Обсъждане на законопроекта за Държавен бюджет в Комисията по политиките извън страната

.

На 20 ноември 2025 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание, на което се обсъжда за първо гласуване Законопроектът за Държавния бюджет на Р България за 2026 г., № 51 502 01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.

На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Цветомира Заркова, държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи“, и Анета Запрянова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“; от Министерството на културата – Ашот Казарян, зам.-министър, и Любомира Захариева, директор на Дирекция „Бюджет и финансово счетоводни дейности“; от Министерството на образованието и науката – Ваня Балчева, директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, и Румяна Генова, началник отдел „Изпълнение на бюджета“ в Дирекция „Финанси“; от Изпълнителна агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова, изпълнителен директор, и Йоанна Драгнева – зам.-изпълнителен директор.

На заседанието не присъства нито един представител на Министерството на външните работи, което също има отношение към средствата, предвидени за българите извън страната в законопроекта за Държавен бюджет.

На заседанието са оповестени някои предвидени суми за различни дейности по съответните министерства, касаещи българските общности зад граница. Данните са обобщаващи и неизчерпателни, а що се отнася до Министерството на външните работи – никакви данни и суми не са оповестени, понеже няма негов представител.

От казаното от зам-министъра на културата става ясно, че в бюджета на Министерство на културата са заложени средства за създаването на нов български културен институт, който ще бъде в Мадрид.

След изказванията на представителите на различните министерства, въпросите от народни представители и др. законопроектът за Държавен бюджет не е приет в Комисията по политиките за българите извън страната.

Причините за това, както и всичко казано по време на заседанието на Комисията, могат да се видят в следната стенограма, която е публикувана в сайта на НС.

.

П Р О Т О К О Л
№ 19

На 20 ноември 2025 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51 502 01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.;
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Стоян Таслаков.

* * *

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51 502 01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.;
2. Разни.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Днес, за да представят бюджета гости са от: Министерството на финансите – госпожа Цветомира Заркова – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи“, госпожа Анета Запрянова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“; Министерството на културата – господин Ашот Казарян – заместник-министър, госпожа Любомира Захариева – директор на Дирекция „Бюджет и финансово счетоводни дейности“; Министерството на образованието и науката – госпожа Ваня Балчева – директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ и госпожа Румяна Генова – началник отдел „Изпълнение на бюджета“ в Дирекция „Финанси“; Изпълнителна агенция за българите в чужбина – госпожа Райна Манджукова – изпълнителен директор и госпожа Йоанна Драгнева – заместник-изпълнителен директор.
Добре дошли!
Първо, ще дам думата на представителите на Министерството на финансите да представят бюджета.
Заповядайте, госпожо Запрянова.

АНЕТА ЗАПРЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Представям на Вашето внимание Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2026 – 2028 г., представляваща мотиви към него.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. се изготвят в евро при официален валутен курс, съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Параметрите на бюджетната рамка за периода 2026 – 2028 г. са съобразени с фискалните правила, ограниченията, допустимите отклонения и активираните клаузи за дерогация, предвидени в реформираната и ревизирана европейска рамка за икономическо управление и други актове на Европейския съюз, които предстои да бъдат транспонирани и в националното бюджетно законодателство.
Те са и в съответствие и с приоритетите и целите, заложени в Програмата за управление на Република България за 2025 – 2029 г. за постигане на балансирана фискална политика, завършване на процеса на присъединяване на България към еврозоната и въвеждане на еврото като официална валута в България.
Макроикономическата прогноза през 2026 г. е заложено растежът на брутния вътрешен продукт да бъде 2,7% като номиналния му размер ще достигне 120,2 хил. евро през 2027 г. растежът на икономиката е прогнозиран на 2,5% от брутния вътрешен продукт, а до 2028 г. ще се забави до 2,4%.
Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижава съответно от 3,5% през 2026 г. до 2,5% през 2028 г. Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма изразено като дял от брутния вътрешен продукт всяка година от прогнозния период 2026 – 2028 г. е дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Запазването на нивото на дефицит в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.
При това ниво на дефицита приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма като дял от брутния вътрешен продукт са съответно 42,8% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. и 40,5% от брутния вътрешен продукт през 2027 г. и 2028 г.
При общите разходи по консолидираната фискална програма се наблюдава същата тенденция, като дял от брутния вътрешен продукт съответно 45,8% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. и 43,6% от брутния вътрешен продукт през 2027 г. и 43,5% от брутния вътрешен продукт през 2028 г.
При прилагането на правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси, според което преизчислението на салдото по консолидираната фискална програма в обхвата на разходите не се включват разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално съфинансиране разходите по консолидираната фискална програма са малко над 40% от брутния вътрешен продукт.
Въз основа на допусканите през периода 2026 – 2028 г. се предвижда държавния дълг да достигне съответно до 30,6 хил. евро през 2026 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен в размер на 2,4 хил. евро.
Основните цели на данъчната политика през 2026 – 2028 г. са насочени към поддържане на икономическия растеж. Предвиждат се определени промени в осигурителната политика, както и в разходните политики, които мисля, че вече са казани в Бюджетната комисия.
Мога само да спомена за средствата за капиталовите разходи, които през 2026 г. възлизат на 7,76 хил. евро, като в това число са тези с национално съфинансиране от 3,605 хил. евро и с европейско финансиране от 4,155 хил. евро.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представих Ви накратко общи параметри на Законопроекта за бюджет за 2026 г. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря Ви.
Ще дам сега думата и на представителите на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Генова.

РУМЯНА ГЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Министерството на образованието и науката в частта за българските общности в чужбина през следващата година средствата ще бъдат в размер на около 15 млн. евро. Предвидено е нарастване на средствата в частта от делегираните дейности, тъй като там се води политика и продължава да се води политика за увеличаване на средната брутна работна заплата на педагозите и в тази връзка има увеличение на средствата.
Освен това е предвидено увеличение и във връзка с минималната работна заплата и нейното увеличение, с увеличаване на максималния осигурителен доход, с увеличаване на Фонд „Пенсии“ с 2%-ни пункта и с увеличение на разходите за персонал по доходната политика с 5%.
В тази връзка в делегираните дейности, както казах ще има увеличение, ще има увеличение на средствата за европейските училища и за поделението на Русенския университет в град Тараклия, Молдова.
Министерството ще направи всичко възможно, там където няма увеличение на средствата да направи преглед да може по някакъв начин да осигури необходими средства за изпълнение и на всички останали в рамките на преструктуриране на бюджета си.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Представителите на Изпълнителната агенция за българите в чужбина? Госпожо Манджукова, заповядайте.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги! Аз винаги започвам с усмивка моето изказване на тази тема, защото като чуя милиони и не мога без усмивка да произнеса „нашият бюджет“, който е 838,9 хил. евро. Това е бюджетът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, чиято задача е да координира дейността на държавата и на държавните институции по отношение на българите в чужбина.
Освен това нямаме разбивка по пера и сега току-що от колегите от Министерството на финансите разбрахме, че някъде нещо имаме, някакво увеличение?! Но, аз не знам къде е това увеличение? Защото нямам разбивка на човешките заплати, издръжка и капиталови разходи. Никога не отварям дума на тема заплати, защото няма смисъл.
Но за издръжка ако приемем, че за издръжката ми е толкова, колкото беше миналата година, а това е около 500 хил. лв., тоест 250 хил. евро би трябвало да е? Толкова ли е за издръжка, госпожо Запрянова, ако смея да Ви попитам? Съжалявам, че така се налага, но…

АНЕТА ЗАПРЯНОВА: Добър ден! Увеличението на Изпълнителната агенция за българите в чужбина е със 72,100 хил. евро, като 49,200 са за персонал… (Реплики.)

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Да, това е задължително.

АНЕТА ЗАПРЯНОВА: …49,200 хил. евро са за персонал и 22,900 това е увеличението. Разликата говорим спрямо Закона от 2025 г. И 22,900 хил. евро за капиталови разходи. Издръжката остава на нивото на Законопроект 2025 г.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Чудесно. Коментираме издръжката. Колкото, толкова. Не можем да претендираме за нищо, така разбрахме.
Макар че в началото на годината, когато имахме заседание тук всички бяхте съгласни, че за тази дейност трябват много пари. Но, ние разбираме, че в тази ситуация няма как да се промени. Около 80 хиляди от тази издръжка – 80 580 хил. евро грубо е сметнал главният счетоводител са ни задължителните разходи, които са ток, електричество, интернет – задължителните разходи.
На базата от това, което остава само около 140 хил. евро са ни необходими за нашите традиционни дейности, за които вече се знае, които се очакват. И като се извадят и едното и другото от общата сума почти не остават пари за командировки и за подкрепа на дейности на организациите в чужбина. А Вие знаете, ние поддържаме и през годината много тесни контакти с Комисията.
Скоро имахме среща с представител на една организация от Мюнхен, където се планира за следващата година събитие, на което ще се съберат поне 3 – 4 хил. българи на едно място.
Тоест не става дума за някакво локално събиране да правим мартенички или сурвачки, а става дума за един форум, на който ще присъстват около 4 хиляди българи от целия свят и ние можем да ги подкрепим с 5 хил. евро най-много и то тези 5 хил. евро да купим нещо тук в България.
Казвам, че няма да се оплаквам, пак се оплаквам. Не се оплаквам. Молбата ми е все пак това да го имате предвид за по нататъшни решения и възможности. Имало е много случаи, в които средства за едно или друго събитие се отпускат с постановление на Министерския съвет от централния бюджет. Казвам го, обръщайки се към Вас, към членовете на Комисията да го имате предвид.
Това, което правим е полезно. Имате достатъчно срещи с наши сънародници от чужбина, които потвърждават, че нашите инициативи, това което правим за тях е полезно и нужно. Така че разчитаме на подкрепа на българския парламент. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манджукова.
Не знам дали се оплаквате или не, но тук е мястото, каквото и да правите.
Господин Заместник-министър на културата, господин Казарян, другите министерства представиха накратко бюджета. Давам думата на Вас и Вие да представите в частта за културата.
Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АШОТ КАЗАРЯН: Извинявам се малко, че се задържах. Друг час ми беше казан по-рано.
В частта за бюджета, който се отнася за нашите дейности. Предполагам нашите дейности, които са зад граница.
Пряко това, което е заложено, което се отнася към културните институти, които са 11 на брой, са 5 млн. 200 хиляди сме заложили за догодина, в които сме включили развитие на допълнителни дейности, също така и откриване на един нов институт, който е предвиден в чужбина.
Но, искам да Ви кажа нещо друго, което най-вероятно ще Ви заинтересува. Заложили сме догодина да успеем да финансираме творчески състави зад граница, да им дадем право, което е много по важно от това БКИ-та, защото това пряко се отнася за българите в чужбина.
Имахме много продуктивна среща с колегите от Министерството на образованието и науката, които ни подсказаха как да спестим малко време.
Искам да изкажа моите благодарности към Агенцията за българите в чужбина, госпожа Манджукова, която също ни помогна и много се надявам технически вече да може да направим този списък утвърден с творческите състави в чужбина, в който да могат да кандидатстват в Националния фонд „Култура“ и по други наши програми със съдействието също на Министерството на външните работи.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси към представителите на министерствата?
Госпожо Симеонова, заповядайте.

ДЕНИЦА СИМЕОНОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа, ще започна с един коментар, имам и много въпроси, тъй като се оказваме за поредна година в една много интересна ситуация, в която виждаме, че става традиция в бюджетите на госпожа Петкова да са един вид черна каса, в която не знаем реално разбивката на средствата по пера и сме принудени тук прочитане накрак, в рамките на 30-минутна Комисия, в рамките на заседанието, за да може утре да се гласува бюджетът. Ние да си записваме числа, които ни се подават от министерствата и то дори не са изчерпателни.
Тук имаме редица пера, за които не чухме какви са сумите, има ли намаление, увеличение, всъщност как да разберем има ли повече средства за българите в чужбина и затова да подкрепим нашите консулски служби, обучението на българските общности, а пък да не говорим, че няма достатъчно уважение към колегите народни представители. Тук поне да дойде и Министерството на външните работи, за да представят бюджетът, който касае тяхното ведомство.
Общо взето от малкото разбивки, които виждаме и тук бих желала няколко потвърждения. Може би единственото положително нещо, ако сме записали правилно, е откриването на нов институт, който сега ни беше споменат от господин Казарян.
Дали можете да ни дадете повече информация – къде, каква е сумата?
Всъщност в бюджета за 2025 г. за българските културни институти в чужбина има 2 млн. 950 хиляди. Сега Вие казахте, че има 5 млн. 200 хиляди – това предполагам е в евро, тъй като новия бюджет е в евро. Това така ли е? Тогава това е едно значително увеличение.
Тук конкретно по това перо, ако може да дадете повече информация?
Но това, което чухме от колегите от другите ведомства, имаме общ бюджет на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, която се очаква да координира, да подкрепя и помага във всички дейности – той е увеличен съвсем минимално от 1 млн. 499 хил. 800 на 1 млн. 640 хил. 746.
Как се очаква да има повече дейности в подкрепа на българските общности, как се очаква те да развиват още по сериозна дейност, която действително да рефлектира очакванията на нашите сънародници в чужбина.
Също бих искала да потвърдят от Министерството на образованието и науката, колегите миналата година ни представиха доста по-подробен бюджет. Национална програма „Роден език и култура зад граница“ – колко ще бъдат средствата тази година?
Български държавни училища в чужбина и командироване на учители в български държавни училища – колко точно е сумата?
Искаме да ни предоставите тези данни не защото се заяждаме с Вас, а защото българските граждани са ни изпратили тук, за да направим преценка дали да подкрепим този държавен бюджет или не и как защитава той интересите на българските общности в чужбина.
И няма как, наистина и не знам доколко това е вина на нашите гости, по-скоро организационно и на Народното събрание, и на Министерския съвет като институцията, която трябва да защити този бюджет, тук в рамките на една-две минути на ведомство да получим числа, които дори не са изчерпателни.
Уважаеми господин Председател, моля да изискате от всички ведомства подробна разбивка на всички средства, които са в чл. 1, ал. 5 по принцип в бюджетите, които бяха преди 2025 г.
Защо в момента тези средства не са ясно показани – можем да се сетим. Защото в последния момент могат да бъдат преразпределени сигурно към други дейности, които няма да са в подкрепа на българите извън страната.
Имах и няколко конкретни въпроса, на които, ако е възможно, да ми отговорят колегите. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Симеонова.
Да, добре е да изпратите на имейла на Комисията тази информация, за да я имаме.
Кой първо ще отговори?
Господин Казарян, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АШОТ КАЗАРЯН: Да, благодаря.
Първо да Ви благодаря – много правилни въпроси.
Искам да Ви уверя, че бюджетът, който при нас е заложен, няма да бъдат преразпределени. Някои не са променени и увеличени драстично. Първо, влизайки в ситуацията, че все пак новият бюджет в евро ще има свои нюанси, най-вероятно и подводни камъни, макар че съм сигурен в колегите от Министерството на финансите и професионализмът от страна на господин Ананиев, но все пак сме заложили минимален процент инфлационен.
Тъй като съм икономист и от тази гледна точка съм анализирал бюджетът, който е бил на БКИ ние малко сме направили вътрешни леки промени, които са по-ефективни и БКИ да могат в рамките на този бюджет да осъществят и Ви гарантирам това, много добра дейност, без да се редуцира нещо.
Новото БКИ, за който питахте къде и как. Предвидили сме тази разлика, която Вие казахте – 2,9 и 5 милиона. Ще влезем в тази разлика, но се предвижда в Мадрид и това е до тази сума, сега ще се стараем по-малко, но се водят там процеси, търсене на помещения и така нататък, технически неща, които всички ще разберат като вече имаме яснота.
По другите неща, честно казано, не се отнася единствено към културата, но позволете ми да се съглася абсолютно с Вас относно с бюджета на Агенцията за българите в чужбина, която има нужда наистина, като бивш сътрудник Ви казвам, да се увеличава – абсолютно сте прав. Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Казарян.
От Министерството на образованието и науката госпожа Генова, заповядайте.

РУМЯНА ГЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Преди малко казах, че на практика увеличението във средствата за българските общности в чужбина по дейностите, които Министерството на образованието и науката финансира, на практика имаме увеличение на три от тях – едното е българските държавни училища в Прага и Братислава, второто е изпращането на учители в секциите на европейските училища в чужбина и последното увеличение е при поделението на Русенския университет в град Тараклия. (Реплики.)
Да, разполагам със стойностите: 2 млн. 35,700 хил. евро, това за държавните училища в чужбина; 436 500 са за европейските училища и 1 млн. 54 и 300 са за Тараклийския университет.
Средствата, които са предвидени за националните програми, са на нивото от тази година. Евентуално бихме търсили възможности за допълнителни финансирания през бюджета на Министерството на образованието и науката или през националните програми за общностите в чужбина. Това са цифрите в момента, които мога да Ви дам.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Госпожо Симеонова, други въпроси имате ли?

ДЕНИЦА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви много господин Таслаков, благодаря на колегите за отговорите.
Единствената ми молба, тъй като говорих ме да получим всички данни, които касаят включително Министерството на външните работи, молбата ми е това да се случи днес, тъй като бюджета влиза в пленарната зала утре и да можем да се подготвим и да имаме реална представа. Така че молбата ни е при първа възможност да получат всички членове на Комисията достъп до тях. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Симеонова.
Другите членове на Комисията, имате ли въпроси? Няма.
Аз нямам въпроси към колегите на министерствата, тъй като знам, че тук са просто да представят цифрите, те не отговарят пряко за това, което съдържат документите.
Моят коментар е, че този бюджет аз лично няма да го подкрепя, поради няколко причини.
Едната причина е, че не са заложени повече средства за децата в българските неделни училища. Там трябваше да се вдигне субсидията на всяко дете, защото цените от 2017 г. са се повишили значително в цяла Европа, има инфлация и някои училища просто няма да могат да функционират. Не е идеята на тази субсидия да се финансира напълно тази дейност, но колкото се може повече деца да се задържат в тази система, защото, ако те не се научат да четмо и писмо, връщайки се един ден в България тези деца са нефункционални и не могат да се приспособят в България. Така че всяко дете на нас ни е ценно и това беше изключително важно поне тази година да се вдигнат тези субсидии.
Втората причина, поради която аз лично няма да го подкрепя този бюджет е средствата, които са отделени за Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Смятам, че с тези суми, те само симулират дейност без да има реални ефекти. Даже това, което правят, защото аз наблюдавам тяхната дейност, са цели чудеса от храброст с бюджета, с който разполагат.
Колеги, ако няма повече въпроси, да подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.

За – 2, против – 4, въздържали се – няма.
Бюджетът не е приет.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, нещо по тази точка? Няма.
Закривам заседанието.

.