. От нищо, а отвсякъде всеки, присъстващ на тържеството, го напипва и само по себе си го потриса вътрешното нестрошимо ядро като наше вътрешно слънце, от очите си едни на други, докато излъчваме приятелство или омраза, ако вече изобщо за себе си и за някой все още нещо значим. Търсим се и се редим в полутъмнина пред хотелския вход. Сигурно така изглеждат и се държат изгонените от рая, докато дяволът, дето не ни е довършил, се върти около нас. Това тържество е тъкмо това – годишна официална среща с палача. Тържествена процесия на палачите и жертвите, изхвърлени губещо от историята в хладна хотелска зала, която ще топлят с общия си дъх, който дави гърлата им и ги препотява, смесвайки се с изпаренията от вкусните деликатеси на препълнените маси… Може би телата на общите предци са изпружени по безкрайните маси, за да бодваме с клечки като нафора и да се чукаме с чашите, пълни с течна червенина.

  Може би подобни тържества на останалите македонски етнически общности са протоколно огладени и с по-голям шик. Всеки ден задраскват и провеждат „мерки и активности“ и веднъж годишно празнично правят рекапитулация колко са откъснали от живата тъкан на македонските българи. А своите македонистки специалитети и те трябва да ги поставят върху българската хилядолетна държавотворна софра: писменост, църква и политическо организиране, това безкрайно ги дразни и разгневява, и ги настървява за конспиративна дейност. Първо срещу себе си, а най-много против истината.

  Заради тези три толкова силни и живи кристализиращи ядра (Чеслав Милош) на македонските българи върху безформеното селяшко общество на македонската територия, които липсват през вековете на останалите македонски етнически общности, антибългаризмът е тяхна денонощна обсебеност. Могат на целия народ най-жестоко да му насаждат македонизъм, при най-големи лъжи и закани го денационализират, но триногата българска идентификационна софра за всяка порция непоклатимо си оцелява.

  Единият крак от непоклатимата софра е българската и всеславянската писменост още от Борисовата и Симеоновата държава, вторият е църковната организираност през вековете чрез Охридската архиепископия, на тези две нозе крачи българският дух през вековете, за да се възстанови в края на 19. век повторно народният държавотворен копнеж да се възстанови и третият крак от българската народна софра като политически оформена идея за независима Македония чрез БМОРК, ВМОРО, ВМРО.

  Съвсем наясно за този недостижим идентитетски държавнотворен багаж на македонските българи, покрай резултатите от зулумите на турското владичество, македонизмът като жесток антибългаризъм за повече от век и половина, макар че разсипа македонските българи чрез фалшифицирането на тези кристализиращи ядра от цяла редица третокласници – Пулески, Мисирков, Конески и останалите македонисти, се стигна до трагикомичната безизходност за нови три идентификационни стълба в македонската почва. Скритата антибългарска сепаратистка линия изкара на видело като официална държавна идеология осъществяването на грандиозния държавен погром „Скопие 2014“. Мина малко време и вече видяха ефекта от собственото си антиевропейство чрез собствения автогол, заради което сме поставени пред стената от ЕС и НАТО за промяна името на нашата държава.

  В утробата на залата като в майчина утроба садизмът на македонистките едиповци от близкото минало погасва и никакъв външен гост и гостенско око не е способно съотносително да види, сравни и разчете нито нашия мазохизъм, нито македонисткия садизъм от емоционалните сблъсъци на нашите погледи с техните…

  На объркания български посланик и изплашените без причина негови сътрудници добре им се отразява топлината от някаква енергия, която не могат да определят откъде струи, по детински срамежливо ги разсмива и ги кара непрестанно да си правят селфи с мнозина. И преди да натиснат бутона, някъде отзад все някой от неколцината каракачановци, които ръкомахат из залата, ще подаде глава. Само протоколно дошлите албански гости заобикалят нашите уморително емоционални енергии и спокойно замезват от вкусните деликатеси.

  В кърпа ни е вързано македонисткото антибългарско обвинение, че Трети март е великобългарски сън, въпреки че Сан Стефано е само индивидуален повик от гърлото на нашия прадед, жертва на българския няколковековен потисник за човешко самосъвземане и дълготрайно поколенческо упражняване на гласа по европейската музикална скала. От македонизма като антиевропейско явление на първо място ни е строго забранено упражняване на европеизма, а най-малко – помислите за освободителните плодове от Сан Стефано.

  Сърбия по времето на Сан Стефано е вече 3-4 десетилетия свободна, а все още поробените българи надолу от Ниш, вместо да търсят помощ от Белград, се самоорганизират за саможертва, колкото знаят и доколкото им позволяват обстоятелствата, и преди тях освободените северни и южни съседи. Какъв по-голям аргумент за българското самосъзнание на нашите предци за сегашните наши македонистки прокрустовци, които озверено се увиват около нас.

  Без Сан Стефано не би ги имало Кресненското и Разложкото въстание, БМОРК, ВМОРО, ВМРО и Първия Илинден. Без отношението на нашите предци към Сан Стефано не би я имало самостоятелна Македония. И, независимо от Берлинския конгрес, Сан Стефано ни е европейският компас, и ако второилинденските АСНОМски превратаджии повече го тачеха, сега нямаше да страдаме от колективното главоболие да сменяме името за пак някак си, по някакъв начин да бъдем това, което сме били – европейци.

  Да не бе това санстефанско творческо самоосвобождаване от македонизма, и от моя скромност никогаш не ще се чуеше моя приказка и никога нямаше да пропиша. И не трябва да ходя далеко, Сан Стефано и да не е историческа дата и победен топоним от руско-турския фронт някъде там далеч преди Цариград, Възраждането е осъществена колективна воля в сърцата и съзнанието на нашите неотдавнашни предци, и всички запустели села и църкви от моя Гостиварски край, които съм обиколил, са градени и възобновявани тъкмо в това санстефанско десетилетие между 1870 и 1880 г. Нито една не е посветена на свети Сава, а градската тетовска църква е „Св. св. Кирил и Методий“. Знам, че същото е из Македония, освен небреговската църквичка „Св. Сава“, което Блаже Конески възпя: „И с плещи бих я поддържал да не падне“, вероятно насила и отпосле преименувана на сръбския светец от вуйчо му Григорие Соколович.

  Наследството като българска символична разпознаваемост на македонската територия – и далеч преди Сан Стефано и след Сан Стефано – е свързващото символично ядро на вече имагинерните македонски българи, без нови големи обществено-исторически фигури, но по чиято шахматна дъска все още се играе в Македония, защото правилата им са най-европейски. За Европа няма нищо спорно от Сан Стефано до Първия Илинден. Европейски спорно е от Втория Илинден насетне с неговите следвоенни, югославски и сегашни от независима Македония актьори.

  Любопитно и незабравимо е да се присъства и да се гледа в очите на санстефанските губещи, които все пак са събрали смелост да дойдат на третомартенската вечер. Все още македонизмът не е изнамерил начин за завладяване на техния живот с шепот. Погледът им, който всичко казва, не се завладява, а останалото може би е недостойно и за живот…

  За едни ден за празнуване, за едиповците – ден за доклади. Те са професионалисти. На работното си място са и отработват за ония, които 365 дни ни обработват. Това им е харманът на родените за зло. Денят за мерки и игри с очите. За вземане на мярка с око. На открито и пред всички. От време на време и аз ги поглеждам, знаят, че се плаша от тях, с немощта, с която се защитавам, не знаят колко мога да издържа с нея. Това и аз не знам, а ги гледам заради тяхното тържествуващо въодушевление в лошото и в съня, както не бих ги видял. Със скръстени пред себе си ръце и чест поглед в пода, който се люлее под нас повече от онова, което нахлува в ушите ни, отколкото от забелязаното… Като че ли сме в препълнена зала за класическа музика, в която вече няма свободни места и замаяно на нозе следим музикалните крясъци на озлоблението…

  Цялата зала е огромен разбалансиран кантар… и никой неосведомен не може да почувства нашето безпогрешно взаимно премерване. Тук само правилата на омразата и презрението са вечни. Това утре няма да го има никакво… Затова и идваме. Да се видим очи в очи. Докъде сме стигнали заедно до там, откъдето няма връщане. Някога четях в погледите им: ние сме пред неврата, сега пък моето премерване с очи ми казва: и за тях няма спасение… Тук и да дойдеш, знае се защо си дошъл. И да не си дошъл, знае се защо те няма…

  В първите години от македонската независимост идваха много македонисти на третомартенското приятелско събиране. Както вървят годините, на всеки Трети март са все по-малко. Най-добро доказателство за тази една година колко е допропаднал македонизмът. Колко коленичихме заедно… Лъжи, лъжи, белким от лъжата нещо остане. И остана. Нашето всеобщо поражение. Изпарява се от нас, живите ненужно препотени в залата, която не можем да стоплим с дъха си. Ние, македонските българи, хунзи, калаши, ендопи, славомакедонци, македонци (с голямо М), мнозинството от населението, както щете ни наречете… Ние губим.

  От дългата пълна маса като отворен колективен стомах на македонските българи кръжи около рефлекторите дестилатът на омразата, с който седемденвно, 24 часа работи лудостта на македонистките неудачници. На македонистите, удбашите или сърбоманите, както им казва народът и които се въртят около нас, от главата не им излиза по какъв начин да ни купят. С лошо или с добро. Всичко им е на разположение. Върху нас, губещите и в битка, и в мир, до войната през 2001 г. го правеха пресметливо, с лошо. Купуваш, упражняваш и манифестно като религиозност изповядваш едипството в тебе, докато не проработи до автоматизъм. Прави и чини колкото можеш повече срещу България, и всеки в Македония, който вземе да я мрази, отварят му вратите на рая. Ставаш македонист. Колко гордо звучи това. От загубил войната преминаваш сред избраните победители, сред губещите в мир. От мазохист – в садист. Вратата за преминаване от македонски българин, от мазохист в македонистки садист е едиповщината. Македонистката воайорска ключалка. Едиповският тунел между преминалите и непреминалите, през който се гледаме. Те нас като мазохисти в пъкъла, ние тях – в садистичния рай. Някого една година го гледаш до теб, другата година се прехвърлил при перспективните и богаташите…

  Цялата история на сръбско-българските отношения е безкрайно дълъг садомазохистичен процес или сръбско-българска садомазохистична прегръдка, от която нямаме сили или не искаме да се откъснем. Не могат да ни сторят толкова зло, колкото можем да издържим, това е нашата втора природа и да не пропадахме заедно, не бихме и помислили за така установените отношения.

  Протоколно присъстващите албанци не ги докосва нашата глупава игра с очите. Отнесено загледани в някакъв техен свят, докато спокойно замезват, около тях никого от нас и не забелязват…

  Поражението е всичко, което преобърнахме от времената и вековете, кондензирано, което бликва като панихида за бъдещето, дето го проиграхме и провалихме, дори от миналото пресегнахме, докато боцваме от препълнените с от пиле мляко софри. Софри на вековете от нашите изпружени предци… Поставиха ни ги и ги напълниха. И ги няма… Щипваме и дъвчем около тях насъбраните и се чудим как изобщо не се изпразват. Македонистите не би били македонисти да не пуснат по някой косъм в яденето, но не могат да посегнат на софрата. Съдба. И на тях това им е дедовина. И мезят и се смеят, и мезят и ни се смеят. И мезим и им се смеем… Е, колко стомашна дейност трябва, за да превърнем тези ястия в утрешни лайна…

  Видяхме се и с тези, които трябва, и с тези, които не трябва, и наядени и подпийнали, напускаме третомартенското тържество с усещането, че нещо не ни достигаше под сиянието на канделабрите.

  Потръпвайки, излезли в тъмнината, се препъваме в нищо, вероятно в никога небезсмислената дума любов, която не кацна върху раменете ни от светлината на канделабрите.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Адаптация от вруточко-вардарско наречие на книжовен български: Недялко Бакалов. 

  Есето е от подготвената за печат книга на Младен Сърбиновски „Македонизмът: триумфът на нищото“, посветена на 60-годишнината на автора.

  .

• Биволъ: Следователят-бунтар Бойко Атанасов получил предупреждения да отиде „в изгнание“, за да не му се случи нещо

  Материал на Биволъ

  

  Следователят Бойко Атанасов е бил настоятелно „посъветван“ чрез свои колеги от прокуратурата да излезе в неплатен отпуск за поне 6 месеца. Докато „лъвът“ се премести. Това разказва самият той пред Биволъ. Обяснява, че този съвет бил „мотивиран“ от загрижеността „да не му се случи нещо”.

  Вече са три дисциплинарните производства срещу следователя от Столичното следствие Бойко Атанасов. Началото на поредната офанзива от ръководството на Софийска градска прокуратура срещу него съвпада с момента, в който той повдигна темата за несъбирането на ДДС от държавата и за трудностите при разследването на данъчни престъпления.

  “Всички ние трябва да знаем дали на наш гръб се теглят кредити от международни финансови институции, за да се покрие липсата на събран данък. От големи компании, предимно собственост на олигарси” – заявява пред Биволъ следователят. Атанасов отбеляза, че граждански сдружения са започнали да искат информация от Министерството на финансите какъв е размера на несъбраното ДДС. За момента обаче липсвал отговор от ведомството.

  „Подложен съм на отчайващ натиск от ръководството на прокуратурата.“ – разказва Атанасов и уточнява, че втората дисциплинарка срещу него е образувана, защото не е извършвал ритмично разследване по дело, което никога не му е било предоставяно. Третото дисциплинарно производство пък било образувано във връзка с доклад, след ревизия на Следствения отдел на СГП.

  „На няколко човека е направена ревизия, включително и на мен. Не е направена ревизия на сектор 4- ти, където са съсредоточени делата срещу министри, за които разказах, че са на трупчета. Срещу бивши министри, депутати, там са си… Трябваше това, като реакция срещу мен, да бъде смазващо. Да бъда сложен на колене, за да мълча. За момента се правят всички усиля в тази насока.“

  Атанасов разказва, че дициплинарки са образувани и на други негови колеги, преобладаващата част от които общували с него.

  „На тях им се съобщава, че им се образува, защото говорят и контактуват с мен.“

  Следователят вижда и друго съвпадение – между натискът над него и образуването на проверка от страна на ВСС по твърдяното от него за Иван Гешев, че е сключвал срамни споразумения с ОПГ-та, на които Атанасов е присъствал.

  „Част от тези факти съм ги съобщил още през 2016 г., на изслушването във ВСС, пред етичната комисия и пред целия ВВС. Тогава съветът отказа да провери тези мои думи. Аз оттогава досега ги повтарям много пъти.“

  Атанасов разказва, че натискът е реализиран включително и в един телефонен разговор с друг магистрат, в който той бил „посъветван“ да се покрие.

  „Идеята е да изляза за 6 м. в неплатен отпуск, докато “лъвът” се премести. Аз не искам да съм залог на никого, това положение, в което е поставена прокуратурата и ръководството й, е потресаващо. Не може почти всички магистрати да са залог на един човек. Ние всички да стоим и да не изпълняваме служебните си задължения, да не се борим с корупцията. България е на последно място в Европа… или на първо място по липса на борба с корупцията. Организираната престъпност е на съшия хал.“

  В разговора, колегата на Атанасов споделил опасенията си „някой да не направи услуга на някого“, във връзка с неговата физическа цялост. Атанасов трябвало да замине далеч, в изгнание. Като през това време можел да работи на граждански договор.

  „Този разговор се провежда 3 часа след като са ми показани, защото не са ми връчени материалите по дисциплинарките. Не са ми дадени копия от тези производства. Три часа след това идва странното съвпадение и предположението да изляза в 6 м. неплатен отпуск. Мога да го свържа само и единствено с натиск.”

  Атанасов подчерта, че прокуратурата се управлява по авторитарния модел на диктатурата и единовластието.

  „Поне за момента аз не мога да кажа, че прокуратурата изпълнява функциите си, съгласно закона. Цялата мощ на главния прокурор и приближените до него е впрегната да се бори срещу хора, които критикуват липсата на работа в прокуратурата. Аз не критикувам човека Сотир Цацаров, аз критикувам това, че той не прави така, че прокуратурата да работи с правомощията, законовите си, да преследва корупцията и организираната престъпност. Напротив! Мисля, че в момента се полагат всички усилия корупцията да възтържествува, като една държавна политика.“

  Атанасов разказва, че бил посетен от служители на Дирекция на полицията във връзка със сигналите, че той е в опасност.

  „Единствените съмнения, които имам са във връзка с обявеното в медиите, че шпицкомандата не е убила никого, което е проблем. Надявам се този проблем да продължава в шпицкомандата. Единственото ми притеснение е от хора, които са свързани с тази шпицкоманда. Че от там може да дойде заплаха за мен и за моето семейство.“

  Атанасов отбелязва, че в реакциите на прокуратурата срещу нега няма нищо ново. „През 2005 г. с колегата Йорданов съобщихме за корупция в СтСлС, дойдоха колеги и ми предложиха да изляза в един столичен всекидневник и да кажа неща срещу колегата Йорданов, срещу което щях да получа кариерен бонус. Не съм го приел. Впоследствие ръководството на СтСлС искаше да подам оставка, защото щели да ме размажат от НСлС и директора Ангел Александров. По това време водех дело за клевета срещу заместника му Свилен Турмаков.“

  Следователят напомня, че съда дава ход по въпросното дело. За разлика от делото по жалбата на следователя Страхил Каменички среща зам. главния прокурор Борислав Сарафов, в което ход не бе даден.

  „Турмаков ми се извини и каза, че съжалява. Тогава бях принуждаван да си подам оставката и аз я подадох. След една седмица я оттеглих, след като Турмаков каза, че съжалява в съдебна зала. Тогавашното ръководство мен и колегата Йорданов ни викаше всеки ден един месец, за да подадем оставки.“

  Краят на тази история продължава да е отворен. В хода на българското председателство става кристално ясно, че Европа няма намерение да се погрижи за съдебната ни реформа. А и не е нейна работа. Ще бъде ли смазан от системата „следователят, който разруши омертата“?

  .

• Поздравления от Путин, Тръмп, Макрон, Елизабет II, Ердоган, папа Франциск и др. за 3-ти март

  Путин, Тръмп, Ердоган са поздравили Румен Радев за 140-годишнина от Освобождението на България

  

  Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин поздрави президента на България за националния празник на страната ни Румен Радев за 3 март, денят, в който отбелязваме Освобождението, предава TACC, цитирана от Фокус.„Приемете сърдечните поздрави по повод значителната дата на 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго“, се казва в писмо от президента на Руската федерация, чийто текст бе публикуван от прессекретариата на българския президент. „В тези дни ние си спомняме за подвига на руските войници и български опълченци, които се бориха рамо до рамо на Шипка и край Плевен. Благодарение на тяхното мъжество и саможертва бе възстановена древната българска държавност“, се казва още в писмото на Путин.

  Президентът Румен Радев получи поздравителна писма от редица държавни глави по повод предстоящото отбелязване на Националния празник на България – 3 март, съобщи по-късно президентският прессекретариат.

  Писма до българския държавен глава изпратили президентите и държавните ръководители на Руската федерация, САЩ, Френската република, Федерална република Германия, кралицата на Обединеното кралство Елизабет II, кралят на белгийците Филип, на Италианската република, на Република Австрия, папа Франциск, президентите на Република Сърбия, Република Турция, Република Южна Африка, Социалистическа република Виетнам, Държавата Палестина, кралят на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз Ал Сауд и много други.

  „Приемете сърдечни поздравления по случай знаменателната дата – 140-ата годишнина от Освобождението на България от османско иго“, заявява в писмото си президентът на Руската федерация Владимир Путин, посочва в началото президентският прессекретариат. „В тези дни ние споменаваме за подвизите на руските войници и българските опълченци, сражавали се рамо до рамо на Шипка и при Плевен. Благодарение на тяхното мъжество, твърдост и саможертва беше възстановена древната българска държавност“, се казва още в писмото на руския президент. Владимир Путин изразява своята увереност, че общите исторически традиции, трайните връзки на приятелство и взаимопомощ, културната и духовна близост ще бъдат и занапред надеждна основа за развитието на всестранното сътрудничество между двете държави.

  „От името на народа на Съединените американски щати поздравявам българския народ с годишнината от Освобождението на Българя – 3 март“, се казва в писмото на президента на САЩ Доналд Тръмп. „България е важен съюзник в НАТО и ние ценим нашето продължително сътрудничество и приятелство. Бихме искали да изразим своята признателност за приноса на България в рамките на международната коалиция в Афганистан, както и да поздравим България за нейното първо председателство на Съвета на Европейския съюз“, заявява още Доналд Тръмп.

  „По повод Националния празник на Република България имам удоволствието от името на френския народ да отправя към Вас и Вашите съграждани моите искрени поздравления. Щастлив съм от качеството на политическия диалог между нашите две страни, който отваря път към активизиране на двустранните ни отношения във всички области от взаимен интерес“, заявява в писмото си до българския държавен глава, президентът на Френската република Еманюел Макрон. Президентът Макрон потвърждава подкрепата на Франция за българското председателство на Съвета на ЕС и подчертава, че трябва да продължим да развиваме заедно дневния ред за закрила и сближаване, за да постигнем напредък по пътя към една суверенна, единна и демократична Европа, способна да заеме пълноценно полагащото й се място на международната сцена.

  Федералният президент на Федерална република Германия Франк-Валтер Щайнмайер поздравява най-сърдечно президента Румен Радев и българските граждани по случай Националния празник на Република България. „За мен е много важно да развием тясното и приятелско партньорство между нашите две страни – особено в контекста на настоящите и бъдещите предизвикателства в Европа, с които можем да се справим само заедно. За да можем да формираме бъдещето на нашия континент, трябва да засилим единството и солидарността между страните-членки на Европейския съюз, както малки, така и големи, на Изток и на Запад. Приветствам активната роля на България като председател на Съвета на Европейския съюз“, заявява германския президент. Франк-Валтер Щайнмайер подчертава, че България и занапред може да разчита на подкрепата на ФРГ за осъществяването на реформи в областта на правовата държава.

  „Честването на Националния празник на България ми предоставя приятната възможност да Ви поднеса най-искрени поздравления от името на италианския народ и лично от мое име“, заявява президентът на Италианската република Серджо Матарела. „Нашата среща през юли м.г. потвърди отличните приятелски отношения между София и Рим. Страните ни, свързани от искрено приятелство, осъществяват плодотворно сътрудничество, както на двустранно, така и на европейско ниво“, се казва в писмото на италианския президент. Серджо Матарела заявява също така, че България и Италия са призвани да работят заедно и с решимост, за да може Европейският съюз – благодарение също и на успешната дейност, която София осъществява по време на своето шестмесечно председателство – да укрепи способността си за посрещане на глобалните предизвикателства и изискванията на този специфичен етап от процеса на интеграция, включващ разширяването на съюза към страните от Западните Балкани.

  „По повод Националния празник на България за мен е огромно удоволствие да отправя моите най-топли поздравления“, заявява федералният президент на Република Австрия Александър Ван дер Белен. „Беше удоволствие да присъствам на Новогодишния концерт на Виенската филхармония с Вас и Вашата съпруга и очаквам да посетя София и Русе през месец май“, се казва още в писмото на австрийския президент.

  По случай Националния празник на Република България, от името на гражданите на Сърбия и лично от свое име, сърдечните си поздравления отправя президентът на Република Сърбия Александър Вучич. Президентът Вучич изразява искрените си пожелания за прогреса на България, за благополучието на нейните граждани и подчертава, че Република Сърбия високо цени подкрепата на страната ни в процеса на европейска интеграция, както и усилията за поставяне на процеса на разширяване на ЕС като приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС.

  Президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган отправя по повод Националния празник на Република България, от името на турската нация и от свое име, най-сърдечни поздравления към българския държавен глава и целия български народ. „Вярвам, че приятелските и съседски отношения между Турция и България, черпещи сили от съюзническите ни връзки в НАТО, в предстоящия период ще се развиват по начин, който ще допринесе за просперитета и стабилността на нашите страни и регион. Вярвам и че съществуващото на всички нива сътрудничество между страните ще се развие още повече чрез осъществяването на взаимни посещения“, се казва в писмото на турския президент.

  Президентът на Социалистическа република Виетнам Чан Дай Куанг пожелава от името на държавното ръководство и на виетнамския народ благоденствие и просперитет на българския народ по случай националния празник на Република България. „За мен е удоволствие да отбележа, че традиционните приятелски отношения и многостранно сътрудничество между нашите страни активно се развиват, изградени на основата на взаимно доверие, уважение и разбирателство през изминалите близо 70 години“, подчертава в писмото си президентът Чан Дай Куанг.

  „Изпращам своите поздравления и най-добри пожелания на Ваше превъзходителство и на Вашите сънародници по повод Националния празник на България. Спомняйки си за нашата среща във Ватикана през май и молейки се, че българския народ ще укрепи своята служба за общото добро, от все сърце призовавам Всемогъщия Бог да благослови тази нация“, се казва в поздравлението на папа Франциск.

  „За мен е огромно удоволствие да изпратя на Ваше Превъзходителство моите най-топли поздравления по случай отбелязването на Вашия Национален празник, както и моите най-добри пожелания за благоденствие и щастие на българския народ през годината“, се казва в поздравлението на Н.В. кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия Елизабет II.

  „Отбелязването на Националния празник на Република България ми дава възможност да изразя на Ваше Превъзходство моите топли поздравления, както и моите пожелания за щастие и здраве на Вас и на вашите сънародници“, се казва в поздравителното писмо на Н.В. Филип, крал на белгийците. Крал Филип заявява, че посещението на българския държавен глава в Брюксел е допринесло допълнително за задълбочаването на отношенията между нашите две страни в духа на приятелството и реципрочното сътрудничество.

  „По повод Националния празник на Вашата страна имам удоволствието да отправя от свое име и от името на правителството и народа на Саудитска Арабия най-искрените ни поздравления и благопожелания към Вас за крепко здраве и щастие, както и благопожеланията ни към правителството и народа на Република България за по-нататъшен прогрес и благоденствие.“, заявява Н.В. Салман бин Абдулазиз Ал Сауд, крал на Кралство Саудитска Арабия.

  Министър-председателят Бойко Борисов и руският външен министър Сергей Лавров проводоха телефонен разговор, съобщава в същото време БГНЕС. Лавров поздрави българския премиер по случай националния празник на страната ни – 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго, като подчерта, че културните ценности, обединяващи България и Русия, са основа за задълбочаване на двустранните отношения в редица сфери. Бойко Борисов и Сергей Лавров обсъдиха приоритетната тема за Българското председателство на Съвета на ЕС – развитието на страните от Западните Балкани. Българският премиер посочил, че държавите от региона трябва да бъдат подпомогнати активно и че България полага усилия за изграждането на по-добро инфраструктурно свързване на страните от този регион с държавите от ЕС. Затова България търси подкрепата не само на държавите-членки на ЕС, но и на други партньори като Русия, отбеляза още българският министър-председател, цитиран от пресслужбата на МС.

  Премиерът Бойко Борисов благодари на руския външен министър Сергей Лавров за участието му в днешното откриване на изложбата по случай 140 години от освобождението на България. Тя беше открита днес от посланик Бойко Коцев и министърът на външните работи на Русия в руското външно министерство в тържествена обстановка. Изложбата представя архивни документи, сред които копие на Сан-Стефанския мирен договор и ратификационни османски документи от 4 март 1878 г., подготвени от МВнР на Русия и от „Неизвестни фотографии от Руско-турската война 1877-1878 г.“, предоставени от Посолството и Българския културен институт в Москва.

  „Изложбата е впечатляваща и тя показва нашата обща история. Признателни сме на нашите български приятели за увековечаването на паметта на такива изтъкнати военачалници като генералите Скобелев, Тотлебен, Гурко, Драгомиров. Нашите приятели грижовно пазят паметта на руските войници и офицери, които са положили живота си върху олтара на победата“, посочи Лавров. Руският външен министър заяви още, че общото ни културно и духовно наследство е основа за постъпателното развитие на нашето сътрудничество във всички области– политика, икономика, култура, туризъм.

  Източник: в. „Сега“

• Отворено Писмо (от Канада) относно Истанбулската конвенция

  ДЖЕНДЪР политиката и МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ
  унищожават западната цивилизация

  Иван Борисов, Redpillbulgaria.wordpress.com

  

  Здравейте,

  Съвсем случайно чух за противоречивата “Истанбулска конвенция”.

  Живея в чужбина от 1990 година и чистосърдечно си признавам, че не съм много в час с политиката в България – въпреки че я посещавам почти всяка година. В момента живея в Канада, но съм живял и в САЩ, както и в Латинска Америка.

  Имам дълги години лични наблюдения над това, което се случва в почти всички западни държави (и в света по принцип), и съвсем отговорно заявявам, че Западът е един грандиозен “потъващ кораб”.

  Основните три причини са следните:

  ГЛОБАЛИЗМЪТ и политиката на Глобализация.

  МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ, който е главното оръжие на глобализма (споменат по-горе). Мултикултурализмът е неуспешен социален експеримент, насилствено натрапван от Глобалния елит, който никога и никъде не е функционирал, НЕ функционира в момента и по всичко личи, че никога няма да функционира и в бъдеще. И въпреки това, продажните западни лидери – марионетки, контролирани от глобалистите, продължават да налагат и натрапват мултикултурализма без съгласието на местното население, без допитване или референдуми. Така нареченият мултикултурализъм е де факто демографски геноцид над населението от европейски произход.

  МОРАЛНАТА ДЕГРАДАЦИЯ И РАЗВРАТ, вследствие на бруталното натрапване на всякакъв вид долнопробни и гнусни извратени концепции, маскирани като “борба за равноправие” – за правата на така наречените ЛГБТИ. Прочетох Истанбулската конвенция в оригинал (на английски) и нямам абсолютно никакво съмнение, че е “Троянски кон”, който ще си покаже копитата и ще се развилнее бясно в момента, в който бъде узаконен и подписан.

  Посланието ми към България е кратко и ясно:

  Ако искаме да запазим дори и минимален шанс да съхраним нашата хилядолетна култура, традиции и начин на живот, “Троянският кон” не трябва да бъде допускан в пределите на Родината ни. Ако се подпише този документ, който твърди, че “пол” не е биологично понятие, а социално изградена роля, “кутията на Пандора” вече е отворена и след това няма затваряне. Така се започна и в Канада. Уж равноправие, уж против насилие и в момента промиват мозъците на децата от ранна детска възраст с извратени концепции за безполовост – не си нито мъж, нито жена, транссексуалност и дузини други извратени и сложни за разбиране термини като: “LGGBDTTTIQQAAPP”. Да, това е истински термин (съкращение на група термини), използван от Федерацията на началните учители в провинция Онтарио, което на английски означава:

  Lesbian, Gay, Genderqueer, Bisexual, Demisexual, Transgender, Transsexual, Twospirit, Intersex, Queer, Questioning, Asexual, Allies, Pansexual and Polyamorous.

  На български се превежда по следния начин:

  Лесбийка, гей, джендър-неутрален, бисексуален, демисексуални, транссексуални, транссексуален, дву-полов, интерсексуален, неутрален, полово-подвъпросен, асексуален, полово-свързан, пансексуален и полиаморфен.

  И това е само върхът на айсберга. Тази брутална дегенеративна политика се налага в абсолютно всички сфери на обществото.

  Други важни фактори, които допринасят за потъването на Западния “кораб”, са:

  ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ, която де факто е официалната “религия” на Запада и болшинството от хората я следват фанатично, без дори да го осъзнават. Политическата коректност е “затвор на съзнанието”. Теми, които свободно се дискутират по телевизията в България, в Канада, са табу и е рисковано да се дискутират дори и с близки и познати.

  Религията на политическа коректност е главното оръжие, използвано от регресивните либерали в така наречената “идеологична война” (Culture War), вследствие на която обикновените хора са репресирани и наплашени да не изразяват мнения, различни от официалната псевдолиберална политика. Ако някой посмее да изрази несъгласие – не става въпрос за критика, просто несъгласие – социално-икономическите последици са жестоки. Публично заклеймяване – расист, ксенофоб, хомофоб и любимото напоследък – неонацист. Почти сигурно е, че ще си загубите работата, приятелите и дори роднините ви може да се обърнат срещу вас.

  ПОЛИТИКАТА НА ИДЕНТИЧНОСТ (Разделяй и владей. Всеки срещу всеки).

  Промиване на мозъци от ранна детска възраст. Още от малки настройват децата едни срещу други.. Момичета срещу момчета. Малцинства срещу “привилегированите”, ЛГБТИ срещу хетеросексуални и т.н. Това се постига като на определена група й се втълпява, че е жертва, репресирана от някоя друга група.

  Най-атакуваната група, обаче, която няма право на глас, са белите хетеросексуални младежи и мъже. Те са заклеймени като враг номер едно на левашкия псевдолиберализъм. Промиването на мозъци е жестоко и тотално, и не подлежи на дискусия. Всяко мнение против официалната псевдолиберална идеология е моментално заглушено.

  НАРКОМАНИЯТА, която в момента заема епидемични мащаби и последиците от нея са разрушителни. Това обаче е тема за напълно отделна дискусия.

  ФЕМИНИЗМЪТ (и криворазбраната му интерпретация), водещ до разрухата на основната клетка на обществото – семейството. Мъжете и жените, които в природата са естествени съюзници и имат нужда един от друг, са насъсквани едни срещу други под претекст, че мъжете са врагове на жените. Въвеждат се термини като “токсична мъжественост” (Toxic Masculinity), които втълпяват чувство на вина у подрастващите момчета. В същото време момичетата от малки израстват с идеята, че са жертви на “токсичните мъже”. Последиците от тази неадекватна идеология са пагубни за обществото.

  Екстремен МАТЕРИАЛИЗЪМ, заместващ духовността и всякакви морални ценности.

  РЕГРЕСИВНИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ, който тотално е завладял образователната система, като се започне от детските градини и се стигне до университетите.

  ЛИПСАТА НА ОБЕКТИВНИ МЕДИИ. Почти всички средства за масова информация са пропагандни машини на глобалния елит.

  Да обобщим. Всичките тези регресивни политики са лансирани, натрапвани и пропагандирани от лявоориентираните, самозабравили се регресивни либерали (в България се използва друг по-точен термин, но тъй като е малко вулгарен, реших да не го използвам), които в действителност въобще не са “либерали”, а деспотични тоталитаристи, и са нетърпими спрямо идеологии, които са различни от тяхната. Тези типове се преструват на толерантни само, когато им изнася и мненията на другите съвпадат с тяхната сбъркана идеология. Ако някой обаче посмее да изрази несъгласие, моментално се нахвърлят върху него като побеснели, “кръвожадни канадски вълци”, и веднъж като захапят, не спират, докато въпросният обект не е разкъсан на парчета. Това се прави с цел “назидание”, като се изпраща ясно послание какво ще се случи на всеки, който дръзне да се противопостави на техните малоумно утопични идеали.

  България е на кръстопът и изправена пред две кристално ясни алтернативи.

  Да съхрани традициите си и начин на живот  – и най-важното, да предпази децата, които са бъдещето на нацията, от необратима дегенеративна и развратна политика, базирана на противоестествени и несъвместими с природата перверзни концепции.

  Да не устои на външния натиск и да подпише смъртната присъда на нацията. Ако тази конвенция се приеме, това е “началото на края”.

  Надявам се хората в България да осъзнаят какво се задава и на всяка цена то да бъде предотвратено. Моите пътувания между България и Канада са като пътешествия с машина на времето между настоящето и близкото бъдеще. Най-сериозно и отговорно заявявам, че “бъдещето” въобще не е светло.

  Мотивацията да споделя тези мои тревоги е предизвикана само и единствено от любов към България. Аз обичам и двете държави. Канада, както вече с болка споделих, е един грандиозен потъващ кораб, който (според мен) няма как да бъде спасен и, в интерес на истината, сърцето ми се къса като виждам какво се случва в тази доскоро прекрасна държава.

  Надявам се поне България да се поучи от фаталните грешки на Запада и да поеме различен път (като Полша и Унгария например), и да се спаси от лапите на мултикултурализма, глобализма и регресивната псевдолибералната политика на абсолютен разврат и морална деградация.

  Накрая желая съвсем ясно да поясня, че аз съм най-обикновен човек. Не съм политически активист. За първи път в живота си взимам отношение в политическа дискусия. Никога не съм се считал и за прекален патриот, дори напротив. По принцип съм с доста отворено и либерално мислене, но масовите социални аномалии, които заливат Запада в момента, е невъзможно да бъдат игнорирани. Крайно време е и ние, обикновените хора, да изразим мнение и да признаем, че всичко това, което се случва, е пълна, абсолютна и тотална лудост, от която страдат абсолютно всички сфери на западното общество. Най-шокиращото е, че за псевдолибералите няма нищо свято и вече най-нагло и безочливо вземат на мерник и децата. След като атакуваха семейството, следващата мишена са децата.

  Искрено се надявам тази лудост, граничеща с идиотизъм, да НЕ превземе и България, защото, независимо от недостатъците и абсурдите, които за съжаление все още съществуват в държавата, ако България се опази от регресивните псевдолиберални политики, все още има шанс не само да оцелее, но и да продължи да бъде едно нормално, а защо не и по-добро общество за живот.

  Искрено и с любов към България,

  Иван Борисов

  Канада

• Тръмп вбеси американците с оферта и учителите да са въоръжени

  В цяла Америка ученици и родители протестират срещу насилието с огнестрелни оръжия

  

  Американският президент Доналд Тръмп предизвика вълна от възмущение сред американците, като предложи учителите да бъдат въоръжавани, за да бъдат избегнати по-нататъшни масови стрелби. Той разви идеята си на среща в Белия дом с оцелели и родители на жертви от трагедията в училище „Марджъри Стоунмен Дъглас“ в Паркланд,Флорида. Преди дни младеж застреля там 17 души.

  „Зоните без оръжия в очите на един маниак са покана: „Хайде да атакувам“… Ако тези страхливци знаеха, че в училището има въоръжени хора, те нямаше да се опитат да се доберат до него“, каза американският държавен глава. „Ако има учители, които знаят как да стрелят с огнестрелно оръжие, те могат много бързо… да сложат край на нападението… И ние ще обсъдим тази идея много сериозно“, каза още американският лидер. Другото му предложение бе да има повече лечебни заведения за лица с психически проблеми. На срещата Андрю Полак, един от родителите на убито дете във Флорида, каза: „В колко училища колко деца трябва да бъдат застреляни? На това трябва да се сложи край – от тази администрация, от мен. Няма да мигна, докато не решим този проблем. Г-н президент, ще решим този проблем.“

  

  Тръмп прие родители и ученици във Вашингтон и отказа участие в дискусия, организирана от Си Ен Ен в Талахаси, в която участваха сенатори. Те отговаряха на въпроси на учители, родители и ученици за контрола върху оръжията. Сенаторът републиканец Марко Рубио бе принуден да отговаря на остри въпроси. Ученик, оцелял в стрелбата в Паркланд, настоя Рубио да обещае, че няма да приема дарения от Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия (NRA). Сенаторът отвърна, че подкрепя Втората поправка в конституцията на САЩ, която защитава правото да се притежава и носи оръжие, и че не вярва, че NRA влияе върху политиката за огнестрелните оръжия.

  Междувременно вълна от демонстрации на ученици залива САЩ от щата Аризона на югозапад до Мейн на североизток в знак на протест срещу насилието с огнестрелни оръжия и в памет на жертвите на стрелбата в гимназията във Флорида. Протестите се разпространяват от училище на училище и от щат на щат, като младежите се организират в социалните мрежи. Някои от проявите продължаваха точно 17 минути, колкото бе броят на убитите в Паркланд. Няколкостотин ученици от Мериленд не се явиха на занятия, за да направят митинг във Вашингтон. Стотици излязоха от училищните сгради за протести през обедната почивка. /“Сега“/

  .
• Mel Gibson: Hollywood Elites ‘Kill Innocent Children & Drink Their Blood’

  

  Movie star blows the whistle on entertainment industry pedophile ring

  In a shocking exposé, movie star Mel Gibson has blown the whistle on the epidemic of “parasites” who “control Hollywood” that are involved in child sacrifice and pedophilia. The Lethal Weapon star said that “every studio in Hollywood is bought and paid for with the blood of innocent children,” adding that the “most valuable currency is the blood of babies.” While in London, England promoting his latest role in Daddy’s Home 2, Gibson described entertainment industry elites as an “enemy to mankind” who “feast on the blood of innocent children.” He said key players in the movie business “get their kicks from destroying the sanctuary of children” as they “thrive on breaking every God-given taboo known to man.”

  “They have a blatant disregard for the good of the people.”Destroying people’s lives is just a game to them – the more pain they can cause, the better the thrill.” Children a just sustenance to them. ”They feast on the pain and fear, and the younger, the better.” “These people follow their own religion and use it for moral guidance.” It’s not the sort of religious teachings you folks would ever hear about.” They perform sacred rituals that are sick and totally at odds with the moral fabric that binds most patriotic Americans.” The worst part: It’s an open secret in Hollywood and everyone wants in on it.”

  

  Mel Gibson appeared on British prime-time BBC chatshow, The Graham Norton Show on Friday, where the veteran actor answered questions from shocked guests, in the green room backstage after his appearance, regarding the true nature of Hollywood “elites.” He explained how he had been blacklisted by Hollywood’s controlling oligarchs in 2006 for voicing his opinions about the industry that clashed with their liberal agenda. He said that since then he has been “working outside of the system” which has given him a fresh perspective, saying:

  “It’s difficult to comprehend, I know, and I’m sorry that I am the one to break this to you, but Hollywood is an institutionalized pedophile ring.” They use and abuse kids for their own sick ‘spiritual beliefs,’ if you can even call them that. “ I don’t fully understand it myself, but they harvest these kids for their energy and feast on their blood.” They don’t do it mercifully either, they scare the sh*t out of them before they sacrifice them.

  “The more innocent the child, the more terrified they are, the more they thrive on it,” said the Braveheart star. “What does that mean? “They aren’t doing this as some form of artistic expression: They are harvesting the blood of children and eating their flesh because they think it gives them some sort of ‘life force.’” If the child was mentally and physically suffering when they died, then it gives them ‘extra life force.’ ”I don’t understand why they do that, but that’s what they do.” Most of us have a moral compass that guides us through life, right? ”These people don’t have that, or if they do, it’s pointing in the opposite direction.”

  Gibson, who has spent the last 30 years working inside and outside of the Hollywood regime, says that the industry’s hierarchy “thrives on abuse, pain, torture, stress, and suffering.” According to Gibson, the desire to inflict such abuse isn’t limited to just the elite, but only “those at the top of the food chain can afford such a ‘luxury,’” although, it’s a “goal for most people in the industry.”

  “Hollywood is drenched in innocent children’s blood.” The references to pedophilia and cannibalism have always been there, but for years they cryptic or symbolic.” I was introduced to these practices in the early 2000s and was threatened with serious repercussions should I ever speak out.” And, I don’t just mean my career, I mean my life was threatened, my family’s life would be in danger.” I can only talk about it now as those people, those industry executives, they’re all dead now.” They see the blood of a sexually abused infant as the ‘ultimate prize’ and say that it’s ‘highly enriched.’” Babies are like a ‘premium currency’ and hold a higher value of anything else you can think of: Diamonds, drugs, caviar, you name it.” They are literally trading these kids like a currency for favors, movie roles, kickbacks…”

  According to Gibson, this perversion isn’t just the latest fad but has been a deep-threaded culture in Hollywood for generations, and is something popular among both men and women. “This isn’t anything new and has been taking place since before Hollywood was even founded.” If you research this phenomenon, you will find lurking in the shadows of every dark era in history.” These dark, multidimensional occult practices have been used in secret societies for hundreds of years.” Hollywood is being used for social programming and mind control and their message is being projected into the psyche of the American people…” People everywhere.”

   

  Source: Еxposinggovernment.com

• За децата и випускниците на „Аз Буки Веди“ – Украйна

  ЕДИН ДЕН В „АЗ БУКИ ВЕДИ“ – С. БОГАТОЕ 

  

  В първите февруарски дни в Богатянския български културно-просветен център «Аз Буки Веди» към Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна» отново се чуха детски гласове. С голямо желание и радост децата дойдоха да получат нови знания за родния си език и литература, за историята на своя народ. Тук те могат да проявят таланта си и да удовлетворят влечението си към непознатото.

  

  Чрез езика се предава любовта към родното. В часовете по български език и литература децата се запознаха с творчеството на Алеко Константинов и Христо Смирненски. За любознателните ученици незабравими бяха и часовете по география, където децата научиха за богатия растителен свят на България. Отвориха се вратите и работилницата на Баба Марта, заигра вълшебната музика на българското хоро.

  В часовете по история на България учениците научиха за участието на българите в Руско-турската война през ‎1806-1812 година, за преселването на българите в Бесарабия.

  

  Светналите очи на децата показаха интереса им към древността. Днешните земи на България били населявани от тракийците. Тяхното наследство е съхранено в многобройни гробници и съкровища, разкриващи удивителната цивилизация. Българското Тракийско съкровище («Тракийско злато») огря с пълния си блясък най-известните музеи по света като беше представено и в Япония, Белгия, Русия, Германия, Франция, САЩ Канада, Холандия, Индия и в много други страни.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  ВИПУСКНИЦИТЕ НА «АЗ БУКИ ВЕДИ» СЛЕДВАТ В БЪЛГАРИЯ

  И през тази година ученици от град Измаил и Измаилски район, които са завършили Измаилския културно-просветен център «Аз Буки Веди» към Всеукраинската обществена организация “Конгрес на българите в Украйна”, проявиха голям интерес към висшите учебни заведения в Република България. Те успешно са издържали изпитите по български език и литература, и история, организиран от Министерството на образованието и науката на България. Днес ние с гордост можем да кажем, че 20 от нашите ученици са вече студенти в българските вузове, и това са:

  Валерия Игорева Нудненко – «Туризъм», Университет по хранителни технологи, Пловдив

  Кристина Генадиева Жечкова – «Изпълнителско изкуство (поп и джаз пеене)», Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив

  Наталя Демянова Димитрова – «Хотелиерство и ресторантьорсво», Университет по хранителни технологи, Пловдив

  Влад Викторов Павлов – «Софтуерно инженерство», Софийски университет «Свети Климент Охридски»

  Александър Андреев Телпис – «Софтуерно инженерство», Софийски университет «Свети Климент Охридски»

  Александър Александров Златев – «Дентална медицина», Медицински университет, София

  Владислава Станиславова Аскарова – «Медицина», Медицински университет, Варна

  Анастасия Максимовна Барчан – «Медицина», Медицински университет, Варна

  Мария Иванова Шишман – «Дентална медицина», Медицински университет, Варна

  Олга Станиславова Клименко – «Приложна лингвистика (английски и китайки език)», Пловдивски университет «Паисий Хилендарски»

  Кристина Семенова Недялкова – «Приложна лингвистика (английски и немски език)», Пловдивски университет «Паисий Хилендарски»

  Яна Петрова Балабан – «Технология и логистика на водния транспорт», Русенски университет «Ангел Кънчев»

  Кристина Дмитриева Проданова – «Филмова и ТВ режисура», Югозападен университет «Неофит Рилски», Благоевград

  Денис Владимиров Чебан – «Информационни технологии», Университет по библиотекознание и информационни технологи, София

  Михаил Иванов Балабан – «Мехатроника», Технически университет, София

  Юлия Иванова Фуклева – «Публична администрация», Икономически универститет, Варна

  Алина Иванова Фуклева – «Мениджмънт», Икономически универститет, Варна

  Яна Вячеславова Евенко – «Мода», Югозападен университет «Неофит Рилски», Благоевград

  Анна Николаева Дойчева – «Дентална медицина», Медицински университет, Пловдив

  Евгений Андреев Кизелис – «Международни икономически отношения», Икономически универститет, Варна

  Ние се гордеем, че всяка година нашите ученици показват все по-високи резултати, но сега започва нов етап в техния живот, затова нека да им пожелаем: «На добър път!»

   

  Източник: Kbg.org.ua

• Кошмарът в гимназията във Флорида: Жертвите са поне 17

  Най-малко 17 души бяха убити при стрелба в гимназия „Марджъри Стоунмън Дъглас“ в Паркленд във Флорида.

  В болницата в американския град Помпано Бийч, щата Флорида, са постъпили осем човека, пострадали при масовата стрелба в гимназия „Марджъри Стоунмън Дъглас“ в Паркленд. Там е настанен и заподозреният извършител на престъплението Николас Круз, съобщи доктор Еван Боуър от лечебното заведение. Неговото изявление пред журналистите бе предадено на живо от телевизия Си Ен Ен, която следи развитието на случая.

  „От осем постъпили при нас двама загинаха, трима се намират в критично състояние, а останалите двама са стабилизирани“, уточни доктор Боунър, цитиран от БГНЕС.

  Той обаче отказа да отговори на въпросите, свързани със здравословното състояние на Круз.

  Си Ен Ен съобщава, че общият брой на пострадалите, които остават под лекарско наблюдение, са 14. Първоначално те са били 17 – 9 в Помпано Бийч, седем в общата болница на окръг Брауърд и един в Корал Спрингс.

  Както съобщи по-рано шерифът на окръга Скот Израел, жертвите на клането са станали 17 души, сред които и ученици, и възрастни. В изявлението си пред медиите Израел разкри и самоличността на заподозрения извършител на престъплението, който беше задържан от полицията на километър и половина от местопрестъплението. По думите на шерифа става дума за 19-годишния бивш възпитаник на учебното заведение Николас Круз (на снимката), който преди време е бил изключен от училището заради „системни проблеми с дисциплината“.

  

  „Започнахме да разглеждаме посещаваните от него уеб сайтове и интересите му в социалните мрежи“, допълни Израел, наричайки някои от постовете на Круз „много, много обезпокоителни“.

  

  Позовавайки се на свои източници, американската телевизия Си Ен Ен обяви пък, че младежът е стрелял с полуавтоматична карабина AR-15 – най-разпространеното оръжие за „цивилна“ употреба в САЩ и най-често използваната пушка за масови убийства в страната.

  В себе си Круз е носил няколко пълнителя.

  Източник: Офнюз

• Мафията се засрами и си отиде

  Остави ни медийния тоталитаризъм,
  който да почисти последните спомени за нея

  Светослав Терзиев*, в. „Сега“

  

  В европейския ски гардероб станаха две важни грешки. Вицепремиерът Валери Симеонов намаза миналия петък ските на шефа си Бойко Борисов вместо на зелената евродепутатка Ска Келер и го бутна неволно по европейската пързалка.

  Настана голяма суматоха сред приятелите на Борисов в Брюксел и в българския медиен свят, където бе задействан

  кризисен пиар за прикриване на гафа

  От Европейската комисия дискретно позвъняване от председателя й Жан-Клод Юнкер още същия ден даде инструкции на българския премиер спешно да се дистанцира от творчеството на „спасителя“ на България Валери Симеонов (НФСБ). А на въпроси на журналисти в понеделник притеснена говорителка на ЕК прикани медиите: „Случаят е приключен“, т.е. „Забравете!“. Само че те продължиха да питат дали комисарите няма да изпитват срам, когато се срещат с такъв вицепремиер. Злощастната говорителка явно бе изчерпала ресурса си от кризисни отговори и затова само повтори: „Случаят е приключен за нас“. И за вас, както и за нас очевидно най-спешната задача е да се потули скандалът, защото снежното кълбо, което се затъркаля, може да се превърне в лавина, която да затрупа българското правителство точно в момента на неговия европейски триумф като председател на Съвета на ЕС.

  Как да се спре лавината?

  Единственият разумен начин е дистанцирането на Борисов да се материализира в оставка на неговия вицепремиер. Защото от постната му декларация, пусната дори не лично, а нейде зад върбалака, не пролича голяма дистанция. Европейските му приятели трябва да са започнали да осъзнават, че той е носител на срамна политическа болест, от която е заразна. Но вместо да пристъпи към спешно лечение, Борисов задейства пиарите си да крият с дебело пудрене симптомите на правителствената му болест. В терапията бяха хвърлени всички медии, които поради общата си стилистика се приписват на един медиен император, хранен обилно с разпределяни от задкулисието порции.

  Някой би казал: „На медийния фронт нищо ново“. Мафията, която от десет години методично овладява медиите, за да крие своето съществуване, почти е довършила работата си, ако се съди по масирания огън срещу Ска Келер в защита на вицепремиерската арогантност. По време на нейното кратко посещение в България сякаш демонстративно бе приключена сделката за овладяване на една от последните частни телевизии, позволяваща си да пее извън хора на властовите беквокали. А три дни по-рано човекът, който отдавна не се показва на светло, реши да освети медиите, измъкващи се от властовия контрол, като без да се яви лично внесе в парламента законова поправка, чиято цел е публичната им екзекуция. Тези медии, например, са последните, които се опитват да осветят кой върти фирмата „Юлен“, чиито инвестиционни планове бяха защитени неотдавна от премиера Борисов не къде да е, а в Европейския парламент в Страсбург. Не се е чуло той да е лобирал по същия начин за друга фирма и затова възникна интерес дали безработният кипърски грък Георгиус Георгиу наистина е нейният собственик. Точно това скандираха зелените на протестния митинг в четвъртък под прозорците на Министерския съвет, когато ги подкрепи Ска Келер.

  В тази серия от събития

  се забелязва тежка психодрама

  Мафията, която безочливо се разпорежда с България, е започнала да се срамува от себе си и предпочита да се крие. За целта тя си поръча европейски параван, който скри в последните два доклада на ЕК най-уродливата й черта – организираната престъпност (била изчезнала по давност), а напоследък прилага същия метод и за скриване на корупцията на високо равнище (била придобила средноевропейски вид). Всичко това намира изобилна подкрепа в тотално завладените медии, чиято задача е да довършат оглупяването на обществото, за да им повярва, че щом не съобщават за проблеми, значи не съществуват.

  Прелетът над печата никога не е бил толкова трудна рубрика във в. „Сега“, колкото е напоследък. Вместо да разказва какво пишат другите вестници, прелитащият всеки ден решава задачата: „Намерете поне пет разлики“. Няма съмнение, че оцелелите национални всекидневници (без „Сега“) се калъпят на едно и също място или поне по един терк.

  Еднакви теми, еднообразна стилистика, едни и същи фрази и най-важното – една и съща анонимност. Вече не са нужни журналисти със свой почерк, нито редакции със собствена физиономия. Не е нужна дори самата професия, защото повсеместно е избутана от пиар (бял и черен), който редакционно или извънредакционно спуска готови текстове. Читателите си мислят, че си купуват различни вестници и може би не подозират, че различно е само названието и графичното им оформление, плюс отделни информационни ситнежи. Трябва някой ден да се прежалят и да си вземат по един брой от всеки вестник, за да разберат колко е безсмислено да продължават.

  Казват, че който плаща, той поръчва музиката. Въпросът е какъв може да бъде неговият

  интерес да поръчва медиен талаш?

  Едва ли го прави от глупост, щом пилее за тази цел милиони – вярно, не точно свои, а държавни и европейски – но който изяжда зелника, сигурно не е толкова глупав. Мнозина подозират Делян Пеевски, че е медийният властелин в България, но това няма как да е вярно. Капацитетът му не е достатъчен за подобна голяма публична функция, която е равнозначна на несменяем министър на информацията и пропагандата, при това с ранг като премиерския.

  От последните десетина години се помнят само две негови публични изяви, при които успя да произнесе две съществени фрази: „Страхува ли ви ГЕРБ?“ (на предизборен митинг в Крън) и „Г-н Цветанов, не се правете!“ (в парламента). Повече не е нужно за обществения кастинг, който се придържа към правилото „Виж му акъла, па му крой шапка!“ Самият Пеевски, който избра тактиката да се крие от човешки очи, уверява чрез своите медийни пиари, че има само няколко вестника, че не притежава телевизии и сайтове, че няма разпространителска мрежа и че дори не е помирисвал европейско евро за комуникационни програми. В същото време не само „частни“, но и официални държавни телевизионни канали слизат на равнището на медиите му (средният пръст на Кошлуков е визуален израз на черния му пиар). Радиостанции се превръщат в говорещи вестници „ала Пеевски“, а сайтове се задъхват да бълват негови изявления. Наблюдава се

  бързо нахлуване на медиен тоталитаризъм,

  какъвто помним от соцвремената, но тогава беше явен и политически, а не потаен и мафиотски. Проектозаконът на Пеевски за изсветляване на медийната собственост няма друго предназначение освен юридическо оправдаване на създаденото нетърпимо положение, заради което държавата е в процес на международно опозоряване. Той има за цел да завърши овладяването на средствата за масова информация, така че никой да не се съмнява повече в пълната победа на криминалната революция в България. Нетърпеливи съучастници в нейното епохално дело прибързано заговориха, че преходът е свършил, но за да стане това, би трябвало всички да го мислят и твърдят, а не само те. Или поне да се създаде видимост, че цялото общество е убедено в необратимостта на ограбването му.

  Възможно ли е масово оглупяване по волята на група заинтересовани лица? Едва ли. Всяка пропаганда има такава амбиция, обаче историята показва, че ефектът й е временен, защото човешкият разум все пак намира начин да се измъкне от диктата й. Но понякога дори отсрочката върши работа, защото давността има свойството да узаконява криминалното (както смята и Еврокомисията). Кой би задавал вече въпроси за първия милион? Така ще стане и със следващите милиони, колкото повече време минава, толкова повече крадени милиони ще се узаконяват. Затова е важно да не се шуми, по възможност по-дълго.

  По принцип медиите имат свойството да произвеждат публичен шум. Млъкнат ли окончателно за мафията, ще изглежда, че тя наистина си е отишла. Това е целта на тяхното овладяване. Те не съществуват за себе си, особено в ерата на интернет, когато се вижда колко са нерентабилни. По природа всички медии са обществени и в крайна сметка всяко общество има такива медии каквито заслужава. Ако редовно узаконява с вота си диктатурата на криминалитета, не бива да се чуди, че и медиите, издържани пряко или скришом от властите, ще бъдат точно такива.

  

  –––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Авторът е д-р по журналистика.

  .

• За 10 години от България са изнесени нелегално $24, 500 млрд.

  GFI: За 10 години нелегално са изнесени $24, 500 млрд.,
  при Станишев – рекорд

  Кольо Парамов, Faktor.bg

  

  Във влака в Лондон един впечатлителен пътник ме попита откъде съм. Отговорих сдържано – от България. Той ме погледна и ми каза свъсено: „От крадливата България”. Коментарът му ме порази като оценка за моята държава, но това е мнението на повечето европейски граждани. После се зарових в някои справочници и се сетих отново за крадливата констатация. За крадливата ни природа напомня и новият доклад на Глобалния финансов интегритет (GFI), публикуван и в Лондон, който е посветен на нелегалния износ на пари от развиващите се държави в света.

  От наблюдаваните 149 страни България по преведени пари в чужбина без намесата на БНБ и държавата е на 47 място. Средно годишно държавата е лишавана от $2, 447 млрд. през последните 10 години, след 2002 г. Прави впечатление нивото на уникалния хаос и безконтролната държавна ненамеса по време на управлението на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и финансов министър Пламен Орешарски. Фактите са толкова фрапиращи, че просто показват коренно различните резултати от парадоксалната кражба по време на двата мандата на президента Георги Първанов, който вероятно ще каже, че не знае нищо за тези процеси.

  Парите, които са изнесени, преведени или депозирани на място в чужбина, са детайлно засечени от западни банки по направление и произход, и са само сбор от нелегални финансови операции. Те са отразени в абсолютната си точност и в доклада на GFI. Когато финансов министър на България е Пламен Орешарски, а председател на бюджетната комисия в парламента е Йордан Цонев, изтичането на незаконните пари към западни банки е с уникални размери. Докладът на GFI съобщава, че например през 2007 г. нелегално от България са изнесени $4, 641 млрд. През следващата 2008 г. сумата вече е $5,358 млрд. За целия наблюдаван период от България нелегално напускат по най-различни начини $24, 500 млрд. Никой не отразява тази фрапантна новина в България с изключение на в. „Банкеръ” с десетина изречения.

  Тези олигархични прийоми за трансформация на богатството, характерни за най-бедните държави в света, трайно се утвърждават и в България. За огромно съжаление, както констатират от GFI, нелегалният износ на огромните пари не е позициониран по места, т.е. констатацията касае държавното управление, банковите регулации и работата на финансовото министерство. Именно органите са длъжни своевременно да констатират фактите и да уведомят прокуратурата за тези процеси.

  Тук идват и прецедентите. На 28-и декември бившият зам.-председател на парламента Христо Бисеров е подал молба, ползвайки се от правото си по чл. 26 по НПК, тъй като повдигнатото му обвинение е с изтекла давност. С молбата си той настоява срещу него и доведения му син Ивайло Главинков, обвинението или да бъде прекратено срещу тях, или да бъде внесено в съда. Бисеров на практика казва на българската държава – какво сме направили ние толкова незаконно, имаме само валутно-финансови операции в чужбина за $315 529 и за 117 192 евро? При толкова милиарди, изнесени нелегални от България, да се накаже само един доказал се с хитростта си човек, просто не е честно, би реагирал дори и самият Бисеров.

  Къде са потънали другите пари? При Бисеров има само около половин милион долара, а останалите $24, 500 – къде са? Пред съда Бисеров може да свидетелства на Йордан Цонев как бързо и по-точно да изчислят всички загуби с тяхното участие. При управлението на Иван Костов, например, при средно балансирани цени са отчетени загуби за около $18-20 млрд. Загубите от облигациите на Милен Велчев са между $1-1,4 млрд., от БТК – 1,2 млрд., от „Булгартабак” – $800 млн., от ДЗИ – между $80-100 млн., а от „Цанков камък” – $300 млн. Загубите от заменките на земи по времето на управлението на Сергей Станишев са между $7,7-8 млрд., а от КТБ досега са $2,2 млрд.

  Ако сборуваме преките и умишлени загуби за реализация на идеи и бизнес начинания на политическата класа през последните години, можем да ги изчислим на $33 млрд. Ако добавим и нелегално изнесените само за последните 10 години $24,5 млрд., резултатът е смразяващ за размерите и стандарта на малка държава като нашата. България е лишена заради наглост, зависимости и крадливост на върховната политическа класа от около $55-60 млрд. Днешна България е понесла тази огромна загуба заради своите управници и червените олигарси, които безконтролно и директно я ограбваха. Всички онези песнопения за политическа мъдрост и въздържане от напрежение и ескалации, търпение и възприемане на действителността като неизменна даденост са водели до това арогантно обогатяване на шепа мерзавци.

  Нека сега Румен Гечев, Георги Първанов, Румен Петков, Иван Костов, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Йордан Цонев, Ахмед Доган и Лютви Местан да осъдят Христо Бисеров за това, че е изнесъл незаконно половин милион долара. Ако аз съм на негово място, ще ги накарам наново да строят Шуменския затвор, защото те са истински виновни за изчезването на останалите $50-60 млрд., загубени, похабени и отнети от суверена на българската държава. И нямаше това как да не се случи, след като институциите бяха поставени под упойка.

  Да си припомним само, че до преди година шеф на финансовото разузнаване към ДАНС бе скандалната Полина Кавръкова, която вместо арест за ДДС измами и далавери, получава начлническа позиция, но именно под нейния зорък поглед бе проспана и аферата КТБ. Сега шармантната дама, която въртеше главите на шефовете от специалните служби, се измъкна суха и потъна в Канада.

  Затова днес България е най-бедната страна в Европа и на Балканите и е най-слабата във военно и стабилизационно отношение, както и с най-болната нация. В България политиците разрешиха построяването на 261 нови болници, за да богатеят малцина за сметка на болестта и смъртта на мнозина. Това е истината и тя не може да се замени с друго, и да се крие повече под юргана.

  Българската олигархия навлиза в нов етап на противостоене и отрицание. През ум не им минава на онези, които изнесоха милиарди в чужбина, че рано или късно всичко ще се освети и ще се търси справедливост. Дано само да проумеят по-скоро най-важното – че отношението към „крадливата България” трябва да тежи на съвестта на крадливата олигархия и политическата класа, а не на народа.

  .

• Chicago records 9 straight days of snowfall, matching record

  It has actually been nine days with “measurable amounts” of snow, which, the National  Weather Service explains, means 0.1 inches or more. That ties a record and marks just the third time it has happened since the agency began keeping records in 1885, said Stephen Rodriguez, a meteorologist.

  The weather service issued a winter weather advisory Saturday night, and by 6 a.m. Sunday another 3 inches of snow blanketed the Chicago area, spurring travel warnings on the snow-covered roads. Most of the area awoke to find roads and sidewalks they had already painstakingly cleared, repeatedly, in need of yet another round of shoveling.

  

  Officials had measured 3.2 inches at the weather station at O’Hare International Airport by 10:30 a.m., and Rodriguez said about one more inch was expected to fall by midday. But that should be it for a while, he said.

  By nightfall, temperatures around the area are expected to drop significantly from the mid-20s to single digits downtown, and zero or subzero temperatures in the suburbs to the north, west and south, he said.

  Friday’s winter storm dumped at least 6 inches across much of the city and suburbs, and resulted in mass school closings, dozens of crashes and at least 1,000 flights canceled.

  The snow and cold weather also led to some cancellations at both O’Hare and Midway airports. As of 3:25 p.m., there had been 220 canceled flights at O’Hare and 263 canceled flights at Midway.

  A review of the canceled flights suggested that all Southwest Airlines flights out of Midway had been canceled Sunday.

  

  The Chicago area saw between 8 and 13 inches of snow  over the weekend,  according to the National Weather Service.

  Chicago Tribune

• „Дойче веле“: Каквото каже Пеевски

  След медиите-бухалки в България съвсем логично се появиха и законите-бухалки. Тяхната цел е същата – да се разправят с всеки неудобен

  Полина Паунова, „Дойче веле“

  

  Ако от 2013 г. обществото бавно свикваше с медиите-бухалки и в началото успяваше пипнешком да се ориентира кои издания са близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, то днес, пет години по-късно, вече е съвсем ясно как функционира пропагандата на местна територия, се казва в коментар на „Дойче веле“. Способите ? са банални, а съдържанието на изданията, които вместо да информират просто изпълняват изисквания, е изтъркано. Т.нар. факти по медийните страници изобщо даже не са “алтернативни”, те дори не могат да минат за “едната гледна точка”. Защото са откровени лъжи. На прицела на тези медии е кажи-речи всеки човек, осмелил се да надигне глас срещу властта, която на свой ред изглежда твърде често е заета да изпълнява поръчките и изискванията на Пеевски. Дори хора, които не се бунтуват, а просто назовават проблемите в България, се оказват изведнъж „врагове на народа“. А именно Пеевски и медиите му скромно поеха тежката задача да представляват същия този народ. Това се случи без съпротива от страна на останалите политици. Всеки, дръзнал да излезе на протест, се оказва „безродник“. Всеки, който просто иска да живее прилично в една що-годе подредена държава, се превръща в „изменник“.

  Схемата е проста и дори не изисква особени усилия от страна на анонимните “автори”, които нито веднъж не излязоха с името си. Така например защитниците на природата са „зелен октопод“, а хората, застъпващи се за върховенство на закона, почти всекидневно биват заклеймявани като „слуги на мафията“. Поддръжниците на европейските ценности са от „третия пол“, малкото политици извън неразличимата парламентарна пихтия са „слуги на задкулисието“, а всеки протест срещу властта е „платен“. По същия модел всеки критичен публичен глас, било то на журналист, гражданин или организация, не е граждански, а „грантаджийски“, а всички тези хора вкупом са „соросоиди“.

  Думата му е закон

  За последните пет години, откакто Пеевски реши да се институционализира по времето на Орешарски, медиите-бухалки претърпяха развитие. Първо бяха семплите очернящи дописки, а после безименният автор започна да издава и книги, разпространявани безплатно. След това стана ясно, че няма защо някой да се преработва и затова един и същи материал се появява няколко пъти в рамките на броени часове, препечатан в информационни сайтове и вестници, а за разкош – преразказан и телевизионно. Но начинът на действие се изтърка, прийомите станаха отегчителни. Ето защо Пеевски очевидно има нужда от нов инструмент за овладяване на държавата. И този “инструмент” се появи от само себе си – след медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки. Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за когото иначе се твърди, че не стъпва често в парламента, очаквано се оказа фалиралата КТБ. В края на миналата година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат обезсилването на стотици сделки със задна дата повече от три години след сключването им. Въпреки предупрежденията на юристи, че подобна екзотика ще доведе до правен хаос, а и противоречи на Конституцията заради действието си със задна дата, ДПС на Пеевски с любезното съдействие на ГЕРБ вървят към окончателно приемане на закона.

  Още при внасянето му редица експерти заподозряха, че целта на текстовете не е народолюбива, а по-скоро прозаична – опит за придобиване на конкретни активи, останали извън “владение” на Пеевски. Пример за това е оръжейният завод „Дунарит“, за овладяването на който преди време бе използван целият арсенал на държавата, но поради напълно ясните цели на действията, които окончателно щяха да пришият ГЕРБ към ДПС, схемата не проработи. Ето защо Борисов вероятно е решил да не става лице на “сделката”, но пък да удовлетвори искането на Пеевски ходовете му да бъдат законово регламентирани. След успеха на първия закон-бухалка, логично се появи и втори. След овладяването на активите на КТБ, Пеевски вече има време и иска да се разправи с онези медии, които още не притежава или върху чиито собственици не може да въздейства. Така се появи и вторият закон “Пеевски”, който отново е внесен с благовидни мотиви, като този за активите на фалиралата банка. Ако с промените в нормативния акт за банковата несъстоятелност той иска да връща разграбеното, с медийните промени ще разкрива “действителните собственици” на издания и ще разобличава непазарното финансиране.

  Текстовете задължават медиите да обявяват истинския си собственик. Подобно изискване съществуваше и досега, но не обхващаше онлайн изданията. Впрочем, идеята в някакъв вид регулация да влязат и онлайн изданията не е никак лоша. Но зад нея се крие действителният замисъл на предлаганите промени – оповестяване на непазарното финансиране на медии. Тоест, да бъдат “громени” онези издания, които ползват финансиране от фондации или са спонсорирани от издателите си. Забележителното е, че законът изключва деклариране на “банкови кредити”. По този начин не се отваря и дума за медии, финансирани от източени банки като КТБ, какъвто е случаят с медийната група, която е официална собственост на Пеевски. На тъмно ще останат и други национални издания, които уж функционират “пазарно”, но в действителност са заложени в банки.

  Как действа българският пазар

  Друг важен момент е, че от обхвата на закона са изключени приходите от присъщата за медиите дейност – продажба и реклама. А както знаем, медиите на Пеевски се издържат точно така – на пазарен принцип. Въпросът е как действа пазарът. Защото този пазар, в който явно или с подставени лица един медиен бос може да притежава издания, печатница и разпространителски фирми, дава възможност на този медиен бос да обяви каквато пожелае печалба. Понеже е затворил кръга. Въпросът е и каква е рекламата. Защото е възможно тя да бъде раздута – например една негова медия да рекламира пространно друг негов бизнес, в който името му не фигурира, а сумата да бъде фиктивна. Пазарът в България дава тази опция. Въпросът е и колко крупен рекламодател е държавата, чрез европейски средства например. Все въпроси, които законът-бухалка не регулира. А те са от съществена важност за разобличаването на медийния модел в страната. Модел, който е в основата на това, което мнозина определят като симбиоза между ГЕРБ и ДПС. А тя се изразява в простата схема „услуги срещу изкривена реалност”. Съвсем пазарен принцип. На българския пазар. Пазар, който прави възможни медиите-бухалки. А отскоро и законите-бухалки. Пазарът в държавата, управлявана от Борисов, в която думата на Пеевски очевидно е закон.

  .

• Цветанов, Фандъкова, Тотев и др. на Молитвена закуска във Вашингтон

  Българска делегация закуси с Тръмп, руската опозиционерка Собчак не хареса закуската

  

  За пета поредна година председателят на ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов и депутатът от ГЕРБ Пламен Нунев участваха в Националната молитвена закуска при американския президент Доналд Тръмп.

  Във форума, който се проведе на 8 февруари във Вашингтон, за първи път участие взеха и заместник-председателят на ГЕРБ и кмет на София Йорданка Фандъкова, заместник-председателят на ГЕРБ и кмет на Бургас Димитър Николов и кметът на Пловдив Иван Тотев.

  Традиционната Молитвена закуска събира всяка година на едно място световни политически и религиозни лидери с американския президент. Започнала през 1953 г. при президента Айзенхауер, тази среща вече 66 години се утвърждава като едно от най-важните политически събития във Вашингтон.

  На закуската присъстваха редица сенатори и конгресмени от американския Конгрес – сенатор Крис Куунс от Делауър, сенатор Джеймс Ланкфорд от Оклахома, конгересмените Чарлс Крист, Ранди Холтгрен и Стивън Скълис.

  Президентът на САЩ Доналд Тръмп се обърна към присъстващите с дълбоко религиозни думи за човешкото себеотрицание, жертвоготовност и състрадание, давайки редица примери от ежедневния живот, при които тези състояния на човешкия дух са възтържествували. Президентът не пропусна да окуражи и страдащите под гнета на недемократичните режими в Куба, Иран, Северна Корея и Венецуела.

  На закуската е присъствала и руската опозиционерка Ксения Собчак, която се изказа пред различни медии, че не е харесала мероприятието, защото било формално, звучали само речи и нямало възможност за общуване. /“Сега“/

  .

• Биволъ: Телената ограда по границата се оказа златна

  Материал на Биволъ

  

  Българската държава е платила огромни нереални суми на няколко избрани фирми, които строят телената ограда по границата ни с Турция. Договорите на държавата от 2016 г. са с надути цени. Реално строят подизпълнители на четири-пет пъти по-ниски цени. Плащането също така е ставало при изключително изгодни за тях условия, за каквито други изпълнители на обществени поръчки биха могли само да мечтаят.

  Фирмите са свързани с варненската „Хидрострой“. Плащанията към тях съвпадат с придобиването от „Хидрострой“ на „Водстрой 98“, свързвана с определен корпулентен депутат. Проучване на Биволъ в данните за обществени поръчки показа, че преди да бъде продадена, „Водстрой 98“ е спечелила самостоятелно или в консорциум търгове за стотици милиони, вкл. от европейско финансиране.

  На практика разликата между реалните цени за строежа на съоръжението и платеното за него от държавата, която се измерва в десетки милиони, е отишла в собственика на „Водстрой 98“.

  Тази грозна картина се разкрива от четири договора за граничното съоръжение в Бургаска област, с които Биволъ се сдоби. Три от тях са за “Пътстрой Бургас” и “Инфра Експерт”, свързани пряко или косвено с “Хидрострой”. Договорите са сключени два месеца след като тя официално придоби свъзаната с Пеевски “Водстрой – 98”. Четвъртият договор е за фирма, която е работила в обединения с “Хидрострой” и “Водстрой-98”.

  Сумите по тези договори са известни от проучване на „Капитал“, публикувано преди година. Сега обаче за пръв път се вижда колко изгодни условия е предоставила държавата на фирмите, избрани при това без конкурс. Сделките са с авансови плащания от… 50 до 70% и само 5% банкова гаранция. В един от договорите има и уникалната за България гаранция за оставащо плащане с акредитив.

  Колко струва реално оградата?

  Според подробни Количествено-стойностни сметки (КСС) и договор с подизпълнител, с които Биволъ разполага, реалната стойност на оградата (без пътя) е от 133 до 142 лв. на линеен метър. Това включва изкопните работи, полагането на армиран бетон, направа и разваляне на кофраж, монтажа на елементите от оградата – колони, връзки, пана, мрежа и бодлива тел.

  Договор: 672 лв. за линеен метър ограда.

  

  С такива разчети строят подизпълнителите, които включват в тях и своята печалба. Но договорите на Областна администрация Бургас с фирмите, строящи оградата, са за следните суми.

  Договор Д-21-31/15.08.16 Пътинженерингстрой 10 477 532 лв. / 15 700 м. = 667 лв. линеен метър
  Договор Д-21-32/15.08.16 Договор Инфра Експерт 8 142 026 лв. / 12 100 м. = 672 лв. линеен метър.
  Договор Д-21-33/15.08.16 Пътстрой Бургас 14 109 937.20 лв. / 21 900 м. = 644 лв. линеен метър
  Договор Д-21-52/17.11.16 Инфра Експерт 1 577 166,78 лв / 2365 м. = 667 лв. линеен метър.

  КСС на подизпълнител: 142 лв. за линеен метър ограда.

  

  Разликата между реалната стойност на оградата и платеното за нея само за тези 52 км е 26 милиона лева. Тази сума може спокойно да се счита за нерегламентирана държавна помощ към подбрани фирми. 26 милиона лева, които чисто и просто са откраднати от българския бюджет, защото както е известно ЕК не дава субсидии за строеж на оградата.

  Подизпълнителите, които са използвани масово, са били укрити от Областна администрация – Бургас, въпреки задължението да бъдат декларирани. В отговор на въпроси по ЗДОИ областният управител на Бургас Вълчо Чолаков твърди, че не му е предоставяна и не разполага с информация и данни за подизпълнители, а фирмите получили плащане по договорите са същите, които са ги сключили.

  Кои са захранените с милиони фирми?

  „Инфра Експерт“ е с едноличен собственик Иво Крумов Михайлов. През годините тази фирма сменя често имената си и адресите, като на няколко пъти дели един адрес с „Хидрострой“ – София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 117. Връзка с „Хидрострой“ се открива и през фирмата “ИД трейд”, където Иво Михайлов е бил съуправител с бившия управител на “Хидрострой” Добромир Димитров Петров.

  „Инфра Експерт“ разполага с капитал от едва 250 лв. до юли 2016 г., когато се преобразува в ЕАД и изведнъж вдига капитала си на 50 050 лв. Едва месец по-късно тя подписва първия си договор за оградата и полевия път до нея. Той е за общо 10 630 338 лв. (12,5 км. с 50% авансово плащане). Три месеца по-късно, на 17.11.2016 „Инфра“ подписва и втори договор, за да построи още 2,3 км. срещу още 1 998 682. По този договор авансово плащане е… цели 70%.

  „Пътстрой Бургас“, която е 100% собственост на „Хидрострой“, сключва договор за 15 798 776 лв. за 21,9 км съоръжение при 50% авансово плащане и 5% банкова гаранция.

  Обединението „Пътинженерингстрой“, създадено на 23.06.2016 г., включва „Битумина“ ГмбХ, АВСТРИЯ, и фирмата от Търговище „Пътинженерингстрой-Т“. Последната е собственост на Иван Цвятков Иванов и Григор Цветков Иванов, и е участвала в строителни консорциуми с “Хидрострой“ и “Водстрой 98”. „Пътинженерингстрой“ строи 15,7 км съоръжение за 11 881 039 лв. с авансово плащане 50% и 5% банкова гаранция.

  Да платиш на #КОЙ

  “Хидрострой” придоби официално “Водстрой 98” в началото на юни 2016 г., след като КЗК одобри заявената сделка само за 8 работни дни.

  Източникът на Биволъ, запознат с детайлите на въпросната афера по наливане на държавни пари в точните фирми и предоставил договорите, твърди още, че придобиването на акциите на “Водстрой – 98” от страна на “Хидрострой” е извършено основно с оборотни средства на дружествата от групата – “Пътстрой Бургас” ЕООД и “Инфра Експерт” ЕООД. Става дума именно за получените аванси по договори за изпълнение на оградата от Областна администрация Бургас, преведени по сметки в Уникредит Булбанк.

  Освен, че е скъпо, съоръжението е и безмислено.

  Перифразирани, всички факти и обстоятелства сочат, че за да може “Хидрострой” да плати на един корпулентен депутат, държавата е форсирала грешни плащания към групата “Хидрострой” от бюджета. А огромната разлика с реалната стойност на строително-монтажните работи е захранила дълга верига от подизпълнители, свързани с властта. Тази кражба от бюджета се е отразила и на качеството на съоръжението, което, както се видя впоследствие, е под всякаква критика.

  Биволъ призовава съответните институции да извършат обективна и компетентна проверка, защото тези обстоятелства са лесно проверими. Източниците, пожелали анонимност, биха свидетелствали, ако има ефективна гаранция за тяхната защита. Такава гаранция обаче няма – точно напротив.

  Разбира се, такова разследване едва ли ще се осъществи, като имаме предвид всички открити и задкулисни зависимости на прокуратурата в България и конкретно именно от тези, които се облагодетелстват от източването на държавните пари, чрез мащабни, но неефективни проекти. Такъв проект е и скандалната телена ограда, която няма да върши работа, ако Ердоган отпуши бежанския канал към границите ни.

  Прах в очите и засекретяване на източването

  За да минат „на тъмно“ договорите за оградата, по лично разпореждане на Борисов тя беше обявена за обект от национално значение. След скандалните договори и плащанията към #КОЙ последва засекретяване. Оградата стана стратегически обект от значение за националната сигурност, за които е компетентна ДАНС. В този смисъл не изключваме и претенции към нашата медия заради публикацията на договорите. Въпреки това го правим заради големия обществен интерес.

  Запазваме си и правото да коментираме и изобличаваме и в бъдеще тоталната неефективност на сегашния начин на охрана на държавната ни граница и практическото нежелание на правителството да организира и осигури такава. Източването на държавни и европейски пари около т.нар. охрана на “Външната граница на ЕС” според нас е една огромна заблуда за хвърляне на прах в очите на партньорите ни и спекулиране с готовността на България за членство в Шенген.

  Как да разгледам договорите?

  Свалете файла с договорите и КСС от https://archives.bivol.bg.
  Отворете https://cryptarsi.org и импортирайте файла.
  Отворете архива с парола 5p7oj3mh20gwkeigt

  

  PDF

  .

• Стигмата

  Димитрина Нанева, „Македонска Трибуна“

  

  На 1 февруари тази година се навършват 73 години от първата екзекуция на 100 българи, съгласно присъдите на първи състав на т.нар. народен съд (1.02.1945 г.). Всред убитите са регентите, министър-председатели на Царство България, 67 депутати, съветници на българския цар. Общо в държавата действат над 130 такива „народни“ съдебни състави, разпределени в „12 направления“ – тоест определен е и има състав за всяка прослойка на българския национален елит – управници, военни, журналисти/публицисти, писатели/художници, индустриалци и т.н. Системата е „вертикално“ устроена – от национално равнище се дават нареждания за издирване и осъждане – на смърт, на конфискация на имуществото, на доживотен затвор, на различен брой години „престой зад затворническите решетки“…

  Под съдебна отговорност са привлечени над 11 хил. души – поданици на Царство България; от тях присъда“ смърт“ получават 2730 български поданици. В този исторически момент населението на Царство България наброява около 6 млн. и половина души. Втората световна война не е завършила, а Царство България е окупирана държава, тъй като на 5.09.1944 г. ех-СССР- 3-ти Украински фронт под командването на маршал Толбухин е обявил официално война на държавата ни; съветските войски навлизат безпрепятствено на територията на Царство България. Започва целенасочено обезоръжаване на командния състав на българската армия; за съжаление, малцина са тези български офицери, които отказват да предадат оръжието си на окупаторите; има свидетелства такива исторически случаи в Шумен и Хасково. Българската държава обявява война на Германия на 8.09.1944 г. и позволява безпрепятственото изтегляне на германските военни части през западната ни граница.

  Преди това установената на 9.09.1944 г. с държавен преврат и с подкрепата на окупаторите „Отечественофронтовска власт“ с министър-председател – превратаджията Кимон Георгиев (първи преврат – 19 май 1934 г.), разрешава един месец „своеволна разправа“ с „фашистите“ на цялата територия на Царството. Загиват без съд и присъда над 30 хиляди българи; във всички населени места жертва на този „призив“ стават свещениците, учителите, кметовете и заможните по-първи хора от населеното място; и до днес техните лобни места не са посочени от наследниците и самите извършители на тези убийства (ако са все още живи!), и не са известни на родната историография. Или – до днес българската общественост не е информирана за мястото на масовите гробове на територията на Отечеството ни. Масови гробове се откриват в мини, в кладенци, в земеделски имоти…

  След тази „съветска вакханалия“ следва съдебна – дори бъдещият опозиционен лидер Никола Петков (министър без портфейл в правителството на К. Георгиев), се подписва под заповедта за създаване на „ТВО“ в Царство България, или заповедта за създаване на така наречените „трудово-възпитателни общежития“, т.е. лагерите на територията на държавата ни. Оказва се, че такива „ТВО“ са били организирани и са наброявали над 86 (осемдесет и шест!) на 111 хил. кв. км! Тогавашните поданици на Царството ни са били „щастливи“, ако са имали съдебна присъда – т.е. брой на съдебното решение, затворнически номер, години на присъдата, съответните парични санкции/конфискации на имуществото им, място за излежаването на присъдата и т.н. … Другите, просто „задържани за справка“, за „изясняване на ситуацията“ и т.н. – и до днес не е известно къде и кога са се простили с живота си.

  Макар че „Наредбата закон за защита на народната власт“ се появява на 17 март 1945 г., т.нар. народни съдилища действат на територията на Царството от 19 декември 1944 г., а присъдите са прочетени от Първи състав на т.нар. народен съд в Аулата на Софийския университет; уникалното в тази масова „политическа саморазправа“ с българската нация са следните две обстоятелства, които не се срещат в нито един от „вълновата амплитуда“ на подобни съдебни процеси, проведени обаче след 9 май 1945 г. като например в ех-Югославия, Германия, Япония, Франция, Италия и т.н.: 1/ издадените присъди от т.нар. народен съд не могат да бъдат обжалвани, т.е. те се привеждат в изпълнение незабавно; 2/ съдят се вече починали лица, умъртвени по време на „масовата вакханалия“ в държавата ни, а именно: от 9.09.1944 до 10.10.1945 г.

  Освен осъдените на смърт 27301 лица от съставите на т.нар. народен съд, под внимание трябва да се вземе и фактът, че семействата на осъдените също подлежат на съответните репресии – най-често това са изселванията (от градовете семействата са изселвани в села, най-вече в Източна Добруджа, където живеят в „землянки“; на наследниците на осъдените лица се забранява достъп до образование, най-вече – висше (през м.м. февруари и март 1949 г. в българското висше образование се провежда „чистка“ във всички специалности и студентите, чиито произход е „фашистки“, се отстраняват за едва ли не „вечни времена“ от правото да се образоват по-нататък… Същото се случва и с техните майки, на които в съответните населени места се забранява да работят дори в така наречените „пулпове“, т.е. местата в консервните фабрики, където постъпват плодовете и зеленчуците за измиване…

  В резултат – съвременната българска историография изчислява, че размерът (брой души от населението на Царство България – 1944-1951 г.г.), потърпевши от „мероприятията на т.нар. народна власт, засяга над 300-400 хил. души! В „Месечния осведомителен бюлетин на канцеларията на НВ Царя – м. март 1965 г., Мадрид, се посочва сумата от 6 млрд 619 млн. и 180 хил. бълг. лв., които т.нар. народна власт „присвоява“, т.е. конфискува чрез присъдите на т. нар. народен съд. Тук не се приспада цената на имуществото, национализирано и „колективизирано“ чрез по-нататъшните мероприятия на т.нар. народна власт, а именно: законът за национализация на едрата градска собственост и законът за колективизация на земеделската земя. Историческата ирония в случая е, че всички присъди на т.нар. народен съд са издадени в „името на Негово Величество – Царя на българите“!!!, който е непълнолетен и държавата ни по това време се управлява от „регенти“, не-избрани съгласно процедурата за това на Търновската конституция – 1879 г.

  В „Кратка българска енциклопедия“ т. 3, 1966 г., с. 527, дословно е записано: „народен съд над фашистките престъпници“; под това заглавие стои обяснението, че т.нар. народен съд е „революционен наказателен орган в Б-я, създаден въз основа на наредба-закон на пр-вото на ОФ на 6.10. 1944 г. за привличане под наказ. отговорност на ръководителите на монархо-фашисткия режим и всички виновници за извършените спрямо бълг. народ престъпления от 1.01.1941 г. до 9.09.1044 г.“. И до днес не е ясно, защо е посочена именно датата – 01.01.1941 г. за начало според „антифашистката историография“ на монархо-фашизма в Б-я“ (все пак България се присъединява към Тристранния пакт на 01.03.1941 г.!) и 2/ нима окупацията на Царство България от ех-съветската армия – 05.09.1944 г. не установява „тоталитарен режим“, напълно не съответстващ на европейските ценности и интереси на българското население, които то защитава в продължение на приблизително, в течение на 60 години?! Нека да припомним – в този исторически отрязък – от 1879 г. до 9.09.1944 г. българският лев има златно покритие и на българските учители се е заплащало в „златни левове“ заплата от Царството!

  И до днес – наследниците на Българската комунистическа партия /БКП/, които през м. април 1990 г. за една нощ се преобразуваха в Българска социалистическа партия /БСП/, не са поискали, не са потърсили! извинение от българските граждани за „моралните вреди и щети“, нанесени на нацията ни въз основа на тяхната вина, на вината на техните родители, баби и дядовци в процеса на пълното осакатяване и деморализиране на нацията ни, известен като „процес на преход от капитализма към „социализъма“…

  Бог да прости умрелите и с надежда, че живите ще се опомнят и ще намерят пътя към храма…

  .

• Иконостасът

  Владимир Перев, „Македонска трибуна“

  

  Иконостасът на църквата „Свето Благовещение“ в Прилеп се намира в отчайващо състояние. Дърворезбосаната преградна стена се разпада, като е изоставена на милостта или по-скоро на немилостта на времето. Местната и централната власт власт показват пълна незаинтересованост. Нехаят за възстановяването на уникалното възрожденско богатство на храма, който в Прилеп старите граждани все още наричат „бугарската цръква“.

  Иконостасът е майсторско и художествено достижение на Петре Филипов Гарката и неговата тайфа-дружина от майстори, подмайстори и чираци. Изработен е през 1845 година, в периода, когато се гради и храмът. Около издигането на църквата по това време се върти и целият живот на българската черковна община. За македонските българи съдбата на храма и до днес е своеобразно отражение на тяхната собствена съдба.

  Става дума за същия иконостас, възпят от прилепчанина Димитър Талев в неговия роман с метафоричното заглавие „Железният светилник“. Този незагасващ светилник, дори във времената на най-големите исторически бури и стихии, дори и само мъждукащ, е оставал символ на борбата на македонските българи за духовна и национална свяст и свобода. Поколения от македонски българи са били кръщавани, венчани, а мнозина от тях и опети там при заминаването си от земния свят.

  

  Духът на този храм и геният на Димитър Талев създават за вечността неповторимите образи на македонските възрожденци, комити и борци за свобода. Точно покрай историята на изграждането на този храм Талев намира своите Стоян и Лазар Глаушеви, Бенков, Немтура и ред други ликове. От там идва и вдъхновението и преклонението пред чевръстата, традиционна и непоклатима българска жена в образа на майката Султана. Покрай градежа на църквата се появява нежната Ния, символ на безкористната, вечна любов и красота. От същия иконостас се появява и изпепеляващият ренесансов тип с неговата обречена любов – майстор Рафе Клинче. Там е душата на страстната и нежна Катерина, опята пред същия иконостас. В дърворезбата на иконостаса майстор Рафе излива всички свои чувства, трагично завършили в безмилостния живот.

  

  И за новите генерации църквата от “Железния светилник” е пропита със своя особена духовност. Вкопан по изискване на поробителя няколко метра в земята, за да не се възвисява над околните джамии, когато влизат вътре, верниците са смаяни от нейната просторност и величие, несъизмерими с външния вид. Това е мястото, където се смесват историята и настоящето, мястото, където при всяко кръщене и венчавка се търси смисъла на бъдещето… Това е мястото, където и до днес се смесват действителност и въображение, надежди и отчаяние, както и най-невероятните прозрения за бъдещето.

  Огромно и неповторимо е делото на нашите възрожденци строители и създатели на храма и в частност на велелепния му иконостас, смятан за един от трите по значимост в днешна Вардарска Македония. На неговото съвършенство се равняват само иконостасите в Бигорския манастир и църквата „Свети Спас“ в едноименния скопски манастир. Огромно и още по-неповторимо е също и делото на Димитър Талев. Той даде всичко, което един човек може да даде за своя народ и роден Прилеп. Към него никога не се издължиха днешните прилепчани, нито Македонската православна църква. Родната къща на Талев е напусната и изоставена. Там не живее никой и тя може да се срине във всеки миг. Но дори и тогава духът на Талев, като ангел пазител на мястото и на своя роден град ще остане да се носи в Прилеп. Питам се, кой ще запази утре духовността на талевото творчество в Македония? Кой ще се осмели да поеме грижата за това бъдеще? Кой трябва да запази иконостаса и останалите материални и нематериални, художествени и духовни ценности на храма „Свето Благовещение“? Моля се на Бога, на когото служат духовниците и от двете православни църкви – на Българската и на Охридската архиепископия. Моля се за спасение на олтара и на храма, защото знам, че това трябва да се случи. За да се съхранят всички наши страсти с цялата им любов и омраза, с нашето скъперничество и дори престъпно нехайство, защото вярвам, че железният светилник не трябва и не може да изгасне.

  Спасете олтара! Спасете сърцето на храма „Свето Благовещение“!!!

  

  .

• Посланик Влайков пред „Данас“: Босилеград е един много тъжен град

  Интервю на българския посланик в Белград Радко Влайков за сръбския национален ежедневник “Данас”, излязло в рубриката “Minority News” на 30.01.2018 г.*

  

  – Г-н Влайков, добър ден и добре дошли в „Хрониката на националните малцинства“.

  – Добър ден.

  – На 1 януари 2018 г., десетилетие след присъединяването към Европейския съюз, България пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз за първи път в момент, когато съюзът може би е изправен пред най-големите предизвикателства в по-новата си история. Девизът на българското председателство „Съединението прави силата“ отразява стратегическата цел на България в председателството на Европейския съюз през следващите 6 месеца. На 16 януари представихте четири приоритета на българското председателство. Можете ли да кажете на нашите зрители нещо повече за тези приоритети?

  – С удоволствие бих отговорил на този въпрос, защото приемането на председателството на Съвета на Европейския съюз от България за нас е едно изключително предизвикателство. В същото време то е една голяма чест за нас. Сами разбирате, че ние станахме членка на Европейския съюз преди десет години и все още напасваме нашето участие в Съюза, а вече поемаме една толкова висока отговорност. Още повече, че България пое председателството на Европейския съюз 6 месеца по-рано поради излизането на Великобритания, поради Брекзит. Сега, през тези 6 месеца, беше ред на Великобритания, но след решението на британските граждани за излизане от Съюза, ние поемаме това председателство. И, разбира се, мога да споделя с удоволствие, че ние се готвим дълги години, точно защото разбираме колко е важно малка България да покаже, че няма малки и големи в Европейския съюз. Че основният принцип е всички да сме равни и имаме еднакво право на глас. И да спомогнем за това Съюзът в един труден момент да осъществи необходимите реформи. Нека да мина конкретно на Вашия въпрос. Преди всичко ние се замисляме какво е необходимо на европейските граждани, на гражданите на Европейския съюз. Необходимо е повече сигурност, повече стабилност, повече солидарност, за да можем да живеем в една силна, цифрова и единна Европа. И ако трите стълба, на които ние стъпваме – сигурност, стабилност и солидарност, трябва да ги реализираме на практика, основните инструменти, които ние виждаме през тези шест месеца, това са консенсусът, конкурентоспособността и нещо, което е важно за нови страни-членки като България и за бъдещи членки като Сърбия – кохезията, кохезията и кохезионната политика, един от най-важните моменти.

  

  Вие самата споменахте, приоритетите са 4. Аз съвсем накратко ще се спра на всеки един от тях. Първият приоритет – това е бъдещето на Европа и младите хора, преди всичко с аспект икономически растеж и социално сближаване. Искам специално да подчертая, че през този 6-месечен период на българското председателство един от най-важните моменти ще бъде разработването на Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 година, т.е. приемането на бюджета на Европейския съюз. Сами разбирате, че винаги когато се приема бюджет, има различни интереси, има различни настоявания. Нашето желание е ние да бъдем един наистина безпристрастен арбитър, да бъдем страната, която обединява. Вие споменахте във Вашия въпрос нещо, за което сме щастливи, че през тези 6 месеца девизът на ЕС е „Съединението прави силата“. Това е девизът на нашата държава. Това е написано и на сградата на Народното събрание. А това е и основният принцип, с който е създаден ЕС още с Римския договор през 1957 година. Вторият проблем, който също е изключително важен за всички граждани на ЕС, това е свързано със сигурност и стабилност в силна и единна Европа. Тук, буквално с едно изречение, за нас един от основните въпроси, по които ще се работи през тези 6 месеца, това е борбата с тероризма. Знаете какъв бич е за всички държави от ЕС и държави като Сърбия, която все още не е член. Но нали всички сме притеснени от това явление и в целия свят. Разбира се, тук специално място имат усилията ни по мигрантската криза, по въпроса с решаване на проблема с убежището, по промяната на Дъблинския регламент във връзка с мигрантската криза. Това също е един въпрос, с който Сърбия, без да е още пълноправен член на ЕС, се сблъсква и проявява едно изключително добро сътрудничество с ЕС съюз по решаването на този проблем. Третият приоритет е свързан с цифровата икономика и уменията на бъдещето – това е нещо, което ние дълго време мислехме по какъв начин да го формулираме и с нашите партньори от ЕС да стигнем до консенсус за този приоритет. Той е свързан преди всичко с модернизацията на Европа, да откликнем във всички регламенти на новите предизвикателства, пред които ни изправи съвремието. Преди всичко тук ще обърна внимание на Цифровия единен пазар. Ще трябва да се съобразяваме с новите технологии, по какъв начин те влияят на нашето общество и по какъв начин те го модернизират. Не на последно място, съвсем умишлено го оставих обаче накрая като отговор, това е, според България, един от най-важните приоритети, свързан именно с европейската перспектива, и подчертавам, свързаност на Западните Балкани. Мога да кажа тук няколко изречения, че ние не можем да си представим да се завърши проектът на ЕС, ако в него не участват държавите от Западните Балкани. И аз тук, разбира се, с удоволствие винаги поставям на първо място Сърбия. Ние сме щастливи, че успяхме да убедим партньорите ни в ЕС за този приоритет. Той ще бъде във фокуса по време на нашето председателство.

  

  – Един от приоритетите на българското председателство е европейската перспектива и интеграцията на Западните Балкани. Като се има предвид, че България е съсед и един от най-близките съюзници на Сърбия и другите страни от Западните Балкани в усилията им да постигнат пълноправно членство в Европейския съюз, какви са конкретните стъпки, които ще предприемете в рамките на този приоритет?

  – Вие съвършено правилно отбелязвате във Вашия въпрос, че България е наистина не само пряк съсед, близък приятел, но един от най-активните адвокати на Сърбия за членство в ЕС. Мога да Ви уверя, че през последните 6-7-8 месеца, когато се определяха приоритетите, основните усилия на българското правителство и на българския министър-председател бяха насочени именно към убеждаване на нашите партньори в ЕС за необходимостта от връщане на темата за разширяване на ЕС с държавите от Западните Балкани. Ние сме наистина щастливи, че успяхме да убедим нашите партньори в това и вече смятаме, че водим едно балканско председателство. Едно председателство, което ще остане в историята като Балканско председателство. Попитахте ме за конкретните стъпки, които ще се осъществят през тези месеци. Мога да Ви кажа, че почти всеки месец има събитие, което е свързано пряко с въпроса за разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани. Преди всичко през февруари очакваме стратегията за Сърбия и Черна гора като водещи кандидатки за членство от Западните Балкани – така е точната формулировка, която беше обявена от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. След това през април месец се очакват редовните доклади за напредъка на държавите от региона и конкретно на Сърбия. След това през май месец стигаме до една от кулминациите на нашето председателство, свързана с приоритета Западни Балкани. На 17 май в София ще се организира среща на лидерите на държавите от ЕС с лидерите на държавите от Западните Балкани. Аз не знам дали за Вашите читатели самият факт за провеждането говори нещо, но за мен като професионален дипломат и политик, сам разбирам изключителното значение. През 2003-та година беше последната среща, на която страни от региона, и то не всички страни от Балканите, участваха в Солун, по време на гръцкото председателство, в подобна среща. Сами разбирате, че 15 години този въпрос беше настрани. Между другото, в резултат на срещата през 2003 година държави като България и Румъния получиха своя шанс за членство в Европейския съюз. Така че тази среща е наистина изпълнена с много очаквания. Но аз тук искам много ясно да кажа: основното очакване, основното усилие е насочено към създаване на възможно най-благоприятен политически климат за разглеждане на напредъка на всяка една държава. А иначе, от всяка една държава зависи по какъв начин, с каква скорост тя ще дойде в Съюза Или ако го кажем иначе: вратите са широко отворени! От отделните държави зависи, конкретно в случая от Сърбия, кога ще влезне! Но нека, все пак, напомня още нещо. Ако в началото на мандата на тази Комисия, на Европейската комисия, през 2013 година посланието на Жан-Клод Юнкер беше повече от ясно, че няма да има разширяване в рамките на този мандат, това беше обезкуражително. И аз като посланик тук съм присъствал неведнъж на срещи, или съм чувал друг тип публични изказвания от президента, преди това министър-председател Александър Вучич за необходимостта да има ясна перспектива, защото тя мотивира реформаторските кръгове. И сами знаете, че през октомври 2017 година Жан-Клод Юнкер излезе с една, бих казал знаменита за региона реч, в която нещата си дойдоха на мястото. Аз съм щастлив, че това идва и в резултат на усилията на България. Позволете ми едно последно изречение по този повод. Тези дни с министър Ядранка Йоксимович подписахме заедно един документ и в изявление, което тя направи след подписването, спомена един факт, който мен лично много ме удовлетвори. А именно, че подкрепата на сръбските граждани за членството в Европейския съюз вече е над 50 процента, към този момент 52 процента, след като имаше един период на колебания през последните години именно поради липсата на ясна перспектива, поради липсата на мотив, ако щете, на хората, на обществото да подкрепи реформите. Сега отново е над 50, по-конкретно 52 процента. Ние разглеждаме този факт и като резултат от връщането на темата за разширяването в дневния ред на Европейския съюз. Това не може да не ни прави доволни и щастливи.

  

  – Освен на българите, България е родина на много етнически групи като турци, роми, арменци и други. Какви са особеностите на правната рамка, в която членовете на етническите групи могат да упражняват правата си?

  – България, подобно на Сърбия, отделя изключително внимание на спазването на правата на човека. При нас, след началото на промените през 1989 година ние отделихме изключително внимание на този проблем. В периода на тоталитарната държава тези права бяха подценявани и ако щете, потискани. Но стигнахме до период, в който нашето законодателство е изключително модерно в тази насока. Преди всичко бих отбелязал тук, че нашето законодателство, нашата Конституция, са в съответствие с всички най-важни документи в областта на правата на човека и на етническите групи и малцинствени групи, които съществуват в международното право, в европейското право. Нашата Конституция е изцяло съобразена с тях. Ние в нашето вътрешно законодателство имаме много нормативни документи, които гарантират тези права като не допускат дискриминация по полов произход, по етнически признак, социална принадлежност, религия и така нататък. А това са, мисля, много важни неща. Във въпроса Ви долавям може би необходимост да отговоря на няколко от основните моменти, в които националните, етническите групи могат да защитават своите права. Това е преди всичко изразяване на тяхната идентичност, с употребата и образование на майчин език. В това отношение в България са създадени всички законови норми, но въпросът е как те се реализират. Един от най-сериозните въпроси пред нашето общество е свързан с, тук давам един отделен пример, с ромите. За ромите през последните 15-20 години в България се полагат изключителни, уверявам Ви, усилия, за да могат те да бъдат приобщени към обществото. За огромно съжаление резултатите не са такива, каквито се предполагат от тези енергични усилия. Но така или иначе, има много сериозен напредък. Специално в областта на образованието, усилията, които се полагат да се обвърже обучението на децата още от предучилищна възраст, имам предвид на ромите, със социалните помощи, които те получават, за да могат родителите да разберат отговорността, която те носят. Понякога имаме, за съжаление, парадоксални ситуации, в които самите родители би трябвало да бъдат ученици, тъй като, знаете, при ромите много често майките са на 12, 13, 14 години, бащите на 13, 14, 15 години. Това е възраст, на която самите те трябва да се учат. Но се раждат деца, когато родителите все още са в ученическа възраст. Това е един много сериозен проблем, с който ние се сблъскваме, за който проблем пък се търсят всякакви начини за решаване. Не искам да извеждам само ромите като отделна група. Мога да Ви кажа, че всяка от етническите групи в България, особено по-големите, като турска, арменска, еверйска и така нататък етнически общности, всяка от тях има гарантирани права да учи на своя език, да няма никаква дискриминация по отношение на образованието, на ползването на езика, свързан с техния произход. Дори аз бях приготвил една статистика за това колко деца от различни етнически групи избират да се учат на своя майчин език. Цифрите са изключително показателни. Ще посоча не големите цифри, аз ще дам малките цифри. И малките цифри са примерно: през 2008-2009 година 1 български гражданин, по-скоро неговите родители, той е дете, е поискал да се учи на английски език и ние му осигуряваме да се учи на майчин език, защото това са хора, например, от смесен брак, бащата англичанин, майката българка, или по-скоро обратното, или и двамата дошли да живеят тук. По същия начин имаме на арабски, имаме на арменски, на гръцки, на иврит, а имаме, това беше интересното, 2008-2009 едно дете, което поискало да се учи на немски език. Само тази година. Следващата не е продължило, но му е дадена такава възможност. Да не говоря за турски, арменски език. С това искам да покажа вниманието, което ние даваме на този въпрос. Разбираме го като един от най-сериозните въпроси, свързани със защитата на правата на етническите групи и въобще на хора, които са в някакво малцинствено положение. Дори, ако щете, специално в образованието, се полагат у нас неимоверни усилия, и в здравеопазването по същия начин, на хора, които са в много отдалечени райони, в непристъпни райони, да им се осигурят всички условия, за да могат да се чувстват нормално както всички останали български граждани.

  – Според преброяването на населението през 2011 година, в Република Сърбия живеят 18 543 членове на българското национално малцинство, които упражняват правото си на самоуправление в областта на образованието, културата и официалното използване на езика и писмото чрез Националния съвет на българското национално малцинство. Колко тясно работите с Българския национален съвет и какво виждате като най-големи предизвикателства в областите, където можете да постигнете най-голям напредък?

  – Дано да не объркам Вашата програма, но може би малко по-дълго ще говоря по този въпрос, който ми се струва особено важен. Преди всичко българското национално малцинство от дълги години е било с потъпкани права в резултат на една асимилационна политика. Отговорност за нея носят тоталитарната държава не само в рамките на бивша Югославия, а и българската тоталитарна държава, която десетилетия наред си е затваряла очите за тези явления. Хората наистина са се страхували да се нарекат българи. Опасявали са се да не загубят работа, тъй като това е било също факт. И по една или друга причина техният брой намалява. Намалява драстично. Намалява с повече от, аз съм гледал статистиките, и то официалните статистики за един период от 1953 до 1981 година, малцинството е намаляло с повече от 40 процента. Вие разбирате, че това е резултат на една такава, недалновидна политика. Слава Богу, както казваме и в България, и както казвате в Сърбия, Слава Богу днес времената са съвсем други. Слава Богу, днес и Сърбия, и България са други държави. Ние сме вече модерни държави, които разбираме това, че правата на всеки един човек, независимо от неговия произход, независимо от неговата религия, независимо от особеностите, които той би могъл да има, трябва да се спазват. И в това отношение смятам, че сръбската държава през последните години действително направи много и това започва постепенно да се чувства. За съжаление, не може изведнъж да дойдат тези резултати. Аз откакто съм посланик тук, от година и половина, аз непрекъснато апелирам към нашите сънародници с български произход, непрекъснато апелирам: „Не се страхувайте! Не се срамувайте!“, Сърбия е друга, Сърбия ви дава на вас възможността да кажете гордо: „Аз съм българин!“ И за никой няма от това никакви последствия, защото това е реалността. Най-сериозните ни проблеми, аз бих ги откроил, преди всичко това е икономическата изостаналост на общините, в които преобладаващото население е с български произход.

  Преди всичко тук бих откроил Босилеград. Босилеград е един много тъжен град. Един град с невероятно добри хора, но едни изстрадали хора. Хора, които наистина са били мачкани дълги десетилетия и сега вместо да се ползват от всички тези права, които им дава сръбската държава, те продължават отново да изпитват невероятни трудности. Това е един район, в който чуждестранните инвестиции не само че не са добре дошли, но се гонят. Един район, един град, в който някой си решава и той определя дали някой да бъде прегледан, дали образованието му да продължи в България или не. Един град, може би, с феодално управление. Тези хора не заслужават това и смятам, че те вече разбират необходимостта да вземат нещата в свои ръце. Отново подчертавам, че сръбската държава дава много широки права в областта на образованието, в областта на ползването на майчиния език, в медиите на националните малцинства. На законово, на нормативно ниво, сръбската държава е, бих казал, безупречна, но от гледна точка на реализация, вече на ниските нива, нещата имат друго измерение. Или, както ние в България имаме една поговорка, все още не съм сигурен дали има точен превод на сръбски език: „Царят дава, пъдарят не дава!“ Тоест, сигурен съм, че има аналог на сръбски, но разбирате какво влагам в това. На най-високо ниво нещата са наистина както трябва да бъдат – по един модерен европейски начин. На ниво вече реализация, на място, вместо на практика тези неща да станат ежедневие, хората се сблъскват с огромни проблеми. Питахте ме за Националния съвет. Националните съвети в Република Сърбия са, според мен, едно изключително важно достижение на демокрацията и на спазването на правата на националните малцинства. Националните съвети са легитимният орган, който е живата връзка между малцинството и сръбската държава. Националният съвет е този, който трябва с пълни шепи да взима от правата, които сръбската държава дава. Ако обаче един национален съвет е пасивен, ако дори се сблъсква с ниско ниво на компетентност, то тогава такъв национален съвет не може да бъде максимално полезен за хората, които представлява. Аз знам, че в Република Сърбия през 2018 година през есента предстоят избори за национални съвети на националните малцинства. Дълбоко пожелавам на всичките национални малцинства, и на първо място на българското, да изберат такива хора, които реално да защитават правата им. Да ги защитават съвместно, синхронизирано със сръбската държава. Да се възползват от този климат, който съществува, от тази отлична политическа воля на сръбската държава. Отлична, подчертавам. За да не се къса нишката между държавата и хората, които представляват малцинството.

  Източник: Danas.rs

  Превод на български: Александър Димитров, ГЛАС ПРЕС

  * Заглавието на препубликацията на интервюто на българския посланик за „Данас“ е на Еврочикаго.

  .

• Покрай Клуба на богатите

  Корабът може да потъва,
  но от командния мостик докрай ще излъчват лека нощна музика

  Димитър Събев, Вodil.bg

  

  Мястото на България е в „клуба на дисциплинирани и богати страни от европейския център“ – убедено заяви финансовият министър Владислав Горанов в същия ден, когато премиерът Бойко Борисов обясни, че „по икономиката, по финансите, мисля, че ние сме от най-дисциплинираните в Европейския съюз“.

  Дано са прави. Но в икономическата практика няма особена връзка между дисциплина и богатство. В десетилетието между 2001 и 2010 г. Германия наруши седем пъти европейското правило за бюджетен дефицит от максимум 3% от БВП, като задлъжня с общо 630 млрд. евро през периода. Най-успешната икономика се нуждаеше от дефицити, за да бетонира своята производителност. Нарушаването на фискалната дисциплина днес се отплаща с повече богатство.

  Но да оставим това настрана. По стара българска традиция, министрите водят обществото за носа, като му пеят приспивни песни колко добре се развивала икономиката: растежът бил сред най-големите в Европа, емигрантите се завръщали, банките цъфтели, работа имало за всички и дори още повече.

  Статистиката ще ти каже точно това, което искаш, стига да знаеш как да попиташ. Безработицата в страната през третото тримесечие на 2017 г. е спаднала до 5.8%, съобщава НСИ. Ето това се казва постижение, но да погледнем дали наистина. Не всички хора, които нямат работа, се водят безработни.

  Ако човек е отчаян и вече не ходи до бюрото по труда, а си стои вкъщи и тъпо гледа в телевизора, той не се отчита като безработен. Също и хората, заети в сивия сектор, както и тези, които са на гурбет в чужбина. За да разберем какво се случва на трудовия пазар, по-уместно е да вземем данните за заетостта.

  Колко са заетите в България?

  Според Евростат, към третото тримесечие на 2017 г. броят им достига 3.078 млн. души. Това равнище е приблизително същото като през 2006 г. и с около 200 хиляди души по-малко по сравнение с 2008 г., когато средногодишният брой на заетите е 3.276 млн. души.

  Звучи различно, нали? Изминали са десет години, но българската икономика още не може да създаде условия за наемане или предприемачество на 200 хиляди българи. 200 хиляди българи остават излишни за българската икономика. А може тези хора да са вече в чужбина? Може да са обезкуражени? Да пласират наркотици на улицата? Може да са станали пенсионери и издръжката им да е паднала на все по-малкото работещи?

  Може да са се случили много неща, но няма да ги научим от официалните изявления на политиците.

  Само мимоходом отбелязвам, че Евростат – с генерален директор българката Мариана Коцева, използва за сравнение сезонно изгладени данни, докато в България се обявяват неизгладените данни, надути със заетостта през силните туристически и аграрни сезони. И преминавам към тема номер две:

  Богатството на нацията, чийто финансов министър иска в Клуба на богатите.

  Според Евростат, през 2016 г. изложени на риск от бедност и социално изключване са 2.89 млн. българи. Това е 40.4% от населението на страната. С други думи, ако в един асансьор влязат петима българи, на двама от тях бедността ще диша във врата. Този процент е най-висок в Европейския съюз, при средно 23.5% изложени на риск от бедност в ЕС.

  Рискът е рисковано нещо – може да обеднеят, може да не обеднеят. Затова да видим данните за хора, живеещи под границата на бедността. За 2016 г. броят им е 1.639 млн. души, което е 22.9% от населението. В примера с асансьора, от петима българи един е наистина беден, а втори е застрашен от бедност.

  Но каква е тази граница на бедността? Тя зависи от равнището на средните доходи в икономиката. Затова в Германия доходът, под който един човек се счита за беден, е почти 7 пъти по-висок от българския критерий за бедност. В Чехия летвата е поставена 2.5 пъти над нашата, а в Дания – близо десет пъти. Добре дошли в клуба.

  Много подобни сведения може да се изредят, но едва ли е необходимо. Българската бедност не е нов проблем и не е коректно за нея изцяло да се обвиняват сегашните управляващи – макар че през последните 10 години предимно ГЕРБ дърпат конците на икономическата политика. Но бодрите изказвания не решават проблеми, те даже са малко възмутителни, предвид реалността и липсата на развитие.

  Оптимизмът на българските политици доказано не привлича чужди инвестиции. Писнаха ни ушите от позитивни новини, а до края на ноември в страната са влезли едва 883 млн. евро, най-слаб резултат от години насам. Нещата са дори по-зле, защото 80% от чуждите инвестиции, които все пак са дошли в България през 2017 г., са отишли в дългови инструменти. Не във фабрики и лаборатории, а в облигации, по които ще плащаме лихва.

  И за да завършим нашия бегъл поглед зад завесата на статистиката, първите пет региона в целия Европейски съюз в класацията за „тежки материални лишения“ са разположени… в България. И петте. Може би си мислите, че номер едно е Северозападният регион, но не е така. Явно там не са останали достатъчно хора, че да има висока бедност.

  Северозападът е едва пети в списъка с 32.7% от населението, изпитващи тежки материални лишения. Номер едно в ЕС с 37.1% от населението в тежки материални лишения е Южен централен район, следван по петите от Североизточния с 37%. Пригласят им Северен централен и Югоизточен.

  Но защо се концентрирам само върху лошото? Може да сме бедни, но сигурно ставаме по-богати? Някои вероятно стават. Но в области Перник и Ловеч сравнителната покупателна сила на населението през 2015 г., от когато са последните данни на Евростат, е намаляла по сравнение с 2007 г. Става дума за дохода на глава от населението спрямо средното ниво в ЕС, измерен по паритета на покупателната способност.

  Както искате го тълкувайте, но Европейският съюз е донесъл сравнително обедняване на тези области. Във Видин, Бургас и Кюстендил няма промяна между 2007 и 2015 г., а в още дузина области промяната е от типа „от 27% от средното за ЕС на 29%“.

  Разбира се, с очакваното ново райониране на страната, тези данни много скоро ще станат неизползваеми.

  А казах ли ви, че според официалните прогнози на ООН до 2035 г. броят на българите в работоспособна възраст (20 – 70 години) ще намалее с около 1.5 милиона?

  .

• В „кремлевский доклад“ США вошли 210 политиков и бизнесменов

  

  Минфин США опубликовал перечень политиков, чиновников и олигархов, имеющих связи с Владимиром Путиным – „кремлевский доклад“ в развитие закона о санкциях, подписанного Дональдом Трампом в августе прошлого года.

  В документе содержится 210 имен – это 114 высокопоставленных чиновников и руководителей госкомпаний, а также 96 олигархов.

  Среди включенных в „кремлевский доклад“ бизнесменов – миллиардеры Алишер Усманов, Роман Абрамович, Олег Дерипаска, Вагит Алекперов, Сулейман Керимов и Юрий Мильнер. До сих пор они не были под санкциями, которые США и Европа вводили против России после аннексии Крыма и начала вооруженного конфликта на востоке Украины в 2014 году.

  Также в списке есть создатель „Лаборатории Касперского“ Евгений Касперский, банкиры Герман Греф, Андрей Костин, Петр Авен и Олег Тиньков, а также совладелец „Норильского никеля“ Владимир Потанин. Недавно Авен заявил, что Альфа-банк не будет обслуживать оборонные предприятия, но это не спасло его от включения в „кремлевский доклад“.

  Эти люди не будут автоматически сталкиваться с какими-либо санкционными мерами, такими как заморозка активов и отказ в американских визах, однако их включение в список может побудить банки и другие организации в США и Европе не вести с ними бизнес, пишет агентство Блумберг.

  Сам список не является санкционным, никакие ограничения пока не вводятся, а наказание за сотрудничество с ними не предусмотрено, если они до сих пор не были под санкциями.

  Кто еще в списке

  В „кремлевском докладе“ нашлось место почти всем ключевым фигурам администрации президента (43 фамилии) и всему правительству России. Есть в списке и считающиеся друзьями Путина Аркадий и Борис Ротенберги и Геннадий Тимченко, которые уже были под санкциями. В список также вошли глава „Роснефти“ Игорь Сечин и давний соратник Путина, руководитель „Газпрома“ Алексей Миллер.

  В числе кремлевских чиновников, в частности, указаны глава администрации президента Антон Вайно, его заместитель Алексей Громов (курирует прессу), пресс-секретарь президента Дмитрий Песков, помощник Путина Владислав Сурков, курирующий, как считается, ситуацию в Донбассе.

  Вслед за Кремлем отдельной главой идет правительство во главе с Дмитрием Медведевым. В доклад включены все восемь вице-премьеров и 22 министра. Спикеры обеих палат парламента Вячеслав Володин и Валентина Матвиенко, руководители СВР и ФСБ Сергей Нарышкин и Александр Бортников, начальник генштаба Валерий Герасимов также попали в „кремлевский доклад“. Как и бывший глава кремлевской администрации Сергей Иванов, мэр Москвы Сергей Собянин, генпрокурор Юрий Чайка, глава „Ростеха“ Сергей Чемезов и даже совладелец сети супермаркетов „Магнит“ Сергей Галицкий.

  В „кремлевский доклад“, направленный в конгресс, вошли 96 крупных бизнесменов, имеющих состояние более 1 млрд долларов. Это миллиардеры из списка российского журнала Forbes, опубликованного в марте 2017 года. Кроме вышеперечисленных это Елена Батурина, братья-банкиры Ананьевы, Михаил Гуцериев, Владимир Лисин, Зиявудин Магомедов, Искандер Махмудов, Александр Мамут, Леонид Михельсон, Михаил Прохоров, Кирилл Шамалов, Виктор Вексельберг, Владимир Евтушенков и другие.

  В приложении к докладу, которое останется засекреченным, могут войти бизнесмены с меньшим состоянием, пишет Интерфакс. Кроме того, в конгресс направлен список предприятий, имеющих долю государства более 25% и выручку более 2 млрд долларов.

  Первая реакция

  „Кремлевский доклад направлен на то, чтобы вызвать крайне негативное отношение к руководству России, президенту, создать трудности в преддверии выборов“, – сказал Интерфаксу замглавы комитета по обороне и безопасности Совета Федерации Франц Клинцевич.

  Накануне пресс-секретарь президента Дмитрий Песков также назвал доклад „прямой и очевидной попыткой приурочить какие-то действия к выборам [президента России] так, чтобы оказать на них влияние“. И добавил, что „никакого влияния не будет“.

  Вице-премьер Аркадий Дворкович прокомментировал доклад более сдержанно. „Я как член правительства просто обязан был быть в этом списке, – сказал он. – Это похоже на книжку „Кто есть кто в российской политике“.

  „Просто переписали кремлевский телефонный справочник“, – написал в „Фейсбуке“ глава комитета Совета Федерации по международным делам Константин Косачев.

  Глава президентского совета по правам человека Михаил Федотов сказал Би-би-си, что его включение в список „абсолютно правильное“, так как он занимает пост в Кремле: „Насколько я могу судить, в списке все советники президента, естественно, и я попал“.

  „Что для меня это может значить? Не знаю. Мне визу закроют? У меня ее нет. Счета арестуют? У меня их нет. Недвижимости тоже нет. Может, американские дипломаты перестанут со мной здороваться. Сейчас всегда здороваются“, – сказал Федотов.

  Советник президента по вопросам развития интернета Герман Клименко в разговоре с Би-би-си пошутил: „Что касается меня, я в ужасе. А если серьезно, меня еще два года назад, когда я начал заниматься импортозамещением, предупреждали, что если ты смотришь в бездну, то и бездна посмотрит в тебя. Ожидал, что раньше „прилетит“, поэтому отношусь спокойно“.

  „Вообще я в санкционном списке уже давно, честно говоря, не думаю, что что-то в моей работе кардинально изменится, буду продолжать жить и работать“, – сказал Интерфаксу помощник президента Андрей Фурсенко.

  А главы трех комитетов Госдумы Андрей Макаров, Анатолий Аксаков и Вячеслав Никонов отказались от участия в „молитвенном завтраке“ в США, на который их пригласили американские конгрессмены.

  Как готовился „кремлевский доклад“

  2 августа 2017 года Дональд Трамп подписал закон „О противодействии противникам Америки посредством санкций“. В нем говорилось о том, что в течение 180 дней минфин США в сотрудничестве с главой национальной разведки и госсекретарем должны подготовить и внести в конгресс довольно обширный доклад о связях российского бизнеса и власти.

  В следующие несколько месяцев наиболее активно в российских и зарубежных СМИ обсуждалась лишь та часть доклада, в которой должна содержаться информация о связях российских олигархов с президентом Владимиром Путиным.

  Администрация должна была собрать информацию и о членах их семей, включая супругов, детей, родителей и родственников – об их активах, инвестициях и бизнес-интересах. В докладе также должна содержаться информация об активах олигархов за рубежом и перечислены случаи коррупции, связанные с олигархами.

  Кроме того, американские чиновники собирались включить в доклад информацию о российских предприятиях с госучастием (в законе они называются „полугосударственными“), включая их роль в экономике, сведения о руководстве и основных акционерах и интересах таких компаний за рубежом. Под такое описание, к примеру, могут подходить Внешэкономбанк и ПАО „Газпром“.

  В этих материалах должна была содержаться оценка эффекта от введения санкций в отношении олигархов (запрет на въезд в США и заморозку активов), а также российских государственных и полугосударственных компаний. Американская администрация должна была оценить, как это повлияет на сами компании и бизнесменов, а также на экономику России, США и их союзников.

  Также администрация США должна была предоставить доклад с оценкой потенциального эффекта от запрета на покупку российского госдолга.

  Внесение этих докладов в конгресс не означает, что санкции будут введены автоматически, но попадание в список олигархов может нести угрозу репутационного характера.

  Посол США в России Джон Хантсман ранее заявлял Русской службе Би-би-си, что применение возможных антироссийских санкций будет гибким. Он отказался раскрыть детали работы над документом.

  „Чтобы не хотели быть близкими к Путину“

  Публично работа над санкционным списком не обсуждалась. Эксперты влиятельного вашингтонского аналитического центра Atlantic Council Андерс Ослунд, Андрей Илларионов, Андрей Пионтковский и Дэниел Фрид составили список критериев, по которым те или иные персоналии могут быть включены в „кремлевский доклад“. Дэниел Фрид – бывший координатор санкционной политики госдепартамента при президенте США Бараке Обаме.

  В „кремлевском списке“, по их мнению, могут оказаться люди, которые „держат деньги“ российского президента, бизнесмены, оказывающие услуги Кремлю, партнеры олигархов из ближнего круга президента, менеджеры госпредприятий, а также „золотая молодежь“ – дети близких к российскому режиму олигархов.

  „Должны быть разные стимулы, чтобы люди не хотели быть близкими к Путину“, – сказал Ослунд Русской службе Би-би-си.

  Он не исключал, что в списке будет человек 40-50. В Давосе на „русской“ сессии Всемирного экономического форума глава Атлантического совета Фредерик Кемп заявил, что к работе над докладом в Вашингтоне относятся очень серьезно, и не исключил, что в список попадут от 40 до 400 человек. „Коммерсант“ со ссылкой на источники писал о том, что в докладе будет 50 человек, вместе с семьями – 300.

  Стресс, ожидание и желание „не светиться“

  Непублично россияне пытались узнать детали списка и предотвратить попадание в него. „Здесь (в Вашингтоне – Би-би-си) достаточно много деятельности лоббистов и адвокатов, которые представляют разных людей, которые беспокоятся„, – сказал Ослунд. – Но это те люди, которые вне опасности“.

  Российский Forbes назвал состояние некоторых российских бизнесменов „чудовищным стрессом“.

  В России среди крупного бизнеса „не осталось никого, кто бы не имел отношений с американскими лоббистами“, согласился в разговоре с Русской службе Би-би-си источник, близкий к администрации президента. Он говорил на условиях анонимности, так как не уполномочен комментировать эту тему публично.

  „Но это не означает, что американские лоббисты озолотились на русских бизнесменах“, – говорит собеседник Би-би-си.

  Россияне старались особо „не светиться“ из-за „возможности „попасть под радары“ американской администрации“, – говорит он. Паники среди чиновников и бизнеса нет, уверяет он. Информации о подготовке доклада мало и все просто ждут, говорил он в середине января. Об этом же писали и „Ведомости“ со ссылкой на несколько участников форума в Давосе. В начале года было много нервов, но теперь все немного выдохнули, так как устали бояться, цитируют „Ведомости“ одного из участников форума.

  Судя по данным на сайте американского сената, которые изучила Русская служба Би-би-си, суммы, которые официально получали американские лоббисты, действительно невелики. За прошлый год уже находящиеся под санкциями США Газпромбанк и „Новатэк“, а также „Ямал СПГ“ (не находится под санкциями, но контролирующим акционером является „Новатэк“), заплатили американским компаниям-лоббистам всего 300 тысяч долларов. В случае с Газпромбанком в пояснениях к тому, за какие услуги компания платит лоббистам, значится „банковское законодательство и нормативные акты, включая применяемые санкции“.

  У компании „Ямал СПГ“ перечислены „опасения, касающиеся кредитного финансирования“. Кроме того, упоминается Билль 2277, известный как „Акт о предотвращении агрессии со стороны России“, а также указ президента США о блокировке собственности лиц, способствующих дестабилизации ситуации на Украине.

  У „Новатэка“ в одном из документов сфера применения указана как „вопросы, связанные с энергетикой“.

  Всего же попавшие под санкции российские компании с 2014 года заплатили американским лоббистам до 3 млн долларов.

  Публично российские чиновники, менеджеры и бизнесмены последние несколько недель говорили о санкциях с абсолютным спокойствием. Новых американских санкций не нужно бояться, заявил в интервью „России 24“ председатель Внешэкономбанка Сергей Горьков. „Нужно просто относиться к санкциям, как к дождю. Вы знаете, как мы относимся к дождю? Ну есть и есть, будем под дождем работать“, – сказал Горьков.

  А глава ВТБ Костин в интервью Fox отвечал на вопрос об опасениях попасть в „кремлевский доклад“ так: „Я гораздо меньше обеспокоен персональными санкциями – вы знаете, мы все знаем, что рано или поздно мы умрем“.

  Горьков и Костин не находятся под санкциями США, ограничения действуют только в отношении ВЭБа и ВТБ.

  Банки закупают валюту

  Российские банки в ожидании публикации минфина США решили запастись валютой, пишет „Уралсиб“. Рост задолженности банков перед ЦБ по операциям „валютный своп“ вырос до 335 млрд рублей, это максимум с апреля 2014 года. „Складывается впечатление, что ряд банков в последние дни конвертировал практически всю имеющуюся у них ликвидность в иностранную валюту“, – пишут аналитики банка.

  На минувшем аукционе российского минфина в среду был зафиксирован спрос на госбумаги. Он превысил предложение более чем в три раза. Минфин предложил 40 млрд рублей, а спрос составил 136 млрд рублей.

  По статистике ЦБ, примерно треть инвесторов в российские ОФЗ – иностранцы. Аналитики Райффайзенбанка предполагают, что высокий спрос спровоцировали покупатели, которые таким образом пытаются защитить свои средства от заморозки в случае введения персональных санкций.

  Амнистия не для олигархов

  В конце декабря президент Владимир Путин объявил о решении провести в 2018 году выпуск специальных валютных облигаций, которые могли бы купить российские бизнесмены, желающие вернуть капиталы на родину. Для них государство готово было гарантировать анонимность инвестиций.

  Обычно долларовые платежи проходят через корреспондентские счета в США, даже если расчеты идут между банками внутри России. Но министр финансов Антон Силуанов объявил о том, что бизнесмены смогут открыть валютный счет в российском банке, а тот, в свою очередь, будет взаимодействовать с Национальным расчетным депозитарием напрямую. Такие инвестиции не будут видны американским регуляторам.

  Параллельно российские власти объявили об амнистии капиталов. Она продлится с марта по декабрь. Опрошенные Русской службой Би-би-си налоговые консультанты говорят, что условия еще не объявлены, но интерес со стороны клиентов уже есть. Причин этому несколько: владельцы иностранных активов опасаются очередного раунда санкций, а российские налоговые органы с этого года могут получить информацию о зарубежных активах в рамках автоматического обмена налоговой информацией, сказал руководитель налоговой практики UFG Wealth Management Юрий Куликов.

  „Пока наиболее часто звучащими можно назвать вопросы о том, когда будет доступен сам текст закона, а также о том, известны ли на практике случаи, при которых лицам, добровольно задекларировавшим свои счета или активы в рамках прошлой кампании по амнистии капиталов, „задавались вопросы“ или были предъявлены какие-либо обвинения по задекларированным активам или источникам их происхождения“, – сказала Ирина Быховская из EY.

  Прошлая амнистия капиталов 2015-2016 годов не нашла широкой поддержки у российского бизнеса. Не было доверия к государству. Не исключено, что и в этот раз попытки властей вернуть крупный бизнес на родину таким способом не оправдаются, сказал собеседник Русской службы Би-би-си, близкий к администрации президента. „Олигархи уже давно обелились“, – говорит он.

  Источник: Русская служба Би-би-си

   

  Дополнительная информация – здесь

• ‘Kremlin Report’ Targets Russian Elite, Putin Signals Muted Response

  The U.S. Treasury Department has released a list of 210 Russian officials and billionaires seen as part of President Vladimir Putin’s ruling elite, exposing them to scrutiny and potential future sanctions in a move that Prime Minister Dmitry Medvedev said would „poison“ ties for a long time to come.

  

  Published early on January 30 – shortly after midnight in Washington – the so-called Kremlin Report names 114 senior Russian political figures and 96 „oligarchs“ who U.S. authorities say have gained wealth or power through association with Putin, who is set to secure six more years in the Kremlin in a March 18 election.

  It was mandated by Congress in a law aimed at increasing pressure on Russia in response to its alleged meddling in the U.S. presidential election last year.

  Putin condemned the report, saying it was „without a doubt an unfriendly act“ that would „complicate the already grave situation that Russian-American relations are in and inflict damage, no doubt, on international relations as a whole.“

  But he signaled that Moscow’s response would be muted, saying that it would be „utter stupidity to drive our relations down to zero.“

  „I won’t hide it: we were waiting for this report. We were ready to take steps – serious ones that would have brought our relations to nothing,“ he said. „But we will refrain from these steps for now.“

  „We do not intend to…escalate the situation,“ Putin said at a meeting with backers of his sure-thing reelection campaign. „We want and intend to patiently build relations to whatever degree the other side – the American side – is ready.“

  Medvedev, the former placeholder president who became prime minister after Putin returned to the Kremlin for his current term in 2012, said the significance of the list was „zero.“

  But he said it was „absolutely discriminatory“ and would „poison our ties, our relations for quite a long period of time – which is bad in itself.“

  The report itself does not impose sanctions, and President Donald Trump’s administration has notified Congress that it will not impose new sanctions on Russia at this time.

  The list includes 43 of Putin’s aides and advisers including Kremlin spokesman Dmitry Peskov, 31 cabinet ministers including Medvedev and Foreign Minister Sergei Lavrov, senior lawmakers, and top officials in Russia’s intelligence agencies.

  The CEOs of major state-owned companies, including energy giant Rosneft’s chief, Igor Sechin, and the head of state-controlled Sberbank, German Gref, are also on the list, along with some of the most famous wealthy Russians.

  „To determine the list of oligarchs,“ the Treasury Department said, it „enumerated those individuals who, according to reliable public sources, have an estimated net worth of $1 billion or more.“

  ‘Aggressive Attitude’

  The tycoons named include Roman Abramovich, Alisher Usmanov, U.S. NBA basketball team owner Mikhail Prokhorov, aluminum magnate Oleg Deripaska, and Kaspersky Lab founder Yevgeny Kaspersky.

  „De facto, everyone [on the list] is being called an enemy of the United States,“ Peskov said on January 30.

  Speaking to reporters, Peskov said the unclassified portion of the report included „a huge number of provisos“ indicating that it does not introduce „sanctions or limitations“ on the Russians listed.

  However, he said that making such a broad list public „could potentially damage the image and reputation of our firms, our businessmen, our politicians, and of members of the leadership.“

  While a few prominent figures were not named, the list included both hard-liners and more liberal officials and business leaders.

  Deputy Prime Minister Arkady Dvorkovich dismissed the list as little more than a „Who’s Who“ of Russian politics.

  Pro-Kremlin lawmaker Konstantin Kosachyov, chairman of the Foreign Affairs Committee in the upper house of parliament, said U.S. authorities „ended up copying the Kremlin phone book.“

  Putin sought to make light of the report by saying he was „offended“ to have been left off the list. He also asserted that its authors were targeting Trump in an internal U.S. political struggle – but at the same time claimed it was aimed at every Russian citizen.

  CAATSA Act

  The Kremlin Report was submitted to the U.S. Congress on January 29 – just ahead of a deadline set by the Counter America’s Adversaries Through Sanctions Act (CAATSA). The published list is part of the unclassified version of the report.

  A separate, classified portion lists more names, including those of less-senior political figures and businesspeople with less than $1 billion in assets, Western media outlets cited unidentified U.S. officials as saying.

  Daniel Fried, the former coordinator of U.S. sanctions policy under President Barack Obama, said on January 30 that the Trump administration „missed an opportunity…to extend the use of sanctions in response to Russian aggressive behavior.“ He added that it is possible that the classified list could serve as a deterrent if it „is a credible and strong list.“

  Trump reluctantly signed the CAATSA law in August after it was passed by an overwhelming majority in both chambers of the U.S. legislature after the country’s intelligence community said that Putin ordered a campaign aimed at influencing the presidential election.

  Peskov on January 29 accused the United States of using the list as an attempt to meddle in Russia’s March 18 presidential election, which is almost certain to hand Putin a new six-year term and has been dismissed by opposition politician Aleksei Navalny as an undemocratic „reappointment“ process.

  „We really do believe that this is a direct and obvious attempt to time some steps to coincide with the election in order to exert influence on it,“ Peskov told journalists.

  State Department spokeswoman Heather Nauert said the 2017 U.S. law was deterring billions of dollars in Russian defense sales – and that „if the law is working, sanctions on specific entities or individuals will not need to be imposed because the legislation is, in fact, serving as a deterrent.“

  Nauert did not announce new sanctions on January 29 or speak about individuals named by the Kremlin Report, saying the State Department „does not preview“ its sanctions actions.

  Instead, Nauert said the CAATSA „legislation and its implementation are deterring Russian defense sales.“

  „Since the enactment of the…legislation, we estimate that foreign governments have abandoned planned or announced purchases of several billion dollars in Russian defense acquisitions,“ she said.

  In what was seen as a test of Trump’s willingness to crack down on Russia, Congress had given the administration the January 29 deadline to release key reports under the law.

  Trump Criticism

  Trump criticized the law as „seriously flawed“ when he signed it.

  „We are using this legislation as Congress intended to press Russia to address our concerns related to its aggression in Ukraine, interference in other nations’ domestic affairs, and abuses of human rights,“ Nauert said.

  „Foreign government and private sector entities have been put on notice, both publicly and privately, including by the highest-level State Department and other U.S. government officials where appropriate, that significant transactions with listed Russian entities will result in sanctions,“ she said.

  Ukrainian President Petro Poroshenko praised the United States in a tweet on January 30, expressing „sincere gratitude to Washington“ for what he called its „demonstration of leadership in countering Russian aggression.“

  Nauert confirmed that both the State Department and the U.S. Treasury Department have communicated directly with „the relevant Congressional committees“ about CAATSA and provided “briefings to update members and staff“ on January 29 about the administration’s progress on implementing the legislation.

  A spokesman for Democratic Senator Ben Cardin, the ranking member of the U.S. Senate Foreign Relations Committee, said Cardin’s statements about possible fresh sanctions under CAATSA before the release of the Kremlin Report were „purposely vague“ because the information provided to the committee by the State Department was considered „classified.“

  U.S. intelligence agencies said in January 2017 that they had determined that Putin ordered a concerted hacking-and-propaganda campaign aimed at influencing the 2016 election, with the goals of undermining faith in the U.S. electoral process, denigrating Democratic Party candidate Hillary Clinton, and improving Trump’s chances of winning.

  U.S. Justice Department Special Counsel Robert Mueller and three congressional panels are investigating the alleged meddling and whether there was collusion between the Trump campaign and Russia.

  Trump denies there was any collusion and Putin has denied that Russia interfered in the election, despite what U.S. officials say is substantial evidence.

  With reporting by AP, Reuters, AFP, Politico, Bloomberg, TASS, and Interfax

  RFERL.org

• <<
• 1
...
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
• 39
• 40
• 41
• 42
• 43
• 44
...
• 421
• >>