Снимка: Авторът
.
Както е известно, основната разлика между източните и западните български говори е произношението под ударение на старобългарската буква Ѣ (ят). На изток тя се произнася „я“, на запад – „е“.
Чрез съществувалият обаче до 1945 г. официален български правопис е имало възможност да се обединят диалектните различия: млѣко – мляко и млеко, мѣсто – място и место, бѣло – бяло и бело и т.н.
Интересно е обаче кой говор фонетично е бил застъпен в тогавашния правопис, как са се произнасяли буквите ѣ и ѫ?
Както е известно, тези букви отдавна са били трън в очите на няки не съвсем родолюбиви политици. По времето на Александър Стамболийски, разрешил сръбски войски да преследват чети на ВМРО на българска територия, буквата Ѣ за първи път е премахната и е заменена с нейното фонетично звучене. Попаднах на една публикация от 1923 г., от която е видно, че това звучене е било съобразно западните говори. Например нѣколко се е изписвало „неколко“, видѣл – видел, а дошѫл – дошел. Същото произношение съм го слушал и в радиопредавания на македонските българи в САЩ и Канада.
Така че по-скоро можем да кажем, че някогашният книжовен български език до 1945 г. е бил много добре балансиран, със силно присъствие на западните български говори в него. Именно поради тази причина ВМРО в своите легални и нелегални издания, дори и когато изучаването на българския език вече е било забранено, е използвала само книжовната му форма. Македонското освободително движение след 1945 г. отхвърля отечественофронтовския правопис в България и продължава да използва книжовния български език в старата му правописна форма. Основният аргумент е, че чрез нея се поддържа българското езиково/правописно единство.
Така че не се връзвайте на пропагандни твърдения, идващи от Скопие, че македонският сепаратизъм възникнал, защото за книжовна норма били приети източните български говори. „Македонският сепаратизъм“ е сръбска измишльотина за прикриване на фактите!
С това не искам да кажа, че съм привърженик за връщането на стария правопис. Много вода е изтекла от въвеждането му. Но съм привърженик за равноправието на двата правописа – дори и само формално, на старият правопис трябва да се даде шанс да продължи съществуването си, за да не затваряме пътя към българското езиково единство.
.
.
