.
На 8 септември т.г. в София (пл. „Славейков“ 4) ще се състои представяне на две книги, на двама известни автори – едната е на Атанас Славов (1930-2010), другата – на неговия син Васил Славов, който е наш сънародник в САЩ.
Ето какво пише в поканата си за събитието Васил Славов:
Скъпи приятели – ако имате време, нека се видим на чаша вино –
на 8-ми септември 2026 г., от 17 часа, в Американски център на Столична библиотека.
Скромният повод – „Стихотворения – Порнографска поема 1968“ (Атанас Славов) и „Софийски разкази“ (Васил Славов).
Думи за Атанас Славов ще споделят с нас издателят Румен Леонидов, г-н Димитър Бочев, д-р Любомир Канов, проф. Георги Цанков и всеки от Вас, който иска да върне мисъл и спомен.
Ще Ви очакваме.
С благодарност!
***
„Политически емигрант от България, Атанас Славов, е мой приятел и пишещ събрат. Познавам го от година, когато с него ме запозна, тук в Ню Йорк, господин Ръс Бернард, който тогава бе издател на Harper’s Magazine. Тогава Атанас Славов ми пока за и част от книгата си, която пишеше. Тя го представяше като творец, обичащ истината и свободата, отхвърлящ политическо то и духовно потисничество. Приех го като силен и талантлив автор, със солидни познания в историята на изкуството… Винаги съм го считал за откровен и честен човек.“ – Кърт Вонегът
„Атанас Славов е автор с невероятен, с космически литературен талант – както в есеистиката, така и в поезията, дори в най-ранните си стихове. В едно, слава Богу съхранено в архивите на НБУ и в Държавния архив писмо от миналия век, в качеството си на програмен редактор в българоезичната емисия на РСЕ аз предложих на Атанас Славов да сътрудничи във водената от мен културна програма „Контакти“, като му обещах, че моята редакторска намеса в творбите му ще бъде минимална. За моя радост той прие предложението и ми изпрати поредица блестящи мемоарни есета под общото заглавие „С трева обрасли“. Аз излъчих есетата без всякакви корекции, а впоследствие те излязоха в книга и под друго заглавие.
„… Редакторите, особено ако бяха изявени имена (днес бихме ги окачествили като радиозвезди) от една радиостанция, нямаха право да пишат за друга радиостанция. Двама, само двама автори (при това най-талантливите) от четирите излъчващи за България радиа отказаха да се съобразят с това убого предписание – Георги Марков и Атанас Славов. Като служители, съответно на Би Би Си и на „Гласът на Америка”, в разрез с ведомствените разпореждания, двамата пишеха успоредно и за РСЕ. Това своеволие им донесе куп служебни неприятности, но благодарение на него, до българския слушател стигнаха „Задочните репортажи” на Георги и блестящите мемоари на Славов „С трева обрасли” – и двете творби бяха излъчени в рамките на водената от мен за РСЕ културна програма „Контакти”, като поредицата на Славов носеше тогава заглавието „Пътеки под магистралите”. Впоследствие двамата автори написаха за програмата ми и поредици великолепни морално-политически и литературни есета – нещо нечувано дотогава в дългогодишната история на задграничните българоезични радиостанции.
Можете да включите с чиста съвест всичко, което решите в подготвяната книга – и фрагменти от настоящата кореспонденция.“ – Димитър Бочев
Вълци мои, не измирайте!
Купил съм ви пустиня в Адиронакските планини,
купил съм ви ловци с очи вечно събрани като за изстрел,
купил съм ви счупени кости и кръв за дирята ви,
купил съм ви меки кожи на избити вълчета,
за захапката ви като бягате;
купил съм ви уморени ледникови планини,
уви, ниски за воя ви.
Вийте, вийте, вийте,
докато луната спре всичко и каже:
„Бяла съм, бяла съм, старче,
цяла съм света огряла… – Атанас Славов
.
Събитието във Фейсбук ТУК
.
