Мъжът взе бастуна си
и заизкачва тежко стълбите.
Отиваше да говори
с цветята.
литература
Защото пръснати сме като птичета
и слепи като жертвени войници...
Но дръзват пак, пробиват сняг кокичета,
изправят се зелените редици!
Небето, обградено в лилаво
в тихия летен сумрак,
който бавно се спуска
и приспива уморения ден.
България сега ви кани,
върнете се във някой ден.
Тук винаги ще сте желани.
Това е поздравът от мен.
Над главата ми разцъфна една пролетна круша. В клоните й се изви вихрушка и разлюля бял аромат....
Изтривам всички минали следи
и в пясъка на времето се сливам.
Да беше вчера, че да си простим,
но утре...
Отбих се от пътя,
да попитам двойката лебеди
с какво е запълнено...