Снимка: Авторът
.
Толкова ми е хубаво, че падна сняг –
отварям прозореца и дишам.
Мирише на студ и на мляко с каймак
и на пържено яйце мирише.
Мирише на детство, на простряно пране –
на замръзнали чаршафи и ризи.
И мирише на твоите уморени ръце,
побелели от несвършваща близост.
И мирише на зима… И излизам навън…
И се въртя като гладна кокошка –
гладен съм за сняг и съм гладен за сън,
в който снегът вали още и още.
Сега сипвай млякото и сядай до мен –
няма нищо по-бяло от тази закуска.
Денят ще е малък, хрупкав и заледен
и ти ще си от снежинка по-хубава.
.
Николай Милчев
.
