.
До Райна Манджукова, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина
.
Уважаема г-жо Манджукова,
.
Обръщам се към Вас, позовавайки се на дългогодишното ни познанство и приятелство, което продължава повече от 20 години. Въпреки възможността да отправя това съобщение лично, избирам да го направя публично, защото се стремя и вярвам в прозрачността на отношенията между гражданите и институциите.
Пиша във връзка с традиционния конкурс за наградата „Българка на годината – „Света Злата Мъгленска – 2024“. Както е известно, онлайн гласуването за 20-те номинирани българки от 11 държави вече приключи.
Бях помолен още преди месец да изразя мнение за конкурса, но реших да изчакам, за да не подхранвам допълнително ажиотажа около номинациите от Чикаго.
Но преди да говоря за тях, нека подчертая, че редакцията на българския интернет портал Eurochicago.com беше сред първите, които още през 2009 г. подкрепиха идеята на проф. Пламен Павлов за този конкурс, осъществен благодарение и на личните Ви усилия. На нашия сайт са публикувани материали за всички издания на конкурса, но тук поставям единствено факсимиле от съобщението за първите победителки от януари 2010 година. А те бяха: храбрата Костадинка Кунева, залята с киселина и превърнала се в символ на борбата за по-добър живот на работещите в цяла Гърция, и незабравимата Спаска Митрова.
.
.
Смятам за уместно да припомня, че в миналото (след напускането Ви от ДАБЧ) аз бях този, който предотврати опорочаването на конкурса, когато сред номинираните услужливо се появи името на високопоставена държавна служителка – бивш партиен лидер. Благодарение на мои действия и писма, тази практика бе спряна навреме.
Сега обаче искам да обърна вниманието Ви към тревожен факт от тазгодишния конкурс. И предлагам на Вас, заедно с участниците в конкурса, а защо не и с читателите на този текст – открито да бъде обсъден проблемът, за да се поправи в бъдеще положението.
И така, сред кандидатките от 11 държави има пет мои съгражданки от Чикаго – новина, която би била прекрасна, тъй като познавам лично тези дами и имам високо мнение за тяхната дейност. Проблемът обаче възникна след сигнали от няколко източника, че издигането на толкова много кандидатки от града ни е с нарочна, задкулисна цел. И че отново има замесен и държавен служител.
Ето имената на петте достойни българки от Чикаго за тазгодишния конкурс – цитирам номинациите им от сайта на ИАБЧ:
Анна Илиева – Чикаго, САЩ
Анна Илиева живее със семейството си в САЩ. В Park Ridge, Чикаго, тя посвещава живота си на българската кауза зад граница. През 2019 г. основава детска градина „Бухалче“, където деца на български семейства изучават български език, традиции, песни и история.
Емилия Иванова – Чикаго, САЩ
Емилия Иванова е съосновател на „Сдружение Българка – Чикаго“ и дългогодишен активен член на културен център „Българика“. Със своя организаторски талант тя събира българската общност в Чикаго около културни, образователни и благотворителни каузи. Под нейно ръководство ежегодно се изпращат дарения за над 100 населени места в България.
Живка Бубалова-Петрова – Чикаго, САЩ
Живка Петрова е основател и директор на двете най-големи български неделни училища в САЩ – „Малко българско училище“ в Елк Гроув Вилидж и училище „Малката България“ в Дес Плейнс, в които днес се обучават над 680 деца с помощта на над 50 преподаватели.
Кина Бъговска – Чикаго, САЩ
Кина Бъговска е художник, журналист и преподавател в американски колежи и училища. Печели няколко пъти финансови награди на Съвета за Изкуство в щата Илинойс (Illinois Arts Council) за своите художествени проекти. Кина е най-вдъхновяващият обединител на българската общност в Чикаго.
Радост Дженева – Чикаго, САЩ
Радост Дженева активно работи за съхранението на българската култура и традиции сред сънародниците ни зад граница. Като член на българската общност и част от „Сдружение Българка –Чикаго“, тя подкрепя българите в нужда и обединява хората за важни каузи, чрез които подпомага социални институции за деца в България.
Макар и в миналото да е имало по няколко номинации от Чикаго, толкова голям брой е прецедент. Според запознати, това е опит за размиване на вота и/или е свързано с други лични мотиви, които не желая да коментирам.
Моето предложение отдавна е известно и е следното: ние, българите в чужбина, трябва да се самоорганизираме – с или без подкрепата на държавата. Това може да стане чрез специални карти за взаимодействие, за които може да се намери повече информация тук (линк).
Смятам, че регламентът на конкурса на ИАБЧ се нуждае от осъвременяване, за да се предотвратят подобни случаи на конкуренция, които отблъскват достойни кандидатки. Този извод правя и от опита ни с издадените 7 литературни сборника на „Еврочикаго“ (този месец ще бъде отпечатен осмият). При тях след първите издания се наложи преосмисляне на правилата, тъй като някои автори се организираха в групи, за се издигат и гласуват един за друг. В случая с конкурса ‘Българка на годината“ нещата не са същите и даже разбрах, че някои от кандидатките дори не са знаели, че са били номинирани. Но това също е повод да се помисли за по-широкото включване на заслужилите поощрения, както и да бъдат питани за съгласие, преди да бъдат номинирани.
Ето защо Ви предлагам да се проведе открита дискусия по темата с участието на настоящи и бивши номинирани в конкурса, както и с всички заинтересовани. Надявам се, че написаното дотук ще спомогне този единствен по рода си конкурс за българките в чужбина да продължи обновен напред. Ще бъда благодарен ако текстът на писмото бъде публикуван на сайта на ИАБЧ, за да достигне до повече хора. А предложения и мнения, могат да бъдат изпращани на имейла на конкурса или на редакционния имейл на „Еврочикаго“ (линк) .
.
С уважение,
Петър Стаматов – основател на www.Eurochicago.com
2 октомври 2025 г.
.
