Илюстрация: от нета
.
Голямото помпане обикновено води до спукване.
Не подскачайте от радост, не треперете от умиление, не обявявайте еврото за Обетована земя.
Не се престаравайте, не се надъхвайте толкова… Еврото идва, еврото идва!
Последен ден за лева! От утре – нов живот!
В нищо нямаме мяра. Ако не се олеем, няма как да е истина. Оплюха всички хора и им се присмяха, дето се редят на опашки за еврото. Изкараха ги прости, паникьори, глупави, а не погледнаха страха им и не се извиниха за великото и неспиращо лъжене, което по нашите земи се лее и няма край.
Кой, в края на краищата, вярва на Росен Желязков в оставка, като казва, че сме изпреварили Румъния, Словакия, Унгария?
Кой вярва, че са ни приели в Европейския съюз и НАТО, защото сме покрили някакви критерии и сме се обяснили в любов и на НАТО, и на Европейския съюз?
Кой вярва, че инфлацията ни е била три процента?
И кой вярва на тоя зализан хубостник, който от началник на борсите и тържищата в България сега са го назначили за координатор по плавното приемане на еврото?
Забравям му името и не ми се търси в Гугъл името на тая фигура, която, колкото пъти се покажеше, толкова пъти пееше приспивни песни за краставицата и домата, дето стояли на едно равнище в ценово отношение, и дето лъжеше, та се късаше, че на борсите всичко е спокойно.
Откъде ги намират такива фигури и колко буци масло трябва да натрупат до тях, за да лъжат и мажат, и да представят цените в розова, романтична светлина?
Всяко нещо, което се прави зорлем, буди съмнение.
И всяко изхвърляне и престараване води до ответна реакция.
И винаги има нещо, което е еей там – зад оня хълм, и още малко усилия – и ще се качим на хълма и ще видим мечтаното. Ще видим Санстефанска България, ще се къпем на Охридското езеро, на Бяло и на Адриатическо море, заедно с Третия райх ще си върнем целокупна велика България, със Съветския съюз ще влезем в комунизма, а сега с еврото и НАТО ще навием врата на Путин и на Русия.
Тоя патос, това треперене на гласовете, тая административна мобилизация във връзка със светлото бъдеще имат обратен ефект.
Натегачите, които ни агитират за еврото, ни правят носталгици по лева.
Бесните русофоби ни карат да си спомняме за Дядо Иван. Натовците ни тикат да обичаме Варшавския договор.
Много пъти сам се чудел нямат ли акъл в главите тия, дето правят така. За акъла не знам, но че нямат срама, е сигурно.
Питал съм се кои са тия, които им вярват. Правят се, че им вярват тези, които имат полза. Може би им вярват и тези, които ще ги намразят, като разберат как са лъгани.
Централната европейска банка щели да прожектират българското знаме и „българското“ евро.
Фон дер Лайен ни поздравявала.
Лагард имала рожден ден, точно когато приемаме еврото.
Съвпадения, съвпадения и радости, радости… И знамения… И пропаганда, пропаганда.
Преди десетина години най-изненадващо по телефона ми се обади съпругата на един от най-известните комици в България. И изрече куп похвали за това, което пиша. После ми се обади и самият комик, който вече е на самия връх на хранителната верига на хумора и сатирата. И той ми каза, че ме чете и се прехласва. Покани ме на негово представление, дойде да се запознаем лично и на мен като ми поникнаха едни крила, та едва се побирах в комичната зала.
Помислих си – ето, тези ме приеха за писател.
После (а сега се дръжте да не паднете) ми се обадиха и ми казаха, че аз просто съм бил „техният герой за един ден“ – избирали си те двамата такива като мене за герой за по един ден. Аз съм ги впечатлил, че съм учител. И общо взето ми казаха – чао, това беше представлението.
Почувствах се като шаран, който го хващат и го пускат. Има такава мода сега в риболова – хвани и пусни.
Ами ако всички ние – от села, от фабрики и канцеларии, сме такива герои за един ден? Ако сме шарани, които ги хващат и ги пускат? И ако сме само зрители, поканени за едно представление?
Не дай Боже!
.
.