Още за случая „Петрохан“

.

НЕОТГОВОРЕНИ ВЪПРОСИ: КОЙ УПРАВЛЯВА ВЕРСИЯТА ЗА „ПЕТРОХАН“?

Излизащите през последните дни свидетелства и факти рязко противоречат на първоначалните формулировки на властите, които дни наред лансираха една-единствена удобна версия – „религиозно самоубийство на секта“. Това все повече разрушава общественото доверие в правоохранителните органи и създава усещането, че разследването се насочва към предварително написан финал – такъв, който да избегне реална съдебна проверка и последваща отговорност. Затова е крайно наложително обществеността и парламентарната комисия за контрол на службите и употребата на СРС да получат отговори на следните 19 въпроса:

1. Къде е Диян Илиев в момента и получил ли е защита, след като според Асенова той е казал, че случилото се е „умишлено“ и след това е станал недостъпен? Потвърдено ли е от Граничен контрол кога и как е напуснал страната?

2. Какво точно е видял Диян Илиев (в кой час, в какво състояние е била хижата, телата „наредени“ ли са били, как са били облечени, имало ли е други хора/превозни средства, какви гилзи е видял и къде)?

3. Защо разпитът му е продължил толкова дълго (публично се говори за часове) и кой го е разпитвал – МВР, прокуратура, ДАНС? Има ли човек, който е готов да гарантира под клетва, че протоколът съблюдаван и натиск не е оказван?

4. Потвърдено ли е, че подалият сигнала към 112 е Диян – и ако да, съществуват ли логове, които потвърждават непрекъснатата му комуникация с баща му (както се твърди), който го е съветвал какво да предприеме? За какво точно са говорили и защо това не е публично фиксирано като ключов факт?

5. След като днес (б.р.: на 17 февруари) се съобщава, че групата с АТВ е установена и разпитана: кои са тези хора, откъде са, каква е била целта им в района и какво точно са видели/срещнали? Има ли някой, който да гарантира, че показанията им не са „сведени“ до удобен минимум?

6. Вярно ли е, че хората с АТВ са се разминали с два тъмни джипа, единият без преден регистрационен номер/със затъмнени стъкла, и ако да – идентифицирани ли са тези джипове (регистрация, собственост, маршрут, лица вътре) и защо обществото научава това със закъснение?

7. Как се съпоставя новата линия „два тъмни джипа (един без номер)“ с по-ранните публични твърдения за „четири джипа“ в района? Разпитана ли е официално свидетелката, която говори за джиповете, и защо тази линия изглежда оставена „на заден план“ в публичната част на разследването? Ако не е разпитана навреме – кой носи моралната отговорност? Има ли реална проверка за всички джипове, или виждаме как разследването постепенно „преподрежда“ фактите към вече избрана версия?

8. Защо сведенията на местни жители, че са чули изстрели късно вечерта на 1 февруари, включително описания за интензивност на престрелка и викове, изглеждат игнорирани или омаловажени в публичния разказ на разследването – кога точно са разпитани тези хора, кои са те по протокол, как са съпоставени показанията им с часа на смъртта, с клетъчните данни и движението на превозни средства, и защо обществото не получава дори минимален отговор дали тези сигнали са били проверени като версия за външна намеса?

9. Потвърдено ли е, че описанието на Диян и това на кмета на Гинци съвпадат по ключови елементи (превозни средства/движение/първи пристигнали; „много гилзи“; калибър/впечатление за несъответствие с пистолети)? Ако да – как точно е отразено това съвпадение в протоколите?

10. Следствието твърди, че е чакало разрешение от пожарната, за да влезе в сградата и да започне първоначалните следствени действия. Коя институция реално е била на място в този момент – пожарната или ДАНС – и от кого точно криминалистите са чакали „разрешение“ да влязат? Ако това е истина – кой поема отговорност, че полицията е стояла отвън, докато местопрестъплението е вътре?

11. Проверени ли са клетъчни данни, камери по горски/общински пътища и GPS/телеметрия (ако има) за движение на автомобили и хора в предполагаемите часове около смъртта на хората? Има ли човек, който да заяви, че няма „бели петна“, оставени нарочно, с цел да бъде манипулирана основната хипотеза за смъртта шестимата?

12. Проверена ли е причината за спиране на тока (ако е имало такова) в предполагаемия час на убийствата – с официални логове от оператора, а не с приказки? Кой ще отговори, ако се окаже, че токът е „спиран“ като част от сценарий?

13. Има ли данни за финансов натиск (дългове, заплахи, изнудване, необичайни тегления/преводи) в дните преди смъртта на шестимата?

14. По версията за конфликт с контрабандни/трафик канали: проверено ли е дали групата е пречила на канал (наблюдение с техника, сигнали), и конкретно – има ли данни/сигнали, че е могла да бъде въвлечена в сценарий „отклонени пратки и/или пари“ от незаконна дейност (като повод за разправа/шантаж)?

15. Има ли в групата лица, които са били секретни сътрудници/контакти на ДАНС – и ако да: по какъв ред (вид дело, регистрация, водещ офицер, период, прекратяване)?

16. Ако е имало оперативна разработка: какви са били оперативните задачи (наблюдение, внедряване, контролирани доставки, „покриване“, събиране на доказателства), и какъв е бил документооборотът (рапорти, справки, протоколи, санкции за СРС)?

17. Ако хипотезата е „наблюдение на канал за трафик/контрабанда“, защо това е продължило толкова дълго: липса на резултат, отказ да се действа, или незаконни цели (прикриване/контрол)?

18. По течовете: кой носи отговорност, ако информация за сигнали/разпити/доказателства е изтичала (към участници, медии или трети лица) и това е влияело върху поведението на хората и върху публичния разказ?

19. Съдебномедицинска експертиза и „почистване“: Има ли данни за опит да се затрудни установяването на часа/механизма на смъртта (обливания с гориво/план за обгаряне, но осуетен) – и най-важното: засечен ли е Диян от ДАНС, ако е вярно твърдението на кмета на Гинци, че ДАНС са пристигнали първи, били са вътре в сградата и не са допуснали разследващите полицаи – и ако това е истина, кой им позволи да държат полицията отвън, докато “истината” за случилото се е вътре?

• Извършен ли е пълен ветеринарномедицински оглед и експертиза на кучетата (протокол, дата/час, снимков материал, балистика/следи от термично въздействие, токсикология), и какъв е официалният извод за причината за смъртта им (огнестрелно увреждане, пожар/обгаряне, друго)?

• Имало ли е неправомерна намеса на служители на ДАНС при разпореждане с веществени доказателства, включително неоторизиран достъп, копиране, изземване извън процесуалния ред или заличаване/унищожаване на данни от електронни носители (хард дискове, сървъри, DVR/NVR, телефони), и може ли разследването да представи непрекъсната „верига на съхранение“ за всеки носител — кой, кога, с какъв протокол го е иззел, къде е съхраняван и кога/как е извършена експертизата?

Днес Европейският съд по правата на човека в Страсбург по делото на „Зелен алианс“ срещу България постанови, че уредбата за „служители на прикритие“ на ДАНС не покрива минималните гаранции срещу произвол, което води до нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Самият съд изрично посочва, че използването на внедрени служители не подлежи на ефективен съдебен контрол и няма ефективни средства за защита срещу незаконно или неоправдано използване.

Това решение е юридическа граница, която вече е начертана: когато една служба разполага хора „на прикритие“ в частни структури и организации без ясни срокове, без реален надзор, без ефективно средство за защита, тя на практика действа извън рамката, която правото допуска в „демократично общество“. Ако тази практика продължи без корекции и без реални гаранции, заплахата за обществената сигурност няма да намалее – напротив: ще нараства, защото неконтролируемата власт не произвежда сигурност, а произвол. А когато произволът стане „норма“, функционирането на демократичната държава – тази, в която институциите се контролират взаимно и подлежат на съдебна проверка – бива парализирано и блокирано.

И нещо финално, но най-важното: ако се установи, че ДАНС има участие в този случай отвъд легитимното и изрично регламентираното от закона – не като контрол и превенция, а като прикриване, саботиране на разследване, “управление” на течове или натиск върху свидетели – тогава говорим не за “грешки”, а за институционално престъпление срещу държавата и обществото. В такъв сценарий единствената разумна реакция е незабавно разпускане/дълбок демонтаж на агенцията в сегашния й вид, пълна външна проверка и привличане към съдебна отговорност на хората, вземали решенията – поименно, без чадъри и без “служебна тайна” като щит. Защото демонтажът на подобна структура не е “реванш” – това е отнемане на лостовете на властта от ръцете на тези, които я използват, за да контролират държавата вместо да я защитават.

Виктор Лилов

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.: Текстът е основан на по-ранна публикация в социалните мрежи, допълнен и редактиран на 17.02.2026 г. от автора специално за EuroChicago.com, в съответствие с последната публично налична информация. Авторът декларира, че няма достъп до материали по разследването, до следствена информация или до каквито и да било нерегламентирани „течове“ – всички изводи и въпроси са формулирани единствено въз основа на публични изявления, медийни публикации и свидетелства, станали обществено достояние.

.