Средствата за БГ училищата в чужбина и педагогическият стаж. Заседание на парламентарна комисия

 .

На 13 ноември 2025 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Обсъждане на възможности за актуализиране на размера на средствата, предвидени за българските неделни училища в чужбина; 2. Проблеми при признаване на педагогически стаж на учители от неделните училища в чужбина; 
3. Разни“.

По т. 1 от дневния ред на заседанието е изслушана Ваня Балчева – директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в Министерство на образованието и науката. Отношение по темата вземат Петър Анастасов – от Сдружение на българите на остров Крит, Стоян Таслаков – председател на Комисията, Димчо Димчев и Неждет Шабан – народни представители.

По т. 2 от дневния ред е изслушана Мими Ничева – директор на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Атина. Отношение по темата вземат Ваня Балчева – директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН; Петър Анастасов от Сдружение на българите на остров Крит и Димчо Димчев – народен представител.

По време на заседанието г-жа Ваня Балчева изнася следните данни относно отделяните средства за българските неделни училища в чужбина:

„Разчетените средства по бюджет 2025 г. са 13 млн. 560 хил. лв. Аз споменах, че ние очакваме над 15 млн. 500 хил. лв., в момента се правят изчисленията. Дотук сме превели само първи транш, за да стартира учебната година, в рамките на 6 млн. 280 хил. лв., и до края на ноември и началото на декември приключваме с проверката на актуалната информация. Ще бъде преведен вторият транш, който ще бъде от порядъка на 9 млн. 300 хил. лв.“

„Това, което съобщих, е 15 млн. 800 хиляди – това, което ще бъде разходвано за учебната 2025 – 2026 г. И Министерството ще преструктурира бюджета, за да покрие недостига за бюджет 2025.
Това, което е планирано за 2026 г. и бюджетна прогноза 2026 – 2028 г., е, че са заложени действително 4 млн. 340 хиляди повече, сме предложили повече, отколкото беше бюджетът 2025 г.
Тоест това, което казахте – 13 млн. 460 и 4 милиона – над 17 милиона заложени, за което разчитаме и на подкрепата Ви.“

Във връзка с темата по точка втора от дневния ред г-жа Мими Начева казва:

„Учителите в българските неделни училища в Гърция и по света, но искам да конкретизирам, че аз говоря от учителите в Гърция. Работим за българското образование. Ние сме част от системата по Закона за предучилищното и училищно образование. Министерството на образованието изисква от нас да сме квалифицирани педагогически специалисти. Предлагат ни се и съответно се изисква от нас ежегодна квалификация, участия в обучения, изпълнение на всички нормативи, които важат и за учителите в България.Но при завръщането в България педагогическият ни стаж не се признава. Признава се само трудовия стаж. Сякаш сме работили някаква друга професия в чужбина, а не като учители.“

.

.

По време на заседанието се обсъжда и оценяването на българските училища зад граница, както и други въпроси. Повече информация по обсъжданите теми и казаното от всички участници, присъствено и онлайн, може да се види в стенограмата от това заседание на Комията, която е публикувана в сайта на НС.

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиките за българите извън страната

П Р О Т О К О Л
№ 18

На 13 ноември 2025 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите извън страната при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на възможности за актуализиране на размера на средствата, предвидени за българските неделни училища в чужбина.
2. Проблеми при признаване на педагогически стаж на учители от неделните училища в чужбина.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Стоян Таслаков.

* * *

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум.
Предлагам за гласуване дневния ред:
1. Обсъждане на възможности за актуализиране на размера на средствата, предвидени за българските неделни училища в чужбина.
2. Проблеми при признаване на педагогически стаж на учители от неделните училища в чужбина.
3. Разни.
Подлагам на гласуване така представения дневен ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Гости на днешното заседание са от:
– Министерството на образованието и науката: Ваня Балчева – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ и Румяна Генова – началник на отдел „Изпълнение на бюджета“ в дирекция „Финанси“
– Онлайн гостуват: Сдружение на българите на остров Крит – Петър Анастасов; Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методи“ в град Атина – Мими Ничева.
Колеги, докато изчакваме да се включат онлайн гостите, искам да споделя една хубава инициатива. През миналата седмица проведох среща с ръководителя на фолклорен ансамбъл „Лазарка“ в град Мюнхен, който дойде и ме информира, че през следващата година в Мюнхен домакин ще бъде тяхната организация под мотото „На мегдана на другата България“. Ще се проведе едно много голямо, мащабно събитие – над 380 състава на народни български танци, повече от 20 държави ще правят юбилеен събор, над 3500 участници и гости в БМВ арена.
След евентуалното минаване на бюджета през нашата комисия, предлагам да направим едно заседание, за да Ви запозная с предизвикателствата и какво е нужно на организаторите, за да проведат такова мащабно, голямо събитие на българите зад граница.
Имаме ли zoom? След малко.
Чудесно, вече виждам гостите ни онлайн.
Господин Анастасов и госпожа Ничева дали ни чуват?

МИМИ НИЧЕВА: Здравейте, чувам Ви прекрасно.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Здравейте.

Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА РАЗМЕРА НА СРЕДСТВАТА, ПРЕДВИДЕНИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА.
Давам думата на госпожа Ваня Балчева – заповядайте, госпожо Балчева.

ВАНЯ БАЛЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Във връзка с поставения въпрос, в началото бих искала да уведомя, че непрекъснато нараства обемът на средствата, които се предоставят на българските неделни училища в чужбина, и конкретно бих могла да спомена, че от 2018 г., за тези, които се подпомагат по реда на ПМС № 90, и които са заложени в бюджета на Министерството на образованието и науката, те бяха разходвани по този ред от порядъка на 11 млн. лв., докато през миналата година близо 15 милиона.

Разчетите, които сега са направени за 2025 – 2026 г. показват също ръст от порядъка на 15 млн. 800 хил. лв., но е коректно да отбележа, че тези средства, с които държавата подпомага, а не финансира изцяло дейността на неделните училища, се определят на база на нормативи, на база на добавка и редица стимулиращи коефициенти, които действително не са актуализирани през последните години. От 2018 г. има актуализация само на норматив за кандидат студенти и малка актуализация на добавката за допълнителни училищни дейности.
По-подробно за начина на разпределяне на средства, ако има въпроси. Това, което пристига при нас като информация, освен от Вас, Комисията, ресорната в Народното събрание, освен от Асоциацията на българските училища в чужбина, естествено и от непрекъснатата ни комуникация с колегите от неделните училища. Действително те посочват, това че не са актуализирани размерите на нормативите и добавката, водят до по-големи разходи, актуалната ситуация в различните държави понякога води до увеличаване на размера на таксите, до проблем или риск за отпадане на някои ученици.
По тази причина Министерството на образованието и науката, при изготвяне на проекта на бюджета за тази година, е заложило, поискало средства в по-голям обем не само за покриване на растящия необходим ресурс във връзка с нарастването на броя на учениците и нарастването на броя на самите училища, защото това е основната причина да увеличаваме средствата, но и за евентуално преразглеждане на нормативите и добавките за 2026 – 2027 г.
Във Вашето питане конкретно, писмено до господин Вълчев, имаше отправен въпрос дали е възможно и за настоящата година, 2025 – 2026 г. Ще спомена, че разчетените средства по бюджет 2025 г. са 13 млн. 560 хил. лв. Аз споменах, че ние очакваме над 15 млн. 500 хил. лв., в момента се правят изчисленията. До тук сме превели само първи транш, за да стартира учебната година в рамките на 6 млн. 280 хил. лв. и до края на ноември и началото на декември приключваме с проверката на актуалната информация. Ще бъде преведен вторият транш, който ще бъде от порядъка на 9 млн. 300 хил. лв. Тоест, при преструктуриране на бюджета на Министерството на образованието и науката, недостигът от около 2 млн. лв. от заложените 25, а и реалните нужди заявени от училищата, ще бъде покрит, но да се увеличат нормативите и добавките, това няма как да се случи.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Балчева.
Ще дам думата на господин Петър Анастасов от Сдружение на българите на остров Крит, който изпрати един доклад.
Ако може, господин Анастасов, в две-три минути да изложи своята позиция.

ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Здравейте на всички. Благодаря за поканата, господин Таслаков.
Аз мисля, че обстойно сме запознали с доклада си какви са нашите проблеми на българската общност и като цяло проблемите в образованието. Разбира се много от тези неща не могат да бъдат решени само с една наша среща, за съжаление. Повдигането на бюджета на Министерството е прогресивно и ние всички усещаме как през годините той като цифра се развива и сме изключително благодарни, че така се разкриват все повече и повече училища. Ние сме минали през същия този етап. В самото начало беше доста трудно, докато първоначално успеем да влезнем по тези програми. В днешни дни вече има над 400 училища, които успяват да съществуват, да не кажа изцяло благодарение основно на подпомагането по тази програма.
За съжаление, Вие сами разбирате, че сумите, които се отделят от българската държава, са притеснителни за тези, които разчитат само на тях. Защо обаче разчитаме само на тях? Тук въпросът е спорен. Много от разговорите, които сме водили с колегите в чужбина, са защо не взимаме такси? Защото има някои училища, които все още оцеляват без такси. Не всички райони, Вие сте били, живял сте, господин Таслаков, в Англия и знаете каква е българската диаспора. Не във всички райони, на всички места е възможно да бъде поставено обучението на една тепсия по един и същи начин и да бъде разпределена една баница, защото много хора си мислят, че това е баница. За съжаление, средствата, които се отделят, са крайно на ръба, достигащи да стигаме примерно до месеците април, до месеците март и очаквам всяка година следващите сметки, за да заплатим старите.
Защо е така? Защото, когато направим образованието платено, тогава ние автоматично ще отпишем от възможност една група деца да не могат да го посещават. Всеки ще каже: Да, Вие работите в чужбина, взимате големи средства там, как така няма някой да даде едни 10 евро на месец? Не е точно така. Имаме семейства, които имат три деца. Значи, 10 месеца ако идват и дават по 10 евро, това е една сума от 300 – 400 евро. Това е един месечен наем. Не всички хора имат. Имаме селскостопански работници, има хора в оранжерии, страшно много е трудно. И единствено и само благодарение на бюджета ние до днес не сме вземали такса никога, успяваме да завържем двата края с този бюджет на МОН.
За съжаление, през някои години се вдигнаха, през последните години се вдигнаха цените. Ние в доклада и до МОН сме обосновали това. Искрено разбирам, че в момента топката пада малко в МОН, но тя всъщност не е в тях. Бюджетът, който се определя, аз мисля, че е част от националния бюджет, и си мисля, че тук самата комисия може би трябва да поставим и, когато разговарях при Вас с господин Деян Делчев, и с господин Шабан, и с Вас, нали, обсъдихме, че всъщност тези предвидени средства в бюджета идват от националния бюджет. Така че, ако не се вдигне по някакъв начин тази сума може би за следващата година сега, няма откъде самият МОН да отдели тези средства за нас. Защото Вие разбирате, че тази база от хора се разширява и децата се увеличават по цял свят. За съжаление, тези, които сме само на издръжка на МОН, изнемогваме изцяло. Няма програми от Министерството на културата, Министерството на външните работи е доста трудно, и просто всичко остава на плещите, един вид МОН остава стеблото на образованието в чужбина. Без МОН всички, не всички, но 90% от училищата сме приключили курса на обучение.
Затова искрено Ви моля по някакъв начин в следващия бюджет предвидете и повече средства, които на фона на всичките държавни разходи в България не са фрапираща сума.
Отделно от това и към МОН сега тук пред Вас – бих желал да има едно допълнително диференциране на училищата, които поддържат български културно-информационни центрове в чужбина, и на училищата, които се намират в един багажник. Защото на практика има училища, не искам да обиждам никого, но хората, които не ползват никаква материална база в едно чуждо място, те нямат препарати, нямат поддръжка, нямат чистота, нямат, сами разбирате, ежедневните разходи. Така че мисля, че е редно да бъде законодателно диференцирано училищата, които имат собствени бази от училищата, които нямат такива. Единствено това е, което би засегнало повече нещата. Всички останали неща, ако Ви остане време в Комисията, бих ги засегнал. Те не касаят Министерството на образованието, а по-скоро са като цяло проблеми на нашата общност и на българите в чужбина. Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Добре, благодаря Ви, господин Анастасов.
Госпожа Ничева, ако иска нещо, може да се включи по тази точка. Специално за таксите, за средствата за неделните училища. Госпожо Ничева, желаете ли?

МИМИ НИЧЕВА: По тази точка мисля, че господин Анастасов беше изчерпателен.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Добре, благодаря.
Колеги, Вие имате ли въпроси към Министерството на образованието?
Аз имам само един въпрос.
Госпожо Балчева, става въпрос за контрола на изразходване на средствата. Ние сме си го говорили с Вас и друг път. Как контролирате училищата, че действително изпълняват своята дейност и няма деца фантоми или деца, които са писани просто фиктивно за бройки? Това е моят единствен въпрос.

ВАНЯ БАЛЧЕВА: Благодаря Ви, господин Таслаков.
Може би ще повторя това, което вече сме докладвали, но информацията, която Министерството обработва, се представя чрез електронна платформа, която е за регистрирани потребители. В тази платформа се представят списъци на децата. Едната проверка е дали има записани деца в повече от едно училище, което сравнително лесно установяваме и се откоригира.
Другата проверка е документална и връзка с родителите, тъй като има обособени родителски съвети, които също подават информация.
И третият вид проверка, освен документалната с всички приложени фактури, списъци, подписи на учителите, че са взели часовете, тоест един голям обем от хора декларират, че е свършена тази работа, мониторинг на място, който не може наистина да бъде осъществен навсякъде.
Една изключително важна част за нас от проверката е комуникацията ни със задграничните представителства, които имат възможност и регламентирано е в постановлението и в програмата, имат и задължение за проверка на място – има ли достатъчно добри помещения, посещават ли децата учебните занятия, отговарят ли представените в МОН списъци с тези, които реално те заварват на място.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря за отговора.
Аз наистина бих препоръчал да има проверки на място, защото не може да се разчита и на родителските съвети на 100%, тъй като някога те се препокриват със самите учители или персонал на училището, или са близки до директора. Така че смятам, че най-добрата проверка би могла да бъде от посолствата и от консулствата. Това е важно, за да не се пилеят излишни ресурси, защото ето, виждате, че те са важни за училищата, които наистина развиват своята дейност както трябва.
Има един въпрос от народния представител господин Димчо Димчев.
Заповядайте, господин Димчев.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Балчева, аз всъщност искам да повдигна един въпрос, който е във Великобритания. Става въпрос за българското неделно училище „Българче“. Там, както предполагам, че знаете, имаше един малко по-различен казус и той беше свързан с това, че собственикът, така да го наречем, човекът, който е учредил училището и впоследствие другите филиали и неделни училища, прекратява дейността. Въпреки това обаче заплатите на учителите не са изплатени.
И тъй като това, естествено, във връзка с как ще реагира Министерството на образованието, какви сигнали ще даде, може да сложи, както се казва, един път завинаги край на тази порочна практика, защото тя, за съжаление, се е изградила във времето.
Просто искам да знам как Вие сте процедирали в този случай и как това ще помогне превантивно да спре подобни прояви за в бъдеще. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Госпожо Балчева.

ВАНЯ БАЛЧЕВА: В ход е процедура за отписване на училище „Българче“ в Крю, Нотингам, там бяха филиалите, във връзка с липса на представляващ дружество „Българче“ към момента.
Изпратени са писма за възстановяване на средствата като първи транш. Имаме отговор, че ще бъдат възстановени по сметка на МОН. Все още не са получени, кореспонденцията е започнала. Осигурява се достъп на децата, които останаха без обучение в населените места Бъртън и Нотингам като филиали на други неделни училища във Великобритания.
След като приключи процедурата за отписване, която приключва с утвърждаване на актуализиран списък от министъра, което до десетина дни или до две седмици трябва да се случи, това, което сме докладвали, е отново да изготвим писма за това, което Вие споменахте констатирано – неизплатени възнаграждения на финала на учителите, за втория срок мисля, че не са изплатени, и за възстановяване на средствата на МОН.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Уточняващ въпрос – господин Димчев.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Да, благодаря, господин Председател.
По-скоро призив, тъй като този случай, както вече споменах, ще даде ясна представа за това как действа Министерството в този случай. Ясно е, че то не може да изпълнява наказателни процедури, но е много важно, разбира се, да бъдат върнати тези средства, за да не е лош пример и съответно да има други хора, които да си помислят, че по този начин могат да се облажат.
Другият съществен казус в този случай е, че един човек реално може да учредява няколко училища, което дава доста голяма власт. Интересно ми е дали просто се мисли в тази насока, за да се децентрализира управлението, да не бъде давано прекалено много в ръцете на един човек. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Димчев.
Имаме въпрос от господин Шабан.

НЕЖДЕТ ШАБАН: Уважаеми господин Председател, аз имам няколко въпроса. Но преди въпросите, госпожа Ваня Балчева каза, че за 2026 г. са предвидени близо около 15 млн. 500 хил. лв. Така ли е?

ВАНЯ БАЛЧЕВА: Само да кажа, 15 милиона – това, което съобщих, е 15 млн. 800 хиляди – това, което ще бъде разходвано за учебната 2025 – 2026 г. И Министерството ще преструктурира бюджета, за да покрие недостига за бюджет 2025.
Това, което е планирано за 2026 г. и бюджетна прогноза 2026 – 2028 г., е, че са заложени действително 4 млн. 340 хиляди повече, сме предложили повече, отколкото беше бюджетът 2025 г.
Тоест това, което казахте – 13 млн. 460 и 4 милиона – над 17 милиона заложени, за което разчитаме и на подкрепата Ви.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Добре.
Господин Шабан, втори въпрос.

НЕЖДЕТ ШАБАН: Реално погледнато тези средства достатъчни ли са, така да се каже, за съответния период от време?

ВАЛЯ БАЛЧЕВА: Малко ще се върна на начина, по който се определя финансирането на неделните училища. Бюджетът е за бюджетна година, а те работят на учебна година.
Окончателният размер на финансирането за учебната година се определя след 15 октомври, все още и сега не сме го определили, и стриктно зависи, и е пряко свързан с броя на децата и учениците.
Това, което към настоящия момент наблюдаваме от 2018 до 2025 г., че има непрекъснат ръст на записаните деца и ученици, в това число и на училищата. Средният темп, средният ръст през годините е около 1800 деца на година. Много малко по време на ковид, много повече след това. Тоест, изчислявайки и прогнозирайки в Бюджет 2026, залагайки такъв темп на ръст на децата, тези средства би трябвало да са достатъчни за обезпечаване дейността на училищата по ПМС № 90 и преразглеждане на размера на нормативите и на добавките.
Не мога да кажа дали процента ще е 9 или 10, или малко над 10, зависи от броя на децата, които ще бъдат записани чисто математически.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Господин Шабан.

НЕЖДЕТ ШАБАН: Следващият въпрос е: има ли други национални програми за подпомагане на дейността на училищата?

ВАЛЯ БАЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Отчетох преди малко като пропуск за учебната година от моя страна да обявя точно това – че освен сумите, които досега коментирахме за дълготрайно устойчивите подпомагания по ПМС № 90, има три национални програми, чрез които се подпомагат българските неделни училища в чужбина или по-точно организациите към които са. И това са Националната програма „Роден език и култура зад граница“, Националната програма „Неразказните истории на българите“ и Националната програма „България – образователни маршрути“.
За настоящата година общо по трите национални програми са разходвани 3 млн. 158 хил. лв. извън…

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Балчева.
Господин Шабан, заповядайте.

НЕЖДЕТ ШАБАН: За да бъда по-експедитивен ще обединя тези три въпроса в един: за какво се разходват средствата приоритетно, има ли допълнителни училищни дейности, как и откъде се финансират, имат ли право българските неделни училища на свои собствени приходи и какви? Благодаря Ви.

ВАЛЯ БАЛЧЕВА: Средствата се разходват за така наречената присъща издръжка на училищата, като приоритетно се осигуряват за възнаграждения на учителите, за наемане на подходящи помещения, съобразени с местното законодателство, за закупуване на учебни помагала – книги от български автори, но и за консумативи, материали, за поддържане на така наречените допълнителни училищни или извънкласни дейности. Почти всички училища развиват такива допълнителни извънкласни дейности. Повечето от тях са свързани с българския фолклор, традиции, с родинознанието, по-малка група с християнството, но те самите според интересите избират.
Имат ли право на собствени приходи – това малко връща и към коментара на господин Петър Анастасов. По принцип, съгласно законодателството, чл. 297 от Закона за предучилищното и училищно образование, Министерството помага, не финансира изцяло дейността на училищата. Те обикновено събират такси, имат право на дарения и на други приходи. Всичко това следва да бъде съобразено с законодателството на държавата, в която е регистрирано дружеството.
В отговор на това, което постави като питане и въпроси, предложения господин Анастасов, за да се стимулира дейността на училищата няколко пъти споменавам, че има нормативи, коефициенти, които всяка година се определят, и ще поставим на вниманието на ръководството предложението за вид дефиренциране на база на това дали събират или не такси.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Добре, благодаря.
Имате ли нещо?

НЕЖДЕТ ШАБАН: Отговорите бяха изчерпателни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.

Преминаваме към втора точка:
ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРИЗНАВАНЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ СТАЖ НА УЧИТЕЛИ ОТ НЕДЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА.

Уважаеми гости от Министерството на образованието, на работна среща в Атина с българската общност и директори и преподаватели в неделните училища в Гърция бях запознат с този проблем, че стажът, който те имат дългогодишен, като педагози, като учители, в България не е признат.
Мога да дам думата на госпожа Мими Ничева, ако иска да се включи по тази точка, да каже няколко думи.

МИМИ НИЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Балчева, да, наистина, включването ни днес на това заседание е свързано с едно противоречие. Учителите в българските неделни училища в Гърция и по света, но искам да конкретизирам, че аз говоря от учителите в Гърция. Работим за българското образование. Ние сме част от системата по Закона за предучилищното и училищно образование.
Министерството на образованието изисква от нас да сме квалифицирани педагогически специалисти. Предлагат ни се и съответно се изисква от нас ежегодна квалификация, участия в обучения, изпълнение на всички нормативи, които важат и за учителите в България.
Но при завръщането в България педагогическият ни стаж не се признава. Признава се само трудовия стаж. Сякаш сме работили някаква друга професия в чужбина, а не като учители.
Тоест, държавата приема работата ни като педагогическа, когато изисква от нас квалификация и контрол, но я отрича като педагогически стаж, когато трябва да я признае.
Смятам, че това е доста несправедливо и демотивиращо, като може да се създаде една ясна нормативна процедура, която официално да признава педагогическия стаж, натрупан в неделните училища зад граница.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Начева.
Госпожо Балчева, Вие ли ще отговорите?
Заповядайте.

ВАНЯ БАЛЧЕВА: Уважаема госпожо Ничева, уважаеми господин Председател! Учителският стаж е дефиниран в разпоредбите на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Според тази наредба учителския стаж и осигурителен стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения, които са определени във вече отменения Закон за народната просвета и в сегашния Закон за предучилищното и училищното образование, където са определени институциите в системата на народната просвета.
Българските неделни училища не са юридически лица и не са, съгласно чл. 29 от нашия закон, в групата институции, в които се определят педагогическите специалисти.
Българските неделни училища функционират към организации, които са регистрирани по местното законодателство. Неделните училища, пак казвам, не са самостоятелни юридически лица. В тях работещите колеги нямат норма преподавателска работа, която е фиксирана и която е пряка свързана с определянето на учителски стаж в Наредбата за нормиране и заплащане на труда.
И може би едно от важните неща, с което даже трябваше да започна, за работещите в българските неделни училища не се дължат и не се внасят осигурителни вноски по българското законодателство. Те следва да имат сключени свои договори или да работят като доброволци, или при спазване на местното законодателство, и да се осигуряват там.
Действително наредбата, която първо цитирах, а именно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тя е съответно документ на Националния осигурителен институт. Действително в тази наредба са предвидени определени изключения и списък, който се изготвя от Министерството на образованието и науката и се съгласува с НОИ, но това са длъжности в български институции в системата на образованието, като ръководители на компютърни кабинети, психолози.
Също така като учителски стаж се признава и осигурителният стаж тук в България на директорите и на заместник-директорите. Например, ако направим един паралел заместник-директор – историк в българско училище, за да му се зачете учителския стаж, трябва задължително да покрие норма преподавателска работа от 144 часа годишно. Ако той е учител, той има съответната диплома, той си работи, но не покрива нормата преподавателска работа, на него също не се зачита учителския стаж.
Нашите учители работят по учебни програми в неделното училище, които са 120 часа, но това са може би под обяснения извън осигуряването в чужбина и липсата на норма преподавателска работа, която е залегнала в законодателството.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Госпожо Балчева, възможно ли е Министерството да преработи тази наредба, така че техният труд на тези хора да бъде признат? Защото много голяма част от тях рано и или късно може да се завърнат в България и ние тези хора ги изпускам като потенциални учители, преподаватели, пък и без това има недостиг в сферата.
Така че въпросът ми е, какво можем да направим? Аз така като виждам, мисля, че това е в компетенцията на Министерството по скоро.

ВАНЯ БАЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Аз споменах за списъка, че се предлага, но от Министерството се съгласува с Националния осигурителен институт, тоест предложението, което е направено в момента, ние по-скоро бихме могли да го предадем. Въпросът е юридически. Многократно е поставян, в интерес на истината, и до омбудсмана на републиката, и до синдикалните организации, разглеждан през годините. Не съм запозната с категорична ясна юридическа обосновка, че това е възможно.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Моля да предадете в Министерството на образованието и науката – от името на нашата комисия да се помисли върху такава промяна, и ние сме готови да разговаряме, ако трябва да дойдем на работна среща в Министерството за повече изяснение. (Реплики.)
Господин Анастасов, заповядайте.

ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Таслаков.
Благодаря Ви, госпожо Балчева.
Бих се включил по конкретния казус по следния начин. Госпожа Балчева даде прекрасен пример за директорите – за работата им; и в момента е ясно документално кои учители в чужбина какви реални часове извършват дейност. Почти няма ръководни длъжности, които претендират за признаване на такъв стаж, повечето са реално преподаватели.
Държа да Ви кажа, че има учителки, които си дават живота в неделното училище в чужбина, всяка събота и неделя те не живеят със семействата си, те живеят с българските деца. Те работят по абсолютно същия начин, на абсолютно същото и по-дълго часово време и на практика на тях това им е животът.
Когато една такава учителка реши да се върне в България, тя идва все едно е 18-годишна и няма никаква перспектива пред нея, дори не може да си намери работа, защото сами разбирате, че това са жени, които идват на вече по-голяма възраст.
Ще Ви дам пример какво се случи при нас в град Ираклион на остров Крит. Местната власт реши всички организации, които са имали доброволци за, примерно период от 5 години, не съм сигурен назад, да могат да кандидатстват към общината, и доказвайки този период, да им се докаже, да им се признае стажа като квалификация. Тоест, примерно някои от работните организации, някой е участвал четири години като доброволец – неплатен, и е участвал в нещо, държавата ще му ги признае тези четири години. Или да речем в спортен клуб той е бил психолог, но го е правил доброволно.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Господин Анастасов, нямаме много време, защото абонаментът ни е ограничен.

ПЕТЪР АНАСТАСОВ: Разбирам, така че може да се помисли по някакъв начин да се издадат такива документи.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Аз се опасявам, че всеки момент може да прекъсне връзката, затова Ви прекъснах, извинявам се.

ПЕТЪР АНАСТАСОВ: На тридесет и втората минута сме.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Да.
Госпожо Балчева, аз нямам повече въпроси.
Някой от Вас, колеги?
Господин Димчев, заповядайте.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Благодаря.
Аз ще се извиня предварително, че това ще е малко по разтеглив въпрос.
Съвсем скоро тук в парламента гостува група за приятелство от Великобритания. При разговорите ни с един от техните представители – Джеймс Асера, ако не се лъжа, се казваше, стана дума затова, че в момента тече процедура за полагане на изпит по български език в училище в Англия.
По принцип идеята би била по-добра, ако разбира се, се намери възможност да успеем да вкараме българския език като избираем език – не във всички училища във Великобритания, а там, където по принцип нашата общност е голяма и знаем, че би имало интерес. В края на краищата ние сме, ако не се лъжа, шеста група по многочисленост във Великобритания – над 300 000 наши сънародници се намират там.
В този аспект, имате ли някаква идея как точно се развива въпросът. Кой всъщност ще оценява тези изпити? Дали ще бъдат професионални учители и съответно дали пък това ще се признава като стаж за тях също?

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Димчев.
Това малко е извън темата. Това е тема, която смятахме да поставим в бъдещи заседания, тъй като става въпрос за двустранни отношения.
Ако иска госпожа Балчева, може да каже няколко думи.

ВАНЯ БАЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Темата наистина е голяма – съвсем накратко.
За да се предприемат някакви стъпки, трябва да знаем каква е актуалната ситуация, тя е най-различна в различните държави. По тази причина министър Вълчев преди два месеца може би изпрати писма до всички, чрез Министерството на външните работи, до всички задгранични представителства, за да обобщят и ни представят дали се признава, как се признава българският език, дали се изучава в местните образователни системи.
Действително имаме информация, че се започва този процес във Великобритания. Дали е избираем, дали признаване на резултати по български по нива на Общата европейска езикова рамка, защото централата на ALTE е във Великобритания, в Кеймбридж. Дали по някакъв друг начин, тепърва предстои да се водят договорености.
Няма такова решение към момента, поне от посолството нямаме информация. Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Балчева.
Надявам се, че ни гледат и ни слушат представителите на българската общност в Атина, с които разговаряхме точно по тази тема и смятах да направим отделно заседание. Надявам се, че са доволни, че все пак е започнат някакъв процес. Да се анализира в кои държави има варианти това нещо да се случи.
Благодаря, госпожо Ничева, надявам се, че сте останали доволна от отговора. Ще се работи по поставения въпрос. Очакваме вече действия от Министерството на образованието и науката – обратна връзка.
Някой нещо да добави, колеги? Няма.
Благодаря на всички, благодаря и на гостите, които се включиха онлайн.
Закривам заседанието.

.