.
Първите 100 дни на Доналд Тръмп като 47 президент на САЩ бяха повод за различни коментари.
Ето и моята лична равносметка:
За това време съм си писал за политика по имейл или на лични съобщения във Фейсбук с доста различни хора – примерно с 50 човека.
В резултат на това бях критикуван от поне 10 защитника на Тръмп и още повече Тръмпомразци.
Всеки ме от тях ме критикуваше по-различни теми и мненията ми за действията на президента, като искаше моята гледна точка да съвпада точно с неговата. На всички тях им казвам: Чакайте бе, хора – истината е само една, но всеки има право на мнение. Къде Ви отиде демокрацията? Не разбирате ли, че точно това неприемане на чуждото мнение ни довежда настоящите и бъдещи диктатори?
Именно тези хора и споровете ми с тях ме принудиха сега да опиша по-детайлно моето виждане за управлението на Тръмп.
Няма да започвам с клишето „не съм гласувал за Тръмп“, защото това е очевидно за тези, които ме познават. Не го направих нито през 2016-та, нито през 2020-та, нито през 2024 г. Но това не означава, че съм стоял безучастен към процесите.
През 2016 г. Еврочикаго беше първата медия, която обяви победата му, точно така, както Newsmax го направи на последните избори, като си вдигна рейтинга и акциите с 50%. През 2020 г. с покойния доц. Николай Михайлов (Гусев) изпратихме стотици писма до Конгреса и Върховния съд на САЩ, настоявайки за повторни преброявания по места и за задължително представяне на лична карта при гласуване. Аз самият направих експеримент — преди гласуване се подписах с лявата ръка, с измислен подпис и без никакви документи, но вотът ми беше приет за валиден. След всичко това Николай ми каза: „Този свят вече не е моят. Не съм вярвал на политиците, но вярвах във Върховния съд в САЩ още от времето, когато учех и преподавах там. Нещата коренно са се променили.“ Само месец по-късно той бе покосен от пневмония и скоропостижно си замина от този отчаял го свят.
Но да се върна на Тръмп — не гласувах за него и на последните избори, въпреки че бях против сенилния Байдън и неадекватната Камала. Гласувах за Джордж Оруел с вицепрезидент Олдъс Хъксли* — те гениално предсказаха настоящето ни и смятам, че е крайно време ние да осъзнаем това.
Не гласувах за Тръмп и защото през целия си досегашен живот не съм вярвал в често повтаряната теория за ролята на личността в историята. И защото смятам, че именно съвременните избори са начин на легитимиране на диктаторите по света. За това съм писал, на друго място (линк ще изпратя на всеки, който ми пише и се интересува от мнението ми за изборите с предрешен край). Но тези сто дни промениха мисленето ми за ролята на личностите в историята.
„Ефектът Тръмп“ ми доказа нагледно, че историците са били прави – отделният човек действително играе голяма роля. И то не защото сам може да направи нещо значително, а защото хората, партийният апарат и масите, се влияят от личността и положението й. Те или подкрепят, или се противопоставят. Колкото по-силни са тези сили, толкова по-голямо става значението на личността. И тези, които са срещу Тръмп, също работят по въпроса в негова полза. Учудва ме, че сякаш не го разбират**. Хитрият Доналд явно отлично знае това и днес е пуснал снимката си, облечен като римски папа, с която илюстрирам този текст. Воят срещу шеговитата картинка работи не само за неговото его, но и за повишаване на значимостта му (поне за деня).
Като заключение — не, не ми харесва Тръмп и не бих искал да ни управляват подобни на него. Но нима е възможно добър човек да е начело***? Нима не разбирате, че именно система избутва напред неподходящите хора?
Тази система ни съветва(ше) да сме измислили 72 вида джендъри, в спорта да се бият мъже и жени, в университетите да се приемат по квоти, а не най-способните, да се бутат паметници от преди 200 години на основатели на САЩ, да се инжектираме с неизпробвани ваксини и т.н. Срещу това се обяви Тръмп и, харесвам ли го или не, не мога да не го подкрепя, когато подписва правилни укази. Той не е най-подходящ борец срещу системата и нейните корени, но благодарение на него започваме да се връщаме към естественото за човека. Няма как да не изкажа радостта си от указа на Тръмп, утвърдил двата основни пола в САЩ, а успее ли да спре сраженията в Украйна, готов съм да подпиша петицията до Нобеловия комитет. Знам, че с това последно изречение пак ще ядосам някого, но Ви моля — нека спрем да се караме безсмислено около Тръмп. Още през XIX век будните хора осъзнаха — че проблемът не е в личността, а в системата.
И Тръмп сякаш ни е изпратен да прогледнем и да ни покаже слабостите й. Нека спрем с това деление: „Ако не мислиш точно като мен, си против мен.“ Разобщим ли се отново – наша ще е вината, а не на поредния Тръмп, Путин, Зеленски, Си, Ердоган или Борисов. Народът го е казал: „Не е луд този, който яде зелника, а който му го дава.“
Така че – първите 100 дни бяха добри за президента, благодарения на всички, които участваха в The Trump Effect. А дали следващите дни ще са добри за нас — зависи изцяло от отношенията между нас и нашите дела.
.
П. Стаматов
—––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Снимката на бюлетината съм качил в профила си във ФБ.
** А може би някои го разбират, но са платени?
*** Някакъв умен човек бе казал: “Монархист съм, не защото вярвам в царската институция, а защото случайно може да се роди и да ни управлява и добър човек. Това при съвременната демокрация не може да се случи.” А който не разбира защо у нас ни управляват хора като Борисов и Пеевски, да ми се обади — ще му изпратя обяснение и подробно упътване за промяна.
.
