.
Често в Скопие и Белград чуваме една и съща „мантра“: че в Османската империя името „българин“ не е значело народност, а просто принадлежност към Българската екзархия. Целта е ясна – да се отрече българският корен на населението в Македония.
Този документ от държавния архив в Истанбул (б.р.: вж. снимката на документа в началото) обаче казва друго.
Какво представлява документът, който взех от пост на Denis Hakarar?
Това е официално решение на Държавния съвет (Şura-yı Devlet) на Османската империя относно изграждането на църква в град Гевгели. Дата на документа е 24 юни 1904 г.
В него се съдържа ключово доказателство:
В текста османската администрация официално използва термина: „Bulgar Katolik Cemaati“ (Българска католическа общност). Транслитерацията на тази ключова фраза е: „Gevgili kasabasında mukim Bulgar Katolik cemaati…“ или „Българската католическа общност, живееща/пребиваваща в град Гевгели…“
Този израз е изключително важен за нас като българи!
Етническа vs. Религиозна идентичност: Ако „българин“ означаваше само „екзархист“, тогава понятието „българин католик“ би било невъзможно. Османците ясно разграничават етническия произход (Bulgar) от религиозното изповедание (Katolik).
Очевидно става въпрос за официално признание: Документът доказва, че империята е признавала българи, които не са част от Екзархията, но са запазили своята българска народностна идентичност.
Действието се развива в Гевгели, сърцето на Македония.
Историческите извори са най-доброто лекарство срещу фалшификациите. Когато фактите говорят, пропагандата трябва да замълчи.
.
Доц. Спас Ташев
.
