.
„Догде е мъничка змията*, елате да се съберем, с крака да й строшим главата…“
.
Вероятно повечето от по-старото поколение българи помним стижовете на Добри Чинтулов и призива му:
Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний Бог!
.
Тези рими звучат пророчески и днес – но не за освобождение от чужда власт, а от най-тежкото робство – това на собственото ни разделение и на дребните интереси, които държат българската общност в Чикаго (и по света) разпиляна и в състояние на безсилие.
Скандалът около „Малкото българско училище“ и генералния консул Светослав Станков** се разгаря – отказан лиценз, отнети субсидии, взаимни обвинения, обиди и амбиции. Но всичко това е само поредният симптом, а не и болестта. Разбираме ли го?
Докато се спори кой е прав и кой е виновен, колата вече се е обърнала. А когато това се случи, пътищата са много – и всеки посочва виновник, но никой не гледа към корена на проблема – липсата на обща, трайна, легитимна и представителна структура, която да обединява българите, да защитава интересите им и да служи за стабилен мост както с Родината, така и между самите нас.
Това не е нова идея и някои още помнят историята на един пропуснат шанс за институционално решение.
Преди почти 10 години, чрез нашия сайт Еврочикаго, в българския парламент бе внесен законопроект, правещ първа крачка за създаване на Световна организация на българите в чужбина чрез изборни Консултативни обществени съвети към дипломатическите мисии ( вж. линк).
Документът уж имаше нужната подкрепа в НС – доста депутати бяха за него и нито един в залата не гласува „против“. Но мнозинството „въздържал се“ и „отсъстващ“ го погреба. Държавата отново пропусна да обяви българите в чужбина за свой приоритет. Получихме урок: ако чакаме държавата да ни обедини, ще чакаме вечно.
Време е да се самоорганизираме – със или без държавата.
Вместо да чакаме перфектния закон, започваме с конкретно и лесно за осъществяване действие. Предложихме го миналата година до МВнР, предложих го и миналия месец, заедно с отворено писмо до Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Предлагам Ви отново тази конкретна стъпка – а именно: за основа на бъдещата структура да се използват специални цветни карти за взаимодействие (вж линк), които да служат като:
– инструмент за свързване между българите;
– знак на солидарност и принадлежност (т.е. знак, че носителят е част от общност със собствени интереси и сила);
– начин за изграждане на мрежи за помощ, култура, образование и взаимност;
– основа за бъдеща реална представителност на българите по света.
Тези карти не са просто хартийка. Картата е начало на нещо, което никога не сме имали – структура, която не разделя, а събира. Като се работи с онлайн платформа и локални срещи – без да чакаме разрешение от никого.
Това е първата осезаема крачка към единство, която можем да направим още утре.
Стига само сме писали и сме се ваклали в социалните мрежи. Щом сме в Америка, би трябвало да сме убедени, че тук не чакат консул, министър или държавата да реши проблемите, а сами се борят с трудностите.
Време е за конкретни действия:
1. Нека спрем делението. Всеки, който целенасочено разединява общността, е противник на нейното бъдеще. Независимо дали това е местен човек или привнесен от вън.
2. Изисквайте обединение. Говорете с местни организации, училища, църкви – настоявайте да участват в обща структура, която да ни представлява всички.
3. Подкрепете инициативата с цветните карти. Регистрирайте се, включете се, поискайте ги – това е нашето начало.
4. Не чакайте държавата. Тя може да помогне, но не може да замести нашата воля.
Българите в Чикаго можем да бъдем и за добър пример. Нека действаме сега да си припомним как продължаваше песента.
Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?
Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!
Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Надявам се, че сами се досещате – змията в случая е нашето разделение. Само ако я победим, ще сме способни да защитаваме българските училища, културата и интересите на всеки от нас зад граница.
** А ако някой се интересува от личното ми мнение за генералния консул в Чикаго – аз винаги съм го казвал открито пред него. За първи път това бе, когато в началото на мандата си той „пропусна“ да съобщи на общността ни за интересно българско събитие и ми отказа интервю. И до ден днешен не е застанал пред мен за разговор. Дори ме е блокирал във Фейсбук. А когато някой не желае да говори доброволно, има и други пътища за получаване на информация. Ето защо от мое име или от Еврочикаго неведнъж съм звънял в МВнР, писал съм имейли и/или заявления с искания да получа разяснения на основание Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
На вашето внимание са няколко реда от различни отговори на Външно министерство:
On Friday, March 11, 2022, 09:59:35 AM CST, [email protected] <[email protected]> wrote:
Уважаеми г-н Стаматов,
Във връзка с Вашето запитване Ви информираме, че към момента графикът на генералния консул в Чикаго не позволява провеждането на такова интервю. Оставаме на разположение за в бъдеще!
С уважение,
Дирекция „Пресцентър“
При следващ сигнал получих следния отговор:
Инспекторатът, в доклад до министъра на външните работи е направил предложение да бъдат разработени и предоставени конкретни и индивидуални, според спецификата на държавата, указания и насоки за работа с медиите в държави с многочислена българска общност и множество български медии.
В този смисъл е отправена и препоръка такива указания и насоки за работа с медии да бъдат разработени и предоставени на всички дипломатически представителства на Република България в САЩ.
Още няколко реда в отговор на МВнР до мен:
Във връзка с изложеното във Вашия сигнал, Инспекторатът, в доклада до министъра на външните работи е направил предложение при осъвременяването на „Наръчник по дигитална дипломация за българските дипломатически и консулски представителства“ да бъде разгледана възможността насоките за работа в областта на дигиталната дипломация да имат задължителен характер.
И още (понеже не се копираше текста – това е снимка):
.
И още:
Съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения е недопустимо служителите в дипломатическите представителства на Република България да се занимават в приемащата държава с всякакъв вид търговска дейност.
Министърът на външните работи ще бъде допълнително запознат с резултатите от извършената от дирекция „Вътрешен одит“ проверка.
И още:
Отговор относно назначаването на г-н Светослав Станков като генерален консул на Република България в Чикаго
Г-н Станков действително е напуснал дипломатическата служба, като с него е сключен трудов договор, въз основа на Решение на Министерския съвет No 143/19.02.2021 г. за назначаването му като генерален консул.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от Закона за дипломатическата служба (ЗДипСл), „Генерален консул се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.“ Впоследствие г-н Станков отново е бил назначен като дипломатически служител.
Съгласно чл. 29, ал. 2, т. 1 от ЗДипСл, „Министърът на външните работи може да назначи без конкурс в дипломатическата служба за неопределено време дипломатически служител, правоотношението с когото е било прекратено…“.
Проверката показа, че при назначаването на г-н Светослав Станков за генерален консул на Република България в Чикаго са спазени законовите разпоредби.
Както се вижда – въпросите и запитванията по ЗДОИ дават някакъв ефект, но доколко той е достатъчен – решете сами. Убеден съм, че положението би било съвсем различно ако съществуваше общочикагска, а защо не и единнна световна емигрантска организация.
Завършвам с въпрос: Are you ready?
Очаквам мнения и предложения на редакционния ни имейл (вж. тук).
П.Стаматов
.
