Трябва да бъдат спукани всичките циреи

.

„Не на омразата, не на омразата, не на омразата!“ – викаше Делян Пеевски зад вратата на прословутия си кабинет в Народното събрание и с това искаше да се подиграе на Ивайло Мирчев.

Някой слагач обаче – някой глупак слагач, като е чул какво казва Пеевски, е предложил протестите да са под такъв надслов. Думите на вожда винаги трябва да бъдат чувани, размножавани, превръщани в лозунг и използвани.

Винаги съм смятал, че пиарите са вредни и опасни за развитието на обществото. Те не са само пиари – те са подмазвачи номер едно, шутове и ласкатели, които мислят, че познават народопсихологията.

Митингите, направени по лична поръчка на Делян Пеевски и в негова чест, не бяха просто политическа грешка и провал – те бяха диагноза за маргинализираното, почти безсловесно, забравено и наплашено провинциално етническо население. Нямаше сила в протестите – нищо нямаше. Имаше уплах и простотия.

Гледам сега „градските“ протести и си мисля, че колкото повече се говори, че те са организирани от ПП-ДБ, толкова по-зле. Не е ли шизофренично да протестираме срещу лошо управление, срещу несправедливости, беззакония и кражби, а да ревем и да ръкопляскаме, че сме в Европейския съюз, в НАТО и че сме приели еврото? Никога няма да повярвам, че мечтата на българина е на 1 януари 2026 година банкоматите да почнат да пускат евро. Да ви имам мечтите Борисови и амбициите Пеевски.

Не ми харесва, че протестът в София и другите градове се концентрира само върху две имена и главно срещу Пеевски. Това е опит за измъкване на политическата класа и за посочване на вещици, които трябва да изгорят на клада.

Не ми харесва, че протестите са прекалено културни – само със скачане на място няма да стане. Не сто хиляди, петстотин хиляди да се съберат, ако не разцепят с викове и с трепети нощта, няма да стане работата.

Не ми харесват и „приспивните песни“, които се леят от телевизиите – хем са обърнали палачинката, хем показват протестите, както никога досега, хем хвалят обездвижването, кроткостта и неподвижността на протестите.

Пиша го това нещо и се сещам за глупостите, които кметът на Белица изговори снощи (б.р.: на 10 декември).

Сещам се за псевдонаучния, абстрактен и смешен език на Ахмед Доган за „другостта“.

А сега Белица била столица на „заедността“.

Имах и един приятел някогашен – мушморок писател с турски произход, който написа дисертация за заедността.

Няма никаква заедност и не може да има заедност в болезнено разслоено, ограбено и отчаяно общество.

Протестът не е организиран от ПП-ДБ.

Протестът е организиран от невъзможността за „заедност“ на бедни и богати, на привилегировани и обезправени, на безглаголни и незнаещи къде се намират същества и най-вече – от липсата на мяра и на срам, и на сапикас. Сапикясайте се (осъзнайте се, помислете, сетете се), че времето ви отмина. Че отмина времето на Борисов, на Пеевски, на Ахмед Доган, на Зафиров, на Слави Трифонов (неговото политическо време така и не дойде).

Отмина политическото време на всички, които лъжеха и мажеха, а после ни лъжеха, че не си мажат филиите с масло и черен хайвер.

Като чуя и като видя демократите организатори на протеста като Манол Пейков, Явор Божанков и като видя, че баш вожд на протестите е Асен Василев, и почва да ми трепери под лъжичката. Липсва ми само генерал Наско, който през целия си живот е ловил руски агенти и шпиони. А пък като видя, че Йордан Цонев пак е на власт и на „правилната“ страна, и ми иде да емигрирам в Албания.

Отместете се и вие, омръзнали партийни физиономии. За парцалите от БСП изобщо не ми се говори. Балабанов и Тошко отдавна са гротески.

Десетилетия вече всичко в България се прави напук, на инат и всичко опира до лично его, до простотия, до боклук и до покриването на боклука с теменужки и прясна трева.

Ако и сега подлъжете младите хора и студентите, ако почнете пак да ги селектирате и организирате в групи и в сдружения, ако почнете да ги помпате с фалшиви надежди и очаквания, можем да се сдобием отново с младежки вождове от рода на Росен Карадимов, Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Да не дава Господ!

Хем усещам, че тия глупаци вече си отиват, хем ми е хубаво, че си отиват, хем ме е яд, че си отиват, нагушили се с пари и кражби като въшки, хем ми е мътно какво идва и какво ще стане.

Но няма как да не ми е мътно, като са мътни времената и като бистрата вода все още не е дошла.

Сега най-главното е да бъдат спукани циреите – не един и два, а всичките циреи. Всичките.

Николай Милчев

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел. ред.: Текстът е написан преди обявяването на оставката на правителството, но това не променя основните изводи и послания в него.

.