За олигархията, елитът и послушните

.

В Европа се надига една вълна на „антисистемните“. Във Франция, Унгария, Румъния, Германия, Великобритания, Полша, Словакия, Чехия, Грузия се надигат политически течения, които някои ги наричат популистки, други путински, трети – продукт на недоволство. Съвсем естествена реакция срещу либералната олигархия.

Нобеловите награди бяха пълна пародия, награждавайки послушните или бъдещите активи на господстващия елит.

У нас – кризата за боклуците, наводнения и сушите едновременно; в тях, както винаги, прозира невидимата ръка на мафията. Кой е подписвал договори, удължавал договори, давал разрешителни – не се коментира.

Но при всички изброени има един общ знаменател, обща нишка. Не обичам да цитирам други хора или да редя известни (или някакви) имена на величия, философи или писатели, но ще го направя, за да подчертая, че това са добре известни проблеми на науката.

***

Хората започват да вярват все повече в „Железният закон на олигархията“, формиран от Роберт Михаел.

Според него всяка сложна организация, независимо дали е демократична или авторитарна, с времето винаги се превръща в олигархия и решенията започват да се взимат от тесен кръг хора, наречени елит. Стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации, тя е продукт на човешките слабости.

Причините, заради които се превръщат в олигархии, са лесно предвидими:

1. Появата на лични интереси и личен стремеж за все повече дивиденти, вродена алчност и ненаситност.

2. Общата пасивност на масите и нежеланието им за твърда и силова намеса.

3. Навикът към идолопоклонство към личност и преписване на идентичността на масите към идеологии и личности. Както и агресивната им реакция, когато ги засегнат.

Европейският съюз се е превърнал в такава крайна фаза на това правило. Там властват хора, които никой не е упълномощил да взима важни решения, и често взимат такива в пълен противовес на желанията на мнозинството; с огромни заплати, послушници на богатите корпорации, без особено качества и напълно зависими от системата.

Така е и у нас, когато политици подписват тлъсти договори с очевадни мафиотски кръгове, удължават ги, а после попадаме в ситуации като тези за боклука и наводненията. Получава се невъзможен цикъл, в които ситото допуска само послушници и актьори в политиката.

Михел даже, като истински наследник на Макиавели, става идеолог на Мусолини, защото вярва, че олигархията е нещо добро.

***

Неслучайно в едно мащабно изследване на Томас Дай той прави заключението, че днешните политически структури не следват истинските желания на хората и техните реални интереси, а всъщност са вследствие на платената дейност на тинк-танкове, НПО-та, лобистки и юридически фирми, на групи със „специални интереси“.

Поради тази причина, друг социолог, Ралф Дахрендорф, нарича политическите партии „доставчици на политически услуги“, т.е. компании за политически „услуги“. Управляващата каста с пари (често криминално придобити) започва да селектира и създава партии, които да изпълняват и работят за техни интереси. Ползвайки идеологии за параван.

***

Ако добавим и един принцип, който се нарича „принцип на Питър“, ще ни се разясни до голяма степен наличието на неориентирани, бездарни ръководни личности и лидери в корпоративния и политически свят. В тази теория всеки човек се стреми да достигне „ниво на некомпетентност“ в йерархията. Често се дава за пример „учител“. В началото е начален учител, може да стане класен, после да влезе в училищния съвет, накрая директор – позиция, от която нищо не разбира и не е подходящ. Може да е блестящ педагог и страхотен преподавател по география, но не знае какво да прави като директор. Там е и системата го ползва, за да внедрява интересите на богатите елити; той знае, че е слаб, зависим, с голяма заплата, висок стандарт и единствено се иска да е послушен. Инак е лесно да бъде изхвърлен. Елитът търси такива хора, за да са под него. Послушници.

Огледайте се, навсякъде вече е така. Във фирмата, корпорацията, кантората, полицейското управление, болницата, телевизията, радиото, гаража, мола, ресторанта, транспорта, отбора.

***

Някои казват, че решението е налагането на пряка демокрация. Но истината е, че без морален кодекс, възпитание, природен интелект, осъзнаване, ще си караме по инерция. Има очевиден бунт, но системата е генерирала такива зомбита, че вече е тъжно.

Зомбита, които повтарят едно и също.

Дахер Ламот

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Заглавието е на редакцията.

.