Илюстрация: advocategandhi.com
.
Птицата не завижда на самолета.
Рибата не завижда на делфина.
Тревата не завижда на цветето.
Нещастният завижда на щастливия.
Човек, който няма късмет*, завижда на
човека, който има късмет.
Неграмотният завижда на образованите.
Знаещият не завижда на по-знаещите,
учи се от тях и от Сократ знае, че
„знаещият не е всезнаещ, всезнаещият не е знаещ“.
Страдащият в своя Vita amara завижда на
човека, който се наслаждава на Dolce vita.
Затворникът за престъпления завижда на
човека, който е постигнал свобода.
Човек, който пълзи, завижда на
човека, който върви.
Човек, който върви, завижда на
човека, който бяга.
Човек, който бяга, завижда на
човека, който лети.
Човек, който лети, не завижда на
човека, който лети към Червената планета.**
Наричам всичко това Концепция за човешкото сравняване.
Интензитетът на завистта между двама души се увеличава с вертикалното разстояние между техните способности и изчезва, когато и двамата достигнат едно и също най-високо ниво на способности. Човешката самооценка е по своята същност вертикална.
Как тя оформя идентичността, емоциите, амбициите, страданията и дори морала? След като разберем това, можем да оценяваме вертикално – нагоре/надолу, напред/назад, издигане/падане, включено/изключено. Тогава всичко останало става предсказуемо – дори в днешния непредсказуем свят.
Човешкият живот е мултиплексно събитие, наречено „Плектика“.
Мъри Гел-Ман въведе термина в своята статия „Да я наречем Плектика“.***
Взех го от Него и написах книгата „Плектика“.
Ричард Файнман взе заглавието на книгата си „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“ от г-жа Айзенхард, която го попита: „Искате ли мляко или лимон за чая си, г-н Файнман?“ – и той отговори: „И двете, благодаря“, и изведнъж чу: „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“.
Джон Стайнбек взе стихотворенито „Мишката“ от Робърт Бърнс и написа книгата „За хората и мишките“. Вдъхновението му дойде и от Библията: „И Каин излезе от присъствието на Господа и се засели в земята Нод, на изток от Едем“, и написа романа „На изток от Едем“ – неговият magnum opus.
Аз взех от Библията едно от най-старите наративни семена в човешката култура: „Адам позна**** жена си Ева и тя зачена и роди Каин“, и от него написах книгата „Плектика за хората, обществото, политиците и познавачите“ – моят magnum opus като писател и поет. Това е източникът на вдъхновението и любовта ми към Човешкия живот.
Георги Н. Чалдъков, MD, PhD
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Има „хора, които и на гръб да паднат, си чупят носа“ – един от афоримите на Никола дьо Шамфор (1741–1794), френски писател и поет.
** „Полет към Червената планета“ – рисунка на внука ми Никифор, когато беше на 8 години:
*** Тази статия е публикувана в списанието Complexity – вж. Gell-Mann M. Let’s Call It Plectics. Complexity 1995; 5(1):3. DOI:10.1002/cplx.6130010502
**** „Познах“ е библейски термин за сексуална интимност [Битие, 4:1]. От тази древна употреба на „познах“ произлезе моят термин „Познавачи“ и дейностите, свързани с тях. Познавам, следователно съществувам. И гениалният Рене Декарт (1596–1650) ме поздрави.
.
