Всички учители и Снежина Мечева с хористите на училището
.
Съботно-неделното училище „Българче” в Дубай
Една от най-популярните дестинации напоследък е Дубай, ОАЕ. И масовите посещения там направиха познанията ни за това екзотично място значителни. С всяка минути изникват забележителности, които привличат вниманието и не престават да учудват света. Емирство на чудесата и държава-град на бъдещето.
Построеното е космическо като усещане и осъзнаваш, че за човечеството граници няма. Стига да нямат граници и средствата, които са изразходвани, за да се получи насред пустинята подобно чудо. Понякога не вярваш на очите си, толкова причудлива и неземна е архитектурата. Чувстваш се пътешественик в бъдещето, надхвърлило представите за необикновеност на нас, съвременниците.
За емирството се знае много. Искам да споделя това, за което знаем по-малко. А именно – да разкажа за срещата си с един светлик в Дубай, наречен Училище „Българче”.
Поводът да посетим емирството бе професионален ангажимент на съпруга ми, но за мен бе истинско вълнуващо преживяване. Oтдаваше ми се възможност да видя с очите си това българско училище, с което през годините бях свързана.
Създадено е през 2007 година, благодарение на ентусиазма на родителите, които желаят децата им да растат като българчета, макар на хиляди километри от Европа и България. Регистрират се към Генералното консулство и със съдействието на тогавашния генерален консул – г-н Милен Керемидчиев, полагат основите на „Българче”.
Контактите ми с училището започнаха през 2015 г., когато генерален консул в Дубай бе г-н Богдан Коларов. С него се познавахме от предишния му мандат като консул в Лондон. Той знаеше колко голяма е ролята на училищата в чужбина, запознат бе и с дейността на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Имаше голямо желание да подкрепи дейността на „Българче”, а също да ги присъедини към АБУЧ.
Г-жа Милена Топозлийска – тогавашен директор на „Българче”, се обърна към мен за съдействие, от името на членовете на родителския комитет – Златка Фердинандова, Адриана Мур, Марин Гинев и Костадин Атанасов. Поискаха да се включат в АБУЧ, имаха нужда от съвети, за да е по-ефективно управлението им и за да се справят с формалностите около получаването на субсидия от МОН. Станах им поръчител за приемането в нашата асоциация. Вторият поръчител бе г-жа Боянка Иванова – директор на БУ „Джон Атанасов” в Чикаго.
През 2018 г. г-н Коларов бе назначен за посланик в Обединените арабски емирства със седалище в Абу Даби, където от 2017 г. вече имаше българско училище „Камбана”. Те също станаха членове на АБУЧ и до ден днешен работят чудесно.
Нашата асоциация привлича много училища по света и с дейността си утвърждава все по-силно ангажимента на държавата ни към образованието по България извън родината. Заедно си помагаме, променяме нагласите и към нас, и към общностите ни в чужбина. Не сме просто училища, а светилища зад граница. В днешно време работим в хармония и разбирателство с институциите, преди всичко с МОН и МВнР. Затова по света има вече на 400 малки училищни Българии.
Първоначално училище „Българче” се помещава в сградата на Генералното консулство в Дубай, но се налага да бъде преместено в сграда на местно училище на свободен наем, като сумата се покрива от спонсори. В арабска държава е изключено да се говори за регистрация на сдружение на чужденци с културна или образователна цел и затова те си остават под юрисдикцията на Генералното консулство на България в Дубай.
Като всяко начало – минали са и през изпитания. Имало е трудни моменти. Както на повечето места, учителите и ръководителите се сменят често. Но един училищен ръководител – г-жа Елка Маринова, изиграва съществена роля за това днешният екип от преподаватели, под ръководството на г-жа Диана Нажи, да бъде вдъхновен и сплотен. Видях с очите си, усетих с душата си и затова искам да го споделя с всички наши колеги. Значимо постижение на г-жа Елка Маринова е организирането на дистанционно обучение за български деца от Бахрейн, Катар, Саудитска Арабия и Оман. Инициативата започва с имейл от г-жа Силвана Укалска – родител, търсещ възможност синът й да се обучава в българско училище. Г-жа Маринова приема молбата присърце и насърчава г-жа Укалска да събере и други български деца, в резултат на което се формира група от 40 ученици.
Има прекрасен материал по bTV от август 2022 г. – в предаването „120 минути”, когато училищен ръководител е г-жа Елка Маринова (вж. видеото).
.
.
И днес г-жа Маринова продължава да води от Женева онлайн уроците по български и литература в 1., 4. и 5. клас и е координатор на онлайн обучението в Дубай. Сега тя образова и българчетата в Женева в БУ „Стамен Григоров” към Постоянното представителство на България в мисията на ООН в Женева.
Независимо че й се е налага да промени местоживеенето си от Дубай в Швейцария, успява да предаде пламъка на всеотдайник на достойни наследници – днешните преподаватели в училище „Българче”. С тях имах възможност да се срещна през август 2026 г. и тази среща ме вдъхнови.
Първият ми контакт бе с г-жа Диана Нажи – настоящния училищен ръководител и преподавател по български език и литература в 3. и 4. клас, и с г-жа Наталия Митева-Петкова (Нати) – преподавател по български и литература в подготвителен и 2. клас. Какво хубаво съвпадение – и Елка Маринова, и Диана, и Нати са майки на три деца. А това си е почти висше образование по педагогика!
Вероятно така е започнала силната връзка между тях. Нито Диана, нито Наталия са били с професионално педагогическо образование. Диана е инженер – завършила е „Дървообработване и производство на мебели“ в Лесотехническия университет в София. Наталия е завършила специалност „Актьорство за куклен театър“ (кукловод) в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София.
И двете пристигат в Дубай заради професионалния ангажимент на брачните си партньори. Съпругът на Диана е строителен инженер (професията е сред най-търсените в емирството). Още по-любопитно е, че съпругът на Наталия е единственият българин парфюмерист – от години утвърден и разпознаваем в световната индустрия. Неговото име става дори труден въпрос в така популярното у нас предаване на bTV „Кой да знае”. Изтокът обожава ароматите (особено този на розовото масло).
Близко до ума е, че многодетните майки потърсват контакт с училището, за да могат и трите им деца да съхранят българското си самосъзнание. Първоначално Диана Нажи става член на родителския комитет и се превръща в много активен сътрудник на Елка Маринова. Включва се и Наталия. Явно е, че и двете горят в огъня на просветителското дело. В един момент се оказва, че напускат преподаватели и, както много често се случва, в училището се оказва празнина. Много добре знаем колко трудно се намират добри педагози в задграничните ни образователни звена. Често, дори ако са с подходящо образование, не всеки може да бъде учител в чужбина. Именно за такива хора като Диана и Наталия, Министерството на образованието и науката, съвместно с българските университети, създаде възможност на хора с непедагогическо образование да се преквалифицират професионално, за да отговарят на изискванията на министерството. Елка Маринова съзира в Диана и Наталия педагогическите им възможности и ги привлича за преподаватели. Напътства ги, помага им да се впишат успешно в колектива. Самата тя е възпламеняващ лидер. Винаги е важно един училищен ръководител да е омайник и да вдъхновява. Диана преминава през обучението за допълнителна професионална квалификация „Учител“ в СУ “Св. Климент Охридски“ в София, а Наталия все още довършва своето в Пловдивския университет ”Паисий Хилендарски” – специалност „Преподаване на български език и литература в чуждоезикова среда”. В същия университет в момента се обучават още двама преподаватели от училището. Когато Елка Маринова се премества в Швейцария, тя е убедена, че колегите й ще се справят. Важи поговорката „От всяко дърво свирка не става”, но ако има желание и отдаденост – някои се превръщат в звезди.
Такова истинско съзвездие съзрях в това българско училище в Дубай, където в завиден сговор работят шестима преподаватели. Трябва да ги изредя поименно, защото ме плени тяхната задружност и единомислие, плени ме силата, която струи от всички и повлича българските семейства да им даряват с увереност децата си, за да ги водят по пътя на дедите ни, на езика и традициите ни, по пътя към България, останала далеч от Дубай.
.
Училищният екип се състои общо от 12 преподаватели. 6 работят присъствено в Дубай и 6 са ангажирани в онлайн обучение.
Първо се видях с Диана и Наталия извън училището, за да се запознаем лично и да се наговорим. Чух от тях изводи, адекватни с моите, които съм натрупала през десетилетията като преподавател. Всичко ми бе познато и все едно слушах собствените си истории от моето училище. Същият блясък в очите им, увереност, че учениците са осмислили изцяло живота им. И те като мен се заричали никога да не стават учители, и те стигнали до извода, че думичката „никога” е излишна. Получи се невероятно сходство, но най-вече се развълнувах от това с каква любов говореха за колектива си от учители, за предаността на родителите и децата към делото им, за прекрасното съдействие от страна на генералния консул – г-н Станислав Димитров. Споделих някои неща, които вероятно ще са им от полза. Беше среща на сродни души.
Два дни по-късно ги посетих в училището. Заниманията им се провеждат в събота. Наложило се е да напуснат предишната сграда на един американски колеж и сега се помещават в местно училище, където условията са чудесни.
Пътят до училището ми даде възможност да видя един друг Дубай с ниско строителство, далеч от извисените бетонните сталакмити в центъра. В тези бели плоскопокривни сгради в типично арабски стил имаше повече уют и характер.
Денят бе слънчев, приятно топъл, и сградата, пред която ме спря таксито, ми се стори, че и тя е усмихната. Тъкмо разпускаха учениците от сутрешната смяна, прииждаха следващите с родителите си. Засмени, щастливи лица, весела българска реч, греят и те като слънцето!
Минахме по коридорите на едно истинско дубайско училище, приютило нашата малка България. Прекрасни условия, класните стаи оборудвани технически с всичко необходимо.
Диана ме посрещна в класната си стая, току-що освободена от учениците от първа смяна. Повечето от колежките успяха в междучасието си между класовете да дойдат, за да се запознаем. Беше много мило. Все млади и красиви хора, засмени души!
Поздравих ги от името на нашето училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон и от името на Асоциацията на българските училища в чужбина.
Тук ще вметна едно красиво съвпадение. Предната седмица в Дубай бе Симонка Захариева – зам.-директор на БУ „Св. св. Кирил и Методий” във Виена, понастоящем говорител на АБУЧ. Тя успя да се срещне с Диана и Натали извън училището и нямаше моя късмет да посети занятията на учениците. Но ме предупреди, че хората, които е срещнала, са изключителни жени. Видях го на място и се уверих. Изключителни са!
Получих чудесен подарък от колегите – малка миниатюра, изобразяваща типична, старинна дубайска къща, строена така, че по естествен начин да се проветрява в непосилните жеги. И в допълнение – кутия с екзотични сладкости. На свой ред им подарих за спомен албум с цветните портрети на всички големи български възрожденци. На гърба на портретите е изписана биографията на всеки. Освен това – Алманаха на Асоциацията на българските училища в чужбина, в който е описана цялата история в първите 10 години от създаването ни. Разказах им за нашите преподаватели в Лондон и оставих две помагала, написани от тях: „Методически разработки в раздели Старогръцка литература, Библия, Старобългарска литература. В помощ на учениците и учителите от българските училища в чужбина” от Здравка Владова-Момчева, също и специална диплянка, в която паралелно се проследява през вековете историята на България и Великобритания. Автор е д-р Валентина Александрова, сегашният директор на училище „Иван Станчов”. Подарих им и моята книга „Аз съм българин и вървя с народа си”. Посветена е на нашия патрон – посланик Иван Станчов, на неговата фамилия и на заслугите им за България. В нея се описват годините, в които бяхме заедно с посланик Станчов в Българското посолство в Лондон, и закрилата, която ни оказа – на училището, а и на АБУЧ.
.
Оставих един екземпляр за Генералният консул в Дубай – г-н Станислав Димитров, с когото трябваше да се срещнем в училището, но неотложни ангажименти в консулството го възпрепятстваха. Чухме се по телефона и установихме контакт. За г-н Димитров колегите от Дубай говореха с възхищение, благодарност и обич. Явно е, че в негово лице имат бащинска закрила. Работата им спори и заради него. По думите им – той прави чудеса, за да се съхранят в Дубай. Благодарение на неговата упоритост и вяра в каузата – българското училище, успява да се завърне присъствено отново в класните стаи.
Държавата е въвела изисквания, с които преподавателите стриктно се съобразяват. Не може да се преподават на място история, география, религия – само български и литература. Затова история и география на България се изучава онлайн от друга държава.
Училището е голямо – 170 ученици. Интересното е, че са поели обучението в съседни емирства и държави, където няма български училища. Имат ученици от Бахрейн, Катар, Саудитска Арабия и Оман.
Удостоверенията, които издават за проведеното обучение по различните предмети, се признават от МОН и важат в България при завръщане на децата в родината.
Направи ми впечатление, че досега са обучавали българчета в Доха, Катар, но там заминава нов посланик, който ще открие българско училище. Похвално е, че делото ни заразява все повече български дипломати. Диана, вместо да страда, че ще загуби ученици, искрено се радва, защото знае като всички нас, че присъственото обучение дава много повече на децата.
Имах удоволствието да мина през някои класни стаи, за да снимам учителите и учениците в час. В някои класове имаше отсъстващи – вирусът е настъпил сериозно и в Дубай.
Накрая ми поднесоха най-голямата изненада. Отидохме в салона, където репетираше ансамбълът по народно пеене с ръководител г-жа Елена Владова. Прекрасна, млада и талантлива жена, гори от желание да влюбва децата в българския фолклор. Уж солистите бяха болни и други деца имровизираха солото, но изпълнението им буквално ме прехласна.
Чуйте ги тези прекрасничета:
.
.
Напълно готови са за концерт, дори на голяма сцена. И е разбираемо защо тържествата им са толкова вълнуващи и незабравими. А Диана казва: „Ансамбълът ни е нашата най-голяма гордост!”.
При това посещение за мен най-важното остана като емоция фактът, че всички работят с уважение един към друг. Няма конкуренция помежду им, няма надпревара кой по-… Всеки има отделен талант и се допълват взаимно, успехът е всеобщ. Невинаги се среща подобна хармония. А в Дубай е в наличие и не се преиграва.
Всичко ме впечатли: училището – прекрасно, учителите – за пример, училищният ръководител – лидер, но преди всичко човек, родителите – културни, изявени, патриоти в най-добрия смисъл на думата, а учениците – бисери!
.
Диана говореше с огромно удоволствие за родителите, изключително културни семейства, които съдействат на училището и държат децата да посещават редовно заниманията. А и самите деца бяха щастливи и личеше, че идват с любов. Разбира се много съществена е закрилата, която имат в лицето на генералния консул г-н Станислав Димитров и на българския посланик в Абу Даби – г-н Иван Йорданов.
За всички тях трябва да се говори и да се знае. Доброто вдъхновява, а те го сътворяват по начин най-благороден – истински!
С дълбоко признание и уважение,
.
Снежина Мечева
Снимки: Снежина и Иван Мечеви
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторката е съосновател и почетен член на АБУЧ. Директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България във Великобритания и Северна Ирландия в периода 1989-2023 г.; почетен член на Училищното настоятелство на БУ „Иван Станчов”, член на Управителния съвет и говорител на АБУЧ в периода 2007-2023 г.
.
