Въглеродния отпечатъци на българския мачо..

атиричен разказ на Андрей Ненов

Сузана седеше на масата в кухнята и яростно пишеше в бележника си с химикалка, която вече трети ден отказваше да пише нормално. От другата страна Ернесто държеше телефона си като свещеник, който току-що е открил нов апокриф.

– Ето го! – възкликна той триумфално. – Според последното изследване, мъжете в България имат средно с 18% по-голям въглероден отпечатък от жените! Поради социални роли, икономически възможности и… как беше… културни модели на потребление!

Сузана вдигна поглед, който можеше да стопи стоманена лъжица.

– Тоест ти ми казваш, че аз съм по-зелена от теб, защото… какво точно?

– Ами… мъжете карат повече коли, ходят на риба с моторници, пият повече бира от кенчета, а не от шишета, имат по-големи телевизори… Изобщо на мъжете им е по-голям… отпечатъкът.

– Ернесто, ти последно си карал кола преди три години и то защото те закарах до Банско да гледаш как аз карам ски.

В този момент влезе Кая – братовчедката на Сузана, която беше в режим „вечно на диета и вечно ядосана на патриархата“.

– Аз вече трета седмица не ям месо по принцип. Моят отпечатък е колкото на две катерици и половина. Вие сте климатични престъпници.

Гупта (истинско име Гаврил, но от 2017 г. насам само Гупта) влезе, понесъл два огромни найлонови плика от „Кауфланд“, от които стърчаха шишета бира, пакетчета чипс с вкус на кебап и промоционална касичка с форма на прасе.

– К’во става бе, хора? Защо гледате така, сякаш съм убил последния полярен мечок?

Насо (който беше дошъл „само за секунда“ да си вземе зарядното, а вече трети час стоеше в кухнята) се обади от ъгъла:

– Според статистиката, Гупта, само дето си мъж и си купил тези чипсове в голяма опаковка, вместо три малки, вече си допринесъл за 0,0043 тона CO₂ повече от… примерно… Кая.

Кая изсъска като настъпена котка.

– Аз пия само вода от чешмата в стъклена бутилка, която ми е баба подарила през 2004-та!

Пешо, който до този момент мълчаливо белеше картофи за пържене (класическо мъжко занимание с нулев въглероден рейтинг, според собствената му логика), най-накрая се намеси:

– Чакайте малко! Значи аз, като мъж, който четири пъти седмично ходи пеша до работа, два пъти седмично мие чиниите на ръка, а колата ми е на блокада от 2019-а… аз съм климатичен злодей?

Ернесто погледна в телефона си.

– Според изследването… да. Защото си гледал футбол на голям телевизор. И си ял кюфтета.

– Кюфтетата бяха от кайма от щанда „намалени, защото изтичат“ – обясни Пешо с гордостта на човек, който е спасил планетата с 40 стотинки на килограм.

Сузана стана, взе бележника си и започна да чете на глас, сякаш е присъда:

– Обвиняемият Ернесто: кара кола веднъж на три месеца, но пуска климатика на 18 градуса през зимата. Обвиняемата Кая: яде авокадо, което е летяло 12 000 километра. Обвиняемият Гупта: смята, че най-екологичното нещо на света е да изпие 18 бири и после да не ходи до тоалетна цяла нощ. Обвиняемият Насо: диша. Обвиняемият Пешо… просто съществува и това вече е подозрително.

Всички замълчаха.

След трийсет секунди тишина Гупта вдигна една бира към тавана.

– Хайде тогава да се жертваме за планетата. От днес нататък пием само бира в кенчета по 0,33. По-малко алуминий на партида, по-малко въглерод, по-малко живот.

– Това е най-екологичното нещо, което си казвал някога – призна Кая с неохота.

– Знам – отвърна Гупта тържествено. – Затова ще изпия двойно повече, че да компенсирам предишните години.

Сузана въздъхна, затвори бележника и каза тихо, почти нежно:

– Знаете ли какво е най-лошото въглеродно престъпление в тая стая?

Всички я погледнаха.

– Че все още се събираме заедно. И все още се понасяме.

Ернесто се усмихна виновно, Кая извъртя очи, Пешо продължи да бели картофите, Насо най-после си тръгна с зарядното, а Гупта отвори още една бира – този път в кенче 0,5, защото все пак принципите си имат граници.

И така, в една обикновена кухня в България, климатичната криза получи най-българското възможно решение:

„Ще се оправим някак… абе, айде де, поне да си изпием бирите.“

.