Джефри Сакс за войната в Украйна. Какво пропусна да ни каже

.

Вижте по-долу кратък документален филм за историята на конфликта в Украйна. Филмът е създаден по лекция на проф. Джефри Сакс в Кеймбридж Юниън през октомври 2024 г. и оттогава многократно е цитиран. Джефри Дейвид Сакс е американски икономист и политически анализатор, професор в Колумбийския университет. Той е един от най-младите икономически професори в историята на Харвард, носител е на 38 почетни звания, бивш съветник на генералните секретари на ООН Кофи Анан, Бан Ки Мун и Антонио Гутериш, както и на българския президент Петър Стоянов.

.

.

Ето какво пишат по темата разпространителите на видеото:

„Разказът започва в началото на 90-те години на миналия век и продължава до наши дни. Документалният филм включва интервюта и изказвания на световни лидери, като хвърля светлина върху значими геополитически събития и поставя под въпрос разказа, създаден от западните медии. Кое е вярно и кое не – това решение остава за зрителя.“

Следва част от казаното от професора във видеото:

„Нека просто обясня за две минути войната в Украйна. Това не е атака на Путин срещу Украйна по начина, по който ни се казва всеки ден. Това започна през 1990 г., на 9 февруари 1990 г. Джеймс Бейкър III, нашият държавен секретар, каза на Михаил Горбачов, че НАТО няма да се премести нито сантиметър на изток, ако се съгласят с обединението на Германия, което на практика слага край на Втората световна война. И Горбачов каза, че това е много важно. Да, НАТО не мърда и ние се съгласихме на обединението на Германия. Тогава САЩ изневериха на това, още през 1994 г., когато [Бил] Клинтън подписа, основно, план за разширяване на НАТО чак до Украйна.

Тогава така наречените неоконсерватори взеха властта и Клинтън беше първият агент на това. А разширяването на НАТО започна през 1999 г., с Полша, Унгария и Чехия. В този момент на Русия не й пукаше много. Нямаше друга граница, освен с Кьонигсберг, но освен това нямаше пряка заплаха. След това САЩ ръководиха бомбардировките на Сърбия през 1999 г., което между другото беше лошо, защото това беше използването на НАТО да бомбардира европейска столица, Белград, 78 поредни дни, за да разпадне страната. Това не се хареса много на руснаците, но Путин стана президент. Те го погълнаха. Оплакаха се. Но дори Путин започна като проевропеец, проамериканец. Всъщност попитаха дали могат може би да влязат в НАТО, когато все още имаше идея за някакви отношения на взаимно уважение.

Тогава дойде атентатът на 11 септември. След това дойде Афганистан и руснаците казаха: „Да, ние ще ви подкрепим. Разбираме, че трябва да се изкорени терора.“ Но след това дойдоха други две решителни действия. През 2002 г. Съединените щати едностранно напуснаха договора за антибалистични ракети. Това беше може би най-решаващото събитие, което никога не е обсъждано в този контекст. Но това, което то направи, беше да задейства поставянето на ракетни системи от САЩ в Източна Европа, които Русия разглежда като ужасна, пряка заплаха за националната сигурност, като направи възможен обезглавяващ удар на ракети, които са на няколко минути от Москва, и ние поставихме две ракети Иджис системи. Ние казваме, че това е за отбраната. Русия казва: „Как да знаем, че не са ракети Томахоук с ядрени върхове във вашите силози? Вие ни казахте, че нямаме нищо общо с това.“ И така, ние излязохме едностранно от Договора за ПРО през 2002 г. и след това през 2003 г. нахлухме в Ирак под напълно фалшиви претенции, както обясних.

През 2004-2005 г. участвахме в мека операция по смяна на режима в Украйна, така наречената първа цветна революция. Това постави на поста някой, когото познавах и с когото бях приятел, и съм някак далечен приятел с президента [Виктор] Юшченко, защото бях съветник на украинското правителство през 1993 г., 1994-1995 г., и тогава САЩ имаха мръсни ръце в това. Не трябва да се меси в изборите в други държави. Но през 2009 г. [Виктор] Янукович спечели изборите и той стана президент през 2010 г. въз основа на неутралитет на Украйна. Това успокои нещата, защото САЩ натискаха НАТО, но хората в Украйна, според социологическите проучвания, дори не искаха да бъдат в НАТО. Те знаеха, че страната е разделена между етнически украинци и етнически руснаци. Какво искаме с това? Искаме да стоим далеч от вашите проблеми.

Така че на 22 февруари 2014 г. Съединените щати участваха активно в свалянето на Янукович, типична американска операция за смяна на режима, не се съмнявайте в това. И руснаците ни направиха услуга. Те прихванаха наистина грозен разговор между Виктория Нуланд, моя колежка в Колумбийския университет сега, и ако знаете името й и какво е направила, съчувствайте ми, наистина. Между нея и американския посланик в Украйна Джефри Пайът, който е високопоставен служител на Държавния департамент до днес, те говориха за смяна на режима. Те казаха кое ще бъде следващото правителство. Защо не изберем този? Не, [Виталий] Кличко не трябва да влиза. Трябва да бъде [Арсений] Яценюк. А, да, беше Яценюк. И ние ще накараме големия човек – Байдън – да влезе и да направи едно момче, казват те. Знаеш ли, потупай ги по гърба. Страхотно е. Така че те направиха новото правителство и случайно бях поканен да отида там скоро след това, без да знам нищо от предисторията.

И след като пристигнах, част от това ми беше обяснено по много грозен начин, как САЩ са участвали в това. Всичко това означава, че тогава САЩ казаха: Добре, сега НАТО наистина ще се разшири. А Путин повтаряше: „Спрете, обещахте да няма разширяване на НАТО“. Беше – между другото, забравих да спомена, през 2004 г., Естония, Латвия, Литва, България, Румъния, Словакия, Словения, още седем държави на не един сантиметър на изток. И тогава, добре, това е дълга история, но САЩ продължаваха да отхвърлят основната идея: не разширявайте НАТО до границата на Русия. В контекст, в който поставяме проклети ракетни системи, след като нарушим договор. През 2019 г. излязохме от Договора за ракетите със среден обсег на действие.

През 2017 г. напуснахме JCPOA, договорът с Иран. Това е партньорът. Това е изграждането на доверие. С други думи, това е напълно безразсъдна външна политика на САЩ. На 15 декември 2021 г. Путин постави на масата проект на споразумение за сигурност между Русия и САЩ. Можете да го намерите онлайн. В основата му е неразширяване на НАТО. Обадих се в Белия дом следващата седмица след това, умолявайки ги: „Поемете преговорите! Путин предложи нещо, избягвайте тази война.“ „О, Джеф, няма да има война. Обявете, че НАТО няма да се разширява. О, не се притеснявайте, НАТО няма да се разширява.“ Казах: „О, ще водите война за нещо, което няма да се случи? Защо не го обявите?“ И той каза: „Не, не, нашата политика е отворена врата – това е Джейк Съливан, – нашата политика е политика на отворена врата, отворена врата за разширяване на НАТО.“ Това между другото е в категорията глупости.

Нямате право да разполагате военните си бази, където искате, и да очаквате мир в този свят. Трябва да имате малко благоразумие. Няма такова нещо като отворена врата, че ще бъдем там и ще поставим нашите ракетни системи там и това е наше право. Няма право на това. Ние обявихме през 1823 г., че европейците не идват в Западното полукълбо, това е доктрината на Монро. В крайна сметка цялото Западно полукълбо. ОК, както и да е, те отказаха преговорите. Тогава започна специалната военна операция и пет дни по-късно Зеленски казва: Добре, добре, неутралитет. И тогава турците казаха: Добре, ние ще посредничим за това. И летях до Анкара, за да го обсъдя с турските преговарящи, защото исках да чуя какво точно се случва. И така, това, което се случваше, беше, че те постигнаха споразумение с няколко коефициенти. И тогава Съединените щати и Великобритания казаха: „Няма начин! Вие, момчета, продължавайте да се борите. Пазим ви гърба.“ Ние нямаме вашия фронт, вие всички ще умрете, но ви пазим гърба. Докато продължавахме да ги натискаме на предните линии, това са 600 000 смъртни случая на украинци, откакто Борис Джонсън долетя до Киев, за да им каже да бъдат смели. Абсолютно отвратително.

Така че, когато мислите за въпроса си, трябва да разберем, че не си имаме работа, както ни се казва всеки ден, с този луд човек като Хитлер, който идва срещу нас и нарушава това и нарушава онова, и той ще превземе Европа. Това е напълно фалшива, фалшива история, която е чисто PR разказ на правителството на САЩ и изобщо не издържа пред никого, който знае нещо. И ако се опитате да кажете една дума от това – бях напълно отрязан от New York Times през 2022 г., след като цял живот писах колони за тях. О, бих изпратил това. ОК. И между другото, онлайн, това дори не е пространство. Знаете ли, няма ограничение, те могат да публикуват 700 думи. Оттогава не ми публикуваха 700 думи за това, което видях с очите си, за какво е тази война. Те няма да го направят. Ние играем игри тук. Така че, не дай си Боже ядрена сила да дойде срещу нас. Не знам какво ще се случи, но ние стигнахме до тях. “

А сега нека добавим някоко думи зад кадър.

Първо, Джефри Сакс забравя да спомене, че той е бащата на провалилата се икономическата шокова терапия в Русия и носи немалка вина за днешната ситуация в тази част на света.

Ще припомним и няколко цитата от руската преса, писани преди около 15 години, когато професорът все още не се появяваше в предаванията на Соловьов в Русия.

„Американският изследовател М. Макфол отбелязва: „…През есента на 1991 г. – началото на 1992 г. вратата за намеса и влияние на Запада върху реформирането на руската икономика и политика беше широко отворена. Проблемите със суверенитета, които често са причина за сериозно напрежение между донорите и страните получатели, просто не са били проблем за руските реформатори на този ранен етап.“

Руската икономическа политика през този период може да се характеризира като политика на ограничен суверенитет, а политиката на Запада спрямо Русия, ако вземем предвид и дълговите задължения, може да се нарече политика на икономическа намеса. Най-активната от всички чуждестранни организации с нестопанска цел, работещи в Русия, беше Харвардският институт за международно развитие (HIID). През есента на 1991 г. служителите на HIID Джефри Сакс и доцент А. Шлейфер предложиха своите консултантски услуги, включително достъп до западни кредитни ресурси, по време на срещи във вила близо до Москва с Е. Гайдар и А. Чубайс, които тогава разработваха програма за икономически реформи в Русия за Б. Елцин. Предложението беше незабавно прието, включително и защото Е. Гайдар и А. Чубайс, които тогава бяха малко известни в Русия, се нуждаеха от такава подкрепа за легитимиране в страната. Прякото взаимодействие с представители на авторитетни американски и международни организации направи разработките и предложенията на „младите реформатори” по-убедителни, преди всичко за Б. Елцин.“

МВФ и Буш също не възразиха на екипа от съветници от Харвард. Общата основа, върху която „триъгълникът“ (фондът USAID, администрацията и Харвардската група) възнамеряваше да изгради програма за реформи за Русия, бяха препоръките за програмата на „четирите банки“, оглавявани от МВФ за СССР.  Основните идеи бяха монетаризъм и радикализъм, т.е. необходимостта от провеждане на монетаристки реформи много бързо и всеобхватно, за да не се даде шанс на опозицията да използва разочарованието и недоволството на гражданите, за да спре реформите, а напротив, да се опита да използва максимално човешката енергия на решителност и жертви (обикновено много краткосрочни чувства) за прилагане на радикални трансформации. Този подход се наричаше „шокова терапия“.

И последен цитат:

В крайна сметка Дж. Сакс тъжно заключава, че по отношение на Русия са били избрани грешни методи на работа: „Поставихме пациента на операционната маса, отворихме гърдите му, но се оказа, че той има различна анатомия.“

След като напусна поста си като съветник в Русия, Сакс се върна в Харвард и оглави известния Харвардски институт за международно развитие, който, наред с други неща, ръководи значителна част от руските реформи. Скандалът в Русия, който възникна през 1997 г. по вина на неговите подчинени Андрей Шлейфер и Джонатан Хей и в който бяха замесени много структури на американското правителство, доведе до оставката на Сакс и затварянето на института.  През 2004 г. той е принуден да напусне Харвард и да се премести в Колумбийския университет. А в американската научна общност окончателно се формира мнението за вината на шоковите терапевти за провала на американската стратегия в Русия. След провала на руския етап от кариерата му, популярността на Джефри Сакс като влиятелен икономист и привърженик на радикалните неокласически подходи започва бързо да намалява. (Край на цитатите.)

Освен всичко това, в своя разказ във видеото проф. Сакс не споменава, че дискусиите с Горбачов, за които говори, се случиха преди разпадането на Съветския съюз и Варшавският договор по това време все още съществуваше. Всъщност, това беше съвсем различен свят, който се разпадна неизвестно при какви последващи договорки, които дълго време ще останат засекретени.

Професорът удобно забравя да припомни, че имаше и споразумение в Будапеща. След подписването му Украйна се разоръжи от ядреното си бомби, срещу обещанието Русия, САЩ и Англия да я пазят от агресии. Русия наруши договора, взимайки Крим, за което САЩ и Англия направиха само остри забележки и безобидни санкции.

Сакс пропуска да каже, че властта на Путин е нелегитимна след 2012 г., когато за трети път (антиконституционно) беше преизбран за президент. Икономистът забравя и за другите държави, граничещи с Русия, сред които последно Финландия и Швеция побягнаха с всички сили към НАТО, под засилващата се военна заплаха на съседа си.

Но най-важното, което не казва Сакс – че в света на капитала* силата и печалбите са най-важните. Войните са тяхно следствие, а причини да започнат винаги ще се намерят.

*   В своя труд „Капиталът“, Маркс цитира британския профсъюзен деец и публицист Томас Джоузеф Данинг, който красноречиво е заявил: „Капиталът избягва шума и ругатни и се отличава с боязлива натура. Това е вярно, но това не е цялата истина. Капиталът се страхува от липсата на печалба или твърде малка печалба, както природата се страхува от вакуума. Но след като има достатъчно печалба, капиталът става смел. Осигурете му 10% и капиталът е съгласен за всякакво използване, при 20% той се активизира, при 50% е готов да строши главата си, при 100% потъпква всички човешки закони, а при 300% няма престъпление, което той не би посмял да извърши, дори при опасност от бесилка…“ .

.