Ден на народните будители

.

Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на чуждо владичество, насилия и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни наши предци родолюбци – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на потисничеството вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.

Денят на народните будители започва да се чества официално в трудното време на разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г., Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1-ви ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври – Денят на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.)

За първи път празникът е честван в Пловдив през 1909 г., но от 1922 г. до 1945 г. е общонационален празник. Посветен е на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете.

Сред тях са имената на Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

През 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов един от основателите и председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.

Този празник се чества най-вече с признателност към будителите на възрожденската епоха и борбите за национално освобождение. Но и към съвременните будители – учители, родолюбци, граждански активисти, писатели, художници, др. творци. Всяка една епоха е имала и ще има своите будители. Сред съвременните будители са и учителите в българските неделни училища зад граница.

1-ви ноември е и Ден на българската наука – От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители като свой празник. С решение на Съюза на българските журналисти денят на българската журналистика също се отбелязва днес.

.