Процедурите по придобиване на БГ гражданство. Заседание на парламентарна комисия

.

На 10 април 2025 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание, при следния дневен ред: 1. Информация от Министерството на правосъдието, относно процедурите по придобиване на българско гражданство и законодателната уредба, засягаща установяването на българския произход; 2. Разни.

По т.1 са изслушани: Спаска Кинчева – зам.-министър на правосъдието, Радмил Тотев – директор на дирекция в Министерство на правосъдието, Райна Манджукова – изпълнителен директор на Агенцията за българите в чужбина. Отношение по темата взимат: Красимир Тодоров – председател на Фондация „Лазарус“, Ангел Георгиев – народен представител, Николай Алгафари – зам.-председател на Комисията, Стоян Таслаков – председател на Комисията. По т.2 е представена пристигнала до Комисията покана за присъствие на конкурс по четене на български език.

Следва стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 6

На 10 април 2025 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите извън страната при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Информация от Министерството на правосъдието, относно процедурите по придобиване на българско гражданство и законодателната уредба, засягаща установяването на българския произход.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Стоян Таслаков.

* * *
ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Добър ден, колеги, имаме кворум. Благодаря, че днес сте тук и уважихте заседанието на Комисията.
Ще разгледаме една много важна тема, един проблем, който е останал в годините. Преди да започнем да гласуваме дневния ред, а той е следният:
1. Информация от Министерството на правосъдието, относно процедурите по придобиване на българско гражданство и законодателната уредба, засягаща установяването на българския произход.
2. Разни.
Който е за дневния ред, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, днес на гости са от: Министерството на правосъдието – Спаска Кинчева, заместник министър; Радмил Тотев – директор на Дирекция „Българско гражданство“; Боряна Златинова – началник отдел „Оценка и анализ на документацията“ в Дирекция „Българско гражданство“; Даниела Белчева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“; Силвия Соколова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ и Мария Георгиева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“.
Тук при нас също имаме гости, редовно вече станали, от Изпълнителната агенция за българите в чужбина: Райна Манджукова – изпълнителен директор; Йоана Драгнева – заместник изпълнителен директор и Валери Радолов – директор на Дирекция „Български общности и информационна дейност“.
Имаме още един гост от Фондация „Лазаров“, нейният председател Красимир Тодоров, който от много години работи с българските общности и точно по тази тема е експерт и е работил с предишни правителства и може да ни е полезен, и да даде насоки на проблемите.
Причината за това заседание, ние много пъти сме коментирали с Комисията, е това, че няма уеднаквена методология за решаване кой да получи българско гражданство и кой не, и така се получават едни правни прецеденти. Затова ние дискутирахме с представителите на Комисията и аз поех ангажимент да препоръчам една задача, да Ви възложим, да създадем една междуведомствена работна група между Министерството на правосъдието и Агенцията за българите в чужбина, които знаят точно проблемите, защото нашата комисия е залята със сигнали, хора, които получават трудности за получаване на българско гражданство. Тази междуведомствена работна група, която бихме искали да създадете, да обсъдите, да изготвите и един проектозакон от страна на Вашия Съвет за координацията за политиките за българите извън страната, който е към Министерския съвет, с цел да се синхронизират процедурите по доказване на български произход и тези законодателни, евентуално, инициативи, които изработите, след това да влязат в Народното събрание и ние да можем като народни представители да променим закона, така че това да стане.
Сега давам думата на заместник министъра госпожа Кинчева – заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, като говорим за института на гражданството, следва да отбележим, че това е една предпоставка за получаване на една закрила от държавата и нейните институции, както упражняване на едни значими права като образование, здравеопазване, свободно движение, активно и пасивно избирателно право, поради което неслучайно първичната уредба, всеки един от Вас знае, че в Конституцията на Република България, подзаконовата, която е доразвита от Закона за българското гражданство и подзаконовата нормативна уредба, Наредба № 1 от 1999 г., за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство и Правилника за дейността на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието.
Трябва да знаем, че компетентността по отношение на производства, във връзка с гражданството, е споделена между изпълнителната власт, министъра на правосъдието и вицепрезидента на Република България.
Ако трябва да говорим – Вие искате да уточним процедурата ли, каква е или може би..?

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Ако искате кажете с какви проблеми сте се сблъскали, дали работите по подобни законодателни инициативи. Накратко и след това ще дам думата на Агенцията за българите в чужбина, те да кажат пред какво са изправени и съответно да влезем в дискусия.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Към момента в Министерството на правосъдието има една работна група, която приключи своята дейност, която е свързана с промени в Наредбата, която Ви споменах малко по-нагоре, но тя приключва своята дейност, ще има резултат от нея, като в крайна сметка се утвърди от министър.
Що се касае до проблемите, които имаме в Дирекция „Българско гражданство“, може би директорът да спомене нещо, те са много, разбира се, но според мен бихме могли да постигнем някакъв много голям напредък заедно.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Това именно е целта и на днешното заседание, да се координираме така, че като институции да работим синхронизирано и да има по-голям ефект. Това е добре, че има такава работна група и Вие сте в един напреднал стадии, и може да включите вече ИАБЧ към дискусиите.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Не, това е вътрешноведомствена група и в случая ИАБЧ не е необходима. Знам от публикации в пресата, както и в сайта на Народното събрание, че има доста законопроекти, свързани с българското гражданство на най-различни политически партии – наясно съм с тях, не знам докъде са стигнали разбира се, така или иначе, може би, по друг начин трябва да получа информация.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Господин Тотев, ако иска да вземе отношение? Заповядайте.

РАДМИЛ ТОТЕВ: Мога да кажа няколко думи.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаема госпожо Кинчева, уважаеми колеги!
Мога да кажа, че условията за придобиване на българско гражданство са уредени съгласно Закона за българското гражданство и са доразвити в Наредбата № 1, която е от 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство.
В Закона, в Допълнителните разпоредби е дадена дефиниция – що е лице от български произход, а с изменението от 2021 г., в чл. 15, ал. 1, т. 1 за българския произход и чл. 15, ал. 2 са предвидени възможностите, на които лицата от български произход да придобиват българско гражданство, публичен ред – тоест, документи доказващи българския произход до трета степен възходящ българин.
Приветствам идеята на госпожа Манджукова и съм чел анализа, който тя е представила за уеднаквяване на тези понятия в българския произход, във всички закони, и създаването на такава междуведомствена работна група би била от полза на всички, включително на това да бъде уеднаквено това понятие, за да може да се намери начин всички институции, които работят с термина български произход, да намерят някаква възможност, за да не се сблъскат със затруднения в работата.
Относно проблемите, свързани с българското гражданство, те са редица, не знам в момента дали е необходимо да бъдат извадени всичките..

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Не е необходимо, въпросът е да се разберем, координираме относно създаването на работната група, не е нужно да излагаме сега всички проблеми, защото те са много.

РАДМИЛ ТОТЕВ: Абсолютно съм съгласен, те могат да бъдат обсъдени на работната група, да се намери на голяма част от тях решения. Така че в случай, че бъде сформирана такава работна група, ние ще вземем активно и дейно участие в нея.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.
Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Извинете, аз не схванах каква ще бъде темата на тази работна група и ми се струва, че само между двете учреждения – Министерството на правосъдието и тази агенция, струва ми се твърде малък като състав на тази работна група. Все пак има Съвет по гражданство в Министерството на правосъдието, там участват представители на много институции, които имат отношение към това до някаква степен и, ако изобщо се създава такава група, според мен, трябва да бъдат поканени и оттам представители.
Струва ми се твърде малко да бъдат само между Министерството на правосъдието и Изпълнителната агенция. И темата – бих искала да разбера какво би следвало да бъде предмет на тази работна група, за да мога да изразя някакво мнение.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Смятам, че Вие като експерти, би следвало най-добре да знаете с кои институции бихте могли да работите заедно. Преди малко съветниците ми напомниха, че има… (реплика) Съвет към Министерския съвет, (реплика), където представляват всяка една институция. Така че имате пълната свобода всъщност да изберете с кого да работите.
Искам да допълня, че идеята не е само на госпожа Манджукова, в случая идеята беше от нашата комисия. Впоследствие разбрахме, че и госпожа Манджукова, и Агенцията са работили по подобна тема, а и затова ги поканихме реално, а идеята идва от нас в момента за това заседание.
Госпожо Манджукова, ако искате Вие да изложите Вашата гледна точка.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Моята гледна точка излиза извън темата българско гражданство, защото от промените в Закона за българско гражданство от март 2021 г. Агенцията за българите в чужбина не е част от процедурата, тоест удостоверенията, които издава Агенцията, с които удостоверяваме българския произход за нуждите на МВР – Дирекция „Миграция“ за придобиване постоянно пребиваване, не са необходими в процедурата по българско гражданство. Така че ние имаме представител в Съвета по българско гражданство, но реално, като част от процедурата, ние не участваме.
Това, с което аз бих искала да кажа, всъщност Вие го казахте, че проблемът не е в това как да се докаже българският произход за нуждите конкретно на придобиване на българското гражданство, а въобще за уеднаквяване на терминологията – що е то български произход, и съответно синхронизиране на законодателството. И точно с тази цел всъщност такава работна група вече е създадена, тя е създадена със заповед на министъра на вътрешните работи в следствие на едни процеси от предишния парламент, но така или иначе е създадена работна група към министъра на вътрешните работи, в която заместник министърът на вътрешните работи и заместник министърът на правосъдието са съпредседатели. Тя е създадена със Заповед Р-194 от 15 октомври 2024 г. и в нея точно, както казва госпожа Кинчева, справедливо са посочени представители на всички институции, които участва и в Съвета по гражданство, и са заинтересовани в разрешаването на тази проблематика. Остава тази работна група просто да заработи, тя не е отменена, тя при всички положения трябва да бъде преработена, защото например член на тази работна е госпожа Наталия Киселова, която в момента няма как да бъде – по ред причини, но така или иначе тя не е отменена. Тъй че на практика аз мисля, че това е една добра стъпка в тази насока и в самата заповед е формулирано точно това – изработване на предложения за промяна в законодателството.. (реплика).
Не, тя така и не заработи – октомври месец е последната заповед на министъра на вътрешните работи, ние всички я получихме тази заповед, но така и не се стигна до заседание.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Манджукова.
Това, че Вашето ведомство не участва конкретно по това, не значи, че не може да е полезно, най-малкото да покаже казуси, които наистина са невероятни. Аз примерно имам лични семейни приятели, където жената е на 40 години, от ученичка е тук, две деца е родила на българската държава, 15-16-годишни вече, ученици, и още не може да вземе българско гражданско, което е нелепо, тази жена е майка на две българчета. Имаме и друг случай, примерно, братът получава гражданство, сестрата не може или обратното, не може да докаже български произход, което е нелепо. Просто трябва наистина да се седне, това, което казахте, тази инициатива е добра, просто трябва да продължи, да се сменят актуалните представители и да свършим малко работа, защото 10 и повече години тези проблеми явно зациклят.
Сега ще дам и думата на нашия гост – господин Красимир Тодоров.
Представете се и накратко защо Ви поканихме и с какво може да сте полезни към Комисията. Благодаря.

КРАСИМИР ТОДОРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник министри, уважаема госпожо Манджукова, с която се познаваме добре!
Аз съм един хората, които е изминал пътят от България до другата страна на планетата и се е върнал. Запознат съм с всички перипетии на напускането на страната и на връщането в нея. Докато бях в Нова Зеландия упражнявах инженерната си професия – аз съм инженер, доктор на науките в Русенския университет, и в Нова Зеландия, 2003 г., две години след пристигането ми, открихме първото новозеландско училище за сертифицирани учители със сертификат от Тринити Колидж, във Варна. То просъществува много малко и беше унищожено, но това е съвсем друга тема на разговор. Това е първият ми сблъсък с българската бюрокрация.
През 2008 година се върнах, след като България вече е в Европейския съюз и НАТО, и бях привлечен от Божидар Димитров, в новосформираното правителство, на което той беше министър без портфейл и отговаряше за българите в чужбина. Тогава започнахме по много ентусиазиран начин да се опитаме да решаваме проблемите, като направихме едни изменения в Закона за българското гражданство, в които аз участвах, но те бяха неудачни. За причините може най-добре да говори госпожа Манджукова, аз няма да се спирам на тях.
Не успяхме да покрием нуждата от обучение на българските деца в чужбина до 18 години. Създадоха се първите опити за неделни училища, които сега, в този момент, са добре разработени – над 300 мисля, че са вече (реплика), а над 400 прекрасно, с около 30 хиляди деца или около, под 30 хиляди деца, но по мое време имаше нужда от обхватът на 80 хиляди българчета в чужбина. Сега не съм правил справка, може би това може да се търси при ИАБЧ, но съм сигурен, че са много повече за тези години. Така че би трябвало да се обърне внимание първо на това – децата, които са извън България, да могат да се връщат лесно в страната.
Аз имат огромни проблеми при връщането на моите деца, преодолял съм ги, това е предмет на съвсем друга дискусия.
Опитахме се да направим няколко промени, предложения с различни други наши организации, не успяхме в тези турбулентни политически времена. Надявам се, че сега в този момента са назрели условията да се съберат всички заедно. Защото винаги проблемите са били в некоординираните действия на институциите.
И, за да не отнемам повече време смятам, че накратко е това, с което, аз мога да Ви отговоря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Извинявайте, исках само да съобщя малка статистика, ако искате да чуете колко хора искат да станат български граждани.
Например 2022 г. молби – 20 хил. 825 бр., всички тези хора искат да станат български граждани. Няма да ги разделям подадени молби в Министерството на правосъдието и такива чрез дипломатически и консулски представителства, ако искате ще Ви ги цитирам: 2023 г. – 25 хил. 071 бр.; 2024 г… (Реплики.) Моля? Не, не е с натрупване, ако това ме питате. Разбрах много добре въпроса. 2024 г. – 23 хил. 926 бр., от 1 януари 2025 г. до 20 март поне дотогава имам някаква статистика са само 3 хил. 854 бр.
Предполагам разбирате, че трудностите по организацията с придвижване на тези молби, с разглежданията на тези преписки от Съвета по гражданство и всичките тези допълнителни условия, които има по тях, които необходими по закон, предполагат някакво времетраене, което, разбира се, има проблем да се вместим в тези срокове, които са в Закона за българското гражданство.
Всъщност, това е един основен проблем. Многото брой молби за придобиване на българско гражданство и невъзможността да бъдат разгледани в необходимите срокове, които са норма от Закона за българското гражданство. Исках да знаете за какво става въпрос, с какъв обем се занимават всички тези хора тук, които са с мен.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря Ви, госпожо Кинчева.
Мисля, че това е интересно на народните представители.
Ще дам възможност на народните представители за въпроси, който има да зададе към съответните институции.
Някой от народните представители? Заповядайте, господин Георгиев.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Въпросът ми е към всички, който прецени: от кого зависи да се свика заседание на Междуведомствената работна група? От министър-председателя ли е? Защото виждам, че заповедта е подписана от Димитър Главчев, когато е бил министър-председател. Или това става по инициатива на самите членове на Междуведомствената работна група? Или и по двата начина? Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Трябва да бъде извикана от председателя на групата. Имайте предвид, знаете че имаше доста… (Реплики.) Моля? Двама – заместник-министър на правосъдието и заместник-министър на вътрешните работи.
Имайте предвид, че непрекъснато се сменяха политически кабинети и заради това много неща се задвижват сега, когато вече има постоянен кабинет. Така или иначе това ще се случи в някакъв момент. Поради което, аз бих се съгласила с госпожа Манджукова, че тази междуведомствената работна група трябва да заработи така или иначе това трябва да е факт.
Но имам някакви впечатления, че би следвало заместник-министъра на вътрешните работи би следвало да призове членовете на групата, за да започне тази работа, защото тя всъщност трябва да бъде организирана там. Иначе нямам нищо против да участваме.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: От отговора Ви разбирам, че трябва да поканим и заместник-министъра на вътрешните работи и да го подканим да свика тази група.
В крайна сметка имате подкрепата на Комисията, затова сме се събрали, за да стартираме работната група.
Заповядайте, господин Георгиев.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: В такъв случай да уточним, Вие като съпредседател, не следва ли Вие също да контактувате със заместник-министъра на вътрешните работи и заедно да свикате заседание на групата? И другата част към въпроса ми е: смятате ли, че този състав, който е в момента е достатъчен като брой експерти, които са вътре? Или трябва да бъде разширен състава? Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Много Ви благодаря за въпроса, чудесен е.
Ако заместник-министъра на вътрешните работи е същият, който е бил назад във времето по тази заповед, ще бъде чудесно да може евентуално да проведем първо заседание, но не зная кой е като име, вече действително не си спомням.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Заповядайте, господин Георгиев.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Само за бройката да отговорите. И съответно ще потърсите ли заместник-министъра, трябва сега да проверим същия ли е, ще го потърсите ли, за да се свика заседание на групата?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Да.
Колегите тук ми подсказват, че в крайна сметка уговорката е всъщност МВР да домакинства тази работна група, така че очаквам покана. Нямам нищо против.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Вие казахте, че има много голям обем от документи. Работите ли по това да се въведе някаква процедура, която по-бързо да обработва документите? И да кажете колко забавени документи има към този момент? Колко забавени молби и от кои години чакат?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Опитваме се да направим всичко възможно. Откакто съм в това министерство на правосъдието се опитвам непрекъснато да се занимавам с Дирекция „Българско гражданство“ с цел подобряване на нейната дейност.
Колегата тук ми дава една статистика. Има към 20 март 2025 г. има 51 хил. 985 висящи преписки. Има, разбира се, такива които са забавени от 2022 г., от преди това няма. Ако ме питате за забавените преписки, те са около 27 хиляди.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Господни Алгафари, иска думата. Заповядайте.

НИКОЛАЙ АЛГАФАРИ: Първо, искам да кажа, че аз съм абсолютно убеден, че новото ръководство и на Министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешните работи ще се отнесе изключително отговорно не само към този, а към всеки един друг казус.
По-скоро моят въпрос е към Вас, госпожо Кинчева да Ви попитам: дали бихме могли ние, народните представители някак да Ви улесним тази процедура по някакъв начин? Тъй като това е огромен набор от подадени такива искания. Ако може ние някак да помогнем за тази процедура, ще се радваме да го направим като Комисията.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: За ускоряване на процедурата, струва ми се че не може да помогнете.
Ако има, разбира се, някой законопроект, ЗИД, свързан със Закона за българското гражданство ще бъде чудесно, това малко и под формата на шега, да може да бъде придвижен по-бързо, за да може да се облекчи тази процедура. Но, за това аз не разполагам с такива правомощия, правя предложение.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Други народни представители имат ли въпроси? Заповядайте, господин Георгиев.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Първо, да Ви подканя за втори път да отговорите на въпроса: дали според Вас обема на групата, като брой хора е достатъчен, за да се свърши работата? И съответно, поемате ли ангажимент, Вие да потърсите заместник-министъра на вътрешните работи, след като той не Ви е потърсил? Защото, Вие сте съпредседател на работната група.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: В интерес на истината трябва да погледна самата заповед. Знаете, че на ден минават страшно документи през главата ми, през компютъра през бюрото ми. Не си спомням добре състава на тази група, колко са като на брой, от кои институции. Ако мога да Ви помоля само да ми припомните щом е пред Вас.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: 28 души е общия брой на всички членуващи по този списък, който е от 15 октомври 2024 г. към онзи момент това е 28 души.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Мога ли само една вметка. Колегата ми подсказва в момента, че тази група е била създадена по повод Комисията за Глеб Мишин и вероятно предмета е различен и може да се наложи разширяване на предмета с други задачи.
Така че аз не зная каква е задачата на тази група, щом е свързана с този случай.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Господин Тотев, искаше да допълни и после госпожа Манджукова.

РАДМИЛ ТОТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
В интерес на истината искам да добавя, че предметът на групата, която беше сформирана през лятото на миналата година е съвсем различен. Той е свързан с препоръките на Комисията за Глеб Мишин, която е 2024 г., ако не се лъжа, и какво Министерството на правосъдието може да предприеме, за да се подобри процеса по предоставяне на българско гражданство. Да се влезе в разумни срокове, както и да се предотврати предоставянето от лицата на редица фалшиви документи.
Втората част на предмета на групата е промяна в Закона за българското гражданство. Относно Вашите въпроси, с какво може да се облекчи процедурата по българско гражданство мога да отговоря, че това е една бъдеща промяна в Закона за българското гражданство, каквато ако законодателя има воля да се случи в близко бъдеще може би това основния въпрос, който би бил от значение за облекчаване на процедурата, като се въведат различни изисквания за кандидатите.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Господин Георгиев, искаше да направи реплика.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Първо по заповедта, с която е създадена междуведомствената работна група:
1. Създава се групата и нейния състав. Никъде нищо не пише за Глеб Мишин.
2. Междуведомствената работна група по т. 1, тоест състава да извърши анализ и да предложи необходимите мерки, включително промени в българското законодателство, с цел отстраняване на констатирани проблеми в процеса по предоставяне на българско гражданство.
3. При необходимост в междуведомствената работна група могат да бъдат привличани експерти от държавната администрация, неправителствения сектор или академичните среди за целите на изпълнение на поставените задачи, тоест нищо няма за Глеб Мишин.
Така че следва да се фокусира групата в дейността на анализ и мерки за промени в законодателството, с цел отстраняване на проблеми в процеса по предоставяне на българско гражданство.
И една градивна критика. Не звучи добре, че съпредседателят госпожа Кинчева, на групата не е запозната със състава и съответно не са инициирани също и от нейна страна, като съпредседател съответно действия тази група да се събере. Ясно ми е, че работата като обем е наистина в голямо количество още повече, че предвид, че скоро не е имало, изключвам този редовен кабинет, не е имало скоро редовно правителство, но би следвало да се предприемат мерки съответно групата да заработи, защото иначе се обезсмисля нейното съществуване. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Господин Георгиев, искам само да допълня и да напомня, че това е заповед и идея на предишния министър-председател Главчев. Ние тук сме се събрали да създаден нещо доста по-напреднало вече като проблематика и с по-изяснели цели. Така че тук пред мен са целите, които аз ще Ви ги предоставя. Това, което очакваме да свърши работната група. Така че това е някаква стъпка, която не се е състояла. Но, ние вече от тук нататък надграждаме.
Господин Алгафари, имаше въпрос и след това може да отговорите.

НИКОЛАЙ АЛГАФАРИ: Въпросът е как да отговоря на господин Георгиев, тъй като аз бях член на Комисията за Глеб Мишин. Тази заповед е във връзка с доклад, изготвен от Времената комисия за Глеб Мишин. На базата на доклада, който ние изготвихме тогава, председателят на Комисията, мисля че беше Атанас Атанасов, на базата на доклада е изготвена тази заповед. Така че тя е във връзка с Комисията за Глеб Мишин.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Заповядайте да добавите.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Извинявайте, господин Георгиев, аз подкрепям думите на господин Алгафари, точно това са фактите, не приемам критиката към мен, защото в крайна сметка тази заповед трябва да бъде потвърдена от политическото ръководство. Трябва да има нова заповед, това е предишен министър-председател и такива са процедурите по принцип, ако не знаете такъв е реда.
Затова, аз очаквам нова заповед и винаги ще се призова, естествено ще отида веднага на тази работна група, за да почне тя работа по същество.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря Ви, госпожо Кинчева.
Кратка реплика от господин Георгиев.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Аз не видях да има конкретен срок, така че това че е предишен министър-председател според мен нищо не променя. Групата съществува, функционира документално, така че би следвало да се предприемат мерки. Ако не ще поставим въпроса при необходимост. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Господин Алгафари.

НИКОЛАЙ АЛГАФАРИ: Има нов състав на Министерския съвет, както и нови заместник-министри, така че със сигурност е хубава стъпка, но ние трябва да тръгнем в посока създаването на такава, защото това е заповед на стар Министерски съвет, в който са други министрите и други заместник-министри. (Реплики.) Да, да, аз не казвам нищо във връзка с критика, с това което Вие казвате. Аз казвам, че ние трябва да я създадем наново.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Алгафари.
Госпожа Манджукова искаше да добави нещо.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Още едно уточнение по повод тази група.
Всъщност препоръката на групата Глеб Мишин беше отправена към двете министерства – към Правосъдието и Вътрешните работи, в резултат на което се създадоха две работни групи. Първи събраха работната група МВР. И тогава се събрахме и аз мисля, че госпожа Боряна Златанова беше на това заседание, не помня кой беше… (Реплики.) При всички положения тогава беше друг заместник- министърът на правосъдието. Тогава беше господин Георги Николов заместник министър на правосъдието и само седмица след това, той си подаде оставката. Така че на тази първа среща се разбрахме и всички бяха единодушни, че няма смисъл от две работни групи, защото хората, които сме вътре ще сме едни и същи проблема е един и същи. Препоръката беше точно с този предмет на дейност.
И тогава се създаде тази втора работна група. Ако обърнете внимание там има последна точка: отменям заповед еди-коя си…Тоест с това се отменя заповедта за създаване на онази работна група. Но, тъй като това оттече във времето и, както каза госпожа Кинчева се смени междувременно правителството.
Наистина аз съм съгласна, че може би не знам, аз не мога да го инициирам, но да се създаде една нова работна група.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря.

НИКОЛАЙ АЛГАФАРИ: В крайна сметка, за да не си говорим, защото в момента всички, съжалявам, но си губим времето, според мен трябва да стигнем до някакъв извод.
В случая тази заповед очевидно не се е случила, не се е събрала тази работна група, затова трябва ние да тръгнем в посока да направим такава работна група, за да започне да се работи в тази посока и да се предприемат някакви действия.
Затова вече ние като Комисия ще седнем и ще си обсъдим, ще помислим какви могат да бъдат стъпките и вече ще тръгнем в тази посока. Ще го обсъдим и с представители на Министерството на правосъдието, и с Изпълнителната агенция на българите в чужбина, и с МВР. И след това вече, когато е нужно, аз предлагам, ако въобще е нужно, да се съберем в един по-широк състав и тогава да обсъдим конкретни мерки и какво точно трябва да направим. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: И аз съм съгласен с господин Алгафари. За да не губим време, просто да отговорите дали поемате ангажимент, да се съберете и да работите в следните задачи – оптимизиране на административния процес за предоставяне на гражданство на лица с доказан произход; създаване на ясни критерии, ръководства за служителите, обработващи документите; въвеждане на възможност за обжалване на отказите по бърза процедура; разработване на електронна система за автоматична проверка на предоставените документи; централизиран орган за удостоверенията на произхода, облекчаване на административни процедури. И вече да изработите съответните законодателни промени. Това е, което очакваме от Вас да поемете ангажимент. Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Извинявайте, надявам се да чух добре – централизиран орган за какво? Просто не схванах добре какво накрая прочетохте?

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Това е една от идеите, които тук сме предложили. Централизиран орган за удостоверяване на произхода, който да е само един. Определяне на една институция като главен орган за издаване на удостоверения, който със създаване на Консултативен съвет от историци, юристи, експерти, който да подпомага процеса. И създаване на онлайн. Това е като идея. Това са идеи, които за Ваше улеснение евентуално.
И създаване на онлайн платформа за подаване на документи и следене на статуса – нещо, което го нямаме в момента. Дали е възможно като идеи.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Разбирам. Малко доуточнение. Да разбирам ли, че този централизиран орган, който трябва да издава удостоверения се припознава Държавната агенция за българите в чужбина и е такава дейност, която е била назад във времето и отменена законодателно поради констатирани нарушения в тази агенция назад във времето?
Ако връщаме старото ново, забравено, трябва да зная. Защото така схванах. Може би не съм схванала добре?

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Не. Очаквам от Вас като експерти, Вие да определите кой да бъде органът, който да изпълнява тази функция, всъщност и като работна група. Не е целта да връщаме нещо, което не работи. Напротив, да създадем нещо, което работи и улеснява.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Разбирам, защото не схванах каква е целта на това. И до каква степен той би подпомогнал процедурата по българското гражданство.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Целта е, че една институция не признава документите на друга институция. Затова да се централизира този процес.
Господин Георгиев искаше нещо да каже.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Да, кратък коментар от мен.
Доколкото виждам, това което Вие искате да кажете, че де факто групата така и не е започнала да работи, но реално тя де юре си съществува, което според мен не пречи наистина да започне да работи. Не казвам, че това е реалистично утре, да речем. Но наистина не виждам никаква пречка да започне да съществува. И според мен няма нужда от други групи. Има нужда Съветът за координация на политиките за българите зад граница да се събере и да излезе с инициатива за решаването на този проблем. Той е новосформиран орган към Министерския съвет и е редно да заработи.
И точно там целта е да има представители на различни институции, които да комуникират помежду си и заедно да решават проблемите. Благодаря.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Госпожо Кинчева, ако желаете да отговорите?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Обърках се малко, господин Георгиев, за кой Съвет говорите? За този, който е към Министерския съвет и който не е заработил, и който трябва евентуално, той е създаден, но никога досега не е заседавал. Или говорите за тази работна група във връзка с Глеб Мишин, която също не е работила до момента? Обърках се просто, ако може само да ми кажете какво имате предвид?

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Имам предвид и за работната група, и за към Министерския съвет.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Разбрах.
Работната група уточнихме, че няма как да работи в момента, тъй като трябва тази заповед да се преповтори от новия министър председател. Няма как, такава е процедурата. Затова отговорът ми в момента е отрицателен, тъй като няма нова заповед.
А за този съвет, за който говорите, той е към Изпълнителната агенция на българите в чужбина. (Реплики.) Нали за този съвет говорите? Към Министерския съвет, това е друг съвет, който също, мисля…

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Госпожо Манджукова, допълнете.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Съветът за координация на политиките за българите в чужбина е създаден с промените в Закона за българите, живущи извън границите на България, влязла в сила на 1 май 2024 г.
В Глава четвърта „а“ е предвидено създаването на Съвет за координация на политиките за българите в чужбина. В този съвет по закон така, както е по Закона, влизат следните министри: на образованието, на културата, на правосъдието, вътрешните работи, външните работи, труда и социалната политика, електронното управление и изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина.
Три месеца след влизането на Закона, трябваше да бъде приет Правилник и с това да започне да работи Съветът. Тъй като отново говорим, имаше смени на правителства, в крайна сметка в минутите преди последното служебно правителство, министър-председателят Главчев възложи на Агенцията да разработи проект на Правилник.
Ние разработихме проект на Правилник, но той не можа да бъде приет, защото трябва да бъде внесен в Министерския съвет от председателя на Съвета. А председателят на Съвета отново по Закон се назначава от министър-председателя, от членовете на Съвета, тоест един от тези министри, седемте.
След като се конституира сегашното правителство, на практика едно от много първите неща, които направи министър-председателят Желязков, е определи със Заповед от 13 януари 2025 г. министърът на външните работи господин Георг Георгиев за председател на този съвет и препотвърди ангажимента към мен да придвижим процедурата по разработване и внасяне на Правилника за функции и организация и дейност на Съвета.
Ние сме го направили. В момента тече процес на съгласуване с дирекция „Правна“ на Министерството на външните работи, тъй като ние не можем да го внесем. Трябва по закон да бъде внесен от председателя на Съвета, тоест от господин Георг Георгиев. Така че в момента тече процедура по съгласуване. И се надявам, то си има срокове за съгласуването на процедурата по внасяне на разглеждане на Министерския съвет.
След като бъде приет правилникът за устройство и дейността на този съвет, предполагам че председателят на Съвета господин Георгиев ще събере първото заседание.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, госпожо Манджукова.
Изглежда има политическа воля и процесите вървят.
Заповядайте, господин Тотев.

ЗАМЕТНИК-МИНИСТЪР РАДМИЛ ТОТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ако позволите, искам да се върна само на предишния въпрос за създаване на единен орган, който да определя българския произход. Искам само да кажа няколко неща, че в Конституцията, в чл. 25, ал. 2, в разпоредбата е посочено изрично възможността на лице от български произход да придобие българско гражданство. Именно българският произход дава право на лицето да придобие българско гражданство по облекчен ред. Тоест българският произход поставя лицето в привилегировано положение спрямо другите лица, които нямат такова качество, тъй като създават допълнителни права за него, а именно правото за придобиване на българско гражданство чрез привилегирована натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство.
Тук се връщам на констатацията, която госпожа Кинчева направи и констатация от Върховната касационна прокуратура в миналото, поради която е изменен и Законът за българското гражданство за такива нарушения при възможността произходът да се определя от единен орган. Така че би било добре това да бъде много добре обмислено до каква степен би било работещо и дали няма да създаде някакви злоупотреби на по-късен етап или възможности по някакъв начин за определяне неправомерно на български произход.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Тотев.
Това е предмет на дискусия на самата работна група.
Господин Тодоров, желаете ли да добавите нещо? Заповядайте.

КРАСИМИР ТОДОРОВ: Внимателно изслушах мненията и от двете страни. Аз ще Ви споделя нещо от моя личен опит.
През всички тези години, през които се опитвахме да подобряваме системата, тя все повече се влошаваше. И поради тази причина ние вече имаме натрупани над 50 хиляди висящи дела, от които 27 хиляди дългочакащи. Искам да обърна внимание на тук присъстващите, че унгарското правителство успя да си издаде паспорти на всички граждани, които се намираха на територии, извън страната. Румънското също. Гръцкото го направи още 90-те години с всички каракачани, без никакви усложнения тези хора получиха гръцки паспорти. Свидетел съм на процеса. Еврейското правителство успя да удостовери племе в Африка, което е чернокожо, че има еврейски произход и да го прибере в Израел. Мога да направя по-подробна справка и да я предоставя на уважаемите депутати.
Оставам с впечатлението, че все още институциите се опитват да дърпат чергата един към друг. Съжалявам, ако неправилно съм разбрал, но целта на това събиране, смятам че е да обедини институциите.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Правилно сте разбрал.

КРАСИМИР ТОДОРОВ: Благодаря, господин Таслаков, за отделеното време.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Наистина така е. Виждате, че сега има ново правителство, има политическа воля да се случат някои процеси, имате подкрепа и от нас, от Комисията. Така че от Вас само да се съберете, да изработите някакви промени. Да си изговорите какви са проблемните случаи с АБЧ, те много добре знаят за какво става въпрос. И просто да се изчисти това веднъж завинаги. Защото, ето, както каза инженер Тодоров, другите държави вече са си оправили техните.
А ние имаме писма, между другото, да Ви напомня имаме писма оплаквания от Гагаузия, където много хора искат да получат гражданство. Там наистина неправителствени организации, общности, които ние не предоставяме и не кореспондират нашите институции с тях. И тези хора на практика не могат да получат, въпреки че исторически това са наши общности. Тези хора искат да се включат в българската държава, а пък ние трябва да се борим за подобряване на демографията. И това е един от методите.
Друг от народните представителите иска ли да добави нещо?
Вие, ако имате, госпожо Кинчева, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СПАСКА КИНЧЕВА: Благодаря Ви много за изслушването. Беше ми приятно и полезно.

ПРЕДС. СТОЯН ТАСЛАКОВ: Добре. Предполагам, че се разбрахме.
Благодаря на гостите.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
По точка Разни само искам да Ви изчета нещо. Едно писмо, което сме получили още на 13 януари тази година. Една покана в Лондон, в посолството на Република България. Конкурс ще се проведе на 21 юни тази година. От името на Българско училище „Чучулига“ в град Лондон и на Неделното училище „Аз Буки Веди“ в град Кьолн, Германия. Те ни канят да бъдем официални гости на международна училищна инициатива – Провеждане на конкурс по четене на български език за ученици от I до II клас.
Съобщавам Ви го, ако някой иска в рамките на няколко дни да посети това събитие, да се свърже с нашите сътрудници.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.

.