Източник: Уикипедия
.
Помните ли, че преди време имаше публикации, в които се излагаше версията, че бившият Първи, десетилетно управлявалият България Тодор Живков, бил извънбрачен син на цар Фердинанд? (вж. напр. тук). Сетих за това, понеже наскоро чух някаква версия за това, че сегашният неформален Първи, Феномена, бил извънбрачен син на бившия Първи. Доста мистифистично звучи, да не кажа мистификационно. Нерде Фердинанд, нерде Живков, нерде Пеевски…
Обаче е и повод за размисъл.
Фердинанд (който, освен наследник на Кобургите, е и син на Крементина Бурбон-Орлеанска и внук на последния френски крал Луи Филип), е имал някакъв уклон към абсолютизъм. Искал е по едно време, ако може, и в Цариград да влезе триумфално на кон. А после е настъпила национална катастрофа и този потомствен аристократ с прекомерни амбиции е трябвало да абдикира.
Тодор Живков, от своя страна, бе известен като “човек от народа”. И тогава, по негово време, властта бе титулавана като “народна власт”. Не приличаше никак на аристократ, нито имаше амбиции точно като тези на Кобурга, но изглежда знаеше как да се адаптира и оцелява по върховете на властта (в неговия случай тя не беше наследствена, освен ако не приемем версията за скрит произход по баща, спомената по-горе). Иначе нямаше да се задържи толкова дълго, преди накрая да падне Стената. И поради променената геополитическа парадигна, да падне и той от власт. Живков, впрочем, в сравнение с Пеевски, въпреки че приличаше на селяк, си беше направо възпитан. И не си позволяваше да се държи нагло.
Пеевски, от трета страна, въобще не крие големите си амбиции. Несъразмерни, в някакъв смисъл само подобни на тези на Фердинанд. И иска власт, всичката власт. Той не е нито цар в монархия, нито генерален секретар на управляваща единствена партия в тоталитарна република, даже не е и премиер в многопартийна, парламентарна република. Но някак си демонстрира, съзнателно или несъзнателно, че властта му е много близка вътрешно, едва ли не сякаш му се пада по право.
Известно е, че дядо му по майчина линия е бил от ДС. Може би оттам идва и тази склонност към тайно упражняване на властта. Майка му също е добре известна. А бащата, чиято фамилия носи, е някак си като анонимен, не е интересен, почти никога не се споменава публично.
Друг интересен момент е, че Пеевски започна политическата си кариера точно в младежко крило на НДСВ – партията на Симеон Сакс Кобург Гота, последния български цар. И през квотата на тази партия стана зам.-министър през 2005 г. А години по-късно, през 2024-та, ДПС „Ново начало“ на Пеевски се настани точно в сградата, в която бе преди централата на НДСВ. Самият Делян пък се настани още преди това в кабинета на Тато в бившия Партиен дом.
Трудно е, много трудно, да си представи човек, че в наследствеността на Феномена, както го бе нарекъл Доган, може да има нещо от гените на който и да било аристократичен род. Но има нещо, което е видимо и му личи. Той гледа на България като на някаква “бащиния”. И се опитва да го играе, че мисли за народа.
***
И още един извод може да се направи – далеч не само заради споменатата мистифистична линия или заради дългото наследство на ДС. А и заради други процеси, личности и фактори.
Властта в България все повече прилича някак си на узурпирана. И клоуни има много, и свити, васали и слуги. И войнствени речи, и интриги в “двореца” (бившия Партиен дом, сега Народно събрание). А бившият бодигард на Живков (който беше бодигард и на Симеон II), Борисов, се чуди как да удържи нещата и как да се справи с Феномена. И уж всичко е законно, законно е оправомощена властта, но законност няма, тя също е узурпирана.
Мариана Христова
.
