Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa и други. На именниците честито!
Народът ни нарича празника Димитровден, Митровден или Разпус и той има особено значение за целогодишната трудова дейност. Димитровден и Гергьовден разделят стопанската година на два сезона – зимен и летен. Една пословица казва, че св. Димитър носи зимата, а св. Георги – лятото. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.
На 26 октомври християнската православна църква почита паметта на св. Великомъченик Димитрий Солунски-Мироточец, живял през ІІІ в. Той бил син на градоначалника на Солун и след неговата смърт поел поста му. Св. Димитрий много пъти спасявал града от вражески нападения и бил много почитан от жителите му. Светецът открито изповядвал християнската вяра по време, когато имало жестоки гонения срещу християните. Заради това езичниците на император Галерий го затворили в тъмница, а по-късно, на 26 октомври, го убили с копие. Същата съдба сполетяла и сподвижника му Нестор, когото християнската църква почита на следващия ден. Мощите на св. Димитър били положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който се случвали чудеса. Според преданието от мощите на светеца течало благовонно миро и затова го нарекли Димитрий Мироточиви. Заради чудотворната си сила св. Димитрий е почитан като покровител на Солун.
В иконографията той се изобразява като светец воин на червен кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Житието на св. Димитър е преплетено с това на св. Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден.
Деня след Димитровден българите наричат „Мишинден”, „Мишкин празник”, „Мишляци”, „Пуганци” („поганец” означава „езичник” и е табуирано название на мишката). линк
Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
„Свети Димитър“ е възрожденска българска църква в град Кюстендил и се намира в източната част на града. Средствата за построяването и украсата на храма са осигурени от заможни кюстендилци, духовници, учители, занаятчии и други. През 1865 год. е открито второто за града взаимоспомагателно училище, наречено Долномахленско. Инициатор, ктитор и главен учител е Димитър Стоянов /Даскал Димитри/. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски. Иконата на Свети Димитър в църквата е дело на видния български зограф от Берово Гаврил Атанасов.
