Виктория Тинтерова (1959-2025). Снимката е от нейния ФБ профил.
.
Виктория Тинтерова (1959-2025) е родена в София. Почива в родния си град на 16 септември т.г. Разностранен талант, не особено познат на широката публика. Фотограф, оформител на списания, реставратор на мебели, автор на дизайнерски плетива… Публицист, памфлетист, човек с невероятно чувство за хумор.
Тинтерова е завършила фотография. Носител на различни награди за черно-бяла фотография. Била е фотограф в Института за паметници на културата, работила е в различни списания; по-късно, след раждането на сина й, когото ражда на 42 години, започва да работи в дома си.
Профилът й в социалната мрежа Фейсбук има 12 хиляди последователи. В нейна памет поместваме някои нейни постове във Фейсбук от последните месеци.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
21 август 2025 г.
Напоследък гледам само рекламите. В тях има надежда – дупиту ти е чувствително, ‘начи има няколко вида кралски тоалетни хартии. Имаш хемороиди, които те скапват… и столовете скапват. Има изобилие от дупешки мазила. Имаш вагинална сухота и увеличена простата – няма проблеми, колкото искаш хора се занимават да ти облекчат страданията…
Щото иначе нищо не може да се реши. Вода няма, кинти няма, то българи вече не остаанаха… Зат’ва гледайте рекламите, ако искате да сте спокойни.
***
19 август 2025 г.
Вчера нали ви казах за Путин, че е кукла, закована за масата… Е, есъ лидерите пък бяха на срещата с Тръмп, от онези, картонените макети, дето може да си ги местиш, където си искаш. Не са скъпи, можете и вие да си купите.
Прилагам и реклама. Ако ви трябва публика, пък никой не ви харесва и не иска да ви дойде на сватбата…
Една вечер на вратата на госпожа Петрова от третия етаж се звънна. Тя пооправи прическата, опъна пеньоара, пръсна облак парфюм и мина през него, както беше виждала по филмите… отвори вратата. Отвън стоеше мъж с бутилка „Пещерска“ в ръка.
– Влезте, влезте – любезно го покани Петрова.
Седнали, домакинята извадила чашки, сложила чинийки с к’вото има. Минали час… два, ракията била на привършване и Петрова не издържала:
– Да се събличам ли? – тихо промълвила.
– Ъ?! – озадачил се гостът, който се казвал Петрони, Пешо. След 5 минути Петрони се плесал по челото:
– А, явно в офиса е станала грешка – вие сте си поръчали евач, а аз съм алкохолик-събеседник.
П.П.
Картонените изрезки може да изглеждат като проста концепция, но тяхната популярност доказва, че те са всичко друго, но не и скучни. Независимо дали ги използвате за промоция, декорация или просто за забавление, те са чудесен начин да добавите малко индивидуалност към всяко събитие или пространство.
***
26 юли 2025 г.
Има нещо, дето не съм ви казвала за мене си – аз съм медиум. Снощи запалих няколко чаени свещи и викнах духовете на големите философи. Явиха се само двама-трима, другите били заети. Маркс, без Енгелс, Шопенхаур и Кант. И питам ги аз с призрачен глас:
– Философи, кажете в какво живеем – лево или десно управление?
Те сбраха умните си черепи, пошушукаха малко и викат:
– Не ни чопли повече кокалите и сама реши.
И реших – ще канализирам последните 30 години.
Том първи:
ТРЯБВА
Трябва да разградим комунизъма, через разрушаване на комунистическите заводи, които бяха и без това изкуствени. После язовирите и напоителната система, ерго – селското стопанство. Речено-сторено. И червени, и сини се заеха с тия задачи. За десетина години се справиха, защото са печени.
ЩЕ
Сега – ще постоим заводи, язовири и нови училища, и още повече болници – на човек по болница…
Пак ги повиках философите. Никой не се яви, щото като ми прочели труда, полудели, махнали главата на Маркс и сега се налагат с книгите си.
ЕПИЛОГ
Баба кара колело, а насреща й – лайно.
Ха налево, ха надесно…
право във лайното пресно.
***
10 юли 2025 г.
Костов, гуруто на демократурата, освен всичко друго съсипа и СДС, вика – ник’во увеличение на заплатите, щото ем не сте ефективни, ем ще предизвикате инфлация. За да сте ефективни, като ви назначат да чистите градинките на децата, вие трябва моментално от шареното влакче да произведете части за високоскоростни влакове за износ. За да сте ефективни… иначе много важно, че е мръсно. То и без това е мръсно. Но виж, двигател за скоростен влак веднага го продаваме и хоп – ставаме ефективни и обосновано увеличение на запатата. С 10 лв. За повече – питайте Костов. Най-вероятно космически кораб. Аз мисля вкъщи да направя манифактура за електрически рикши, за износ за Индия. А?! Обещавам, че като забогатея, ще се опитам да не си купувам черен хайвер, та да не предизвикам инфлация. То и без това не обичам…
Костов би станал президентин, ако го подкрепи Борисов.
Муш, въх, уби ме…
***
23 юли 2025 г.
Толкова е опасно навсякъде, че мисля на село да си построим бетонов бункер и да не мръднем оттам, докато не си отидем от естествена, дълбоко старостна смърт. Ако се налага да излезем за нещо, ще правим сърчица с високо вдигнати ръце.
Защо така съм улашена ли?
1. Навън става толкова горещо, че а си излязъл, а си омрел, изпарил, анахилирал. Ние никога не сме виждали жеги и сега – баам!
2. На плажа е още по-опасно, щото а си се метнал във водата рязко, а си омрел. Даже във въздуха си омрел. Може и от цените на супите да омреш, затова по-добре в бункера и ник’ви морета.
3. Ако се прибереш вкъщи, почват да ти звънят мошеници, да ти искат кинтите да ги фърляш през балкона. Ако не са неизвестните мошеници, се появяват известните, които ти искат кинтите за ток, вода… Ама няма вода.
4. Въздухът в София е много опасен и мръсен.
5. 1000 пъти ви се каза, че трябва непрекъснато да пиете вода, докато не фанете воден плеврит, само така ще оцелеете, а вие – не, та не, та не….
6. Който има нещо да продава, да го продава отсега, че държавата ще тури цени 2 лв. – 1 евро на всичко и ще видите тогава. Апартамент – 2 лв. и заплата – 2 лв. За да няма инфлация и Кая Калас да ни хареса. И Урсула. Така викат икономистите – а са ни дигнали заплатите, а сме хукнали за черен хайвер и трюфели, а са вдигнали цените на черешите – и двустайните панелки близо до метрото.
***
10 юли 2025 г.
Като слушам радостта от въвеждане на еврото от януари и инвестициите, които ще докара, си преставям следната картина – откъм Дунава, в летящ старт чакат двама шведи в 6 СААБА, и трима с пръчки стомана в ръце – и се гледат на кръв, трима датчани с кофи с риба, норвежци с шишета с нефт и няколко с торби с нокии… От изток дебнат руснаци с хибридни атаки в раници и кохорта китайци с шевни машини, японци във влакове стрели и двама-трима чаршафи с камили, натоварени с фурми. От запад са наредени в разгъната фаланга десетки беемвета и стотици инженери с рула чертежи на пътища, язовири и още болници… Чакат на гюме еврото, за да почнат моментално да инвестират, без да губят време. И да ни увеличат заплатите…
***
23 май 2025 г.
Ей ме. ‘Начи – болница, хора… изследвания, мини оттук, аааа, не оттук… завърти се на левия крак 5 пъти… дай кръв… ся се завърти на десния… тук не се стъпва – ковид. Накрая някой се смилява, пльосва ме на креват, завива ме и аз заспивам. По едно време креватът се разтриса. Ммхм… к’во ли става… Ха, сетих се – в моя вагон с книги има и Зошченко – там, дето го турили във вана, да му свалят температурата, а до него безпомощно се люшкала полуомряла бабичка. Горе надпис – ТРУПОВЕТЕ СЕ ПРЕДАВАТ ОТ 3-5 ЧАСА. Дааа, вече съм бабич, ‘начи ще ме предават. Отварям любопитно очи – очаквам накрая на Тунела да видя весела, превъзбудена група роднини в бели роби, да ме посрещат и да махат, около тях котета и кучета, дори и златна рибка… бивши гаджета… Тц – санитарка мие пода и от време на време блъска краката на леглото. Дотук добре – казал оня, дето падал от 20-ия етаж. Зимам си цигарите и излизам на двора, при другите хулигани, с абокати, системи и по пижами. Сядаме до едни симпатяги – единият с 4 банки на стойка. Вадете химикалки и пишете – разговорът им беше академичен.
ЧЕТИРИТЕ БАНКИ
– Ся всички говорят как младите са все по телефоните… много е вредно, а то си трябва движение. Аз, напримерну, имам малка градина. Садя малини за едната внучка, ягоди за другата и капини. Обаче капините са много, та слагам за ракия… па намерих една огромно тиква. Турих и нея… и няколко малки… доде един съсед и вика – искаш ли бяло вино по 1 лв.? Искам, бе, как да не искам – 100 литра. Стана 300 литра ракия.
Слушателят вече беше онемял от възхита.
– Да, ама дойдоха полицаи – продължава Четирите банки. – Ти продаваш ракия, ще те глобяваме. Как продавам, бе – сметай, ‘секи ден пия по 300 грама. 7 х 300… и т.н., то не остана… Дойдоха зетьовете… ЯЯЯЯ, к’ва ракия – викат… Това е ракия от тикви, бееее ей. Има една трета капини… тикви и… на майка си газа.
Записахте ли, няма да повтарям.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
Искрени съболезнования на семейството и приятелите на Виктория Тинтерова.
Светъл път на душата й…
.
